ehrgeiz

Най-простичкият пример е този с Великите географски открития. Христофор Колумб може да се нарече както откривател, така и емисар с религиозна мисия. Чрез откритието на нови земи Църквата разширява владенията си само, ако в душите на хората властва християнството. Нейните планове обаче се променят, когато нуждата от "възраждане" надделява. Сещам се и за емисари като св. Патрик, който разпространява протестанството из ирнадските тогава номадски народи. Ами църковните емисари, покръстили немските племена.

Значи, темата е много интересна, но не смятате ли, че обяснението си има по-научен вид. Никой още не е видял какъв е действителният "свят" в черните дупки. Колкото до свръхгравитацията, има си я, нщо учудващо, след като роля играе тъмната материя. Иначе, след като е "тъмна", означава, че не ни е позната. Никой не би могъл да ни отговори още на 100% какво точно предвставлява тъмната материя, че и тъмната енергия. Знаем, че по последни данни тъмната материя e 22 %, тъмната енергия - 74 %, междугалактически газ - 3.5 % и звездите и други - 0.5 %. Правете си изводите. Това е моето мнение, а не потвърждение.

Изумително, невероятно. Толкова внушителен клип не бях виждала!

Здравейте! Силно се интересувам от астрономия и бих искала да вмъкна и тази тема във форум Астрономия. Теориите за края на Вселената са: - топлинната смърт на Вселената - звездите, изграждащи съзвездията и галактиките, ще угаснат, след изчерпване на горивото им, - теорията за разширяващата се Вселена - разстоянията между галактиките се разширяват равномерно, като с това температурата на Вселената постепенно спада, - теорията за връщането на Вселената в изходната си точка - Големият взрив. Вие коя теория подкрепяте и какви са вашите доводи? Бих се радвала, ако има и специалист по тема астрономия. Така ще мога по-точно да си изясна тези неща. Аз лично подкрепям теорията за разширяващата се Вселена и за постепенното й изтиване. Новите проучвания на учените също доказват, че Вселената се разширява. Изследва се съставът на черните дупки. Роля, разбира се, играе и количеството на тъмната материя във Вселенското пространство и точно заради това не е ясно, каква точно ще бъде съдбата на Вселената.

Велвичия Велвичията е растение реликт от клас Гнетови, което се среща само в южноафриканската пустиня Намиб, на територията на страните Ангола и Намибия. Пригодено е за живот при изключително тежки пустинни условия в една от най древните пустини на Земята.Това растение има уникална стратегия за оцеляване: от горния край на ниското, често зарито стъбло с форма на луковица излизат листа, дълги до осем метра, чийто краища с течение на времето и с растежа умират. По листата има процепи, през които растението поема водните капки. Те се образуват в резултат на конденз от образуваната от течението Бенгела в океана мъгла. По време на дълги засушавания растението „изключва“ функциите на някои части от листата до такава степен, че изглежда мъртво, и активизира обмяната на веществата едва когато климатичните условия станат благоприятни. Растението се класира в списъка на „Най-странни растения на земята“. Скоростта на растеж на листата за година е около 8 — 15 см. Дълги са по около 2 - 4 м., но достигат дори и до 8 м. широки са по около един метър и лежат на земята. На допир наподобяват на кожа. Растението представлява символ на Намибия и същевременно е защитено от местните закони.