jozefinna

без воля...и то каква воля няма измъкване от дози дяволски обръч,но всеки който има възможност трябва да подаде ръка..за това сме хора да не забравяме,въпреки че в обществото вече тлее някаква апатия относно всички проблеми в държавата,идваме на помощ само по празници....

http://www.lekar.bg/news-44/%D0%A2%D1%83%D0%B1%D0%B5%D1%80%D0%BA%D1%83%D0%BB%D0%BE%D0%B7%D0%B0/ В последните години туберкулозата взема застрашителни размери. За 5 години броят на заболелите у нас се е увеличил тройно, а всяка година се регистрират около 4000 нови случая.

браво....... ти си

http://babavida.vidin.net/Bg1024x768/mainhtml1.html

айде познайте

- Първо си пренебрегнат, после осмиван, сетне бит, и накрая победител-Махатма Ганди - В една държава, която се управлява с разум, бедността и нищетата са срамни. А в държава, която се управлява без разум, богатството и почестите са срамни -Конфуций - Никога не прекъсвай врага си, докато прави грешка-Наполеон Бонапарт - Парите са добър слуга, но лош стопанин-Франсис Бейкън

В публикувано съобщение в началото на октомври 2007 година се казва, че в някои Европейски държави повече от 90% от хората, които са заразени с хепатит C, не са диагностицирани с хепатит C (за Германия процентът е 90%, за Полша - 98%). Това не само означава, че тези хора са подложени на голям риск от трайно и дългосрочно чернодробно увреждане, то показва и че всички тези хора спокойно продължават да заразяват други хора, без самите те да го съзнават. "Изключително стряскащо е, че през 21 век има Европейски държави, където повече от 98% от болните с хепатит C не знаят за болестта си", казва Nadine Piorkowsky, президент на Европейската асоциация на болните от чернодробни болести (ELPA). "Пикът на смъртността, причинена от хепатит C, предстои. Ако ние искаме да го намалим, законодателите в Европа трябва да предприемат действия веднага. Ние се обръщаме към Европейския съюз и всички държавни правителства незабавано да припознаят хепатит C като сериозен здравен проблем."

На 14 октомври 1915 България влиза в Световната война като съюзник на Централните сили. Страната ни има спорове със своите съседи за територии, населени предимно с българи по онова време. 20-километровият фронт при Дойранското езеро става един от най-важните участъци, на който от 1916 до края на войната се водят 5 тежки сражения с войските на Съглашението. В началото на септември 1918 г. близо милионната Българска армия заема фронт от Орфанския залив на Бяло море до Елбасан в Албания. Дванадесет дивизии заемат равномерно шестстотинте километра окопи и блиндажи. Резерви няма. Храната за нашите войски е оскъдна, дажбите намаляват всеки месец. Мисълта за крайна победа отдавна е напуснала българското общество. Въпросът е как да се спечелят изгодни следвоенни условия за бъдещето на страната. Всички особено се боят от окупация на страната от войски на съседите - Румъния, Сърбия и Гърция. Румънският политически елит иска всичко до Стара планина, Гърция - всичко до Пловдив, а Сърбия - до Места и Искър. Генералното настъпление на съглашенските армии в Македония започва в средата на септември. Планът предвижда българската отбрана да бъде разкъсана в два пункта - Добро поле и Дойран. Двете настъпващи колони трябва да се съединят край Скопие и да затворят в "чувал" цялата Българска армия във Вардарска Македония (600 000 бойци). При Добро поле настъпващите френска и сръбска армия успяват да изтласкат след тридневна епична битка трите български полка. Техните генерали обаче с ужас оглеждат оголените си флангове. Шестте дивизии на съюзниците от Съглашението са по-решени отвсякога да победят. От 16 до 18 септември те изстрелват по българските позиции 250 хиляди снаряда. А на 18-ти, пехотинците - британци и гърци, тръгват в атака. Те напредват безстрашно, въпреки загубите. Но и българите са решени да не отстъпят. Артилерията на единствената при Дойран 9-та българска дивизия, командвана от генерал Владимир Вазов, открива мощен преграден огън. Българската пехота задържа настъплението на противника А на 19 септември с решителни контраатаки си възвръща всички загубени отначало позиции На 20 септември разузнаването на Вазов му докладва, че пред него няма вражески части. Вазов пита София да настъпи ли към незащитения вече от никого Солун.Не му разрешават, но използват победата, за да изтръгнат точка в споразумението за примирие, подготвяно именно в Солун от българска делегация, водена от Андрей Ляпчев, България да не бъде окупирана от войски на балканските държави. Победата е пълна... но като цяло войната е вече загубена за Германия и нейните съюзници. Не само на Балканите, но и на Западния фронт. През 1935 г. генерал Вазов пристига в Лондон. Той участва в конгреса на Британския легион, организация на ветераните от войните. Българската делегация е посрещната с изключителни военни почести. Генерал Вазов се среща с лорд Милн и други свои бивши противници на Балканския фронт. А председателят на легиона казва пред участниците в конгреса, че Владимир Вазов е от малкото чужди генерали, чиито имена фигурират в официалната британска история. Английският премиер Лойд-Джордж пише по-късно: "В никоя война англичаните не са давали наведнъж толкова много жертви, както при Дойран". В четиридневните сражения англичаните губят 4000 бойци и офицери и дават 550 пленници. Гърците губят 20000 бойци, французите 3500. А плевенци - 494 убити и 1208 ранени. Бог наистина в тези дни е бил българин. Две години след войната героят от Дойран генерал Вазов преминава в запаса и до края на живота си е отдаден изцяло на мирна дейност. През 1926-1932 е кмет на столицата София и прави много за нейното благоустрояване и развитие като модерен европейски град. Български бункер от Първата световна война, запазен над град Дойран, е влязъл в английските военни учебници по история. Има една великолепна голяма книга, "Дойранската епопея 1915-1918" от Н. Недев, генералщабен майор.

дай реално животно ....айде чакам...

Хепатит" е общо понятие, което означава възпаление на черния дроб. Такова възпаление може да възникне в резултат на вирусна инфекция, прекомерна употреба на алкохол, прием на определени лекарства, контакт с някои химикали, отрови или вследствие на нарушение в имунната (защитната) система на организма. Хепатит С (известен в миналото като нито "А", нито "В" хепатит) е вирусна инфекция, която може да причини възпалително заболяване на черния дроб и увреждането му. Хепатит С е понастоящем една от най-честите форми на хроничен вирусен хепатит в световен мащаб (особено след въведената от известно време задължителна ваксинация на всички новородени срещу хепатит В). Хепатит С е заболяване на целия организъм, не само на черния дроб. Болестта се характеризира със значителен брой изънчернодробни прояви. Ако човешкият организъм не успее да се пребори с инфекцията, възпалението не черния дроб може да стане хронично (дълго продължаващо, постоянно) и да стане причина за хронично чернодробно заболяване, което е сериозно и нерядко застрашаващо живота. Вирусът на хепатит С може да причини кратко-протичащ (остър) хепатит, който може да протече със или без симптоми (оплаквания) и завършва с оздравяване и очистване на организма от вируса. До 85%, обаче, от заразените с вируса на хепатит С развиват хроничен хепатит С. За хроничен хепатит се приема наличието на оплаквания и определени промени в биохимичните, морфологичните и серологични изследвания за повече от 6 месеца. В 1% от случаите хепатит С протича светкавично ("фулмминантен хепатит") с много тежко увреждане на черния дроб и бързо развитие на чернодробна недостатъчност. В част от случаите инфекцията с HCV не предизвиква никакви оплаквания и промени в изследванията; тези хора се наричат здрави носители. Склонността на вируса към развитие на хронично заболяване се обяснява със способността му да избягва защитния отговор на имунната система на организма. Около 1/3 от хората, хронично зарзени с хепатит С, развиват тежко увреждане на черния дроб, наречено чернодробна цироза. Чернодробната цироза представлява разрастване на нефункционираща съединителна тъкан на мястото на чернодробните клекти и на практика загуба на функцията на черния дроб. Чернодробната цироза, от своя страна, може да доведе до развитие на много усложнения, включително и чернодробен рак. Хората, страдащи от хроничен хепатит С остават заразноопасни и могат да предават вируса на други. Хепатит С се причинява от вирус, който се нарича хепатит С вирус и съкратено се означава като HCV. НСV няма родствени връзки с другите вируси, най-често предизвикващи хепатит (А, В, D и E). Вирусът съдържа рибонуклеинова киселина (РНК), която представлява неговата генетична информация (кодът, необходим за призводството на структурните частици на вируса и размножаването му). Генетичната структура на HCV показва голямо разнообразие и възоснова на това HCV се дели на шест основни генотипа (генетично ралични видове). Всеки един от тях предизвиква заболяване с различна тежест, поддава се в различна степен на лечение, има различна прогноза и т.н.). В организма на един заразен с HCV човек, съществуват генетично различни един от друг (но все пак от един генотип) вируси, които са произлезли в резултат на мутации. Вирусът на хепатит С се предава предимно чрез кръвта. Венозното инжектиране на наркотици или други неразрешени вещества с общи игли и спринцовки е най-честият начин на заразяване. Рискът за предаване на хепатит С по полов път е значително по нисък в сравнение с този при хепатит В. За да настъпи заразяване в повечето случаи е необходим контакт между заразена кръв и кръвта на евентуалния приемник. Най-честите пътища на предаване на инфекцията с хепатит С са: използване на общи игли и спринцовки при венозни наркомани - до 90% от венозните наркомани се заразяват до края на първата година от първото венозно инжектиране преливане на кръв и кръвни продукти - през 80-те години кръвопреливането е било причина за 80% от случаите с хепатит С; понастоящем, обаче донорската кръв и кръвни продукти се изследват винаги и навсякъде за наличие на инфекция с вируса на хепатит С, хепатит В, СПИН и др.; със задължителното повсеместно прилагане на тази мярка от вече повече от 10 години, понастоящем честотата на заразяване от хепатит С в резултат на кръвопреливане е 1 на 100 000. сексуален контакт със заразен човек (включително хомосексуален контакт между мъже)- този механизъм се среща много по-рядко (в сравнение с хепатит В), въпреки че HCV се открива в малка концентрация в семенната (спермата), вагиналната течност и слюнката; въпреки това спазването на полова хигиена е критично важно за предпазване от заболявания като хепатит В, СПИН, сифилис, гонорея и др. заразяване при убождане и контакт със заразена кръв - този механизъм се среща преди всичко при здравни работници заразяване по време на хирургични операции или зъболекарски манипулации при използване на заразен инструментариум: този механизъм се среща много рядко; през 80-те години такъв механизъм на заразяване се е срещал при трансплантация на органи, преди да се въведе здължителното изследване на донорите за вируса на хепатит С; в съвременните условия по-скоро при такива операции може да се зарази медицинския персонал, ако пациентът е болен от хепатит С контакт със заразена кръв или инструментариум при правене на татуировки и пиърсинг, при ползване на общи ножчета за бръснене и др. - теоритично този риск съществува, но в практиката такъв механизъм се наблюдава изключително рядко заразяване на новороденото от майка, болна от хепатит С - този път на предаване на инфекцията се наблюдава рядко (за разлика от хепатит В) Заразяване от хепатит С не е възможно при: хранене пиене на вода кърмене ръкостискане, целувка, прегръдка и друг близък битов контакт ползване на общи прибори и посуда за хранене случаи, когато болен човек кихне или кашля насреща Ви и др. Трябва да се отбележи, обаче, че в 10% от случаите с остър хепатит С и в 30% от случаите с хроничен хепатит С източника и начина на заразяване остават неуточнени. Ето и някои съвети : Придържайте се към специална диета. Абсолютно са забранени сланина, маргарин, супи с месен, рибен и гъбен бульон, както и мазна риба, свинско месо, колбаси, месни консерви, пълномаслени сирена и кашкавал, твърдо сварени яйца. Забранено е да консумирате кисело зеле и мариновани зеленчуци и плодове, както и подправки, бобови продукти, чесън, ряпа, спанак, бадеми, шоколад, торта, сладолед. Но нека това не ви отчайва. За сметка на тези забрани можете да си позволите зехтин, масло, вегетариански и млечни супи, задушени телешки котлети, нетлъсто пилешко, обезмаслена извара, кисело мляко, айрян, прясно мляко с нисък маслен процент (не повече от 2,5 процента), рохки яйца, пресни или варени зеленчуци, зрели плодове, зарзали, стафиди, мед, мармалад, тестени изделия от обикновено тесто. • Въпреки че вирусът на хепатит С много рядко се предава в битови условия, вие трябва да имате индивидуални хигиенни прибори, преди всичко маникюрни ножички и самобръсначка. • Ако сте се наранили, този, който ви оказва помощ, трябва да използва гумени ръкавици. • Ако дори и една капка ваша кръв попадне върху някоя дреха или бельо, те трябва непременно да се изперат отделно от другите дрехи на семейството. • Веднъж на половин година непременно си правете изследване на кръвта, тъй като заболяването може да протича скрито в продължение на месеци и дори години. • Черният дроб обича сладкото. Поглезете го със сладко от ябълки или ягоди, а най-добре всеки ден си хапвайте мед. Специално за меда имайте предвид, че той не трябва да бъде пресен и течен, а захаросан и тъмен. Всеки ден изяждайте по 1- 2 супени лъжици мед. • Ето и една рецепта от народната медицина, която е подходяща за поддържане на основната ви терапия. Смесете по 4 супени лъжици корени от девесил и мента, 3 супени лъжици корени от аир, по 2 супени лъжици брезови пъпки, страшниче, корени от глухарче и пирей. 2 супени лъжици от тази смес (билките предварително се смилат) се залива с литър студена вода, слага се на слаб огън и сместа ври 10 минути в затворен съд. След това цялата смес се сипва в термос и престоява една нощ. Приема се по половин чаша 30 минути преди ядене. Курсът на лечение е 4 месеца. След това направете почивка от 2 седмици и отново продължете лечението.

Mieze,твойто животинче е едно от най странните в свта -Dumbo octopus

познай....

според мен това е Ягуарунди (Puma yagouaroundi) а немското му наименование Wieselkatze (невестулкова котка)

Една от най-известните и най-агресивни секти, която неизменно прави опити да утвърди своите позиции в духовния живот в страната е Свидетелите на Йехова."Свидетелите на Йехова" в България е регистрирано през 1938 година. Най-вероятно центърът на българските йеховисти е бил Пловдив, тъй като там те имали своя печатница, където отпечатвали религиозната си литература. Благоприятното време за "проповедническата" им дейност продължава до 1944 година. Друга особено опасна секта, която разпространява своето влияние на българска почва е Сектата на Муун. От християнска гледна точка това е едно крайно извратено учение. Последователите на Муун твърдят, че се опират на Библията, и дори се наричат християни, но това няма нищо общо с действителността. Самият Муун открито заявява, че ползва Библията единствено за камуфлаж: "Докато не завършим мисията си в християнската църква, ние трябва да цитираме Библията и да я използваме, за да обясняваме. След като получим наследството на християните, ще бъдем свободни да поучаваме без Библията" Най-силната секта в съвременния западен свят, що се отнася до членска маса и организация, също намира последователи в България. Това е "Църквата на светиите на Исус Христос от последните дни", или по-известна като Мормоните. В България е официално регистрирана като вероизповедание. Те са изключително мисионерски ориентирани и не пестят усилия и разходи за набиране на нови членове . В последните години в България се забелязва засилване на позициите на Ню Ейдж движенията, особено на тези с езически характер.Ню Ейдж движения от новоезически тип - Църква на Последния Завет/Виссарион и Анастасия. И двете наблягат върху екологията и реализацията на зелени проекти на територията на България. Нетрадиционните религиозни течения, така наречените секти на ХХ век. се самоопределят като единствените вероизповедания на които принадлежи бъдещето, като единствените, които разбират света на отвъдното и знаят за него повече от традиционните религии.Методите на сектите за привличане на нови членове и постигане на целите са разнообразни. Някои от тях са хилядолетни, но се използват и съвременни. Психологическите методи на въздействие са основните методи на работа на сектите. Използват целия арсенал разработван от военните и шпионски лаборатории за психологическа война. Като се започне от Фройдистките методи за психоанализа от по безобидно естество като разговор и беседи и се свърши с масовата хипноза, въздействието със звук, с вибрации, с мултимедия. Използват се и по-съвременни методи за контрол на поведението разработвани в тайни лаборатории, различни видове наркотици и упойващи вещества, радиочестотни сигнали и др. Регистрирани християнски секти са: 1. Църква на Иисус Христос и на светиите от последните дни. (или Църква на мормоните). По – малко от 2500 д. Това е силно преувеличена цифра. 2. Свидетели на Йехова. (Това е най – агресивнатя секта в България. Нейните представители извършват най – активния прозелитизъм, т. е. - привличане на нови членове. Техни списания са "Пробудете се!" и "Стражева кула".) ~ 500 – 1000 д. 3. Обединителна църква. (или Църква на Муун). 4. Семейството. (или Децата на Бога). 5. Църква на Мария от с. Каравелово. 6. Движение за духовно кръщение със Свети Дух. - Слово на живот. - Еммануил. - Воини на Христа. - Живот на вяра. - Оазис на любовта. - Евангелска църква "Огнена вяра". - Евангелска къща (?) "Витлеем". - Рема. - Васан. 7. Световна божия църква 8. Сатанизъм. (Църква на Сатаната?). Сатанински групи има в градовете Пловдив, Враца и Кюстендил. - Деца на Сатаната. - Приятели на дявола. - Черно Слънце. Индуистки секти: 9. Международно общество за Кришна съзнание. 10. Трансцедентална медитация. 11. Сахаджа йога. 12. Мисия на божествената светлина. Индуистко – християнски секти, общества и движения: 13. Общество за себереализация. 14. Сциентология. (Наукология – църква на Л. Рон Хабърд.) 15. Окултно (или окултистко) движение. (окултен – скрит, таен). В окултизма се практикуват следните дейности: гадателство, предсказания, спиритизъм и магия. 16. Движение "New age". (Ню Ейдж – Нова Епоха.) 17. Общество "Бяло Братство" – на Петър Дънов. ~ 1000 д. 18. Общество "Път на мъдростта" – на Ваклуш Толев. Последните две се ползват с по – особен статут. Ислямски шиитски секти: 19. Алиани (или Казълбаши). Делят се на Бекташи и Бабаи. ~ 80 000 – 100 000 д. 20. Бахаизъм. Учение на Баха Улла

Троянската война е водена, според легендите, между град Троя в Мала Азия и ахейската войска и е породена от отвличането (или избягването) на Елена, жената на спартанския цар Менелай с троянеца Парис.Най-красивата жена на света била Елена(литературна измислица), една от дъщерите на Тиндарей, царя на Спарта. Нейна майка била Леда, която била прелъстена от Зевс, който и се явил под образа на лебед. Източниците посочват различно кои от четирите й деца са на Зевс и кои на Тиндарей. "Хубавата" Елена имала много обожатели, но баща й се страхувал да я даде за жена на когото й да е от тях, защото това би породило недоволство и може би война. Накрая, един от претендентите за ръката й, Одисей от Итака предложил план, за да се реши тази дилема. Той предложил на Тиндарей да поиска от всички обожатели на Елена да обещаят, че ще приемат избора й и ще го защитават, независимо кого избере. Претендентите дали исканата клетва. Елена избрала Менелай за свой съпруг. Менелай наследил трона на Спарта от Тиндарей, а Елена била неговата царица. Брат му Агамемнон се оженил за сестрата на Елена, Клитемнестра и се върнал обратно на трона в Аргос. При дипломатическа мисия в Спарта, Парис се влюбил в Елена и с помощта на Афродита я откраднал (или прелъстил) и я взел със себе си в Троя като своя жена. Всички царе и принцове на Древна Гърция били призовани да спазят клетвата си и да спасят Елена. В историята на Елена има известна аналогия с по-ранното приставане на троянската принцеса Хезиона на Теламон от Саламин.

дай малко жокерче

прилича ми на някаква разновидност на малък александър -(P. krameri),

да това вече е правилен отговор

извинявам се че се вкючих така в играта,но двоиката птици не е тази която казваш,характерни са за остров от Малайския архипелаг

я да видим какво е това

моят заек е порода мини хотет поне така ми казаха,някой може ли да ми даде по подробна информация за тази порода

така става ли

операция "Тайфун"

Нейните 200 милиона години засенчват дори архаичните хрущялни риби - акулите.Най-дребната роднина на гиганта е Каролинската костенурка, която достига максимум 15 см дължина и се храни с насекоми и охлюви, а през зимните месеци спи, заровена в земята,но никаде не намерих информация за този рядак вид Галапагоска костенурка която предполагате 4е е на клип4ето

Мария Магдалена е една от най-тайнствените личности на Евангелието. Представата си за нея хората имат от картините на библейска тематика. На тях, като правило, тя е изобразена като полусъблечена, разкайваща се грешница с прекрасни дълги коси, с които тя, според Новия завет, изтрива краката на Исус. В богословските енциклопедии за нея пише: “Мария Магдалена е жена-мироносица, родом от град Магдала. Водела разпътен живот и Христос със своите проповеди я обърнал към нов живот и я направил най-предана своя последователка. След възкресението си Христос се явил първо на нея.Излиза, че Христос е предпочел бившата блудница, която в съответствие със строгите юдейски закони, трябвало да бъде осъдена на смърт. Това странно пристрастие на Спасителя към Мария Магдалена заставило много учени, изследователи на Библията, да се вгледат внимателно в нейния образ. Подробно изложение на една от хипотезите, обясняващи тази тайнствена фигура в Новия Завет се съдържа в книгата “Свещената загадка” на М. Байджент, Р. Лей и Г. Линкълн. Според тези изследователи особеното отношение на Исус Христос към Мария от Магдала е много просто: тя е била... негова жена. Тази версия се потвърждава от отделни епизоди, описани в Библията, а също така и от съществуващите древноеврейски и някои гностични Евангелия. Специалистът по ранна християнство Геза Вермеш от Оксфордския университет пише: От Евангелието е известно, че много от учениците на Исус, например Петър, са били женени, а самият Исус не възхвалявал целибата (безбрачието). “Нима не сте чели, че Създателят от самото начало е създал мъжът и жената? Мъжът трябва да остави майка си и баща си и да се съедини с жена си и да бъдат двамата една плът” – обявява той в глава ХІХ от Лука. Съгласно древната еврейска традиция брачният съюз бил задължителен за всеки мъж, а безбрачието се осъждало от обществото. Особено строго се отнасяли хората към “равви” – човекът, избрал пътя на религиозното обучение, а именно по него вървял Христос. Еврейският закон по най-категоричен начин сочи: “Нежененият човек не може да претендира да обучава другите”. Едно от доказателствата на версията, че Исус е бил женен, е описанието в Евангелието на Йоан на сватбата в Кана Галилейска, на която присъствали Исус и неговата майка. Тя била по времето, когато Исус още не проповядвал новата вяра и не правел чудеса. Както е известно, в един момент виното на сватбата свършило. И изведнъж майката на Исус поема функциите на домакиня и дава заповед на слугите: “каквото ви каже Той, това направете”. Исус изпълнява желанието на майка си и превръща водата във вино. Ако те са били само гости на сватбата, едва ли би било тяхна грижа да следят за яденето и пиенето. Намесата на Исус е лесно обяснима по единствена причина: това е била неговата собствена сватба, на която той сторил и своето първо чудо.От Евангелието изследователите установяват и личността на съпругата на Исус Христос. Това е била Мария Магдалена, чиято роля в живота на Христос по всяка вероятност умишлено е била заличена от църквата. Както вече беше казано, тя не случайно вижда първа Исус след неговото Възкресение. А в евангелията на Марко и Матей Мария се явява със своето име сред учениците на Исус само в момента на неговото разпятие. При Лука тя се явява значително по-рано. Срещайки се с Него в Галилея, тя го съпровожда и в Иудея. А в тези времена за неомъжена жена е било просто немислимо да пътешества сама по пътищата на Палестина. Още по-малко вероятно би било нейното присъствие в обкръжението на равви. Следователно Мария Магдалена би трябвало да е омъжена за някой от учениците или за самия Исус. Потвърждение на последното предположение изследователите намират в гностичните евангелия, написани от първите християни и невключени в Новия Завет. Например в Евангелието на Филип има свидетелство, че учениците на Исус се отнасяли твърде ревниво към факта, че Исус целувал само Мария Магдалена по устата. Особено негдувал от това Петър и дори станал негов непримирим враг. Привилегированато положение на Мария се подчертава и в произведенията на първите християнски писатели, наричащи я “съпругата на Исус”. Според авторите на книгата “Свещената загадка” Мария Магдалена била първо годеница на Христос, а след това и негова жена. Те привеждат като доказателство и факта, че тя се ползва с особено почитание в Южна Франция. В нейна чест се строят там много църкви и манастири. В много от тях има статуи на жена с младенец, която обикновено се смята за Мария с детето Исус. Но напълно възможно е зад явния християнски култ да е скрит и друг – еретичен. В Южна Франция са възникнали и легендите за Граала, свещената чаша, в която била събрана кръвта на Христос, разпънат на кръста. Чашата е държала в своите ръце Мария Магдалена. В Националния музей в Тбилиси се пази скъпоценно византийско разпятие, което специалистите отнасят към Х-ХІ век. На него е изобразена женска фигура с чаша, в която се излива кръвта Христова. От лявата страна на Разпятието е изобразена жена, облечена почти като жената с чашата. По този начин авторът на това разпятие навежда на мисълта, че тази жена е изобразена в различни моменти на времето. Коя е жената, която е събрала в чашата на Граала кръвта на Спасителя и я отнесла от Голгота? Има и още един важен въпрос, на който се опитват да отговорят авторите на “Свещената загадка” – ако бракът на Исус с Мария Магдалена е бил сключен, то каква цел се е преследвало с него, бил ли е той династически оправдан? В Евангелие от Матей се установява произхода на Исус – от цар Давид и Соломон, т.е. той е единственият легален претендент за трона на Палестина. Затова и надписът “Цар Юдейски”, поставен на кръста, е не подигравка, а констатация на реален факт. Доказателство за това е известното “избиване на младенците”, устроено от цар Ирод. Но каква е връзката между това, че Исус е законен цар на Иудея и необходимостта от сключването на брак с Мария Магдалена? В самото начало на появяването на евреите в Палестина свещеният град Иерусалим принадлежал на племето на Вениамин. Но враждата му с другите клонове на Израел довела до там, че той бил изпратен в изгнание и властта преминала у представителите на племето Иуда. Исус, който бил потомък на Давид, в очите на Иуда бил законен претендент за трона, а в очите на останалите тук потомци на Вениамин – узурпатор. Положението му би могло да се промени след женитбата му с жена от племето на Вениамин. В Евангелието няма информация за произхода на Мария Магдалена, но според някои легенди тя произхождала именно от племето на Вениамин. Затова в дадения случай би могъл да възникне съюз между две враждебни преди това династии, който да има сериозни политически последствия.Според авторите на Свещената загадка фактът, че Исус е имал семейство е бил неудобен и дори опасен за развитието на християнството. С това може да се обясни последователният и целенасочен подбор на информацията, съдържаща се в Евангелията, записани в Новия Завет. Освен четирите канонически Евангелия съществуват и други. Особено важно място заемат тези от Тома и от Филип, които позволяват да се предполага, че Исус е имал и потомство. Мария Магдалена и децата й напуснали Свещената земя и намерили убежище в Галия, в съвременна Южна Франция, в еврейската община. Косвено потвърждение на това се явява и запазената и до днес почит там към Мария Магдалена. По този начин прякото потомство на Исус пуснало в Галия свои корени – царската кръв на Давид, предадена от Христос на неговите потомци, се оказва в Южна Франция. Това предание се пазело в строга тайна в течение на почти четиристотин години. В V век потомството на Исус се слива с франките и се повява династията на Меровингите. Тези крале според легендите притежавали способността да лекуват хората от най-страшни болести с обикновено полагане на ръка, както това правел Христос. Херцог Годрфруа Булонски – един от вдъхновителите на Кръстоносния поход, отвоювал Свещената земя от сарацините, произхождал от Иерусалим и затова превземането на Иерусалим през 1099 година не била просто победа над неверниците. Това била война за връщане на свещеното наследство, което по правило трябвало да принадлежи на прадядото на херцога – Исус. Има и още един факт, косвено потвърждаващ пристигането на Мария Магдалена в Южна Франция. Заедно с нея в Европа пристигнала и една от основните християнски светини – чашата на Граал, която също е предмет на множество изследвания и търсения.