михай

Всичкит тези СтанЧо(во), ИванЧо(во) може би са резултат на влиянието на румънски език. Изглежда и че "правилните" форми (по-нови от старобългарски период, като резултат на това влияние) на семействените имена са СтанчОВ (диалектален Станков от Станко) от СтанЧо а не СтанчЕВ (само ако има мъжко име СтанЧЕ, не знам, може би има). Мирчо Стари обаче трябва да има превод Мирче Стари ако има българско име Мирче (по пример на Митре) защото в румънски е Мирча а не Мирчу. Ако има бг. село Панчево румънски ще е ПанчОва Panciova (от Panciu Панчу=ПанЧО а не ПанКО или ПанЧЕ) Mircea а не Mirciu има Enciu но има и Encea

Гръцко или романско влияние?

Моке би първоначанлното полски етноним беше нещо като сербин или сербец и поляк=обитател на полетата е по-ново име за полски етнос. След възприемането на нов етноним поляк вместо сорбец, сербец (точно не знам формата на думата) започва и отдалечаването на двете народа и също различаването на двете езици: полският и долнолужишкият. http://en.wikipedia.org/wiki/Sorbian_languages http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D1%83%D0%B6%D0%B8%D1%88%D0%BA%D0%B8_%D0%B5%D0%B7%D0%B8%D1%86%D0%B8

Да, прав си и е много интересно: сервус=роб, склавианус (?)=също "роб". Старото английско име за Сърбия=Сървиа. Аз се питам: може би сербите от Германия които говорят близък до чешки/полски език, не са ли самите бивши чехи/поляци които да пазят старото си етноним? Доколкото знам Полша има връзка с "поле", това означава не е толкова стар етноним (за сравнение (?): черногорци)

Твърде невероятно: дали има връзка с "хладен"?

Вероятно е още че словаците изгубиха етнонима моравец и останаха само с "простия" етноним от корена слов-, слав-. Това би било обратен случай на това на кайкавските "хървати" които придобиха и етнонима хърват освен славянин и следователно се хърватизираха (за разлика на други кайкавци които си останаха "прости" словенци). Резултат на това е че хърватизираните словенци говорят словенски език с чакавско (чисто хърватско) и щокавско (сръбско) влияния.

Геста Хунгарорум е изсмислица, не е истински историйски извор. Говоря за точни примери за съществуване на румънци в едно или друго село

Да, но Черна Гора/Зета и Молдова са със стара история и не знам дали е точно да ги назоваваш сърби или съответно румънци. Славянската "Македония" обаче няма самостоятелна пред-1991 история.

чешки "бржег" а не "бршег" Де=къде трябва ли да се пиша тде? Там, сам, към Тде, Кде=где, къде, с...? оттам, отсам, откъм (към=вместо "кам"?) такива, какви, с..? така, как, с..? тогава, кога, с..? толкова, колко, с..?

Някои от ромите в Беларус и Полша (близо до границата с Беларус) се самонаричат ХАЛАДИТКА РОМА. Какво означава ХАЛАДИТ-? Други примери: СЕРВИКА РОМА (Словакия и Украйна)="сръбски" роми, УНГРИКА РОМА (унгарски роми в Унгария), САСИТКА Р. (немски=саксонски роми в Полша), бергитка и фелдитка рома също в Полша (от немски Берг=планина и Фелд=поле ли?), ЛОТФИКА Р. (Латвия или Летония, в Прибалтика), ФИНТИКА Р. (Финландия)

Словинци, словенци, словаци, Славония Изглежда обаче че сърбин е само друго общо име за славянин защото: има 2 народа с това име в Германия има 1 в Балканите някои от ромите от източна Словакия и (западна?) Украйна (=територията на така нарецехните рутени?) се наричат СЕРВИТКА РОМА (според Циганите в България от Елена Марушиякова и Веселин Попов)=>сърби= и друго име за рутенци, руси, руснаци и т.н.? Освен това в миналото българите бяха назовавани сърби от гърците (например в Македония, србъски "аргумент" че "македонците" първоначално са били сърби и от румънците. През Средновековието само много добре "информирани" хора (като Григорий Цамблак) от румънците или живэщи във румънските земи чужденци наричат българи българи а не сърби. Така че напълно възможно е старият етноним на българи да беше и сърби освен словени/славяни. Това обаче не променява нищо за българщината на торлаците, гораните и "македонците" които всички от определен момент на историйското минало са отказали за етнонима сърби в полза на българи. Освен това езиковедски казано тези говорят български диалекти. Още за сравняване: хървати и белохървати в миналото на Украйна

?

Освен това арменците са наброили отделно от другите християни и ако се съберат числата на християнските семейства които са в последните страници на Османски извори... се придобива съвсем по-голям брой

http://en.wikipedia.org/wiki/Ancient_Macedonian_language Тези древномакедонски думи не изглеждат много гръцки+най-малко за мен но аз не ги проверявах всички. За много от тях обаче приликите изглеждат "форсирани".

otkolkoto=decÂt ot=de kolko(to)=cât

старославянски=праславянски "староцърковнославянски"=старобългарски Няма никаква значение че през "кодифицирането"/нормирането на старобългарски език "български" означаваше "прабългарски", иначе няма старофренски, староруски езици които "са" германски езици. Освен това славянският говор в терирория на бившия старобългарски е източен български диалект, така че по-правилен е да се каже че кюстендилският е "македонски" говор отколкото този в Гърция.

Докато разбирам прабългарите=тюрски народ също и бАлКарите и чувашите=>прабългарите които днес говорят чувашки а не балкарски са тюркси наорд. Докато разбрах чувашки език е много по-далечен от туркси, балкарски, азерски, т(й)уркменски и т.н. езици. От езиково становище те са били тюрци. За гените им, твърде смесни или не, не знам и не ме интересува.

Разстоянието между двете официални форми е един от аргументите на македонистите, така че ако в официален български език се въвъждат повече "западизми" това ще е само добре за "демакедонизирането" им. Иначе те вигани ще смятат сръбски език като по-звуцноподобен на "езика" им.

Забележка: има Пловдив и в регион в който според Георгиев нямаше как да има наставка -дев(а), -див(а). Аз не съм съгласен че има 2 тракийски езици: дакомизийския и южнотракийския. Диалекти може би. Езици никога. Съгласен съм обаче че албански език=тракийски език или илирийски език=тракийски език=староалбански език

http://www.albanian.com/v4/showthread.php?t=28507 Vladimir Georgiev (The Slavonic and East European Review 44, no. 103, 1960, pp. 285-297) VIII. Albanians and Rumanians Whether the Albanians are the successors of die Illyrians or the Thracians is a problem that has long been debated. Today the Albanians dwell in a region that was known in antiquity as Illyria. For that reason the Albanians have often been regarded as the heirs of the ancient Illyrians. In the same way, the Bulgarians might be considered as Thracians if the other Slavonic peoples and languages were not known. But many linguists and historians, e.g. H. Hirt, V. Pârvan, Th. Capidan, A. Philippide, N. Jokl, G. Weigand, P. Skok, D. Detschew, H. Baric', I. Siadbei, etc. have put forward very important considerations indicating that the Albanians cannot be autochthonous in the Albania of today, that their original home was the eastern part of Mysia Superior or approximately Dardania and Dacia Mediterranea, i.e. the northern central zone of the Balkan Peninsula, and part of Dacia. Now, however, when it is clear that Daco-Mysian and Thracian represent two different IE languages, the problem of the origin of the Albanian language and the Albanians themselves appears in quite a new light. The most important facts and considerations for determining the origin and original home of the Albanians are the following. 1. The Illyrian toponyms known from antiquity, e.g. Shköder from the ancient Scodra (Livius), Tomor from Tomarus (Strabo, Pliny, etc.), have not been directly inherited in Albanian: the contemporary forms of these names do not correspond to the phonetic laws of Albanian. The same also applies to the ancient toponyms of Latin origin in this region. 2. The most ancient loanwords from Latin in Albanian have the phonetic form of eastern Balkan Latin, i.e. of proto-Rumanian, and not of western Balkan Latin, i.e. of old Dalmatian Latin. Albanian, therefore, did not take its borrowings from Vulgar Latin as spoken in Illyria. 3. The Adriatic coast was not part of the primitive home of the Albanians, because the maritime terminology of Albanian is not their own, but is borrowed from different languages. 4. Another indication against local Albanian origin is the insignificant number of ancient Greek loanwords in Albanian. If the primitive home of the Albanians had been Albania itself, then the Albanian language would have to have many more ancient Greek loanwords. 5. The Albanians are not mentioned before the 9th century a.d., although place names and personal names from the whole region of Albania are attested in numerous documents from the 4th century onwards. 6. The old home of the Albanians must have been near to that of the proto-Rumanians. The oldest Latin elements in Albanian come from proto-Rumanian, i.e. eastern Balkan Latin, and not from Dalmatian, western Balkan Latin that was spoken in Illyria. Cf. the phonetic development of the following words: Vulgar Latin caballum 'horse' Rum. cal, Alb. kal Vulgar Latin cubitum 'elbow' Rum. cot. Alb. kut Vulgar Latin lucta 'struggle, fight' Rum. lupt, Arum. luft, Alb. luftë Therefore Albanian did not take shape in Illyria. The agreement in the treatment of Latin words in Rumanian and in Albanian shows that Albanian developed from the 4th till the 6th century in a region where proto-Rumanian was formed. 7. Rumanian possesses about a hundred words which have their correspondences only in Albanian. The form of these Rumanian words is so peculiar (e.g. Rum. mazre = Alb. modhullë 'pea(s)') that they cannot be explained as borrowings from Albanian. This is the Dacian substratum in Rumanian, whereas the Albanian correspondences are inherited from Dacian. The above arguments are well known, but they have not been regarded as sufficient for a definitive solution of the problem. The most important fact to be revealed has been the separation of Daco-Mysian from Thracian. It has thus been established that the phonemic system of Albanian is descended directly from the Daco-Mysian. Let us consider some examples. The most typical features of the historical phonology of Albanian are attested in Daco-Mysian. Besides, in Daco-Mysian there also appear the intermediate phonetic changes that explain the peculiar phonetic development of Albanian. Here are some samples: IE Daco-Mysian Albanian e ie je () > > o o > o o > ö > e e > ü y, i ew e e aw a a ri ri a a Examples: IE e > D.-M. ie: a Dacian tribe is named , but a Thracian one . Dacian PN Diegis from IE dhegwwh-. Dacian river name from IE *erðs-. Dacian word dielina 'Bilsenkraut' from IE *dhel-. IE > D.-M. > > o: IE *dhw > D.-M. dva > dva > dova, cf. Pulpudeva (4th century b.c.), Buridava (1st century a.d.), Pelendova (after the 4th century a.d.). IE > oi > ö > e: Salmor-ude 'Salt Water', a salt lake in Scythia Minor, in Greek called 'Salt (Lake)' and in Latin palus Salameir; Dacian ude from IE *udo® 'water'. (2nd century a.d.) > Pelendova (after the 4th century a.d.) from *pl-m *dhew 'Stutt-gart', cf. Alb. pelë 'mare'. IE > oi (= ü) > ü (i): , Moesi, Mysi. In this way it has been definitively proved that Albanian is descended from Daco-Mysian. Therefore the primitive home of Albanian is a Daco-Mysian region, probably Mysia Superior (Dardania, Dacia Mediterranea) or western Dacia. This fact enables us to explain the numerous typical agreements between Albanian and Rumanian. Rumanian and Albanian took shape in the Daco-Mysian region; Rumanian represents a completely Romanised Daco-Mysian and Albanian a semi-Romanised Daco-Mysian.

От Румъния. Старославянизмите в руски език=старо(диалектно)българизми=>възможността да се използват и "млеко" и "мляко" и "ден(й)от" и "деният" не е толкова голяма нарушение, според мен. Освен това ще доприноси до по-голямо разбиратемост на българите и "македонците".

Дали някой има представа защо през първите пристигнали до нас дефтери от 16. век християнското население в Добружа имаше само в придунавския регион но в регистър на джелеп(кешан)и "отслед" само 20-30 години по-късно христянски джелепи се срестхат и във вътрешността на Добруджа? Друг въпрос: някой тука даде турски линк за имената на села на Силистренски или Никополски регион през 16. век но забравях го. Имате ли остхе този линк? Едно от селата беше Калу-Петре който в румънски означава Кон [na] Петър=Калипетрово

Всичките прабългари са били прачувашки хора от тюрски произход. "Днешният прабългарски"=чувашки=тюркси език. Няма иранци тука. Смесни народи или народности имаше винаги но прабългарите бяха тюрски. Например изглежда че древномакедон(ц)ите имаха твърде силни гени и затова гените им са присъщи и до ден-днешен в други съвременни народи които обаче не обитават само територията на древната Македония.

Според мен форми като "млеко" и всички тези с "о" вместо "ъ" (както са и старобългаризмите в руски езки) трябва да се приемат за правилни: всичкит тези "македонизми" са по=старобългарски и следователно по-правилни отколкото лошото "ъ" и редуването я/е

Интересни са и тези факти: носна гласна е се "рефлектира" като и или ы в румънските заемнки от български а носната о се "рефлектира" като у (мункъ=мо~ка, мъка), точна така както е станал и със старите латински думи. [Други примери: стиклъ вместо стыклъ=стъкло.] Но има и други примери: думбрАвъ=дубрава, (зымбет=усмивка от зо~б, зъб). Това би могло да помогне за датирането на тези думи и присъствието на пряко славянско влияние.