Естествено че се налага да акцентираме, когато ерудит като Йончев се окаже, че се изказва неподготвен отричайки българската историческа наука и в частност БАН, институция, която аз безкрайно уважавам и ценя.
Ето доказателство за това:
Ст.н.с. д-р Славия Бърлиева
Зам. директор на Кирило-Методиевския научен център на БАН
Кирило- Методиевската традиция – българският феномен и неговите европейски паралели
Уважаеми академик Съботинов,
Уважаеми гости,
Скъпи колеги,
За нас, българите, Кирило-Методиевото дело е понятие разнопосочно и многопластово, със съдържание, което варира от гордо патриотично до сантиментално носталгично, но винаги е недвусмислено българско. Погледнато “откъм Европа”, това дело е цивилизационно явление, приобщило към Европейската християнска цивилизация славянските региони на Средна и Югоизточна Европа. Славянската азбука, фонетично писмо, създадено от светите братя върху основата на говоримия език на българските славяни от Солунско, разчупва през IX в. гръко-латинския модел на европейската писмена култура и прави книжовен един народен език – българския. Така третата европейска графична система и делото на Кирил и Методий стават завинаги разпознаваем български знак. Затова не е чудно, че на официалната церемония по приемането на България в Съвета на Европа през 1992 г. нашата страна беше наречена страната на св. Кирил и св. Методий и на кирилската азбука. (слайд 2) С този факт г-н Мигел Мартинес, тогавашният председател на Европейската парламентарна асемблея, подкрепи твърдението, че България споделя ценностите на европейската цивилизация и е наследник и носител на общото европейско културно наследство.
Не зная дали това е особено ласкателно за България, или напротив, но 15 години по-късно, една година след нашето действително присъствие като равноправен член на Европейския съюз, кирилицата отново е припозната като основен български “принос” в съвременното европейско културно пространство. През февруари 2008, на срещата на вътрешните министри на страните от Европейската общност, досегашният заместник – председател на Европейската комисия г-н Франко Фратини заяви, че България през изминалата първа година на нейното членство е въвела в Съюза трета азбука и така е допринесла за диалога и разбирателството в него.
Популяризирането на кирилицата беше основна съставна част на Комуникационната стратегия за присъединяване на Република България към Европейския съюз (слайд 3). В перспективата на тази стратегия е създадена и колекция от постери “БУКВИТЕ НА БЪЛГАРИЯ - АЗБУКА НА ЕВРОПА“, посветена на България и нейната култура през темата за уникалността и универсалността на българската азбука - една от трите писмености на Европа. Проектът е на Международното триенале на сценичния плакат – София и е пръв опит да привлече широк кръг изявени артисти от цял свят за създаване на цялостен съвременен художествен продукт, който да популяризира българската култура, използвайки една от нейните емблеми – буквите (слайд 4 и сл.5).
Наблюдаваме проявата на един феномен, който може да бъде проследен през повече от хилядолетие в европейската история – използването на Кирило-Методиевата традиция и нейните елементи като аргумент при утвърждаването на нещо ново и напредничаво, при осъществяването на революционни промени, налагането на идентичност или отстояване на независимост. Патетични моменти в историята на много европейски народи и общности са били свързвани, макар понякога изкуствено, с кирило-методиевската идея: от християнизацията на голяма чат от континента и утвърждаването на християнски държавни образувания и отстояването на тяхната независимост през 9 и 10 в., до създаването на новите посткомунистически демокрации в наше време; от хуситската реформация и стремленията й за демократизиране на религиозната практика до контрареформаторските усилия за доближаване на Църквата до нейното паство, от борбите за църковна и политическа независимост до икуменическите движения и Европейската интеграция. По отношение на източната, предимно славянска част на нашия континент, тези явления са 2
обясними и познати. За да се обясни обаче кирило-методиевската традиция като общоевропейско явление - продуктивен политико-социален и художествен феномен, излъчвал (и продължаващ да излъчва) импулси в продължение на повече от хилядолетие в цяла Европа, би трябвало да се познава и нейните “западни” проявления. Те са впечатляващо многобройни, между тях има изключително древни и недвусмислено достоверни: на западноевропейската култура принадлежат и паметниците, запазили най-старите исторически извори за живота и делото на Първоучителите.
Най-старото свидетелство за Кирило-Методиевата мисия е от 870-871 г. се намира в кодекс от бенедиктинския манастир Augia Dives, островната обител Райхенау на Боденското езеро (слайд 6) - мястото, където, както всички знаем от школски времена, св. Методий е бил заточен след съда над него на Регенсбургсия синод през 870 г. Тук се намира знаменитият гръцки запис, смятан за “автограф” на самия Методий или на някой от неговите спътници (слайд 7)(слайд 8). Освен това в този ръкопис, всъщност една поменална книга на молитвено братство с около 38.000 имена, имената са вписани и на латински и то по начин, представящ Райхенау по-скоро като убежище за Методий, а не като негов затвор. Името му (слайд 9) е поставено на особено престижно място, до най-значимите абати на манастира - абат Ерлебалд, основател на молитвеното братство и епископ Хейто, с чието предстоятелство е свързан най-големият разцвет на манастира. Името на Константин – Кирил е в списъка на починалите до приближения на Карл Велики граф на Пасау Рихоинус и графа на Хагау Албгер.
Ако не като доказателство, то поне като индикация за положително отношение към Панонския архиепископ и неговите спътници може да се приеме и един наскоро въведен в научно обръщение ръкописен фрагмент, всъщност малка р чернова, възникнала също в района на Боденското езеро по времето на Методиевото пребиваване в Райхенау. Тя съдържа няколко предписания за поведението на епископите в случаи, когато има отправено обвинение срещу тях. Текстът е изцяло насочен срещу възможността да 3
бъдат отправяни обвинения срещу църковните йерарси и недвусмислено говори за отлъчване на онези, които биха дръзнали “да измъчват, обвиняват или притесняват тези пратеници на Христа”. Тъй като в подобен тон звучат и няколкото заплашителни папски писма, отправени срещу противниците на св. Методий, не е невъзможно монасите-бенедиктинци от Райхенау да са подготвили този текст в помощ на прогонения епископ Методий.
Всъщност именно един бенедиктински монах стои в основата на почитта към Кирил и Методий на Запад – библиотекарят на папската курия Анастасий, писател, преводач и дипломат. Той свързва тази почит преди всичко с Константин –Кирил, сподобил Вечния град с благодатта на мощите на св. Климент Римски, намерени от него в Херсон и донесени в Рим в навечерието на 869 г. (слайд 10) В писмо до папа Адриан II той нарича Константин Философ „мъж с голяма святост“ (magnae sanctitatis vir), а пред император Карл Плешиви го представя като „велик мъж и наставник с апостолски живот“ (vir magnus et apostolicae vitae praeceptor). Като истински инициатор за утвърждаване на почитта към св. Кирил Анастасий се проявява в едно писмо до епископ Гаудерик, предстоятел на Велетри, с което му изпраща своя превод на латински на две от Кириловите съчинения, написани по повод откриването на Климентовите мощи и го поощрява да напише разказ за това събитие. Гаудерик действително написва съчинение за пренасянето на мощите, известно като Translatio Clementis papae, a в кирило-методиевистиката - като Италианска легенда. Този агиографски разказ става основа на почитта към Константин Кирил и чрез различни свои варианти я разпространява в цялата западна половина на Европейския континент на латински език, като и на народностните европейски езици от Късното средновековие – тоскански, каталонски, старовисоконемски, шведски, староанглийски. От сборниците с житийни творби той преминава в историографски съчинения, където постепенно сраства с мотива за покръстването на българите и преминава така слят обратно в бароковата агиография. В този първи слой на западната кирило-методиевска традиция, почти до средата на 14 в. св. Кирил остава свързан не със своя брат св. Методий, както е в славянската книжовна традиция и култова практика, а преди всичко с култа към третия след св. Петър епископ на Рим – папа Климент. Ето как е прославен той в една неотдавна открита латинска поема от 12 столетие (слайд 11):
(...Contingerat facientе Deo, quod Martyris ossa
Clementis jactata mari, non condita fossa
Angelicis manibus facta de marmore cista
Romae lata forent, quodam famulante Sophista
Nomine dictus erat Constantinus Sophus iste...)
„...Бог стори тъй, че мощите свети на мъченика Климент,
в морето хвърлени без гроб,
донесени били във Рим от философ един прочут
в ковчег от ангелски ръце направен.
Константин наричал се тоз философ -
мъж свят и праведен, благочестив слуга на тебе, Боже.
Та този философ, докоснат от небесната любов,
докато, с благодат изпълнен, разпръсквал
от своята уста на божието слово семената
и ден, и нощ по равно го въздавал на душите огласени
пречиствал варварски народи и чрез древното кръщение,
съветвал, учил и с кормило справедливо управлявал.
Подир това във Рим на папата отнесъл мощите свети
на Климента учителя, следовника на Петър и на Павел,
а там хвалебствия безкрайни
отеквали сред многолюдните тълпи."
Докато латинският 12 век възпява св. Кирил като кръстител и просветител на варварски народи, старобългарските източници свързват все по-тясно двамата апостоли с България. Появяват се житийните текстове, изрично открояващи техния български произход, това че те са учители на българския род и са получили в Рим разрешение да изнасят литургията на български език. Синодикът на цар Борил (слайд 12), този най-значим догматичен трактат на българската средновековна теология подчертава, че Константин – Кирил превел светото писание от гръцки на български език. Появява се т. нар. Солунска легенда, апокрифно легендарен разказ, озаглавен “Слово на Кирил Философ [за това] как покръсти българите” - една творба, която се стреми да докаже, че 5
старобългарската азбука е изпратена свише (буквите падат в скута на св. Кирил, пуснати от прелитащия над него гарван) и е предназначена за богоизбрания български народ. В нея идеята за първенството на българите сред православните народи е въплътена в образа на славянския апостол. Тази епоха така преплита образите на Кирил и Методий с идеята за българското, че те се използват като аргумент за независимост дори от гръцките предстоятели на Българската архиепископия в Охрид. Охридската архиепископия, създадена от Василий II Българоубиец през 1080 г. и призната като автокефална българска църква с център Охрид, включва в диоцеза си по-голяма част от завоюваните български земи. След смъртта на императора, нейната самостоятелност, както и обхвата на диоцеза й, са застрашени от посегателствата на Цариградската патриаршия. Един от важните лостове за защита срещу това става отстояването и развитието на кирило-методиевската традиция. Подчертавайки българската насоченост на Кирило-Методиевото дело, гръцките епископи на Охрид, за които иначе се знае колко надменно се отнасят към своето българско паство, аргументират своята независимост от Константинопол. Така авторът на Пространното гръцко житие на Наум Охридски (слайд 13) - един от най-изтъкнтите Кирило-Методиеви ученици, напомня многократно българския характер на дейността на двамата апостоли: те довели докрай в България своето начинание за – “ ...най-напред упражняването и отличното разбиране на народния говор, а сетне и забележителното разбиране на писмените знаци и най-точното познаване на думите, чрез които да направят за тукашните племена превода на Светото писание от гръцки на български....Изнамериха букви, подходящи за езика на българите, както бяха решили, и им съставиха книги, равни по брой на нашите [т.е. гръцките], от старата и новата благодат”.
На Кирило-Методиевия авторитет се позовава и още един гръцки паметник, съставен за да изравни архиепископското достойнството на Охрид с това на апостолските църкви. По подобие на ранносредновековните списъци на римските, антиохийските, александрийските и йерусалимските йерарси е съставен Списък на Българските архиепископи от Протоген Сердикийски до архиепископ Йоан Комнен (до 1178 г.) (слайд 14). В този списък, “Методий, рожден брат на свети Кирил Философ”, е поставен начело не само на “Моравия Панонска”, но и на Охридската архиепископия.
Тук веднага можем да посочим западнославянски аналози на Дюканжовия списък. В подобен аспект е използван кирило-методиевският мотив няколко века по-късно в латинския Списък на Моравските епископи (Granum catalogi praesulum Moraviae), кратка митрополитска хроника 886-1416 г. Съставен около 1420 г., този паметник свързва анахронично епохата 886 - 912 г. с дейността на Кирил и Методий. Той вменява архиепископско достойнство и на Константин-Кирил, който през 887 г. покръстил княз Светополк, бил въздигнат за архиепископ на Велехрад през 887 г, а св. Методий го наследил през 892 г. и 2 години по-късно покръстил чешкия княз Борживой.
Тези латински паметници и по-специално кирило-методиевският мотив в тях не могат да се нарекат достоверни исторически извори поради очевидните анахронизми, които съдържат, но те са великолепни примери за функционирането на кирило-методиевата традиция, при което тя се преосмисля и обогатява с нови елементи, макар и често те да са преднамерени интерпретации на факти, които нямат нищо общо с нея. В западно-славянските земи, към които всъщност е насочена мисията на Славянските апостоли, не са се запазили недвусмислени свидетелства за съществуването на култ към тях след краха на мисията им и преди средата на 14 в. Едва тогава този култ се инициира там във връзка с политиката на чешкия крал и германски император Карл IV Люксембург и неговата национална доктрина. След интронизирането си Карл, целейки въздигането на Пражката епископска катедра в ранг на архиепископска и отделянето й, заедно с Моравския диоцез на Оломоуц, от Майнцката архиепископия, започва последователно и целенасочено да налага идеята за славянските корени на своя народ. През 1347 г. той основава манастира Емаузи, славянски по характера на литургичната си практика и по своето братство, състоящо се от монаси – бенедиктинци предимно от Хърватско и Далмация. В учредителният декрет измежду патроните на манастира са посочени светите Кирил и Методий (слайд 15)(слайд 16)а. Извършен със съгласието на папа Климент VI (1342-1352), този акт се смята за формална канонизация на славянските апостоли в Чехия , а споменаването им в декрета за основаването на манастира ги изтъква като патрони на Чешкото кралство. Датата на празника – 9 март и специалните декрети за неговото въвеждане са доказателство за въвеждането на една нова, или поне за една напълно прекъсната традиция, която обаче се е развила и процъфтявала в продължение на столетия, излъчвала е и продължава да излъчва творчески импулси и се е превърнала в елемент на националната идентичност на чехи и словаци. Санкционираната от Карл култова практика постепенно, със забавяне около половин столетие се утвърждава и в полските земи, а Славянските апостоли стават патрони на Полското кралство (слайд 17) и като такива влизат в календара на Римската църква. Когато през 1880 г. папа Лъв XIII канонизира св. Кирил и Методий и включва празника им този календар, той недвусмислено ги причислява към апостолите на Западната църква и ги нарича “апостоли на икуменическото единство”. Така със своята енциклика, издадена по този повод недвусмислено аргументира правото на Ватиканската курия за юрисдикция към всички евангелизирани от тях области и изброява Моравия, Панония, България, Полша и Украйна. Столетие по късно, в съзвучие с нуждите на времето папа Йоан – Павел II обявява двамата светци за съпокровители на Европа заедно с основателя на западното монашество св. Бенедикт Нурсийски. Така тримата европейски патрони стават символ на обединяването на двете духовни традиции – източна и западна, преплитащи и взаимнодопълващи се въз основа на християнските ценности. Йоан-Павел II актуализира акта на своя предшественик в съзвучие с процеса на присъединяване към Европейската общност на страните от централна и източна Европа. Призовавайки към постигането не 8
само на политическа, но и на културна и верска хармония на Стария комнтинент, папата подчертава своето съпричастие към този процес като син на един от славянските народи и отново се позовава на делото на двамата Солунски братя – “славен пример за апостоли на единството” в търсене на обединяването между Изтока и Запада.
Уважаеми госпожи и господа, твърде трудно е дори само да бъдат споменати многобройните проявления на кирило-методиевата традиция и почитта към светите Кирил и Методий в европейското културно пространство. Несъмнено тук е мястото да се споменат и най-актуалните примери за функционирането на тази традиция като градивен елемент на самостоятелната държавност – например в страните на бивша Югославия или в Словашката република, която търсейки своите национални символи включва Кирило-Методиевото дело в преамбюла на словашката конституция. Предпочитам обаче, благодарейки за честта да застана пред Вас тук, на това тържественото събрание, да спомена нещо и за научната традиция в областта на кирило-методиевистиката. Тя съществува вече 2 столетия и макар да е възникнала на Запад, с трудовете на чешкия филолог Й. Добровски, е инстутуционализирана за първи път тук, в Българската академия на науките - със създадената през 1914 г. на т.нар. Климентова комисия. Тази комисия, основана във връзка с честванията по повод 1000-годишнината от смъртта на Кирило-Методиевия ученик св. Климент Охридски извършва огромна изследователска и събирателска работа, а материалите от нейните археографски експедиции са сред най-ценните фондове на научния архив на БАН. Трансформирана през 1935 г. в Кирило-Методиевска комисия с много по- широки научни задачи, тя за съжаление е ликвидирана през 1944 г. Възстановена през 1970, днес тя съществува като Кирило-Методиевски научен център, интердисциплинарно звено, което заедно с останалите хуманитарни институти (слайд 18)(слайд 19), превръща Българската академия на науките (слайд 20) в авторитетно средище в областта на кирилометодиевистиката, обособила се като 9
специален клон на хуманитаристиката през втората половина на ХХ в., в който българската наука играе водеща роля в последните десетилетия.
Благодаря Ви за вниманието!
Честит празник!
София, 22 май 2008 г. Ст.н.с. д-р Славия Бърлиева
Зам. директор на
Кирило-Методиевския научен център на БАН
А що се отнася до шрифтовете - аз със главни букви не съм си служил за да ме обвинявяте в нарушение на правилника.
Ако е престъпление да се избират шрифтове, то избройте големините на шрифтовете които според вас предтавляват нарушение на правилника, за да стане ясно и да се спазва..
След "демократичните промени" се наблюдава една единствена политическа концепция за България: 1. ликвидация на земеделието 2.ликвидация на леките и тежките индустриални единици 3.ликвидиране на образоваелните традиции от периода 1955-1985г. 4.ликвидиране на здравеопазването и затваряне поетапно на болничните заведения 5.ежегодишно (в края на всяка година) по утвърден план оразване на лекарствата отпускани от здравната каса като в същото време здравно-осигуряващите се лица дори са лишени от правото да притежават здравноосигурителни книжки и дори представители при договарянето на услугата (с мълчаливото престъпно съгласие на М. Кунева) 6.планово повишаване на енергийните източници така, че да се обезмисли производство на български стоки 7. поддържане процента на емиграция на славофонното християнско население в границите на зададените стойности от Световната банка и МВФ и т..н. и т.н. Така, че за която и българска партия да гласувате, очаква ви една и съща съдба - веднага след сформиране на поредното ново правителство първата работа на мин съвет е да вдигне шоково цената на ел. енергията и нататък вече си го знаете...
