Политическа идеология на християндемокрацията
Категория на документа: Други
Християндемокрацията е идеологията на "третия път", но пътят, намиращ се между либерализма и социализма.Тя възниква в края на 19 век тоест приблизително един век по-късно след появата на консерватизма, при нови исторически условия и социална стратификация на обществото; политически тя набира сили след Първата световна война.Християндемокрацията не е и не може да бъде консерватизмът на 20 век.Тя преследва други мисли и други идеали, друга е социалната й база и политическите нагласи на избирателите й, както и очакванията им.В тези условия християндемокрацията може да защитава единствено консервативни ценности, до колкото се отнася до защита на статуквото за доброто управление на обществото,но това е общество с традиция вече в упражняването на либералната демокрация; християндемкрацията не желае качествена промяна на обществото, за раазлика от социализма, но се приближава до социалния либерализъм по идеите си за реформи.
Християндемокрацията не може да бъде консерватизъм на 20 век и поради още една особеност: консерватизмът защитава нацията,правата и интересите й.Именно нацията е общността, която е органично и изначално дадена;тя е източникът на статуквото на обществото, тя е стожерът на обществения ред.В условията на теоритичната традиция на тоталитарния комунизъм през 20 век, християндемокрацията поема единствено функцията за охрана на статуквото, установено от съюзниците на европейския континент.Но тя е задължена да приеме и да носи пасивите на това статукво.Доколкото то е изградено въз основа на идеологическото противопоставяне между фашизма и националсоциализма, от една страна,а от друга - от комунизма и либералните му съюзници, християндемокрацията се разграничава от нацията и нациата-държава на консерватизма.Тя действително може да се разглежда като човешкото лице на нов световен ред, доколкото политическите й претенции са само национални, тоест континентални, а не световни; тя охранява религиозната привързаност на гражданите,която в някаква степен представлява отзвук от тяхното национално самосъзнание;тя е по европейски "домашно" в добрия смисъл на това понятие, което се дължи на присъствието на християнските ценности в идеологията й - индивидът е "чивек", той има душа, той е личност и като такава е субект на историческото развитие.Той не е подвластен на инетресите и волята на колективната общност-нацията или коласата, нито пък юрисдикцията на съответната политическа организация предопределя действията му, макар че той е задължен деюре да се съобразява с тях.
Личността
Всеки човек, твърди християндемокрацията, е създаден по Божия образ и подобие; заради това човешката личност е висша, независима реалност и не може да бъде обект на обществените отношения.Поради същата причина тя не може да бъде и средство за постигането на определна цел, тъй като се нарушава нейното достойнство,чийто носитл тя е изначално.В този смисъл всеки човек представлява "уникална екзистенция" и от тази гледна точка историята предтсвлява самореализация на личността.Съставката "християнска" в определението християндемокрация идва да подскаже присъствието на горните ценности в идеологията й.Но тези принципи и възгледи не са "религиозно кредо" , както подчертава Рафаел Калдера, венесуелски президент от 1969-1974 г. , един от всепризнатите лидери на световната християндемокрация, а преди всичко философска позиция, източник на вдъхновение при разглеждането на обществените процеси.За разлика от либералната и социалистическата идеология, които застават на материзлистически и рационалистични позиции, християндемокрацията следва "теологическия модус на битието" ; тя възприема принципа за "предначертаното развитие на цялата вселена, изхождащо от триединния Бог".Абсолютния разум е заложил в общественото развитие "висш смисъл и цели" ; поради това свободната разумна дейност и човешкия дух отличават човека от останалия материален свят; човекът е осъзната творческа изява на тази иманентност, на смисъла на света.(Гугов, 1998)
Освен разликата в изходната позиция относно нематериалността или материзлността на света, християндемокрацията разглежда хриситянството и като нравствено начало."Върховенството на нравствеността" е водещ нейн принцип в практическата и обществената дейност.Нещо повече- християндемокрацията смята, че "всеки социален проблем е нравствен проблем".Поради това отстраняването на социалните несправедливости в обществото не представлява проблем на икономическо и политическо естество; тяхното решение или преодоляване следва да се търси в преоценката на поведенческите норми.В този смисъл християндемокрацията търси устройство на обществения живот в духа на принципите на християнството; тя се противопоставя и отрича двойнствеността на прагматичната политика, чийто основен принцип е целесъобразността, а моаралът е заключен в тъмната стаичка на съвестта; тя утвърждава хармонията и съгласуваността между нравствените принципи на личността и такова обществено устройство, което осигурява на човека възможност за всестранно и пълноценно развитие.(Калдера, 1993).
Проявата на християнската нравственост на личността най-добре се демонстрира в "отговорността за другите"(Шатле, 1998).Персонализмът на Френския философ екзистенциалист Емануел Муние свързва тази проява с идетя за "отговорната свобода".Според Емануел Муние конфликтът между субективната ценностна ориентация на личността и условията за нейната реаизация съобразно реалните и обективни предпоставки може да се преодолее единствено чрез "отговорността на другите", тоест чрез отговорността на човека към обществото и възможността му за свободна инициатива и личен избор на тази основа (Гугов, 1998).
Библейския израз "Не е добре за човека да бъде сам" предопределя, от друга страна, необходимостта всеки човек да е повече или по-малко свързан с другите хора.Именно в служението на другите,съпричасността на личния живот към обществения се корени универсалният принцип на християнската нравственост.
Темата "служение" е свързана в политическата философия на християндемокрацията и с името на руския философ и политолог Иван Илин (1883-1954).Именно ъой въвежда определението за истинската политика като "служение, което изисква повишено чувство за отговорност и способност за отказ от личния успех"; правилното използване на властта според Иан Илин означава и постигането на по-висши цели.Една от тях е постигането на определна степен на независимост от отделната човешка личност.Съгласуваността на инересите на личността с тези на обществото съдействат за осъществаването на човешкото достойнство,свободата на личността - ключови категории във философията на християндемокрацията.Опазването и състоятелността на човешкото достойнство на личността са грижа и стремеж на самото гражданско общество.
Гражданско общество
Християндемокрацията не изповядва съзерцателност или бездействие; тъкмо обратното - възможността да се влияе на околната среда,да се преобразява тя и в този смисъл да служи още по-добре на личността и обществото е нейна първостепенна задача.Но освен преобразяването в природата християндемокрацията защитава идеята и за обновление на социалното.Социалното като ключова идея на християндемокрацията обобщава няколко идеи: труд, собственост, дълг на държавата към бществото и солидарност.За да съществува социалното като такова е необходим труд; основата на обществото е трудът, човешката личност се реализира чрез труда.Ето защо трудът е основна ценност за обществото, смята християндемокрацията.Днес трудът на личността е конституционно защитен в много държави.Например конституцията на Италия,приета след Втората световна война, гласи, че Италия е Република основаваща се на труда.Християндемокрацията разглежда собствеността като "система", в която вещите служат на личността, а чрез нея обслужват обществото.Правото на собственост се признава и за естествено право на човека; то е негово изконно право.Според християндемокрацията същестеуват различни видове собственост: обществена - принадлежи на държавата, а тя се разпорежда с нея от името и в интерес на всички; частна - тази,която всеки притежава поотделно в рамките на правилата; семейна собственост- нейн субект е семейството; общинска собственост - собственост, чийто субект е общината.Всички те с оглед на закона са равнопоставени. Според християндемокрацията частната собственост има двояка функция : първата се отнася до моралния аспект на собствеността - естествено право на човека и гаранция на неговата свобода; вторият аспект е юридически и разглежда частната собственост като начин на свободно изразяване на личността на отношението й към труда.Особено внимание християндемокрацията обръща на общинската собственост - тя играе важна роля за елиминиране на социалните бариери; превръща се в естествен стимул за обединение на услията на личностите в постигането на общото благо.Особено място във философията на християндемокрацията заема идеята за синдикатите, тоест профсъюзите.Християндемокрацията се разграничава от "корпоративната държава" на фашизма и призовава за "защита на свободните профсъюзи в организирани професии".Програмата на християндемокрацията за развитието на държавата предвижда макроикономическо израстване, засилен контрол върху бюджета и охрана на социалните придобивки.Тя е длъжна да съблюдава баланса между изискванията на повишена производителност на труда и подобряващ се жизнен стандарт на гражданите.
Солидарност
Ключова ценност за християндемокрацията е солидарността.Тя е универсална,тъй като се отнася и характеризира всяка социална класа, всяка национална обшност, както и обединението на националните общности в регионален и световен мащаб.Солидарността произтича от същността на християнската нравственост да обичаш ближния така, както обичаш себе си и е морален дълг на всеки християнин , на всяка личност,която вярва и е посветила живота си на максимата: "Бог е любов".Дълг на всеки християнин е да се противопоставя на несправедливостта в обществото,да ратува за хуманни отношения между хората,зачитащи достойнството на всяка отделна личност.Когато обществения ред не осигурява това, християнинът трябва да се бори за преодоляването на антихуманното различие между социалните класи,за изграждането на нова система от обществени отношения.тези действия не трябва да бъдат продиктувани от омраза.Истинският християнин не приема идеята за унищожението.Той се стреми към мир, към расова,класова,религиозна,регионална и всякаква друга "съвместимост"; той отрича дискриминацията във всичките й прояви и се ръководи от духа на толерантността в действията си.В своите прояви солидарността разчита на личната отговорност и вътрешноприсъщото желания на всеки християнин да полага грижи за своите близки.От друга страна тъй като хората имат общ произход(създадение по образ и одобие Божие) и поради това са равни по достойнство, те трябва да се възприемат като "съпринадлежащи" на една общност.Това е същността на обществената връзка за християндемокрацията, която се проявава под формата на права и задължения на отделната личност.В центъра на социалдемократическата солидарност се намират проблемите на социално слабите- това е възлова социална група за общността, за която тя е длъжна дори да предприеме структурни реформи, но да подобри положението й.
Субсидиарен принцип
Субсидиарността като обществен принцип с морално значение е ориентиран най- вече към местното самоуправление;Под това понятие трябва да се разбира "правото на местните общности чрез прякото участие на гражданите,самостоятелно да уреждат и управляват в рамките на закона,на собствената си отговорност и в полза на своите граждани на важните обществени проблеми".Представителят на италианската християндемокрация Ал. Де Гаспер вижда в региона онази институция,която като независима, представителна административна единица най-добре може да служи за управление на местните интереси, и като средство за децентрализация на самата държава.Концепцията си за политическото и общественото устройство християндемокрацията разглежда в пряка връзка с идеята за преустройство на обществения порядък;това е нужно, тъй като съгласно проучванията всеки втори жител на планетата живее в унизително положение за човешкото му достойнство и не може да задоволява основните си нужди.Заедно с това стремежът към това преустройство е демонстрация на некомформизма на християндемокрацията и обществения мир и спокойствие не могат да се осъществяват за сметка на оскърбителното състояние на личността.Програмата на християндемократическото преустройство на обществото се свързва с принципите на "социалното пазарно стопанство" с автор немският икономист Лудвиг Ерхарт; концепцията за "социално пазарно стопанство" се въвежда в немското общество след 1949 г.Ето и нейните основни принципи : -неделимост на понятието свобода(устойчива средна класа);-интегриране на всички слоеве на обществото,чрез съхраняване неприкосновеността и солидарната отговорност;-стабилна организация на стопанските и социални процеси,чрез активна държавна политика;-наличието на реална, а не мнима свобода на конкуренцията и ценообразуването.Социалното пазарно стопанство предполага и осъществява "пълно социално партньорство между труда и капитала; през 1951 г. Бундестагът приема специален закон, който гарантира пълното социално осигуряване на работниците.
Справедливост и свобода
Традициония ред и ценности които утвърждава християндемокрацията,сами по себе си демонстрира стремеж към установяване на по-голяма социална справедливост в обществото.Тя изисква повече от този, който притежава повече , и по-малко от този, който има по-малко.Тя повелява да се намалят различията между социалните класи,като се контролира необузданото забогатяване на имащите в полза на подобряване на положението на лишените от имущество.Най-важното условие за осъществяването на справедливостта в обществото е свободата.Свободното развитие на личността е резултат от взаимодействието на личността с обществото.Целта на държавата е да не допуска монопол върху властта по начин, опасен за социалните групи.Тя осигурява свободата не чрез пасивността си, а чрез благотворни действия, които обаче не прекрачват границите на християнския морал и сигурността на държавата.Такава свобода дава простор на мненията, гарантира плурализма; това е начина както личността, така и народът да направи своя максимално съзнателен избор на адекватни алтернативи и форми на управление.Свободата означава съзнателно подчинение на установения законов ред.Възможността да се излагат всякакви идеи и всякакви мнение не трябва да нарушава границите на приличието, съжителстването и поддържането на стабилен обществен ред.
Демокрацията
Демокрацията е втрорият елемент от названието "християндемокрация", но макар и поставена на второ място, това не означава, че тя има подчинен роля в християндемократическата философия.Тъкмо обратното- само в условията на истинска демокрация, основана на принципите на идеологическия и политическия плурализъм, е възможно осъществяването на християнския социален проект,а от там и на началата на християнството в обществеността.
Християндемокрацията утвърждава демокрацията и като система , и като политически режим.Тя застава зад така наречената ценностна концепция за демокрацията на Ж. Маритен.Същността на концепцията се заключава в следното : носител на демокрацията е народът, той е и нейния субект.В центъра на тази концепция се намира човекът и неговото достойнство.С понятието "народ" християндемокрацията обозначава съвкупността от субекти, живеещи в границите на една държавна общност; тоест това е нацията,а не само най-бедните и онеправдани социални слоеве от населението, тоест народа.Целта на демокрацията като политическа система е "подобряване балгосъстоянието на народа, задоволяване на потребностите и стремежите на обществото".Християндемокрацията се противопоставя на либералната концепция , която възприема дуржавата и обществото като тъждествени понятия.Това е концепцията за плуралистичната демокрацията на християндемокрацията; тя включва два момента: идеологически плурализъм и социален плурализъм.Идеологическият плурализъм предполага изразяването на различни и противоположни идеи и мнения,а обществото се произнася за целесъобразността им.От гледна точка на християнската етика и онтологията се подчертава, че идеята на свободата е най-висша ценност.Християндемокрацията свързва социалния плурализъм с естествените инстинкти на човека да общува - човекът е "проява на инстинкта за социалност".На тази основа общината става естествена територия за осъществяване на този инстинкт.Регионът е район, в който " се е запазил своеобразен начин на живот, нрави и обичаи, обусловени от етногенезиса и историческия процес".Основната институция е семейството, то възпроизвежда устоите на живота.Държавата и общестовото имат задължението да регулират правата на отделните социални групи.Особено значение придобиват профсъюзната и професионално отрасловата организация.Синдикатът е обществена форма на свободно изразяване на волята на работниците по отношение на работодателите.Синдикалните организации трябва да са изградени на "здрави корпоративни начала".Взаимозависимостта между личностите в общността, както и между общността като цяло от една страна, и личностите , от друга, е основният начин на християндемократическата общност.По този начин се отстранява монопола и политиката.Държавата осигурява ред в обществото, помага на слабите и гарантира социалния минимум на гражданите.Моделът на християндемокрацията за такова преразпределение на властта, и съответно и за ролята на държавата към общността, се осъществява тъй наречената общинна демокрация.
Общинна демокрация
Християндемокрацията разглежда държавата като "политическа община", предприятието - като "икономическа община", а народите трябва да заживеят в истинска " международна община".Жизнеспособността на общинната демокрация се състои в солидарността на членовете й и изповядването на християнския морал и ценности.Именно в общинната демокрация се проявавя специфичната ориентация на християндемокрацията като политическо течение, придържащо се към принципите на общественото устройство в духа на християнството.Създаването на един социален ред, който се ръководи и утвърждава на основата на християнските ценности и морал, който възвеличава духовността и не абсолютизира материалността.
"Органическата организация" , която се противопоставя на либералната "формална демокрация", християндемокрацията разглежда като "качествена демокрация"; от друга страна, тя я противопоставя на "количественната механична демокрация" характеризираща политическите режими в Източна Европа до 1989 г. По-късно за основен принцип на "органическата демокрация" хриситяндемокрацията,в частност - хриситяндемократическия съюз на Германия, издига демократично-организационния плурализъм.По-късно идеите на този съюз за "политическо самоуправление" като форма на взаимоотношение между държавата и гражданите, "народният контрол",предвиждащ "прехвърлянето на публични задачи върху обществени институти" и други, обогатяват напрактика концепцията за "органическа демокрация".
Етапи в развитието на християндемокрацията
И до днес оценката за ориентация на християндемократическите партии на европейският континент се колебае в спектъра от "дясна" до "дясноцентристка" или християндемокрацията се възприема като носител на "третия път".Тази неостановеност на политическият профил на хриситяндемокрацията е вследствие от различното нациоанлно развитие на Европейските държави през 19 век. Както беше посочено, тези от тях като Италия и Германия, в които нациоанлното обединение се осъществява късно- във втората половина на века се отличават с доминацията на католическата църква по исторически причини, създават предтечите на християндемократическите съвременни партии; в Германия това е католическата партия на центъра (1852 г.), а в Италия - италианската народна партия, създадена веднага след Първата световна война от свещенослужител- Луйджи Стурцо.Във Франция социалния католицизъм на Фр. Льопле и Латур дьо Пенстават идейният източник за създаването на френската католичекса партия веднага след революциятаот 1848г.В европейските държави, в които има и силни протестантски общности- Швейцария, Холандия, Люксембург, в политическото пространство присъстват силни християндемократически партии именно като изразители на статуквото.В Англия установяването на Англиканската църква през 16 век и отдалечаването и по този начин от континенталния католицизъм , съхраняват консервативната идеология в първоначалния й вид.В САЩ където още с основаването на държават е факт отделянето на църквата от държавата, католицизма се бори за оцеляване с доминиращите поритантски протестантски ценности и идеалите от епохата на просвещението.В границите на православието интерес представлява опитът на Сергей Булгаков за създаване на христия-социална пратия "съюз за християнска политика".Тя възниква през 1905 г.Опитът на С.Булгаков остава без последователи както в Русия , така и в другите източноправославни държави.В България след 1989 г. Се създава българска християндемократическа партия с председател Георги Гелеменов; по-късно опозиционния Съюз на демократичните сили с превръщането си в единна партия- ОДС (Обединени демократични сили) с председател Иван Костов,при управлението си (1997-2001г.) се ръководи в политическата си програма от принципните начала на Европейската християндемокрация, главно Германската.През 1950г представители на хрисияндемократическите партии от Центарлна Европа- Чехословакия,Унгария, Латвия, Литва,Полша и Югославия се обединяват в Християндемократически съюз от Централна Европа.Първоначалния контак между Европейски и Латиноамерикански християндемократи се осъществява през 1956 г.в Париж.По време на третия конгрес -среща Сантяго де Чили 1964 г. Се създава Световния комитет на християндемокрацията, който се преименува на световен съюз и се приема устав за дейността му.През 1982 г.в Кито, Еквадор съюзът приема названието Християндемократически интернационал.През 1976 г.в Люксембург представители на 13 християндемократически партии от 7 държави, членки на Европейската икономическа общност, създават Европейската народна партия (ЕНП) с пръв председател белгийският политик Лео Тиндемас.Програмата му включва установяването на диалог с вскички демократични сили, като се противопоставя на атеистичните социалистически движения.На първия конгрес на ЕНП през 1978 г. В Брюксел се приема програмата на ЕВП.В нея е записано че ЕНП се стреми да утвърждава социалната спарведливост и защита на човешките права и основни свободи на всички хора в Европа.
На 25 конгрес на ЕСХД проведен през 1996 г. В Любляна, Словения се приема историческото решение за сливане на ЕНП с ЕСХД.Това става факт в края на 1998г.
http://drugi.dokumentite.com/art/politicheska-ideologiq-na-hristiqndemokraciqta/85098/p2
