Ето едно изследване за обстоятелствата около гибелта на Ботев направено от колегата Аспарух:
http://clubs.dir.bg/showthreaded.php?Board...p;view=&sb=
Ако проследим всичко писано досега по историята на Ботйовата чета и съпоставим фактите, засегащи известни моменти от събитието, ще намерим маса противоречия.
Но най-мното мнения и противоречия са констатирани за най-важния момент от това събитие — убийството на поета-революционер Хр. Ботйов.
Всевъзможните разкази и описания от разни автори, които съществуват за това убийство, довеждат човека в недоумение.
И пита се човек: нима след 130 години от смъртта на Ботева, този въпрос още стои тъмен!
Не можа ли да се установи, да се докаже как, къде точно и при какви обстоятелства падна великия българин?
Ние ще се опитаме, доколко това би могло да ни се удаде, да съпоставим няколко от по-важните разкази за смъртта на Ботева, колкото можахме да съберем от широката литература за него; ще направим преценка на фактите в кръга на възможното, и като имаме пред очи темперамента и психологията на поета, да докажем кои факти биха могли да бъдат възможни при дадени обстоятелства, и кои не.
Ще наредим разказите за това убийство по автори.
1. ИВ. Г. КЛИНЧАРОВ пише, че по пладне, 19 май, когато дружината се разположила на обяд във Веслец, дотърчал при тях овчаря Димитър Мазната, от когото били взели агнетата, и като съобщил, че потеря ги била заобиколила, казал на Ботйова да му брои парите за агнетата, на което Ботйов отговорил с негодувание:
- И аз съм дошел народ да освобождавам — стадо!
След това Ботйов хвърлил шепа злато в «устата» на овчаря. И с цял ред проклятия, Клинчаров бележи буквално:
«Не изрекал първа дума, откак се надигнал да направи сондаж над евентуалното положение, куршум като змия усойница съзнал през гъстата шума и повалил поета, безмълвен на земята».
Клинчаров ни говори за някакъв обяд, даден на четниците във Веслец, с агнетата на Димитър Мазната.
Тоя обяд не е станал на Веслец, а на Врачанския Балкан, не далеч от връх Вола.
Автора смесва Врачанския Балкан с Веслец — северно преградие на Стара планина.
Според Клинчаров, овчаря Димитър Мазната се явил още на обяд и си поискал парите от войводата, а от това автора подозира, че овчаря като взел парите, един вид посочил Ботева на скритите в шумата черкези, които след това го убили.
Тактически разгледано, това положение е невъзможно.
Ние знаем, че при Ботйова имало и военен човек в лицето на Войновски, следвал военно училище в Русия.
Па и самия Ботйов не ще да е бил толкова нетактичен, щото да разположи дружината да обядва всред гората, без да е поставил караул, който да ги охранява.
Но дори да допуснем, че турците са издебнали караула и са се приближили до Ботйова, в такъв случай те няма да чакат овчаря да им каже, кой е Ботйов, че тогава да стрелят, а ще обърнат залп срещу всички четници.
Нека допуснем и последния случай, че Ботйов е убит така, както пише г-н Клинчаров.
В такъв случай, понеже той е паднал убит пред очите почти на всички четници, които обядвали, то ако е така, нямаше днес да съществуват толкова противоречиви разкази за това убийство.
Понеже голяма част са видели една и съща обстановка, трябваше да разказват едно и също нещо.
По-нататък г-н Клинчаров търси патриотизъм от полудивите тогава овчари и планинци, и понеже не го намира, на цели две страници 615 и 616, изрича проклятие към користолюбнвия овчар; проклина, както овчаря, така и цялото население в тоя край и намира, едва ли не, целия български народ така невеж, щото да не може да разбере възвишените и благородни идеи на поета и неговата чета.
Г-н Клинчаров, както е беден от към познанията си по География и Стилистика, така и тук далеч не познава психологията на разните слоеве от населението в турско време, па и сега, ако щете.
Да се търси патриотизъм от един полудив овчар, който по рождение живее в гората. който не знае дори, ако го попитате, каква народност е; да се търси патриотизъм от такива хора е, колкото наивно, толкова и смешно.
Още по смешно е от такива хора да се вади заключение за цялото население на известен край и дори за всички българи.
Та подобни разбирания за държава и народ дори сега ще намерите между невежите овчари. И сега мнозина такива ще ви кажат, че е било по-добре в турско време, защото не ходели войници.
2. ЙОРДАН ПОП ГЕОРГИЕВ в своето съчинение «Град Враца», печатано в „Сборник за народни умотворения” кн. XX пише за убийството на Ботйова следното:
«Неколцина от възстаниците сполучили да се изкачат чак на върха «Околчица» дето по-после ги избили, а пък Ботйов се видял принуден да се скрие с още двама другари в една овчарска колиба под селото Челопек.
Уплашеният овчар, за да му не напакостят турците, съобщил на потераджиите, че трима души се скрили в колибата му.
Тогава няколко черкези от селото Типченица се разтичали към кошарата и един от тях, на име Джамбулет, предложил на възстаниците да се предадат.
В отговор на това Ботев изпразнил револвера в гърдите му. Джамбулет, ако и тежко ранен, извадил сабята си и придружен от другарите си влязал в колибата, дето Ботйов и останалите му другари били разсечени на късове.
Джамбулет умрял до вечерта, навярно от силно кръвоизлияние, а другарите му взели на Ботева часовника, револвера, бинокла и чантата, в която имало един портфейл със сметки за пушки и за други военни принадлежности на четата, но имена в тоя портфейл не били отбелязвани никакви.
Черкезите предали на врачанските власти всички неща на Ботйова, а само алтъпармака (револвера) не искали да предадът, но понеже и той бил нужен за следствените власти, те го дали само тогава, когато получили 300 гроша.
Тия неща, както и всичко, що било намерено у убитите възстаници, било изпратено на следователя във Видин». "I
Ние познаваме Ботйова, като герой смел, с решителен темперамент.
Той никога не е проявявал малодушна и уплаха, а всякога с отворени гърди
излизал срещу опасността.
Като имаме пред вид тая смелост у него, никога не бихме допуснали, че той в такъв момент ще се скрие в колиби, за да спасява живота си: живот, който Ботйов всякога бил готов да сложи пред oлтаря на отечеството.
А още по-малко бихме допуснали, че Ботйов със свойственото си дружелюбие и задушевност, в решителния момент ще напусне другарите си, за да търси скривалище.
Но и да е търсил да спасява живота си, той никога не би влязал в колиба, защото той със своя всекога бистър и проницателен ум не може да не е знаял, че тъкмо в колибата неговия живот е най-много изложен.
Колкото се отнася до трофеите, вземани от Ботева и според г-н Георгиев, предадени на врачанските турски власти, това твърдение не се съгласува с психологията на алчните за плячка и грабеж черкези и башибозуци.
Кое е движило тия главорези, за да налитат като на стръв върху апостолите на свободата? Не ли техният инстинкт за грабеж, плячка и убийства?
Патриотизма у тия, събрани от кол и въже турски орди е отстъпял място на алчността им за грабеж.
Та не може да се вярва, че те ще да се дали на врачанските власти ограбените от Ботйова златен часовник и др. неща; защото те не са тръгнали да мрат, за да донасят на следствените власти предмети за веществени доказателства, до като могат те сами да ги присвоят и си ги разделят.
Това е била главната цел на тяхната зверска наклонност за убийства и кръвопролития.
3. 3АХАРИ СТОЯНОВ в съчинението си „Христо Ботйов (опит за биография)”, казва, че от овчаря Димитър Мазната, който се споменува и от Клинчарова, при върха "Вола* на поляната Тушаницз, били вземени* агнета и се проектирало да се устрои обяд на изнурените и гладни момчета, но никъде не казва да са били седали да обядват.
Два пъти започвали да пекат агнетата, два пъти разярените турци и черкези налитали като на стръв, та момчетата оставяли агнетата, грабвали оръжието и отивали да гонят нападателите.
Агнетата били оставяни да се пекат сами на огъня. Дали са се връщали наново да ги търсят и да обядват.
Стоянов не ни казва, но гладът ще да ги е накарал да ги изядат и недопечени на позицията, без да са имали възможност да седнат да се нахранят.
Тъй щото твърдението на г-н Клинчарова, че Ботев е убит на обяда и от 3. Стоянов се опровергава.
Според последния Мазната си искал парите за агнетата не на обяда, а по-рано, когато видял, че наближават черкезите и щяло да се почне сражението.
Още по-малко е вярно твърдението на Клинчарова, че Мазната като си поискал парите, един вид, посочил Ботева на скритите в шумата черкези, защото агнетата били платени преди обяд, а Ботев бил убит привечер, след свършване на сражението.
За обстановката, при която е паднал войводата 3ахари Стоянов пише следното:
«Войводата с дясното си крило почнал да слезва надолу из познатото вече корито към крушевското езеро (Голям извор, който се намира на м. «Крушовица»), на юго-изток.
-Хайде на долу, на долу! викали момчетата и следвали подир войводата.
-Тук е мястото низко, дали нема да намерим нейде вода? — говорел Ботйов и са оглеждал наоколо си.
Слязъл той към тая страна, първо, че пътят му към Тракия бил през тука; второ, че Войновски са намирал към тая посока, и третйо, че немало никакъв интерес да държат каменната позиция, трябвало да са зема път на напред да се търси хляб.
Десятина-двайсе крачки под Манастирското пладнище, на зелената морава близо до малкия ръб. който описахме по-горе, седнал войводата да си почини от дневните трудове, насядали и момчетата по негов пример, кой където свари, сички биле капнали и изгорели, 24 часа ставало вече как се на крака стоели.
Местността не е нито поляна, нито гора, тук-там малки дървенца, глогови, лески, и шипки, а останалото поляна.
Ботйов седнал до една къдрава шипка, накичена със стотина алени цяетя и пъпки, седнали около му: Г. Апостолов. Пера, Н. Обретенов, Савва Пенев, Янко Боянов, арнаутинът и две-три момчета още.
Тук слезал и зеленият байряк.
- Откосете го пак, няма нужда от него! — казал Ботйов.
На колело налягали горепоменатите момчета около своят войвода, повечето мълчели, а по-малко говорели; но и да говорели и да мълчели — мислите им биле едни и същи: «ще да са мре».
Отчаянието било общо, заедно с вечерното слънце тоя ден — четвъртък 20 май, засядали и последните надежди, бълнували още Тракия и нейните байраци, но това било за утешение само, то става завинаги така, че настоящето хармонира с бъдашето. последното е по-светло и по-обаятелно, защото е неизвестно.
-Аз почнах да са съмнявам за вътрешното възстание в България, казал Пера. — Ако да би била пълна планината с възстаници, ако би Тракия да гореше на огън, то тукашните турци трябваше да почувствуват това, тае ни преследват с кучетата си заедно.
Всички присъдствуващи подигали рамене.
Тук-там на около са обаждали още по десетина пушки между някои любители и от двете страни на воюющите.
Знамето тъкмо що било снето от пъртът и знаменосецът са обръщал да пита Ботйова, какво да го прави, когато неприятелската тръба ; свирнала втори път.
— На какво ли свират пустите му душмани? — запитали някои от присъствующите момчета.
— На таин — отговорило друго едно момче, бивши солдатин от казашкият алай на Садък паша.
— Чекай да видя, като че правят някакво движение — казал Ботйов и са подигнал да стане на крака.
Не бил са изправил още както трябва, когато от към юго-западна страна, т. е. от към малкият ръб камаци. пукнала пушка и той рухнал по гърбът си на земята до алената шипка!...
-Войводо! — извикали присъствующите и рипнали на крака, едни се заловили за пушките си, други попълзели към страната, от където гръмнала фаталната пушка, трети са впуснали да дигат своят войвода, шум и глъчка, ахане и охане!»*
Тоя разказ за обстановката и убийството на поета е повече правдоподобен, защото се обусловя от момента: загорелите от път и жажда четници заедно с Ботева привечер напускат позицията, височината, която пазили през деня, и тръгват по низината да търсят вода. за да наквасят загорелите си и изсъхнали уста.
Естествено е. че из шубраците или зад камънаците около низината е имало черкези, които забелязали Ботева, когато станал да наблюдава, я го убили.
Той паднал до цъфналата шипка.
4. СТОЯН. ЗАИМОВ в своята критика (гл- М С б, кн. I) на «Христо Ботйов (опит за биография)» от 3. Стоянов, казва, че Ботев не бил паднал при шипката, а под някаква скала, където той с другарите си бил седнал на почивка.
Заимов пише, че при тая шипка бил убит Пера, ранен още на Милия камък. Клинчаров тъй също твърди, че Пера бил ранен на Милин камък и «мъкнен» до тук от другарите си, но той казва, че Пера предпочел «сам да тегли зърно оловно в хайдушката си глава».
Според 3ахари Стоянов пък Пера бил убит на другия ден в Челопешката кория (гора), когато последният се бил навел до едно дърво да си превързва раните.
Виждат читателите, че и за убийството на Пера тримата автори дават три различни показания.
Ст. Заимов за убийството на Ботйова пише следното:
«Положението било таково. При полите на скалата, зад камънаците, седели в средата Ботйов, от дясно Пера, до Пера Апостолов, до Апостолов Сава Пенев, от лева Никола Обретенов, до Обретенов Димитрето, до него Тодорчето.
Турската тръба затръбила, Ботев се дигнал от мястото си да види накъде се движат черкезите, Перо го дръпнал да седне, но на минутата се светнала пушка от близкия храсталак, куршумът ударил Ботева в челото.
Той паднал, без да продума или изхърка. След изгърмяването на пушката, изкочил из храсталакът белобрадат черкезин и пълзишком се промъквал към близката израснала ръж.
Апостолов измерил стареца черкезин със своята мартинка и го свалил на мястото му.
По гласът от двата истрела, надошли черкезите, задигнали убития старец и се начнала престрелката между черкезите и тези въстаници, които са седели скрити под канарата, зад камънаците, до трупът на убития Ботjoв.
Престрелката траяла до тъмнина. Нещо три часа са седели при убития войвода другарите му. без да си продумат или да дигнат трупът му, защото Перо е запретил на другарите си да пременяват местата си и позициите си.
В мрачината, когато изнапустнали фаталната канара, тръгнали да търсят отделението на Войновски.
Тогава само Апостолов се приближил при трупът на Ботйова, разкопчал му джилетката, взел му револверът, шапката, златния часовник със златния кордон, златния пръстен, бинокълът му, военната карта, компасът му, 50-тях наполеона и портмонето му и чантата с кореспонденцията.
Целунал за последен път студения му труп и се спуснал да достигне другарите си.
Това той извършил по съветът на Перо, за да не разборът черкезите, че е убит войводата на четата, а това лесно можеше да се констатира от предметите, които прибрал Апостолов от студения труп на Ботева.
Тези сведения. ний знаем от самаго Никола Обретенов, Сава Пенев, Димитрето и Тодорчето, които видели с очите си. как Ботев се заклатил и паднал от ударът на черкезкия куршум, как при това разтворил устата си, искал, види се, нещо да каже, но неможил и, как заспал вечно под голата и студена канара.*
Разликата в разказите от 3. Стоянов и Ст. Заимов за убийството на поета не е голяма.
Първият твърди, че Ботев е убит до една цъфнала щипка, близо до «Малкия ръб», състоящ се от дребни камънаци, десетина-двайсет крачки под манастирското пладнище; пладнището бяло няколко дървета, стърчащи близо тон ръбкаманаци.
А втория пише. че Ботев бил убит «при полите на скалата, зад камънаците».
И единият и другият не са присъствували при убийството, а и двамата са взели сведенията си от останалите живи присъствующи.
Разликата се състои само в това, че първия нарича каменния рид, при който паднал Ботев «Малък ръб», а втория — «Скала».
Колкото се отнася до шипката. при която, според Захарий Стоянов паднал Ботйов, допустимо е, да не е била спомената от четника, който е разказал Заимову за убийството.
3ахарий. Стоянов не споменува нищо за убиеца на Ботйова, белобрадия черкезин, който според Стоян Заимов, изкочил из храсталака веднага след падането на Ботева и «пълзещком». се промъквал към близката израстнала ръж», и който бил убит от мартинката на Апостолова.
Стоянов само казва, че едни от момчетата попълзели към страната, от където гръмнала фатална пушка.
Разказите и на двамата (3. Стоянов и Ст. Заимов) се съгласуват по отношение на турската тръба, която засвирила преди да стане Ботйов да наблюдава.
Колкото се отнася до времето, когато станало убийството Стоянов пише, че това е било привечер, когато сражението почти било прекратено от двете страни, а Стоян Заимов казва, че след убийството на Ботйова се започва престрелка, която траяла до тъмнина, и после, четниците седели при убития 3 часа, до като съвършено се мръкнало.
Значи и за времето в разказите на двамата няма разлика.
Само в имената и в числото на лицата, присъствували при убийството, според единия и другия, има различие.
Според 3ахари Стоянов в момента на убийството присъствували 9 души, а именно: Г. Апостолов, Пера, Н. Обретенов, Сава Пенев, Янко Боянов, арнаутинът и две-три момчета още, а според Стоян Заимов присътвствувал: Апостолов, Пера, Савва Пенев. Обретенов, Димитрето и Тодорчето всичко шест души.
ЕДНО ЖЕСТОКО ОБВИНЕНИЕ
В обемистата книга на Ив. Г. Клинчаров «Христо Ботйов, биография», печатана през 1910 г. авторът е стоварил всичкия си гнев върху Враца и нейните възстаници, които в лицето на Ст. Заимов писали на Ботйова, че са готови да му дадат помощ, а в последствие изменили.
По този твърде важен за историята на това събитие въпрос, г-н Клинчаров само се задоволява да хвърли цял ред проклятия на врачанци и въпреки своя широко обемист том, не е счел за нужно да изследва по-подробно причините, които са накарали врачанци и Заимов да се умълчат, когато Ботйов на «Милин камък» очаквал с отворени обятия каква да е помощ.
Г-н Клинчаров в своето съчинение е много изчерпателен по други от второстепенна важност въпроси, а тъкмо там, където трябва наложително да бъде такъв, той отминава с пренебрежие.
Според разкази от съвременници на това събитие, въпроса стои така:
В навечерието, когато Ботевата чета щяла да. тръгне към Враца, в тоя град всичко било приготвено за възстание- пушки и джапане» (барут и патрони) било складирано в черквата «св. Възнесение».
Там стояли и някои от по-първите въстаници. А поп Коста Буюклийски* извършил обряда на съзаклятието.
Обаче по това време около 18 май дошло известие, че по шосето от към Орхание пристига Миралай паша с голям брой турска войска.
Види се тая войска да е тръгнала от София в деня, когато четата излязла на българския бряг.
По всяка вероятност, Видинския каймакамин, който случайно пътувал със същия параход «Радецки» и, според Клинчаров, бил е свидетел при заробването на парахода от въстаниците. щом пристигнал във Видин, по длъжност. веднага телеграфирал по надлежен ред, и Миралай паша тоз час заминал за Враца.
Когато врачанци се научили, че пашата приближавал Вратца с голям брой войска и, че при това положение е абсолютно невъзможно да се обяви въстанието, през една тъмна нощ всичко: оръжие, патрони, барут било нахвърляно в школните нуждници, които за щастие се намирали близо до църквата.
Родителите на пишущия тия редове тогава живеели близо до църквата «св- Възнесение», та това се знае, както от тях, тъй и от другите съседи с пълна достоверност.
Покойната ми майка често ми е разказвала, какъв страх обзел целия град, когато се научили, че турската войска иде. а оръжието и «джепането» било складирано в'църквата.
Всички предчувствали, че ако това оръжие се намери в църквата, унищожението на града било неминуемо.
Явно е, че ако това оръжие би било намерено, Враца, щеше да стане втори Батак.
Покойният Йордан поп Георгиев, в своята история на Враца,под надслов «Гр. Враца», печатана в «Сб. за Нар. Ум.» кн. XX, пише, че по това време във Враца дошла и артилерия, под командата на Хафъз-паща.
Артилерията идела от Копривщица. Хафъз-паша оставил оръдията край града, а сам той с щаба си влязъл вътре, за да проучи положението.
Вследствие намерените улики и показанията на някои турци от града, пашата не бил далеч от мисълта да бомбардира града, ако не бил добродетелния мохамеданин хаджи бег Лазов, който упорито се застъпил захристияните и дал подпис, че взема върху себе си отговорността, в случай, че българите направят какво да било революционно движение.
За да склони по-лесно упорития паша хаджи бег Лазов спуснал в ръката му няколко стотин турски лири, които отпосле били събрани от българите.
Клинчаров съвсем неоснователно нарича врачанските възстаници страхливци, хора, които заедно със Ст. Заимов излъгали Ботев да дойде с четата си, а после се уплашили и не му дошли на помощ.
Това твърдение и психологически е неоснователно.
Хора, които са страхливци и неспособни за такъв подвиг, нямаше и да започват; нямаше да се записват за въстаници, нямаше да полагат клетва и нямаше да складират в собствения си град оръжия и патрони, защото всичко това носи опасности.
А щом като те са приели с доставката на оръжието и барутя да изложат на опасност както себе си, тъй и целия град, то няма никакво съмнение, че те са щели да отидат и по-нататък, да се присъединят към четата на Ботйова.
Останки на Ботеви четници, с. Скравена
Много интересно. Бихте си описали геополитическите ходове на княз Борис за връщане на глаголицата в легално положение?
