Exhemus

Генезисът е където са сега европейските славяни. Стига търсихте под вола теле. Имаме непрекъснат масив от езици от Италия до прибалтика. Сигурно не се съмнявате, че литовски и латвийски са ни много близки. Сега вземете името венеди/венети/венди и го сравнете с името на племето дало име на Венеция, която, както е известно е в Италия. Междината между тези две крайни точки е мястото на генезиса. Кой е прихванал, обаче, тоя език е друг въпрос. Тук може да се философства, но за генезиса - не!

Коментирали сме го - ичир-гY индо-европейско, латинско - итер - и -гY =ащ /тохарско окончание за действително причастие/. Итер значи пътуващ. В случая за ичиргу-колобър си има термин "фелдкурат" в австрийската армия В случая с ичиргу-боил, сигурно е висш офицер за връзка между ставката и фронта

Не го твърдя, за да го доказвам. Тохарите, когато се спускат на юг се иранизират. Това е добре известно. Кушаните /тохари изначално/ възприемат бактрийски (!!?) за официален език в империята си. Естествено е да останат някои тохарски понятия в титулатурата, календара, военната терминология.. Самият бактрийски /рабатакски надпис напр./ на мен лично не ми изглежда много ирански, но ако някой лингвист ни отвори очите, ще му бъда благодарен. /по скоро виждам връзка с тракийски - Кьолмен, Езерово. Ами ако тези надписи, набедени за тракийски, се окажат прабългарски??/

Понеже е важна прабългарска дума от титулатурата, можем да заключим, че има разклащане на разбирането за "тюркска върхушка". Освен това "явуга" в бъгарския вариант - "юви-ги" дава ключ за разгадаване на Наги Сент Миклошкия надпис. Там имаме "тагро-ги", "ици-ги", "дигетои-ги" - това са епитети, прилагателни или по-скоро действителни причастия. Не знам дали някой се е опитвал да го разгадае през тохарския?

- Кашгари може да е компетентен само по тюркските езици. По друго .. не. След като е забравил, че соственото му племе е тюркизирани тохари. - Тюркското "ягбу" е известно, че произлиза от тохарското "явуга", което значи нещо като всевластен и се употребява като епитет на владетеля. Чак до 13-14 век се употребява от чингизидите. От там е "ювиги". Т.е. след като 4-5 век няма тюрки, българското "ювиги" не е от тюркоговорящо племе, инак щеше да е "ягбу". - Китайски източници говорят, че след разгрома на хунну от китайците, южните хунну са били напълно подчинени, а северните започнали междуособици. Тогава знаменитият Джиджи /или Зиези/ се придвижва към Кангюй и тогава китайците го разбиват в известната кангюйска крепост на река Талас 49г пр.н.е. Кангюй се споменава още около 300 г., но явно е проникнат от хунну. Междувременно южните хунну възстават и подчиняват Китай. Тогава се появява едно малко племе, може би "тюле", за което се спори, че е родоначалник на тюрките. Дали от Алтай, дали от Манчжурия или вътрешността на Китай? трябва да се уточни. "Дуло" може да идва от "тюле". - Така излиза, че прабългарите основно са индо-европейци, даже и управляващите родове, като има отделни родове от хунну и тюрки. - Какви са хунну, обаче? Дали са тюрки и те? И трите им известни думи са славянски?? Намирисва ми, че са тохари?