Galahad

Удивителните неща в темата продължават. Оказва се, че тъй да се каже българите си нямали представа що било туй въстание. Те го мислели за нещо като сватба - малко пукотевица, после едене и пиене, и след туй всеки отива да оре нивицата, ама вече някак си свободен.

Всъщност българите през 1876г. - повечето от пълнолетните са преживели не едно въстание или чета - имаме Старозагорско въстание предната година, преди това са големите въстания в Северозападна България, а за по-дълголетните ги има заверите на Велчо и Филики етерия, както и освобождението (получаването на васален статут) за Сърбия и Гърция. Като си има предвид възрастта на апостолите на 4 окръг, още малко ще се твърди, че баща им и дядо им са ги чакали да им кажат как се правят деца.

По понятни причини активността е обратно пропорционална на въстаническия опит. Шампионите по големи въстания във Врачански окръг се представят най-слабо. Старозагорски окръг, който се е представил предната година макар и слабо с въстание е втори по пасивност. Търновският, където в по-минало време са боевете при Бузлуджа и Велчова завера са трети по пасивност. И най-активните в Априлското въстание в ІV окръг нямат кой знае с какво да се похвалят като въстания в техния район от 19 век.

Това, че ръководителите са тръгнали да бягат когато въстанието е било потушено не виждам нищо лошо, защото оцелелите въстаници участват в Сръбско-турската война, а после се опълченци и в Освободителната война. Стамболов дори подава оставка като председател на Народното събрание за да се запише като доброволец в Сръбско-българската война. Ако се бяха оставили да ги убият без да има смисъл, нямаше да има О, Шипка ... За сравнение Димитров и Коларов офейкват още преди "столицата на въстанието" да е щурмувана, а после прекарват ведри дни в Москва, докато разстрелват Вапцаров. И още едно сравнение със Стамболов - Георги Пирински скъта казармата, но без ни най-малко стеснение се кандидатира за президент, т.е. главнокомандващ. Не че стана, ама то и като външен министър не биваше.

На патерица по случай празника на св. София (Мъдрост) и нейните дъщери Вяра, Надежда и Любов втората част за сливенският храм "Света София" - интериор. 

А откога е сградата засега въпросът остава открит. През 1836г. е направено значително преустройство на средновековната постройка. Но дали старата сграда е била съборена напълно или част от нея е била запазена все още не е съвсем ясно. То всъщност май и средновековната е просто част (един кораб) от по-стара трикорабна базилика - сиреч това дето е стигнало до покръстването е било поправено.

Та над южния вход се отброяват 4 мазания и боядисвания - жълто, синьо, светло синьо и бяло.

Преди 14 часа, Frujin Assen said:

Има общо. Диктатурата, това е монархия която има реална власт.

Не прочете това за което пусна коментара или не разбра какво прочете? Доминиканската република е била република с диктатор, а не монархия!

Преди 13 часа, dora said:

По-скоро бих казала, че в България няма демократична традиция. Това дали управлението на държавата ще е съсредоточено извън самата нея (между ВСВ и 1989), в ръцете на корумпирана олигархична структура или в ръцете на несменяем елит, всъщност е без значение при липса на всякаква прозрачност, граждански конторол или отговорност.

В този смисъл, България няма управленска традиция от съвременен европейски тип.

По-скоро от 70 години прекъсната демократична традиция. Преди това подкрепата за властта е била реална и е нямало такива обсади на парламента, каквито имаше за кабинетите на Луканов, Виденов и Орешарски. И да се направел някакъв пуч, той бързо увисвал във въздуха. И въстанията се провалят, и превратаджиите бързо биват натирвани от управлението. А все пак в световен мащаб това е едно доста по-динамично и бурно време от днешното.

Преди 10 часа, JImBeam said:

Възможна ли е монархия в България?

Не !

Казват същото и за европейските заплати в България. Та започва да ми се струва, че има някаква връзка между двете.

От четенето на темата нещо започна да ми се губи за кои точно Левски и Бенковски говорим - онези, дето са подготвяли въстание или за някои с такива прякори, дето са организирали гей-парад. Защото при подготовката на въстание се купуват разни неща като пушки, барут, саби ... въобще неща, с които стават инциденти. Докато при гей-парад и да е изгоряла някоя бабичка или да е бил убит нечий ратай, туй е по-скоро изключение. При все, че и при двете мероприятия има риск от напрежение между две противостоящи си групи.

Пък и не може всички да са всестранно развити като Баце - пожарникар, генерал, кмет, премиер, щангист, футболист, бодигард, банкер ... Повечето са се проявили в една област, а в други не толкова.

При въстанията има жертви. Славните събития обикновено не протичат съвършено и безгрешно. Но въпреки пропуските и грешките, щом всичко е завършило добре, значи е направено добре. Та щом Априлското въстание е приключило със свободна България, което не е станало преди това след няколко руско-турски и австро-турски войни, значи е станало добре. Щом дори Барутлията все пак е предпочел да остане в освободена България вместо да отиде на "възрожденска екскурзия" в Анадола, значи новата държава ще да е била по-добра от турската.

On 8.09.2017 г. at 10:05, vvarbanov said:

Всеки може да си има мнение, но по важно е , какъв е гласът на народа.

https://bg.wikipedia.org/wiki/Великите_българи

Това не е гласът на народа, а гласът на БНТ препредаден от пълната с глупости, недоразумения и идиотски преводи БГ-уики (за която много пъти сме говорили, че не си струва да се чете, а да се използва само левия панел за да се стигне до свястна чуждоезикова статия).

Според този списък на 7-мо място са Кирил и Методий и брат му, както се казваше в една хумореска, но за капацитета на БГ-Уики глупостите са не грешка, а тъй да се каже стандарт. Кирил и Методий са две лица, тъй че би трябвало да получат отделни позиции. Туй да не им е светата Троица. В случая един герой в две лица?

А имената между 21 и 30 направо къртят:

11. Азис
12. Иван Костов
13. Алеко Константинов
14. Волен Сидеров
15. Георги Бенковски
16. Нено Юруков – учител от софийската немска гимназия
17. Слави Трифонов
18. Никола Вапцаров
19. Бойко Борисов
20. Лили Иванова

А липсва примерно Йоан Кукузел - един от двата стълба на православното църковно пеене. Или пък Теофилакт Охридски по известен из останалата част от света като Теофилакт Български - един от Отците църквата. Липсват дори Петър и Асен - явно гласувалите са предпочитали да се сме под нечие робство. Пак Тервел се е докопал до 57 място, току пред Ахмед Доган - а ако не бяха спряна арабите пред Цариград сега можеше да няма изобщо българи за броене, еле пък велики.

За Априлското въстание. Ами преди него е имало немалко руско-турски, пък и австро-турски войни. Получават васалитет сърби, гърци, власи, молдовци ... но нашия ред все не идва, а кланетата са основно тук. Та дали няма въстанието нещо общо с това, че все в света на еликите сили идва на дневен ред българския въпрос?

А небивалиците как Шишман сам щял да спре турците е излишно да ги коментирам. При Лепанто и Виена турците са победени, но от международни коалиции, а не само от една държава.

Напомням, че на монархия противоположното понятие е република, а на демокрацията са диктатурата и олигархията, т.е. това, което е България от 1944г. до момента. В момента има държави, които са образец за демокрация и за високоразвита държава с висок жизнен стандарт и те са монархии като Великобритания, Белгия, Швеция, Япония, Монако, Люксембург, Испания и републики, които са образец за диктатура като Сирия, КНДР, Куба, Турция или за олигархия, като България и Русия. Разликата между монархия или република е в това дали държавния глава е изборен или наследствен и толкова. При демокрацията управлява народът било чрез парламента, било чрез референдуми. При демокрацията и олигархията управляват Вожда или олигарсите. Пак може да има бутафорни избори и референдуми, но вота се фалшифицира.

Всъщност България няма републиканска традиция - тя или е била независимо царство или Задунайска губерния. Княз Александър, цар Фердинанд и цар Борис ІІІ оставят след себе си по-голяма държава, от тази, която са получили, като са се качили на престола. Туй за националните катастрофи си е по-скоро пропаганда, която да ни тласка в депресия, вместо да продължим напред. А по време на Задунайска губерния Димитров е искал да хариже Пиринския край на Тито, а Живков е предлагал цяла България за 16-та република. Ако последното беше станало, сега българското Черноморие щеше да се бори заедно с Крим за "независимо" присъединяване към Русия. Равносметката по-натам. Направи се НХК и тъй като България изнасяше за Русия на безценица селскостопанска продукция за да бъде платен строежа на братушките беше занесен в Москва царския златен резерв и държавата затъна в дългове - сега имаме само дълговете, защото завода беше продаден на безценица на Русия. Ако бяхне направили АЕЦ-Белене, сега Русия щеше да си има АЕЦ-Белене, а България да и дължи 20 милиарда. То не че пак не дължи, без Русия да е направила нищо, но сумата е по-малка.

И като си говорим за президент, то да не забравяме вчерашния опит за пуч с идеята да се суспендира конституцията, да се разтури парламента и вся власт да се даде на президента. Е, народна подкрепа нямаше. Но правете сметка колко струва този, дето в момента се води за президент, щом не сметна за необходимо да даде интервю забъркан ли е в това или не е. Та туй е републиката.

А ето един много показателен документ за старта на Народната република - Заповед 3123/1944г., с която се премахва имуществения ценз за голям брой ръководни държавни постове и се открива пътя за назначение на малограмотни лица да управляват държавата. Та това е нашата "република"!

On 5.09.2017 г. at 19:19, Frujin Assen said:

През средновековието хората не са си представяли, че света е възможен без цар. Дори когато той е изборен (както във Византия).

Днес възстановяването на конституционната монархия е практически безполезно. Ако просто прекръстим президента на цар и го направим наследствен почти няма смисъл. Резултатите от референдума очеизвадно са фалшифицирани.

Разликата между президент и монарх е, че президента е изборен и управлява мандатно, а монархът управлява пожизнено и заема поста по наследство. А през Средновековието си има републики - Венеция, Генуа, Велики Новгород.

А иначе България си има цар, тъй че е ясно, кой ще е той. Разбира се не го оставиха да управлява сам, а беше под надзора на главния бодигард на Тодор Живков и в коалиция с партия, ръководена от сина на човека, дето пишеше речите на същия Тодор Живков. Въпреки това ситуацията в България значително се подобри. Каква ирония! Когато живеехме в комунизма, не ни се вярваше, че е било възможно по времето на цар Борис ІІІ магазините да са били пълни и българите е можело свободно да напускат България, но въпреки това не са искали да избягат. Тези, чийто съзнателен живот започна след като царя беше премиер пък не им се вярва, че по времето на социализма е било наистина толкова зле - режим на тока, невъзможност да се пътува в чужбина, празни магазини, мизерни заплати и пенсии, чакане с години за панелка, таратайка, телевизор или хладилник, купуване с връзки на дънки и миксер, че се крадяха дори дънките от простора и компотите от избите ...

Сами по себе си монархията или републиката не са абсолютно благо. Но на България монархията даде устойчиви цели и насока за развитие. А социалистическата република, както се казваше в едно стихотворение, което ръкописно се предаваше от ръка на ръка по време на падането на Живков "само пленуми и грешки". Говори се примерно за национални катастрофи, но всеки монарх след освобождението е оставял по-голяма държава отколкото е заварвал. Не е ставало толкова просто и лесно, но държавата е растяла, постепенно, но устойчиво. Наближава деня на Независимостта - нещо, което при цар Фердинанд България постигна сама, а Гърция, Сърбия и Румъния го получиха от Русия. А Републиката ще си я свързваме с 16-та република на СССР, 7-ма република на СФРЮ, даване на Пиринския край на Тито, ликвидиране на българската нация, чрез поделянето й тракийска, добруджанска, македонска, мизийска, помашка и шопландска... все с лоши неща.

On 29.08.2017 г. at 9:35, caress… said:

 

С други думи, ако въпросната политическа идеология в България не се беше променила, то доносниците щяха да продължат да бъдат велики професори?!

Харесах поста ви, защото се аргументирате изключително добре. Но за мен нещо е истински ценностно, когато не престава да бъде такова независимо от идеологията, която го експлоатира за целите си.

Ами те доносниците бяха мразени и при старата идеология, а турските мекерета са били презирани и от самите турци. Доносниците са за да се употребяват, а не да се обичат. Такива др. Сталин след употреба ги е захвърлял в Сибир - щом са предали своя народ, ще предадат и вожда на световния пролетариат. А колко са били уважавани като професори, щом Златарски си беше нещо като Библия на българската история по време на социализма и след това?

On 29.08.2017 г. at 11:49, Thorn said:

Виж сега Антоане. Представи си научна хипотеза в каквато и да е научна област, включително хуманитарна. Тя може да е истинна или неистинна независимо от качествата на онзи, който я изказва. Той може да е сляп, грозен, хомосексуалист, католик/протестант/мюсюлманин/атеист, крадец или прелюбодеец. Или комунистически/нацистки/маккартистки агент и каквото си избереш.

Затова дадох пример и с Филов.

Това разбира се не е вярно. Герой е някой, който е извършил подвиг и той си остава завинаги такъв, независимо дали е "сляп, грозен, хомосексуалист, католик/протестант/мюсюлманин/атеист, крадец или прелюбодеец. Или комунистически/нацистки/маккартистки агент и каквото си избереш". В темата за Че Гевара примерно застъпвах, че е герой, въпреки че е добре известно, че е комунист. Не го харесвам като личност и няма да нося тениска с неговия лик. Но за герой, герой е.

Съвсем друго е положението с автора на някой текст. Има едно нещо, на което в историографията му се вика: "критическо изследване на текста". Сиреч достоверността на теста се преценя с оглед личността на автора. Примерно имаме едно сведение, че цар Симеон починал, защото отсекли главата на една статуя в Цариград. По твоите думи това би трябвало да е несъмнена истина. Та един текст се преценя с оглед данните за автора - информираност, образованост, тенденциозност, възгледи и т.н.

В конкретната тема идеята да се канонизира Левски е на доносници, както и тази за разбиването на митове. Сиреч дело на хора продажни, неморални и подли.

На второ място критиката на личността е неизбежна, ако личността е дадена като аргумент. В конкретния случай е дадено като аргумент, че човекът е професор, докато той всъщност е старши разузнавач от ДС внедрен в университета като професор. След като не приемам твоя аргумент, то следва да се аргументирам. и аз се аргументирам. ако си имал нещо против да се коментира личността му, не трябваше да я използваш като аргумент. В смисъл по принцип, а не че този определено не е авторитет заслужаващ уважение, а по-скоро точно обратното - показва, че пишеш такива неща, защото си си губил времето да четеш глупости.

А за цитирания откъс ми се струва, че няма какво толкова да го обсъждаме - всеки запознат с периода знае, че Царственика масово се е използвал като учебно помагало в училищата, та да се твърди, че бил някаква мистериозна книга. На неговите твърдения може да се върже само някой, дето хал-хабер си няма от този исторически период.

Та за Левски е имало достатъчно дълъг период, в който и той е бил уважаван и Българската православна църква е имала сериозни позиции в държавата, та ако е било необходимо да го направят светец да го направят, а не да оставят това за сегашните синодални доносници.

Истината е, че хора като Левски, Раковски, Бенковски и още много други са имали чудесни възможности за лично благополучие, но вместо това са предпочели да осигурят за своя народ една по-добра държава. Защото то архимандрит Василий, да не би да не са го убили, след като кротко си е живял в прогнилата Османска империя?

Катедралата е главният храм на епархията, в която се намира катедрата на местният епископ. Обикновено това е най-големият и представителен храм в градът, който е център на епархията, макар че не са редки и случаите, когато се помещава в някоя от по-малките черкви. Така например в Рим най-големият християнски храм е базиликата „Свети Петър”, но катедрата на папата се намира в архибазиликата „Свети Йоан”.

Християнството започнало да се разпространява из днешните български земи още по времето на светите апостоли. През изминалите две хилядолетия са се редували мирни и спокойни години и периоди на гонения. В едните катедралите са били големи и богато украсени постройки, а в други малки и неугледни сгради. Малките епископски храмове обаче са не по-малко достойни за почит, защото те са носители на особеностите на своята епоха. Те ни напомнят за времената, в които са просияли християнските мъченици; за епохи, в които храмовете са били малки по обем, но хората, които са ги построили са били духовно извисени.

Преди време бях споменал, че подготвям за сайта статия за епархиите и катедралите намирали се на територията на българските земи. Представянето на българските катедрали в исторически аспект обаче далеч не е толкова лека задача, защото става дума за период от 2000 години, през който са се сменяли територии и са се променяли регионите. Въпреки, че текста в Уорд е 29 страници без снимките и форматирането (и засега без библиография, защото тя вече ще дръпне доста голям обем, защото всичко е пръснато на много места), както и че за много от обектите има съвсем кратък текст и линк към фотоалбум с повече снимки и по-пълно описание, то статията все пак изглежда твърде кратка. На първо място от това, което го няма разбира се е липсата на епископските центрове в Севернодунавските територии след излизането им от диоцеза на Охридската архиепископия и преминаването им на подчинение на Цариградската патриаршия. Засега липсват дори такива, като катедралата в Тулча, която до предаването на Северна Добруджа от Русия и Турция на Румъния е била построена и е принадлежала на българската община в града. На второ място немалко от епархийските центрове от миналото сега са в процес на разкопки и по тази причина информацията за тях динамично се променя. В този смисъл по-сложен е въпросът за храмовете на хорепископите, които не винаги присъстват в изворовите данни, а сега в резултат на провеждащите се разкопки се попълват данните за тях. По тази причина темата поне още за няколко десетилетия се очертава да е доста динамична откъм данни за обектите. Но пък след като веднъж се събере основната база данни, то допълването винаги е по-лесно.

СТАТИЯТА: БЪЛГАРСКИТЕ КАТЕДРАЛИ

Да уточним дисциплините. Има психология и психиатрия. Първата е свързана повече с нормалните хора, а втората с лекуването на лудите. Психопатите-серийни убийци са от втората група.

Освен това има Криминология и Криминалистика. Криминалистиката се занимава с експертизи - пръстови отпечатъци, отпечатъци от зъби, съдебна медицина и т.н. Криминологията е по-скоро интердисциплинарна, тъй като ползва методология от ред други науки, но тя се занимава вече с престъплението, престъпника, жертвата (т. нар. виктимология - с какво жертвата предразполага извършителя да извърши престъплението).

Та имаме примерно Черни вдовици, които за да получат наследство се женят и убиват съпрузите си.

Психопатите-серийни убийци имат изкривена представа за действителността. В резултат от това, те макар да не са лишени от чувство за страх или за състрадание в определени случаи намират, че няма нужда от такива. Примерно като гледате анимационно филмче за розовата пантера вие не изпитвате всеки път състрадание като се удари някъде или му се случи нещо лошо. Та с психопатите е същото.

On 26.08.2017 г. at 17:48, Thorn said:

Ти не оспорваш фактите и констатициите, ами казваш - той авторът е лош човек, политическите му убеждения не са като моите, не го слушайте. Несериозно е. Ако ще да е не агент на ДС, а самият дявол с червена петолъчка на рогата, това не означава, че твърденията му непременно са неверни.

 

Колкото Кутузов и Нахимов, силата ти е във византийската, а не в руската история. Кутузов по принцип не е смятан за велик военачалник (въпреки, че да - такъв мит са се опитали да създадат, не особено успешно). Но палежът на Москва не е негово дело, а на губернатора Ростопчин. А предложението за потопяване на флота е на Меншиков. 

Пък и описваните ситуации не са особено близки.

Пълни глупости. Когато някой се аргументира с това, кой е авторът, то естествено е, че част от оспорването на твърдението минава през изясняване на това, кой всъщност е авторът. Та в случаят професорът е разузнавач от ДС. Някой попита станалите сътрудници на каква са били подложени. Та доста от тях са станали по желание, но не се постави въпросът на какво са били подложени тези около тях. Напр. учителите, дето са привиквани в милицията да обясняват, що се написали лоша оценка на въпросния ученик.

Че твърденията му са също глупости не е чак толкова трудно да се схване при наличие на малко познания за епохата. Царственикът си се ползва като учебник в училищата, а като изключим религиозните книги няма друго съчинение с толкова преписи, колкото Паисиевата история за този период. Тъй че разните там мистериозни книги и другите подобни простотии са пълни глупости.

Кутузов като не е велик военачалник, защо руснаците му слагат масово паметници - по липса на други персонажи за декорация на градовете ли? А дали не значи нещо, че през тази война руските войски стигат до Париж? А за подпалването на Москва да не би губернатора да е решил да реализира мечтата на Нерон да напише поема за Троя и за целта е подпалил Москва, та да се вдъхнови? Подпалването на Москва си е част от стратегията на Кутузов да запази армията, а французите да ги остави без провизии. Така с малко жертви постига провала на похода на Наполеон, докато при Бородино са дадени огромни жертви от руска страна и ако не са се били оттеглили, то е можело да се стигне и до тежък разгром.

За флота не си схванал какво ти се говори, защото имаш чалгаджийски подход към събитията, а не исторически. Между чалгата и класиката има прилика, защото и едното, и другото произведение се състоят от ноти и думи, но кое ще е от двете зависи от умението на автора да ги подреди.

Та на теб ти се пише, че ако съюзния флот е бил потопен на изхода на Босфора е нямало да се налага да се потапя на входа на пристанището в Севастопол, ти ми говориш за Меншиков. Де го него при Босфора? Иначе приживе на Нахимов е потопен част от флота, другата е след като вече е убит. Това не променя факта, че ако съюзният флот е бил унищожен при Босфора от Нахимов, то нямало да се налага потапянето на руските кораби в Севастопол.

И има много общо със случая, защото това си е една и съща тактика, а не нещо измислено от Захари Стоянов и Бенковски. Иначе действията на Кутузов и Нахимов са правилни. Не са сгрешили те, грешката е в оценката на действията им от Торн.

Преди 9 часа, boilad said:

Не точно. Торн се опитва да ни убеди точно, че каузата не оправдава престъплението, аморалното деяние, неетичната постъпка, защото и Брейвик и Касински, та и джихадистите са хора с кауза, но ние ги осъждаме и заклеймяваме. Ерго по-каква логика следва да оправдаваме българите с кауза, вършили аналогични деяния (друг е въпроса доколко са оправдани и колко от тях действително са извършени, а не са просто сплетни, слухове и черен пиар)? Може би са били с "правилната" кауза, а на другите не е, или защото са победили в крайна сметка?

Същността на героизма е, че героят притежава всичко човешко, но се издига над него - над страха, над мераците за лукс и кеф и др. под. Точно защото героя притежава всички човешки слабости, но въпреки тях постига нещо, което другите не са успели заради същите тези слабости е същината на неговото величие и подвиг. Има успели герои. има и такива, които не са успели да постигнат целта, но пак са герои.

Джихадистите са герои за своите, независимо от това, че има и такива, които не са доволни от стореното. За целта си има и специално понятие - отрицателен герой. Но оценките са нещо относително. Европа е в демографска криза. Тя променя демографския си облик и ако този процес продължи, то след някое десетилетие на въпросните джихадисти може да почнат да правят паметници в същата тази Европа. Победителите никой не ги съди. Подвигът и героизмът са устойчива величина, а това, което се променя от времето и идеологията е нейната оценка. Тъй като стана дума за Нахимов по-горе - е, понякога и противникът може да оцени някого - когато го погребват съюзния флот макар да са воювали с него му отдават почит. Но и без такава куртоазия подвигът си подвиг и героят - герой. Недостатъците не лишават героя от неговия героизъм и подвиг. А това, че някои бъркат понятието герой със златната рибка - е, това си е само техен проблем.

Предполагам се сещате, че септември, октомври, ноември ... са толкова български думи, колкото и названията на месеците в Именника. Също и доста от днешните титли като президент и премиер, да не говорим за омбудсман са български колкото тези в именника. Тъй че от това не може да правим никакви категорични изводи.

Предполагам в основата стои книгата на Лидия Ковачева за Лечебния глад, облагородена от разваления телефон на препредаването на съветите във фейсбука.

https://littlebg.com/metoda-na-lidia-kovacheva/

Една от жените нарича в коментари са това пости, ама не е. По Устав тези, които ще се причестяват не се хранят от вечерта на деня преди причестяването - най-късно трябва да спрат да приемат храна в полунощ и на другия ден могат да се хранят след като се причестят.

Туй е откъс от стария устав на БПЦ.

Цитирай

Светите Тайни трябва да бъдат приемани от християните, които нищо не са яли и пили тоя ден (VI, 29 Картаг.50 и 58). Това въздържание от ястие и питие трябва да се начева още от вечерта срещу деня на причастието; позволява се само на хора престарели, младоженци и болни, които не могат да се въздържат, да приемат храна от вечерта, но в най-умерено количество, и то до среднощ. Готвещитите се за причестяване трябва вечерта срещу деня, в който ще се причести, и в самия ден сутринта да изслуша четенето или сам да прочете отредените молитви и последването към самото причастие.

При психопатите проблемът е, че нещата не се свеждат примерно само до тестостерона, както се твърди малко по-напред в темата, а вариантите са доста разнообразни и това всъщност създава сериозните затруднения. Ако нещата опираха до един или няколко модела, то нещата щяха да са относително прости и жертвите много по-малко, защото ще хващат убиеца доста бързо. Но случаите са доста особени и затова се губи доста време докато се хване модела му на работа.

Друг сериозен проблем е, че при умишлените убийства процента на случаите, в които убития е познавал своя убиец е удивително висок. Обръщам внимание, че става дума за умишлените убийства, а не за непредпазливите - примерно някой сгазил непознат.

Ако едно лице е извършило убийство, а после за да заличи следите си избива и свидетелите, то действията му са прогнозируеми и е по-лесно да бъде заловен.

Проблемът е, когато проблемът е психиатричен и човека не мисли стандартно. Тогава трябва да се излезе от нормалното и да се влезе в ненормалното, т.е. в неговия свят, който е различен от общоприетия. Лудият също си има своя логика, но тя се различава от модела на другите. Затова фактори като възпитание и др. под. може да не повлияят по никакъв начин на формиране на серийния убиец, а действията му да са резултат от заболяването. Външният фактор е по-скоро повод и оправдание да действа, отколкото причина. По-друго е положението, когато външният фактор "отключва" заболяването, но тъй като той мисли различно, не винаги е ясно каква е неговата логика на поведение.

Тъй като ставаше дума и за български серийни убийци, ето един от тях: канибалът от Голямо Буково

Преди 23 часа, Thorn said:

Благодарение на двама други с мустаци. 

А ние за какво говорехме, че Филов бил лош, защото бил хитлерист - и кой от тримата поне веднъж в живота си не е поискал да има парад в чест на Третия райх?

Преди 23 часа, caress… said:

Ще отворя офф-топик, но винаги съм се питала - доносниците по времето на социализма имали ли са друг избор в обстоятелствата, в които са били поставени? Когато алтернитавата е била или да се превърнеш в доносник, или да ти разсипят живота.

 

Някои да, по при други ситуацията е следната:

Цитирай

„С кандидата беше установен оперативен контакт, при който пролича неговото положително отношение към органите на ДС, желание, усет и нагласа за оперативна работа. Възлаганите му задачи приемаше с готовност, като при изпълнението им проявяваше находчивост и комбинативност. Митев желае да постъпи в МВР – ДС и да извършва дейност, свързана с неговата специалност.

ДС разбира се е преди всичко поставяне под контрол на самия доносник, а второстепенната цел е поставяне в същата зависимост и лицето, за което са доносите. След поставянето в зависимост вече следва поставяне на задачи, които често са престъпни и човекът иначе не би се съгласил да ги извърши. Казано по-просто КДС действа на мафиотски принцип и не случайно сега се казва , че в някои държави има мафия, а в България мафията си има държава.

И да се върнем на темата. Има огромна разлика между преврат и въстание за национална независимост. Дори САЩ с мъка се откопчват от Британската империя. Когато един режим обаче е прогнил, той пада лесно.

А като си говорим за митове, то митът е, че самото въстание не постигнало нищо - да, ама не - Турция го потушава, но след това обявява официално банкрут, а султанът е свален и убит. Та както се вижда, ако нещата опират само до катурването на падишаха, то въстанието може да го броим направо за постигнало целите си.

А за паленето на къщите по време на Априлското въстание. Ами вероятно в такъв случай ще да е мит, че Кутузов и Нахимов са велики военачалници, защото Кутузов вместо да подпали Париж взел че подпалил Москва, а Нахимов вместо да потопи турско-френско-британския флот на изхода на Босфора потопил руския флот на входа на севастополското пристанище?

Сибин или Сабин е твърде вероятно да е някое от използваните и до днес име Съби, Събин или Сава, Савин. Сещате се проблема с бетата, дето я е В, я е Б. И е едно от малкото имена, което може да се отброи като тракийско. Едно от тракийските прозвища на Дионисий (то и това не е име, а прозвище - Двойно родения) е Сабазий, а по това прозвище са били наричани и жреците му. Както вече е ставало много пъти дума в топографията българите следват в названията траките, за разлика от византийците и турците, които следват гърците и римляните - затова за нас главния град на Одрисите е Одрин, а за тях - Едирне или Адрианопол, за нас е Пловдив от Палпудава, а за тях е Филипопол или Филибе.

Твърде вероятно по-натам именникът е ставал по-словообилен, тъй като следват християнина Телериг-Теофилакт и предците на покръстителя Борис. Затова е бил резнат и вместо това са вкарани данни за руските князе. Най-вероятно е бил нещо като продължение на Историкиите на Константин Преславски (или по-скоро те са били нещо като негово предисловие). И тъй като е бил в поредицата на владетели попогрешка е бил нашит към тях, а останалото е било счетено за други произведения - жития на български владетели и като по-обширни и не толкова интересни за руската история са били пропуснати..

Мислех, че бълвоча на старши разузнавача е пуснат като пример за казаното от мен малко преди това - че недъзите на героите са не толкова техни, колкото на разни кухи "герои" от ново време. В интерес на истината даже бях написал кухи професори, но го замених с герои за да е по-обобщаващо, защото има и други заслужили хора за подобна помия. Кухи, щото са станали професори с писане на доноси за студентки.

Що се отнася до Филов - благодарение на кой Южна Добруджа е част от България? Сиреч отново ще трябва да се повторя - ако не е било това, дето е набедено за недостатък, нямаше да са постигнали това, заради което са герои. А и да не забравяме, че еврейската диаспора в България е останала и след Филов, но не и след Димитров и Коларов.

Преди 17 часа, Thorn said:

Малко за Паисий. Не за самият него, а за ролята на неговата история:



http://bnr.bg/radiobulgaria/post/100754558

Интервю на професорът по история от СУ Пламен Митев.

Дълго време "История славянобългарска" остава почти неизвестно съчинение. То става популярно чак през 70-те години на XIX век благодарение на изследванията на големия учен Марин Дринов.

-----------------------------------------------------------------------------------------------------------
Също интересно: http://liternet.bg/publish8/vtrendafilo ... paisij.htm

Един от парадоксите в традицията е, че сравнително големият брой преписи на Паисиевата "История" се тълкува най-често, особено в сравнение със Зографската и Спиридоновата "Истории" (Трифонов 1940: 66) 5, като свободен избор на рецепционната среда: а именно, че поради живото национално чувство в нея и поради националния й патос тя е завладяла етнокултурната среда и постепенно я е извисила до ниво на национално самосъзнание. Подобно нещо би било възможно, осъществимо и заслужено, ако се беше случило в някой от центровете на Бретан или Бавария. А в раздробената българска културна среда, в която грамотността почти липсва, литературата почти не се произвежда, а главно се възпроизвежда, където няма механизми, които да разпространяват и налагат родноезичната книжнина, такова едно органично разпространение е неосъществимо. Единствено саморазпространението на Паисий е предизвикало броя на преписите, докато другите две истории на българите са си останали, с инцидентни изключения, в Атонските архиви. И дори тези преписи не предизвикват пренос, развитие и практическо въплъщение на идеите си, а заглъхват, всеки поотделно, на някакво локално ниво, внимателно скрити и тук-таме изваждани за нов препис. Книжнината обхваща най-вече единични ръкописи и се утаява в изолирани културни ниши. По време на краткотрайния си гастрол из Българско Венелин тръгва по дирите на загадъчна книга, която нарича "Цароставник", и почти я намира - почти, но не съвсем. Вероятно същата (някой от нейните преписи) излиза през 1844 г., под заглавието "Царственик" и под авторовото име на Христаки Павлович, макар че е съкратен вариант на Паисиевата "История" (Каравелов 1862)6. Априлов (1841), Раковски (1984: 26-28) и Каравелов (1875) пишат по малко за нея, но в никакъв случай не я централизират като явление. Средата, поради обективни обстоятелства, си остава несглобена тъкмо от Паисиевото слово. По-късно вече, когато националната идея узрява и особено когато се осъществява, Паисий бива прикачен със задна дата към корпуса на литературата, която уж тръгва от него. Така той се оказва не конструктор, а конструкт на възраждането и новата ни литература.

За мен лично по-значима е ролята на Юрий Венелин.

Това са пълни глупости. Царственикът е печатно издание на компилация между Паисиевата и Спиридоновата история и в този вид се е ползвал като учебник по история в българските училища. Тъй че не е бил някаква загадъчна книга за българите. Броят на преписите е доволно голям, като се има предвид, че преписът не е някакво ксерокопие, а се прави на ръка и за да стане през цялото време оригиналът трябва да е под ръка.

А въпросният Пламен Митев не бих го нарекъл професор по история, той си е старши разузнавач от ДС, но го криха до 2013г., вкл. и при проверката през 2012г. Тъй че няма изненадващо, че от него се е изляла такава помия - това си е тъй да се каже професионална деформация - да излива словесна помия.

КОМДОС

Сайтът desebg.com публикува досието на проф. Пламен Митев, декан на Историческия факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. Неговата принадлежност към Държавна сигурност беше разкрита през март 2013 г., когато името му най-изненадващо се появи в единствения до момента списък със сътрудници на комунистическите тоталитарни служби, разкрити след отпадането на прословутия параграф 12 от закона за досиетата през декември 2012 г. Дотогава тези сътрудници са ползвали привилегията да останат скрити от „чадъра” на параграф 12.
Проф. Пламен Митев е засечен от комисията по досиетата година по-рано – през март 2012 г. при проверката на Софийския университет. Тогава обаче не е оповестен, именно защото се ползва от протекцията на параграф 12.
Проф. Митев е разкрит като кадрови служител на Първо главно управление на ДС (ПГУ, разузнаването) от 1983 г. Той работи в отдел 14 на ПГУ, натоварен с културно-историческо разузнаване (виж повече за възникването и задачите на отдел 14 тук). В същото време ПГУ запазва прикритието му като млад учен в СУ.
Присъствието на проф. Митев в списъка направи сериозно впечатление, тъй като основанията на защитените по параграф 12 се градеше, че с разгласяването на тази принадлежност ще бъде застрашена националната сигурност на България и живота на действащи разузнавачи, както и сигурността на семействата им.
Каква заплаха за националната сигурност на съвременна България представлява информацията за работата на учения като разузнавач и по какъв начин това би могло да заплаши живота му и сигурността на семейството му? Отговор на този въпрос не беше даден от нито един от защитниците на параграф 12, включително и от депутатите от БСП, които в края на септември 2013 г. внесоха предложение за връщането на разпоредбата в закона за досиетата. Пояснение даде единствено директорът на Националната разузнавателна служба ген. Драгомир Димитров в интервю пред desebg.com. Коментирайки присъствието на проф. Митев в списъка той заяви:
„Тук рискът е по-скоро за междудържавните отношения, а не за самия човек. Защото той е контактувал с различни лица от други държави. Естествено, че по отношение на живота, здравето, семейството не съществуват никакви рискове. Там аргументът е контактите, които той е поддържал.”
Самият проф. Митев се въздържа от всякакви публични коментари на разкритата му принадлежност към ДС. Той отклони поканата на desebg.com за интервю. „Бих желал да затворя тази страница от живота ми и да я оставя в миналото”, обясни ученият.

Личното кадрово дело
В архивите на ДС е запазено негово лично кадрово дело (ЛКД) на кадрови служител в ПГУ, а след февруари 1990 г. и на Националната разузнавателна служба.
ЛКД има всеки щатен служител в системата на МВР и ДС. То съдържа следните основни документи:
материали за проучваното лице при постъпването му на служба;
семейно положение и произход;
секретен личен формуляр за постъпване на работа в МВР, попълнен лично от кандидатстващия;
материали за подготовката на лицето като оперативен работник по ДС;
материали за кадровата кариера на лицето – назначения, преназначения, звания, атестации, награди/наказания.
Изброените по-горе документи се съдържат и в ЛКД-то на Пламен Митев.
Личните кадрови дела на оперативните работници в ДС обаче не съдържат информация, по които точно случаи са работили.

Кандидат за работа в ПГУ „по предложение”
Пламен Митев кандидатства за работа в ДС в началото на 1982 г., като подава лично молба за това. По това време той е 26-годишен. Молбата е адресирана до началника на управление „Кадри” – МВР. В нея се посочва:
„Др. Началник,
Моля да бъда назначен на подходяща работа в органите на МВР-ДС. Имам завършено висше образование с отличен успех. Владея френски език. Членувам в БКП. Работа в Ленински РК (районен комитет, б. а.) на ДКМС като инструктор – първи секретар на Университетския комитет на ДКМС при СУ „Кл. Охридски.”
В секретния личен формуляр на кандидата в графата „Кой ви е ориентирал да кандидатствате за работа в МВР, кога и къде?” Пламен Митев е записал „по предложение”.

http://desebg.com/2011-01-06-11-41-26/1486--s12-

От документа се разбира още, че самият Митев е пожелал да работи като разузнавач:
„С кандидата беше установен оперативен контакт, при който пролича неговото положително отношение към органите на ДС, желание, усет и нагласа за оперативна работа.
Възлаганите му задачи приемаше с готовност, като при изпълнението им проявяваше находчивост и комбинативност. Митев желае да постъпи в МВР – ДС и да извършва дейност, свързана с неговата специалност.
Резултатите от психологическото му изследване са благоприятни за разузнавателна дейност.
По отчетите на ДС и Народната милиция няма компрометиращи данни за кандидата и близките му с изключение на това, че сестра му.”

Една от задачите, които му е поставена, е да събира информация за студенти в Университета още преди да бъде назначен за кадрови служител. Това се разбира от един документ в досието му. Става въпрос за строго секретна справка относно „Пл. Митев” от полк. Спас Велев от ПГУ от 28 март 1983 г.

„По повод изясняването на някои моменти по обект Милена Ковачева Алексиева, студентска в юридическия факултет, наложи се посредством др. Станков от отдел „Кадри” на ПГУ да потърся съдействие от др. Пламен Митев – първи секретар на ВКДКМС при СУ. Чувствам задължение да отбележа, че др. Митев прояви желание, находчивост и комбинативност по изпълнение на поставената му задача и се добра до интересни данни за обекта. Мнението ми е, че той има качества и е пригоден за оперативен работник в ДС”, се посочва в строго секретната справка.

Струва ми се, че има и зеленикава патина, което ще рече, че ако е сребро има някакви примеси. То по принцип има примеси де. Честото сребро не може да се отлива, но ако е сплав може. Но може да е и от някаква друга сплав.

По размери и тегло трудно ще се разбере, тъй като е със сложна форма. За такива се наложило на Архимед да измисли замерването на обема, т.е. две вещества може да са с еднакво тегло, но това не значи, че са с реален обем - сиреч изместват различно количество вода във ваната. Предимство на метода е, че не води до частично или цялостно повреждане на обекта. С химически методи е по-лесно да се определи какъв е металът, но по този начин може да се повреди обекта.

Захари Стоянов пише не във време на кухи "герои" като днешните, а на реални. За неговите съвременници Руско-турската война не е била само парад на руски войници, но и кланета от отстъпващите турци. За неговите съвременници Априлското въстание може да е минало, но Кресненско-Разложкото, Съединението и Сръбско-българската война настояща, а за мнозина купили си първото издание на Записките Балканските и ПСВ са били бъдеще, през което са преминали. Това са хора, понесли както радостите, така и несгодите на това време. Ще рече, че са оценявали доста по-трезво "пороците" на героите описани от Захари. Проблемът се появи по-късно, когато "героите" бяха изкарвани съвършени, а те изобщо не са герои, още по-малко пък добродетелни.

Въобще, когато героите са истински, надделява позитивния мироглед и хората виждат преди всичко доброто у другите, защото всички се стремят към него. Когато управниците са най-вече порочни, тогава надделява негативното възприятие и всичко изглежда лошо, което разбира се в много отношения и си е така.

По принцип е добре да се правят снимки и преди интервенции като излъскване, защото може да се види напр. дали има патина, което си е някакъв ориентир за вида на метала, особено ако ще се прави преценка по снимка. При физически контакт с предмета примерно тежестта би могла да послужи за някакъв ориентир дали е алуминий, тъй като той е лек метал. Но това няма как да стане, ако е на снимка.

Кръста изглежда обаче наистина сравнително нов - да речем от средата на ХІХв. насетне и май е самоделка, а не продукт на някакво ателие. Ориентири - доста гладката повърхност на външните стени и рисунъка на разпятието. На фона на доста прецизно гладките лицеви страни контрастира оформлението на вътрешните ръбове, което навява на мисълта за самоделка. Но доколкото най-вероятно е ръчна изработка, т.е. може да се приложи за него любимото на родните археологически журналисти - уникат. Все пак трябва да се има предвид, че за по-точен отговор специалистите по метали гледат самия обект под микроскоп, а тука все пак си е съчинение по снимка.

Енколпионите не са съдържали задължително части от Христовия кръст или от мощи, а също и части от икони или пък от рода на памука от мощите на св. Иван Рилски.

Предполагам, че може би се прави асоциация с някои кръстове като напр. тези златните от Преслав (сложих от нета, че не ми се рови да търся по-голямо на конкретен кръст), но там изображенията са малко по-различни, а и самите кръстове са с по-друга изработка - коване и често - отливане.

На туй писанийце му липсва само материала за годениците на Левски, та жълтенията да стане пълна. А при жълтенията същественото е не верността и качеството, а да бъде вкарана някоя интрига за известна личност, та парцала да е по-продаваем.

Истината е, че българската преса не е особено добродетелна и е тиражирала какви ли не клюки и интриги. Отделно, че по нашенска традиция който се захване да пише нечия биография, все гледа да го изкара ама най-важния и значимия, нищо че повечето не са чували за него. Като например Малтина Балева изкара, че картината на Пиотровски, за която повечето в България нито бяха чували, нито си имаха представа, че има такава на белия свят била причината да се развие мит за Баташкото клане.

Или пък що не освободили Левски, тъй като го съпровождали съвсем малко заптиета. Ами не особено голяма охрана се е оказвала достатъчна и в много други сходни случаи, макар евентуалните мераклии да са имали доста по-добра организация - Наполеон І и ІІ (Орлето), Николай ІІ ... когато последиците е можело да са много по-сериозни.

Това е в началото на плажа, на който са и античните цистови гробове. На снимката се виждат къщите. Но сега районът е доста по презастроен оттогава.

Героите са хора, които са извършили нещо значимо, евентуално с някакъв елемент на риск за живота си. За да е герой някой съвсем не е необходимо да е съвършен и непогрешим.

Отделно, че човешките качества са относителна величина откъм оценка. Ако някой си дава всичките пари да черпи в кръчмата е добър човек за приятелите и лош за семейството. Ако пък си дава всичките пари за семейството е лош за приятелите и добър за семейството.

А което е по-важното, често "подвига" е резултат от качества, които някои биха определили като недостатък, но без този "недостатък" нямаше да го има и подвига.

Раковски примерно е критикуван за грандоманията. Но чрез нея създава впечатлението за някакъв център и държавност - неща, които ги няма по негово време. При Първото и Второто Търновско въстание, а и при Мариното имаме някакъв царски потомък - действителен или мним това няма значение. Той е символ на българската държавност и център на освободителното движение. Все пак владетелите не носят няколко килограма метал на главата си и врата си просто за спорта, а си има цел.

Което е вярното и лошото е, че у нас "героите" твърде често се възвеличават нереално и те изглеждат недостижими за тези, които живеят към даден момент в държавата. Това не е добре, защото така нацията се докарва до депресивно състояние, като се чувства недостойна да промени живота си към по-добро. Това, което трябва да се научи българският народ е да приема своите герои както с постиженията, така и с недостатъците им. Плюсовете и минусите са едно цяло, и в някои случаи без тяхното единство въпросната личност нямаше да е никаква личност.

Париж, Храмът "Свети Медерик" (също и "Saint-Merri") - пламтяща готика от ХVІв. Тъй като има сходен план с Нотр Дам е наричана Малката Нотр Дам.

През социализма гледах донякъде тъпа детска пиеска, в която Бастилията молеше Нотр-Дам да й даде няколко от своите статуи, за да се украси и да не я бутнат. Но истината е съвсем друга - статуите на Нотр Дам са сред най-пострадалите части от сградата. Та същото се е случило и с тези на "Свети Мери", тъй че сегашните са от ХІХв. и са правени по подобие на тези на Нотр Дам преди да бъде направена твърде творческата й реставрация.

За съжаление фигурите не се виждат много добре заради предпазните мрежи, но птичките са си доста голяма напаст за парижани.