glishev

Не се шашкайте от така наречените "така наречени". Това е пълен трафарет у гръцките автори.

"Цр" и "црь" определено са съкращения на "цhсарь", защото в сума ти ръкописи се вижда "с" под титла над "ц" и "р". Нашето съвременно "цар" определено произлиза от "цhсарь". А това, че "бг" и "бгъ" са били съкращения на някакво си измислено "биг", е пълна глупост. Шумерските дивотии не ми се и коментират повече. Тези неща трябва да се трият без никакво замисляне от форума. Айде стига глупости.

Може и да е, като им прекипят младежките страсти

Имало е цяла система от общоприети съкращения на познати думи, да. Иисус се пише най-често IC, цар се пише цр и така нататък. В старобългарски тази система е повлияна от гръцките вече съществуващи съкращения, разбира се. По моему нещата протичат така: - в I в. на гръцки се появява думата "kaisar", която е транскрипция на латинското име и титла "Caesar". Употребява се едновременно като епоним и като като титла на императорите от Юлиево-Клавдиевата династия в гръцките им документи, както и във всички документи от епохата (Анкирски паметник, Евангелия и т. н.);<BR>- някъде между I-VII в. в самия латински произношението на "caesar" постепенно се изменя и вместо дотогавашното [kaisar] започва да се чете [tsezar]; - в III-VII в. титлата "caesar"/"kaisar" девалвира двукратно в империята (при Диоклециан и при Ираклий) и вече обозначава не императора и дори не непременно наследника му, а друг високопоставен сановник. Именно втората девалвация на титлата при Ираклий позволява на Юстиниан II да почете с нея нашия Тервел. Дотогава варварските владетели-съюзници обикновено са получавали най-много титлата "патриций" или "консул", дори и да са ортодоксални християни; - към VI-VII в. под влияние на изменението в латинското произношение се появява гръцки неологизъм "tsaisar", с който отново се обозначава императорът, но по-скоро неофициално (от Ираклий нататък императорът все по-често е наричан просто с думата "василевс" в официални текстове); - пак към VII в. може би под влиянието на местни просторечия славянските нашественици на Балканите започват да наричат императора [tsezar]; - в IX в. св. св. Константин-Кирил и Методий и последователите им използват и класическото гръцко "kaisar", и неологизма "tsaisar" в славянските текстове като си личи, че "кесар", употребено за римския император в Евангелията, е архаизъм; - в началото на Х в. като част от имперските си амбиции нашият Симеон се самонарича и с гръцкото "василевс", и наравно със славянското "цесар" (дотогава употребявано от славяните само за императора), така че царската титла постепенно става популярна между владетелите в славяноезичния свят.

Добре, царство им небесно на защитниците на Града. Предполагам, че и в Гърция, и в Турция ще има събития по повода - конференции, публикации. Нормално е за такова събитие. Инак Монте Кристо примерно ще си спомни една стара дискусия и в Бойна слава, и тук, в която май стигнахме до извода, че империята не толкова се грецизира, колкото просто се запазва точно в онези райони, които са си елинизирани още - поне - от времената на Александър Велики Не забравяйте, че още много преди изобщо да я има Византия, римляните заварват източното Средиземноморие вече говорещо на гръцки и покрито с гръцки градове

КГ, ти си прав за Средновековието, разбира се. Да, на старобългарски "цесарят" и "царят" винаги са едно и също - държавният глава. Първо на Византия, а после и на България, на Сърбия, на Русия и т. н. А пък "кесарят" е някакво второ лице. Но на малко по-класически гръцки "кесар" първоначално не означава някакъв си там сановник, а много често - самия император. Това е така, защото самото "tsaisar" съществува на гръцки от по-късно време в сравнение с "kaisar". А и защото самото девалвиране на "цезар" като титла не е по-старо от трети век. Ето, това много ясно си личи в Евангелието: "нямаме друг цар освен Кесаря", "в дните на Кесаря Август", "кесаревото - Кесарю", чия е тази монета - на Кесаря" и т. н. Сам разбираш, че навсякъде можеш да замениш кесаря с "цезаря". Първата употреба на "kaisar" на гръцки обозначава класическите римски Цезари. И Юлий Цезар на гръцки не е "Ioulios Tsaisar", а си е просто "Ioulios Kaisar".

КГ, в старобългарския и двете версии "цесар" и "кесар" идват през гръцки. А пък в гръцкия формата "Kaisar" е далеч по-стара и по-разпространена от "tsaisar". Всъщност това "tsaisar" се появява относително късно и под влияние на звукови промени в самия латински език, от който, разбира се, произхожда думата. Точно затова "кесар" има далеч повече функции и употреби от "цесар". Монте Кристо, забележи колко интересно се е получило: в Евангелието Цезарят все още е "кесар" (на по-класически гръцки), а употребата на "цесар" за императора се отнася по-скоро за императорите от по-късния, технически казано от византийския период (за яснота го употребявам, инак знам, че не ти допада думата). Расате, просто погледни началото на форумните правила - по-точно там, където пише, че сайтът и форумът са консервативно замислени. А начинът, по който четеш старобългарски, е нелеп. За никакъв "сар" не става дума, това са пълни измислици. Бас държа, че изобщо не си учил старобългарски, но държиш да имаш мнение по въпрос, от който не разбираш и бъкел.

За съжаление това всъщност не е ново хрумване. Пък и просто не е вярно, ако си говорим за звуковата прилика между "боляри" и "българи".

А има и "княз-кесар" в Русия

Както често става - графът на новозавоюваната територия се обявява за крал и постепенно си издейства повече или по-малко авторитетно външно признаване на легитимността. По подобен начин и дукът на Апулия постепенно става крал на Сицилия, а ако ни трябва иберийски пример - графовете на Каталуния и Барселона стават крале на Арагон. Интересни са тези случаи, в които не папата, а друг крал санкционира обособяването на новата корона. На Пиринеите обикновено това е кралят на Кастилия.

Амин!

Е, не, това с болярите и българите е майтап, надявам се

Зитко, може да има "кесар" в Супрасълския сборник, ако вътре ги има съответните места от Евангелията, където се говори за "Кесаря Августа", да речем. Но трябва да се прерови, за да се разбере. Има издания, може да се провери. Във всеки случай не е голяма изненада, че "кесар" и "цесар" си ги има паралелно на старобългарски. Вярно е, че има разлика в употребата на "кесар" и "цесар"; тя си е обаче главно в старобългарския. На гръцки такава разлика почти няма как да се засече. Във всеки случай и двете форми произлизат от гръцки транскрипции на латинското име (и титла) Caesar.

Расате, престани да постваш глупости! Колеги, сериозно. Не може да продължава толерирането на такива псевдонаучни бълвочи в тоя форум. Това тук "БГ-наука" ли е или "БГ-фантастика"? Срамота. И то за екипа. Изобщо не трябва да се дава мегдан за изява на псевдоисторията и прочие; не и ако сайтът е малко от малко сериозен.

Да, то нищо не пречи славянските поданици от време на време да са наричали българския владетел не само "кнендз", а и "цар" или "цесар" Сигурно не на всеки Славун от Славуновица му е била ясна разликата между цезаря и кесаря За да е пълен хаосът, в Мадридския препис на Скилица Омуртаг е надписан като "василевс". Иди се оправяй.

На старобългарски го имам в учебник, хем нормализиран, прегледно даден, така че всеки да може да го чете. Трябва пак да си погледна текста, за да ти кажа как са наречени гръцките книжници. Иначе като казах "за вътрешна употреба", съм останал неясен. "За буквите" е писано с пропагандна цел, така да се каже. Полемичната защита на славянската азбука вътре е малко остаряла, защото в България никой не преследва глаголицата и кирилицата; тези, които са оспорвали правото на съществуване на глаголическата писменост и изобщо на славянските текстове, са баварските триезичници. По времето, когато е писано "За буквите", спорът за и против славянските текстове вече отдавна е приключен. Черноризецът ползва вече утъпканата пътека, за да напише нещо средно между проповед и урок. Текстът е предназначен за българска публика, която не просто не се съмнява в легитимността на славянските богослужебни текстове, но и всячески си търси нови поводи да се гордее с тях.

Всъщност "полемиката" на Черноризеца е за вътрешна употреба. Гърците не са имали проблем с нашата употреба на глаголица и кирилица. Още повече, че кирилицата си е обогатена версия на гръцката азбука.

На мен ми пречат. Глупави са и девалвират форума. Ама търпете си ги, аз няма да ги търпя.

"Цар" отговаря на император, но "кесар" спира да отговаря на император. Е, може би не направо от Диоклециан, а някъде около Ираклиевата династия, но все пак. За да е пълна екзотиката, май по едно време даже има византийска употреба на "tzaisar", различна от "kaisar" и за разлика от "kaisar" все така употребявана за императора. Явно някой във Византия си е дал сметка, че девалвацията на цезарския ранг води до объркване и се е опитал да компенсира, въвеждайки неологизъм, по-близък до латинското произношение. Как да го кажа, езиковата история е доста по-сложна от опитите ни да систематизираме всичко и да вкараме реалността в рамки. А в случая става дума не само за реда на раздаване на титлите във византийския и българския двор, а и за езикова история.

Едно и също са. "Цар" просто е съкратена форма на "цясар". На повечето места в ръкописите "цар" и "цясар" се изпизва като "црь" със завъртяна титличка за съкращение над "ц" и "р" и едно миниатюрно "с" между титтличката и по-големите букви. Славяните първоначално наричат "цясар" византийския император. А нашите владетели Симеон и Петър започват да ползват тази титла и за себе си. Разбира се, тези спамове за Сарапис, "шар" и пр. по-горе са просто безумни и нямат място тук.

Двата варианта - "кесар" и "ц(ес)ар" - си съществуват паралелно в старобългарския. Когато Василий Втори се появява при вече не помня коя битка, българите според пак не помня кой вече византийски източник се развикват: "Bezite, tsaisar", тоест: "Бягайте, царят!". На надгробния надпис на ичиргу боила Мостич пък май за първи път изобщо е засвидетелствана титлата "цар" (която старобългаристите смятат за съкратен вид на "цесар", защото навсякъде из старобългарските текстове титлата е, прощавайте за тавтологията, под титла). И Цариград си е Цариград. В Евангелията е особено интересен стихът: "нямаме друг цар освен кесаря" (Йоан 19:15), който се е запазил поне от времената на Евтимиевата редакция, та и до днес в църковнославянските издания на Новия завет. На старогръцки е: "ouk echomen basilea ei me kaisara", на старобългарски: "не имами ц(ес)арiа разве кесарiа", а на църковнославянски: "не имамы царя, токмо кесаря". За да ви е по-интересно, а и като храна за размисъл, ето го и на латински: "non habemus regem nisi caesarem". Същевременно в старобългарската епитафия на Хрельо си става дума точно за "кесар".

Мине се, не мине време и пак се почва с еди-какви си съображения. Няма монета докато не може да бъде ясно и недвусмислено показана такава. Достатъчно сигурна за датиране и с четивна легенда. То не е сигурно този Роман дали действително е бил цар, а сега - съображения. Има една - предполагаема! - монета на български велможа от началото на единайсети век. Възможно е (но не е сигурно) да са съществували и български имитации на византийски и венециански монети от 1185-1218. Сигурни български монети има едва от царуването на Йоан II Асен нататък. За друго няма достатъчно данни.

Може да е на турски, просто тогава турският все още се е пишел с арабица.

Не че г-жа Попова ми е много любима, но грешката й е грешка на повечето българи. Дължи се на разпространения, но неточен превод на "боукар'е" с някакво измислено "азбукарчета". Естествено, че в девети век не е имало първолачета (най-много някой невръстен послушник). Впрочем, въпросът "кой ви написа азбуката", си е точно част от реторическите хватки на Черноризец Храбър. Явно не е бил чак толкова маловажен въпрос като за девети век.

На мен любимият предмет винаги си ми е бил историята. Беше ми добре и в часовете по български и литература, чужди езици, философия, география, музика и рисуване. Физическото беше хубаво, когато имаше да се покрива норматив за бягане на 600 метра, мятане на медицинска топка или предстоеше епичен футболен мач (обикновено бях вратар, но добре се справях). Всичко останало префучаваше край мен без изобщо да разбера за какво става дума. Физика, химия, математика, биология... това са тъмни Индии за мене. Как съм връзвал тройките - и аз не знам.