проф. Добрев

Нещо много силно ви пречи в мисленето, за да можете да правите разлика между тюркско и турско! Но бихте ли я разгърнали тук тази етимология, щом като е толкова прозрачна?!

Моето мнение по въпроса е на: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=...amp;#entry83489 - Коментар #329

Най-лошото е, че така Борис съсипва най-добрата и ефективна в Европа войска, последица от което са редицата след това неуспешни войни на българите със съседите, а в крайна сметка и падането на България под византийско иго, съпроводено от още едно непоносимо за нас българите национално оскърбление и унижение – детронирането на българския цар на площада пред освирепялата улична тълпа. Иван Добрев, Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон. София, 2005. Потушаването на бунта и клането на боилите по време и след Покръстването се отразява дългосрочно-отрицателно върху боеготовността и боеспособността на българската войска в смисъл, че боилите са средният ръководен състав на войската и в мирно време те надзирават и ръководят поддържането на боеготовността на войниците от собствената си дружина, която се формира на териториален принцип, като лично следят и наблюдават дали селянинът скотовъд и войник се грижи добре и не използува за някаква друга работа бойния си кон, в ред ли са му бронята и оръжието, периодически организират и провеждат военни учения и стрелби, при обявяване на война получават и подават съответния сигнал, събират и проверяват дружината си, като небоеготовите войници се наказват на място със смърт, след което потеглят към указаното място за изнасяне и съсредоточаване на цялата българска войска или на необходимата част от нея, където се поставят в разпореждане на върховния главнокомандващ, който обикновено е ханът и по-рядко – някой от неговите висши сановници. Ако тогава са изклани примерно 50 души боили, това означава, че непълноценни като бойна част или изобщо не може да бъдат мобилизирани са 50 дружини тежковъоръжена конница, най-малко по 100 души – 5000 войника по-малко на война, което е почти 1/3, ако не и половината от обикновено извежданите на бойното поле ядрено-ударни сили и този рязък спад в боеготовността и боеспособността на българската войска цар Симеон успява да компенсира в голяма степен с помощта на верните си съюзници печенегите, които от началото на Х в. се установяват за сравнително по-трайно време на североизточната покрайнина на България, между реките Прут, Днестър и Днепър, без това обаче да означава, че се отнема българска територия, както допускат някои историци, въпреки изрично-недвусмисленото съобщение на Конст. Багрянородни, цял век след кончината на цар Симеон, че тогава тези земи са си “част от България” и “суверенитетът на българската държава там е напълно запазен” [вж. Коледаров 1979, 48, срв. История на България 1981, 350-351]. Симеоновият наследник обаче, синът му цар Петър (927-970) очевидно-безспорно е лишен от военно-административните качества и способности на баща си и в сложилата се непосредствено преди неговото сядане на престола геополитическа ситуация действува нерешително, объркано и непоследователно; не е в състояние да мобилизира, организира и ръководи, особено в екстремната ситуация на една война, все още двуделния българо-славянски народ, в резултат на което Царството е изправено пред вътрешни смутове, размирици и дори бунтове на болярите, някои от които начело даже и с неговите братя(!??), с много сериозни и опасни външни заплахи от страна на византийци, маджари и руси, съпроводени с откъсвания на обширни територии от Държавата. Загубилата своя международен авторитет и престиж българска държава по времето на цар Петър е подложена най-напред на нечуваното и невиждано до тогава оскърбление и унижение византийците да набият и прогонят българските пратеници, пристигнали в Цариград, за да получат обичайния годишен данък, който Византия плаща на България съгласно 30-годишния мирен договор от 927 г., последвано от “демонстративен” военен поход отсам българската граница, където византийците превземат няколко крепости и отвеждат пленници. При първия си поход срещу България в началото на лятото на 968 г. на лодки-еднодръвки и с 60-хилядна войска руският княз Светослав, голямото и единствено желание и дори неизменна мечта на когото, както съобщава руският летописец Нестор от ХІІ в., е да притежава и да живее във Велики Преслав, където има какви ли не красоти и богатства, успява да превземе около 80 крепости по Дунава, но е принуден да се оттегли, заради обсадата на Киев от печенегите. При втория поход на княз Светослав през лятото на следната 969 г. обаче, руската войска, ядро опора и ударна сила на която е личната гвардия на Княза, съставена от варяги шведи, разорява, опустошава и опленява българската земя; цар Петър, силно разтревожен, но от самото начало на царуването си неспособен да посрещне и да се справи с всичко това, получава удар и завършва живота си няколко месеца по-късно, на 30 януари 970 г., след което византийците “върнали в Преслав двамата цар Петрови синове, държани там като заложници, и по-големият от тях заел престола под името Борис ІІ”; по-късно “Русите успели да влязат в Преслав, където нанесли големи щети” и след като оставя тук своя пръв помощник Свенкел, “който сега трябвало да пази и съкровищницата на българските царе” (История на България), Светослав продължава на юг, превзема Пловдив, византийците начело с Йоан Цимисхий (925-976) предприемат контра-демарш, струпват войски на границата, Светослав се споразумява с печенегите и маджарите да плячкосват византийските земи, променя отношението си към българите, сключва договор с тях и начело на 38-хилядна войска от руси, българи, печенеги и маджари, през лятото на 970 г. се установява на лагер срещу Аркадиопол, дн. Люлебургас, известно време след това византийците излизат от крепостта, в поредица от сражения разбиват войската на Светослав, който се оттегля отвъд Стара планина и впоследствие се установява в Дръстър. Точно тук прекъсваме за малко, за да доуточним и посочим, че синовете на цар Петър – Борис и Роман са изпратени като заложници в Константинопол през 963 г., когато след смъртта на царицата ромейка Ирина, цар Петър предложил да бъде подновен мирният договор от 927 г., което вдовицата на Роман ІІ (959-963) – Теофано, и нейният съветник Йосиф Вринга приели, но поискали синовете на цар Петър да гарантират мира като заложници. Княз Роман обаче е правнук на сваления през 944 г. Роман І и за да намали броя на съперниците за короната на малолетните си синове, Теофано, с присъщото й византийско коварство и жестокост, заповядва Роман да бъде скопен, с което от една страна се пресичат евентуалните му претенции за трона, а от друга страна “се извършва почти безпрецедентния в дипломатическата практика дори на онази епоха акт” (Г. Литаврин). През пролетта на 971 г. Йоан Цимисхий започнал приготовления срещу русите и малко преди Великден, начело на почти 30-хилядна войска (История на България), превалил Балкана и избързал напред с един авангард от около 10-12 хил. души, изненадал, ужасил и сковал скитите, както съобщава Скилица-Кедрин, в равнината пред Преслав започнало голямо сражение, русите дали над 8 хил. жертви, огънали се и “скоро били принудени да се оттеглят зад стените на Преславската крепост”; пристигнала и останалата част от ромейската войска с обсадните машини и други бойни средства, Градът бил обкръжен и обсаден. Обсадата била жестоко-упорита, с помощта на стълби ромеите се изкачили на стените, притиснали скитите, отчаяни, те започнали да скачат от стените и от голямата височина загивали, някои от проникналите вътре отворили портите, градът бил превзет, “скитите побягнали към теснините, но били хващани и избивани, а жените и децата били заробвани”; заловеният с жена си и децата си цар Борис ІІ, “който носел още отличията на царската власт”, бил отведен пред Йоан Цимисхий (Скилица-Кедрин). След падането на външната крепост гвардията на Светослав, шведската дружина на Свенкел се изтегля във вътрешната крепост на дворцовия комплекс, цитаделата, където се намирали дворците и съкровищницата на българските царе (История на България), оставила обаче отворена една врата, там причаквали промъкващите се поотделно-самостоятелно и търсещи плячка ромейски войници и избили 150 от тях, Йоан разбрал, изпратил силна войска, сам тръгнал начело на щурмуващите (Скилица-Кедрин), не пробили, на няколко места хвърлили запалителни вещества, вътрешната крепост пламнала, “защитниците й били принудени да излязат на открито”, след упорита съпротива Свенкел отстъпил и “с малък брой бойци се отправил за Дръстър”. “В българската столица византийците пленили Борис ІІ. Йоан Цимисхи му оказал присторено внимание, като го уверил, че не воюва срещу българите, а само иска да ги освободи от властта на Светослав. Уверението обаче не му попречило по-късно да задържи българския цар в плен заедно с престолонаследника и с цялото му семейство и да разграби царската съкровищница” (Лъв Дякон, История на България, подчерт. – И.Д.). Това обаче изобщо не е най-страшното, най-жестокото и богопротивно деяние на ромеите през тази война, защото те оплячкосват, разрушават и разграбват още и черквите и манастирите в областта на Велики Преслав, включително и дворцовите черкви и манастири, откъдето завличат и отнасят всичката църковна утвар и обзавеждане, сред които, пак според свидетелството на Лъв Дякон, е и една много красива и ценна, безспорно обкована със злато икона на Света Богородица с Христос, която икона, според специалистите, заедно с короната на българските царе, “хвърля светлина за високите върхове, до които достига по това време изкуството в Преслав” (Т. Тотев). Йоан възстановил завладения град, доставил продукти, отпразнували Възкресение, преименувал Града на своето име и потеглил на другия ден към Доростол (Скилица-Кедрин); пристигнал, пред Дръстър се завързала ожесточена двудневна схватка, по Дунава навлязла византийската флота, която отрязала пътя за отстъпление на русите, обсадата продължила 3 месеца, понякога русите излизали от крепостта, завързвали се ожесточени сражения, “при едно от тях загинал и прочутият Свенкел”, русите поискали мир, едно от условията било да отплават свободно, Светослав помолил среща с Йоан, “за да беседват, и като получил съгласие за това, пристигнал. Като се срещнали, те поговорили за това, което искали(!??), и след това се разделили” (Скилица-Кедрин); русите отплават, необезпокоявани стигат до устието на Днепър, пред праговете му слизат и вървят по брега, тук са нападнати и в една поголовна сеч са разгромени от печенегите, Светослав загива. Йоан се завръща в Цариград триумфално, “На главния площад той свалил от Борис ІІ знаците на царската власт: златна корона, подплатена със скъп плат, и червени обувки”; в “Света София” е отслужен благодарствен молебен, постигната е целта да се “покаже пред населението на столицата, че с българското царство е свършено и че българската земя отново става ромейска провинция”; бившият вече български цар се приема в “редовете на византийската чиновническа йерархия” със сан магистър (История на България); патриархът заедно със Синода и всички първенци го “приветствували с бойни и победни песни”, поискали да го качат в “разкошно украсена колесница с четири бели коня”, но той “се държал скромно”(!??), “преминал в триумф на бял кон”, пред него в колесницата са “българските царски одеяния”, а отгоре - иконата на Божията Майка и по-нататък, както малко преди това (Скилица-Кедрин) [вж. и срв. История на България 1981, 370-397; Литаврин 2004, 5-7; Тотев 1993, 13; ГрИзв-5, 264-274; ~*~-6, 255-274, подчертано - И.Д.].

Святое Крещение Великой Руси Голяма помощ на Владимир за превземането на Херсон му оказва местен български свещеник на име Анастас, който в писмо, хвърлено със стрела, посочва откъде точно минава водопроводът на града. При този шантаж ромеите се предават, но пак по византийски, като набързо изпращат за жена на Владимир не княгиня чиста гъркиня, а българската княгиня Анна, която пристига по море в Херсон, придружена от български епископ и двама свещеници. Още на другия ден в българската църква епископът на княгиня Анна в съслужение с местния гръцки епископ и тукашните български свещеници кръщава княз Владимир заедно с дружината му, като според вече отдавна възприетата и утвърдена за подобни случаи практика на него му се дава и християнското име на императора, т.е. Василий. Непосредствено след това князът се и венчава с княгинята, най-вероятно едва след което се и развежда с последната си законна съпруга, което за него, разбира се, е повече от добре дошло и поради много добре известни причини никак не му е трудно. Между впрочем цялата тази никак непроста и доста тромаво-трудоемка дипломатико-религиозна процедура за ромеите изобщо не е сложна и трудна за изпълнение и довеждане до успешен край понеже самата княгиня Анна, едно че е племенница на Василий, защото той и сега вече бившият български цар Борис ΙΙ са втори братовчеди по майчина линия, по силата на което тя пък е трета братовчедка, което пак ще рече и някаква сестра на престолонаследника. И все пак особено благоприятното тук за византийците е и това, че българката е съименница на родната сестра на Василий, принцеса Анна. Освен това княгинята още от детските си години расте и се възпитава в императорския дворец като заложник най-напред за спазването на мира между българи и ромеи след смъртта на цар Петър и поставянето на трона от тяхна страна на сина му цар Борис ІІ (В. Златарски), а и нейният пленен в превзетия от имп. Йоан Цимисхий Велики Преслав и детрониран през 971 г. самолично пак от него в Константинопол, баща неотдавна и по-точно през 979-980 г. вече е убит по време на едно инсценирано от ромеите бягство при Самуил, целта на което е да предизвика вътрешни безредици и междуособици сред българите (В. Златарски). Дъщерята на цар Борис ІІ, княгиня Анна Първото и никак немаловажно свидетелство и доказателство за това, че княгиня Анна е българка и то тъкмо дъщеря на цар Борис ІІ, се явява фактът, че впоследствие тя има трима сина, най-големия от които кръщава Борис, т.е. не само на името на своя баща, но и на името на своя пра-прадядо цар Борис І Кръстител, с великата мисия на когото няма как и тя да не е свързвала своя живот в далечната и чужда страна. Именно това действие очевидно-безспорно е изобщо немислимо и недопустимо за една гръцка княгиня, защото дотогава самото име е разпространено единствено и само на север от Византия сред не особено желаните и обичани от ромеите варвари скити, т.е. дунавските прабългари. Освен това името води още и своя произход пак от техния варварски език, докато срещаното при Ибн Фадлан от 922 г. име Барыс съвсем не е собствено дунавскобългарско, а волжскобългарско, така че адаптираното и видоизменено вече под действието на фонетичните закони на славянобългарския език име Борис, макар и генетико-исторически да е тъждествено на името Барыс, все пак структурно- и семантико-функционално то е съвсем различно от него и може да се разглеждат и отъждествяват единствено и само в рамките на така наречената ономастична изоглосия [Добрев 2006, вж. и срв. Благоев 2009, 1-2; Борис и Глеб 2009, 1-3; Гримберг 2009, 3-4; Скрынников 2009, 36; Чекова 2009, 2]. И все пак в царските семейства кръщаването с дадено име не е банално-рутинен акт без съответния вътрешно- или външнополитически подтекст и контекст, а точно обратното, то се явява конкретно-насочен сигнал и дори призив, послание за постигането на определена политическа ситуация или състояние. Но това може да бъде също така и манифестация на конкретна религиозно-политическа концепция програма за действие, а даже и бъдеща претенция или амбиция. Сигнал, че най-после между ромеи и българи е постигнат и е настъпил мир, е прекръстването на гръцката княгиня Мария на Ирина, когато я дават за жена на цар Петър и това, второ име на която се образува от съответната гръцка дума със значение ”мир”. А името на добре известния за цялото това напрежение между българи и гърци също така се знае много добре, но то дипломатично се премълчава, едва ли просто само заради широко разпространения принцип, че за мъртвите или добро, или нищо – просто гърците и до края на Света ще продължават да се плашат даже и от сянката на Симеон. Цар Петър кръщава първородния си син с името Борис на своя дядо и по такъв начин той манифестира и легитимира себе си като благочестив покровител на Българската Църква и защитник на Православната Вяра, какъвто в действителност е неговият благочестив дядо, съвсем отскоро и вече Свети княз Борис [вж. и срв. Николов 2007, 128]. Макар и много млада новата руска владетелка от български произход княгиня Анна е доста претенциозно-амбициозна и съумява да накара общо взето незнаещия броя и незапомнилия физиономиите нито на жените си, нито пък на децата си княз Владимир да кръстят първородния си син на името на нейния баща, какъвто и до днес по принцип е българският обичай. По този начин още в този момент княгинята запазва или най-малкото предявява претенция към руския престол за своя син, на които византийски номера тя очевидно-безспорно се научава още, докато е в техния двор, пък и вече доста отдавна точно такава е и традицията и в българския двор. И все пак моралният мотив и основание за тази нейна стъпка е все още добре известният в руския двор факт, че един от основателите на руската държава княгиня Олга всъщност и в действителност е българка по произход и по-точно сестра на нейния дядо Петър и леля на баща й Борис. А от тук, макар и не изцяло, българи по кръв са и нейният свекър княз Светослав, и нейният съпруг княз Владимир, а оттук следователно и техният син Борис. И въпреки че княгиня Анна не успява напълно и точно във варианта, който тя иска и очаква, все пак синът й Борис измежду всичките останали и по-големи на години други синове на княз Владимир става негов любим и предпочитан син, най-дълбоката причина за което може и да е това, че и той, както и самият Владимир, води потеклото си от българския царски род. Именно поради това тъкмо Борис получава като лично-собствено владение малко преди смъртта на княза и почти 1/3 част от руската държава, да не говорим за това, че е имало и време, когато князът е виждал в негово лице даже единствения свой заместник престолонаследник (М. Брайчевский), което обаче се осуетява от силната съпротива на по-големите му братя по баща: Заслуживает внимания сообщение ЧН об опасениях Святополка, что Владимир Святославич будто бы собирался оставить Киев не старшему из сыновей (к тому времени таковым был Святополк), а Борису, именно поэтому Владимир под конец жизни вывел Бориса из его княжения и держал при себе (последнее подтверждается также СС и летописью). Похоже, Владимир шел на коренную ломку традиционного порядка столонаследия, действительно видя в Борисе своего преемника в обход старших сыновей, возможно вследст. царского происхождения святых братьев, чем объясняется и характерная «царская» топика применительно к Борису в древнейшей службе («цесарьскыим веньцем от уности украшен, пребогатый Романе» и др.) и в ст. «О Борисе, как бе възъръм», включенной в состав СС (Борис «млад... бе еще, светяся цесарьскы») [3]. Однако это намерение киевского князя натолкнулось в 1013–1014 гг. на активное противодействие его старших сыновей - Святополка Туровского и Ярослава, сидевшего в Новгороде, что дает основание относить обнародование планов Владимира относительно Бориса примерно к 1012/13 г. [Борис и Глеб 2009, 3]. Друг вид свидетелство и доказателство за това, че княгиня Анна наистина е българка, е сведението в скандинавските саги, че княз Владимир се покръства под влияние на най-умната от своите жени, откъдето се прави изводът, че тази му жена му е родствена по език, а единствена от всичките му жени, само ”болгарыня” би могла да го просвети в тази толкова деликатно-сложна материя и съответно да го убеди и да се покръсти [вж. и срв. Брайчевский 2009, 150; Лихачев 2009, 6].

Не бих казал, че всичко е толкова мрачно и черно - световната наука Прабългаристика е дял от световната наука Тюркология и тук под формата само на привидно откъснати или даже противоречащи си и взаимно изключващи се конкретни научни изследвания продължава да си съществува и да се развива Тюрко-Алтайската Теория за прабългарите. Наложената по административно-силов път през последните 25-30 год. единствено у нас езотерико-паранормална Дребнобълхаристика все още не е дала нито едно сериозно научно изследване, особено в лингвистичното направление. Дните й отдавна са преброени и нейният залез е съвсем близък!

Прабългарите донасят на Балканите предмета, понятието и думата за книга! Какво повече от това?

Само мухлясъл гробищар като тебе може да се гаври така с приписката на Тудор Доксов от 907 г. Толкова ли не ти стига умът, за да видиш, че го цитирам в статията си за името Борис?!?

Макар и в малко по-друг план, моето мнение по въпроса е на: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=...amp;#entry82828 - Коментар #235

Самуил, както и Борис, също е прабългарин, познаващ и спазващ родните традиции и обичаи. А това на Арон си е най-откровено-чисто предателство и то не само пред род и родина, но и пред собствения му брат съратник в Делото и боен другар. Святое Крещение Великой Руси Така че и от тази страна всичко е наред, поради което за гърците няма нищо нередно или лошо в това българската княгиня Анна да се представи и даде за жена на варварина езичник като чиста гъркиня и то сестра на императора, с което като цяло не се налага освен това те да нарушават и собствените си закони. Така с цената на една фалшификация подмяна и измама гърците спасяват положението, но пък още от тогава, че дори и досега продължават да лъжат русите, че са им дали за жена на Владимир княгиня истинска гъркиня. И за да дадем възможност на Читателя да добие още по-пълна представа не само за отговорността и даже риска на подобно начинание, но и за величината на ромейската низост и вероломство, нека да кажем, че това всъщност е вторият, само че този път напълно успешен опит на Българоубиеца за подобна измама и фалшификация. Предният път е през 985-986 г., когато Василий ΙΙ решава да разцепи антиромейския фронт на братята Самуил и Арон. За тази цел той влиза в тайни преговори с Арон и се опитва да го привлече на своя страна и да го откъсне от Самуил: ”Между другите условия за това сближение било и това Василий II да даде сестра си за жена вероятно на някого от синовете на Арон. Целта на последния, когато правил това предложение, е очевидна: той е искал 1) да запази своето полузависимо положение чрез роднинските си връзки с императорския дом и 2) с византийска помощ да се разправи с брат си Самуил и да заграби властта в ръцете си. Както изглежда, Василий II се съгласил на това условие, но в същото време искал да подведе Арон, като му изпрати не сестра си, а жената на един свой приближен служител и по тоя начин да се освободи от всякакви роднински връзки и задължения. Решавайки се на такава смела измама, резултатът от която не е могъл със сигурност да предвиди, Василий II изпратил не някого от близките си хора, а севастийския митрополит, който за своето чисто православие вероятно бил принуден да напусне Армения и да търси покровителството на императора, изпратил го да отведе при българите невестата и да сключи с Арон мир, т. е. да свърши чрез брака акта за признаване върховната власт на императора от Арон. Обаче измамата била своевременно разкрита и самият митрополит заплатил за нея с живота си.” - ”...император Василий изпратил севастийския митрополит в земята на българите, за да сключи мир [с тях]. И когато те [българите] поискали сестрата на император Василий за женитба, императорът им дал жената на един свой служител под името на своята сестра и я изпратил с митрополита. Обаче когато тоя дошъл в земята на българите, те се научили [коя е] оная жена и осъдили митрополита като прелюбодеец и измамник. И като го обиколили със слама и [друг] леснозапалителен материал, изгорили го българските царе.” (В. Златарски). Повече от изключено е Владимир да не е открил измамата, но си е замълчал, защото най-вероятно още тогава е харесал младата българка, което, разбира се, си е напълно в негов стил. И все пак на тръгване от Херсон без каквито и да е угризения на съвестта и доста показно, а и вътрешно някак си немотивирано-неоправдано, русите разграбват и опустошават града, изпразват градската хазна, отнасят всякаква църковна утвар и потреба, дори и намиращите се там мощи на светци, икони, антични статуи на коне от градския площад и изобщо и князът, и дружината му се сдобиват от цялата тази военно-религиозна експедиция с несметни богатства и блага. Допълнително към всичко това Владимир взема със себе си и някои от местните български свещеници.

А, митологизираните глупости са патент на гробищарите, защото ако горното е вярно, то там няма никаква преса, а трябва да се преведе като "винен камък", "камък за вино" и други такива нелепости, които само те издават като лишен даже и от елементарна човешка логика! Но къде ти един гробищар да е чувал нещо за контаминация, не дай Боже пък, да знае какво означава това!

Гробищарската ти лингвистика не подлежи на коментар, но я коментирай и думата "шарапташ", че и аз да се посмея малко, но така от сърце, а не като тебе с гримаса и като натакован!

Но податки за преследването и гоненията срещу прабългарите заради техния език и обичаи има и в устното народно творчество, на което аз вече доста отдавна обърнах внимание в коментар в един друг форум. Уведомяваме Уважаемите Читатели, че отново направихме малка, но много важна и съществена добавка и поправка в долния абзац от съобщението ни от Вторник, Май 29, 2007 5:44 pm на стр. 1, поради което той добива следния още по-добър и ясен вид, малко абстрактно-мъглявото все пак съдържание на който се конкретизира и следователно изяснява още повече посредством долупоместените извадки, последвани от нашия, не особено весел на места коментар: Ето така изглеждат нещата в количествен аспект, но те може да се прецизират и от гледна точка на качеството резултат от славянизацията, в аспекта на което отговорът на вашия въпрос се очертава по следния начин: С масовото покръстване на прабългарите и славяните през 866 г. се засилва и отива към своя край започналата много преди това славянизация на по-голямата част от прабългарите под формата на взаимна етнолингвистическа интеграция, сливане, смесване и кръстосване или метисизация на числено близките местни прабългарски и славянски племена до смесено-кръстосаната, метисизираната по своите расово-антропологически белези и черти и по своята материална и духовна култура, но единната и славянска по език българска народност, вътре в която прабългарите се преливат, запазват и продължават да съществуват във и посредством славянобългарите или още по-точно само в българите, но не като нещо собствено-наследено, изолирано-самостоятелно и единно цяло, а под формата на външно привнесени, сравнително различно-чужди, отделно-разпръснати или дисперсни, по-дребни или по-едри частици съставки, пък даже и на цели комплекси или агрегати от елементи на техните език, материална култура – облекло, храни и хранене, стопанство и поминък; духовна култура – народни песни, приказки, обичаи и обреди, вътре в които солидно-осезаемо място и роля заемат и играят например наследените от прабългарите шамански ритуални действия и песни; но особено и най-вече на тяхната антропология, какъвто е случаят например с тураноидния расово-антропологичен тип, който под формата главно на своя изконно-първичен, автентичен и най-чист вид, а така също и под формата на неговите по-късни и вторично-производни разновидности безспорно е основният и най-широко разпространеният расово-антропологичен тип сред съвременните българи. И именно поради сегашното наличие, проява или функциониране и развитие в по-късните и съвременни българи на всички тези прабългарски съставки или елементи, а макар и по-рядко, но и на цели комплекси или агрегати от такива съставки, ние българите сме първите след чувашите и единствените в Света, напълно легитимните и преки наследници и продължители на прабългарите, а те пък самите се явяват наши най-скъпи и съкровени велики предци. Цитат: РЕЦЕНЗЕНТ: Проф. Анчо Калоянов е сред най-известните български фолклористи. Поколения филолози са вниквали в тайните на народното творчество и митологията благодарение на неговите научни трудове. Ние питаме, но изобщо не настояваме за какъвто и да е отговор: 1. Щеше ли проф. Анчо Калоянов да напише и един проникновено-верен ред за българския фолклор и митология, ако предварително не беше осъзнал, признал или чисто и просто приел, че Испериховите българи са тюркоезични? 2. Щеше ли проф. Анчо Калоянов да издири, систематизира и опише реликтите на прабългарския и впоследствие българския шаманизъм в българския фолклор и обичайно-обредна система, ако нямаше възможността да сравнява и съпоставя с ”живите шамански традиции на коренните жители на Средна Азия и Сибир, които се считат за класически”? 3. А кога и кой от Паранормалното Братство ще проучи и ще напише нещо толкова обективно-подробно за българския фолклор и митология? Цитат: Анчо Калоянов, БЪЛГАРСКОТО ЕЗИЧЕСТВО - КАПИЩА, КУМИРИ И ЖРЕЦИ Българското езичество почти два века (VІІ-ІХ) осигурява мирогледната основа на обществения живот на Първото българско царство,... Което си е така то си е така! Какво да му коментираш? А може би все пак за наша си тук ”консумация” трябва да конкретизираме тази най-обща формулировка, че човек и народ без вяра в Единния и Единствен Бог не са човек и народ и докато дори през Ранното Средновековие много племена и народи все още имат по дузина богове, то прабългарите най-малко 2 хил. год. преди Новата Ера си имат и си почитат един-единствен бог – бог Тенгри-Тангра, т.е. казано вече по научному, тенгрианството е първата и дълго време единствената монотеистична религия по Света! Не приемам обаче тенгрианството да се нарича езичество, защото съвсем очевидно-безспорно това се явява и негова презрително-унизителна квалификация от позициите на Християнството, а днес за всеки културно-образован човек всички известни, минали и настоящи религии са само и единствено различни пътища към Единния и Единствен Бог. Цитат: ...навярно има за основа жертвоприношение и някои от вариантите завършват със залавянето и посичането на елена във "вити стърги" или "платнен сарай" (дворец от платна). Чертог и шатра са от прабългарски произход, а хан Омуртаг, пък и хан Крум пред Цариград правят жертвоприношения, така че ханът е и главен жрец, но в никакъв случай шаман! Главен жрец е и хан Кубрат и снопът уж пръчки, които ги държи в ръка в качеството на помощно педагогическо средство, не са никакви пръчки, а сноп стрели, каквито по време на богослужение използват и зороастрийските жреци. Но не се ли каза вече някъде напред по Темата, че прабългарите са частично иранизирани тюрки, което се наблюдава и в тяхната религиозна практика. Цитат: ...от безценния камък изгрява звезда, която всички звезди надгрява, а финалът е още по-загадъчен - "цар си войници наслужи". Ханът прави жертвоприношение и угощава дружината си, но по-точно личната си гвардия, какво има толкова да му мислите! А не бяха ли те някъде наречени на гръцки и ”моите хранени хора”, за което много неточно и много несполучливо наименование трябва да се вини единствено преводачът грък, който очевидно не си е направил труда да разбере по-добре както самата военно-административна институция, така и съответната прабългарска дума, за да им даде най-точното гръцко наименование, отпращащо към аналогично най-близката гръко-византийска институция, ами ги е запратил в столовата на византийския император. Цитат: ...а от "милаго бога" - "кога гръми, да не ме загръми, / кога треска, да ме не удари, / кога сева, да не ме изгори". Както се разбира, "милият бог" е един езически гръмовержец. Думата ”сева” очевидно означава ”горя, изгарям”, много вероятно прабългарска дума, сравн. тур. йакмак, вж. и чувашката дума за дъжд, а как ли е на чувашки точно този глагол? Цитат: От археологически находки са известни два типа жертвеници - преносими и издълбани в скала, които след Карел Шкорпил са познати предимно с името шарапташи (ИРАИК, с. 398-400). По време на студентски фолклорни експедиции в селища по долината на р. Русенски Лом бяха открити около петнадесетина такива съоръжения: в близост до шарапташа срещу средновековния град Червен има две свастики; до единия от намерените край село Чилнов - рунически знак, а при няколко - следи от дупки за колове и стълпове. Думата ”шарапташ” вероятно е прабългарска дума, от болг. *шаръв ”писаница, рисунка”, следователно това е ”камък с писаници”. Цитат: ...шарапташите са служили и след приемане на християнството и че тяхно продължение са оброчищата, най-ранните от които са датирани от началото на ХVІ век. Както славянизацията, така и християнизацията не се правят и не стават за един ден! Цитат: Изрази или пословици като "ще играе дървен (железен) господ", "от всеки пън светец не се одялва", "ще те бия до медна бога" косвено потвърждават, че в периода на българското езичество по нашите земи е имало някакви статуи, изваяния, подобия. Много прабългарски кости са изпотрошени и много прабългарска кръв е пролята, докато се приеме и признае новият бог! Дали не затова сега все нещо не ни е наред? Цитат: От Симеоновия "Изборник" е известна още една дума със значение 'идол' - "балванъ", която се смята за прабългарска заемка в старобългарски език (БЕР 1, с. 29)... В Тетевенска Стара планина е познат връх Булованя,... То и тук ни дебне друга една, не по-малко тъжна българска народна песен, затова виж пак, прелюбезний ми Читателю, нашето не особено весело писмо на стр. 31 - Пон Юни 09, 2008 10:58 am, а така също и уводната научна статия по проблема - http://bolgnames.com/text/Balkan.html Цитат: ...върху мраморното кълбо, изкусно изработено, "от двете му страни са вдълбани по една ръка с отворени пръсти". Подобен вид скулптура оставят прабългарите сюнну и на територията на Китай. Цитат: Развитието на семантиката на думата следва общия процес на обругаване на старата ценностна система на езичеството, както това се е получило при ругателното използване на "куче" и "гъска". Обруганата прабългарска ценностна система води до пейоризация на прабългарската лексика и избягването на нейната употреба, което безспорно е не единственото или главното, но все пак много важното и съществено, напълно адекватно-задоволителното засега и от вътрешнолингвистическа гледна точка обяснение за прекалено малкия брой прабългарски думи в съвременния български език. В този порядък не е бил подминат и самият бог Тангра, от името на който в българския език е останало като че ли само презрително-унизителното междуметие ”тинтири-минтири”. Обругаването не само на ценностната система, но и на прабългарите като цяло продължава и в наше време и това общонационално унизително-мерзко и вулгарно-престъпно деяние понастоящем го извършват Петър Добрев и неговите епигоно-адепти, за които прабългарите освен всичко останало са и народ без богове, по-долу дори и от най-примитивно-първобитното африканско племе, защото според тях нямало данни те да имат такъв, а акад. Бешевлиев специално не бил разчел правилно онези гръцки букви в онзи надпис!?? Цитат: Българското езичество било победено, отхвърлено, преодоляно, но както това се е случило и при други народи, то се оказало доста жилаво и продължило да съществува успоредно с православието вече като "битово православие" или "православно езичество". Но това не го ли казвам аз в дефиницията най-горе, пък и какво друго му остава на един насилен народ, освен да продължи да живее в лоното и посредством този народ, който го е насилил?!! Никак не е друг въпросът обаче дали и на двата народа все още им е достатъчно комфортно от такова перверзно съжителство, непрекъснати доказателства за противното на което и днес все още продължава да дава и българската псевдонаука в лицето на шизоидно-фантастичните писания и съчинения на петърдобревци, георгибакаловци и мн.др.!? Не жалко, ами абсурдно-парадоксално, защото макар и псевдонаука и тя не само и не толкова носи тяхното име, но си и позволява наглото безчестие да се и гордее толкова незаслужено с това свещено име!!!? Цитат: …възлизат на една могила, където поп Торно и поп Мигно "облекоха се в ризници и беззаконници поставиша закон". Не се забравя лесно и никога българите няма да забравят великия Ден на Масовото Кръщение, в който местният болярин прабългарин, сам беззаконник, в пълно бойно снаряжение(!!?) поставя закон! Що камшици и саби с плоското са плющяли по гърбовете на нещастните хорица, повече от сигурно и глави са падали. Но те и руснаците все още помнят как ”их гнали в реку”." Цитат: И отново лютия и злоначинателен змей (змий) въздигна към нас своята глава, шепнейки супротивоположна истина... Ама и отчетата гърци много ги гони пустият му религиозен фанатизъм! Според мене обаче за гърците чисто и просто най-сетне е настъпил отдавна жадуваният час да си отмъстят и да се разправят с омразните им скити и то по искане и с одобрението и на самия техен цар. Цитат: Все пак наставката -ище показва продължителното й битие в езика на българските славяни, което ще да е резултат от съжителството между анти и прабългари. Думата се среща в Сказанието на Стефан Светогорец от ХV в., в ръкописни сборници със слова и поучения до най-късно време, позната е на Поп Пунчо4, който я пояснява с "елинска църква", а така също и на Стефан Захариев ("на един рът показват развалини от езическо капище, дето техните прадеди някогаж принасяли жрьтва по един жив елен, та и сега го наричат Еленина черкова"). В Синодика на цар Борил вече срещаме вместо "езически" или "погански" - "елински служби". ...именно като езическа ("елинска") митология. Тук нещо не са много ясни като че ли семантическите връзки и преходи, дали ”елински” не е някоя друга и то прабългарска дума? Цитат: Останките от сгради с неизвестно предназначение от Плиска и Мадара се определят като капища. Като се абстрахираме миролюбиво-дружелюбно от взаимноизключващата се тук двойна предикация, все пак ще забележим, че ако ставаше въпрос за оборите на тракийски цар, то те щяха да бъдат въздигнати до ранг на едно от Чудесата на Света, но нали става дума за прабългарите, то най-важните и значими като социално-културна функция техни сгради все още си остават ”с неизвестно предназначение”!? Но докога, проф. Калоянов? Какво точно й е превързано или ампутирано на тази толкова шавлива българка Клио или как там й викаха? Да прощавате, проф. Калоянов, но и на вас не ви прави чест! Цитат: ДЕВТАШЛАРИТЕ И РУСАЛСКИТЕ ГРОБИЩА (Към въпроса за посветителните обреди за юноши в българското езичество) …дружина момци, винаги нечетно число, облечени в празнични бели дрехи, с голи мечове в ръка, обхождали селата през дванайсетте "погани дни", предвождани от "балтаджия", "кеседжия" и "калаузин", придружавали ги двама тъпанари и двама свирци, момците се движели задължително по двойки, в пълно обредно мълчание, при това две дружини не трябвало да се срещнат на път, но ако се случело, започвал бой и убитите били погребвани в особени "русалски гробища". За подобен обичай загатват и братя Миладинови за селата от Дебърско, където коледували, като си почерняли лицата и ходели от село на село с песни и хора, носейки червен байрак с бял кръст в средата. С тези кеседжии, балтаджии и червен байрак с бял кръст по средата работата е от ясна по-ясна и повече от очевидно-сигурно Покръстването не се е задоволило и приключило с кръвта само на онези 52 боилски рода! Цитат: Из книгой "Болгарское шаманство" - Анчо Калоянов За последние два десятилетия накопилось значительное количество памятников и исследований, позволяющих сделать достоверную реконструкцию болгарского шаманства как самостоятельного и яркого явления в культурной панораме Евразии в период Средневековья. Пред Тяхното Величие и Саможертва ние българите днес можем само да благоговеем, но нека все пак и тук да зададем редовния си риторически въпрос: А щяха ли те да бъдат това, което са, т.е. човеци и народ, без своя бог Тангра? Цитат: Историки и археологи связывают прежде всего письменные сведения, рельефы и рисунки-графиты, изображающие шаманов с традицией Иcпepuxoвыx болгар, кoтoрыx принято считать тюркоязычными,... А бе, то у доста историци и археолози има още много трески за дялане по този въпрос, но дано и те да поумнеят, а ако не се получи, толкова по-зле за самите тях, защото и до края на Света ще продължават да си пишат и четат в най-добрия случай научно-фантастична литература! Цитат: Сходная религиозная настроенность пришельцев и исконного населения облегчила процесс образования болгарской народности из зтих трех компонентов и одновременно привела к его довольно раннему установлению именно как болгарское шаманство. На мене тези компоненти не ми се виждат точно три, ама нали проф. Калоянов е играл карти, а може би е и пил бира с Александър Фол, слабости човешки!? Цитат: В XI-XII вв. оно пережило своеобразное возрождение в поединке с попытками Византии стереть болгарскую этнокультурную идентичность и даже шаманство участвовало в восстановлении потерянной государственности в 1185г., когда в источниках в последний раз упоминается о шаманских священодействиях у болгар. Виж ти, то и проф. Калоянов мислел като мене по-горе, но тук специално го е казал много по-добре и то по научному. Цитат: Будучи исторически непродуктивнум в условиях свободной политической жизни, после XIII в. болгарское шаманство окончательно перешло в периферию фольклорной культуры и там оставило многочисленные следы в обрядах, песнях, сказках, легендах и анекдотах. Пак се повтаряме малко един друг, както и по-горе, и се питаме кой точно е авторът и на това толкова вярно и точно наблюдение, но специално проф. Калоянов е донякъде извинен, защото специално този абзац е в друга негова студия, а и ние лично с тези си бележки тук изобщо не можем да имаме претенцията за някакъв си научен приоритет. Цитат: Присутствие "географии" в их бытии, когда они становятся известными благодаря наличию вариантов различных краев этнического района, обеспечивает надежность реконструкции явления как общеболгарского,... Някъде по-напред в Темата си говорихме за числеността на прабългарите, препоръчвам Ви, прелюбезний ми Читателю, да си припомните нашето становище по-въпроса, а тук по-специално се поставя въпросът и за етногеографията на прабългарите, т.е. за тяхното установяване и заселване на конкретно-различни места и области на Балканския Полуостров, дали ние всички ние като Българи знаем достатъчно, но по-скоро дали изобщо знаем нещичко за тази прабългарска етногеография? Цитат: В зтом смысле болгарское шаманство VIII-IX вв., обслуживающее государственную формацию (один из немногих известных случаев) представляет собой более высокую стадию развития, приближающую его к характеристике классического шаманства. Това безспорно кореспондира с нивото, мястото и ролята на прабългарите спрямо всички тюркски племена и народи, по който въпрос пак по-горе приведохме метафората на проф. Иван Добрев, според когото прабългарите са толкова различни и далечни не само от тюрките, но и от всички тогавашни племена и народи по Света, че е най-добре за някои край нас и най-вече за онези от Паранормалното Братство да си мислят, че прабългарите идват от някоя друга и много далечна галактика – изключително полезно-безболезнено и ефикасно терапевтично средство, при това не се налага да се охарчваш или пък да те изпращат на почивка на 4-ти Километър, но трябва, разбира се, лечението да започва много преди етапа, когато пациентът все още не е започнал открито-публично да се самоидентифицира я с Хитлер, я с Буда! Цитат: Персонажем болгарского шаманства является Боян Кудесник... Името е прабългарско в частност и тюркско по принцип, също и оттитулното прозвище Бан, което безспорно произхожда от китайския език, но прозвището Кудесник доста ме озадачава!? Дали някой някъде не го обяснява етимологически? Цитат: ...он был сыном царя Симеона и братом царя Петра... Тангра е бог еднакво и на царя, и на пъдаря, но каква е тази сила, която така промени княза Бориса, та изкла и преби немалко невинни хорица?! Цитат: В "Нестинары (огнетанцовщики) в Страндже" сделано новое прочтение сведений о нестинарстве. Зто уникальное явление в болгарской фольклорной традиции и для вьтснения его корней и характера еще Михаил Арнаудов в 20-е и 30-е годы делает паралель с живыми шаманскими традициями. Гледай простотия моя – винаги съм мислел, че и това е от вездесъщите траки, които са едва ли не пъпът на Света и солта на Земята, ако гледаш телевизия, където се подвизават главно разни чобани и фарисеи тридесетсребърници, а не четеш книгите на Светлите Умове Български!? Цитат: ...в Девне –похороненные в ней 76 жертв, преимущественно женщин, являются персонификациями лет в цикле Халеевой кометы, а само жертвоприношение связано с убийством хана Винеха и восшествием хана Телец в 760 г. на болгарский престол. Нещо не ми се вижда много реалистична цялата тази работа, доста наши историци много често преминават в Отвъдното, а и след като проф. Калоянов е ял и пил с Александър Фол, и той безспорно ще да е прихванал нещичко от техния специфично трако-византийски стил и начин на мислене и изразяване!? Ибн Фадлан ни описва доста натуралистично цялата процедура по изпращането на Оня Свят на млада девойка като придружител на починал сановник, не е много ясно за самия него дали е волжски българин или иранец; чели сме за прабългарски погребения с принесен в жертва млад мъж, вероятно военнопленник, но чак пък 76 млади жени, и то особено когато при прабългарите жените винаги са били в недостиг, защото те са били полигамни, а и нерядко са правели набези към съседните племена, за да се снабдяват с такива, не, не ми се вярва много!... Цитат: В заключительной главе переосмыслен процесс против богомила Василия Врача в 1111 г. и его сожжение на Ипподроме в Константинополе. К костру выдающийся эресиарх подошел в обычайном для шаманов состоянии самогипноза, чтобы достичь состояния камлания. По всей видимости, за приговором эреси кроется начатая императорской властью борьба против возрожденной шаманской традиции, отбросившей византийское рабство. То формите и разновидностите на византийския геноцид спрямо българите нямат край и те започват още от началото на І в. пр.н.е., когато средноазиатските прабългари се сблъскват по онези земи с опърпаните останки от Сашко Велики, но ние всички, които сме българи, трябва много добре да знаем и винаги да помним, че именно гърците отравят и Равния сред Най-великите на Човечеството за вечни времена, прабългарина хан Атила-Авитохол. Цитат: Наименование Власци относительно созвездия Плеяды, топонимы типа Влахово и Влашское село, эпитет "Влашски" в фольклорных произведениях относительно персонажей и объектов в сакральной сфере, а также историческое появление после X века на Балканах кочевников-пастырей под именем "власи" отсилают к имени бога Велес в мифопоэтической традиции и к староболгарскому "влысви", которое, по всей видимости, является нарицательннм именем для болгарских шаманов до Крещения (а после их объявления вне закона христианского общества оно было переосмыслено как "разбойники", причем это значение оно сохранило в разговорной речи и фольклоре). Всички историци много обичат да се правят на велики лингвисти, но очевидно от тази силно прилепчива болест страдат и фолклористите, в това число и проф. Калоянов, но въпреки и това нека да го поздравим и да му благодарим за тези превъзходни студии за нашите велики предци прабългарите!

Западен, Централен или Източен Балкан?

В случая няма нужда от никакъв извор, защото самото покръстване си е процедура, при която свещеникът изпълнява конкретен религиозен ритуал над покръствания с непременното обявяване на новото, християнското му име и това е всичко! Разбира се, при масовото повече или по-малко принудително-насилствено покръстване, респ. българското и руското, стават някои компликации, но и там няма време и място за конкретни указания, разпоредби, забрани и др., именно които аз наричам санкции.

Няма неистински тюрки, всички тюрки са истински и те като цяло и по принцип са европеиди с повече или по-малко монголоиден примес, докато монголоиди са само част от казахите и якутите, но това си има своето историческо оправдание и обяснение. По подобен начин европеиди са и частично иранизираните прабългари/болгари тюрки по земите на Източна Европа през Ранното Средновековие, което може да се види в изследванията на най-авторитетни учени: Впрочем племенното обединение на северните българи е само малка част от големия брой прабългарски родове и племена, които в границите по това време на Хазарския Хаганат са преобладаващото население по Северното Причерноморие и южноруските степи, Крим, Приазовието, Кубан, Кавказ, Прикаспието, Приднепровието, Придонието, Долното и Средното Поволжие, където се откриват собствено прабългарски погребения на европеиди брахикрани с едва забележим монголоиден примес от южносибирски тип (стр. 113), керамика, оръжие, облекло, амулети, апликация, принадлежности, конска сбруя, рунически надписи, графити, тамги, крепости, градища, по-малки селища, жилища и др. с повече от категорично-несъмнени паралели или аналози в Дунавска и Волжска България [вж. Плетнева 1999, 7-221].

Основите на руската държава започва да ги полага княз Олег с превземането през 882 г. на Киев, а ги довършва княгиня Олга с изграждането на нейната административно-политическа и социално-икономическа база. Успоредно на това започва да се образува и руската народност, съществено-важен етап на който изключително сложен и труден социално-политически процес е масовото покръстване на русите от княз Владимир. Поради тази причина осъществените дотогава не особено многобройни индивидуални или групови покръствания не може да се считат за някаква християнизация на Русия, а само частично-изолирано разпространение на Християнството сред все още сравнително изолирано-отделните източнославянски племена и останалите етнически групи и на първо място сред варягите нормани. Първото и последно масово покръстване на русите организира и провежда княз Владимир през 988-989 г. с помощта на изпратените му от цар Самуил български духовници, пристигнали в Киев с всичко необходимо и на първо място с нужната религиозно-богословска книжнина на старобългарски език. След покръстването българските духовници остават в Русия като духовни ръководители, свещеници, монаси и учители, които посредством тази книжнина просвещават руския народ и му предават българската православна култура. Ето защо е по-правилно и точно да се казва, че княз Владимир е руският Кръстител, но русите като цяло ги покръстват българите и пак те им предават българската писменост, книжнина и православна култура. Полагане основите на Киевското Княжество и руската държава Именно с превземането през 882 г. на Киев, основите на руската държава започва да полага княз Олег (879-912), а не през 842 г., както най-напред приема К. Егоров [2009], само защото по времето на византийския император Михаил “приходила Русь на Царьград”, и “стала прозываться Русская земля”[6], докато след това вече той счита за година на създаването на Киевска Русия, 862 год., защото тогава в гр. Ладога пристига варяжската дружина на Рюрик, който обаче още същата година е поканен за княз на Новгород и на него му се дава власт не по сила, а по право, с който юридически акт съответно се полага съответно и началото на руската държавност [58-62]. През 882 г. княз Олег превзема градчето Киев и от тук нататък бавно-постепенно покорява и обединява местните главно източнославянски племена, като същевременно ги и облага с данък [вж. напр. Гумилев 2009, 100-101; Егоров 2009, 111,125-127; Олег Вещий 2009, 2-3; ПВЛт, 6]. Така по същество именно и единствено княз Олег започва да полага основите и да основава в известна степен и донякъде върху местните славянски племена една военно-феодална по вид и характер държава. Ето защо тъкмо по силата на всичко това пък от този момент нататък безспорно-очевидно следва да се приеме и говори не само за наличието на държавност и при източните славяни по принцип, но и за началото на полагането основите и на руската държава в частност [вж. и срв. Брайчевский 2009, 13-27; Геллер 2009, 6,14-15; Гумилев 2009, 9; Лебедев 2009; Никитин 2009а, 87; Пивоваров 2009, 7]. Сред по-важните вътрешнополитически мероприятия на новата и млада руска държава тук трябва да се отбележат изграждането на административно-държавен апарат в центъра и по места; създаването на постоянна войска, състояща се от наемната дружина на княза и от дружините на по-едрите боляри в по-големите градове, а така също и от племенно опълчение във всяко едно от племената на територията на държавата; приемането на закони, основани на съществуващото при славяните обичайно право; въвеждането на парична система и облагането на околните славянски племена с данък, съпроводено от разделянето територията на цялата страна на данъчни окръзи и др. Допълнително към това Игор е първият руски княз, който започва да осъзнава прогресивната роля на Християнството, като проявява необходимата за случая религиозна търпимост и даже някои проучватели го смятат за таен християнин (Е. Голубинский), без обаче изобщо да се покръства, както отново много неясно на какво точно основание се допуска и приема (М. Брайчевский). Тъкмо това изобщо не бива да изглежда странно, защото той все пак е женен за християнка, дадена му за жена от самия цар Симеон, към когото няма как да не храни най-дълбок респект и уважение. Тази религиозна търпимост, а така също и признаването на формалното равноправие на Християнството и езичеството чрез договора от 944 г. в никакъв случай не означава, че поне половината Русия вече е покръстена и на тази половина й се признават равни права и задължения с тези на езичниците. Всъщност и в действителност такива се признават единствено и само на намиращите се там по време на подписването на договора руси езичници и християни, които се явяват съответно и страна по него. Безименната, безродната и безотечествената княгиня Олга Княгиня Олга е първият владетел на Русия християнин, който приема Свето Кръщение преди самата Русия и затова се явява и предизвестителят на една съвсем нова и различна епоха в нейното бъдещо развитие и състояние и който довежда до край полагането на основите; реформира, укрепва и утвърждава вътре и навън, пред Света руската държава, тъкмо поради което Тя още е и първата и единствената, а следователно и най-великата сред всички владетелки в общочовешката история и именно поради всичко това само досега българката по произход княгиня Елена-Олга е основният и главен персонаж на вече безброй руски, украински и други научни и научно-популярни книги, статии, филми, сценично-музикални и скулптурни произведения. Княгиня Елена-Олга начело на Русия Българката княгиня Елена-Олга застава начело на младата руска държава през 945 г. по предложение и след одобрението на дружината на княз Игор и незабавно пристъпва към довършване полагането на основите и нейното укрепване под формата на централизация, като по време на няколкото военни експедиции в провинцията, които тя ръководи лично, умиротворява околните славянски племена и най-безмилостно-жестоко, но и чисто по женски коварно-хитро ликвидира някои сепаратистки настроени племенни вождове и старейшини. По този начин тя окончателно привлича и обединява под егидата на държавата си всички по-близки или по-далечни източнославянски племена и на ръководните длъжности в нея назначава предимно славянски вождове и старейшини; успокоява и урегулирва взаимоотношенията между славяните езичници и варягите християни в собствената и в някои други дружини, като така не само пресича варяжската експанзия от север, но и слага край на варяжското господство в държавата; организира подготовката и лично ръководи защитата на Киев срещу печенегите, като предприема мащабно военно-отбранително строителство и очертава държавните граници, по които разполага и гранични застави; поставя началото на каменното строителство на църкви, обществени сгради и собствен извънградски дворец, а наред с това се построяват и много нови градове. С цел да консолидира вътрешно държавата, княгиня Елена-Олга извършва административна реформа и усъвършенства системата на държавното управление, като разделя държавата на административни области, наречени волосты, начело на които стои назначената от нея местна администрация; реформира и усъвършенства данъчната система, като определя размера на данъка, който трябва да плащат отделните области на държавата и създава по места данъчни служби и тържища, наречени погосты, в които назначава различен брой данъчни чиновници; изгражда в отделните области също и съдебни центрове; определя границите на ловните райони на отделните племена и селища, с което като цяло създава необходимите и напълно достатъчни условия и предпоставки за етно-културното сближаване и обединение на отделните славянски племена в качествено новата по форма и съдържание руска народност [вж. и срв. Брайчевский 2009, 78; Гумилев 2009, 120-122,138,178; Ден памяти 2009, 2-4,9; Карамзин 2009, 3; Киевская Русь 2009, 7-8; Меньшиков 2009, 1-3; Пивоваров 2009, 1-7; Рыбаков 2009, 176,294-302,304-310; Скрынников 2009, 15-16; Шевченко 2009, 4-7].

Сред тюрките европеиди по принцип и прабългарите също така европеиди от Късната Античност и Ранното Средновековие изкуствената черепна деформация е разпространена още от най-древни времена, както можеш да се убедиш при добро желание от долуприведените извадки. Видно от данните на този некропол, това се отнася в пълна степен и за частично иранизираните прабългари тюрки от ПБЦ. У нас специално и в най-ново време при добруджанските гагаузи тя продължава да се практикува даже и през първата половина на миналия век. Дори и от морски столици, провинциално-музейната ти библиография е безнадеждно остаряла, а и непълна, защото не виждам там последната книга на Й. Йорданов. Поради това, че съдържа предимно приспивни мелодии и приказки в езотерико-паранормалния счетоводителски канон, за мое най-голямо неудоволствие и даже мъка, понякога ми се налага да я преглеждам “най-авторитетната поредица свързана с прабългарите”, но само, за да се убедя за пореден път, че не тя е изданието, в което искам или трябва да се печатам. При мене проблемът не е къде ще го публикувам, а как и кога ще го напиша. Но ти и от научна технология разбираш толкова, колкото от прабългари, да не говорим пък за прабългарския език, който за вас паранормалниците и до края на Света ще си остане абсолютна загадка! И все пак нейната сармато-гробищарска приказка с натрапчиво-досаден мотив за някакви си “избити през 865г. семейства на въстанали боили” щеше да бъде донякъде правдива, ако там имаше поне няколко мъже между 15 и 50 год. с оръжието си, но такива там няма! Тогава? От практикуването на един и същи обичай при два историко-генетически нетъждествени етноса не може и не бива да се правят каквито и да било изводи и заключения за техния произход. Така, както си я подкарал, ти в най-скоро време ще прокламираш, че българките са германки или обратното, само защото и едните, и другите си боядисват косите. Всички собствено прабългарски обичаи и традиции сe забраняват със специален закон, приет на църковно-народния събор през 893 г., така че от масовото покръстване през май 866 г. до това време прабългарите наистина практикуват обредите и обичаите си. Покръстването си е покръстване и в момента на провеждането си то по никакъв начин не санкционира обредите и обичаите, а това започват да го правят впоследствие свещениците по места, като се опитват да забранят едно или друго, което според тях противоречи на Догмата. Трябва да се предполага, че специално изкуствената деформация е масова обичайно-обредна практика и ако твоята логика е правилна, то трябва да има избити не тези тридесетина души, а десетки и може би стотици хиляди от всякаква възраст и пол. Т.А. Трофимова, Изображения эфталитских правителей на монетах и обычай искусственной деформации черепа у населения Средней Азии в древности. - История, археология и этнография Средней Азии. М.: 1968. С. 179-189. Совершенно иной облик лица характерен для гуннов или эфталитов Индии, насколько мы знаем их по изображениям на монетах. Отметим прежде всего отсутствие волос на лице гуннских царей. Ш. Уйфальви писал: «Вид их свирепый и дикий. У них большой нос, губы менее тонкие, чем у кушанов, массивная нижняя челюсть. . . Огромные уши у Шахи-Явульва и Михиракула напоминают легендарные уши Аттилы. Голова образует конус. У Тораманы затылок почти полностью срезан (рис. 2). Эта форма черепа не является нормальной и напоминает форму черепа современных киргизов, происходящую из-за особенностей колыбели, но возможно также является и следствием преднамеренной деформации». [8] Несомненно, отмечал далее Ш. Уйфальви, что брахицефалия на этих изображениях является преувеличенной. В заключение этой главы Ш. Уйфальви делал вывод: «Это татары, но стоящие значительно ближе к монгольскому типу. Во всех случаях антропологические наблюдения подтверждают исторические изыскания. Юэджи и Е-та являются двумя различными народами». [9] Вопрос о происхождении эфталитов широко освещается в специальной исторической литературе, базирующейся на свидетельствах арабских, греческих, армянских и китайских источников. Однако до настоящего времени единства во взглядах об этническом происхождении эфталитов нет. С.П. Толстов видит в эфталитах потомков приаральских сако-массагетских племен, смешавшихся между I в. до н. э. — IV в. н. э. с гуннами, проникшими в область Приаралья из Семиречья, из более восточных районов, и воспринявших от последних тюркский язык. [10] Наиболее ранние кольцевидно-деформированные черепа на территории Восточной Европы относятся к катакомбной культуре. Кольцевидно-деформированные черепа обнаружены в катакомбных погребениях в Нижнем Поволжье, на Кубани (Маныч) [12] и на левом берегу нижнего Дона. [13] Е.В. Жиров, первый из советских авторов давший сводку о распространении в древности на территории нашей страны обычая искусственной деформации черепа, пришёл к заключению, что «древнейшие циркулярно-деформированные черепа относятся ко II тыс. до н. э. и находки их ограничены областью южнорусских степей». [14] В I тысячелетии до н. э., отмечает этот автор, следов искусственной деформации не установлено, а затем в погребениях первой половины I тысячелетия н. э. на территории СССР наблюдается внезапное широкое распространение обычаев искусственной деформации черепа, которые позднее постепенно исчезают. Е.В. Жиров, основываясь на имевшемся к 1940 г. краниологическом материале, пришел к выводу, что эти обычаи распространялись с востока на запад и были связаны с движением гуннов. Этот автор расположил могильники, в которых констатировался обычай кольцевой (циркулярной) деформации, в следующий хронологический ряд: 1) таласские могильники (Киргизская ССР); 2) сарматские захоронения Поволжья, Украины и Северного Кавказа; 3) готские могильники Крыма; 4) средневековые могильники Северного Кавказа и Закавказья и отдельные погребения в раннесредневековых могильниках Западной Европы. [15] В работе, посвященной государству Аттилы, И. Вернер, рассматривая вопрос о распространении обычая деформации черепа из Восточной в Западную Европу, повторяет схему его движения, намеченную в работе Е.В. Жирова. [16] Вслед за А.Н. Бернштамом, Е.В. Жировым и В.В. Гинзбургом мы также относили подбойные и катакомбные захоронения с территории Киргизии к гуннским, считая широкое распространение обычая кольцевой деформации, отмечаемое на черепах погребённых, новым этническим признаком для населения Средней Азии. [28] Более поздними являются краниологические материалы с кольцевой деформацией черепа, связываемые с захоронениями в подбойных и катакомбных курганах, относимых к гуннам, а именно Кенкольский могильник, катакомбные и подбойные погребения на Тянь-Шане н в Семиречье, [38] a также и другие катакомбные погребения Средней Азии, в частности, в Южной Туркмении, о которых мы скажем ниже. Оссуарные захоронения Гяур-калы, в которых найдены черепа с кольцевой деформацией, датируются IV-VIII вв. н. э. [54] Для нас представляет большой интерес опубликованная В.Н. Ягодиным прорись изображений людей с боковых стенок оссуария, датируемого автором этой работы VI-VIII вв. н. э. На рисунках совершенно отчётливо видны искусственно деформированные головы изображенных людей с характерным профилем формы черепа при искусственной кольцевой деформации (рис. 4). [55] Лица изображены с сильно выступающим носом и дают представление об европеоидном типе, однако на одном рисунке подчёркнуто показаны узкие глаза, что создаёт облик человека с примесью монголоидных черт. Просмотренные нами некоторые черепа из этого некрополя дают возможность отметить наряду с преобладанием европеоидного компонента незначительную монголоидную примесь. [56] Можно предположить, что основной антропологический тип погребённых в оссуарном могильнике Гяур-калы очень близок к мезокранному, относительно высоколицему, восточносредиземноморскому типу местного населения левобережья Аму-Дарьи, который был характерен для античного населения Калалы-гыра II-III вв. н. э., и смешанному с узколицым монголоидным типом, известным по черепам из захоронений Куня-Уаза и Канга-калы, где он определяется нами в качестве некоторой примеси. [57] Предварительное знакомство (по материалам раскопок В.Н. Ягодиным в 1962 г.) с черепами из оссуарных погребений Гяур-калы позволяет думать, что они по расовому типу обнаруживают наибольшее сходство с деформированными черепами из погребений в Куня-Уазе и Канга-кале. Население этих крепостей С.П. Толстов связывает с хионитами. По мнению С.П. Толстова, в IV-V вв. н. э. «дельты Аму-Дарьи и Сыр-Дарьи были центром „варварского государства” хионитов-эфталитов, сложившегося на древнем сакско-массагетском субстрате, с сильной примесью восточных гунно-тюркских элементов». [58] Этническая принадлежность людей, погребенных в оссуарном некрополе Гяур-калы, пока ещё полностью неясна. В.Н. Ягодин считает, что здесь были погребены предки позднейшего населения средневекового Кердера, относившиеся к племенному объединению кидаритов, — родственному племенным объединениям хионитов и позднейших эфталитов («белых гуннов»). [59] Обычай кольцевой деформации черепа на территории Средней Азии в разных её районах сохранялся в эфталитское время и значительно позже — в средневековье, доживая в несколько изменённом виде до недавних дней среди различных туркменских групп. [62] 3. Проникшие на территорию Средней Азии гунны, по-видимому, широко восприняли от местного населения обычай кольцевого деформирования черепа и разнесли его не только по Средней Азии и Казахстану, но и по Восточной и Западной Европе. Надежда ДУБОВА, ПЯТАЯ КОЛЫБЕЛЬ МИРОВОЙ ЦИВИЛИЗАЦИИ ПОВЕДАЛА О ТАЙНАХ ЗАГРОБНОЙ ЖИЗНИ Следует особо подчеркнуть, что тип описанной для населения Гонура деформации практикуется до настоящего времени и практически только среди туркмен.

Всъщност единствено и само ромеите предупреждават печенегите за завръщането на Светослав и за състоянието на неговата войска. Те още тогава решават да го пресрещнат, не толкова за да му отнемат плячката, колкото за да му отмъстят за неотдавнашното поражение под стените на Киев. ИОАНН СКИЛИЦА, ОБОЗРЕНИЕ ИСТОРИЙ По просьбе Свендослава император отправил посольство к пацинакам, предлагая им стать его друзьями и союзниками, не переходить через Истр и не опустошать Болгарию, а также беспрепятственно пропустить росов пройти через их землю и возвратиться домой. Назначен был исполнить это посольство Феофил, архиерей Евхаитский. [Пацинаки] приняли посольство и заключили договор на предложенных условиях, отказавшись только пропустить росов. Когда Свендослав возвращался домой и проходил через землю пацинаков, то они заранее подготовили засаду и ожидали его» Подвергшись нападению, он и все его войско было совершенно истреблено. Пацинаки были раздражены тем, что он заключил с ромеями договор.

Не е ясно дали поради незнание или поради дълбоко насадени предубеждения, но така вие игнорирате напълно преднамерено-съзнателно немалко на брой други извори, които съобщават точно обратното за нейния произход. Добре, нека аз да си измислям и да пиша несериозни неща, но за вас лично съвършено очевидно е без всякакво значение и това, че най-авторитетни руски и украински изследователи твърдят и настояват, че към настоящия момент не се знае нищо определено-сигурно за произхода на Княгинята! На мене лично ми изглежда много странна позата ви на Окончателно-Върховен Съдник, какъвто по добре обясними причини вие не можете, а и нямате право да бъдете! ИЗ ЛЕТОПИСИТЕ В год 6411 (903). Когда Игорь вырос, то сопровождал Олега и слушал его, и привели ему жену из Пскова, именем Ольгу. [ПВЛт, 7]. И пакы приведе себЂ жену от Плескова, именемъ Олгу, и бЂ мудра и смыслена, от нея же родися сынъ Святославъ. [НовгЛт, 5]. И пакы приведе себЂ жену от Плескова, именемъ Олгу, и бЂ мудра и смыслена, от нея же родися сынъ Святославъ. [ИпатЛт, 34; НовгЛт, 4-6]. В лето 6411 Игореви же возрастшу и хожаше по Олзе, и слушаше его, и приведоша ему жену от Плескова именем Ольгу. Нецыи же глаголют, яко Ольгова дщери бе Ольга [ПискЛт, 9]. Игоря же ожени [Олег] въ Болгарехъ, поятъ же за него княжну Ольгу [НовВлЛт]. Откуда родом была святая великая княгиня русская Ольга? (заметка по поводу сведения из летописца библиотеки гр. А. С. Уварова) // Русская старина, кн. 7, с. 215–224. Олёна-Елена это христианское имя Ольги. Выходит, что Ольга была христианкой в момент замужества? Объяснение мы находим в историческом сборнике XV века, в которой цитировался отрывок древнего летописца. Сведения из этого сборника опубликовал в 1888г. в июльском номере «Русской старины» обнаруживший сборник архимандрит Леонид (8). Из текста следует, что Ольга была болгарская княжна, и что город Плесков (так в Ипатьевском и Радзивилловском списках) это не Псков, а Плиска - первая столица Болгарии. [Пивоваров 2009, 8-9]. Одним из дружинников Олега, вероятно знатным, был молодой Свенельд. Из похода Свенельд привез жену - болгарку, дочь от этого брака была названа в честь Олега Ольгой. (Это по АВ).Когда она подросла, то стала женой уже постаревшего князя Игоря. В 1888 году архимандрит Леонид в статье «Откуда была родом св. великая княгиня русская Ольга» сообщал, что согласно историческим документам XV века он нашел, что Ольга была родом из болгарских князей. [Сахаров 2009а, 6]. Безименната, безродната и безотечествената княгиня Олга Но колко жалко и повече от странно, че отново според всички тези руси и украинци, а оттук и за целия Свят, за Нея, първата и най-великата сред безброя жени владетелки на Всички Времена, ”Когда и где родилась Ольга в точности неизвестно.” ; ”Никто не знает ничего достоверного о происхождении Ольги.”; (М. Меньшиков); ”Предания повествуют сразу о четырех пунктах, с которыми связывается рождение будущей княгини: деревни Горка, Ольгино (Волженец), Ерусалимская и погост Выбуты.” (А. Александров); ”Это была решительная и деятельная женщина — ”мужского характера”. С ее именем связаны некоторые важные мероприятия, оказавшие существенное влияние на дальнейшее развитие Руси. К сожалению, время ее правления тоже плохо освещено в источниках... К сказанному добавим, что и происхождение Ольги не совсем ясно. В литературе высказывалась гипотеза, что она была христианкой от рождения или во всяком случае стала ею еще до прибытия на Русь и замужества с киевским князем. ”Повесть временных лет” утверждает, что Олег привез невесту Игорю из Плескова. Это название трактуется как ”Псков”. Следовательно, получается, что будущая княгиня была родом из кривичей. Правда, имя ”Ольга”-”Хельга” будто бы указывает на скандинавское происхождение; отсюда — традиция считать Ольгу шведкой, дочкой одного из сподвижников Рюрика, которому был дан бенефиций в Пскове. То, что город существовал в середине IX в., надежно засвидетельствовано археологическими источниками.” (М. Брайчевский). Според нас обаче за преголямо съжаление и общочовешки срам Тя все още чисто и просто продължава да няма и собствено име, свой род и родина, защото пак съгласно дълга поредица от руски, украински и други изследователи от немалко поколения назад във Времето княгиня Олга ту е варяжка, родом от Псков, и при това с неизвестни родители, понеже не били знатни, пък и самата тя е красива лодкарка в мъжки дрехи, около която се увърта Игор, ту генералска щерка варяжка, ту дъщеря на княз Олег, който я жени през 903 г., едва 10-годишна според някои, за родственика си княз Игор, ту пък знатна славянка... ...и съвсем накрая, така между другото, за да не би някой да си помисли, че тя наистина е само и единствено българка, се споменава и съответното, повече от невероятно обаче за М. Меньшиков [2009] предположение, което той за всеки случай бърза да отрече и отхвърли, разбира се, повече от неграмотно и лингвистико-ономастически и при това без изобщо да си даде труда да си направи съответната справка, за да научи, че след 893 г. столица на България не е Плиска, а Велики Преслав: Когда Игорь возмужал, оженил его Олег, выдал за него жену от Изборска, рода Гостомыслова, которая Прекраса звалась, а Олег переименовал её и нарек в своё имя Ольга. Были у Игоря потом другие жены, но Ольгу из-за мудрости её более других чтил. (Между впрочем ето тази безброй пъти тиражирана приказка-басня тук не само този автор, но и Светът като цяло я дължи на бащата на руската историография В. Татищев [2009, 4,11].) Болгарские историки выдвигали также версию о болгарских корнях княгини Ольги, опираясь в основном на сообщение Нового Владимирского Летописца (Игоря же ожени [Олег] въ Болгарехъ, поятъ же за него княжну Ольгу.) и переводя летописное название Плесков не как Псков, но как Плиска - болгарская столица того времени. Названия обоих городов действительно совпадают в древнеславянской транскрипции некоторых текстов, что и послужило основанием для автора Нового Владимирского Летописца перевести сообщение «Повести временных лет» об Ольге из Пскова как об Ольге из болгар, так как написание Плесков для обозначения Пскова давно вышло из употребления. [1]. ОЛЬГА (Вольга, Прекраса, в крещении - Елена) (ок. 894-11.07.969), великая русская княгиня. Жена вел. русского кн. Игоря Рюриковича. Относительно происхождения кн. Ольги существует несколько летописных версий. Одни авторы называют ее уроженкой Плескова (Пскова), другие — Изборска. Одни заявляют, что она происходила из рода легендарного Гостомысла и первоначально носила имя Прекраса, но была переименована Олегом Вещим в свою честь, другие называют ее дочерью Олега Вещего, третьи сообщают, что она была простой крестьянкой, понравившейся Игорю и потому ставшей его женой. В рукописном сборнике XV в. имеется известие, согласно которому Ольга была болгарской княжной из города Плиски и приведена на Русь Олегом Вещим в качестве невесты для кн. Игоря. [вж. и срв. напр. Александров 2009, 1-5; Брайчевский 2009, 78-79; День Памяти 2009, 2; Карташев 2009, 49; Ольга (княгиня Киевская) 2009, 1-3; Ольга Мудрая 2009, 1-3].

Тук папата употребява този израз най-общо-абстрактно, като правен принцип или юридическа формула, а не визира синовете на боилите и оставя на Борис сам да си направи извода дали постъпва правилно, като избива цялото им потомство. Този начин на отговаряне от страна на папата на едно възможно най-общо и абстрактно ниво се наблюдава и при други отговори.

Много държиш да демонстрираш невежеството си и по този въпрос - няма етнос "тюрко-монголо-татари", а тюркско етнолингвистично семейство, от една страна, и монголско етнолингвистично семейство, от друга. Прабългарите произхождат и принадлежат към тюркското етнолингвистично семейство и не може техният каган да не познава съществуващите за подобен случай наказателни практики.

Всичко това аз бих го приел като "вживяване" на Олга в езическите обичаи на убийците на Игор, нещо подобно като например президентът на САЩ пристига на острова на полудиво племе и се кланя, поздравява и изобщо се държи, съгласно техните традиции и обичаи, чисто и просто защото не иска да изглежда смешен в техните очи или най-малкото от уважение към самите тях. А княгинята има още по-основателни причини да се съобразява с местните традиции и обичаи. Впрочем, на умиране Олга моли да не й правят "тризна"! В какво точно се състои този "езически" обичай?

Ще ви бъда изключително благодарен, ако резюмирате тук основните и последни български научни публикации, в които Девненският Некропол получава своето логически по-последователно, вътрешно непротиворечиво и обектно по-адекватно осветление и обяснение, отколкото е моето?! Благодаря ви предварително!

Може ли да пействате тук съответните текстове?

Именно това е единствено вярното и най-точното обяснение на добре известния факт, че в славяно-българския език са преминали и останали сравнително малко на брой думи от тюркския прабългарски език. Тази моя идея аз развих по-подробно в дискусия в друг един форум, но за да може все пак всички посетители на тази тема да разберат за какво в случая става дума и да се запознаят по-подробно с въпросната дискусия, то аз я прехвърлям в моята тема за прабългарите, техния език и култура: http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=...amp;#entry82217 - Коментар #273 Но всяка добра дискусия се прави и протича нормално с благовъзпитани хора, а не с нечистоплътни неграмотници! Това аз го отбелязвам, господин модератор, така, по принцип, без да визирам когото и да било, но продължавайки да се чудя все пак на вашия двоен стандарт!