Solange

Има и една много хубава книжка, поне на мен ми допада, препоръчвам ви я. "Коранът" - Режи Блашер, изд."Одри".

Това е повече от жалко. В Сирия и Ливан, доколкото разбрах, християните и мюсюлманите си дружат и нямат никакви проблеми. А останалата част от света, всеки си прави каквото иска. Войни, войни.. Ще има и още много войни, били те по повод на религиите или не, докато хората не осъзнаят че във войната няма победени и победители. Някога виждали ли сте в учебник по история да пише, че след Първата Световна война примерно е настъпила деформация в мисленето на хората? Не. Аз поне не съм виждала, а смятам че това е важно, защото щом има все още войни значи хората смятат войната за нещо нормално. Нали затова учим история? За да не повтаряме грешките от миналото. Въпроса не е в направата на грешката, въпросът е да не бъде повтаряна тази грешка.

Според мен не само Джихата, но и като цяло религиите всеки си ги тълкува както си иска. По мое разбиране Джихат представлява войната вътре в теб, но както всички виждаме, разбирането на една голяма част от мюсюлманите не е такова. Съответно последствията не са особено благоприятни. Исляма си е миролюбива религия, приниципно всички религии са такива. Всичко опира до това как биват разбирани религиите. За един мюсюлманин, да убиеш в името на Аллах е едва ли не нещо нормално, но за мен убийството само по себе си е грях било то и в името на някой бог.

Русалска седмица (Самодивска неделя, Русалска неделя, Голяма неделя). Седмицата преди и след Петдесетница, когато са най-активни самодивите и русалиите. В съботата преди Русалската седмица или в края й е една от големите задушници, когато душите на мъртвите, пуснати по молба на Богородица за 50 дни след Великден, трябва да се приберат обратно, независимо дали са добри, или лоши. През Русалската седмица излизат самодивите, играят, ядат заедно и кършат цветовете на росена. За да не се дразнят самодивите, женита, особено ако не са раждали, спазват редица забрани: да не предат, тъкат, шият, плетат и не си мият косите. Най-опасни от седмицата са русалската сряда, "лудият" петък и "въртоглавият" вторник, когато не бива да се работи на полето. Непредпазливите жени може да бъдат взети и да полудеят или умрат. И мъже, и жени избягват да ходят извън утъпканите пътища по полето, нивите и лозята през деня и изобщо извън селото привечер, тъй като рискуват да настъпят саводивската трапеза и съответно за наказание да бъдат ударени от самодивите и да пострадат от самодивска болест. За предпазване служат също репеят, пелинът, чесънът, кукувичата прежда, лайкучката или ореховата шума, прикрепени към дрехите, закачени по къщни врати и прозорци или разстлани по пода, които отблъскват самодивите с неприятна за тях миризма. Излезлите през Русалската седмица самодиви може да бъдат потърсени за помощ. Понякога те съветват отишлите на росен болни коя е необходимата им билка, друг път, омилостивени с блага питка, приемат да снемат болестта на човека, когото са ударили. Калушарите поддържат по-специални отношения със самодивите и през Русалската седмица са способни както да прогонят със сила причинената от тях болест, така и да ги застават да донесат по-богата реколта и по-голям приплод на стадата.

На кое ще се вярва на Новия завет от Ів. или на препис от ІІІ-ІVв. ... Плюс това как Юда ще пише евангелие след като той се е самообесил веднага след като е предал Иисус. Значи се е обесил в Ів. и е писал евангелие в ІІв. интересно... Това разбира се, са само мои си такива наблюдения.

Cracking, аз също вярвам че Иисус е съществувал, просто цитирах по какъв начин се защитават авторите. Честно казано вече въобще не знам на какво да вярвам и на кого да вярвам, всеки твърди различни неща, всякакви книжки с различни твърдения и съответно в моята глава пълен ХАОС

Проблема е може би в това, че има прекалено много извори от информация. Компютри, телевизия... Повечето ми съученици не знаят къде е библиотеката (която видите ли е точно срещу училището ни) какво останало да четат.. Да не говорим, че има хора които едва ли не се гордеят с това, че не са прочели нито една книга през живота си. Според мен, това се получава защото родителите за жалост нямат време да обърнат повече време на децата си и съответно да им покажат колко е хубаво да се четат книги. Учителите от своя страна, не са доволни примерно от заплатите си и нямат стимул или просто не им се занимава....

Това е много хубаво. Ето я моята любима приказка: Българска земя хубава Българска народна приказка Това се случило преди много, много години. Тогава земята била плоска като тепсия и неприветна като пустиня: нямало нито планини, нито долини, нито морета, нито полета. Тогава нямало лято и зима, ден и нощ; слънцето и месечината се разхождали по небето ръка за ръка, а вълкът и агнето от една копаня ядели. Тогава всякакви неща ставали по света, каквито сега не стават... Та по него време решил дядо господ да си разтвори хазната, да раздаде на човешкия род всякакви земни блага. Повикал народите и всички дошли. Само американците ги нямало, защото Колумб още не бил открил Америка. Наредили се народите на опашка пред божия престол: най-напред застанали англичаните, защото те се смятали за най-богатите, най-силните, най-мъдрите – във всичко най...най! Пък накрая на опашката се гушели българите, те винаги са били такива срамежливи, търпеливи и вярвали, че дядо боже, който всичко може, и за тях ще да е помислил. И ето, започнал създаделят да раздава голямото имане: дал на англичаните моретата, на руснаците – полетата, на швейцарите – планините, на финландците – езерата... Давал и раздавал дядо господ с пълни шепи. А дяволът ( анатема му!), койта се навъртал наоколо, нали си е дявол – не можи мирно да стои, все лукавщини крои – от всички дарове си отчупвал скришом най – хубавото парченце и си го пъхал в пазвата. Извървели се народите, всеки си отнесъл своя пай. Дошъл накрай ред на българите. Бръкнал господ в торбата, извадил си празна ръката. - Брей! Каква ще да е тая работа?! Уж всичко бях строго пресметнал, пък то... – почудил се той и се заозъртал. Гледа всевишният, дяволът го няма. Сетил се кой му е разбъркал сметките и поръчал на един ангел: - Иди и доведи рогатия! Политнал божият ратай нагоре – надолу, тук – там, намерил най – сетне нечестивеца: спотаил се бил зад един тъмен облак и тъкмо си гледал в пазвата – броел си краденото. Хванал го ангелът за козето ухо, отвел го при дядо господ. - Ти бре, пакостнико, какво си сторил? – сгълчал го старецът. А дъволът – ни лук ял, ни лук мирисал, отвърнал: - Нищо лошо не съм сторил. - Откраднал си пая на българите. - Не съм, бога ми! – почнал лукавият да се кръсти с кривите си пръсти, без да му мигне клепачът. - Я го претърси! – заповядал господ на архангел Михаил. Бръкнал ангелът в пазвата на дявола, заизваждал от там покрити с вечен сняг планини, тучни равнини, тъмни гори, пенливи реки, синьо море – всичко от хубаво по – хубаво. Дал ги дядо господ на българите и те си тръгнали доволни – предоволни. Затуй в нашата малка земя са се събрали толкова най – различни хубости.

Какво за вас означават числата и какво символизират? Ето какво означават според мен числата: 0, 4, 7, 12, 13, 33 и 40. 0 е изключително интересно число, и определено не е като всички други. Тя означава нищото, но същевременно с това един чек с много нули отзад би зарадвал всички ни нали? Освен, че увеличава стойноста на всяко едно число, тя може и да го унищожи след като то бъде умножено по нея. Почти незабележима, и все пак много важна. 4 равновесие. 2 + 2 = 4. Представете си, че апартамента в който живеете или къщата ви бяха кръгли?!? Би било много интересно това да се види, но те са в четириъгълни фигури. 7 символизира някаква завършеност. Имаме 7 дни в седмицата, за 7 дена се създава вселената, дъгата се състои от 7 цвята. 12 е любимото ми число. Просто е страшно многофункционално, дели се на себе си, на 1, на 2, на 3, на 4, на 6….. 12 са часовете на нощта, часовете на деня. Също така 12 са месеците в година. Смята се, че апостолите на Иисус са 12 и с тях прославя Троицата в четирите краища на света. 13 е цифра с която много хора не искат да имат вземане-даване, защото смятат че е число на злото и всякакви от този род неща.. Например прочутия „Петък 13” в който ден се смята че нямаме късмет. Когато прибавим Юда към 12те апостоли на Иисус се получава 13. 33 – възраста на която се предполага, че Иисус е разпнат. 40 – те мъченици. Това е много интересно. Първия пример за който се сещам, където се споменават тези числа е „История Славяноболгарская”. Мястото, където Паисий изрежда, или по-скоро прави нещо като списък, на българските крале и царе. Списъка, който той прави по-долу се състои от 33 владетели, сакрално число. Обаче, като погледнем преди това Паисий изрежда още други 7. Съответно като ги съберем се получава 40, отново сакрално число. Чудно е наистина как се е приемала тази символика в миналото и как се приема сега.

Винаги е представлявало голяма трудност за мен да отговоря на този въпрос, нооо не мога да се сдържа да не опитам. 1. Всииички книжки на Тери Пратчет. Не особено ангажиращи и изключително забавни. 2. "Пътеводител на галактическия стопаджия", много готина книга. 3. "Време разделно" - тази книга съм я чела.. не знам колко пъти вече.. Харесвам всички исторически книжки затова спирам да изреждам.. Като малка много ми харесваше на Хектор Мало "Без дом" и още си я харесвам де... Определено е оставила траен отпечатък в моето детство, което май още не е минало

Честно казано смятам, че Дан Браун е просто човек с доста голямо въобръжение и не се аргументира особено много в книгата си, но това е разбира се моето мнение. Всеки сам решава в какво да вярва и какво да чете! Относно това, че има само предположения и догатки. Само това ще има в тези книги, какво друго може да има. На мен затова ми харесва "Светата кръв и Свещеният Граал", освен че се аргументират, те обясняват че всичко е само предположения. Цитат 1: "Упрекваха ни също така, че сме правили предположения. И ние с готовност си го признахме. Твърдяхме, че написаното от нас не бива да се разглежда като нещо повече от хипотеза, а хипотезата задължително почива върху предположения." Цитат 2: " "Не можете да докажете своите заключения". Това е още едно от обвиненията, отправяни към нас от телевизионни водещи и критици теолози, като че ли очакват да представим клетвена декларация, подписана лично от Исус, надлежно пронамерована и нотариално заверена. Разбира се, че не можем да "докажем" заключенията си. Както непрекъснато повтаряме в самата книга, ние просто предлагаме една хипотеза. Ако можехме да я "докажем", тя нямаше да има прения, а само сензационно откритие и неоспорим факт. И какво в края на краищата означава днес понятието оригинално "доказателство"? Може ли да се намери такова "доказателство" по който и да е въпрос в Новия завет? Очевидно не. Доколкото това засяга Новия завет, в него нищо не може да бъде "доказано". Не може дори да се "докаже", че Исус е съществувал като историческа личност. Някои автори както в миналото, така и сега твърдят - понякога доста убедително, - че не е. "

Здравейте всички! Посочените книжки са много интересни. На мен ми харесват "Предречено от Пагане", книгите за асеновци и тези за Самуил. "Наричаха ме желязната ръка" почнах да я чета, но не ме грабна особено.