Eньо

Сигурно е тук: Прабългарите през 5-7 век

Най-удачно ще бъде първо да се излезе с някаква що годе обоснована антитеза на самият генезис на изконното българско единоначалие, примерно да се опитате да противопоставите и опровергаете гръцките, арменските и арабските хронисти чрез антитезата - кутригурите и утигурите не са български племена. И най-вече патриарх Никифор с неговото култово: Κουβατος ο ανεφιος οργανα ο των Oυνογουνδούρων χύρίος ...

Предците на българите преди обединението от 639г. не са родове, а народ разделен териториално на два клона (че са народ видетелстват хрониките на Марцелин Комес, Теофан, Йоан Малала,Прокопий и т.н.): - западен клон - cuturgur (кутригурите) - и източен клон unogundur - onogur (оногурите) Още през 491г. веднага след покачването на престола на Анастасий кутригурите започват нападенията си на Балканския полуостров, които почти непрекъснато продължавали цели десетки години. Кутригурите нападали византийските владения и опустошавали нашир и надлъж полуострова, като след това отново се връщали пак в земята си, за да очакват други сгодни моменти за нови нападения. Марцелин Комес под 530 г. съобщава, че бившият враг на империята, а сега комендант на илирийската войска, пълководец Мундо, разбил в едно сполучливо сражение кутригурите (наречените по-късно българи), които опустошавали Тракия, след като били избити от тях до 500 души. Marcellinus, ibid., p. 103, ad an. 530: his autem deinde consulibus (Lampadio et Oreste) idem dux (Mundo) audaciae suae secundus in Thraciam quoque advolans praedantes eam Bulgares felicior pugnans cecidit, quingentis eorum in proelio trucidatis.

Думата "азбука" се използва само за глаголицата и кирилицата. Тя идва от Азъ Буки Веди Глаголь Добро Естъ и т.н. Всички останали графично-звукови системи на български наричаме писменост. Пример - латинска писменост, китайска писменост, египетска писменост, финикийска писменост и т.н. Не бива да смесваме събития с разлика 8 - 11 века и народи които няма как да са имали пряк контакт, а именно между населението на бопорското царство между 5 и 2 в. преди новата ера и обособяването на българската народност и държавност през 632 г.(седми век след новата ера) от смесване на кутригурите и оногурите.

Образуването на държавното формирование на обединената чрез смесване ма кутригури и утигури Η παλαιά μεγάλη Βουλγαρία със главен град Φαναγορεα съпоставени с писмени свидетелства на Теофан Изповедник е съсредочочено върху земите на гръцката колония на полуостров Таман. Важнстта на Φαναγορεα за трафика между бреговете на Palus Maeotis прави новият господар на тези трудно удържани от Константинопол земи Кубратос, важна личност за византийският двор и му носи титлата патриций.

Победата на Кубрат срещу аварите и организирането на държавна структура включваща враждуващите до тогава кутригури и утигури кара император Ираклий да му предложи сключване на мирен договор и титла „патриций”. Ходът на императора е продиктуван заради контрола над Фанагория и земи на бивши гръцки колонии в Северното Причерноморие и именно заради контрола над тези важни за имперския флот земи като съюзник на империята, Кубрат е припознат за федерат. Византийският хронист Никифор пише: „По същото време господарят на уногундурите Кубрат, племенник на Органà, въстанал срещу хагана на аварите. Той се отнесъл много зле с войската, която била оставена от него, и я изгонил от своята земя. Отправил пратеници при Ираклий и сключил с него мир, който те запазили до края на живота си, защото той му изпратил подаръци и го почел с достойнството патриций.” Nicephorus - Opuscula historica

Аспарух е принуден под натиска на хазарите да търси място за поселение към единственото място, което би му дало шанс да се установи трайно - на запад, към земите на Византия, (чиито федерат е бил неговият баща Кубрат). Ананий Ширакаци (VII в.) пише: „От Конските планини (Дзиакан) избягал синът на Худбаад ... В Тракия има две планини и реки, от които едната — Дунав, като се дели на шест ръкава, образува езеро и остров, наречен Пюки. На този остров живее Аспархрук, синът на Худбаад, който побягна пред хазарите от Българските планини и прогони аварите на запад...”

Няма значение дали съставяме една нова дума с придадени предлози, съществителни , числителни. местоимения или глагои. Тя е нова дума, натоварена с ново значение и има автор, който съзнателно ги състява така да се каже „на конвейер”. пре-любо-дѣинааго благо-словите не-на-видѧшти-имъ въс-прием-лѭтъ подъ-копава̑-ѭтъ Представи си следното. Давам ти хайде да не Новият завет, един тропар например. ти имаш определен езиков багаж на обикновени простонародни думи на неписмен все още език, в които думите са ограничени на брой в мажоритарността си битовизми и трябва да извършиш превод от гръцки на богослужебни текстове. Щеш не щеш трябва да измислиш нужните думи и започваш: Кръст-тителъ, из-по-ведъ, покая-ние, благо-воление, пре-любо-дѣинааго, благо-словите, не-на-видѧшти-имъ, въс-прием-лѭтъ, подъ-копава̑-ѭтъ и така нататък. Съставените от теб по изкуствен начин думи към края на превода вече надхвърлят многократно бедният речник на разговорният простонароден неписмен език и се оказваш автор на един писмен език създаден с много труд и усилие за да може както да се прославя бога така и в последствие да общуват вярващите както помежди си, така и със местната власт и ако се наложи със визшата администрация (според нивото на грамотност на ползвателя и неговото положение в обществото). Още по-впечатляващ и вдъхващ респект и благоговение ще е факта, ако новият писмен език се пусне в комплект със специално създадена азбука. Нещата с българският език не са толкова прости и еднозначни, колкото изглеждат на пръв поглед. Дори и днес, единадесет века по-късно почти всяка трета или четвърта дума от днешният модерен български (въпреки навлизането на голям брой чуждици) носи все още в себе си белезите на неоценимото и неизмеримо божествено осеняване на Св. Константин-Кирил Философ.

Несериозно е да разглеждаме исторически период от 5 000 години приравнявайки го до до някакви виртуални центрове на още по-неясни езикови групи базирани по буквен признак ("Р" и "Л"). Това дори големия български буквено-сричков специлист Петър Добрев не си го позволява. Причината е не в западен или източен произход да думите, а във простият факт, че тези две думи имат различен корен.

Не мога да се съглася с лансираната тук хипотеза, че така нареченият "старобългарски" е естествен език. Факт неоспорим е, че под "старобългарски" разбираме Писменият Славянски Кирилометодиев Език (ПСКЕ), който е бил специално създаден за превод на църковно-християнски канонични книги (за мисията на визанрийските мисионери Константин и Методий при славяните във Великоморавия) чрез слепени една за друга или сливане в морфеми първични прости думи от говоримия неписмен славянски в нови такива. Така към основата на суровия материал на простонародния говорим славянски състоящ се от около 1300-1500 думи, Константин Философ (Кирил) в манастира Полихронос с помоща на изпратените от княз Ростислав великоморавски младежи (езикови информатори и бъдещи „учениици”) започват да сглобяват новите думи, необходими за каноничните преводи, както и думи за ежедневно общуване на християнските общности на славяните във Велика Моравия. Примери: прѣ-подобьныхъ благо-словѧшта коумиро-слѹжения вьӡ-вѣстишѧ бесъ-мрьтъныи подъ-стълавъ благо-словьэнъ прѣ-мѫдрость не-прѣ-подобьне прѣ-льстиши отъ-тръгнѫти покро-витељь съ-грѣшихомъ мило-срьдовавъши въӡ-ведьши не-прѣ-подобьне прѣ-кръстиста благо-вѣрни благо-чѣстie прѣ-драгы̑ѧ Източници - Codex Suprasliensis, Codex Marianus, Codex fol. Kiev

Интересно. Би ли посочил ирано-езичните племена и народи върху които тюрките са наложили езика си? Нали си съгласен с факта, че език не може да се смени току така, и то при неписмени конни народи. Думта "soare" в румънския няма как да произходжа от „сурия” понеже е производна на латинското “sol” която е непроменена заедно със още 1600 основни думи на простонродния говорим латински още от 4 век преди христа.

Bagatur e pочетна титла към лично име, което означава, "герой, храбър воин", като признание за изключителна храброст и сила: (baa-tor, baa-tur, baga-tur - герой 巴特尔) В употреба сред степните конни народи на север и на запад от Китай, засвидетелствутван през последната четвърт на 6 век, (според историята на династия Суей - 581г., и по-късно в канството Кок-тюрк. Бащата на Чингис кан - Yesуugei също е носил титлата bagatur. Предхристиянските български канове до покръстването също използвали титлата bagatur, която давали на свои приближени боили като признание за техните лични качества и постижения. (титлата използвали и унгарците - baa-tor (смел)

На 25 януари 2011 година коментирайки пред БНР кървавият атентат на московското летище „Домодедово” Бойко Борисов успя да обвърже дюнерджийниците с националната сигурност, като заяви, че, че от атентати ще ни пазят дюнерите: „Виждате, че тези терористични актове не подминават никоя държава. Ние разчитаме на балансираната си външна политика – че с арабския свят, с Палестина, с всички държави там сме в изключително близки, приятелски отношения. Арабският свят прави бизнес в България – на всеки ъгъл има дюнер. Надяваме се това да бъде отчетено от хората, които вземат решенията за подобни актове...” На въпрос - дали след атентата в Москва са коментирани с транспортния министър по-засилени мерки на летищата в България, Борисов заяви, че “държави, където службите им са в пъти по-силни от нашите, им се случва това и те не могат да предотвратят нищо. Нима мислите, че руските или американските служби не са били в активен режим, или Великобритания или Швеция, но знаете какво стана”... Дюнерите ни пазят от атентати! (Бойко Борисов в интервю за БНР на 25 януари 2011 г.)

Относно войните. Още през първата година на царуването си кан Борис влязъл в конфликт със Византия. Византийският хронист от Х век Генесий ни съобщава следното: “Българският владетел отправил надменни речи, като заплашвал ромеите с нападение. Императрицата мъжествено и с гордост му обявила, че и тя ще излезе веднага с войската си до българската земя. И ако победиш жена, казала тя, никаква похвала няма да ти бъде за победата; ако ли пък ти бъдеш победен от нея, поражението ти ще стане посмешище за всички. Това като разбрал, скитецът решил да остане спокоен в земята си.” Genesios, ed. Bon., p. 85—86. Мъжественият отговор на императрицата е накарал кан Борис да се откаже от всяка агресивна политика спрямо империята През 50-те години на IX век вниманието на кан Борис било съсредоточено върху събитията, които са ставали тогава в съседните области по Среден Дунав. Кан Борис претърпял голямо поражение от армията на Людовик немски, видно от известие на Теофилакт Охридски, че: “когато дивният Борис приел властта, облак от франки покрил цяла България” Константин Багренородни съобщава следното за отношенията между хървати и българи при Борис: “ И никога българин не е отивал на война против хърватите, само българският владетел Михаил-Борис излязъл и воювал против тях, но като не можал нищо да направи, сключил мир с тях, при което той обдарил хърватите ... Но никога хърватите не са давали данък на българите, а само често от приятелство си давали едни на други дарове.” Const. Porphyr., De admin, imp., ed. Bon, cap. 31, p. 150—151. Войната между кан Борис и Хървадска е предизвикана от немския крал за да отвлече войските на кан Борис да не могат да действат заедно със временният му съюзник Ростислав. Това се случваа през 853 г. и 854 г. В Сърбия след смъртта на княз Властимир (ок. 850) властта преминала в ръцете на тримата му синове Мутимир, Строимир и Гойник, които поделили помежду си неговите владения. “ На тях нападнал, пише Константин Багренородни, българският владетел Михаил-Борис, който искал да отмъсти за поражението на баща си Пресиян.” Кан Борис, след като претърпял несполука във войната с хърватите, поискал да се възползува от отслабването на Сърбия след смъртта на Властимир, когато сръбските земи били поделени от синовете му, за да прокара там влиянието си за сметка на византийското, което се бе въдворило при княз Властимир. Обаче кан Борис загубил и тази война - според думите на Константин Багренородни: “когато Борис почнал войната, сърбите го така силно разбили, че дори взели в плен сина му Владимир заедно с дванадесетте велики болияди (боили). Тогава кан Борис, угрижен за живота на първородния си син, бил принуден да сключи примирие със сърбите. След сключването на мира кан Борис се побоял отстъпвайки към България да не би сърбите да му устроят засада по пътя. Тогава измолил Мутимирови синове Брана и Стефан да го изпроводят до границата към д Раса (на р. Рашка при Нови пазар). За тая услуга благодрният ка Борис им дал големи дарове. Те в замяна му подарили две роби, чифт соколи, две кучета и 90 кожи за кожух (за българите 90 кожи са договорен знак).”

Християнско име на Расате дадено му при кръщението е Володимер, а не Владимир.

В този случай, ще трябва да изтриеш и проф.Анчо Калоянов. Също така и франкския монах Регино. А би ли отрекъл факта за нарушаването на "Дълбокият мир" с Византия, когато през 893г Расате изпраща делегации и сключва съюз със немския крал Арнулф Каринтийски и папа Формоза, насочен срещу Византия и Великоморавия? Тогава Расате приема задължението да не изнася сол за тях от солниците си в Трансилвания.

Да. Прав сте. Константинопол не може да се противопостави на "това явно нарушене на канона" понеже е в негов интерес. Архонт Борис Михаил извърши това, което бе необходимо - разправи се със българската аристокрация. Точка втора явно е била - разкриване на оцелелите радетели за българската кауза и окончателно ликвидиране на съпротивата им срещу византийския диктат към налагане на отхвърленият от великоморавските славяни провизантийски инструмент на църковно-политическо влияние - "славянски кирило-методиев писмен език". В случая душевно разтроеният от пролятата българска кръв архонт Борис Михаил вероятно е скрит в манастир, и Расате е издигнат и умело манипулиран в една класическа разработка чрез даване карт бланш на популистката му родолюбива инициатива, като крайна цел е била да локализират и унищожат окончателно оцелелите пробългарски елементи. Това стечение на обстоятелствата открива вратите към познатия преврат на византийският възпитаник Симеон наречен "Преславски църковно-народен събор" състоял се в Плиска, и форсираната славянизация на архонтство България чрез създаване на нужната писмена книжнина, като база за налагане на изпреварващо Рим византийско покръщение сред земите населени със славяни на безбрежната Киевска Рус, което се провежда успешно и неговите плодове са видни и до днес...

В тема със анонс "Християнството у придунавските хуни IV - V в." не може да става дума за споменаване на българите, понеже обобщаващия етноним - булгар (смесен народ) става реалност едва след 628г. (7 в.) когато константинополският васал Кубрат обединява (смесва) утигури и кутригури в единна държава - Η παλαιά μεγάλη Βουλγαρία. Етнонима българи може да бъде споменат само и единствено, ако късен автор (примерно през втората половина на 5в, 6, 7 или 8 в. преразказва (или преписва) събития случили през първата четвърт на 5 в. и понеже етнонима булгар вече му е известен да замества хуни или кутригури с българи, като ги нарича "така наречените българи".

И с какво ние, християнизираните и славянизираните българи сме по-българи от основателите на България, за да ги поставяме "в кавички"?

Уважаеми decapуtator, в споровете по темата дойде и време да търсим отговор на въпроса, кой и кога измисли термина "прабългари". Този изкуствено наложен термин чертае граница между два различни етнолингвинистични народности като етап на тотален отказ от народностен език в условията на наложена по адмиистративен начин (и до някъде с помоща на дръвника) чуждоезокова културна и езикова (славянофонна) идентичност. Това се явява основополагащ елемент от казуса касаещ темата "Християнството и хуните V - VI в." Както е видно ти отказваш по неизвестни за сега причини да дадеш логичен отговор на въпроса, кога според теб за пръв път е въведен термина "прабългари". Нима неспособността да се даде отговор на един въпрос, трябва да бъде подплатен със искане да се изтрие мнението на опонента?

Разбирам те, шокиран си, но е вярно. Не се сърди. Термина "прабългари" е създаден през втората четвърт на 20 век според моите наблюдения. За термина "прабългари" не са чували нито Черноризец Храбър, нито Паисий Хилендарски, нито Раковски, нито Ботев, нито Левски. Би ли посочил извор с най-ранното споменаване на термина "прабългари"?

Така наречениятъ "Преславски църковенъ съборъ" е всъщностъ дворцовъ превратъ, въ който византийският възпитникъ Симеонъ "полугръка" обявява: 1.насилственото детрониране на законниятъ български владетелъ Расате (кръстенъ Владимиръ) 2. започване на строителните работи за преместване на столицата от пазещата много прабългарско-езически спомени Плисковъ (Плиска) въ построениятъ по византийски строителенъ канонъ Преславенъ (Преславъ)в който "Златната кръгла църква" е единъ блестящъ паметникъ на византийскиятъ стилъ въ балканската църковната архитектура.

Nicolaus capitulis 106 ad Bulgarorum consulta respondet Cap. XVII. Igitur referentes, qualiter divina clementia Christianam religionem perceperitis qualiterque populum vestrum baptizari omnem feceritis, qualiter autem illi, postquam baptizati fuerunt, insurrexerint unanimiter cum magna ferocitate contra vos, dicentes non bonam vos eis legem tradidisse, volentes etiam vos occidere et regem alium constituere, et qualiter vos divina cooperante potentia adversus eos praeparati a maximo usque ad modicum superaveritis et manibus vestris detentos habueritis qualiterque omnes primates eorum atque maiores cum omni prole sua gladio fuerint interempti, mediocres vero seu minores nihil mali pertulerint: de his nosse desideratis, qui vita privati sunt, utrum ex illis peccatum habeatis. Quod utique sine peccato evasum non est nec sine culpa vestra fieri potuit, ut proles, quae in consilio parentum non fuit nec adversus vos arma sustulisse probatur, innoeens cum nocentibus trucidaretur. Nam hinc psalmista Dominum, postquam dixerat: Non sedi in consilio vanitatis et cum iniqua gerentibus non introibo; odivi congregationes malignorum et cum impiis non sedebo, paulo post deprecans ait: Ne perdas cum impiis animam meam et cum viris sanguinum vitam meam. Hinc Dominus per Ezechielem prophetam perhibet dicens: Ut anima patris, ita et anima fìlii mea est: anima, quae peccaverit, ipsa morietur; et post pauca de patre dicit: Quodsi genuerit filium, qui videns omnia peccata patris sui, quae fecit, timuerit et non fecerit simile eis, super montem non comederit et oculos suos non levaverit ad idola domus Israel et uxorem proximi sui non violaverit et virum non contristaverit, pignus non retinuerit et rapinam non rapuerit, panem suum esurienti dederit et nudum operuerit vestimento, a pauperis iniuria averterit manum suam, usuram et superbabundantiam non acceperit, iudicia mea fecerit, in praeceptis meis ambulaverit: hic non morietur in iniquitate patris sui, sed vita vivet. Pater eius, quia calumniatus est et vim fecit fratri et malum operatus est in medio populi sui, ecce mortuus est in iniquitate sua. Et dicitis: Quare non portavit filius iniquitatem patris? Videlicet, quia filius iudicium et iustitiam operatus est, omnia praecepta mea custodivit et fecit illa, vita vivet. Anima, quae peccaverit, ipsa morietur: filius non portabit iniquitatem patris et pater non portabit iniquitatem filii. Quamvis et de parentibus, qui comprehensi sunt, mitius agere debueritis, scilicet ut pro Dei amore, qui eos in manus veetras tradiderat, vitam illis reservaretis, quatenus in oratione dominica Deo prompte dicere valeretis: Dimitte nobis debita nostra, sicut et nos dimittimus debitoribus nostris. Sed et, si illos reservare potuietis, qui bellando interierunt, et minime vivere permisistis nec salvare voluistis, non consulte prorsus egistis; scriptum quippe est: Iudicium erit sine misericordia illi, qui non fecerit misericordiam; et per supra nominatum prophetam Dominus: Numquisd, ait, voluntatis meae est mors impii, dicit Ex Dominus Deus, et non, ut convertatur a viis suis et vivat? Verum quia zelo Chrietianae religionis et ignorantia potius quam alio vitio deliquietis, poenitentia subsequente per Christi gratiam indulgentiam de his et misericordiam consequemini.

Самуилъ е билъ полу-арменецъ, като синъ на Рипсимия. И царството му е било въ Охридъ, а не въ Преславъ.

Първо, заоформянето на кръга Ефтимий с цел връщането към святостта на кирило-методиевият църковен славянски език, след като след три столетия в България преписвачите и преводачите си служат във все по-голяма степен с грубият ежедневен език, което проличава в книгите, създадени от тях. Преводите и преписите апочват да са прости по реч, несвързани по смисъл с еталонните гръцките писания, грубо съчетани и нестройни в потока на речта. Другият съществен мотив за стартиране на реформирането на книжовната норма е появата на вече забележими различия между отделните славянски езици на фона на подготовката на костантинополската патриаршия за окончателно и безвъзвратно установяване на източното православие в руските княжества. Затова подтикван от Константинопол, кръга Евтимий стартира реформата на славянската книжовна норма на "общославянска основа" като по-конкретно се усеща влиянието на руските киевски и московски говори.