turanaga_san

Което идва да покаже, че ако хванем някой случаен товариш от улицата, едва ли ще му отнеме повече от час за да разбере за какви суфикси става въпрос. Нещо което на господа Тюрколозите не им се изяснява вече не знам колко десетилетия. Как стават тия работи? Имало ги Прабългарските суфикси в Чувашкия .... и какво като ги има, ако изобщо ги има, не спира да се пита Туран ага? То ако Чувашкият език беше цяла група от Древни Тюркски езици, всичките с подобни суфикси, да седнем па да си приказваме за Чувашки суфикси, обаче какви са реалностите? Чувашкият език стои като самотник в ъгъла, а реалните езици съвременни на Прабългарския и притежаващи подобни системни суфикси за числителните редни са ... кои? Какво казва световната и родна Хунология? Казва същите дивотии, каквито се съчиняваха за Прабългарския суфикс за множествено число АР, което не било идентично с абсолютно същия суфикс АР в един куп ИЕ и не-ИЕ езици, а било идентично с Тюркския суфикс за множествено число ЛЕР. Е да, ама не Не е нито ЛЕР нито ЛАР, и тая работа няма да излезе аркадашлар

Да, оказа се, че пак познахме. Счетоводителят може да е неук лингвист но си е избрал най-работещия вариант. Ето ги и трите варианта: Звездичките за Аспарух ги пренебрегваме защото не се касае за реална грешка, а за друг смисъл на посочения срок, и те са си там независимо от това дали превода на числителните е Тюркски, Ирански или Патагонски. Вариант 1 1. Мишка – Сомор 2. Бик – Шегор 3. Тигър – 4. Заек – Дван 5. Дракон – Верени 6. Змия – Дилом 7. Кон – Теку / Именшегор 8. Овен – 9. Маймуна – 10. Петел – Тох 11. Куче – Етх 12. Прасе – Дохс 165 AVITOHOL DILOM TVIREM 9 300 years 4 300 years 300 465 IRNIK DILOM TVIREM 9 150 years 4 150 years 150 615 GOSTOUN DOHS TVIREM 9 1 year 6 months 4 2 years 1 month 2 617 KOURT SHEGORVECHEM 3 60 years 5 60 years 60 677 BEZMER SHEGOR VECHEM 3 2 years10 months 5 2 years 8 months 3 680 ISPERIH VERENI ALEM 1 62 years 6 months * 1 62 years 2 months * 61 694 TERVEL TEKU CHITEM 7 21 years1 month 3 21 years3 months 21 715 TVIREM (KORMESIY) DVAN SHEHTEM 8 5 years10 months * 6 6 years6 months 7 (28-21) 721 SEVAR TOH ALTOM 6 16 years 3 months * 12 15 years5 months 15 737 KORMISOSH SHEGOR TVIREM 9 16 years 4 months * 4 16 years 9 months 17 754 VINEH IMENSHEGOR ALEM 1 6 years5 months * 1 6 years11 months 7 760 TELEC SOMOR ALTEM 6 ?years?months12 ?years?months 3 764? SABIN Omitted 1 year approx 765 UMOR DILOM TUTOM 4 ?years?months 2 ?years?months 40 days Тюрк - Добрев 4* - 0* Вариант 2 1. Мишка – Сомор 2. Бик – Шегор 3. Тигър – 4. Заек – Дван 5. Дракон – Верени 6. Змия – Дилом 7. Кон – Теку 8. Овен – Именшегор 9. Маймуна – 10. Петел – Тох 11. Куче – Етх 12. Прасе – Дохс 165 AVITOHOL DILOM TVIREM 9 300 years 4 300 years 300 465 IRNIK DILOM TVIREM 9 150 years 4 150 years 150 615 GOSTOUN DOHS TVIREM 9 1 year 6 months 4 2 years 1 month 2 617 KOURT SHEGORVECHEM 3 60 years 5 60 years 60 677 BEZMER SHEGOR VECHEM 3 2 years10 months 5 2 years 8 months 3 680 ISPERIH VERENI ALEM 1 62 years 6 months * 1 62 years 2 months * 61 694 TERVEL TEKU CHITEM 7 21 years1 month 3 21 years3 months 21 715 TVIREM (KORMESIY) DVAN SHEHTEM 8 5 years10 months * 6 6 years6 months 7 (28-21) 721 SEVAR TOH ALTOM 6 16 years 3 months * 12 15 years5 months 15 737 KORMISOSH SHEGOR TVIREM 9 17 years 4 months 4 17 years 9 months * 17 755 VINEH IMENSHEGOR ALEM 1 5 years5 months * 1 5 years11 months * 7 760 TELEC SOMOR ALTEM 6 ?years?months 12 ?years?months 3 764? SABIN Omitted 1 year approx 765 UMOR DILOM TUTOM 4 ?years?months 2 ?years?months 40 days Тюрк - Добрев 3* - 2* Вариант 3 1. Мишка – Сомор 2. Бик – Шегор 3. Тигър – 4. Заек – Дван 5. Дракон – Верени 6. Змия – Дилом 7. Кон – Именшегор 8. Овен – Теку 9. Маймуна – 10. Петел – Тох 11. Куче – Етх 12. Прасе – Дохс 165 AVITOHOL DILOM TVIREM 9 300 years 4 300 years 300 465 IRNIK DILOM TVIREM 9 150 years 4 150 years 150 615 GOSTOUN DOHS TVIREM 9 1 year 6 months 4 2 years 1 month 2 617 KOURT SHEGORVECHEM 3 60 years 5 60 years 60 677 BEZMER SHEGOR VECHEM 3 2 years10 months 5 2 years 8 months 3 680 ISPERIH VERENI ALEM 1 62 years 6 months * 1 62 years 2 months * 61 695 TERVEL TEKU CHITEM 7 20 years1 month * 3 20 years3 months * 21 715 TVIREM (KORMESIY) DVAN SHEHTEM 8 5 years10 months 6 6 years6 months 7 (28-21) 721 SEVAR TOH ALTOM 6 16 years 3 months * 12 15 years5 months 15 737 KORMISOSH SHEGOR TVIREM 9 16 years 4 months * 4 16 years 9 months 17 754 VINEH IMENSHEGOR ALEM 1 6 years5 months * 1 6 years11 months 7 760 TELEC SOMOR ALTEM 6 ?years?months 12 ?years?months 3 764? SABIN Omitted 1 year approx 765 UMOR DILOM TUTOM 4 ?years?months 2 ?years?months 40 days Тюрк - Добрев 4* - 1* Вариант едно макар и странен с две версии за едно и също зодиакално животно се оказва най-работещ. Вариант две е най-зле и може да се изключи без значение какъв е превода. Просто разминаванията с годините не могат да се обяснят с каквито и да било преводи на числителните. Вариант 3 е интересен. Тюркският превод пак изобщо не върви, може би една звездичка ще отпадне ако отчетем новия превод на Твирем от Мудрак като втори, но все тая. Интересното е че ако Добревия превод на шехтем като шести месец е погрешен, и се касае за месец в края на годината, този превод е също възможен, така че не бих го изключил. Сега дайте само малко аргументи, че теку е овен/коза, а кон е именшегор. Май имаше нещо за имне, и имник, като кон и коняр?

Да но в тая таблица бай Туран ага е пропуснал да лепне една звездичка на Тюркския превод за продължителността на управление на Кормесий, демек и там дава фира. И още една за Добревия превод щото и там нещата са бордър лайн с това и шест месеца А трябва да се направят и още две таблички за вариантите при които теку-то е годината на овцата, а именшегора е кончето, и обратно. В този вариант на таблицата се приема, че теку и именшегор означават годината на коня. Всъщност това май беше оригиналния превод на Добрев или греша? Ако разгледаме другите варианти сигурно ще се види и защо счетоводителят си е избрал точно този вариант. Явно при другите варианти неговите безгрешни преводи са давали грешка

Падежът на числителните е ясен - съобразителен падеж Doesn't exist in Russian Language, yet.

Къде го намери това Согдийско окончание АМ? Доколкото си спомням за гласния звук използваха буквата за звук Schwa "Ə". Което на Български език е най-редно да се предаде посредством буквата Ъ. Каква точно е била звуковата стойност в Согдийски, хм ще трябва да включим Согдийското радио. Общо взето може да го въртите и сучите както си искате. Перкунас беше подхвърлил нещо за кратко У, на теб сега може да ти се е привидяло като А. Ами може произношението да е било по-близко до А. То и в Съвременния Български език имаме доста плаващ преход между А и Ъ при определителните членове примерно, един пише с А а го произнася Ъ, други се пънат на Ъ-то и накрая все бАлгария излиза Хора всякакви. Всъщност трябва да се провери дали Согдийската азбука е имала букви за гласните звукове, или се касае за "реконструкции". По-принцип гласеж на Schwa-та като А, би означавало, че на Согдийски Бог се е произнасяло като Баг, а не като Бъг, както си мислеше Туран ага

Ха така, ето ти едни чудесни числителни с Ирански суфикси, и не-ИЕ корен Кой знае още колко такива диваци е имало из Централна Азия и Черноморските степи. Абе тия Бурушаски да не би да имат някаква връзка с Хунзите, самопрогласилите се наследници на Алекс Дъ Грейт?

1. Мишка – Сомор 2. Бик – Шегор 3. Тигър – 4. Заек – Дван 5. Дракон – Верени 6. Змия – Дилом 7. Кон – Теку / Именшегор? 8. Овен – Tekу /Именшегор ? 9. Маймуна – 10. Петел – Тох 11. Куче – Етх ? 12. Прасе - Дохс 1. 2. 3. 4. 5. 6. 7. 8. 9. 10. 11. 12. 604 605 606 607 608 609 610 611 612 613 614 615 616 617 618 619 620 621 622 623 624 625 626 627 628 629 630 631 632 633 634 635 636 637 638 639 640 641 642 643 644 645 646 647 648 649 650 651 652 653 654 655 656 657 658 659 660 661 662 663 664 665 666 667 668 669 670 671 672 673 674 675 676 677 678 679 680 681 682 683 684 685 686 687 688 689 690 691 692 693 694 695 696 697 698 699 700 701 702 703 704 705 706 707 708 709 710 711 712 713 714 715 716 717 718 719 720 721 722 723 724 725 726 727 728 729 730 731 732 733 734 735 736 737 738 739 740 741 742 743 744 745 746 747 748 749 750 751 752 753 754 755 756 757 758 759 760 761 762 763 764 765 766 767 768 769 770 771

Впоследствие се направиха и някои важни уточнения. Името на владетеля след Тервел което е пропуснато, това е най-вероятно Кормесий, и годините дадени срещу неговото име 28, а не 6, са сборни от собствените му + тези на Тервел, тоест реалните му години управление са около 6-7. И е пълна измама, че Тервел е бил владетел по времето на обсадата на Константинопол от Арабите. По това време той или е бил вече покойник, или евентуално по здравословни или други причини е отстъпил владетелските права на Кормесий. Кормесий е споменат да подписва мирния договор с Византия през 716, което се връзва идеално с данните от именника, които посочват неговото възшествие на престола през 715 година, която наистина е година на заека, според Китайския календар. Ще пусна една таблица коя година на кой зодиакален знак от календара съответства. Общо взето като се сравнят данните от именника с таблицата и данните от изворите, според мен се наблюдава почти невероятно точно припокриване. Разбира се, говоря за периода след преминаването на Дунава. За по ранния период, явно съставителите не са имали точни данни, и са правили реконструкци по памет и "легендарни" данни. Годините дадени за Аспарух, не могат да съответстват на реално управление, просто няма място за толкова години и вероятно отразяват колко дълго е живял или нещо друго. А годината му на възкачване е годината, когато става битката при Онгъла и преминаването на Дунава - Верени/Дракон 680. Интересен е въпросът за продължителността на Кубратовото управление и кога точно е умрял. Дълго време се налагаше схващането, че Кубрат е умрял през 665 тоест по времето на другия Константин, а не Константин 4 Погонат. Това обаче никак не се връзва с Именника, защото като сложим трите години на Баян/Безмер се получава, че Аспарух е минал Дунава или станал владетел през 668, която е също година Верени. Но при този вариант, настъпва пълна каша с годините на управление на последващите владетели, защото се измества цялата рамка с 12 години. Възможно е все пак Аспарух наистина да се е възкачил на престола през 668, ако Кубрат е умрял през 665, но в този случай годината му Верени Алем не посочва преминаването на Дунава, както би било по-логично ако следваме логиката на текста. Другото уточнение е, че теку най-вероятно е кон, а именшегор спред мен няма логика да е също кон, а е по скоро овен/коза. Но е възможно и обратното теку да е овена, а именшегор да е кон. Те са съседни зодии и години, и затова е много трудно да се прецени кой вариант е най-достоверен защото със закръглянията и непълното припокриване на Праббългарската/Китайската година и съвременната винаги може да се появи година отклонение. Но ето как изглежда календара съотнесен към съвременни години АД. 1. Мишка – Сомор 2. Бик – Шегор 3. Тигър – 4. Заек – Дван 5. Дракон – Верени 6. Змия – Дилом 7. Кон – Теку / Именшегор ??? 8. Овен – Теку / Именшегор ??? 9. Маймуна – 10. Петел – Тох 11. Куче – Етх ??? Това пък от къде се появи не си спомням. 12. Прасе – Дохс АД / Владетел / Година Месец / Тюрк Превод и Изчислен срок / Добрев превод и изчислен срок / срок на управление посочен в Именника 165 AVITOHOL DILOM TVIREM 9 300 years 4 300 years 300 465 IRNIK DILOM TVIREM 9 150 years 4 150 years 150 615 GOSTOUN DOHS TVIREM 9 1 year 6 months 4 2 years 1 month 2 617 KOURT SHEGORVECHEM 3 60 years 5 60 years 60 677 BEZMER SHEGOR VECHEM 3 2 years10 months 5 2 years 8 months 3 680 ISPERIH VERENI ALEM 1 62 years 6 months * 1 62 years 2 months * 61 694 TERVEL TEKU CHITEM 7 21 years1 month 3 21 years3 months 21 715 TVIREM (KORMESIY) DVAN SHEHTEM 8 5 years10 months 6 6 years6 months 7 (28-21) 721 SEVAR TOH ALTOM 6 16 years 3 months * 12 15 years5 months 15 737 KORMISOSH SHEGOR TVIREM 9 16 years 4 months * 4 16 years 9 months 17 754 VINEH IMENSHEGOR ALEM 1 6 years5 months * 1 6 years11 months 7 760 TELEC SOMOR ALTEM 6 12 3 764? SABIN Omitted 1 year approx 765 UMOR DILOM TUTOM 4 2 40 days

Здравейте банда Поздрав до всички професионалисти Прабългаро-востоко-лингвистоведи Какви са най-новите данни за Болгарските езици? За каква деформация на суфиска -ЪМ говориш Кухулин? Суфиксът е ЪМ в Согдийски, в Персийски май беше УМ,в Осетински и Прабългарски ОМ/ЕМ. Понеже все още никой не се е изказал по въпроса дали в Славянския език е имало звук Ъ, и каква е била звуковата стойност на Старобългарската буква Ъ, то деформация на едно изходно Прабългарско ЪМ и предаването му на Славянски, в случай че не са имали този звук, чрез ОМ е възможно, но напълно излишно при наличието на Осетинската форма, която предполага, че сред Аланите и част от Ираноезичните народи в Северен Кавказ суфиксът за числителни редни си е бил с О - (ОМ). Ако е имало деформация, то е по вероятно тя да бъде на Гръцка основа, доколкото може да се предполага, че първоначално Именникът е бил записан на Гръцки и впоследствие е бил "преведен" на Славянски. В Гръцки със сигурност не е имало нито звук нито пък буква за Ъ, така че автентичната форма на Прабългарския суфикс съвсем спокойно е могла да бъде идентична на Согдийската ЪМ, а не на Аланската. Дали "Прабългаринът" съставил протографа на въпросния Именник е бил Алан или Согдиец, какво значение има? За мен е далеч по-интересно как се реконструира един неизвестен език, на базата на съмнителни "етимологии" на КАЛЕНДАРНИ ТЕРМИНИ, и при тотално пренебрегване на суфиксите, които са единствения сериозен белег за реалния език говорен от съставителя на този документ. Въпросът за произхода на Прабългарския календар и термините в него е интересен, но при липсата на системни съответствия на самите числа с езиците използващи горните суфикси е явно, че няма връзка с проблема за Прабългарския език.... по простата причина, че хората измислили тези календарни термини и тези съставили Именника, очевдино са говорили на различни езици. Някой преди време беше пуснал числителни на някакъв малък неизвестен народ, ако някой може да пусне линка към тази стара тема ще му бъда благодарен. Многократно сме обръщали внимание на факта, че почти цялата "Тюркска" лексика в Прабългарските паметници се оказа с не собствено Тюркски/Алтайски произход, а вносна - Иранска, Китайска, или един господ знае каква. При това всички пламенни Тюрковъди на форума, упорито избягват този факт с "уговорката", че произходът на тази лексика няма значение и че , макар и не-Тюркска тя била заета в Прабългарски непременно от Тюркски Което първо е исторически и хронологично невъзможно и второ съвсем размива реалния въпрос за Средно-Азиатския и Кавказки субстрат. Аналогиите в Прабългарската и Тюркската лексика съвсем спокойно могат да се дължат на наличието на общ субстрат, а не на директни заемки. Мощното Иранско и Китайско влияние върху Тюркския език няма как да се появи преди проникването на Тюрките в Средна Азия във времето на Каганата. По това време Българите вече отдавна са се преселили в Европа, така че да се сочат Тюрките като директен източник на Иранско или друго субстратно влияние в Прабългарски е несериозно. И то при положение, че самите Прабългари са били в продължение на векове в директен контакт и дори част от този пред-тюркски субстрат. Първите Орхонски надписи на Тюркски език са едва от 8 век и то писани на видоизменено Согдийско писмо, изсечени най-вероятно от Согдийци, чиито език е бил и официален по това време за Каганата. Два века по-рано, във времената на появата на Тюрките в Средна Азия и създаването на Каганата, това мощно Иранско и Средно-азиатско субстратно влияние може и изобщо да не го е имало. Тюрките и като език и като археология и култура изобщо не са фактор в Прабългарские етногенезис. Крайно време е да съсредоточим нашето внимание върху реалния фактор - а именно субстрата в Средна Азия, Кавказ и Причерноморските степи. Перкунас съвсем правилно беше посочил, че Ираноезичието на този субстрат много често се преувеличава, като се пренебрегва възможността там да е имало многобройно население което е говорило на съвсем други и дори не ИЕ езици. Аспандиат също вече няколко пъти напомня за паралелите в езика на Баските, такива има и не само там, при Етруските, както и при някои от Германските езици, множествено число също се образува със суфикса -АР. Случайни паралели могат да се намерят къде ли не. Аз по принцип намирам идеите за Ностратически субстрати за голяма шарлатания. При положемие, че ние не можем да посочим системни и убедителни паралели в реални писмени езици, синхронни на Прабългарския, изглежда направо налудничаво да се търсят системни паралели на базата на някакви чисто теоретични, несъществуващи, и реконструирани езици. Важно е все пак да не се забравя, че въпросният субстрат в Прабългарски и Тюркски може да има доста разнообразен произход и само една част от него вероятно идва от Ирански или ИЕ езици. Има ли данни за географското разпространение на Кавказките езици в миналото?

Тц пак не схвана тънката мисъл на Шогуна ама то това само с четене на ескперти не става. Аз вече ти казах, че за теб четенето е абсолютно противопоказно Ти си типичен пример за Български лапни шаран, който се лови на всевъзможни хватки в зависимост от модните тенденции в "науката". Шашмите са си шашми графе, без значение кой авторитет е тръгнал да ги пробутва и колко риби са му се хванали на въдицата. Тия другари, които се опитват да коригират източниците и да преизчисляват ранно-средновековните полеви армии на Византия на базата на списъци от "професионални" войници, дневната войнишка дажба манджа, броя на каруците в обоза, продължителността на деня, посоката на вятъра, и морските течения ...имат много здраве от Шогуна. Пък ти вярвай на когото искаш - единия ги фискирал на 10 000, другия на 20 000, трети на 40 000, пети на 50 000, шести на 80 000, и така за всяка една от битките, само стой та гледай експертни мнения. Вместо да се занимаваш с глупости, цитати от експерти и количествени оценки, които очевидно са изсмукани от пръстите, първо вземи се научи да правиш качествени оценки и да не изпадаш в някакъв комичен буквализъм. Когато дядо Теофан използва клишето за всичките теми и тагми, няма място за какъвто и да било буквализъм нито в едната нито в другата крайност. Ясно е че няма как да са абсолютно всичките, но са били повечето и на съвременниците им са се стрували всичките. Ако Константин е тръгнал с половината или една трета, това просто не се вписва в подобно описание. Също така това дали били или не били изрично споменати тагмите, или пък пехотата съвсем не означава, че те са си стояли вкъщи. Чист и най-долнопробен буквализъм. Научи се първо на качествените оценки и след това ще си далеч по убедителен за аудиторията. Тия изходни данни и кръчмарски сметки дето ги даваш никой тук няма да тръгне да ги проверява и да ти вярва дори и да са точни. Просто с това ниво на качествените оценки за всички ставаш крайно съмнителен. Затова умната и стига си слагал каруцата пред коня. Което ме подсеща за темата за Арабите. Пак ги претупахте качествените оценки Беше ми станало много мило като гледах вашите безкрайно точни и обективни анализи и сравнения за епохалните последици от битките при Ярмук и Онгъла Всичко супер, само дето пак сложихте каруцата пред коня. Понякога и съвсем малки битки имат огромни последствия и обратно, големи битки нямат никакви трайни последствия. Оценките за битките са винаги комплексни и отчитат много неща. Тук същественото нещо беше, че това са ПОСЛЕДСТВИЯ бе Графе, а не предистория. А за мащабите на един военен поход и неговата организация значение има единствено предисторията, а не последствията. Аз и затова ви пуснах тези извори за Българите ... не за да ги изкарвам велики и непобедими, или пък да изкарвам Арабите едно нищо. Много ясно, че Арабите са били добре познати на Ромеите много отдавна ... само че като най-обикновени досадници и разбойници. Сега ти ако искаш да вярваш, че заради Арабската жилка на Зенобия Палмирската Империя била Арабска държава е друг въпрос. Фактите обаче са такива че през 5,6, и началото на 7 век Константинопол и околностите му са били нападани от Българите, а не от Арабите. И Константин е бил далеч по мотивиран да опасява империята от Българите през 680, отколкото Ираклий е бил мотивиран през 636 да спира Арабите при Ярмук. По това време в очите на Ромеите Арабите не са представлявали смъртна заплаха, а просто един изненадващо новопоявил се нашественик. Далеч по-безобиден дори от Аварите, чиито завоевания в предходните десетилетия са били много по-големи и опасни за Империята, и са били насочени към самата и столица. Разбира се, директни сравнения между Българите и Империята през 6 и 7 век са невъзможни, но точно тези събития са били в основата на оценката за новата заплаха, която Константин Погонат е направил. И е просто смешно да се мисли, че Българите били непознати в Константинопол все едно те не са им сърбали попарата вече цели два века, и да се приемат буквално думите на Теофан за новодошлия народ на Аспарух, които очевидно не са и негови собствени думи, тъй като той самият нееднократно е писал за Българите и преди 680. Теофан просто възпроизвежда крайно пристрастния и малоумно написан първоизточник, от който всички останали преписват и който очевидно е бил писан от човек прекалено пристрастен и свързан със събитията. Изводът е че Погонат е имал абсолютно всички основания да организира много голям поход срещу Българите. Те са представлявали голяма военна заплаха за Империята, от края на 5 век та чак до Аварската обсада на Константинопол, а с настаняването и окопаването на Аспарух в такава близост до Константинопол, заплахата е била не просто реална а неизбежна. Ромеите не са владели нито устието на Дунава нито Мизия, за да ги интересува какво къде и кога нападат Българите там. Те тръгват на този поход защото Българите представляват директна заплаха за столицата на Империята. И това е било добре известно на Константин Погонат и на всички хронисти по онова време.

Аз мисля да улесним нашия виконт с още ценна информация. Понеже нашия граф вярва само на вечно живия свидетел и съвременник Халдон, а няма никакво доверие на неговия колега граф Марцелин, да се опитаме да пробутаме и мнението на още една височайша особа за новопоявилия се в Дунавските блата мръсен народ Flavius Magnus Aurelius Cassiodorus Senator (c. 485 – c. 585) "Bulgares toto orbe terribiles" Какво ли е писал нашего брата Сенатор за ония мръсни псета Арабите? Пусна се някакъв слух, че докато Българите нападали самия Константинопол и разграбвали околностите на Вечния град, Арабите се специализирали в грабеж на Ромейски кервани в пустинята. Константине Константине - КЪДЕ СПА? В часовете по история на Романия Константин е играл карти вместо да внимава и да се учи от Анастасий, Юстиниан, и Велизарий как се води успешна война с Българите. Не се води с празни приказки, вселенски събори, бани и някаква 15-20 000 селска армия. Ако не вярвате питайте го Марселинчо какво правят Българите с 15 000 професионална Ромейска армия. Правят Гръцка салата известна сред графовете на запад и като Romaine lettuce.

Ами ако не ме лъже паметта май началото на 8 век. Тоест във времена когато Българите са от векове в Европа и вече дори на Дунава. А някакви данни за титлите в Първия Тюркски Каганат?

Какво значение има това? Целият израз боила бага таркан е очевидно един изолат и чужда заемка в Тюркски. И съдейки от Иранския произход на отделните елементи то той е зает от някой от Ираноезичните народи в централна азия. По-голяма част от тези езици са безписмени и съвършено непознати. Това че същите сложно съставни титли не се откриват диркетно в развитите писмени езици като Согдийски и Пахлави нищо не означава. Факт е че този тип титли са системна практика при Прабългарите, а не при Тюрките при които са просто изолати и ако говорим за заемане, то такова едно заемане очевидно е било по-скоро в обратна посока - от Прабългарите или сроден на тях народ към Тюрките, а не обратното.

Ами най-малкото означава, че при появата и проникването на древните Тюрки в Централна Азия водещо е било Иранското субстратно начало и влияние, а не Китайското. И от тук всички тия Китайски уйдурми и чалъми отиват директно в коша, и могат да се прилагат единствено при липса на каквито и да било алтернативни Ирански етимологии. Примерът с бага-бег-паик е достатъчно показателен за тоталната несъстоятелност на Китайските етимологии. Особено като имаме предвид, че в най-стария Орхонски паметник думата е записана мотамо в нейния оригинален Ирански, а не по-късен Тюркски вариант. Ама кой да гледа. Седнали да ми превеждат бег от Китайски те и Тангра-та я изкараха пак от Китайски Ужас! То шом така наречените професионални лингвисти са пълни малоумници то какво остава за техните клакьори.

Титлата Бага както всички знаят е заета и в Славянските езици като Бог и без никакво Тюркско посредничество. Така че ни спести лакардиите за общотюркския характер на тези думи. и в частност "аскиомата" че тия думи макар и да не били Тюркски по произход били заети при Прабългарите от Тюрките. Няма никакви доказателства за подобно нещо. Прабългарите съвсем спокойно могат да заеат тези думи от Китайци, Сасаниди, Сармати, Согдийци и Бактрийци директно и без никаква нужда от Тюркско посредничество. Впрочем, ако имаше Тюркско посредничество Българската титулатура щеше да копира изцяло Тюркската и в нея наравно с титли от Нетюркски произход щяха да присъстват и най-типичните и собствено Тюркски титли като чур, тудун и шад. В Прабългарската титуларна практика обаче присъстват основно или титли, които не са директно познати и използвани от Тюрките, или такива, които са познати, но са чужди - Ирански или Китайски заемки. Изводите са ясни колкото и да се правите на улави.

Също както не е ставало никога дума и за това от кое точно писмо се развива Орхонската руническа азбука... от Китайското, Монголското или май беше нещо друго? :tooth:

Значи окончателно бройката на ония селяци веселяци, които Константин ги водил на заколение в Онгъла я фиксирахме на 20-25 000 души. Бравос! Сега да уточним дали този фикс за мусака, който си приложил е твой или на онзи разбирач Халдон, който за много голяма Ромейска войска повече от 20 000 души така или иначе не дава. Ти на този фон войската на Погонат я изкара не просто голяма ами направо космическа. И хайде все пак да фиксираме нещата - 20 или 25 000? 1/1, 1/1.5, 1/2, 1/2.5 или 1/3 от темната войска са събрали Ромеите? Какво казват данните от логистиката, стъкмистиката и еквилибристиката? За улесняване на сметката приемаме, че тагми, наемни, и помощни войски не е имало Оставям ти само да сметнеш мобилизационния коефициент при въоръженото селячество. Имайки предвид, че 10% са били умрели и са ги водили само на хартия, 10% са били винаги болни, 10% не са имали подходящи дрехи за военни действия при такива неблагоприятни климатични условия, 10% са имали морска болест, 10% са отказали да тръгнат по семейни причини, и 10% са били по принцип противници на войната. Останалите са тръгнали, но с хиляди уговорки.

Естествено че другата възможност не е за пренебрегване. Щом е Тюркска. Как да я пренебрегнеш? Сърце не ти дава. Аз само да попитам откога Монголските думи станаха по дефолт и Тюркски? Иначе Монголската дума ковач е несъмнено най-точния и убедителен превод на Прабългарската дума таркан :tooth: Още като я чух и се разтреперах. А пък кавхана е бил със сигурност главатаря на ковачите тоест ковящия хан/куан или председател на сдружението Прабългарски металург, с клонове в Монголия, Индия и Пакистан. Понеже тук многократно вече сме се занимавали с ИЕ и Ирански произход на всяка една от компонентите от сложносъставната "Тюркска" титла - "боила бага таркан" нека този път да видим и едно резюме на нейния Китайски прочит За Иранските етимологии няма смисъл, убедил съм се, че всеки път, когато стане въпрос за съвсем очевадния Ирански произход на тези думи, колегите Тюрковъди се правят на изненадани и едва сега научили и то неща , които тук са били дъвкани поне няколко пъти. Сигурен съм, че и за Гръко-Бактрийския произход на Прабългарската титла Боила не сте чували, щото и тая тема ама никога не е била разисквана тук а и ако случано е била разсикавана, нали етимологията не е Тюркска ...за какво да се затормозявате с излишна информация. Така че нека да не ви тормозим с Иранизъм и да видим какво казват Синолозите Това което Тюркските руни не могат да обяснят със сигурност би могло да се разясни посредством Китайските йероглифи. и така за .. боила бага таркан ... повелете молим, май само за Боила засега не сме чували съчинения на Китайска основа. Но съм вътрешно убеден, че едва ли ще има особен проблем да се намери някоя "подобна" Китайска дума, която да ни отвори очите. Както беше случая с кавханите и чии/джии-те. Просто е необходимо колегите Хуно-Тюрко-Синолози да се напънат ама малко повече.

Не е нихилизъм. Диагнозата според мен е малко по-особена. Булгаристанското народонаселение е като някаква попивателна за всякакви малоумни идеи от едната до другата крайност и обича да се прави на интересно. Поради което винаги остава в страни от логиката и е обект на напълно заслужен присмех и подигравки. Иначе е наистина трудно да се бориш с робската психика. Ти се опитваш да му оправиш и осъвремениш наивно-романтичните представи за вековното РОБСТВО с някаква по обективна съвременна терминология, то се бунтува и мисли, че нещо му отричаш и не му признваш невероятната гордост, че е потомък на роби. И ще ти домъкне вода от девет кладенеца, за да ти докаже, че не било просто владичество ами си било баш истинско робство. да не ти се налага да му превеждаш историографските схеми и митове пред чужденците, които направо ще си умрат от смях като чуят ... in the dark years of Turkish Slavery, ..дори и да не са етнически Турци. Но Булгаристанеца нали е свикнал, и си му е съвсем нормално. Той така си е свикнал и с агресивната могъща и непобедима империя на юг, която все се опитвала да го завладее и подчини, а той смело се борил за свободата си. Даже според данните от филма Златния век самият Симеон се провикнал пред войниците си - ние днес ги нападаме само за да не ни нападнат те утре. Та и тук същата работа...ти му посочваш, какво не Божидар Димитров, а самите Ромейски хронисти са писали за нечувано унизителния мир и огромния срам за Ромеите. Булгаристанецът обаче продължава да подскача и разправя, че битката била незначителна и без никакви последствия. И утре щял да извади някакъв нов заек от шапката за да ти го докаже. Какво да ги правиш? Дори и Шогуните се оказват безсилни пред силата и мощта на Булгаристанския интелект. Радиоточката така и не разбра какво означава професионален войник, но за разлика от нас продължава да чете и да се образова по въпроса. Не знам колко още години четене е необходимо за да се разбере елементарния факт, че единствената истинска професионална част в Ромейската армия по това време са били тагмите от Константинопол, колкото и каквито и да са били те по това време, а според някои надеждни "източници" точно за тях нямало никакви данни, че изобщо присъствали в Онгъла. А честито! Това разбира се ни най-малко не пречи да си мислим, че цялата армия на Константин Погонат край Онгъла била изцяло професионална. Сега остава да разработим и въпроса дали "хранените хора" и "ханската дружина" на Аспарух, за които изобщо нямаме данни, че са имали земи и са се занимавали с лов на гризачи, представляват професионална армия или не? След това ела та гледай, как при Онгъла всъщност се провела една приятелска среща и учение на незначителни, но професионални и мобилни групи от наемници, останало в историята като Морски Бриз - 681. На Императора, разбира се, му доскучало и предпочел да посети мероприятието на алтернативния синод - Кални бани - Несебър.

И да резюмираме. Събрал Константин храброто Ромейско войнство и го завлякъл в блатата на Онгъла като стадо на заколение. Там Българите им се подигравали няколко дни и гледали как анадолските селяци се мотаят безцелно из полето и най-накрая като зверове се нахвърлили на Ромейското стадо. При което нервите на василевса не издържали и той се метнал на най-бързото корабче за Месембрия, за да не би някой да го изпревари. Разбира се, преди да тръгне и той като сина си Юстиниан дал личен пример като собственоръчно прерязал жилите на кончето си, което подобно на василевса вероятно също страдало от подагра и болки в краката. После, докато разпускал на топло в Месембрия Константин препрочитал по няколко пъти на ден неговия любим хронист Граф Марцелин, който продължавал да го убеждава, че срещу Българите няма нужда да се воюва с повече от 15 000 души войска и привеждал конкретни исторически, експертни и логистични доказателства. Най-накрая на имперското величество му писнало от такива съветници и извикал един писар за да подпише мирния договор ...останалото го знаем: странно било за хората от близо и далеч, че този който подчинил и направил свои данъкоплатци всички народи, на изток и на запад, на север и на юг, сам бил победен от този новопоявил се и презрян народ. Това което са написали Ромейските хронисти и самия Божидар Димитров не би могъл да го измисли.

Стига си се нервил. Никога не съм твърдял , че разбирам от лингвистика, или пък че и вярвам. Мен от друга страна много ме нерви като ви видя вас лингвистите как сте се запънали като магаре на мост и се правите на утрепани за очевидни неща. Това за английските думи го казах само заради поразителната звукова и смислова прилика. Знам много добре, че често това е много подвеждащо. Все пак твоите въртели намирам за крайно обидни за интелигентността на присъстващите тук. Нямало никакви Ирански съответствия и в същото време очевидно имало доста ясно съответсвие в Санскрит. Ами за мен въпросът относно произхода и смисълът на Прабългарските и Алански таркани е приключил. Това обяснение е достатъчно убедително, особено пък на фона на всички останали. Единственото което остава да изясним, и аз недоумявам защо ти още нищо не си казал по този въпрос, е дали коренът на славянската дума тълкувам може да е свързан етимологично с този на таркан. Има и смислова и фонетична близост, ето това си залсужава да се коментира. Какво ни занимаваш с това Монголското дархан, кой го интересуват тия Монголските глупости. То е ясно, че 90% от тъпите етимологии на Бейли и Тюрколозите са въздух под налягане.

Да, стари събития, но не мислиш ли, че когато на Константин са му доложили за новопоявилия се мръсен народ, той първо е отишъл в библиотеката за да разбере аджеба кои бяха тия. А иначе, ей този епизод е най-близък до събитията в Онгъла: "Между тем войско, как овцы, рассеялось по полям для собрания травы; дозоры болгарские с гор приметили беспорядок в римской коннице, и, как звери собравшись, вдруг напали на римское стадо След което императорът, следвайки вече утвърдената практика, се качил пак на корабчето и тръгнал на бани

Ти недей да поучаваш Шогуна, той отдавна сам си е направил сметките Освен това в момента не ми се губи време в сметки. По интересно ми е да чета оня малоумен склеротик Теофан, и какво е писал за новопоявилия се мръсен народ на Аспарух Хоронграфия: В том же году Анастасий уничтожил подати золотом и серебром, травлю зверей, а должностные места, прежде продававшиеся, начал раздавать даром. л. м. 5994, р. х. 494. В сем году, по кончине Агара, сарацины сделали новый набег на Финикию и Сирию; брат его, Вадихарим, бурею нападал на все места, а и того быстрее, захватив добычу, скрывался, так что Роман, преследуя их, никак не мог догнать. В том же году 42, так называемые, булгары 43 вторгались в Иллирию и Фракию [и возвращаются назад 44] (****), о которых никто до того ничего не знал. л. м. 5995, р. х. 495. ...................... л. м. 6006, р. х. 506. Первый год епископства Ормизды в Риме. В сем году 45 Виталиан, занявши всю Фракию, Скифию и Мизию 46, со множеством гуннов и булгар покорил Анхиал 47 и Одиссополь 48, равно как поразил Кирилла, военачальника 49 фракийского и, опустошая все 50, дошел до самого Константинополя; здесь, щадя этот город, остановился в Сосфение. Анастасий, как только узнал об этом, послал к нему сенаторов просить мира. Он дал клятву вместе с сенатом, что возвратит епископов, заточенных в Ираклию Фракийскую. .......... Первый год епископства Вигилия римского, Феодосия Александрийского. {167} В этом году 84 поднялись болгаре. Два князя 85 со множеством болгар и друнгом 86 вторглись в Скифию и Мисию в то время как в Мисии начальствовал войсками Юстин, а в Скифии Баударий 87. Эти полководцы двинулись против болгар, решились на битву; и пал в битве вождь Юстин; и назначен был вместо него Константин, сын Флоренция. И дошли болгары до пределов Фракийских. И вышел против них полководец 88 Иллирика Акум гунн, которого царь воспринимал от крещения. И римские войска, оцепив болгар со всех сторон, стали их рубить и избили многое множество, и отняли всю добычу и рубили наголову, умертвив и двух князей болгарских. И когда победители возвращались с радостью, напали на них другие болгары 89 и поймали на аркан бегущих Константина, Акума и Годиллу. Из них Годилла кинжалом перерезал аркан и убежал; а Константин и Акум были взяты живые. Константина болгары выдали на выкуп за 1000 копеек 90, и он возвратился в Константинополь, Акума же повели в свое отечество 91 вместе с другими пленниками. В том же году Хозрой, царь Персидский, взял Антиохию Великую в Сирии и взошел в Апамею и другие города. л. м. 6032, р. х. 532. В этом году появился в римских пределах Мунд, происходивший из племени Гепидов, сын Гисма. История Мунда такова. По смерти отца Мунд пришел к Ригу, своему деду по матери, владетелю Сирмийскому. Узнав об этом владетель Рима Теодорик послал к Мунду приглашение, вследствие которого Мунд отправился к Теодорику и жил при нем в качестве его воинского сподвижника. После смерти Теодорика Мунд пришел к реке Дунаю и просил императора Юстиниана принять его под свою державу. И пришел в Константинополь, где царь оказал очень любезный и почетный прием ему и сыну его, и отпустил их, назначив Мунда военачальником Иллирика. И в то время, когда Мунд находился в Иллирике, пришли туда болгары в великом множестве; и напав на них, Мунд всех их разбил. И из числа пленных послал в Константинополь их вождей 92 и многих других болгар, и показывали их с торжеством на ипподроме. И настал глубокий мир во Фракии, ибо гунны 93 не дерзали уже переходить через Дунай. А пленников болгарских царь 94 послал в Армению и в Лазику, и были включены они в число рядовых воинов 95. {168} л. м. 6033, р. х. 533. ........................... В этом году, когда Петр воевода охотился, наскочил на него дикий кабан и придавил его ногу к дереву, отчего воевода болел долго и невыносимо-мучительно. А самодержец осыпал его грамотами ругательными и несносно-укоризненными. Ибо услышал, что славянские народы двигаются против Византии. В силу царских понуждений Петр перешел в Новы. Бравые городские воины вместе с епископом представились воеводе. И увидев их и подивив-{208}шись их вооружению и мужеству, воевода приказывает им оставить город и соединиться с римскою армиею. Воины, составлявшие местную милицию для охраны города, не хотели этого сделать. Воевода рассердился и послал против них Генцона со множеством солдат. Городские милиционеры убежали в церковь и, заключив двери храма, засели внутри его. Генцон из благоговения к храму не приступал ни к каким действиям. Петр, разгневавшись, отрешает Генцона от начальства над войском и посылает Скрибона, приказывая ему с бесчестием привести к себе городского епископа. Но горожане, собравшись поголовно, с бесчестием выгнали Скрибона из города и, заперши городские ворота, возглашали хвалу царю Маврикию и ругательства воеводе. Так, Петр и ушел оттуда со стыдом. Для разведок воевода послал тысячу воинов вперед 189. Они встретились с толпою болгар 190 также в тысячу человек. Болгары ходили беспечно, надеясь на мирный договор, заключенный каганом и когда римляне стали нападать на них, болгары посылают от себя семь человек с увещанием не нарушать мира. Услышав это, воины передового отряда доложили воеводе. Но воевода отвечал: «если и сам самодержец приедет сюда, не дам им пощады». Произошла битва, и римляне обращены в бегство. Впрочем варвары не преследовали их, опасаясь, как бы после победы не подвергнуться напасти. А воевода наказал жестоким бичеваньем начальника передового отряда. Узнав об этом, каган отправил послов к Петру, обвиняя его в начатии неприязненных действий и в том, что римляне без законной причины нарушили мир. Петр льстивыми словами настойчиво уверял, якобы эта стычка совершилась без его ведома, но что он вознаградит потерпевших вдвое за все убытки. Таким образом варвары получили все, отнятое у них, в двойном количестве и сохранили мир. А Петр двинулся в поход против Пирегаста, вождя славянского. Варвары, встретив римлян на берегу реки 191, препятствовали их переправе. Римляне, стреляя с лодок, отогнали варваров; и во время их бегства Пирегаст получает рану пониже спины и умирает. Переправившись римляне набрали много добычи и возвратились восвояси. Но так как проводники сбились с дороги, то войско попало в безводные места и бедствовало. Блуждая ночью, римляне достигают реки Илвакия 192. Противоположный берег реки зарос кустарником, и варвары, скрываясь в нем, стреляли в черпающих воду. Потерпев большой {209} ущерб, римское войско предалось бегству, не устояв пред варварами. Услышав об этом, Маврикий лишил Петра воеводства и опять назначил Приска воеводою во Фракии. л. м. 6090, р. х. 590. В этом году воевода Приск прибыл во Фракию и, пересчитав войско, нашел, что великое множество его погибло. Собрав наличные войска, Приск идет с ними к реке Истру в Новы. Каган, узнав об этом, отправил послов, спрашивая о причине нашествия. Приск отвечал, якобы он вышел поохотиться. Не следует, возражал каган,— охотиться в чужой земле. Но Приск утверждал, что эта земля не чужая, напротив того презрительно обозвал кагана беглецом с востока. Тогда варвар разрушил стену Сингидона и напал на землю римлян. Узнав об этом Приск переправляется на остров Истра, и на быстроходных лодках плывет в Констанциолу к кагану, желая с ним вести переговоры. Каган прибыл на берег реки, а Приск говорил с кораблика. «Какое тебе, Приск, дело», говорил каган,— «до земли моей? Или ты хочешь обманом отнять ее из рук моих? Будет Бог судить между мною и царем Маврикием. Взыщет из рук его кровь воинов римлян и воинов моих!» Приск отвечал: «Не один город римский покушался ты отнять у нас». Каган возразил: «Подожди немного, увидишь и полсотни римских городов в рабстве у варваров». Приск, причалив на реке суда к Сингидону, осадил город, выгнал оттуда болгар и начал строить стену. Каган послал гонцов к Приску и, свидетельствуясь своими лжеименными богами, слагал на Приска вину совершившихся событий. С наступлением зимы оба врага разошлись восвояси. В том же году Петр, брат Маврикия, построил церковь святой Богородицы в Ареобиндах, украсил ее различными мраморами. Равно и Кириак патриарх устроил церковь святой Богородицы на урочище Диакониссы. л. м. 6091, р. х. 591 ................... л. м. 6117, р. х. 617. Амед начальник Аравитин девять лет. В сем году Хозрой 202, царь персидский, поставил новое войско, набравши иностранцев, граждан и рабов, и всякого роду сброд, и отдал их под предводительство Саина, присоединив к тому {234} девять тысяч, оставшихся из фаланги Сарвароса, которых назвал носителями златых копий. Это новое войско послал он противу царя; а Сарвароса 203 с остальным войском 204 послал против Константинополя, чтобы присоединить к себе 205 западных гуннов, называемых также аварами 206 [с булгарами 207], склавами 208, и гипедами 209 и с ними идти к осаде Константинополя 210. Узнавши об этом царь разделил свое войско на три части, и одну часть послал для охранения города, другую поручивши брату своему Феодору 211, велел ему воевать против Саина 212, а с третью частью сам пошел к лазам 213; в сей стране пригласил в союзники к себе турок восточных, называемых хазарами 214. ..................... При Георгии еписк. Константинопольском 1-й год. В сем году случилось в Месопотамии великое землетрясение, от которого пал Ватан и алтарь церкви Эдесской. Мавиас возобновил его из усердия к христианам. {261} л. м. 6171, р. х. 671. В сем году в апреле месяце, индиктиона 1-го, скончался Мавиас, первый царь сарацинский. Он был вождем двадцать лет, эмиром двадцать четыре года; после него принял правление Изид сын его. В это время 245 народ болгарский вступил во Фракию. Здесь необходимо сказать о древности унновундо 246, болгаров и котрагов 247. По ту сторону на северных берегах Эвксинского понта 248, за озером 249, называемым Меотийским 250, со стороны океана чрез землю сарматскую течет величайшая река Ател 251; к сей реке приближается река Тапаш 252, идущая от ворот Ивирийских 253 в Кавказских горах, от сближения Танаиса и Ателя, которые выше Меотийского озера расходятся в разные стороны 254, выходит река Куфис 255 и впадает в Понтийское море близь Мертвых врат 256 против мыса Бараньего Лба 257. Из означенного озера море подобно реке соединяется с Эвксинским понтом при Воспоре Киммерийском 258, где ловят мурзулию 259 и другую рыбу. На восточных берегах Меотийского озера за Фанагориею 260 кроме евреев 261 живут многие народы. За тем озером выше реки Куфиса 262, в которой ловят болгарскую рыбу ксист 263, находится древняя великая Болгария 264, и живут соплеменные болгарам котраги. Во времена Константина на западе 265... Кроват 266 обладатель 267 Болгарии и котрагов скончался, оставив пятерых сынов, которым завещал никогда не расходиться: ибо таким только образом могли они всегда владычествовать и остаться непорабощенными от другого народа. Но не в продолжительном времени по кончине его, пять сынов его пришли в несогласие и разошлись все, каждый с подвластным ему народом 268. Старший сын, по имени Ватваян 269, соблюдая завещание отца поныне остался в земле своих предков 270; второй сын, брат его по имени Котраг 271, перешедший за Танаис, поселился насупротив старшего брата 272; четвертый и пятый, перешедши за Истр, или Дунай, один, покорясь кагану аварскому, остался с народом своим в Паннонии аварской 273, другой, пришедши в Пентаполис 274 при Равенне, покорился царям христианским 275. Потом третий по старшинству [по имени Аспарух 276], перешедши Данаприс и Данассрис и остановившись у Ольги 277, реки текущей севернее Дуная, поселился между первыми реками и сею последнею 278, находя сию страну отовсюду безопасною и непреоборимою: впереди она болотиста, с других сторон защищена реками, итак народу ослабленному чрез разделение представляла великую безопасность от врагов 279. Когда они {262} таким образом разделились на пять частей и стали малочисленны, то хазары, великий народ, вышедший из Верзилии самой дальней страны первой Сарматии 280, овладел всею Запонтийскою Болгариею 281 до самого Понта 282, и сделавши данником старшего брата Ватвайя, начальника 283 первой Болгарии, поныне 284 получает от него подати. Царь Константин 285, услышав, что по ту сторону Дуная на Ольге 286 реке вдруг поселился какой-то народ грязный, нечистый, и делает набеги и опустошения во всех прилежащих к Дунаю странах, т. е. тех, которыми они овладели 287, и где прежде 288 жили христиане 289, крайне обеспокоился. Он приказал всем легионам 290 во Фракии перейти за Дунай 291, и двинулся на них с сухопутными и морскими силами, чтобы силою оружия выгнать их из занятых ими стран. Он расположил пехоту между реками Ольгою и Дунаем, корабли поставил у берегов реки 292. Болгары, увидавши столь внезапное многочисленное войско и отчаявшись в спасении, убежали в прежде упомянутое укрепление и здесь искали безопасности. В продолжении трех или четырех дней они не смели выходить из этого убежища, а римляне по причине болот не начинали сражения; тогда скверный народ, полагая со стороны римлян трусость, сделался смелее. Царь страдал от жестокой подагры 293, и принужден был возвратиться на юг для обычного пользования банями; при нем было пять быстрых (судов) кораблей 294,— и домашние сопровождали его 295 [в Месемврию 296]. Оставляя военачальников 297 и войско он приказал обходить и вызывать болгар из убежищ их, и сразиться с ними, когда они выдут; иначе стоять в своих лагерях и наблюдать за ними. Конные подумали, что царь бежит и объятые страхом обратились в бегство, хотя никто не гнался за ними. Болгары уже приметивши это преследовали их, весьма многих истребили мечом, многих ранили, гнались за ними до самого Дуная, переправились чрез эту реку 298, и пришедши к Варне, так называемой близь Одиссы 299, увидели здесь плоскую землю, со всех сторон огражденную с тылу рекою Дунаем, с боков горными теснинами и Понтийским морем, овладели живущими здесь семью коленами 300 славян и северян 301 поселили на восточной стороне в теснинах береговых 302, а прочих, обложивши данью, поселили к югу и к западу до самой Аварии 303 [, остальные семь родов 304, которые платили им дань 305]. Расширившись таким образом они возгордились и начали нападать на лагери и местечки под властью римскою находившиеся, и людей уводили в плен: почему царь принужден был заключить с ними мир, согласившись платить ежегодную дань к стыду римского народа по множеству неудач его. Странно было слышать и дальним и ближ-{263}ним, что подчинивший себе данниками все народы на востоке, на западе, на севере и на юге, теперь сам должен был уступить презренному вновь появившемуся народу. Но царь, веря что сие случилось по особенному Божьему промыслу, с евангельскою кротостью заключил мир 306. Он до конца своей жизни остался свободен от всех войн и прилагал особенное старание соединить разделившиеся всюду св. церкви Божьи со времен царя Ираклия прапрадеда своего, зломудрого Сергия и Пирра, которые недостойно правили престолом константинопольским, учивши, что в Господе Боге Спасителе нашем Иисусе Христе одна воля и одна сила. Чтобы истребить сие злое учение христианнейший царь собрал вселенский собор из двухсот восьмидесяти девяти епископов в Константинополе, утвердил догматы, поставленные на предыдущих пяти святых вселенских соборах, и на сем святом и точнейшем соборе, на котором председательствовал сам всеблагочестивый царь Константин, с благочестивыми иерархами, положил чтить благочестивое учение о двух волях и двух силах. л. м. 6172, р. х. 672. .................... При Павле еписк. Константиноп. 1 год. В сем году в Сирии был голод, и многие пришли в римскую землю. Царь, пришедши в Армению, встретил мардаитов, эту медную стену Ливана, которую он разрушил. Он нарушил также мир утвержденный с болгарами и возмутил весь порядок условий, установленный отцом его, приказал коннице перейти во Фракию, желая сделать пленниками и болгар, и славян. л. м. 6180, р. х. 680. В сем году Юстиниан имел поход против славян и болгар; встретившись с болгарами на настоящее время прогнал их. Прошедши до Фессалоники он захватил великое множество славян и силою оружия, а которые отдавались добровольно, и переселил их в страны Опсикия за Абидосом, но на возвратном пути, захваченный болгарами в тесных проходах, с великою потерею войска, со множеством раненых едва мог сам уйти. В том же году Авдела Зувер послал брата своего Мусаву против Мухтара, который, вступив с ним в сражение, был разбит и бежал в Сирию; но Авдела догнал его и убил. Авимелех пошел против Мусароса и победивши убил его, и таким образом покорил всю Персию. л. м. 6181, р. х. 681 ................. Без опасности избавился он от этой бури и вошел в реку Дунай. Здесь послал он Стефана к Тервелию 322, владетелю 323 Болгарии, просить содействия, чтобы возвратить ему свой наследственный престол, и за то обещал ему великие дары, обещал выдать за него дочь свою. Тервелий обещался во всем повиноваться ему и содействовать, с честью принял Стефана [принял Юстиниана 324 с почестями] и двинул все 325 подвластные ему народы болгар и славян 326. В следующем году они с полным вооружением прибыли в царствующий град 327. л. м. 6197, р. х. 697. В сем году умер Авимелех вождь аравийский, и начал владеть Валид, сын его. В том же году Юстиниан, с помощью Тервелия прибывши в царствующий град, с болгарами остановился в пристани Харсия до самых Влахерн. Три дня вели они переговоры с гражданами, но в ответ получали ругательства, и ни одного слова. Юстиниан с немногими соплеменными колонною во-{274}шел в город без сопротивления, произвел кровопролитие и смятение, овладел городом и на короткое время остановился во дворце Влахернском. л. м. 6198, р. х. 698. ............... В сем году Юстиниан нарушил мир между римлянами и болгарами и переведя конные отряды во Фракию, и вооруживши флот пошел против болгаров и Тервелия. Прибывши в Анхиалос, флот свой поставил против крепости, а коннице приказал сойти с гор неожиданно и без всякой осторожности. Между тем войско, как овцы, рассеялось по полям для собрания травы; дозоры болгарские с гор приметили беспорядок в римской коннице, и, как звери собравшись, вдруг напали на римское стадо и много взяли пленных и лошадей, и оружий не считая убитых. Юстиниан, укрывшись в крепости, с прочими оставшимися, на три дня запер ворота. Но видя упорство болгар, сам первый подрезал жилы у своей лошади и других заставил то же сделать. Потом вместо трофеев, прибивши к стенам оружие, ночью, севши на корабли, тайно отплыл и со стыдом возвратился в город. л. м. 6201, р. х. 701. ......................... Между тем болгары, тайно прошедши Филею, вторглись в теснины и произвели великое кровопролитие, доходили до самого города, перехватывали переправлявшихся на другой берег, и знаменитые свадьбы и великолепные пиршества с разным серебром и прочею посудою, дошли до золотых ворот, и пленивши всю Фракию, без всякой потери возвратились с бесчисленными стадами. Равным образом аравитяне взяли Мисфию и другие крепости и увели с собою бесчисленное множество семейств и стад. л. м. 6205, р. х. 705. .......................... При Леоне Исаврском царе Константиноп. 1 год. В сем году 375 воцарился Леон 376 родом из Германикий 377, но по истине из Исаврии 378. При царе Юстиниане 379 с своими родителями 380 переселился он в Мезимеррию Фракийскую 381 в первом году его царствования 382. Во втором же году его царствования 383, когда царь пришел туда с болгарами 384, Леон встретил его с дарами, состоявшими в пятистах овцах 385. За сию услугу царь Юстиниан тотчас сделал его оруженосцем и обращался с ним как с искренним другом. Когда возник великий голод между аравитянами, то они пожирали всякую падаль, и лошадей, и ослов, и верблюдов. Говорят даже, что они ели трупы людей, и свой собственный помет в горшках мешая его с закваской. Постигла их и смертоносная язва и бесчисленное множество погибло от нее; воздвигли против них войну и болгары и, как говорят люди верно знающие, побили из них двадцать две тысячи. Много бедствий претерпели они в это время, и на опыте узнали, что град сей хранит Бог и пресвятая Дева Богоматерь, равно как и христианское царство, и нет совершенного оставления Божия на призывающих Его во истине, хотя мы на короткое время и наказуемся за грехи наши. л. м. 6210, р. х. 710. ....................... В том же году Никита Ксилонит писал к Артемию в Фессалонику, чтоб он пришел к Тервелию и с помощью болгар {292} напал бы на Леона. Артемий послушался, пошел. Тервелий дал ему войска и пятьдесят тысяч золота, с которыми и пошел Артемий против Константинополя, город не принял его, болгары предали его Леону, который угостил их и назад отпустил, Артемия же и Ксилонита убил, имение последнего взял в казну, как магистра имение огромное; равным образом болгары обезглавили патриция Сисания по прозванию Рендаку, первого секретаря Феогноста, и Никиту угольщика и начальника стены, как находившегося при Артемии; тогда же убил Леон Исоя, патриция и графа Опсикийского, как спутников и друзей Артемия. Прочих послал в изгнание, отрезав им носы и отобрав в казну имение. л. м. 6212, р. х. 712.

В 499 г., по рассказу Марцеллина Комита, булгары вторглись во Фракию. Против них выступила армия Иллирии с 15 000 солдат и 520 повозками. Битва у р. Тцурты закончилась страшным поражением византийцев, потерявших 4000 солдат. «С тех пор, – как сказано в хронике, – слава армии Иллирии погибла на веки». Тук авторът е спестил любопитната подробност, че в битката, въпреки че не се състояла на труднодостъпен остров, загинали и 4-мата командващи Ромейски генерали. Да се обзаложим ли обаче, че Константинчо е чел много по-внимателно. Иначе щяха да му се разминат баните в Месембрия. Та щом някаква си блуждаеща и безприозорна Българска орда схрусквала като за закуска една 15 000 Ромейска армия, и то не някакви темни селяци, а доказани професионалисти, то какво ли е било при Онгъла? Има ли още вярващи, че василевсът тръгнал да ги прогонва с някакви си 10-20 000 души.

Знам, но понякога имам усещането, че имате нужда и от малко Божидар Димитров. Anastasian WallFrom Wikipedia, the free encyclopediaJump to: navigation, search The Anastasian Wall (Greek: Αναστάσειο Τείχος, Turkish: Anastasius Suru) or the Long Walls of Thrace (Greek: Μακρά Τείχη της Θράκης, Turkish: Uzun Duvar) is an ancient, stone and turf fortification located 64 km (40 mi) west of Istanbul, Turkey built by the Byzantines during the late 5th century. Originally some 56 km (35 mi) long, it stretches from Evcik İskelesi at the Black Sea coast across the Thracian peninsula to the coast of the Sea of Marmara at 6 km (3.7 mi) west of Silivri (ancient Selymbria). The wall was part of an additional outer defense system for Constantinople, capital of the Eastern Roman Empire and probably continued in use until the 7th century. The wall was named after the Emperor Anastasius I (r. 491–518). However, there is evidence that the fortification already existed in 469 during the reign of Leo I (r. 457-474) and in 478 in the era of Zeno (r. 476–491), and it was maintained and renewed by Anastasius in the time from 507 to 512. The wall had a thickness of 3.30 m (10.8 ft) and a height over 5 m (16 ft). It was built complete with towers, gates, forts, ditches and a military way to protect Constantinople from invasions from the west by Huns, Slavs and Bulgars. A rectangular castrum with dimensions of 250 m (820 ft) by 300 m (980 ft) existed also in the central section of the wall. It is known that the wall had only a limited effectiveness, and the barbarians penetrated it many times, because the fortification's length made it difficult to defend the wall completely by a limited garrison, and also because the wall was not sufficiently strong due to its construction in haste. The wall fell into ruin after it was abandoned in the 7th century because of the difficulty of keeping it manned and repaired. Over the centuries, the stone of more than half of the total length was reused in other local buildings. It is best preserved in the woodlands of the northern sector. The Anastasian Wall is an almost unknown example of monumental linear fortification dating from antiquity in continental Europe, next only to Hadrian's Wall (122 AD) in England in its complexity. И сега, да видим къде е заровено кучето ... По времето на Анастасий естествено няма никакви Хунски или пък Славянски нашествия За сметка на това Български дал господ Да живей Божидар Димитров, явно негови агенти са били внедрени на ключови позиции още в късната античност. В списъка с Ромейските битки на викито пак видяхме дългата и вездесъща ръка на Божо