проф. Добрев

Къде четохте и според кой извор? А иначе тук има разминаване в хронологията.

Здравейте, благодаря Ви, че се обръщате към мене по този толкова благовъзпитано-учтив начин. Моето виждане по въпроса се изгражда по следния начин: При тюркските народи, в това число и при прабългарите, основно-водеща социална единица е родът. В тюркологическата литература се говори и за родове от 7-8 хил. души, но това очевидно е най-горната и по-рядко срещана граница, затова логично е да приемем, че родовете при прабългарите са от 4-5 хил. души. Всяко племе се състои от 7-8 рода, т.е. то наброява 30-40 хил. души. Аспарух е водел със себе си най-малко 4-5 племена или всички те наброяват 150-200 хил. души.

Тази поредица в никакъв случай не е "най-авторитетната", щом като в нея няма публикация на българския автор, който е превел най-после прабългарския надпис от НСМ! А иначе аз никога не съм страдал от липсата на издания за публикуване.

Този ваш въпрос към мене го отдавам единствено и само на това, че не сте прочели достатъчно внимателно моя по-горен постинг, в който повече от ясно и открито заявих и декларирах, че разсъжденията ми в тази изцяло несъществено-незначима за етимологизацията на Авитохол насока са провокирани от много грубо-досадната грешка на съставителите на Древнотюркский Словарь! Всичко това е повече от излишно, защото тук става дума не за Компаративистика, Сравнително-историческо езикознание, което има за предмет на изследване появата и развитието на звуковете, преминаването от едно състояние в друго, а за Контактолингвистика, Теория на езиковите контакти, която има за предмет на изследване преминаването, пренасянето и заемането на езикови единици от един език към друг. В източниците аз съм намерил согд. хšyd, парт. ахšēnd “принц”, стперс. хšāyaθiya- “царь”, също и не много ясните като в коя точно иранска подгрупа езици или в кой точно език се употребяват такива титли като аhšād, аhšеd, ihšаd, īšad, īšā, за които проф. Абаев доказва, че всички те са производни от иран. *хša(y)- “сиять; властвовать” [вж. и срв. Golden 1980, 41,98,206-208; Абаев-4, 236; Радл-4.1, 971; AiWb, 541]. Аз нямам необходимата иранистична квалификация, за да ревизирам проф. Абаев, а ако вие смятате, че я имате, моля заповядайте. В действителност всичко това е ирелевантно към моето изследване на произхода на въпросната общотюркска по принцип и прабългарска в частност титла, което си е единствено и само контактолингвистичен проблем. Именно от тази гледна точка още на конкретноемпирично ниво се констатира наличието и употребата в съседните на тюркските ирански езици на семантически напълно, а фонетически частично тъждествена титла. На тази основа се прави елементарното умозаключение, че титлата преминава и се заема от иранските към тюркските езици, а не обратното например. Обясняването на липсата на началната гласна не е от особено трудните задачи на Контактолингвистиката. Изпадането на подобна гласна в процеса на заемането и адаптацията на чужди думи в езика приемник е често срещано явление на фонетично равнище и то се наблюдава например и при диал. бълг. рабаджы (Пазарджик) от тур. арабаджъ.

При най-ранните османски турци рум е християнин.

Кои по-точно късноантични или ранносредновековни етноси имате предвид?

И структурно-семантически, и историко-генетически това са два съвсем отделно-различни етнонима!

Ами, хайде, тогава, цитирай тук "научните" публикации, в които се твърди тази велика глупост! Сигурно са твоите, каквито ти никога си нямал и няма да имаш!

За разлика от тебе, гробищарино, аз не ходя по места, където да се прозявам и където предварително зная какво ще се случи, още повече че маджарите ме знаят много добре и още по-добре - какво пък аз имам да им кажа точно на тях! Kьlső hivatkozбsok [szerkesztйs] Habsburg műgyűjtőkhцz kerьltek 18. szбzadi aranykincseink Bбlint Csanбd: A nagyszentmiklуsi kincs (Histуria 2002/3) MTA Magyar Virtuбlis Enciklopйdia sulinet Kunsthistorisches Museum, Wien Ivan Dobrev bolgбr professzor publikбciуja a nagyszentmiklуsi kincsről - http://rdsc.md.government.bg/BG/Activities...tion/Dobrev.php Jung Kбroly: Szerb csalбdi legenda a nagyszentmiklуsi kincs megtalбlбsбrуl, Hнd 2007 szeptember A nagyszentmiklуsi kincs egyik leghнresebb darabja a 2. szбmъ korsу A Szarvasi tűtartу йs Nagyszentmiklуsi kincs rovбsjelei, in: Emese бlma

Цялостно-окончателната идентификация и атрибуция на прабългарите като тюркски по произход и принадлежност етнос се прави на основата и с помощта на вътрешно свързан и единен комплекс от неимоверно голям брой признаци, съдържанието на които отразява съществено-основните черти и белези на техния произход, прародина, разпространение, антропология, език, социално-политическа организация, материална и духовна култура. От вътрешно-научна гледна точка и вън или независимо от функцията им на идентификационно-диференциращи, въпросните признаци не са нищо повече от научни факти, в съдържателната страна на които са синтезирани и закрепени прекараните многократно през горещата реторта на научния анализ-синтез на прабългаристичното научно познание всички без изключение достъпно-налични исторически, лингвистически, епиграфски, палеографски, археологически, антропологически, етнографски, етногеографски и други сведения и данни. Прабългарите се отнасят към тюркските племена и народи и по етнографски признак и по специално по вида на жилището, което при всички тях по принцип е юрта. В Българската Медиевистика този въпрос е със статута на математическа аксиома и изобщо не се поставя на обсъждане, въпреки добре известните проблеми, които материалът на юртата поставя пред археологията, вж. напр. Академичната История, т. 2. Но независимо от това археологически достатъчно сигурно идентифицирани и съответно сравнително пълно описани са прабългарските юрти например от смесеното славяно-прабългарско селище край с. Топола, Каварненско. Юртата като основен вид жилище прабългарите я имат и си я носят още от своята прародина Минусинската Котловина и от нея те се ползват през цялото време на повече от 10-вековната си миграция на запад, включително и по времето, докато се намират около и върху земите на дн. Китай. Ив. Добрев, Златното съкровище на българските ханове от Атила до Симеон. София, 2005. Към последната доста обширна географска област безспорно спада и Минусинската котловина, в която редица изследователи от различно време, виждат прародината на българите, и в най-ново време, ”унгаро-българският” историк проф. П. Юхас [1985] например издири, систематизира, обясни и описа немалък брой факти и данни от езика, антропологията, материалната и духовната култура на ранноантичните племена по тези земи, които по един категорично-неоспорим начин свидетелствуват и доказват, че прародината на българите е тъкмо тук, по тези степи, където през епохата на Тагарската култура от VІІІ-V в. пр.н.е. например, българите живеят през зимата в къщи, а лятото – в шатри, като в селищата са разположени една до друга къщи и юрти, докато през зимата животните ги затварят в кошари;...[155-162]. По същия начин от китайския език води своето начало и титл. бан и дори за нея в литературата има вече достатъчно подробно-конкретни сведения и данни, а именно: През 105 г. пр.н.е, шанюй е титлата на върховния владетел на сюнну, докато владетелите на двете крила носят титл. сьян-ван, съответно ляв и десен; през 48 г. сюнну се разделят на северни и южни, многочислените племена при които имат владетели или с титл. ван, или с титл. шанюй; в края на династията Хан, за ванове се обявяват старейшини на номадски села, преселища, рус. кочевье, които имат повече от 800 юрти в единия от случаите и повече от 1000 юрти в другия, като всяка една от титлите може не само да се присвоява лично-индивидуално, но да се дава още и от страна на върховния владетел или пък от страна на китайския император с нарочен указ [Таскин 1986, 216-217].

По това време около Крим все още няма никакви хуни, да не говорим пък за някаква връзка с готите.

Разбира се, че прилагате двоен стандарт и повече от очевидното доказателство е над вас, където няма нито една дума по същество, а само най-вулгарно груби клевети и ругатни, които са с нищо непредизвикана и напълно несправедлива лична обида. Форумът е отворен за всички, независимо от тяхната специалност и занимание и всеки има правото да си каже мнението по даден въпрос, без обаче да преминава в личностен план, но в по-голямата си част такива са писанията на този и на другите двама потребители. Според правилника на Форума вие отдавна трябваше да ги санкционирате и даже да им забраните достъпа в него. Самият факт, че не го правите, но същевременно ми правите забележка за направо бледо-невинни спрямо неговите мои квалификации, показва, че прилагате двоен стандарт. От такива "потребители" Форумът няма нужда и щом като не си заминават доброволно, то вие модераторите сте длъжни да ни освободите от тях, за да можем на спокойствие да дискутираме поставените тук въпроси.

Поради добре обясними причини и на вас много ви се иска и този път да се компрометира и тази моя тема, но този път не познахте! Без да имам претенцията, че мога да имам толкова силно развито и тънко чувство за хумор като вас, особено що се отнася до репродукцията на някои правописни бисери, нека и аз да ви задам за домашно някои задачки, и то ограничавайки се засега само до цитирания от вас форумен пасквил:

Моля да ме извините, че ще добавя - на български език това име е възприето и утвърдено като "персийски".

Ти отново намери сгоден случай, за да демонстрираш гробищарската си гениалност и то тъкмо в областта на лингвистиката!? Нещо много скоро забрави как не можа да различиш прабългарското руническо от пехлевийското писмо; Хазарската преписка от Анонима на Хазе, та единственото, което можа да измъдриш, беше да ми препоръчаш да се лекувам? А за "иранските" имена на прабългарите вече ти казах - те да имат даже и 300 ирански по произход имена, от това изобщо не стават повече иранци и по-малко прабългари тюрки, отколкото са си. Моята научна теория за прабългарите не преначертава никакви граници, а се опитва да ги ситуира там, където са те, и географски, и хронологически. Изключвайки тъпите гробищари като тебе, мене никой не ме гони от форумите, а точно обратното! И най-красноречивото свидетелство и доказателство за това са огромният брой посещения, които имат всички мои теми в този и предишните ми форуми. Но очевидно ти си лишен и от способността да видиш и сравниш 2 цифри от броячите на панела на темите на форума, да не говорим за къде по-сложни неща от Прабългаристиката!

Бихте ли цитирал тук онзи "среднобългарски" извор или източник, в който намирате този "среднобългарски протограф на Именника"?

Шатра е персийска по произход дума и има за основа средноперс. чатр. Тази дума прабългарите заемат от персите по време на миграцията си през Средна Азия през 1-4 в. От същата основа е и турското по произход бълг. чадър.

И като дрънкате всички тези глупости, случайно да ви идва на ум, че се опитвате да продавате краставици на краставичар? Кой тук е лингвистът? Аз с моето филологическо образование и вече почти 40-годишна езиковедска научна дейност или вие с вашата ветеринарна медицина? Девиациите ви са толкова прогресирали, че нямате нито срам и съвест и още по-малко пък чувство за мярка!

Приемам, поднасям извинения на всички останали читатели, няма да се повтори!

Но вляво от него е посочен като че ли и Тулча и така излиза, че този град е почти на устието на най-южния ръкав на Дунав, докато по принцип като че ли се смята, че Преславец е между Тутракан и Силистра?!? Но от коя година е тази карта?

Вие сте толкова великодушно-снизходителен към Счетоводителя, защото той е и ваш духовен баща. Тази тема винаги е била една от най-злободневно-актуалните в националната и световната наука Прабългаристика и такава ще си остане и занапред, особено след като в научно обращение се вкарват в още по-голяма степен и обем както китайските извори, така и археологически сведения и данни за хунну/сюнну. Неговата "велика" заслуга е към такива дилетанти и лаици като вас, защото той смачка и сдъвка хубавата наука и след като я преживя известно време, върна зловонно-отровното съдържимо по съответните анатомични канали във вас, само че така той само ви отрови! Мнозина отдавна вече не искат и да чуят за него, но Времето е пред всички нас!

Тук няма никаква погрешна теория, защото Чен разчита съответните китайски йероглифи, които на китайски имат едно звучене, но под и преди него стои друго звучене и това е етнонимът болгар! И щом като там го има този етноним, то няма никакви причини да не се съгласим и приемем, че пак болгари е народът, за който се говори в тази китайска хроника!

Я думаю, что основателями Киева являются (тюрко-)болгары и точно они и наименовали его на основе соответствующего слова своего болгарского языка. Подробнее: Иван Добрев, ФУНДАМЕНТАЛНО-ИСТОРИЧЕСКИТЕ ПРИНОСИ НА БЪЛГАРИТЕ ЗА РУСКИЯ НАРОД И ДЪРЖАВА Северните българи и русите През Късната Античност и Ранното Средновековие прабългарските племена наброяват към тридесетина и те се разпростират и заемат по-голямата част от необятната територия между Байкал и Рейн от изток на запад, в това число и от Мала Азия и Балканите, и от Балтийско море до Средиземно море от север на юг, в това число и малка част от Апенините. В противовес на това през Ранното Средновековие източнославянските племена се разпростират и заемат само незначителна част от западните земи на съвременна Европейска Русия и най-вече речните басейни, свързващи Балтийско море с Черно море [Трубецкой 2009, 1], докато сред множеството племена и народи, населяващи останалата и по-голяма част от тези земи, сравнително висок е относителният дял на болгарските племена и народи. Тези племена и народи съответно не само играят много по-значително-важна, отколкото славяните, обществено-икономическа, политико-идеологическа и културно-просветна роля в региона по това време, но и смесвайки и преливайки се в местните славянски племена придават и конкретно-определена специфика и на етногенезата, езика, антропологията, етнопсихологията, материалната и духовната култура и на формиращата се руска народност. Исторически първото и начално обществено-икономическо и културно-просветно влияние и принос на прабългарите/болгарите към източните славяни датира от VΙΙΙ-ΙХ в., когато след разпадането на Стара Велика България на хан Кубрат племенното обединение на така наречените черни болгари, но всъщност и в действителност според общотюркската по принцип и собствено прабългарската в частност Цветова Геосимволика пределно вярно и точно, северните болгари мигрират и се разпростират на северозапад, като с течение на времето се смесват и преливат в местните славянски племена, включително и в най-източните западни славяни, които впоследствие ще станат част от етническата основа, върху която ще се образува полската народност. През този период по своето обществено-икономическо и културно-просветно развитие и състояние северните болгари се намират на едно много по-високо ниво и стъпало от местните славяни, тъкмо поради което те полагат основите или пък изграждат такива градове като Фанагория, Тмуторокань, Чернигов, Тороцк, Путивль, Хунгвар, дн. Ужгород и др. Специално за Киев, към средата на V в. тук е седалището на предшественика на хан Атила - хан Ругила, а към средата на VΙΙ в. той е столица на по-малкия брат на хан Кубрат - хан Шамбат, от времето на когото са разкопаните напоследък отбранителен ров и капище и който по този начин полага основите и на просъществувалата 2-3 века собствено прабългарска държава Северна Болгария или в по-старата терминология – Черна Булгария. Свидетелството доказателство за последното е това, че и понастоящем вътрешната крепост на Киев носи името Самбатос, докато Константин Багрянородни пък отъждествява тези две имена: И так, все они спускаются рекою Днепр и сходятся в крепости Киоава, называемой Самватас [Багр-Имп, 6-7]. От прабългаристична гледна точка името Шамбат е повече от прозрачно и се състои от собствено мли Сам, началният консонант на което в прабългарския език е звукът ш, и към което е прибавена средноперсийската по произход прабългарска титла бат, налице също така и в имената и на други прабългарски ханове като Бат-Органа, Бат-Баян, Ай-бат, Крум-бат и др. [Добрев 2004, 74-76]. При това положение и понеже извежда името Самватас едновременно от две прилагателни имена, повече от очевидно, единствено като лингвистико-ономастически пределно неграмотна трябва да се определи доста разпространената понастоящем ”тюрко-хазарска етимология”, според която то възниква на основата на ”sam- ("высокий, верхний") + bat ("сильный") со значением "верхнее укрепление", "высокая крепость", что соответствует реальному местоположению Киева” [срв. Бруцкус 1924, 18-20; Якубинский 19531 346-347]. От друга страна основател на Киев не може да бъдат нито хазарите, които изобщо нямат хан Самватас, както без всякаква аргументация, но и след лингвистически изобщо неиздържана етимологизация приема Р. Скрынников [2009, 15-19], нито пък по-късните дунавски прабългари от времето на хан Омуртаг, както допуска Г. Вернадский [2009] на основата на едно съвсем некомпетентно сближаване на много добре известния от гръкоезичните прабългарски надписи и при това повече от неясно защо съвсем погрешно изписания при него геннм Τζακαραρ [Бешевлиев 1992, 227-234] с мли Щок на един от тримата братя, които според легендата основават града [229], когато всъщност и в действителност според нас той е основан още по времето на прабългарите на хан Баламир към края на ΙV в., видно особено добре и от долуприведената прабългарска етимология на названието на града. Между впрочем малко преди окончателното си установяване в Киев хан Шамбат се спира временно и в град на Кримския или Таманския полуостров, който от тамошните алани се назовава на негово име като Самкерц, т.е. ”град на Сам” [вж. и срв. Артамонов 1962, 373]. И към средата на ΙХ в., вече много добре се знае от летописите, а се приема и от съвременните изследователи, че на югоизток от Киев и чак до Днепър и Кубан в Приазовието се простират земите на Северна/Черна България на хан Алмуш, бащата на хан Арпад, за когото въпреки Е. Хелимский [2000, 433-435] изобщо не съществуват каквито и да е основания или причини да се приема и твърди, че е от хазарски произход. Именно за тази България летописецът съобщава: Знай, что так называемая Черная Булгария может воевать с хазарами. [Багр-Имп, 9,178-179, вж. и срв. Златарски 2009, 81-82; Бариев 2009а, 1-3; Гадло 1968, 3-25]. Специално хан Алмуш е съюзник и приятел на Асколд и той очевидно-безспорно е християнин, който след гибелта на Асколд построява църква над неговия гроб извън укрепленията на града и й дава името св. Николай, каквото е и християнското име на неговия приятел каган Асколд (М. Брайчевский). Невежеството между впрочем тъкмо по този въпрос на руските историци е повече от пословично и достатъчно пълна представа за него дава следната извадка от специално-индивидуално изследване, посветено на Киевска Русия:... Полагане основите наКиевското Княжество и руската държава Всъщност и в действителност още от времето на хан Крум и хан Омуртаг североизточната граница на огромната и по територия, и по разнородно население империя Първо Българско Царство започва от най-източния край на билото на Карпатската верига, която образува широка дъга от запад на югоизток, напуска я някъде около днешния украински град Борислав и се прехвърля върху р. Днестър в горното й течение, върви надолу по реката до големия завой малко след гр. Каменец-Подолск, устремява се на североизток и достига р. Днепър северно от гр. Кременчуг, тръгва надолу по течението на реката и излиза на най-северната точка на Черно море - Херсонския залив, източно от днешния гр. Одеса, така че северен съсед на българите по това време тук са славяните от Киевското Княжество [вж. Божилов 1979, 117-118; Добрев 2005, 10-11, срв. Вернадский 2009, 227; Багр-Имп, 109-110]. В началото на ІХ в. Киев е погранична хазарска крепост със смесено население главно от славяни езичници, хазари юдеи, северни българи и други тюрки тангристи, варяги християни, алани, хорезмийци зороастрийци, евреи търговци и др. Свидетелство и доказателство специално за присъствието в града на българи, вече примесени с алани, са откритите тук погребения чрез трупоизгаряне, които се датират към първата половина на Х в. (М. Каргер) [вж. и срв. Генис 2009, 4; Голб, Прицак 2009, 23-29,46; Каргер 1958, 136-137]. Името на града обаче си е чисто прабългарско по произход и то се образува на основата на късноантичното болг. *килев ”градец, градче”. Това нарицателно съществително име се съдържа още в прабългарския ойконим Шаркел, рус. Белая Вежа, а така също и в лексема от каменен надпис на гръцка графика и южнодунавски прабългарски диалект от втората половина на ΙХ в. от Североизточна България: ΟΧΣΙ ΤΖΙΤΜΑ ΓΙΛΕ - Охши, не отивай в града! Етимологичната фонетична промяна л-й по принцип е типично-характерна за късноантичните и ранносредновековните прабългарски езици и диалекти и тя се проявява еднакво не само в такива прабългарски имена от V в. като едно от имената на хан Атила – Айбат, от *ал ”голям; велик” и бат ”княз”, също и в засвидетелствуваното във византийските извори от Приск под 448 год. име на неговия чичо - Ώηβάρσιος от *еуbеrs, а това пък от по-старо *аlаbars, но така също и в късноантичните или ранносредновековни прабългарски заемки в унгарския език като bojtorjбn, имаща за основа и начало болг. *baldпrgan ”балдъран” [вж. Добрев 2005, 98-100, срв. Вернадский 2009, 255-256; Кузьмин 2009, 18-19; Багр-Имп, 50]. Така възникналият и образуван на прабългарска езикова почва още през V в. ойкнм Киев с течение на времето преминава и се заема в езиците и на други племена и народи. По силата на това името съответно се и променя фонетически, съобразно специфичните черти и особености на конкретния език и така се получават редица негови националноезикови фонетични варианти. Такива фонетични варианти на името в средновековния еврейски език например са формите qiyyob (X в.), qiyob, qiyab (XII в.), kiyow/kiyew (около 1165 г.), qiyaww (XIII в.) и др. [вж. и срв. Голб, Прицак 2009, 13-14]. Наред с това, най-широко и постоянно-непрекъснато използвано през цялата му история първично-основно и най-старо име, през определени по-кратки периоди от развитието си и за по-тясно-ограничена, кратковременна и паралелно-самостоятелна употреба градът има още и такива имена като например Кийоба, гр. Κιοάβά [Багр-Имп, 6-7]. За това негово име може да се предположи, че то му е дадено от местните тюрки – болгари, хазари, черни клобуки, узи, печенеги и др., на основата на името на единия от известните от преданията и летописите трима братя, установил се за известно време в Киев, като към него е прибавена собствено тюркската по принцип и не съвсем ясно каква точно в частност дума географски термин оба ”село; град”, т.е. Градът на Кий. Друго такова име на Киев с по-тясно-ограничена и кратковременна употреба е и ойкнм Ман Керман - Man Kerman ”великий город”. Спестявайки напълно преднамерено-съзнателно собствено лингвистичните и ономастикоетимологичните си резерви и съображения, сега и тук искаме само да отбележим, че това име обаче въпреки Ом. Прицак [Голб, Прицак 2009, 46-47] най-вероятно е куманско, а не болгарско преди всичко заради сравнително късния XII в., когато е образувано и се употребява, а така също и поради практическото отсъствие вече по това време в областта на прабългари, докато същевременно половците къпчаки навлизат все повече и повече в руските земи.

Благодаря, приемам всичките ви несвързани приказки за сведение и с напразната надежда, че мога да науча нещо смислено-свястно тъкмо от вас!

И след като си избереш, как точно се казва този толкова музикален етнарх, гледай после да направиш някаква смислова връзка и с крепостта, и с племето! Пожелавам ти успех и добро здраве!