practor

Църквата "Свети Димитър Солунски" е разкопана за първи път от скромния гимназиален учител и основател на археологическото дружество в Търново Моско Москов. Резултатите са публикувани в самостоятелна брошура=книжка. Наистина Моско Москов открива, доколкото си спомням под олтара, два мъжки и един женски скелет. В отчета за проведените разкопки той подчертава, че приживе мъже са били с висок ръст, защото "пищялките"(подбедриците) им били ,ако не се лъжа около "аршин" или "лакът"?!?!? Москов предполага, че погребаните са Петър, Асен и сестра им!!!!!!! Според мен това е велико прозрение, тъй като за гроба на Калоян от "Свети 40 мъченици, изобщо не се е знаело!!! Костите изчезват не през 20-те години, а по време на румънската окупация на Търново през 1919 година!

Благодаря за линковете и се убеждавам, че точно Виенското копие е пилум - имам предвид дългото и тънко пробождащо острие, което впоследствие е облечено и "позлатено",натруфено. Останалите не съм ги виждал. Личи си на снимката,чийто линк си ми изпратил. Явно ти по-добре разбираш римското въоръжение. Не изключвам възможността всички "копия на съдбата" да са по-късни изработки.

Имаш ли линк, защото съм го виждал и трябва да ти кажа, че си е чист "пилум"!

Забравих - Кивота не е съхранен, има запазено описание в Библията, а Граалът като реликва е измислен някъде през ХІІ-ХІІІ век, следователно и той не е съществувал.

Други свети реликви безспорно има. Някои от тях са автентични, други са създдени през среднте векове или са от по-ново време. Едни от най почитаните реликви са парченца от кръстното дърво, на което бил разпнат нашия Господ Бог Иисус Христос.Изнамерено и Въздигнато е от майката на император Константин света Елена. Друга реликва е т.нар. "Копие на съдбата", с което бил пронизан Иисус на кръста. Има съмнения в автентичността му, но доколкото си спомням , сериозни експерти твърдят, че е автентичен римски "пилум" от І век.Така че е напълно възможно точно с това копие да е сложен край на мъките Господни. Съхранява се във Виенския национален исторически музей. Мистификатори от рода на Дан Браун са направили пари, пишейки за това "копие на съдбата". Много интересна реликва, по всяка вероятност автентична, е т.нар. Торинска плащеница, с която било увито тялото на Христос след снемането му от кръста. Има и други реликви, но за тези се сещам на първо четене.

Поне за себе си не съм намерил отговор на въпроса за "първичния етнос", който е възприемал разнообразни влияния и така се е появил българският народ. Пък и този спор ми се струва доста схоластичен - иранизирани тюрки, алтайци, тохари ли сме или тюркизирани, алтаизирани,угризирани иранци? Това ми прилича на спора за яйцето и кокошката! Безспорно има тюрко-алтайски културен пласт, безспорно има силен ирански елемент, особено във "високата култура" на българите, има и опосредствано китайско влияние (календара), но не бива да се подценява хунското начало, особено в идеологията и държавната традиция (Авитохол и Ирник), по-късната несъмнена близост и родственост с авари и хазари, която е била осъзнавана както от самите българи, авари и хазари, така и от византийските автори! Късно римските и особено ранно византийските автори много пъти се отнасят небрежно към употребта на етникони. Някой път са склонни да преувеличават (описанията на "звероподобните" хуни), а друг път,когато следват на очевидцибезпристрастно наблюденията и описанията, с които разполагат, изтъкват, че не могат да отличат хуните от сарматите!!!!!!! Тогава, питам аз, за какъв народ става дума ?

Изобщо не откривам топлата вода, но забелязвам нещо, което просто вади очите - всеки си е възприел някаква хипотеза и я защитава със зъби и нокти. И се докарва от девет дерета вода, за да докаже ,че собствената хипотеза е вярна, а другите са грешни или почти грешни! Пак ще подчертая две неща, които на всички са ясни - преди 354 г. няма никакви сигурни данни за българите. Къде са били преди това, какъв е езикът им, как и при какви взаимодействия са създали свой етнически и културен модел - всичко е въпрос на предположения. Второ - някои от надписите от първата половина на ІХ век са тюркски, макар и писани с гръцки букви. Защо са на тюркски език ? Има и една странна "мода" сред интересуващите се от тази проблематика - в тюрко-алтайската теория се влага нещо срамно, мръсно, неудобно за нас съвременните българи, и в противовес се налага ираноезичната теория, която ни отдалечава от "Тюркските" корени, които видите ли, ни сближават със съвременните турци?!?!?!

Прабългарското преселение в Европа е пряко свързано с етногенетичните процеси не само на прабългарите,но и на десетки, стотици други народи, племенни групи, племена. При това, контактите с различни култури, религии, обичаи, нрави, суеверия, вярвания и пр. протичат динамично и без някакъв установен модел. Англосаксонската социологическа школа е съставила един интересен вариант на "цикъл на междурасовите контакти". Под раса не се разбира цвят на кожата, а етнокултурни типове : Първи етап:Среща на два или повече етнокултурни типа. Ако срещата протича по линията на конфликтите и последвало разминаване, това означава, че взаимните влияния са повърхностни, нетрайни и не оставят съдбоносни следи в етногенезиса на срещналите се култури. Втори етап: Съревнование на културите. Очертаване на суперстрат и субстрат. През този етап интензивността на сбълъсъка на културите е най-силна, но и най-кратка по време. При налагане политическата воля на суперстрата над субстрата се приемат и отдават влияния. В зависимост от продължителността на съревнованието, тези влияния са относително по-дълбоки от първия етап, но и те са обратими. При разминаване на културите, дезинтеграцията им, обособяване на собствени политически организации, изобщо при всяка промяна на статуквото, приемането и отдаването на влияние се прекратява, следите от тези влияния също могат да бъдат заличени от времето или да останат поради близост в религията, социалните или битовите характеристики и пр.пр.Хронологически този етап е значително по-продължителен от първия. Трети етап: Приспособяване на на културите.Постепенно се създават общи религиозни, културни, езикови, материални, битови и други модели, които носят чертите на суперстрата и субстрата. Относително лесно могат да се проследят корените и източниците на новата духовна и материална култура, споменът за тях се съхранява на фолклорно-митологично ниво и в официалната книжнина (ако има такава, без значение е езикът ,на който се създава). Този етап е най-продължителен по време и неговите рамки се измерват с десетки и стотици години.Следите от взаимните влияния са толкова силни, че те могат да бъдат възприети от изследователи като първични. Дори и да настъпи разделяне на културите, те толкова са се приспособили една към друга, че могат да бъдат възприети като родствени, с общ произход и пр. Четвърти етап: Акултурация. В немскоезичната социология този етап се обозначава като асимилация. При него вече има качествено нова етническа единица с нова материална и духовна култура, която има свой език, бит, вярвания, историческа памет, самосъзнание, менталност. По същество става дума вече за качествено нов народ, който има културни близости със своите предци, но не може да се идентифицира еднозначно с никой от тях. Този нов народ може да навлезе в нов цикъл на расови отношения с други народи и и култури като супер-или субстрат. Съзнавам, че този историко-социологически модел може да бъде критикуван, но той ни дава възможност да разглеждаме етногенезиса на българите по един по-строен и следователно по-обективен начин. Така ще бъдем по-близо до научната дискусия, а не до празните наддумвания - иранци ли сме, тохарци ли сме, алтайци или просто сме "булгамак?!

Просто предлагам да си съставим относително стабилна теоретична рамка и като я имаме, тогава ще можем да задълбаем в частно научните проблеми на преселението, етногенезиса и т.н. Освен това - трябва да забравим предварителните си нагласи за тюркски, алтайски, ирански и други теории, защото ако тръгнем от някаква предварително зададена позиция има вероятност ,и то голяма, да игнорираме онези факти, които противоречат на възприетата вече от нас теория. В такъв случай, мисля, че не е необходимо да поучавам някого, непременно ще стигнем да грешни постановки или направо смехотворни. Поначало, сигурно сте забелязали, че нашата историческа наука страда от методологическа безпомощност.

Наистина темата е повече от интересна, но за съжаление преките данни ,с които разполагаме за това преселение, са толкова оскъдни, че едва ли ще може да се изработи някаква хипотеза, която е научно обоснована и коректна. Преди всичко трябва да направим няколко уточнения, за да имаме добра основа за разсъждения. Именник на българските ханове - единственият български паметник, макар и съхранен в късен летопис - руски препис. 1.Годините за Авитохол и Ирник, съответно 300 и 150, са неоспоримо легендарни. Тогава, имам питане, трябва ли да ги възприемаме като буквална хронологическа податка или са свързани със сакрално-митологично възприемане на времето? В библейски текстове времето на бащите винаги е два пъти повече от времето на синовете,т.е. векът на бащите е златен, векът на синовете е сребърен, а железният век е реален и той е настоящето;да не забравяме че думичката век не означава хронологически период от 100 години. 2.Тъй като годините на Авитохол и Ирник безспорно са легендарни, тогава имаме ли право да ги отчитаме като реално историческо време? 3. Какъв е календарът, използван в Именника - китайски,зороастрийски или не знам какъв си друг ? 4. Този календар, използван в Именника лунен ли е, лунно-слънчев, или слънчев ? Абсолютно задължително е да уточним това, иначе се получават разлики от стотина години. 5. Защо в началото са поставени имената Авитохол и Ирник - и те ли са български владетели или е търсене на политико-идеологическа обосновка на властта на Дулосите ? Да не забравяме, че тази практика, да се търси родство на владетелския дом с хуните, е широко разпространена - такава етиологична легенда има при тю-кю (тюркюти според Гумилев) ,при аварите, при маджарите...сигурно има и други! 6. Има ли сред дискутиращите хора, които владеят китайски, фарси, стари тюркски и ирански езици, или пак ще я караме по Петърдобревски - през руски речници и мноооого фантасмагории...?! Засега толкова! Поздрави!

Ако се доверим н тази "реконструкция" на зороастрийски храм, ще трябва да признаем и хуните за зороастрийци - спомнете си тухните бронзови котли, които и досега си остават загадка !!!

Е, ти с тоя пример, съвсем ме срина!

А останалите 10% са от библейско-еврейски произход!

Е, и какво от това ? Да не би да е македонец?! Не забравяй, че още през 10 век, любимо четиво на цар Симеон Велики е биографията на Александър Велики от римския историк Квинт Курций Руф!

Съгласен съм с гореизказаното мнение. Имената на обикновеното население са много по- консервативни и устойчиви във времето, но ...и тук има недостатък ! Не разполагаме с достатъчно на брой лични и фамилни имена, за да изработим статистически достоверна теория за етническата оцветеност на антропонимията!

Уважаеми колеги, темата за народностния произход и значението на личните и династичните имена на българските в владетели е твърде интересна, но и опасна. Рисковете от самозаблуди, погрешни тълкувания, опростяване на проблема или ненужното му усложняване, са абсолютно реални. Аз съм историк и с филологическа подготовка, справям се със старобългарски и някои по-лесни византийски текстове .Освен това имам поглед и върху методологията на сравнителното езикознание на славянските езици, но не смея да се произнеса категорично по нито една от изказаните хипотези - готски, скитски, келтски, ирански, авестийски, индоевропейски и прочее. Защо ли ? Първо: Когато се пише за антропонимия, не трябва да се забравя едно важно обстоятелство - АНТРОПОНИМИЯТА И ЕТНИЧЕСКАТА ПРИНАДЛЕЖНОСТ СА ДВЕ РАЗЛИЧНИ ОБЛАСТИ, КОИТО ИМАТ ОБЩИ ДОПИРНИ ТОЧКИ, НО НЕ СЕ ПРИПОКРИВАТ! Ако един човек се казва Димитър, Йоан, Петър, Курти, Слав, Потръц, Арцо, Жорж, Тамара, Мария, Памела и пр., това не означава ,че той е грък, евреин, славянин, пра/българин, куманин, грузинец/ка или американка. Този човек може да е българин, или всякакъв друг. Второ:Името не е ПРИЗНАК ЗА ЕТНИЧЕСКА ПРИНАДЛЕЖНОСТ. То може да е знак за родова принадлежност, за унаследена традиция, за религиозно вероизповедание ,което вече не е валидно и т.н.,т.н.,т.н... Трето:Не забравяйте и нещо друго - ИМЕТО ПОНЯКОГА Е СЛЕДСТВИЕ НА МОДНИ ТЕЧЕНИЯ, ОПИТ ЗА СЪДБОВНО ПРЕДНАЧЕРТАНИЕ НА ЖИЗНЕНИЯ ПЪТ ИЛИ НЕЩО ПОДОБНО. От най-дълбока древност имената не са се смятали за неизменна даденост, а много често се променяли във връзка с някакви събития, лични или родови, масови или социални ,политически или религиозни и т.н.

Practor: Уважаеми колеги, вашите предположения са логични и обосновани и могат да бъдат подкрепени изцяло от текста на Пахимер. Без да се впускам в дълги цитати ще отбележа само, че византийският летописец пише:"...Тъй като Константин бил телесно слаб (той бил неподвижен поради счупената си бедрена кост и когато трябвало някъде да се придвижи, пренасяли го на колесница като ненужен товар),мнозина го мразели...". Малко след това Пахимер отново изтъква, че "мнозина се присъединявали към него /Ивайло-б.м./ понеже мразели собствения си цар. А когато цар Константин тих Асен се отправил на поход срещу Ивайло, "който вече се подигравал с него" се оказало ,че нещастният цар бил изоставен дори и от войската си и "Лахана веднага го нападнал, победил го със сила и го заклал като жертвено животно...и Лахана избил една част от войниците му, а с другите си послужил като със собствени...". В тези не особено пространни описания на летописеца са побрани житейската драма на един сакат цар( осмиван, изоставен, предаден и накрая безмилостно заклан като безсловесно жертвено животно), политическата низост на българските царедворци, (които побързали да напуснат обречения губещ); и апогеят на един свинар - гениален манипулатор без никакви скрупули. Защо наричам Ивайло "гениален манипулатор"? Ивайло се възползвал от създадената неравностойна ситуация , в която хората волно или неволно ,съпоставяли, сравнявали и избирали на чия страна да застанат. Константин е оспорван, болен, безпомощен, бездеен, мразен, побеждаван, а Лахана/Ивайло е млад, амбициозен, тайнствен, харизматичен, победител. Единият непрекъснато губи земи, крепости, войници и подръжници, а другият "здраво държал страната в ръцете си, завладявал градове и не преставал да ги завзема и с всеки изминат ден ставал все по-силен". Не е изненада, че Ивайло твърде бързо забравил татарите и побързал да се разправи с царя. След победоносната битка започнала кървава вакханалия, която няма аналог в нашата средновековна история. Свинепасът собственоръчно убил царя , след което последвало безмилостно клане на онези пленени войници, които не пожелали да преминат на страната победителя!!! Убийството на сакатия Константин е знаково действие - това не е двубой с равностоен противник, който носи слава, а престъпление, с което Ивайло обвързва със себе си своите последователи и им прерязва пътищата за отстъпление. А избиването на несъгласните всява ужас не само у враговете му ,но и сред приближените му. По правило редовите войници не били обект на репресивни мерки (бунтът срещу Борис/Михаил през 865/6, битката при Клокотница през 1230 г. ),но Ивайло руши и тази нравствена норма. Нещо повече - той превръща безмилостната жестокост и масовите кланета в свое "всеоръжие". Пахимер неведнъж подчертава, че всички се страхували от среща с Ивайло на бойното поле, "тъй като нищо хубаво не очаквало онзи, който бивал заловен жив". Войниците отказвали да влизат в сражение и "ставали малодушни поради представата за очакващите ги ужаси, ако бъдат пленени". Искам да подчертая, че думите на летописеца не са хипербола или риторичен похват ,с който се цели определено внушение. Напротив, те са извлечени от грубата реалност. На 17 юли 1279 година Ивайло разгромил 10 000 армия на протовестиария Мурин в Котленския проход и"...извършил голямо клане:едни погубил по време на сражението, а други пленил и след това жестоко избил..." На 15 август същата година, Ивайло отново спечелил голяма победа над ромейските войски. Пахимер отбелязва, че Ивайло "погубил" пълководеца Априн. Цареубийството и необузданата жестокост възвестили на света, че се е появил Богоборецът, Месията, конникът на Апокалипсиса, който проливал толкова леко кръвта на хората,че всички, който успявали да избягат "...ставали много щастливи ...,понеже се освобождавали от тиранина..." . Пахимер, Григора и Мануил Фил подчертават неведнъж, че свинепасът и хората му били не само "метежници" и "разбойници" ,което не е необичайно - такива се срещат и във Византия, но и "рушители на държвата" . Забележете, Ивайло е рушител не на българската държава, а на държавата изобщо. И той постига "леко и бързо" целите си - бързо, безпощадно, кърваво, всявайки страх и ужас, превърнал се за кратко време в Тиранин и Сатрап.

Продължавам поста от 16.01.2009 година, защото съзнавам, че квалифицирането на Ивайло като "злонамерена личност" е в разрез с редица общоприети норми и исторически догми. Приятно ми е да прочета, че редица участници във форума ,доста преди да повдигна отново въпроса за ролята на селския водач в средновековната ни история, са достигнали до подобен извод. Иска ми се да внеса още малко яснота в моята позиция, тъй като дотук становището ми не е напълно обосновано с достатъчно аргументация. И така, към 1261-1263 година, гражданските войни в България затихнали и на царския трон в Търново се закрепил Констинтин Тих-Асен и то с подкрепата на широки кръгове от болярството и гражданите на столицата. Между 1263-1265 г. цар Константин започва икономическа реформа,която в крайна сметка води съживяване на селското стопанство и занаятчийското производство. Конкретиката е само в сферата на пожеланията, но благодарение на археологията и нумизматиката направените изводи могат да се смятат за достоверни. Политическата и икономическата стабилизация продължават и през 70-те години, въпреки някои кризисни симптоми - инвалидизацията на царя и съсредоточаването на все повече власт в ръцете на царица Мария Палеологина и в името на "багренородния" син Михаил ; претенциите на деспот Яков Светослав, които твърде скоро били неутрализиране чрез едно формално "осиновяване" преминало в безпощадно и безскрупелно политическо убийство. Източните части на държавата, най-вече една сравнително тясна полоса по Черноморието, били подложени на грабителски набези от скитащи татарски банди и точно този факт се превърнал в опорна точка на проповедите и фантазиите на един свинепас.

Вероятно е точно така - Константин Тих Асен е най-успешният владетел през средата и втората половина на ХІІІ век. И ще те подкрепя и с други факти! По негово време селяните се сдобиват с по-голяма икономическа свобода - така например, във Виргинската грамота на Константин, парангарията,т.е. изпълнението на повинности с коли и добитък в полза на царството, т.е. на държавата, възлиза на 3 дни (три дни) годишно . Да припомня на по -младите, че по времето на Тодор Живков давахме по 20-тина дни ангария и то напълно безплатно. Константин Тих Асен провежда монетна реформа и нумизматите са на мнение, че в обръщение са пуснати милиони монети, което свидетелства за безспорно икономическо оживление. Освен това, тегловният стандарт на тези монети постоянно намалява, което означава ,че се увеличава тяхната покупателна стойност, което се дължи на засилено производство.И до ден днешен в Северозападна България, старите хора наричат корубестите медни монети "костадинки"

Или поне нямаме никакви данни татарите да са оказвали натиск върху България при вземане на важни политически решения. Напротив, при една съюзна балгаро-татарска военна операция, Константин Тих преследвал като диво животно Михаил VІІІ Палеолог, който се спасил, криейки се дни наред в блатата по долното течение на Марица. Точно тази знаменита акция дава основание на българския цар да пусне една хубава емисия медни монети, на които е изобразен в триумфална сцена на кон (К.Дочев). До този момент подобна иконография в българската нумизматика не е позната ! Опонентите ще възразят, че татарите често нападали българските земи. И тази теза не е подкрепена от исторически сведения. Със сигурност българскте земи са пострадали от татарската агресия през 1242 година по данни на Филип Муске. А по сведения на Вилхелм Рубрук през 50-те години на ХІІІ век българите плащали известен данък във вид на желязо. Но той бил носен от български пратеници далеч на североизток и не се е налагало татарите да идват да си го вземат от нашите земи. През 1274 година едва, отново е регистрирано военно нахлуване на татари, но те само преминали през българските земи, като целта им е била да опустошат византийска Югоизточна Тракия. Далеч съм от мисълта, че са преминали през нашите земи като смирени монаси, но крайната им цел не е е била България. Едва през 1275 и 1276, нападенията започнали да се повтарят, но те наистина ,както бе отбелязано , били извършвани от скитащи татарски банди, а не от редовни ногайски контингенти. Не изключвам даже възможността, съперничещи си групировки, около деспот Яков Светослав и царица Мария , също да са наемали на служба татари. След като деспота бил отровен, останалите без господар наемници може и да са се отдали на разбойничество. Тази ситуация е напълно вероятна и ако такива наемници е имало на служба и при цар Константин и царица Мария и в определен момент те също да са отпаднали от царския контрол. Но това е само хипотеза. Така че, напълно приемливо е предположението ти, Ресавски, че на практика Ивайло , в името на постигането на лични цели, признал много по-тежка форма на васалитет, което е дало повод на Ногай през 80-те и 90-те години да се намеси по-активно в разпределянето на властта в България.

Защо смятам ,че Ивайло е "злонамерена личност"? Защо го наричам "гений на злото?"

Никой не знае как точно сам се е наричал селският водач. Г.Пахимер на два пъти използва Лахана като лично име, като вторият е за обозначаване на един самозванец, появил се в Константинопол през 1294 година. Лахана не "само външно наподобява гръцката дума", това име/прозвище/название на зленчук/ е наистина гръцко. Среща се като топоним на няколко места - в централна Македония, село Лахана/Лахна, описано от Васил Кънчов; между Поморие и Сарафово - местността Лахана. Няма никаква връзка ,освен звукоподобие, с ефталитите ,хиляда години по-рано!!! Що се отнася до втората част на Вашето мнение, тя всъщност представлява много интересна област за дискутиране и научни изследвания!

Какво да анализираме от народните песни, като такива ПРОСТО НЯМА!!!НИТО ЕДНА!!! СПОМЕН ЗА ИВАЙЛО В НАРОДНАТА ПАМЕТ НЯМА!!! Преди години един писател,Тодор Ризников, светла му памет, измисли една народна песен, уж била от Провадийско, но десетина години по-късно си призна за фалшификацията!!!