luby

Къде са намерени парите?

Гледам в темите за Левски юзърите са те затрупали с информация по въпроса. Ето поредната: “Две главни причини обаче са подбудили най-много светиня му да вземе образа на Юда. Първата осезателна причина е била, че за да отхвърли той въжето от врата си, което щеше да му се падне като председател на комитета, то естествено беше, че това въже той трябваше да го метне другиму. Втората причина, която е подействувала на отец Кръстя да стъпи на Христовото тяло, е била златният телец. Както казах у него имало дебели комитетски суми, които нему щели да останат след предателството на Левски.” Захари Стоянов

Да, по негово сведение. На кого, ако не на Николчо Цветков да вярвам. Той е бил най-довереният човек на Левски, него е избрал Апостола да го придружава в рискованото пътуване, той е вдигнал потурите и запасал заловеният и закопчан с белезници Левски в Къкрина. На кого другиго да вярвам, ако не на Николчо Цвятков Бакърджийчето? Никола Цвятков (вляво) с Христо Цонев Латинеца, 1878

Първо, това не го казва kotev, a поп Минчо Кънчев във „Видрица". Всеизвестен факт е, че поп Кръстю не е построил къща, а е преправил къщата, която купил от турчина Идрис Чаръкчи с парите, присвоени от комитетската каса, т.е. от неотчетените средства в Ловчанския комитет, които той използвал "за свои нужди". Н. Цвятков уточнява в спомените си, как поп Кръстю изразходвал 15 000 гроша, за да преправи къщата, която купил от турчина Идрис Чаръкчи с парите, присвоени от комитетската каса.... По рано в темата неколкократно се изнася информация как веднага след освобождението поп Кръстю заплатил със пари с неустановен произход за да си купи и ремонтира къщата на турчина Идрис Чаръкчи. Така че нека да сме наясно - поп Кръстю не е построил, а купил и предправил (преустроил) къщата закупена от Идрис Чаръкчи.

През 479 година съюз с император Зенон сключват кутригурите. Етнонима българи се появява едва по времето на Кубратовия кутригурско-утигурски съюз Η παλαιά μεγάλη Βουλγαρία.

Еньо многократно предупреждаваше типично в негов стил за "похода за поетапна реставрация на османската идея на север до Дунав". Каква беше реакцията - бил провокатор. Днес, когато думите му се явяват пророчески трябва да му благодарим, че на време е прозрял и бил камбаната, но кой да го чуе? Също и Аспарух е предупреждавал по форумите многократно за настъплението на неоосманизма, който подкопава устоите на българския народ, държавност и история: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=6282&view=findpost&p=49758

Прав сте ГЕРБОВ. По коледа си направих труда да прочета стенограмите на разпитите на арестуваните и протоколите от съдебното дело на Левски - "Следственото дело на Васил Левски и неговите сподвижници" (През 1952 година Народната библиотека в София издава в нов и разширен превод, а също и фототипно, турския текст от преписите под заглавие Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд. Документи из турските архиви, под редакцията на Ал. Бурмов). От тях е видно, че така наречените "комитети" са всъщност формално създаени под страх от репресия структури по един и същи тертип - изнудване за плащане на парична лепта в турски лири и подписване на два екземпляра като единият остава при Левски и изнуденият през цялото време е поставен между чука и наковалнята - ако не изпълни нареждане на Апостола рискува да го погне тайната му полиция, а ако се оплаче в конака рискува да бъде изобличен пред властта като "комита" със другият екземпляр на квитанцията.

"Надзираващият генерал" не би могъл да има пръст във въпроса със шинела, защото подобни оборотни шинели се раздавали на всички запрени в подземни килии, но в описанието на присъствали на екзекуцията Левски е облечен наметнат с бял япанджак (ямурлук), турски полувехти дрехи вишнев цвят (вишне гюру), салтамарка и чепкен, биргьотлии (еднодънни) арнаутски потури, опасани с пояс, калцуни до коленете от бяла хаба с черни гайтани, жълти телени копчета и цървули и второ, ако надзираващият генерал уважаваше Левски като воин, нямаше да остави да бъде заровен "като куче" (както каза Хайтов) на позорните гробища - бунището на София.

Вчера 18 февруари 2012г. се състоя церемонията по откриване паметна плоча на Васил Левски пред храма “Св. Петка“ В олтара на тази църква според народната памет и редица научни данни родолюбиви българи са погребали през 1873 г. Апостола на свободата Васил Левски Йеродякон Игнатий - това гласи надписът на откритата днес пред църквата “Св. Петка Самарджийска“. Поставянето на паметния знак е по инициатива на фондация “Николай Хайтов“. Предистория През 1956, май месец учени от Археологическия институт с музей при Българската академия на науките, правят разкопки в църквата "Св. Петка Самарджийска". Те са навреме предупредени, че в олтара, отляво на престола, е погребан Левски. Внезапно обаче, "отгоре" идват ясни и категорични указания, гробът, ако се окаже в църквата, да бъде незабавно и безшумно ликвидиран - управляващите съобразили, че гробът на Левски ще привлича българите много по-силно от проектирания на 50 - 60 м. от него паметник на Ленин, ще повдига националния дух и престижа на църквата и ще пречи на политиката на партията. В съгласие с тези инструкции, се дават кирки в ръцете на двама вулгарни типа и ги оставят без контрол. Единият разбива и унищожава напълно лицевите кости на Левски. Другият прави на парчета главата на Бенковски (вождът на Априлското въстание), оказала се също погребана тук. Тук е погребано и обезглавеното тяло на владайския герой Гьоре Николов. Три плочи-кръстове на пода маркират трите необичайни погребения. След това разкопките са прекратени, поисканата комисия отказана, експертизите отменени, дневникът фалшифициран, а всички кости, събрани в циментов чувал, изчезват завинаги, захвърлени в деретата край Искър заедно със изкопна земна маса.

Нека говорейки за реформа да я формулираме - в какво се състои въпросната "реформа" и какво е довело до провеждането и ако можем през 9 век да говорим за реформи? Някой би ли могъл да изброи точките на които се основава? А отосно твърденията, че "България съществува до ден днешен" нека да не забравяме как преди 130 години руският иператор Алексансър II Николаевич - самодържец всеруски ни създаде държава и държавност прогонвайки турците от Мизия и Тракия, която през последните две десетилетия системно рушим и както изглежда по всяка вероятност Русия няма да ни я възстанови за трети път ако не дай си Боже се наложи.

Кипчаките са се появили в района на Дон и Приазовието едва през 30-те години на 11 век, така че предай та този татарски учен много поздрави от мен.

Нима искате да докажете, че българския и албанския са сродни езици?

Кой период визираш? Въпросните бронзови котли са плячкосвани по време на хунските набези на запад и югозапад. Тези котли до един имат европейски характер, защото обикновено са плячка и в тях хуните обичали при погребения на близък човек да поставят късове от железни сечива, лъкове, триръби стрели, юзди и жертвена храна.

Нашите прадеди са си дошли тук от причерноморските степи между Днестър и Дон със готов, оформен етноним, свидетелстващ за обединението на кутургури и оногури bul-gar (смесен народ).

В българския превод на сборника с арменски пътеписи от 1813 г. се твърди, че уж било е открито описание от един свещеник, който уж свидетелствал, че на 22 май 1803 г. го били завели в Шумен “на празник на писмеността на българите” и той видял “как те пели тъжни песни и после играли хоро”. А истината е, че за първи път по нашите земи на 11 май 1851 г. в епархийското училище „Св. Св. Кирил и Методий“ в гр. Пловдив по инициатива на Найден Геров се организира празник на светите братя Кирил и Методий – създатели на славянската писменост глаголица, която първоначално била предназначена за славяните във Великоморавия. Кирилъ и Методий - всеучилищен химн (нецензурирано) Върви, народе възродени, къмъ светла бъднина върви, съ книжовността, тазъ сила нова, съдбините си ти поднови! Върви къмъ мощната Просвета! Въ световните борби върви, отъ длъжностъ неизменно воденъ - и Богъ ще те благослови! Напредъ! Науката е слънце, което въвъ душите грей! Напредъ! Народността не пада тамъ, дето знаньето живей! Безвестенъ беше ти, безславенъ!... О, влезъ въ Историята вечъ, духовно покори страните, които завладя съсъ мечъ!..." Тъй солунските двама братя насърчаваха дедите ни... О, минало незабравимо, о, пресвещени старини! България остана вярна на достославний тозъ заветъ - въ тържествуванье и въ страданье извърши подвизи безчетъ... Да, родината ни години пресветли преживя, въ беда неописуема изпадна, но върши дългътъ се всегда! Бе време, писмеността наша кога обходи целий миръ; за все световната просвета тя бе неизчерпаемъ виръ; бе и тъжовно робско време... Тогазъ Балканский храбъръ синъ навеждаше лице подъ гнета на отоманский властелин... Но винаги духътъ народенъ; подпорка търсеше у васъ, о, мъдреци!... Презъ десетъ века все живъ остана ваший гласъ! О, вий, които цяло племе извлякохте изъ мъртвина, народенъ гений възкресихте - заспалъ въ глубока тъмнина; подвижници за права вярна, сеятели на правда, миръ, апостоли високославни, звезди върху Славянски миръ, бъдете преблагословени, о вий, Методий и Кирил, отци на българското знанье, творци на наший говоръ милъ! Нека името ви да живее въвъ всенародната любов, речта ви мощна некъ се помни въ Славянството во векъ вековъ! Русе, 1882, априлий 15 [сп. "Мисълъ", 1892, кн. IX-X]

В АХЛ (Американската администрация за храни и лекарства) е проведено изследване, в което мишки са хранени с ГМ домати. Мишките отказват да ядат доматите и се налага да ги хранят на сила. Няколко от мишките развиват стомашни лезии и 7 от 40 мишки загиват в рамките на 2 седмици. Учените от АХЛ разглеждат резултатите от изследването и стигат до заключението, че то не доказва че ГМ продуктите са напълно безопасни. Някои от учените от Агенцията за контрол на храните и лекарствата предупреждават, че ГМ храни като цяло могат да доведат до непредсказуеми алергии, натрупване на токсини, болести резистентни на антибиотици, както и проблеми с храненето на клетъчно ниво. Вътрешни меморандуми на АХЛ, предоставени за обществено разглеждане по време на съдебен процес показват, че учените молят управляващите администрацията да изискат дългосрочни тестове, за да се докаже безопасността от трудно уловимите странични ефекти. Администрацията има своите защитници в политиката, включително и бивш адвокат на „Монсанто”. Предупрежденията на учените са пренебрегнати. АХЛ не изисква тестове за безопасност. Вместо това, АХЛ приема, че ако производителите на ГМ храни твърдят, че продуктите им са безопасни, значи няма база за повече въпроси. ГМ доматът е одобрен през 1994. Според доклад на Американската академия на науките (ААН) , сегашната система на пълно одобрение на ГМ храните от страна на АХЛ може да пропусне неволни промени в състава им. Според ААН процесът на прикачване на гени може да доведе до непредсказуеми промени у организма приемник на гена. Индийският съвет за медицински изледвания (ИСМИ), който публикува откритията си няколко дни по-рано, идентифицира дълъг списък от потенциално опасни странични ефекти от ГМ храни, които до този момент не са взети под внимание. ИСМИ прозовава към пълна промяна на съществуващите разпоредби. Повечето критици смятат, че тестовете за безопасност, провеждани от биотехнологичната индустрия често са повърхностни и избягват проблемите. За съжаление учените, които надигат глас срещу подобни изследвания, а и тези, открили несъмнено доказателство за опасността от ГМ храните, са обект на заплахи, уволнения, отнемане на статус и средства за изследвания. Например, едно изследване, проведено във Великобритания и субсидирано от правителството показва, че плъхове, хранени с ГМ картофи развиват туморни клетки, страдат от увредена имунна система, частична атрофия на черния дроб, както и забавено развитие на мозъка, черния дроб и тестисите. Когато ръководителят на научното изследване публично изказва опасенията си, той бива набързо уволнен след 35 годишна служба, както и сплашен със съдебен процес. Aмериканците консумират генетично модифицирани храни всеки ден. Макар че ГМ доматът бе изтеглен от пазара, милиони декари със соя, царевица, рапица и памук растат с чужди гени. Новите гени позволяват на културите да оцелеят приложението на хербицидите, да се самозащитават, създавайки свои пестициди, или и двете. Докато има само няколко изследвания за безопазността от консумиране на ГМ животни, за вредата от ГМ културите има планини от доказателства и следва да се проведат още тестове. Плъхове хранени с ГМ царевица развили проблеми с деленето на кръвни клетки. Тези хранени със ГМ соя-проблеми с деленето на чернодробните клетки, а дробовете на тези, хранени с рапица стават по-тежки. Прасета, угоявани със ГМ царевица развиват псевдобременност или стерилитет. Крави, хранени с ГМ царевица в Германия, загиват мистериозно. При пилетата, след хранене с ГМ царевица броят на загиналите е 2 пъти повече в сравнение с периоди, когато пилетата се хранят с немодифицирана царевица. След като ГМ соята навлиза на британския пазар, алергиите към соя скачат с 50%. Без допълнителни тестове не можем да бъдем сигурни дали генетичното инженерство е в основата на проблема, но от друга страна има много начини генетичните промени да водят до обостряне на алергии. Ако соята е обогатена с ген от бразилски бадем, хората, алергични към бадема , ще реагират подобно и на соята. Соята, която се консумира с САЩ, съдържа ген от бактерии. Този ген създава протеин, който никога не е бил част от хранителните продукти на човечеството и може да причини алергии. Части от този ген са еднакви с тези, причиняващи алергии към домашен прах и скариди. Според препоръките на СЗО, този факт би трябвало да доведе до отхвърляне на ГМ храните. Последователността на гените, внесени в соята, необяснимо се променя след време. Протеина, който се създава в тези условия вероятно е различен от първоначалния и никога не е бил тестван. Възможно е да е алергенен или токсичен. Процесът на прикачване на чужди гени е променил генетичната структура на соята, разбърквайки генетичния и код. Тази мутация може да доведе до различни генетични експресии и дори до появата на потенциално опасен протеин. Най-често срещаният алерген в соята се нарича трипсин инхибитор. ГМ соята съдържа значително по-голямо количество от него в сравнение с органичната. Единственото изследване върху хора, показва как гена се прикачва към бактериите от чревната флора. Това води до няколко сериозни последствия. На първо място това означава, че бактериите в нашата храносмилателна система, въоръжени с този чужд ген, вероятно ще могат да създадат нов ген вътре в нас. Ако е алергенен или токсичен, може да продължи да ни влияе завинаги, дори да спрем да консумираме ГМ соя. Същото изследване доказва, че активаторът, който учените прикачат към новия ген за да го включат във веригата, също се пренася към бактериите от чревната флора. Тестовете направени върху активатора показват, че той може случайно да активира и гени на тези бактерии. Това би могло да доведе до свръхпроизводство на алергени, токсини, канцерогени и болестотворни бактерии. Активаторите може да събудят неактивни вируси кодирани в ДНК и да генерират мутации. За съжаление, генетичниат трансфер не се ограничава само до чревните бактерии. Предварителни резултати показват, че гени са се прикачили и към органи на плъхове, само след едно хранене с ГМ храна. Това е само част от проблемите, които биха могли да възникнат само около една ГМ култура. Списъкът с други култури и потенциални рискове би могъл да бъде още по-дълъг. Например царевицата, обогатена с ген, произвеждаща собствени пестициди. Ние консумираме този пестицид и има много доказателства, че той не е толкова безвреден, колкото биотехнологичните компании биха искали. Предварителни резултати показват че 39 филипинци, живеещи в близост до царевична ферма, засадена с пестицидна царевица са развили кожни, чревни и дихателни проблеми по време на опрашването и. Кръвни проби показват, че има имунна реакция към пестицида. Само за миг си преставете какво би се случило ако този ген се пренесе в чревната ни флора, буквално превръщайки ни във фабрика за пестициди. ГМ царевицата и повечето ГМ култури се обогатяват с гени, резистентни на антибиотици. ИСМИ, Американската Медицинска Асоциация, СЗО и други световни организации вече са изказали опасенията си, че тези гени биха могли да да се прикачат към патогенни бактерии в храносмилателната ни система. Опасенията им са свързани с вероятната поява на нови, супер болести, които не се влияят от антибиотици. В своят защита, биотехнологичните компании твърдят, че ДНК се разпада напълно при храносмилането и няма как да се осъществи подобен трансфер. Описаното по-горе изследване върху хора бива публикувано през февруари 2004 и преобръща подобни безпочвени теории. Никой не наблюдава официално последствията от ГМ храните върху хората. Ако тези храни наистина създават здравни проблеми сред американците, може да отнеме години преди истинската причина да бъде открита. Един ясен и смразяващ пример е епидемия от 80те. Появява се нова болест, причинена от добавката Л-тритофан, получена чрез генетична модификация и съдържаща следи от вредни химикали. Болестта убива 100 американци и разболява около 5-10000 други. Единствената причина лекарите да могат да идентифицират болестта е симптоматиката: развива се бързо, остро и е много рядка. Дори тогава за малко да бъде изпусната от окото на лекарите. Проучванията показват, че колкото повече хората научават за ГМ храните, толкова по-малко им се доверяват. В Европа, Япония и други райони, медиите са много по-честни за опасностите от генетичното модифициране. Съответно, потребителите изискват храните им да не са модифицирани и производителите нямат избор. В САЩ, повечето хора си мислят, че никога не са консумурали ГМ храни (макар че го правят всеки ден). Поради своето нехайство, самодоволните потребители са помогнали най-много на биотехнологичната индустрия. В резултат на това, милиони американци за изложени на риск, като най-уязвими са децата. Може би публикуваните открития в други части на света ще събудят потребителите и властите, което ще доведе до изтеглянето на ГМ храните от пазара. За повече информация за вредите от ГМ храните, за да изтеглите писмо до производителите, както и да научите как да не купувате ГМ храни, вижте Take Action – Inspiration, Inc Какво е ГМО? Генетично модифицирани организми (ГМО) са организми, чийто генетичен материал е изменен чрез техниките на генното инженерство. Тези техники са известни като рекомбинантна ДНК технология. С помощта на тази технология ДНК молекули от различни източници се комбинират ин витро в една молекула, за да се създаде нов ген, който след това се прехвърля в дадения организъм и му придава нови свойства – например картофи, които произвеждат отрова срещу колорадски бръмбари. Генното инженерство позволява да се подберат единични гени, които да бъдат прехвърлени от един организъм в друг, както между сходни, така и в отдалечени видове. Успешни опити за генетични модификации са направени още през 70-те години на миналия век, но ГМ храни за търговски цели в САЩ се произвеждат за пръв път през 1996г. Въпреки че не са направени достатъчно тестове и анализи за ефекта, който ГМО могат да имат върху човешкото здраве и околната среда, компаниите, занимаващи се с генно инженерство, агресивно промотират своите продукти, като обещават по-високи добиви, използване на по-малко пестициди и висока устойчивост на културите. Така до 1999г. 33% от площите, засети с царевица, 44% със соя, 55% с памук в САЩ са вече ГМ. Видове ГМ култури „Първото поколение” ГМ култури носят характеристики като резистентност към определени хербициди или вредители. Това са главно соя, памук, маслодайна рапица, царевица. Целта е да се улесни управлението на плевелите и вредителите. „Второто поколение” ГМ растения – целят по-високи добиви, подобряване на качеството и хранителната стойност, по-високи нива на есенциални мастни киселини или витамини, отстраняване на алергени и др. „Фармацевтични” трансгенни растения, от които се произвеждат фармацевтични продукти като ваксини, терапевтични протеини и др. Производство През 2006г. – 10 години след официалното си стъпване на пазара – ГМ култури се отглеждат вече на 102 млн.хектара обработваема земя – това е площ, приблизително равна на териториите на Франция и Германия, взети заедно. През 2007г. площта на ГМ растенията се разширява с още 12 млн.ха и достига 114 млн.ха. Над 90% от площите, засети с ГМ култури, се намират в само четири държави – САЩ, Аржентина, Канада и Бразилия. В САЩ се произвеждат над 50% от ГМ културите, предлагани в целия свят, а 20% се падат на Аржентина. Международната служба за постиженията в агробиотехнологичните приложения (ISAAA) класифицира 14 държави като „биотехнологични мегадържави”, във всяка от които са засети над 50 000 ха ГМ култури. Освен споменатите топ 4 производителки в този списък се намират още Индия, Китай, ЮАР, Уругвай, Парагвай, Филипините, Мексико, Австралия, като Индия и Китай отиват на все по-предни места заради експанзивното отглеждане на ГМ памук. Увеличават се площите, засети с ГМ растения и в Европейския съюз, където се отглежда основно ГМ царевица. Така от 62 000 ха през 2006г. тези площи нарастват до 110 000 ха през 2007г., като основните производителки са Испания, Франция, Чехия. В България през 1999г. е прибрана първата реколта от ГМ царевица, устойчива на хербициди. Според ISAAA през 2004г. и 2005г. патентите в България не са подновявани и не е произвеждана ГМ царевица. През 1999г. на площ от 300 дка са засети и първите ГМ картофи, устойчиви на колорадски бръмбар. Няма данни колко са полевите опити със слънчоглед и тютюн. Патентът на “Монсанто” Патентите за производство на ГМО се държат от едва няколко международни компании, най-голямата от които е Monsanto, която към 2005г. контролира 88% от площите с ГМ култури. А в зависимост от културите Monsanto има между 70 и 100% пазарен дял. Други производители на ГМО са DuPont, Syngenta, Bayer, Dow и още няколко по-малки фирми. Освен ГМ семена тези компании произвеждат и пестицидите, с които се препоръчва да се пръскат посевите. Така се получава един затворен кръг и няколко производители получават пълен контрол върху хранителните ресурси. Всеки фермер, решил да произвежда ГМ култури, трябва задължително да си купи семената от фирмата, притежаваща съответния патент. На фермерите се забранява да използват останали от миналата година ГМ семена или такива, произведени от тях самите. Всяка година Monsanto завежда около 500 съдебни дела по подозрения за неправомерно използване на патентованите от фирмата продукти. Чести са случаите, при които не става дума за неправомерно използвани патентовани семена, а за случайно опрашени и замърсени с ГМО посеви, но дори и в този случай фирмата, притежаваща патента, може да предяви пред съда права над посевите.

Дебатът за генномодифицираните храни се оказа закъснял. Тези продукти отдавна са влезли в хладилниците, а оттам – в стомасите ни, но просто не сме били добре информирани. От 2004 година в България работи лаборатория за контрол на ГМО. Тя изследва за наличие и количествено определяне на генетично модифицираните организми в храните. Анализите се извършват със съвременна техника. В лабораторията се изследват продукти, съдържащи соя, като: брашно, концентрати за колбаси, соеви аналози на месото, мляко, сирене, кашкавал, пастет, вафли, шоколад и така нататък. Също и такива, съдържащи царевица – брашно, качамак, хляб, чипс, снакс, пуканки. Изследват се и ориз и оризови продукти. Допустимите граници на ГМО в храните у нас са под 0,9%. Резултатите от работата на лабораторията обаче са били засекретени. Депутати от „Синята коалиция" ги показаха и попитаха – защо са крити, след като се твърди, че ГМО не вредят на здравето? Когато погледнете храните, в които ГМО са над 0,9%, със сигурност ще си кажете: „Леле, ама аз това го ям". Миналата година например сред изследваните храни с наднормено количество ГМО са шпеков салам „Народен", траен шпек „Бургас", сурови кебапчета, кренвирши, колбас „Камчия", наденица „Елит", вафли и така нататък. От 2004 всяка година резултатите показват над 10 продукта, в които има наднормено количество ГМО. Ето някои от тях: 2004 витабел – аналог на месото с над 2% ГМО, царевичен тостерен хляб „Златна Добруджа" – над 2%. Корнфлейк „Оликорн" също с над 2%. 2005 царевично брашно „Мако" – тип 800, с над 2%, телешки колбас и кренвирши „Кики", кюфтета и кебапчета „Дидо" и траен колбас „Бургас" – всички със съдържание над допустимите норми. 2007 шпек „Народен" – 1,17%, хамбургски колбас – 1,74%, царевичен снакс, царевичен грис – 0,99%, и царевичен хляб – 2%. 2008 вафли Лачита – над 2%, мини вафли „Фемили" – над 2%, вафла „Кредо" – над 2%, лецитин течен – над 2%, салам „Добрич" – 2%, пражки кренвирши – 1,28%, салам „Пловдив" – 2%, Карловски луканкови пръчици – над 2%. 2009 шпек „Народен", сурови кебапчета, наденица „Елит", сух шпек „Витамес" , колбас Камчия – пълен със соев лецитин, и обикновени вафли с лек лимонов крем със съдържание на ГМО над 2%. След като изнесоха данните, сините се зарекоха, че ще внесат предложение поне ¼ от етикета на дадена стока да бъде с обозначението – ГМО. Тези продукти да са на отделни щандове в магазините. Освен това да се забрани продаването на подобни продукти в близост до училища и детски градини, защото, както е видно, сред продуктите с открито наднормено количество на генномодифицирани храни са любимите за децата чипсове и снаксове.Десните искат още да се забрани използването на ГМО в детските храни. Мотивите на сините са, че мненията на учените за въздействието на ГМО върху здравето на хората не са еднозначни, а хората трябва да правят информиран избор.

Τόκτος - когато е в текст на гръцки език. Но хунобългарите (нехристиянизираните и неславянизираните българи) не са гърци...

Кръщението от Константинопол е следствие на загубата на суевернитет с принудителното подписване на договора "дълбок мир". Чрез него императивно Константинопол в лицето на император Михаил и Патриарх Фотий налага на загубилият войната Борис - да разтрогне военния съюз канство България - Немско кралство - да приеме християнството от Византия като покръсти и целия народ - да преустанови всякаква враждебност спрямо Великоморавия и Хървадска - да изпроводи пратеничество до Константинопол за получаване на клаузите на "дълбокия мир". В края на 50 – те и началото на 60 – те години Великоморавия се засилва твърде много и създава опасност за българските владения по Среден Дунав. Кан Борис сключва военен съюз Канство Бтлгария - Немско кралство през 862 г. срещу военния съюз Византия, Хървадска, Сърбия и Великоморавия. С този договор кан Борис иска покръстване от западната църква. През пролетта на 863 г. франките и българите постигат значителни военни успехи срещу Великоморавия. Притиснат от две страни, княз Ростислав е принуден да моли за помощ Византия, за което ни дава сведения “Пространното житие на Константин Кирил Философ”. Византия поема задължението да удари България от юг, като се възползва от известни неблагоприятни за България обстоятелства, а византийските мисионери Кирил и Методий са изпратени във Велеград да положат основите на славянската църква и богослужение. През август 863 г. на Балканския полуостров и в Българските земи започва силен земетръс, който според изворите продължил 40 дни. Кан Борис потеглил с войски на поход към Панония. Голяма византийска армия се отправя на поход срещу България и заетите на северозапад български войски не могат да окажат необходимия отпор на империята. Византийския поход е по – скоро военна демонстрация, която обаче си свършва работата. Между двете държави се сключва мир, като Константинопол поставя сериозни условия. Текстът на договора не е запазен, но византийските извори позволяват неговото частично възстановяване. Кан Борис І е трябвало да разтрогне съюза си с Немското кралство и да преустанови всякаква враждебност спрямо Великоморавия, да приеме кръщението от Византия, като за сметка на това получава ''териториални придобивки'' на земи населени със славянско християнизирано от Константинопол население. Българските пратеници, изпроводени за сключването на мира в Константинопол са кръстени още със самото им пристигане и заедно с тях в Плиска пристигат високопоставени гръцки духовници...

Памятникътъ на свещеннодиакона Игнатия Левскiй /дописка/ Подъ тоя надсловъ въ 2-ри брой на вест.“Славянинъ“ отъ тая година ся излага единъ членъ, който между другото говори, че свещеннодиаконътъ билъ издаденъ от попъ Кръстя из Ловечъ и, уловенъ, закаранъ в София и пр. Време ся минува откакто е обнародванъ тоя членъ и читателите му, като виждатъ замълчанието попъ Кръстюво срещу това, не са избягнали от да си съставятъ мнение за пълна истина на това, което е обнародвано. Попъ Кръстю не се е замълчалъ, нито приема да замълчи да не отговори на клеветите на такива подли хора, които, за да закрият недостойнството си в добри отношения и лошевините, които подъ булото на патриотизмът и родолюбието вършатъ, и, за да ся препоръчатъ предъ народа като народни труженици, та да можат да си играятъ с простите хора както си щатъ, изваждатъ срещу другите такива клевети, които да помогнат на злите им намерения. Той е още тогава написалъ отговорът си на това, но, по погрешка, като го пратилъ на вест. Марица за обнародвание, останалъ необнародванъ досега. – Тъй поп Кръстю приема повторително да отговори на тия велики труженици въ народното движение, които са съставили речений членъ, не за друго, а само за да искатъ да покажатъ предъ света, че той, а не други са причината за освобождението ни, та с това да можатъ да ся препоръчатъ за по-големи постове и да ся располагатъ, покрай огромните заплати, които по неразборъ им се дават, но даже и с правото на сиротинята, която ужъ управляватъ като родолюбци. – А за да бъде поясненъ отговорътъ, п.Кръстю вижда за нужно да го разчлени по-обширно и ето какво казва той за това. Най напред казва, че такъвзи священнодиакон, с такова име, в живота си не е виждалъ, нито го знае, а познава добре священнодиакона Паисия, който гние не в София, а въ Орхание, убитъ на права бога от ръцете на несмисленните наши народни двигатели. (Диакон Паисие е убит по заповед на Левски) Да не са тяхна милостъ побъркали името, мястото!? – Знае още, казва п.Кръстю, и невинното младо момче, убито посредъ пладне в Ловичъ ( въ Денчовата къща) от несмислена ръка, на което кръвта и днеска вика за отмъщение. Уловенъ край Ловечъ и закаранъ в София, попъ Кръстю не знае никакъвъ диаконъ, а знае Василия Левски и казва, че не той е причина за улавянето му, но причина са самите тия, които клеветът него. Които ся гордеятъ съ онова предъ простите хора, което не са заслужили, а потулятъ това, което са извършили. – Но каквато им беше чиста и разумно вършена работата, тъй я и доизкараха. – А чудното е, дето туй, при всичко това, прехласнати от гордостта си, действително мислятъ, че са извършили голямо дело; даже дръзноват да казватъ, че тий, а не велика Росия са извършили делото и с това като дважди канени заместиха се на постове, също като онзи добъръ рабъ, комуто рекълъ Господарятъ “ влезни в радостта на господаря си“. – Но попъ Кръстю знае добре тази работа, уприличява я на следуйщата прикаска, „Лъвътъ – Царятъ зверски – еднъжъ ся накани да иди в гората лова да си хвани. И целта си по-добре за да сполучи, за добро намери да не води кучи, но поведи с’себе си едно животно, което да кажя не ще дай срамотно: това, дето носи на гърба с’товаре, а името също ако искатъ – магаре,- Той него поведе нещо за прилика, но защото може високо да вика; животните то с гласа си да пропъжда, а лъва в засада само да ги хваща. - Магарето и везде въ гората викало, сички животни съ гласа си дигало: от неговий рев ся сичко поплашило, мислили са бог знай какво е страшило. Лъвътъ е дочаквалъ и редомъ е хващал, безъ да ся е негде на далеч поклащалъ. Работа ся свърши. Лъвът си почива, ето и магарето къ него отива. То ся по-наблизо до лъва привлекло: види ловъ грамада и гордо му рекло: „Познавашъ ли ме, о мой Господине, че сичкото това е само от мене?“ - „Да тя не познавамъ, о грозота нагла“, рекълъ лъвът, “ И аз щях да ся уплаша“. (С баснята за лъва и магарето поп Кръстю осмива стремежа към авторитарно управление на Левски, докарало му каравеловият подарък - Д. Общий) И тъй, попъ Кръстю повторително казва че, не той, но тия самите, т.е. Ловчанските труженици са били издадниците, защото п. Кръстю ако да беше такъв, той можеше на времето да издаде работата, когато не само Левски, не само тяхна милост, но и мнозина от народа имаше да пострадат. Как тогава той не беше издадникъ, а стана такъв само за единъ Левски и то тогава, когато се обра хазната и се изловиха толкова съучастници, които се изказаха един други? Защо, като се хванаха тяхна милостъ из Ловичъ и се откараха в София, и телеграфът ъпристигна за п.Кръстя? Отде знаеше правителството че и той е в работата? Кой обади на правителството че п. Кръстю знае всичките участници в Ловичъ по име, както и Левски и де се той намира? Кой стана причина да уловятъ п. Кръстя и със зверски начинъ да го принуждаватъ да обади всичко? Ако поменатите труженици с едно заплашване изказаха единъ други толкова души, още и невинни хора смесиха въ тази работа, то съ какво право и съ каква чиста съвест наричатъ другиго издадник? Тия като бяха чисти и мъдри хора и като знаеха разумно да вършат работата си, защо вършиха такива глупости и варварства, та доведоха работата до там? Кой и защо уби дякон Паисия, когато той беше невинен човек и, който и при издъхването си не изказа убийците ако и да ги знаеше кои са? Кой и защо уби невинното младо момче в Лович ( в Денчовата къща) и защо отиде там? Народ ли да събужда, или къща да обира и хора да убива? Всичките тези глупости докараха работата дотамъ, споредъ Евангелието: „имже мераго мерите возмерится вам.“ Ако тези народодвигатели се наемаха да събудятъ народа на въстание, то, съ обиране на къщи и хазни, и съ убиване невинни хора ли трябваше да бъде? Или тия мислеха че съ това щат можатъ да набавятъ потребните на въстанието? Това може и едно малко дете да разбере че е глупостъ, или пък че, подъ булото на народно движение, се криеше нещо частно интересно, което е и очевидно – благодарение на късогледството и глупавщината на тогаващното правителство, което не можеше да отличи бялото от черното, но го разбираше все едно. Разумнияът човек може да нарече народно движение, само ония дръзновени юнаци, като Х.Димитъръ, Ботйа, Панайота и др. които ги последваха и излизаха да се бият с тиранското правителство и загинаха за отечеството си; както и толкова братя въ Тракия, а не такивато съмнителни потайности; които се вършеха по явна посока към съсипителни следствия. – Щът кажатъ че, така ако не станеше, другояче не можеше да стане. Да, но тогава невинните хора каква грешка имаха и, ако и тъй, но тогава съ какво оправдание другиго наричатъ издадникъ? Такивато глупави работи имаха и такъв край; и тоя край щеше да бъде по-дебелъ, ако п.Кръстю не постъпи някак разумно, като видя, че по други начин не ще може да ся погаси належащий пожар, с един изкуствен начинъ да убеди правителствто, че не съществува такова нещо, което ся дири от София, споредъ доказването на Софийските затворници, т.е. в Ловечъ каква работа има и кои и колко са участниците. – Ако п.Кръстю беше такъвъ, за какъвто го тия мислеха, дали тогава не можише той да искаже толкова души според както я караха тяхна милостъ? Да, тия като го подозряваха и той им гледаше умътъ и си мълчеше, мислеха, че той нищо не знаеше от работата, и като бяха глупаво уверени в това, тии според съществующиятъ тогава устав определили бяха и да ся убие п. Кр. като предател. Но, както им бяха сичките работи глупави, тъй и тогава глупаво постъпиха, като определили за убиванието му едного ничтожнаго пияница, когото п.Кр. минутно можеше да го испрати обръснатъ от там, дето беше отишелъ да бръсне, ако искаше. Поп Кр. и това преглътна, като виждаше явно, че богъ пази правите от погубление.(П. Кръстю е известен, че тии и сега са на мнение да извършатъ занята си, но той не туря това в умътъ си, като знае лично (не)приятелите си, оставя от после да ся расправя с тяхъ за това (бел. на п. Кръстю) От сичко това тяхна милостъ не бяха разумни да разбератъ, че п. Кръстю не е такъвъ, какъвто го тии мислеха; – във време на Тракийското въстание всеки знае, че правителството беше нащрек и гледаше само да му се внуши нещо. И тогава пакъ дали не можеше п. Кръстю да убади нещо? Или той нищо не знаеше, ако и да ся пазеха тии от него. Белки той не знаеше попъ Гордю къде и защо ходи съ другаря си; или Г. Глупчо къде шеташе? Но, то ся види, че тии ся потрудиха самички да предварят да ся искажат единъ други, както въ Софийското приключение и да направятъ да ги влачатъ насамъ нататъкъ. Хей, Господиновци! Шарлатаниите ви не минуватъ пред дяда ви попа, защото той не е горничански попъ, той отбира до нейде черното от бялото и знай, че вършеението ви е много голямо, а работата ви нищо. (тук поп Кръстьо дава оценка за дейността на Левски) – Вие на времето съ голи ръце се каняхте да са биете с неприятела, като се обещавахте да пожертвувате сичко, а в последно време шарлатанията ви излезе налице, защото велика Росия кръв проливаше зарад насъ, вие следъ гърбът и тичахте по плячки, по грабежи и спекулации, като продавахте едно парче хлябъ за 1-2 фр. и то на оногова утруденаго рускаго солдатина, който върви напред съ пушка в ръка и тегли най-големите трудности, за да ни освобождава? – Кажете ми кой от васъ взе участие в битката тогава, когато сичко имахте, и пушки и топове, и пари, без да имахте нужда хазни да разбивате и къщи да обирате? Отидоха наистина и взеха участие някои българчета, но кои? Вие тикнахте други да отидат да ся бият, да страдат и да гинатъ; от които днесъ живи останалите презирате да ся скитатъ голи и боси, а вие като ся бояхте да не би новоосвободеното ни отечество да остане без управители, държяхте ся за такива и, още не освободило едно място или градъ, вие ся събирахте на тумби зад гърбът на освободителите руси и правихте съвещание кой какъв пост ще замести в управлението, като ся превземе това или онова място. – Сега, назлъ, назлъ, ся гордейте с постове и заплати, но я ми кажете с какъв подвигъ придобихте тия постове и заплати? – На простаците можете да покажете сякак как сте ги придобили, но кажете, молим, и на нас, които знаем всичко доколко дтрувате и доколко сте извършили. – Кажете ни по-напред, на спроти предишното ви обещание, че ще пожъртвувате и живот и имот, и сичко за освобождението на отечеството ни, де остана то? Кажете ни, де остана самоотвержението ви и родолюбието ви? Кажете ни, де остана желанието ви да видите добре уредени народните ни училища и истинско свещенство. Кажете ни, де остана желанието ви да се уредът черквите; желанието ви да ся презре чорбаджийството и своеволията; да ся уреди источник за помагане на бедните; да ся отвори каса , която да поддържа инвалидите на учителството и священството; да ся турят в добър ред занаятите и търговията; пда ся подкрепи земеделието и скотовъдството, да ся улучшат читалищата; да ся съставят дружества за разни благотворни предприятия и пр., и пр. – Кажете ни, сичко това де остана и какво стана? Ако вие не сте във възможност да ни го кажете, то ние не ще ся освеним да го расправим на вас. Като родолюбиви труженици за освобождението на отечеството ни, вие в часът на освобождението му ся заловихте да покажете, делом онова, за което се напред емчахте, обещавахте, пършяхте, кряскяхте и наговаряхте. На място на самоотвържението и родолюбието си, което си приписвахте, вие тичахте след освободителите руси не с пушка в ръка срещу неприятеля, но с разни стоки да ги продавате на освободителите с двойна и тройна цена, за да печелите още от гърба им. На място да жъртвовате живот и имот в тоя случай, вие тичахте по плячки и по грабежи, без да мислехте на това за сетнината. ( С първо завръщане х.Станю от Тетевене като известен по Софийското приключение патриот, долови ся до управлението в Тетевене и в малко време, докат да го усети населението, ограби и обра светът работи, за да си покаже родолюбието. Гавраил Генчов от Орхание, дето и сън го не оставяше от ходене по плячки и по грабежи. Тодор Пеев от Етрополе, когото простаците много въсхвалят за добър и деятелен патриот, патриотизмът си, деятелността си в това показа, дето вървеше в Ловеч (с) разни търговци и мъжки и женски; особено в чорбаджийското си управление като бивший окр. председател и като настоящий окр. началник. А нашите Ловч. подвижници, като им ся падна власта в ръцете в Лович, изпонапълниха си домовете с материално родолюбие; с патриотизъм на недвижими имоти; с доброжелателство от къщни украшения; със самоотвержение от светликави полове и нови неистрити рубли и пр. – Тъй трябва човек да е деятелен и вреден. Видите ли как помага родолюбието на човека, който го има? В две години отгоре, без капитал и без труд, дава на човека да има всичко: и капитал, и недвижими имоти, и чарди, и хергелета и салтанити, даже и лично уважение (Бел. на п. Кр.). Срещу желанието и обещанието ви да видите наредени училища и священство вие, с първо замещание на управителните постове, презряхте и училища, и священство, и черкви, и вяра и се потрудихте само за онова, което да ви прикрепи на постовете и да посреща частните ви интереси. Кой е този, който ще отрече, че днешните училища и черкви не са в много по-лошо състояние, от колкото в миналото време? – Като сте на чело, на власт, обърнахте ли ся до днес да ся погрижите за черква и училище? – На място желанието ви да умрът чорбаджийството и своеволията, можете ли да отречете вие сами, че не сте по-дърти чорбаджии и изедници и, кажете ни, в какво се състои разницата ви от бившите чорбаджии? – На място да ся погрижите за издирвание на источници за подкрепяне бедните, кажете ни какво направихте досега в това отношение? – На място да ся погрижите за отваряние каса за поддържание инвалидите, училищни и черковни, освен дето това ни на ум ей не сте турали, за да подкрепите каприциите си, не трудихте ли ся да унижите някои по-достойни учители, за да подкрепите шарлатаните; не трудехте ли ся и не трудите ли ся да поддържате някои безквасни священици, за да победите ония, които сами знаете какви са и да побъркате черквите? – На място да поддържате читалищата и дружествата, де ви читалища и дружества на днешно време? Погрижихте са, помисли ли някой от вас за това, които полагахте душу свою за овци? При тия явни шарлатании нашите подвижници, без да ги е срам; ако не от хората, поне от съвестта им, и, без да помислят, че коги да е правото ще излезе на лице, дозволяват са още да говорят тук там (между простите хора, разбира се, за да потвърдят шарлатаниите си), че у п. Кръстя имало не знамъ колко хиляди гроша комитетски пари, които останали тогава у него. Чудно защо не обнародваха и това, но то ся види, тии, като виждатъ, че прилича да излезе наопъко, не ся решават да го обнародватъ, и само дето им уйдисва го говорятъ. Както за това, тъй и за много други работи има ний още да говоримъ, но засега спираме, за да си починемъ. Ловечъ, 1879 Ноемврий 29″

Поп Кръстю Никифоров директно обвинява Левски в убийство. Нима Наредата може да узакони убийството? Из поп Кръстювата дописка "Памятникът на свещенодякона Игнатий Левски" 1881 г. ‘... кръвта на слугата, убит посред пладне в Лович (в Денчовата къща) от несмислена ръка и днеска вика за отмъщение…” "Кой и защо уби невинното младо момче в Лович и защо отиде там? Народ ли да събужда или къща да обира и хора да убива?"

Наказателен закон §1) Ако някой, бил войвода, бил член на комитета, бил вънкашен, бил кой бил, дръзне да издаде нещо на неприятелят ни, ще се накаже със смърт. §2) Ако някой от влиятелните българи или войвода, подкупен от чуждо правителство или от друго частно лице, поиска да ни пречи в работите под какъвто начин и да било, такъв ще се счита за неприятел и ще се наказва със смърт. §3) Ако някой презре и отхвърли предначертаната държавна система "демократска република" и състави партии за деспотско-тиранска или конституционна система, то и таквизи ще се считат за неприятели на отечеството ни и ще се наказват със смърт. §4) Ако някой не припознай Централният революционен български комитет и поиска да се опита по своя глава да подигне бунт, то за пръв път ще му се каже, но ако и то не помогне, ще се накаже със смърт. §5) Ако някой от членовете на тайната полиция се откаже да извърши по заповедта на комитета някое си наказание, ще се накаже със смърт. §6) Ако някой в пиянство изкаже нещо от тайната, за пръв път ще му се наповни, повтором - ще се отстрани от работата ни. §7) Ако някой от служащите, като председателят и др., поиска да злоупотреби служебната власт, за пръв път ще се лиши от служба; повтором ще се извади съвсем, като се по-напред накара да подпише грешката си и да я поднесе писмено на комитета; ако и така не изпълни - ще се накаже със смърт. §8)Ако някой от членовете на тайната поща или други някой дръзне да отвори или унищожи някое писмо, ще се накаже със смърт. §9) Ако някой от касиерите издаде за нещо пари без знанието на комитета или дръзне да вземе и усвои и най-малката част от поверените му пари ще се накаже със смърт. Усетил, че започват да го изоставят всички, Левски разчита на убийството като метод за задържане чрез всяване на страх на напускащите масово комитетски дейци. Членове на тайната полиция отказват да изпълнят заповедта на Левски да сипят прахчето с отрова в кафето на осъдени на смърт по негово внушение.

Чакай малко. Още не си видял брашно в тепсията, и палиш печката. Пари от еврофондове пак няма да има. Това е залъгалка докато трае процеса на затваряне на болници (прилага се трика на тоягата и моркова).

Слави е прав. Ако го няма Доган, турците ще пипат по-твърдо, и процесите ще са много по-ускорени. Единственият политик, който се осмели да каже истината. Дали това е изиграло роля да активизира една голяма част от българите, които са негативно настроени към това, че той е турчин, а не към това, че той е интелигентен - може би е изиграло такава функция. Не ми харесва освен това цялата тази терминология, че еди кой си е турчин. И Бойко Борисов я прие. Той е турчин и затова е лош. Хе-хе. Аз може би съм лош, защото съм висок. Или защото съм без коса. Не ми харесва това!Иначе, аз пак казвам, Доган е различен политик, той си има неговите добри и лоши страни, аз обаче не мисля, че той е нещо лошо за България. Или пък поне не е по-лошо от това, което представляват останалите. Не го защитавам. Но по принцип ми е симпатичен. Наистина. Защото съм говорил с него. Всичко, което ви казвам, е на базата на лични контакти. Аз не мога да преодолея личното.

Няма такова нещо - "Персиян изпрати на многото българи"... на камъка от Филипи много ясно си е написано: Το]ν πολων Βου(λ)γαρον [ο] εκ θεου αρχον ο Περσιανος απεστιλενΙ[σ]βουλον τον καυχανον δοσας αθτον φοσατα κ(ε) τοω ητξιργου βοιλαν κ(ε) τον κανα βοιλα κολοβρον κ(ε) ο καυχανοσ επι τουσ Σμολεανους ο-..........................ν......Η [τησ] την αληθηαν γυρευη, ο θ(εος) θεορι.κ(ε), η τησ ψευδετε, ο θ(εος) θεορι. Τουσ Χριστηανους οι βουλγαρισ πολα αγαθα επυισα[ν] κ(ε) οι Χριστηανοι ελησμονησαν, αλλα ο θ(εο)ς θεορι. ''На многото българи от Бога архонтът Персиан изпрати кавхан Исбул, като му даде войски и ичиргу боила и кана боил колобъра и кавханът срещу смоляните... Който и да търси истината, Бог вижда, който и да лъже, Бог вижда. На християните българите направиха много добрини. И християните ги забравиха, но Бог вижда.''