Galahad

А уж е наука точна...

ами хрущялите и меките тъкани се разлагат. Затова когато се прави само по череп има доста голямо натъманяване.

Въпреки това реконструкцията на Тутанкамон е ужасна.

Носът е направо ужасен и тези светли очи! При положение, че има запазени оцветени изображения! А и носът му е бил характерно равномерен. Ама друго измислили. Правили са 5 години реконструкция, при положение, че точно за него има доста добри изображения ... и накрая какво се е получило. А казват, че когато отворили саркофафага лицето на мумията било по-добре запазено и точно отговаряло на изображението на маската.

Няма какво да му мислим, да гласуваме вкупом за АТАКА, щото иначе оправия няма.

На "Атака" листата доби съвсем "креватен вид". Листата се води от синчето на доскорошната любовница (съпруга от президенските избори) на Волен. Втора пък в листата е гаджето на въпросното синче. До тук са събрани от креватите на Волен. Трети пък са оказа едина доста комична фигура, която един попрепил владика обяви за архонт. Разбира се Св. Синод не призна арханта ( а навярно от него се е отрекъл и владиката след като изтрезнял), а въпросния бизнесмен стана за всеобща подигравка. Тъй че и на тези избори Атака ще е център на подигравките.

А иначе не виждам нито един свестен кандидат. Може пък да гласувам за ДПС. Нека видят в ЕС какво е да си имаш малцинство в парламента. Като се има пред вид в Германия колко турски гастарбайтери има, които се нуждаят от закрила на техните права и свободи ... може пък да се позамислят дели трябва да съществува такава партия. Но пък ако забранят ДПС, Атака ще фалира.

Колониите са на Виши и са лоялни към немците. Воюват в Африка в Оран май че с англичаните, когато последните потапят целия френски флот, па после ходят да се извиняват на де Гол.

Колониите са на Виши след капитулацията. Те французите не се усетили кога Хитлер ги превзел. Но това е съвсем в началото, още преди да бъде нападнат СССР. После де Гол почва да си създава своя територия. В началото не съвсем успешно - присъединили се към него двама: генерал Кьониг и генерал Ложантийом, но не били последвани от управляваните от тях колонии - Индокитай и Сомалия. После обаче към де Гол минали Чад, Камерун, Средно Конго, океания и оскъдните фр. владения в Индия. Най-важните колонии си останали на подчинение на Виши - Алжир, Тунис, Мароко, Мадагаскар ... Но така или иначе "Свободна Франция" си имала "своя територия". Другия съществен момент е, че Англия изиграла важна роля за налагането на авторитета на де Гол. Но при всички случаи една война със СССР пак е щяла като избухне да активизира фр. съпротива - и в колониите, и в метрополията. Лидера можеше да не е де Гол (макар той ясно да е показвал, че не се гнуси от СССР), но така или иначе щеше да има активизиране на съпротивата.

И не само без кока-кола остават хората, ами и без хляб.

Не ще и дума, голяма издънка на др. Сталин. Направо си заслужава отделна тема.

Япония, СССР и Германия не могат да се съюзят трайно, защото и трите имат агресивни намерения, СССР срещу двете, Германия срещу СССР.

Така погледнато СССР, САЩ и ОК също не могли да се съюзят трайно. Още не свършила ВСВ и си разменили намеци за атомни бомби.

Ако не я беше стоварила, в Нормандия щеше да управлява НДСАП и Гестапо, както до десанта

Съмнява ме. Едва ли Хитлер щеше да допусне Червеното знаме над Рахстага без да е пробвал да спре руснаците с войските от Франция. Все пак когато става десанта, Червената армия вече е била в настъпление. Друг е въпроса дали темповете щяха да са толкова бързи.

Хехе пак се заформят разни безкрайни алтернативки изпълнени с ако-та.

Може би защото Хитлер като е планирал е пропуснал всички ако-та; та сега компенсираме.

Няма логика колониите владяни от Германия допреди 30 години да застанат отново зад тях. Едва ли местните чернокожи са усетили особена разлика между колониалните си господари.

В случая става за вариант-максимум. Няма гаранция, че въобще е можело да ги отвоюват и да ползват спокойно дори само природните им ресурси.

спокоен тил, което значи също изнесени назад и недостъпни за бомбардировки предприятия инфраструктура, цивилни и пр/не, че руснаците са били годни да бомбардират и въобще да имат превъзходство във въздуха в една такава ситуация/; френската съпротива е нищо без Англия и САЩ) /като в Ало-Ало би била, не, че е била особено съществена и в реалността../;

Дори и съпротивата да е била по-слаба, това далеч не означава спокоен тил.Поне в смисъла, в който говорим за тайгата.

Същото е и за съпротивата в останалите държави. Без големия западен съюзник, тя трябва да е само комунистическа, но кой ще я трае нея... да им докара Сталин вместо Хитлер...?

Съмнява ме французите спокойно да си траят под властта на германците. Дори и да не са искали Сталин, щяха да съдействат на СССР за да се отърват от Хитлер, с надеждата, че те двамата ще се изтощят взаимно. Все пак северната част на Франция е била окупирана.

3/ отсъствие на сериозни ресурси на СА - самолети "Кобра", танкове /по-малко/, алуминий и др. стратегически суровини и материали /хвърлян ей така общо/, плачевно състояние на автопарка - без Уилис и Студебейкър....;

Техниката донесена отвън не е била чак толкова решаваща. Най-много без нея съветските успехи да бяха позакъснели. След началото на войната СССР усилено военизира своята промишленост - Всичко за фронта, всичко за родината. И наблягат на въоръжението, без да държат толкова всеки войник да получава всеки ден своята бутилка Кока-кола.

4/ спокойствие в Африка и може би достъп до Иранския нефт. Изобщо Европа не би имала нужда от сериозно немско присъствие, вкл. и в колониите. Те в мнозинството си са били на Виши, а той /то??/ е било много лоялно към райха.

Всъщност Франция продължава да воюва чрез колониите. В началото след падането на Париж обаче проблема е с единното командване. Тъй като метрополията неочаквано рухнала, де Гол е имал доста проблеми докато се наложи като ръководител. Командирите на отделните колонии се колебаели кой да им е шефа. Затова макар метрополията да е била окупирана, Франция се води, че е участвала във войната. Тъй че колониите със или без САЩ са щели да воюват. Така погледнато иранския нефт ще е малко проблемен.

Да не говорим, че съюзниците на немците щяха да се държат по-друго яче, ако САЩ кротуваше или би подкрепяла /защото и такъв вариант има, ако например Щауфенберг бе успял;....или в друга хипотеза, ако Сталин беше нападнал пръв/, а малките протвиници щяха да предпочетат неутралитета...

В случая разглеждаме варианта просто да не участват на страната на СССР. Иначе стават много вариантите - напр. Германия, СССР и Япония дружно да пометат САЩ. Което за мен винаги е било по-рационалното поведение за Хитлер.

Така че, без САЩ с огромната им мощ /какво чудо техника се стоварва в Нормандия само, и все е правена в САЩ/

Ако не я беше стоварила, единственото което щеше да стане, е че в Нормандия щеше да управлява райкома на Нормандсктата компартия. Тогава просто са тръгнали да спасяват каквото може от СССР, но това не е допринесло съществено за изхода на войната. Тогава вече по-скоро на Сталин се е искало да не се месят за да си спретне "мировая революция".

да завладее и задържи европейската част на СССР или поне дотам, докъдето са били плановете.... Украйна, западна Русия или как беше там.

Всъщност и с американската помощ, Сталин се е обърнал към бълг. посланник (България е била единствения съюзник на Германия, който не е бил във война със СССР) за посредничество при преговори за капитулация. Тъй че при всички случаи американската помощ не е била решаваща.

Според мен щеше да е по добре Германия да беше победила, така България щеше да е обединена.

Едва ли. Те германиците преди да нападнат СССР са си поделили със Сталин Полша. Тъй че за кратко и Русия се е видяла в някогашните имперски граници на Русия. Ама после една не загубила Москва и Ленинград. По-скоро би било изгодно една доста проточила се война, сепаративен мир (Германия се изтегля, но си връща изгубеното през ПСВ + Австрия от Аншлуза) и България си взима изгубеното от Югославия и Гърция.

Незнам за какви немски колониални войски говориш, всички колонии на Германия са превзети и поделени от Антантата още през ПСВ, макар и да не са били много, и им остава само метрополията (също поорязана).

Динамично понятие в различните варианти, които разглеждам.

В моделите, които разглеждам Германия разполага с европейските ресурси, но Европа е окупирана. Тъй че колониални войски са:

1. Германските войски, които действат из колониите. В предложените модели на тях се пада евентуалната роля да отвоюват изгубените колонии (на подчинените вече държави, тъй като сметките се правят при положение че Великобритания не воюва). Също от тях се очаква в моделите да завоюват френските колонии. Все пак за да черпи от ресурсите на завладяните колонии, Германия ще трябва да отдели част от своите военни сили. При чуждите колонии също в модела се предвижда съпротива, макар и не такава, като в метрополиите.

2. Ако се приеме, че бившите герм. колонии ще застанат зад метрополията си както френските и британските, може да се очакват и войници от тях за Германия.

3. Разбира се в текста говорих и за италианските колониални войски, но ги игнорирах, защото изключване евентуалните съюзници.

че цяла Европа работи за тях.

Всичко зависи от това какво се влага в това понятие. Ако идеята е цяла Европа да помага на Германия - е, Германците са имали по-сериозни изгледи за успех. По време на гражданската война СССР е била изправена пред подобен проблем. Разбира се доколкото въпроса е дали СССР е можел без чужда помощ, а не какво Германия е можела с чужда помощ - този вариант отпада.

Разбира се обстоятелството, че Англия и САЩ също воюват с Германия е от полза за ССР, защото отвлича част от немските сили. По съществено е, че Япония решава да не воюва със СССР, а се ограничава само с нападение на САЩ. Но тъй като евентуално нападение на Япония вече измества темата към друга - какво е можела Германия със съюзници и това е обширен въпрос го пропускам.

Територията на СССР е важна откъм ресурси. СССР се възползва от територита по няколко начина:

1. Евакуира на изток предприятия и най-важната част от индустрията продължава да работи далеч от фронта.

2. Разгъва се бойния фронт. Голямата дължина позволява СССР да се възползва от численото превъзходство.

3. Голямата територия дава по-големи ресурси в случай, че войната се проточи.

Да погледнем ролята на Европа като източник на ресурси за Германия. В случая, с оглед постановката на темата, разглеждаме евр. държави в отношението към Германия, в което са се намирали. Иначе казано Германия има няколко съюзника - България, Румъния, Унгария и Италия (с Австрия са н Аншлуз). Испания пази неутралитет, но е благосклонна към Германия. Част от евр. държави са подчинени от Германия - Полша, Чехия, Франция, Белгия... В тези държави има обаче съпротивително движение, което дори и без намасата на външни сили би ангажирало част от немските сили.

Всъщност на европейския фронт Великобритания и САЩ се намесват едва когато СССР е в настъпление, повече за да избегнат перспективата да се появят Социалистическа Република Франция, СР Италия, СР Белгия, СР Холандия ....

Остава другия съществен въпрос - колониалните войски на Германия. Това е един значителен ресурс, който би могъл да се използва срещу СССР. Тези сили обаче ще е трябвало частично да са ангажирани с френските колониални сили. Тук възможностите за германците са 2: да рискуват с метрополията си и да се опитат първо да сложат ръка върху фр. колонии, а после използвайки и техните ресурси да ударят СССР. Ако овладеят колониите, там могат да очакват доста по-слабо съпротивително движение и реално немските части да са в близко положение с това, което имат в герм. колонии. Един такъв успех би деблокирал и италианските колониални сили, които също биха могли да се включат срещу СССР - но доколкото това вече отива към Германия и съюзници, го оставям настрана. Та ако германците бяха овладяли фр. колонии, удържайки същевременно изт. фронт щяха да прехвърлят сили на изток. В случая срещу германците остава само съпротивителното движение в Европа (него няма как да го игнорираме, защото иначе ще трябва да се пропусне варианта, че Германия въобще може да разчита на тези територии за ресурси). При този вариант вече може да се стигне до война на изтощението, при която и двете страни да минат на отстъпки - Германия да си запази част от завоюването като напрр. Франция, Полша да си остане поделена както вече е било договорено... Тук остава вече проблема, ако Германия 10-20г. мирува и през това време закрепи властта си в завзетите земи и ликвидира там съпротивата. Е, и СССР ще се готви за война, но вече Германия ще има доста по-добър старт.

Втория вариант е Германия да обърне гръб на фр. колониални войски и да се съсредоточи върху СССР. Дори и тези сили обаче не дават числено превъзходство на Германия срещу СССР. Ако няма успешен блицкриг, дори и с по-голяма армия германците щяха да имат проблем с руската зима. Освен това коуникациите в Русия като пътища напр. не са били така развити, за да може нем. армия да напредва успешно както да речем във Франция. Но при този вариант войната би се проточила някой друга година повече и може би нямаше да завърши с пълна капитулация за Германия и Червеното знаме над Райхстага, а само със сепаративен мир при който Германия да осводи окупираните територии, но да си остане цяла и дори със същото правителство. При този вариант държим сметка, че германците имат проблем с фр. колониални войски.

Струва ми се, че подобно клипче може да се заснеме и в бълг. парламент. Даже Куковците (предаването) навремето бяха направили такъв репортаж и после им ограничиха достъпа до НС. Тогава бяха питали депутатите какви са отношенията ни с Нубия (това не е Намибия, а Нубийската пустиня, ама др. Хрусчов новремето беше решил, че било държава). Нашите депутати или искрено признаха, че не са запознати или компетентно обясниха миналото, настоящето и перспективите за бъдещето между 2 държави.

Това с турците наистина не е робство, но не е и присъствие.

в много учебници по история се говори все още за турско робство,правилно е да употребяваме обаче термина османско владичество.

Май трябва тази тамичка да се развие по-подробно.

Владичество е периода когато българските земи са в пределите на виз. империя. Нещо съвсем типично за европа между другото. Византия и Свещената Римска империя са били нещо ЕС и СИВ за средновековна Европа. Или както се прави прочит на четирите "В" на имперския виз. флаг: "Цар на царете, царуващ над царуващите". Явлението Първо бългърско царство не е толкова типично за Европа. Но във Византия българите са били съвсем равноправен народ. Дори династията на Великите Комнини си е от български произход. Всъщност за българската държавна традиция, според която владетеля трябва да е от царски род, след неуспешните въстания на мажджарския (Петър Делян) и сръбския (Константин Бодин) клон на династията на Комитопулите, византийския клон в лицето на Комнините са си били легитимните владетели. Дори Теодор (Петър) и Асен са си били част от виз. феодална система; по ранглиста са били клеарси (неправилно буквалния превод "коняри" навежда на мисълта, че са били аха-аха колеги на Ивайло - през ПБЦ най-вероятно единия от 6-та велики боили е бил миника, което буквално е управител на царските конюшни).

С турското робство нещата не стоят по-същия начин. Обществото се дели на мюсюлмани и гяури; султан и рая (стадо). И гяурите са второ качество хора - т.е. роби. От тях се събира "кръвния данък". И така събраните деца си си наричат направо роби - "кул". По правилото, че децата на робите са роби. Разбира се статута на христ. население не винаги е бил съвсем еднакъв. Докато христ. владетел е бил само васал на султана статута е бил един. ака например е било с Влашко и Молдова. Но там, където пряко си е турската администкрация е съвсем друго. Също в края на осм. робство през ХІХв. Турция започва мъчително да се реформира. Затова от ХІХв. вече имаме и черкви с високи куполи и камбанарии. Но дотогава са на височина не по-голяма от турчин на кон.

Технически погледнато робството винаги е било в по-смегчен вариант, от това, което ние си представяме. Дори в държави като Спарта, за която се казва, че там имало най-истинското робство. В Рим да речем е имало закони защитаващи робите в една или друго отношение. Напр. Закона на Петроний забранил на робовладелците да изпращат робите си в цирка да се бият с дивите животни (прочутите сцени с хвърлените хора в цирка на диви животни са християни, които често пъти били пълноправни римски граждани или поне не роби, като св. Петър); една конституция (закон, издаван от императора, няма днешния смисъл) на имп. Антонин Пий предвиждала, че ако господар безпричинно убие свой роб, ще отговаря като за убийството на чужд роб (G.І.3) Пак той предписал на губернаторите на провинции да принуждават робовладелците, които са жестоки към своите роби да ги продават. Един сенатконсулт от 83г. г. забранил кастрирането на робите.

Макар в Рим робите на теория да нямали правоспособност - Servus ...nullum caput habet (Институции, Гай І1 16, 4), чреиз института на т.нар. пекулиум напр. робите можели да извършват стопанска дейност. Отделен е въпросът за влиянието на някои роби в държавното управление - просперитета на бъдещия император Веспасиан в държавната йерархия се дължал на това, че имал за покровител влиятелен роб. Вярно, че напр. при потушаването на въстанието на Спартак репресиите са били жестоки, ама я да видим какво е Баташкото клане или геноцида над арменците.

Тъй че названието "турско робство" не е само романтичен повей.

Тропарь, глас 5.

Христос воскресе из мертвых, смертию смерть поправ, и сущим во гробех живот даровав.

Воистина Воскресе!

Да, яйцата и козунаците! Една традиция, която не беше прекъсната дори в периода на социализма.

Детайл от фреската на Бенцо Гозоли "Влъхвите-Старият крал"(1459-1460), намираща се в капелата на Медичите във Флоренция (Chapel, Palazzo Medici-Riccardi, Florence)

Патриарх Йосиф се споменава като извънбрачен син на българския василевс Шишман. Бил е митрополит на Ефес, а на 21 май 1416г. станал Цариградски патриарх. Починал на около 80г. по време на Фераро-Флорентинския събор, на който била сключена уния между Римската църква и Цариградската патриаршия.

Възникват спорове около обстоятелството кой е бащата на патриарха. Тъй като през 1439г. е бил на 80г. то следователно е роден около 1359г. Това ще рече, че не е възможно да е син на цар Иван Шишман (1371-1396), тъй като самия Иван Шишман ще да е роден най-рано през 1345г. (най-вероятно около 1350г.).

Най-вероятно Йосиф е син на синът на цар Михаил Шишман, който след преврата извършен от Иван Александър срещу брат му цар Иван Стефан избягал в Цариград. Въпреки ултиматума изпратен от цар Иван Александър виз. правителство под влияние на великия доместик и по-сетнешен император Йоан VІ Кантакузин отказало да го предаде. После следите на този Шишман се губят, като се приема че с майка си се установил в Дубровник. Ако той е бащата, навярно при престоя му в Цариград се е породила връзката със знатната византийка.

В Ямболския надпис се споменава също един Шишман, син на брата на цар Иван Александър Михаил, но за него не се знае нищо повече. Във всеки случай, ако е различен от другия Шишман, едва ли се е титулувал български василевс и следователно не може да е баща на Йосиф. Разбира се в един от изворите се сочи, че цар Михаил Шишман и цар Иван Шишман са били братя, но това се приема за грешка, като се счита, че Иван Александър е племенник на цар Михаил Шишман.

И кратка византийска хроника № 39. Това, което е в нея е свързано основно с Родос, Цариград и Солун.

Най-пресения случай е посегателството на гробницата на Орфей край с. Татул.

Всъщност античната "гробница" на Орфей е пострадала още през античността. То не е било точно гробница, а урна с праха на Орфей върху колона. Но били съборени още през античността. А другото са измишльотини на Индиана Чобана, Божо и прочея историци-фантасти.

Иначе жалко за поразиите по самата гробница. Но нашите научни дейци по принцип могат къде-къде повече - напр. запилените предполагаеми кости на цари Иват Александър, царица Сара-Теодора и Васил Левски.

За Лондонския музей знам, че там се подвизава " Четвъртевангелието " на Иван Александър. Мисля, че мястото му не е там, а в НИМ.

Звучи хубаво, ама доколко можем да пазим. Напр. мавзолея на Г. Димитров - след 200г. и да решат, че не е трябвало да бъде взривен, а да остане като типичен паметник за една половинвековен период от бълг. история ... е, късно - неосталиниста Бакърджиев го взриви. Ако тетраевангелието е в НИМ, каква е гаранцията, че след някоя година Бакърджиев няма да се "прероди" в републиканец и да драцне клечката на тая монархическа гадост. Общо взето, каквото е оцеляло, е извън българия. Ние не умеем да пазим. първо унищожаваме, после обвиняваме някой и живеем щастливо.

А чел ли е някой "Тракийското писмо декодирано"?

Не е декодирано. Правят се нагаждания на желани текстове към знаци по плочките. Но и да е писменост, определено едва ли пише това, което се среща като "разчетено".

Стига толкова, че днес съм нещо твърде критичен към нашите научни дейци.

Под № 63 (A-D) са включени 10 текста, на които бележките хронологически и стилистически съвпадат да 1520г. – смъртта на султан Селим І. Хроника 63 А се основава на ръкопис С и съдържа бележки до 1566г., от които са особено интересни свързаните с въстанието на Перопонес от 1532-1534.. Хроника 63 В се основава на ръкопис F, като за втората й част (след бележка № 5) се счита, че е била съставена на остров Лесбос. Хроника 63 С се основава на ръкопис О, съдържа бележки до 1566г. и онделя внимание на походите срещу Унгария. Хроника 63 D се основава на ръкопис F, съдържа бележки до 1565г.

Кратка виз. хроника № 63-В

Кратка виз. хроника № 83-С

А ние свенливо говорим за турско присъствие, само и само да не скършим хатъра на коалиционния партньор!

Кратка византийска хроника № 22 – хрониката обхваща събитията от 1204 до 1470г., т.е. превземането на Цариград от турците през 1453г. и смъртта на деспот Димитър, брата на император Константин Драгаш. Хрониката съдържа бележка за деспот Добротица и синът му Тертер, която е едно от оскъдните сведения за добруджанското деспотство. Също има бележка за потомци от византийския клон на династията на Асеневци. По конкретно става дума за Павел Асен, чиято дъщеря Теодора се омъжила за деспот Димитър, брата на императорите Йоан VІІІ Палеолог и Константин Драгаш. Родената от брака им дъщеря Елена под турски натиск била дадена в султанския харем.

Допълних си хронологичната таблица на българските владетели с Витлеем - този, който обикновено се сочи като син на цар Калоян. И тъй като личността му е доста дискусионна, ми се струва доста подходяща за нещо по обширно, като тема във форум.

В писмо до папа Инокентий ІІІ цар Калоян съобщава, че изпраща 2 момчета - Василий и Витлеем да учат латински, защото в България нямало хора познаващи този език. По същото време архиеп. Василий І в свое писмо също споменава за изпращането на 2-те момчета. Не споменава имената им, а само казва, че едното било син на свещеника Константин, а другото на владетеля. Но не казва нито името на владетеля, нито името на сина. Поради сходството на двете писма, определянето на това кой е попския, и кой царския син се определя по поредността на споменаването, т.е. Василий е попския, а Витлеем - царския. Самото име Витлеем е твърде необичайно за нашия регион и не е ясно дали не е псевдоним, скриващ истинското име. Друг сериозен проблем е, че не е посочено името на владетеля. В случая може да е Калоян, но може пък да е бил изпратен синът на някой от братята му - т.е. да става дума за син на цар Петър или цар Иван Асен І.

Абат Рудолф в своята "Английска история" споменава за битката при Одрин и пленямането на Балдуин. Според него през същата Великденска седмица синът на Йоан Влаха се явил при папата по молба на бащата за да бъде коронясан за владетел на Влахия. Това като че ли решава въпроса за бащата - Калоян. От друга страна обаче Иоан е името на само на Калоян, но и на Иван Асен І. Все пак контекста дава основание да се приеме, че Рудолф говори за Калоян. Но и той не споменава името на сина.

Най-сетне стигаме до една късна история - тази на Блазуис Клайнер. Тя е написана по същото време когато Паисиевата и Заграфската. При прегледа на събитията не казва нищо, но накрая Клайнер прави списък на царете с кратки биографични данни. И там при Оксан (към чието управление отнася част от събитията станали при Иван Асен ІІ), говори че в България избухнала гражданска война, в която за трона се борили Оксан, Борил и Иван Асен ІІ. Първо на трона се възкачил Барил, после Оксан, а накрая Иван Асен ІІ. Та според Клайнер именно Иван Асен ІІ бил този, който е учил в Рим. Като научил какво е станало с баща му, навършил пълнолетие и се изучил той се върнал в България победил другите и заел трона. Обаче има една очевидна грешка - Иван Асен ІІ е син не на Калоян, а на Иван Асен І. Все пак такова развитие не е съвсем изключено - в една грамота на унгарския крал се говори, че маджарите помогнали на Борил да потуши един бунт във Видин. Тъй че все пак не е изключено зад този бунт да е стоял сина на Калоян и при потушаването му да е изгубил шансове за престола.

Друго възможно развитие на съдбата на Калояновия син може да потърсим в другото име - Василий. Патриарх Йоаким І е бил наследен от Василий ІІ. За него се знае съвсем малко - че е бил ктитор на Батошевския манастир. А единствена връзка е името на едно от двете момчета споменати в писмото на Калоян. Разбира се известен аргумент са издигането му на този висок пост, както и подготовката в Рим. Разбира се името е и насока и проблем - защото при замонашването името се променяло, което ще рече, че той едва ли се е наричал Василий. Разбира се е напълно възможно е патриархът да е споменатия в писмото Василий, но да е синът на свещеника Константин.историята на Рудолф

Така или иначе съдбата на споменатия в писмата на Калоян и Василий, а също и в историята на Рудолф син на Калоян си остава загадка.

Пускаш го в киселина и ако го разяде - не е злато. Не знам обаче каква точно, май и солната ставаше.Само гледай да не го пуснеш в т.нар. "царска вода", защото тя разяжда и златото и от накита нищо няма да остане. А такова удоволствие излиза малко скъпичко.

Ами Етиопия е по-известна с древното царство Аксум, а после като крепост на християнството. След арабското нашествие всъщност това е единствената християнска държава останала на африканския континент. Етиопия била сериозно застрашена от арабското нешествие при управлението на негус (крал) Лебна Денгел (1508-1540). В крайна сметка етиопците се обърнали за помощ към християнска Португалия и на помощ дошъл отряд воден от петия син на Вашку да Гама. После португалците били изгонени, но пък се намърдали италианците и Виктор Емануил ІІ се провъзгласил за император на Етиопия. Но това разбира се е друга история...

А на мен ми се струва, че говориш за султаната Адал

Ако е това, ето малко повечко. Разбира се акцента е върху християните в Етиопия, но казват нещоичко и за султаната.

А Шоа е етиопска област, в която е било царството Адал.

Ето хрониката на цар Зара Якоб в която често се говори за тази област.

Важно е и какво точно се лекува с хомеопатични средства. Някои заболявания си минават и без лекарства. Както се казваше за лечението на грип с лекарства от офицялната медицина - без лекарства грипа минавал за 1 седмица, а с лекарства само за седем дни.

Римляните разглеждали своята държава като res publicum, т.е. обществена вещ, дело, нещо принадлежащо на целия народ. Историята също е принадлежала на самия народ - описвали се важни събития за римската държава, като войни и заговори. Но в началото на новата ера настъпил обрат, макар и с блестящ завършек белязан от ист. съчинения на Тит Ливий и Тацит. Римската република бавно и уверено поела пътя от република към монархия. И въпреки че дори готвещия се да изригне Везувий не успял да намали интереса към четенето на Ливий у Плиний Млади, то неговия приятел Светоний вече прокарвал нов път. Скоро на бял свет се появило съчинението на Светоний "12-те цезари" - биографиите на първите 12 римски императори. В тях се описвали живота и делата на принцепсите и вече историята на самата държава започнала да слива с живота на нейните божествени императори.

Последвали биографии на римските императори управлявали между 117 до 284г., т.е. от управлението на Адриан до Карин и Нумериан. Авторите на тези произведения са Елий Спартиан (лат. Aelius Spartianus), Юлий Капитолин (лат. Iulius Capitolinus), Вулкаций Галикан (лат. Vulcacius Gallicanus), Елий Лампридий (лат. Aelius Lampridius), Требелий Полион (лат. Trebellius Pollio) и Флавий Вописк (лат. Flavius Vopiscus). Личността и авторството на тези лица е твърде спорна. Немския учен Херман Десау дори изказал хипотезата, че биографиите СА написани от един автор, който е живял в края ІVв., а не от 6 различни автора живели по време на споменатите в жизнеописанията императори Диоклециан и Константин. Неговите аргументи са, че за тези 6 автора не е известно нищо друго, стилът им е твърде спорен, използвани са извори от ІVв. Като напр. Аврелий Виктор и Евтропий и някои от персонажите са на лица които са се издигнали едва през ІVв. Според други се касае за 6 различни автора, но за един общ редактор. За първи път биографиите СА били напечатани в Милано през 1475г. (Вж. жизнеописанито на имп. Вер написано от Юлий Капитолин на български )

С Амиан Марцелин и Йорданес залязла традицията историята да е на народи и събития, а вече станала само на владетели - Теофановия продължител, Псел, Хониат, Глегора, Пахимер, Айнхард, Нотикер Пелтека ... вече писали история на императорите - източни и западни, само на един или на няколко.

Буржуазните революции не само снели царе и крале от техните тронове, но и върнали някогашната традиция историята да не е биография на владетеля, а история на народи и събития.

Може ли да се направи междинно заключение, че става дума за определен монотеизъм от ирански тип?

Зависи какво се влага в понятието монотеизъм. Да броим ли джиновете (духовете, ама не спиртните) за богове или не? Защото май са имали такива във вярванията си.

Идеята за сходствата е доста относителна, защото с доста въображение може да се намери прилика между дадено лечебно растение и заболяване - напр. че върбата не се бояла от вода и простуда, защото растяла покрай реките.

За самото разреждане как да е. Ама идеята, че колкото е по-разредено е по-лековито.

Не ще и дума обаче, че няма по-добри лекарства от хомеопатичните за страдащите от хипохондрия.

Oпа, я да погледнем кой е тоя ирански бог? Откъде е цитата, Галахад?

Това е от предната страница на тази тема, там има по-обширни извадки.

По памет ми е трудно да разкажа точно историята. На Турция е решила да разчисти няколко помещения, като се отърве от намиращата се в тях хартия. Български предприемач я изкупува именно като стара хартия и първата пратка си заминава в Княжево. При следващата се усещат и бълг. правитество изкупува стоката. После следват проучванията и се оказало, че сред тези документи имало да речем препис от делото срещу Левски.

Тъй че изкупуването на архивите си е станало по съвсем нормален начин и Турция не може да има никакви претенции. Ако толкова държат да им върнем нещо - да си вземат малцинството - за него нищо не сме плащали, нито пък сме го искали. Та туй по въпроса на кой каво трябва да се връща. А сега останалото.

Докато едни историци описват унищожавани с десетки манастири и църкви, насилствено помюсюлманчване, ангария, позовавайки се на написаното в летописната бележка "Потурчването на Чепино" на Методий Драгинов (чиято автентичност някои отричат), други предизвикаха възмущението на "патриоти" с много по-нюансирани тези. Проф. Цветана Георгиева разказва за "Еничарите в българските земи", като застъпва схващането, че български семейства доброволно са давали децата си за еничари по икономически и социални причини. Османисти, позовавайки се именно на истанбулските документи и засичайки с тях информациите от летописа на поп Драгинов, изтъкват: "Сухите статистики на силно развитата администрация в Османската империя не могат да лъжат - за унищожаването на население, църкви и манастири не може да се говори, тъй като в документите не е записано дори съществуването на толкова християни и на манастири."

Тея журналисти сигурно са възпитаници на Луджев и Доган. Те по развита фантазия ще вземат да намдминат и македонските историчари. Ясно е, че на подобни глупости няма да се вържат дори и малките деца. Защото дори и те знаят, че напр. "Св. Кофия" в София, "Св. 40 мци" в Търново са били превърнати в джамии. За превръщането на патр. черква "СВ. Възнесение" в Търново в джамия съобщават множество хронографи. За насилствени потърчвания поп Методий Драгинов далеч не е единствения. У нас има още от ХІVв. - за това пишат Йоасаф Бдински и Григорий Цамблак. Има актове на Царигр. патриаршия за потурчени християни, които са поискали да се върнат към православната вяра. Подобно нещо се е случвало доста често в България след Освобождението - разбира се за потърчените наскоро преди това. Можем да споменем още житията на св. Георги Нови Софийски, св. Никола Нови Софийски, на охр. архиеп. Варлаам и още много други.

Запазени са фетви, в които се казва, че ако потурчен реши да се откаже от исляма следва да се убие - толкова за свободата на вероизповедание в осм. империя.

За рушенето на черкви и манастири освен разказите са запазени много предание ... и разбира се самите руини на сградите.

През 1526 - 1528 г. в Родопите дори няма мюсюлмани и това е едно от ярките доказателства, че не може да се говори за помюсюлманчване, още по-малко насилствено, посочва той.

Даа, и при един силен дъжд изникнаби като гъби. Бе тея цитирани научни светила да не са ги хванали на маса след юнашка почерпка, та да наприказват такива глупости.

Интересувам се за тестостерона защото съм в много лоша физическа форма и искам по бързо да си възвърна старата

Бързата атрактивна промяна често е свързана със също толкова бързо връщане в старото положение.Като в приказката за Пепеляшка - в 24 часа каретата става тиква.

Физическата форма е рузултат от ред навици - хранителни, двигателни.... Не се ли променят те, всичко е мимолетно.