glishev

Колега Сириус, приемете коленопреклонно-челобитните ми и сърдцетупно-душепокайни извинения, че имам лошия навик да посочвам по некоя книжица

Проблемът, Стинка, е в правописа и правоговора. Не може държавниците да говорят като селяндури (Б. Б. в частност), не може образовани хора да пишат с правописни грешки (като бившия министър на културата) и изобщо не е задължително правилният български да е фрашкан с чуждици. Да не говорим, че чуждиците сами по себе си хич не са толкоз страшни, ако се ползват на място. Най-тъпото е, че много често разни полуинтелигенти говорят с чуждици и се получава страшен тюрлюгювеч: "Яс мислим оти дека че трее а се напраи еин монитОринг, за а зееме а а финаУизираме таа сдеУка". Егасимус и нещастникус, си казвам като чуя нещо от тоя сорт. Или прекрасното: "Миии, ъъъ, ний смятъми, чи, ъъъ, ни можи дъ съ принибрьегвът, ъъъ, усновни пъръдигми нъ, ъъъ, пулитиш'скийъ дискурс". Човек, който говори по този начин, не може да е кадърен. Айде, у лево и на село. Никаква милост за неграмотните.

Може би по-скоро Вилялм, Гийом или Вилхелм, а не Уилям. А княгинята е херцогиня. И детето ще си намери повечко информация, ако рови в Гугъл и в библиотеката в даскало

Че то самите учители говорят с диалектни форми.

Радко, как си с руския и френския, че гледам колегите ти препоръчват мат'рял на тия екзотични езици Скивай ся, отиваш в Гугъл, пишеш "Люксембург" с все кавичките и не може да не ти излезе статия в Уикипедията. Щракаш на нея. Българската статия сто на сто не е много добра. Обаче вляво на екрана ти висят препратки към статии на чужди езици. Намираш английската (или какъвто там език учиш), щракаш на нея и сигурно статията там ще е голяма. Английски вероятно учиш, така че ти пожелавам успех. Но немски, френски или руски също ще ти свършат работа. Още по-мързеливо е да напишеш "Икономика на Люксембург" или "Икономика на Бенелюкс", пак с кавичките в Гугъл и да видиш какво ще излезе. Другата опция, която не е за изпускане, е да влезеш в училищната библиотека преди часа по география и да питаш библиотекарката дали има нещо за икономиката на държавите от Бенелюкс. Съществува книга "История на страните от Бенелюкс" и ако случайно библиотеката ви я има, проблемът ти е решен. В някоя от последните глави сто на сто ще има материал, който да ти свърши работа. А жената може да ти извади и някой стар икономически атлас, от който да препишеш нещо. Като ученик си пишех докладите така - отивах преди часа в билиотеката, питах шефката и после си вадех бележки от книгата в тетрадката. Проста работа си е. Винаги е готино да кажеш и нещо повече. Примерно ако темата ти е за икономиката на Люксембург, преди да забиеш в нея да кажеш кога е основан градът, каква му е формата на управление, къде се намира, какво му е населението - такива общи работи, за да се изкефи даскалът. П. П. Повече за Люксембург ще праснем тук като ти мине изпитването - да не излезе, че насърчаваме учениците да преписват наготово

Тва малко офф-топик, де. Алва, темата все пак е за историйки от казармата, а не за ползата или вредата от нея. После, тя казармата тъй и тъй е почти забранена вече - направо казано, почти я няма. А защо химията?! Ама в раздела за химия това или на ЛС. Че как тъй без химия.

Но и Тома, и Анселм са се молели. От твоята позиция, според която свръхестествени сили изобщо няма, и те са суеверни. Ако приемем, че нито твоята, нито религиозната позиция е абсолютно неутрална, ще излезе, че Тома и Анселм все пак не са суеверни. Както винаги, определението зависи от изходната позиция.

Колега, ще забалтаем в плач и скърцане със зъби тука Клишетата са едно на ръка - с тях сме свикнали. Но говоренето на настоящия министър-председател е самият връх на неформалността, да не кажа друго.

Скрих постинга на andreiS40, защото беше излишно груб. Бел. мод. Глишев Гледам, колегата Фружин е отговорил, информацията е достатъчна radKoO, друг път питай ден-два по-рано, та да можем да те упътим към някаква информация, която сам да прочетеш. Пък и да, Гугъл знае всичко, особено ако четеш руски или английски. Няма да местя темата, просто ще махна подзаглавието за ХХ в., а ако някой поиска да понапише нещо за Люксембург в Средните векове, ще е супер. За Люксембургските графове, за Жан/Йохан/Ян Люксембургски и Карл ІV или нещо друго...

Горе-долу. Макар че религиозността има етически измерения, тоест те кара да не правиш на другарчето лоши работи, щото ще ти се сърди Дядо Боже А обикновеното суеверие те кара да не си носиш ръкавиците в сряда, щото ще ти излезе пъпка на носа (примерно). Което наистина е битово ораничение, а не етическо. Интересно, че един много вярващ тип (но напълно несуеверен) е казал така: "Всичко ми е позволено, но не всичко е полезно". Това е Августин Блажени. Това е съвсем по библейското: "За чистия всичко е чисто". Ето я разликата. Религиозността е пълна с размисъл. Суеверието е пълно с битови табута.

Софроний Врачански пише малко по-други работи за "бойните" умения на таксидиотите. На кого да вярваме? На Дориан Грей или на дядо Софроний

Туй календарче по немска мода. Иначе с кака на зелено е приятно, ама да е хубаво времето.

Брат ми като служеше, женската част от фамилията ходеше с огромни купища манджи до посолството. Така и не го разбраха това за уставното положение бабите ми, майка ми и леля ми, нищо, че баща ми им казваше да не правят такива работи, че ше вкарат момчето в беля. В резултат брат ми се върна от казармата силно затлъстял. Колкото до орахатяването, бащата разправяше, че го курдисали веднъж караул пред знамето на частта. Прищяло му се да свърши една народополезна работа, а предвидливо уреденото за целта кътче за усамотение и размисъл е право напред по коридора. Половин час, четирийсет минути, а на човека му се размишлява, та две не вижда, ама го е шубе да зареже поста. Пост номер едно, таковата, нали, не върви. Обаче в един момент нещата тръгнали към неудържимост, така че се метнал в рахат-кьошето. Предвидливо оставил вратата отворена и закесил с калашника на коленете. Пръц-пръц, ама по коридора се задава някакъв фицерин, вижда, че го няма постовият и почва да се оглежда къде е войничето, та да му стъжни службата. Напълно уставно моят старец се разкрещява от удобната си позиция: - Стой! Кой там! Оня вместо "Разводача с караула", вика: - Глишев! Мамата ти е_авам! Бащата се прави на луд: - Легитимирай се! Ще стрелям! - или съответната уставна реплика. Оня чак легнал на пода. В резултат бащата е отнесъл сериозна гонка, де. Но пак леко му се е разминало. При мен казармени историйки няма. Само като се явявахме на голата комисия, докторът ни изгледа с нарастващ ужас и отвращение, а като стигна до един мой по-тлъст и осезаемо ароматен бивш съученик и досегашен комшия, реши, че няма нужда да махаме боксерките и да разтваряме бузите. А психиатърката ме гледаше толкова съчувствуно и ме разпитваше за наркотици и опити за самоубийство с толкова траурен тон, че се ухилих насреща й и изръсих: - Да, два успешни. Жената също се ухили насреща, драсна: "отрича" на картончето и рече: - Ми дано чунким следващият е неуспешен. Ама на, така и не служих. Слава на Тангра и на св. Терапонтий Джикитайски за тая работа. Само веднъж получих много странно известие: Да де, ама нямам книжка в себе си, не съм получавал и повиквателна. И на, не се явих. Вече три години никой не се сеща за мен. Мисля да си сменя фоумната титла на "Хайделбергски донаборник".

Атеизмът, доколкото също е натоварен с емоция, не е неутрален. Неутрална може да бъде само дефиниция по критерий, а не от дадена позиция. Ако например ковачът смята, че със свои действия ще повлияе на метала, той суеверен ли е? Не, разбира се. Така и ако вярващият смята, че със своите действия може да измоли определено въздействие, не е автоматично суеверен. Съвсем друг е въпросът дали съществуването на свръхестествената сила е толкова очевидно, колкото това на метала. Суеверието на ковача би било в това да смята, че ще повлияе на метала не с чук, а с баене. По същия начин суеверието на вярващия би било в това, че смята не да измоли, а да накара свръхестествената сила да действа. Така че (не)суеверността се крие тъкмо в подбора на действията. Впрочем, някой некадърен ковач би могъл да подбере неподходящ метал за задачата си (например олово за подкови). По същия начин и вярващият може да вярва в несъществуваща свръхестествена сила - но това не прави нито некадърния ковач, нито заблудения вярващ сами по себе си суеверни. Между грешката и суеверието има огромна разлика. Защото дадена грешка може да се опира на сериозна рационална (умозрително рационална) основа. Суеверието със сигурност няма умозрителна основа, а най-много някаква систеа от по-скоро произволни аналогии. Не го приемам лично, изяснявам едно понятие А примерите с теб, мен и баба Гицка си имат нагледна функция. Очевидно е, че например някой като Тома Аквински не може да бъде наречен суеверен.

Фройд също има забавни идеи за сънищата и тяхното значение

Скуби, онлайн я няма - авторът с право очаква да изкара някой лев, все пак Лилавке, според теб много неща може да са изкуствени, ама според културолозите може и да не са. Разликата между вярата на баба Гицка от Гинци и на Григорий Двоеслов е очевидна. Впрочем, чукането на дърво също може да бъде възклицание или просто да подсилва смисъла на казаното, когато действието се извършва от човек, който не влага някакъв особен смисъл в жеста, а го върши машинално. Колкото до талисманите - много невярващи носят например кръстче, знак ин-ян, Давидова звезда, чукче на Тор, копие на Единствения пръстен или на розетата от Плиска просто като бижута. Очевидно невинаги носенето на някакъв свещен символ означава, че носещият се интересува особено от сакралния смисъл на символа. Ами че половината военни ордени са с формата на кръст, а не бих казал, че повечето насители на Железен кръст, на войнишко кръстче "За храброст" или на кръст Виктория са особено вярващи. Познавам момиче, което носи на врата си миниатюрен екземпляр от Корана, красиво подвързан в злато без да е мюсюлманка. Просто бижу. Иначе и аз като религиозен споделям изложеното становище за духовното значение на кръщението. Да не би да съм суеверен? Не мисля. Въпрос на отношение към материалното значение.

Madlady, не бъди зла. Все пак да благодарим на Марушка, че споделя безценните си наблюдения с нас, простите, непрераждащи се, нетолерантни и неслушащи чалга юроди Инак от мен - плюсче.

Гугъл, бе, Флавий

Понеже се опитвам да проявявам авторефлексия, пък и гледам да попрочета нещичко, правя една, струва ми се, неутрална разлика между суеверна и религиозна проява. Прекръстването пред храма (което и аз практикувам) е жест преди всичко на почит към светинята - на теория всеки храм е светиня, защото вътре има олтар. А олтарът... и т. н., и т. н., да не ви досаждам с тая част. Жестът на почит сам по себе си е толкова "суеверен", колкото са поклонът, ръкостискането, целуването на ръка, колениченето или отдаването на чест. Прекръстването може да бъде своего рода възклицателен жест - като плясването по челото. Част от езика на тялото, дето се вика. Израз на учудване. Понякога заклети атеисти се кръстят в израз на безпомощност пред някакъв абсурд. Разбира се, всяко формализиране води до вероятно превръщане на жеста в суеверие. Ако за монасите е препоръчано да правят, да кажем, три прекръствания, съпроводени със земни поклони пред всеки храм по дисциплинарни причини, то същото по принцип не важи за миряните. Когато обаче се намери някой прекалено ревностен мирянин, чел-недочел съответния калугерски Типик, той започва да имитира някои монашески прояви и да се мята като парцалена кукла пред храмовете. В резултат набожните му приятелчета решават, че който не прави така, не е читав и се започва една физзарядка пред църковната сграда... което вероятно би накарало почитаемите древни автори на монашеските Типици да разгонят тълпата суеверни миряни с подигравки. Подобно безмислено формализиране, тоест вид суеверие е всеки "адет" - например задължителното ядене на риба на Никулден. Всъщност идеята е, че строгият пост е задължителен за монасите, а не за всички. И на празника на св. Николай конкретно на монасите е разрешено, ако не могат да издържат целия пост, да хапнат малко риба. Докато миряните, тъй или иначе, набиваме мръвки и риба, когато си поискаме. Шарановият адет е очевидно суеверие от прекалено благочестие. дотам, че тук-там може да чуем, че който не яде шаран на Никулден (а защо не, да кажем, скумрия?), ще обиди светеца. Което само по себе си е абсурд. За подобни разсъждения (които са в тон с доста разумните светоотечески предписания за миряните) всяка уважаваща себе си набожна бабичка би ме обявила за "протестантин", "модернист" и "то-момчето-е-младо-не-разбира-още". Тъй като у нас през вековете на османска власт Бабичката е станала своего рода религиозен авторитет, замествайки мразения от народа гръкофанариотски владика, старите дами по черквите често казват това "момчето е младо" и по адрес на свещеника, ако той вземе да ги разубеждава от суеверията им. Сиреч от гледна точка на битовото, народно християнство "момчето е младо" се отнася и до разни авторитети като св. Василий Велики или св. Йоан Златоуст. Съществува забавната тенденция начетени и рационални протестанти (най-вече англикани) да стават православни, когато открият, че собствените им сухи и рационални възгледи върху религията са били застъпвани преди хиляда и кусур години от византийските църковни автори. След това въпросните новопросветени православни идват в Гърция, Русия или България, за да попият мъдрост от изворите и с ужас забелязват, че местното православие, обсебено от суеверията на възрастните дами, няма много общо с простичкото и доста рационално християнство на св. Йоан Дамаскин, да речем. Епископ Калистос Диоклийски (в мире Тимъти Уеър) от Константинополската патриаршия описва нещо подобно в книгите си. Колкото до сайта на БПЦ - той е антиавторитет. Епископатът ни е отгледан и възпитан в руската традиция на полусветско благочестие, която е пълна с московски, новгородски и киевски суеверия от ХVІ-ХVІІІ в. Сайтът отразява това състояние на нещата. Пълен е с фактическа дезинформация. По въпроси от православната догматика по-скоро бих се доверил на сайта на Константинополската патриаршия, на книгите на отец Джон (или Йоан) Майендорф, на книгите на епископ Калистос, когото споменах по-горе, отчасти на порталите "Двери" и "Православието", на частния блог на Венцислав Каравълчев (отличен наш религиозен автор), на "Византийската философия" на проф. Георги Каприев и най-вече на излизащите у нас нови преводи на оригиналната византийска патрология.

Коранът е съставен в средата-края на VІІ и началото на VІІІ в. (тоест в І в. от Хиджра) в Дамаск, ако не греша. Преписан е начисто на папирус или пергамент от първите записи на Мухаммадовите думи, правени "на живо" най-често върху палмови листа. Старият завет на Библията има бая сложна история. Ако четеш английски, напиши "TaNaKh" в Гугъл и почвай да четеш всичко

Романе, припомни ми - нямаше ли сведение, че един от бунтовните гладиатори издаянил няколко дни на кръста, бедният? Вероятно кръстът му е бил Т-образен (както личи и от помпейската карикатура). Всъщност дали ще става дума за Т-образен или за "нормален" кръст зависи само от това дали напречната греда ще бъде закована по-високо или по-ниско.

Всякакви кръстове е имало. Crux simplex (тоест просто кол), Т-образен кръст, Х-образен кръст, може би и по-сложни конструкции, а също и обикновеният, добре познат "кръстообразен" кръст, който гледаме по църквите. Може би най-разпространен е бил Т-образният. Христовият най-вероятно си е с познатата ни форма. От една страна - за да има къде над главата да бъде забита дъската с надписа "Цар на юдеите", а от друга - изображенията с този кръст са доста стари - поне от ІІІ-ІV в. - и явно тогава никой не е сметнал за нужно да ги оспори като недостоверни. Формата явно е била позната както на повечето римляни, така и в частност на християните, които вече са имали и преданието за обърнатия кръст, на който е прикован св. Петър. За Спартаковите бунтовници повече ще може да каже колегата Last Roman, който има частни интереси в римската история.

Това с кръщението е леко превратно. Сам по себе си актът на кръщение обозначава влизането в дадена общност - тази на християните. Този акт има и определен набор от символични значения, а символизмът и суеверието взаимно се изключват. Всяка общност си има церемонии - следователно само по себе си кръщението не може да бъде наречено "суеверие". Суеверна може да бъде представата за кръщението, а не самото то. Ако някой смята, че кръщението е "билет за Рая", това вече е суеверие. Ако го смята за "билет за Ада" - също. Прекръстването може да бъде проява на суеверие, но е неточно казано, че с този знак се изобразява самият уред за мъчение. По-скоро се изобразява саможертвата на Христа. Пък и кръщението и прекръстването не са със средновековен, а с античен произход, така че мястото им не е тук. --- По темата. Суеверните или битово-магическите практики в европейските Средни векове са много разнообразни. Има псевдохристиянски или християнизирани, но по произход предхристиянски такива. Като например употребата на християнски молитви или молитви, включващи християнски богословски формули вместо баяния. Съществуват цели сборници с такива суеверно употребявани молитви както от Източна, така и от Западна Европа. Понякога нареждането на молитвата или повтарянето й определен брой пъти първоначално има за цел да отмери времето при приготвянето или налагането на дадено лекарство (вместо нашето "Бъркай пет минути" - "бъркай колкото за Господнята молитва, казана два пъти бавно"). Или пък включва в текста си рецептата за самото лекарство, но с времето по-невежи лица започват да използват самия текст вместо лечение. В Германия е засвидетелствана такава молитва-заклинание, която би могла да дава доста добър ефект, ако се ползва според текста си, а не просто като магическа формула: Една от причините християнската молитва да се превърне от строго религиозна в чисто суеверна практика е предхристиянското убеждение в силата на словото на свръхестествения медиатор - жрец, свещеник или магьосник - само по себе си. Ригорозното християнско обяснение, че молитвата няма сила сама по себе си, ако молещият се не е угоден Богу с дела и мисли, се връща към много по-древното и по-примитивно убеждение, че някои хора просто "се имат" с духовете и боговете. Което превръща християнския светец просто в още един магьосник според народното суеверие. Което освен до злоупотреба с молитвите води и до създаването на невероятна фолклорна митология около житията на светците. Плюенето. Само по себе си плюенето или заплюването има голяма магическа сила. От една страна като израз на презрение означава и липса на страх. От друга страна обаче е употребявано именно за защита от зли сили и за своего рода "запечатване" на евентуален източник на вреда. Там, където свещеникът би се прекръстил (или би поръсил със светена вода), там "вещата жена" или "вещерът" по-скоро би се изплюл. Целта е една и съща. Древните романо-брити (уелсци) и скоти (в Ирландия и Шотландия) са имали обичай да плюят там, където са се изпикали. По някаква причина са смятали, че това пречи на злите сили да влязат в контакт с телата им и да им навредят. Смятало се е, че незаплютото място, където човек се е облекчил, привлича зли духове. Може би по аналогия с мухи, но не съм сигурен в това. Хващането за желязо. Освен почукването на дърво, което всички познаваме, е съществувал и друг начин да се предотврати злите сили да чуят от какво се страхува говорещият. Пак според уелски и ирландски суеверия, духовете "ши"/"sidh[e]", тоест елфите, подземните богове или мъртвите се боят от желязото и според някои приказки не виждат, нито чуват оня, който носи или докосва железен предмет. Съответно собствените им метални украшения и оръжия са само от сребро, мед или злато (любопитно, че в Източна Европа злите сили пък се боят от среброто). Следователно когато говори за неща, от които го е страх, човек трябва да докосне железен предмет - най-често гвоздей или нож. Има и приказка за ковач, който влиза в могилата на "ши" без да се страхува, че входът ще се затвори след него, защото забива железен нож на прага. Едно средновековно суеверие, вероятно повлияно от по-стари еврейски източници, е, че злите сили се боят не само от знака на Кръста и от Божието име, но и от самите свещени текстове - най-вече от Евангелието. Юдеите, чиято култура е центрирана около почитта към свещените текстове, са имали система от ритуали по оказване на почит на свитъците на Тората. Християните наследяват това от тях и затова в много средновековни разкази за зли духове (и в сума ти евтии филми на ужасите) отчето прогонва "лошковците" като вдига пред тях екземпляр от свещен текст. Това конкретно суеверие е почти непознато в православния свят, където - напротив - Дяволът често се появява направо в църквите, а е разпространено през ХVІ-ХVІІ в. основно в протестантските страни, където Библията като предмет измества почти всички други почитани християнски предмети и символи. Бесилото на Один или Нощната кобила В германоезичните страни се е смятало, че внезапното спране на дихателната дейност по време на сън (при което понякога умират бебета от двата пола или пък възрастни мъже) е предизвиквано от зъл дух, възсядащ гърдите на спящия и пречещ му да диша. Първото име произлиза от мита за обесения бог Один, но издава непознаване на самия мит - богът е обесен с главата надолу, а не през шията. Още един пример за профанизация на по-сложна традиция. "Нощната кобила" е по-простонародно название на същия зъл дух, запазен и до днес в английската дума за кошмар: "night_mare". Повече можете да намерите в прекрасната книга "Нощта през Средновековието" на Цочо Бояджиев, която мога само да препоръчам.

Тия войни не ги е искал само Фердинанд. България поне до 1916 е с адски агресивно обществено мнение.

Logoc, по-горе си написал, че арабският диалект на Курайшите не е имал гласни букви. Вероятно по-скоро си искал да кажеш, че писмеността им няма огласовки? Пък и то това си важи не само за меканците от ония времена, де.