Енка

"... а синовете му, за да не се подчинят един на друг, отишли и се предали на царя “ Ами това си е направо доказателство за български произход.

А кой е тоя Роман-Симеон? Баш същия си е.

Може да не е Роман - Симеон, а Симеон-Роман, а гърците го наричат Роман.

Как къде? В историята го пише. Наричал се е Роман, а също и на дядо си Симеон. И това ромеите го пишат.

Как така да отсъства - единият му син е Борис, а другия Роман-Симеон. Първия на царя или княза-кръстителя, а втория на двамата дядовци (единия - Роман - май е прадядо). Царе и императори, дето само за мира са говорели и работили.

Ана Комнина пише за събития 1084-1086: "Все пак и двете войски се плашели и отлагали сблъскването. Ромейската войска се бояла от неизчислимото скитско множество, а скитската войска се плашела, като гледала всички неприятели, облечени в ризници, знамената, блясъка на облеклото и излъчваното от тях сияние, отразяващо звездните лъчи. От всички само смелите и дръзки латиняни искали да започнат първи битката и точели едновременно и зъби, и мечове. Татикий обаче ги сдържал. Той бил твърд и лесно могъл да отгатва бъдещето. И тъй двете войски застанали и всяка очаквала нападението на другата. И понеже никой войник от двете войски не се осмелявал да препусне в бойното поле, а слънцето вече залязвало, и двамата военачалници се върнали в лагерите си. Това ставало два дни. И макар военачалниците да се подготвяли за сражение и всеки ден да заставали на позиции, скитите отстъпили рано сутринта на третия ден, тъй като никой не смеел да започне сражението срещу другия. Когато научил за това Татикий веднага тръгнал след тях. Но, както казват, нека тича пешак подир мизийска колесница." Какво означава този израз - откъде е дошъл?

Рожденик В събота ако се роди дете, то бива сухо и косата му жълта и главата му дълга и голяма, а брадата му малка. Обича сам да си е господар. А после ще стане богат господар и ще живее продължително. Във вторник ако се роди дете, то ще е със сухо лице, а косите му и очите му са черни и малки, а тялото му е гърчаво и неприятно. Той не е смирен, а е надменен и обича кавгата. Той е дявол, който не се съгласява със силни и богати. Такива живеят дълго. Из "Раждане на младенец"

Какво се случи?

Съновник: Петрови овошки ако береш, ша са роди син. Ябалки ако береш зрели или едеш, ша са ужениш. Аганце ако ходи, жена ша ти доди. Ракия коги носиш - кавга сас някого. Ако са видиш убраснат - кахар и зарар. Ако спиш сас някоя мома - рахат ша видиш. Ако спиш сас някоя курва - умраза. Овци ако видиш - чест и богатство. Ако са видиш у дълги дрехи - чест и богатство. Канбана (т.е. камбана) - ноф хабер. Женски дрехи ако обличаш - сиромашлак. Евреи ако видиш, ши станиш кабахат. Ако хортуваш нощия - хубаво добиване и файда. Ако сануваш, че ти голяма главата - голям ша станиш. Ако ти е малка главата - кахар. Ракия варена - турчин добар. Гарги грачат - зло. Куги сануваш баня и да са мииш у нея, то е весилба и радос. Ако курвиш на сан, то е голута. Ако си видиш брадата далга - голяма слава и файда. Ако я убрасниш - резилик. Откъси от "Сануница що сънува чиляк сан му казва какво е"

При тази мода на пръстени-печати интересно как не е запазен нито един документ от тази активна кореспонденция. С изключение на няколко писма от български царе, запазени в препис.

Молитва срещу зъбобол (Да я носи човек при главата си.) Свети Петър седеше на мраморен камък и беше много унил. Дойде при него Исус и му рече: "Петре, защо седиш толкова скръбен, Петре?" И рече му Петър: "Господи, дойде червей мигренин при мене и ми изгриза зъбите." И рече Исус: "Заклинам те червей мигренин, да не гризеш на Петър зъбите и никога да не се връщаш при него!" И рече Петър: "Господи, моля ти се, който носи това слово, да няма зъбна болест." И рече Исус: "Да бъде така, Петре, всеки, който носи това слово, да няма зъбна болест!" На раба Божи (кажи му името) в името на Отца, и Сина и Светия Дух, днес и винаги и во веки веков!"

Севастократор Александър - брата на Иван Асен II. Първото(?) име на български владетел, свързано с великия завоевател на древността. Най-голямата дъщеря на Иван Асен II от втората му жена носи името на царевата майка - Елена. Снахата унгарка е зачела свекърва си.

Защо според вас Калоян не пише нищо в писмата до папата за семейството си? Княз Белота, извънредно голям грешник, споменава за жена си, децата си, рода си, които да участват в благодатта на Римската църква, а Калоян не споменава нищо - нито за благочестивата си царица, която най-вероятно е била кръстена, нито за децата си.

А кой е абат Рудолф?

А може ли по имената да се съди кое момче е син на царя и кое сина на свещеника Константин? Витлеем е по-подходящо име за дете на свещеник, а Василий, освен че е името на българоубиеца, значи и цар, василевс.

Из писмо на Теофилакт Охридски: "Тъй като живея от дълго време в България, простащината ми стана близка другарка и съжителка." По: Петър Ангелов, България и българите в представите на византийците

Спамът може да се чисти поне веднъж дневно. В противен случай някой може да остане с впечатление, че го пращат самите модератори и администратори, а силно се надявам да не е така. Да се блокират новите потребители за един месец, за да им се цензурират мненията не е най-добра идея. Лично на мен не ми е приятно да чета нещо интересно и някой да го олигави. Старите теми отиват в архива, така че ако някоя тема се повтаря няма лошо - ако вече е обсъждана, дайте връзка към нея. Разрешавам на модератора да ми редактира граматичните грешки.

За четене сигурно са знаели, виж за писане... Имало си е писари-граматици за тая работа.

Може ли по шрифта да се определи датировката? И какво мислите - дали пръстените с надписи са били използвани за подпечатване на кореспонденция (не Калояновия пръстен) - или при някои става дума просто за мода?

Интересна теза. Някои се опитват да датират пръстена по надписа, но само две думи не могат да ни насочат към века - мястото на еровете никога не се е спазвало точно при писане. Всъщност грешно е изписан само един знак - йотуваното А, този знак няма съответствие в гръцката азбука. Гравьорът може да е сгрешил, а може просто и да не е българин. Само давам идея.

Може ли някой да помести второто писмо на Захари до генерал Каулбарс? Къде може да го намерим?

За лакомия логотет: "Всъщност споменатият логотет, заради когото прекъсна за малко сериозният разказ, не блестеше с особени достойнства в науката, нито със задълбочени познания в свещената премъдрост [философията]. Не обичаше и сериозното чувство, но имаше прекрасен дар слово като бездънен кладенец, който му спечели голяма слава. Сред простосмъртните се отличаваше с голяма лакомия и беше цар на пиенето. Умееше да пее в съпровод на лира, да свири на цитра [арфа], да скача кордакс като се движеше невероятно бързо. Колкото и много вино жадно да погълнеше, толкова по-малко при него се забелязваха следи от опиване. Колкото повече пиеше, толкова повече виното изостряше ума му и го правеше по-словоохотлив. За това го канеха по пирове; беше винаги добре дошъл при императора, бе драг и за управителите на провинции, по-точно за онези от тях, които обичаха празненствата. Когато отиваше при тях като пратеник, успяваше така да напие някои, че те дълго време не можеха да изтрезнеят и да дойдат на себе си. С други пиеше на равна нога — наливаха се като бъчви, в ръцете им чаши бяха амфорите, а бокалите им можеха да съборят Херкулес. И тъй като вече стана дума за този човек, редно е да се разкажат и дела, достойни да бъдат запомнени. Веднъж той се условил с император Мануил, че ще изпие свръхпълна с вино порфирената ваза, която преди стоеше в залата на Никифор Фока срешу Вуколеона, а сега се намира в мъжкото отделение на палата на императора, чиято история описваме. Императорът, възхитен, възкликнал: „Чудесна идея, логотете." Обещал му ако стори това, да му даде голямо количество пъстри, скъпоценни дрехи и много злато. Не го ли стори — да получи от логотета същото. Логотетът бил доволен от условията. Когато вазата била пълна до ръба, а тя побирала два хоя, той надигнал съда и го пресушил като бик. Само веднъж спрял, за да си поеме дъх. Императорът незабавно му изплатил обещаното. Освен това бил голям почитател на зеления грах и можел да яде ненаситно. Веднъж, когато лагерували на брега на една река, той забелязал на отсрещния бряг насаждения. Съблякъл се, преплувал реката, изял голяма част от боба, но и това не го удовлетворило. Останалият грах свил на вързоп, метнал го през рамо и отново преплувал реката. Седнал на пода на палатката и продължил да рони грах и да яде, сякаш бил постил и не бил виждал храна дълго време." По Снежана Ракова, "Новелата за лакомия логотет у Никита Хониат"

За хан Крум: "Крум ...се възкачил на престола, нападнал с пехота и конници столицата и обикалял пред стените от Влахерните до Златната врата, показвайки своята мощ. Като извършил нечестиви и бесовски жертвоприношения на ливадата до Златната врата при морето, поискал от императора да забие копието си в самата Златна врата. А когато императорът не му позволил да направи това, завърнал се в палатката си... А императорът, използвайки този повод (преговорите за мир), опитал се да му устрои засада. Но заради множеството наши грехове бил възпрян да доведе това докрай поради несръчността на натоварените с подобен подвиг: те го наранили, но не му нанесли смъртоносна рана. Разгневен от това, злодеецът изпратил един отряд за грабеж в Свети Мамант, изгорил тамошния палат и като натоварил на коли медния лъв от хиподрома заедно с мечката и змея на водохранилището и избрани мраморни статии, завърнал се и взел с обсада Адрианопол." "Хроника" на Теофан Изповедник

Тук, в тази тема, ще помествам любопитни свидетелства за епохата - верни или неверни. За куманите: "Преминаването на Истър за тях било твърде леко. Те лесно излизали на грабеж и се връщали без мъка и без затруднение. Тяхното оръжие се състояло от колчан, който виси отстрани на хълбока им, извит лък и стрели. Някои употребявали впрочем и копия и с тях си служели във време на война. Един и същ кон носел скита, когато той се отправял на изтощителна война и му доставял храна чрез разрязване на жилата му. Ако пък това било кобила, то, както казват, тя задоволявала и скотските похоти на варварина. За преминаването през реката скитите употребявали кожени мехове, пълни със слама, които били така добре съшити, че в тях не могла да проникне нито капка вода. Скитът сядал на върха на такъв мях, връзвал го за опшката на коня си, поставял на него седлото и другите си военни съоръжения и лесно преплувал цялата ширина на Истър, служейки си с коня, както корабът си служи с платна." (Никита Хониат)