Отиди на
Форум "Наука"

T.Jonchev

Глобален Модератор
  • Брой отговори

    3898
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    71

T.Jonchev last won the day on Август 10

T.Jonchev had the most liked content!

Репутация

2756 Доцент

2 Последователи

Всичко за T.Jonchev

Лична информация

  • Пол
    Мъж

Последни посетители

21058 прегледа на профила
  1. Какво може да види и какво не г-н Пл.Пасков в един повреден надпис, не занимава особено общността в БГ Наука. Но може би, повтаряйки неговите "съображения", вие ще ни кажете коя дума в гръцки започва с "ГГРА"?
  2. У Омир има доста информация за колесниците. Главините им са били метални и може би са мазани с нещо, за да се намалява триенето. И все пак то е било чувствително - спомням си едно място в "Илиада", където се казва, че оста на Диомедовата колесница започнала да скърца. Но не съм срещал никъде колесница да се е запалила или поне оста да е запушила. Ако са се случвали такива неща, мисля, че Омир щеше да го спомене - той е цар на детайлите.
  3. Понятието "византийци" се среща в много гръцки средновековни текстове - далеч преди времето на Йероним Волф. Маса ромейски писатели за столицата на империята употребяват по-често "Византион", отколкото "Константинопол" (любимата ономастична архаизация, която толкова дразни автохтонците, но в случая една от причините е да съкращават писането - затова често се ползва и само "градът", което идва от латинската традиция на употребата на "urbs"). Пишейки "византийци", тези автори разбират основно гражданите на Византион, така че в повечето случаи понятието не се отнася за всички поданици на империята и не е синоним на "ромеи". Има обаче и текстове, в които "византийци" и "ромеи" се явяват синоними и по всяка вероятност ако империята се бе задържала още 2-3 столетия тази синонимия би придобила универсален характер. Поради загиването на империята тази универсализация се оказа дело не на самите ромеи, а на ранните западноевропейските изследвачи на имперската история като Волф, абат Лебо, а по-късно и дю Канж. Но понятието "Византия" си е историографски термин - като наименование на държавата то не е използвано от самите ромеи. Така че съвременното изхвърляне по повод има или няма "Византия" и "византийци" не е повече от обичаен лаически напън за "изправяне на криви краставици", прицелен от една страна да уязвява науката, а от друга - доста нискохоризонтна демонстрация на познания. Също като с "Омуртаг" и "Муртаг".
  4. Цитатът е много подходящ - попаднали сте точно в целта. Що се отнася до самата разработка, тя може да бъде структурирана поне по няколко начина, но все пак зависи каква е: възложена в училище домашна работа или примерно университетска курсова.
  5. Точно така. Но явно обучението в мислене са само високопарни думи, а на практика министерството бяга от това и не смее да остави учениците да разсъждават - вероятно и защото няма потенциал после да оценява разсъжденията им.
  6. Несъмнено познаването на фактите е conditio sine qua non за опериране в историята. Тук правотата на sir е неоспорима - без фактите и най-блестящото мислене е само фантазиране. Няма нищо лошо в това матуритетният тест да проверява и доколко се знаят фактите. Но според мен е задължително да се изисква и тълкуване на факти, ако ще се адмирира, развива, стимулира мисленето. А от това каква интерпретация прави зрелостникът по даден проблем, веднага става ясно познава ли фактологията или не. И дори не е най-важно правилна ли е интерпретацията или не (особено пък като имаме предвид, че редица въпроси търпят различни интерпретации, откъдето възникват и научните спорове) - същественото е как е направена, как се мисли, как се гради хипотеза, какви аргументи се привеждат. Т.е. най-високо би следвало да се цени умението, а не знанието. Умението надгражда знанието, но не може без него.
  7. Съгласен - точно така би трябвало да е. Само че продължава да господства параноичната истерия да се оценява "обективно" - т.е. по критерии, измерими в количествени показатели. А може би министерството не е никак сигурно, че оценителите му са в състояние да оценят качество - ето защо матуритетните тестове са задължително снабдени с "ключове", съдържащи "правилното знание", така щото и всяка чистачка може да ги проверява. Работата е много жалка.
  8. ОТНОВО ИЗДЪНКИ В МАТУРАТА ПО ИСТОРИЯ За пореден път заданието за матурата по история на 23 май 2019г. се оказа неиздържано в редица пунктове. Това вече се превърна в дълга и неприятна традиция, доказваща както съмнителната компетентност и коректност на експертите на МОН, така и факта, че не истински подготвените – знаещи, мислещи и креативни – зрелостници изкарват високите оценки на тази матура, а зубрачите и нагаждачите. Напук на всички многоглаголстващи призиви на МОН за обучение в логическо мислене, рационалност и комбинативност, умения за творческо опериране с познанието и пр., и пр., на матура от зрелостника всъщност се очаква единствено проста репродукция, гарнирана с таланта да отгатне какво са си мислели съставителите на заданието, докато са го калъпили – за да уцели очаквания от тях „правилен“ отговор, включително и когато този отговор е обективно неверен. И ако сте действително великолепно подготвен зрелостник и човек поне с мъничко чувство за собствено достойнство, вие никога няма да получите отлична оценка на тази матура, защото няма да си позволите да давате очаквани, но неправилни отговори, дори да сте отгатнали мислите на министерските експерти. Независимо от общо взето ниското ниво на трудност на матуритетните задания, което предполага успешно справяне дори при най-слабите, не може да се подмине въпросът за принципа на равнопоставеността на зрелостниците, а този принцип практически не се спазва вече цяло десетилетие. В системата на образованието циркулират всевъзможни одобрени учебници, които, макар да са съобразени със съответната програма, далеч не са еднакви по съдържание. И когато експертите монтират матуритетното задание, те ползват фактология и илюстративен материал, които присъстват в едни, но липсват в други учебници. Какво да прави зрелостникът, ако не е имал щастието „неговият“ учебник да е бил сред предпочитаните при съставянето на заданието? Този проблем продължава да стои открит, последиците му – да нанасят вреди на явяващите се на 23 матуритетни сесии (майска и августовско-септемврийска) зрелостници, а МОН запазва пълно мълчание по него. Може би не си дава въобще сметка? Само един пример за горното: първият въпрос от тазгодишния тест гласи „Кои племена са описани в откъса от исторически източник?“, а под него стои извадка от „История на войните“ на Прокопий. Дали този текст присъства във всички учебници по българска история обаче? Защото, ако не присъства и зрелостникът не го познава, ще му е доста трудно да избере верен отговор от четирите предложени варианта при положение, че въпросът визира множествено число. Още малко конкретика от матура 2019: 1.Въпрос 14 от теста е формулиран по следния начин: „С издаването на кой вестник се поставя началото на българския възрожденски печат?“. Предвиденият правилен отговор е „Български орел“ и - отнесен към формулировката – отговорът действително е правилен. Само че началото на българския възрожденски печат не е поставено от вестник, а от списание „Любословие“ (1842/44). Не знаят ли съставителите това или просто научната коректност във формулирането на въпросите не им е приоритет? 2.Задача 31 изисква от зрелостника да попълни на правилни в хронологическо отношение места липсващи имена на български владетели от X – XI век: едно между Борис II и Самуил и две след Самуил. Най-логичните отговори тук са „Роман“, „Гавраил Радомир“ и „Иван Владислав“ и такъв е и верният отговор според ключа. Колко точки обаче ще получи зрелостник, който вместо този отговор, даде „Роман“, „Иван Владислав“, „Пресиян II” или „Роман“, Гавраил Радомир“, „Пресиян II”, които също са съвсем верни, защото задачата изисква правилна хронологическа последователност, но не изисква непременно непосредствена поредност на царуванията? 3.Задача 33в пък изисква срещу събитието „суспендиране на Търновската конституция“ да се посочи историческа личност, свързана със събитието и века, в който то се е случило. В ключа правилният отговор е „княз Александър I”, “XIX”. Т.е. според съставителите в хода на българската история има само едно суспендиране на Търновската конституция. Всъщност обаче има поне още едно – в резултат на Деветнайсетомайския преврат и режима на звенарите. Това суспендиране е дори по-дълготрайно от първото. Може ли някой да познае какво ще се случи на зрелостник, който като отговор на тази задача напише „Кимон Георгиев, ХХ век“? 4.Задача 34 включва набор от термини, от които зрелостникът следва да избере подходящ за илюстриране на изредените по-долу обяснения. Подточка „в“ гласи „висша титла във Византия, пренесена в България през XIII век, втора в йерархията след царя“. Задачата изисква тук да се посочи титлата „севастократор“ – за нея се получава една точка. Само че този отговор е полуверен или по-скоро е неточен, защото във втората половина на XIII век втора в йерархията след царската е титлата на деспота, а не севастократорската. 5.Задача 35 предписва да се посочи свободно конкретен пример за всеки от изредените в задачата исторически термини, а в подточка „а“ стои терминът „хрисовул“. В ключа като верни за тази подточка са посочени вариативните отговори: „Дубровнишка грамота; Ватопедска грамота, Рилска грамота, Витошка грамота“. Всъщност половината от изредените отговори са грешни – няма основание първите две грамоти да бъдат наименувани хрисовули, защото „хрисовул“ е грамота със златен печат, а с какъв печат са били подпечатани Ватопедската и Дубровнишката грамота изобщо не е известно. Дори в някой учебник по българска история тези две грамоти да са наречени погрешно хрисовули, това не е никакво основание експертите на МОН да повторят грешката, ако са наясно, че е грешка, разбира се. И ако зрелостникът запише примерно грешния отговор „Дубровнишка грамота“, той ще получи за това 2 точки, но ако наистина е добре подготвен и напише да кажем „Зографска грамота на Иван Александър“ или „Мрачка грамота на Иван Александър“, ще получи 0 точки – именно защото е добре подготвен за разлика от съставителите на заданието. 6.Към задача 37 е приложена една доста схематична карта на военните действия на руската Дунавска армия в Освободителната война 1877/78г., а зрелостниците се приканват да разгледат картата и да отговорят на въпросите: „А) Коя война е отразена на картата? Б) Кой е първият освободен български град? Кой от градовете е подложен на обсада по време на войната? В) Как се нарича българското военно формирование, което участва в тази война? Запишете едно от сраженията, в които то показва своя висок дух и желание за победа.“ Това е задача, неизменно присъстваща в матуритетните задания, задача от типа „интерпретация на източник на информация“ (откъс от исторически извор или изображение, най-често именно карта). Очевидно този тип въпроси се считат за особено ценни, след като носят и повечко точки – в случая 5. Но всъщност на тези конкретни въпроси спокойно може да се отговори и без карта, след като самите те намекват за освобождение и за българско участие във войната (т.е. българите не играят главната роля в нея). На практика зрелостникът няма каква информация да използва, разглеждайки картата, освен тази, че първият освободен град е Свищов – понеже според условните знаци воюващата армия там пресича Дунава (но щом се сети от съдържанието на въпросите за коя война става дума, ще се сети и за Свищов и без карта). Всички други въпроси категорично се отговарят не чрез информация от картата, а на база на предварителното знание – ако го има. Така че картата присъства само за разкош и всъщност не играе никаква роля. 7.По същия начин стои въпросът и със задача 38 – приложената тук пощенска марка ориентира единствено хронологически. Отговорите на поставените въпроси не произлизат от информацията, която тя дава, а от предварително наученото от учебник или други източници. 8.Както при всички матури по история последната задача е представена като изискване да се даде отговор на исторически въпрос (в обем 3 страници), но веднага след въпроса следва указанието „При отговора вземете под внимание следните въпроси:“, от което става ясно, че нещата въобще не опират до един въпрос. Всъщност се има предвид тематична разработка, а не отговор на въпрос – доказва го съдържанието на въпросите, които зрелостниците трябва да вземат „под внимание“. Защо е това противоречие и може ли да се направи качествена тематична разработка в рамките на два часа и върху 3 страници, след като темата (в случая) обхваща период от 38 години, характеризиращ се с интензивно развитие и множество промени? Този проблем в продължение на 11 години не само не се разрешава, но дори не се и обсъжда, все едно че не съществува.
  9. Затова пък може би пише, че са се "прибрали" в нея? Според математиците-историци излиза, че - бидейки българи от тема Никополис - тези бунтовници за разнообразие ограбили и поизбили собствените си сънародници, а може би и собствените си семейства. Логиката е несъмнена. Нямам никакво намерение да разубеждавам проф. Табов, ако е решил да твърди подобни глупости. Само че няма да е тук.
  10. Не се опитвайте да приписвате на Златарски собственото си предпочитание, проф. Табов. Нито той, нито пък който и да е от източниците, съобщаващи за бунта на Михаил, не смята, че Никополис е бил български. Напротив, данните са повече от ясни - бунтовниците са навлезли в ромейска територия, ограбили са я и са се настанили в Никополис като завоеватели. Останалото са несъстоятелните ви интерпретации. Освен това тук няма да добавите нищо повече в полза на любимия ви Велич. Подобни добавки не съответстват на темата и ще бъдат премахнати.
  11. Отново удобни измислици. Ето какво пише по въпроса Златарски: " Най-големият Симеонов син, Михаил, който също така се стремял да заграби върховната власт, напуснал манастира и като съблякъл монашеското расо, завзел една силна крепост в Струмската област, където той намерил опора у поселените още в края на VII век македонски прабългари от дружината на воеводата Кубер. Тия българи, след като отказали да признаят властта на цар Петър, се присъединили към Михаил, който подир това вдигнал въстание в 930 г. Каква е била целта на Михаил и неговите привърженици, когато се решавали на това предприятие, остава неизвестно; несъмнено е обаче това, че въстанието приемало опасни за Петър и неговото правителство размери, защото тук въставали вече не отделни недоволни личности, а цяла една област, която би могла да увлече подире си и други съседни ней области; и ако въстанието не могло да се разшири, то това се дължало на едно неочаквано обстоятелство, което овреме избавило България от сериозни вътрешни размирици: още в началото на въстанието Михаил се поминал. Привържениците му боляри, както и българското население, като се бояли да ги не постигне участта на по-раншните съзаклятници, решили да напуснат масово Струмската област; те навлезли във византийска територия и като преминали р. Струма, насочили пътя си към Елада; обаче още в Тесалия вероятно изменили насоката и потеглили в Южен Епир към стария град Никопол, близо до днешния град Превеза на Артския залив, дето се настанили, грабейки тамошните места; по-сетне със силата на оръжието те били принудени да признаят властта на ромейския император. " Няма никакво "прибиране" нито в Никополис, нито във Велич и няма как да има, защото бунтовниците не са излезли оттам, за да се "прибират" там. Там те са завоеватели и грабители. А ето изворите, на които се опира интерпретацията на Златарски: 1.Theophanes Continuatus: " Ho и монахът Михаил, самият Петров брат, прилагайки усърдие, за да заграби българската власт, въстанал в една българска крепост; към него се присъединили отцепилите се от Петровата власт скити. След неговата смърт те навлезли в ромейските страни, тъй че наедно потеглили от Макетида през Струма към Елада и пристигнали в Никополис, и ограбили цялата тамошна страна." 2.Скилица-Кедрин: " Михаил, другият Петров брат, копнеейки да завладее българската власт, като завзел силна крепост, почнал да бунтува българите и мнозина се присъединили към него. След малко обаче, когато той умрял, привържениците му, като се побояли от Петровия гнев, навлезли в ромейските страни през Македония, Струма и Елада; те завладели Никополис, ограбили всичко по пътя си и най-сетне се настанили в него; по-после, след като били надвити поотделно, те станали подвластни на ромеите. " Та, къде е видял проф. Табов това "прибиране"?
  12. Поклон, приятелю, истински поклон и възхищение! Тези разкази не са просто информативни, а докосват сърцето. Имаш несъмнен талант за писане - използвай го!
  13. Нищо не липсва. Думата rex е случайно пропусната. Впечатлението за нелогичност по отношение на последователността и причинно-следствените връзки, а оттук - за някакви пропуски на текстове при изданията - се създава единствено поради ужасния маниер на писане на Алберих. Този човек очевидно е бил някакъв библиоман, разполагащ с огромен брой източници, чийто императив при писането е количеството, а не логиката и повествователността на изложението. Цялата му хроника прилича повече на съвременното църковно календарче, отколкото на историческо произведение: той просто е преписвал всичко, до което е могъл да се докопа, без да се грижи в повечето случаи за връзката между събитията, които излага в съответната година, ползвал е доста безкритично всевъзможни източници, по-голямата част от които дори не си е дал труд да спомене по име. Ако тези източници бяха оцелели до наше време, днес никой нямаше да чете Алберих - неговата основна заслуга е, че е съхранил изцяло или отчасти (защото несъмнено е и съкращавал някои неща) данните на по-ранни автори, които впоследствие са били изгубени и които познаваме сега единствено благодарение на неговата хроника.

За нас

Всяка помощ за нас е ценна и се надяваме с общи усилия да успеем да поддържаме това място на научни дискусии живо. Форум "Наука" е сред малкото активни форуми в България, изключително полезно и нужно място за свободна обмяна на мисли и знания.

baner_event_marco

За контакти:

×
×
  • Create New...