T.Jonchev

И аз не знам, просто заложих на твърдението на Мингазов, че арабският превод е само един, защото не знам нито арабски, нито етиопски и няма как да проверя основанията. Разбира се, прав си, че е много по-логично да търсим началото на разминаването в превода на арабски, а не на етиопски, но тогава арабските преводи от гръцкия оригинал би трябвало да са били два. Точно. И е единственото. Според мен това е крайно недостатъчно, за да приемаме отъждествяването между Кетрадес и Кубрат, още повече че Кетрадес е лице, което очевидно живее в империята, за да може да участва в политическите интриги, подобно на споменатите от Йоан Никиуски Давид, Теодор и Филагрий. Като се има предвид, че тези събития се разиграват в рамките на по-малко от 4 пълни месеца (юни - септември 641г.), времето едва ли е достатъчно за активна намеса на чуждестранен владетел, действащ от голяма дистанция, какъвто е Кубрат. Така е. Текстът на патриарх Никифор въобще не предполага Ираклий и Кубрат да са се срещали лично. Вождът от 619г. не може да е бил Кубрат, защото този вожд е патриций още преди посещението, а Кубрат получава тази титла петнадесетина години по-късно.

Най-малкото защото няма нито едно сериозно основание да смятам обратното.

В старогръцки ανεψιος има две значения - "(първи) братовчед", но и "племенник". В средногръцкия етап от развитието на езика за "братовчед" започва да се използва εξαδελφος, a ανεψιος запазва само значение "племенник". Само с такова значение думата се употребява още от Теодорит Кирски през V век. Така я ползва и Малала малко по-късно, а в VIII-IX в. значението "племенник" е напълно универсализирано. У патриарх Никифор думата е употребена още веднъж, освен за Кубрат и там значението категорично е "племенник". Това значение на понятието е посочено в средногръцкия речник на Трап и във всички модерни преводи на "Кратка история" (напр. на Манго от 1990г., както и в българския на В.Иванов от 1997г.) Преводачите от XIX - началото на ХХ век често превеждат ανεψιος като "братовчед", "син на бащиния брат" (или "братанец", както е у Златарски) вероятно защото превеждат византийските текстове, опирайки се на подготовката си по класически езици, а не точно по средногръцки. Място за известно колебание обаче има и то произтича от факта, че Кубрат е живял в преходен период за гръцкия, макар че у разни автори ανεψιος се употребява само като "племенник" още преди VII век. Но не знаем от кого патриархът е заимствал информацията за Кубрат, където е наречен ανεψιος на Органа (не е от т.нар. Велик хронограф, защото у Теофан тази информация я няма) и дали този неизвестен автор не е използвал думата в архаичното й значение. Фактът, че патриархът я е употребил на друго място с актуалното в IX век значение не пречи. Тази вероятност е малка, но не е изключена. Бележката на Мингазов върху текста от Каталога д'Абади не ни помага в случая не само защото най-вероятно Кетрадес на Йоан Никиуски не е Кубрат, но и защото този, който е превел хрониката от гръцки е знаел зле езика, допуснал е маса несъобразности (мисля, че и самият Мингазов отбелязваше това) и едва ли може да се разчита, че е бил перфектен с превода на точно това понятие. От друга страна присъствието на "син на бащин брат" в този ръкопис срещу "син на брата" в другите два вместо да реши, усложнява въпроса още повече, тъй като при това положение излиза, че разминаването се е получило не в първичния превод от гръцки, а във вторичния - от арабски.

Не става дума за преводи, а за оригиналния Орбини. Той не пише нито на български, нито на руски и в неговия текст има slavi, но не и славяни (с тази азбука и ортография - защото винаги това се изтъква). Какви славяни е измислил тогава?

В случай, че членовете на форума все още имат интерес - темата отново е отключена.

Не показахте къде Мавро Орбини е написал "славяни в книгата си, но същевременно упорито продължавате да твърдите, че е "измислил" славяните. Голословни и повтаряни напук на фактите твърдения не са приемливи тук.

И на мен започна да ми писва от голословните Ви твърдения. След като противно на фактите ще продължавате да повтаряте това, дайте доказателство, че у Орбини има такава дума - сканирана страница от оригиналния текст на книгата му, на която тази дума може да се види. Ако не, на спаменето Ви се слага край.

Ако за българите е пресилено, също толкова пресилено е и за славяните. Иначе стандартът е двоен, т.е. става дума за антинаука. Избирайте си.

Смисълът е ето това:

Не, не е "българи", а Βουλγαροι, Bulgares и Vulgares. И след като Вие държите да Ви се доказва синонимност между "славяни" и Sclavines, ще Ви се наложи да доказвате, че "българи" и "Vulgares" са синоними. Но понеже няма да го направите, това ще покаже очеизваждащо, че темата за славяните и прашинките не е нищо повече от спам. От друга страна, не Ви е излишно да прочетете Орбини, за да видите, че в неговия текст няма дума "славяни". И след като няма, а масата автохтонци (вкл. Вие) повтаря до припадък, че той бил "изобретил" славяните, това е признанието ви, че slaves/sclaves = славяни - факт, добре известен на науката от няколко века. В историческата наука "оригинално" не значи "атрактивно".

Списъкът му започва оттогава, откогато започват данните за българите в ползваните от него издадени латински извори. Нищо оригинално. А след като твърдите, че нямало славяни, понеже в изворите няма дума "славяни" (по този начин написана), за какви царе в V век изобщо говорите? По собствената Ви логика по това време няма и българи.

От добавките към българския превод на Манасиевата хроника например. Всички владетели, споменати от Пеячевич, са взети от печатно издадени към средата на XVIII век латински източници, вкл. недоразумението Либертем, продукт на грешка на абат Сирмон в изданието от 1611г. Оценката на sir по въпроса е перфектна и към нея няма какво да се прибави:

С леко закъснение от около 13 века. Интересно, че царският скрипторий на Иван Александър не е имал такъв фамозен списък, а и самият Пеячевич никакъв списък не е споменал. Ако фантазията поработи още малко, може да се окаже, че Пеячевич е открил някоя незнайна библиотека или пък е наследник на Бузан по права линия. Но в никакъв случай не е прочел за Бузан у Павел Дякон, макар че последният е издаван печатно поне три пъти в периода XVI - XVII в. и Пеячевич го е ползвал.

Щом Вие сте против, това е решаващо. В случая обаче проблемът не е дали името е Бузан или Божан, а откъде Пеячевич знае за него.

Е, щом Павел Дякон потвърждава Пеячевич, всичко е съвсем наред.