картаген

В замундата го има, от там съм го теглил преди 1-2 години. Три серии. Да, всъщност става въпрос за съветски офицер, който попада в германски плен, и след освобождението си, хората на НКВД го обвиняват в предателство и сътрудничество с нацистите /нещо обичайно за всички червеноармейци, попаднали в германски плен/ и му лепват 10 години на Колима. Имаше и запомняща се сцена как в германския военнопленически лагер идват да вербуват бойци за армията на Власов. Какво да се прави - патетика - и днес в Русия Власов е оплюван на ен-та степен, макар , по мое мнение, да заслужава някаква реабилитация. Показателно е, че оцелелите герои от Брестката крепост масово са минавали за предатели. Даже, прословутият майор Гаврилов /последният защитник на казематите/ след освобождававнето си от германски плен е разжалван. На него му е спестена участта на зек, но затова пък 10 години е принуден да си говори сам в тундрата - направили го началник на някакъв лагер от Гулаг. Чак, след средата на 50-те години го правят герой на СССР... Между другото, в Замундата има и 12-сериен филм по мотиви от разказите на Варлам Шаламов. казва се "Завещанието на Ленин" или нещо такова. Добре е направен.

Преди известно време гледах "Бягство от Гулаг" и "Последният бой на майор Пугачов". Двата филма ми се сториха прекалено нереалистични, тъй като ми изглеждаше фантасмагория германски военнопленник да избяга от Колима и да се добере до Иран /в първия случай/ или политически зеки да обезоръжат охраната на лагера и да вдигнат въоръжен бунт /във втория/. Но оказва се, че животът е далеч по-богат на сюжети от филмовите сценарии... Верно, историята на въстанието в Уст-Уса си плаче за филм с бюджет двайсетина милиона долара /Като гледам торентите, епичното руско кино се възражда с нови филмови похвати, примери колкото щете: "Адмирал", "1941", "Застава" и т.н/

Неизвестните герои на ГУЛАГ През лагерите на ГУЛАГ са минали милиони зеки. Тези, които оставят мемоари със спомени от пребиваването си зад бодливата тел, са няколко стотици... Писателите от ГУЛАГ са почти на 100% категорични – бягството от сталиновите лагери на смъртта е било невъзможно по ред причини: огромните разстояния, тежките климатични и природни условия, тоталната съветска полицейщина, негативното отношение на местното население към зеките. Северните народи зад Полярния кръг ловували с ентусиазъм избягалите концлагеристи – за награда от 100-200 рубли били готови на всичко. Дори човек да избяга и да има някакви хранителни припаси през първите седмици – къде да отиде?! На стотици километри в тундрата единствените селища са построените от НКВД примитивни селца и градчета с насилствено пратени в заточение съветски граждани, които рядко имат смелостта да съчувстват на зеките /за разлика от времената на Руската империя/. И все пак... Въпреки изброените „невъзможности” за бягства, архивите казват друго. От ГУЛАГ успешно са избягали десетки хиляди зеки, повечето криминални, но не липсват и политически. Някои от тях успяват да се доберат до централните райони на страната и живеят в нелегалност дълги години. Други, имат късмета да преминат държавната граница и да се спасят от Сталиновите палачи – предимно през финландската, но не са липсвали и успешни бягства пред афганистанската и иранската граници. Това, което обаче най-силно шокира е доскоро прикриваният факт, че в ГУЛАГ е имало истинско антисъветско въстание. То избухва през лятото на 1942 година край градчето Уст-Уса, някъде в района на Воркута /зад северния полярен кръг/. Стотина зеки, предимно политически, обезоръжават охраната на лагера /почти като във военен екшън-филм/, обличат се във военни дрехи и въоръжени с винтовки и автомати атакуват близкото градче Уст-Уса, като се опитват да привлекат местното население на своя страна. Метежът е откровено политически. Водачът му Марк Ретюнин се обявява за унищожаване на съветската власт. За първи път, „политическите” не просто мразят Сталин, а ненавиждат всичко „съветско”, завещано от Ленин и Троцки, и искат да го премахнат. През първия ден от въстанието, метежниците имат успех – презвемат успешно селището Уст-Уса /заедно с телеграфната станция и малкото летище/ и обсаждат местния милиционерски участък. За нещастие, служител на НКВД успява да ес добере до резервен радио-предавател, скрит в гората, и предава съобщение, че в Уст-Уса се водят боеве. Паниката във Воркута е огромна: местните НКВД-величия са убедени, че Уст-Уса е превезто от германски парушутисти /по онова време, юни 1942 г., страхът от германците е все още панически и донякъде с право палачите на ГУЛАГ очакват при появата на германците в Сибир да избухнат масови бунтове; по онова време значителна част от населението на изток от Урал са зеки или принудително изселени, които има за какво да се бунтуват срещу съветската власт/. Но както и да е. НКВД изпраща свежи подкрепелния на обсадените в Уст-Уса милиционери и за два дни смазва въстанието на зеките. В уличните боеве загиват десетки служители на вътрешното министерство. Около 30-ина въстаници успяват да се оттеглят от Уст-Уса и се барикадират в ловно стопанство за елени. С изчерпани боеприпаси, въстаниците нямат шанс да оцелеят. Там е и последният бой с войските на НКВД. Водачът на метежа се самоубива. Почти всички въстаници, взети в плен са екзекутирани, но има и оцелели – те получават огромни присъди. Един от тях, дори успава да разкаже подробно историята на въстанието, на следователите. Неговият разказ случайно е открит в архивите на НКВД през 90-те години.

Е, превземането на Москва едва ли е залог за край на войната, но определено би затруднило доста управлението на необятната съветска страна. На практика, падането на Москва би прекъснало железопътните връзки по оста север-юг. На изток от Урал икономиката и соицалният живот са изцяло Гулаг, тоест количество голямо, но качество - съмнително. Склонен съм да мисля, че Германия е имала реален шанс да приключи кампанията на Изток, ако... не е била триседмичната пауза през август. И отлагането на Барбароса с един месец преди това. Да не говорим, че тоталната война срещу местното население си е била чиста глупост, откъдето и да го погледнеш.

Добре, на бас , по каса бира "Гролш", че ми преписваш думи, които не съм казал В района на Брест са били концентрирани такнкови, артилерийски и пехотни дивизии на РККА. Ур-ът /новите укрпеления/ е бил доста по-обширен от казематите на старата крепост. Да, вярно е, че няколкостотин червеноармейци се скриват в подземията и някои от тях оказват съпротива няколко седмици. Това не е "обсада на крепост", а игра на криеница. Цитатите от Смирнов съм ги чел отдавна, нищо ново не ми казваш. Частите на РККА край Брест са разгромени още в първите часове на войната и не оказват съществена съпротива срещу настъплението на Вермахта. Укрепеиният район пада още на 22 юни. Остават някои части от старите укрепления /за кой ли път го повтарям/, в които се окоповат сбирщайн групи от различни части. Затова е и бой с местно значение - няколкостотин червеноармейци остават в дълбокия тил на германците, без възможност да се измъкнат от там, но и без възможност да бъдат изкарани от подземията. След 26 юни "обсадата на крепостта", както я наричаш, е всъщност игра на котка и мишка.

Каква обсада, човече?! Не е имало никаква обсада - няколко хиляди червеноармейци се скриват в подземията на крепостта, която е строена и проектирана преди Първата световна война. Фрицовете им пускат охранителни части и не им дават да мръднат навън. "Обсада" - в смисъл на някаква крепост или УР не е имало. Бресткият УР пада в ръцете на Вермахта часове след нахлуването. А това за медицинските подразделения, ще ме извиняваш, но са приказки от "1000 и една нощ". Говорим за голяма "централна" военна болница, която обслужва на ниво дивизия и корпус, а не за санитарно подразделение на предната линия. Както и да е. В плана "Барбароса" /1940/ няма как да намериш опасения за съветско нападение, не му е това целта, но германците са отчитали необичайното струпване на части на РККА в крайграничните райони през 1941-ва и са се надявали всячески Сталин да не размисли и да ги изтегли. Познай защо. Хитлер не е ударил първи, защото се е страхувал от СССР, а защото му е било ясно, че Сталин е ненадежден съюзник и му подготвя удар в гърба - само че германците не са очаквали, че съветските приготовления са толкова напреднали. Тяхното разузнаване не си свръшва работата, както трябва преди войната. Германците виждат струпването на огромни маси войски, не е било възможно това да бъде скрито, но подценяват възможностите на РККА. Сталин пък от своя страна до последния момент "не вярва" /тъй е най-удобно да се формулира, сякаш той е бил идиот/ на разузнаването си - всъщност не му се е искало да вярва, с оглед на започналите приготовления и сложните дипломатически маневри от предходните 18 месеца, /къде ти Германия да воюва на два фронта/ мислел е, че всичко върви по план - затова хем дава нареждания да се преориентира пропагандната машина в посока заклеймяване на фашистка Германия, хем това да не става явно и да се наказват "провокаторите". Въобще, трагикомедия от класа....

Приятелю, имам чувството, че не ме разбра. Първо, за болницата /хванахме се за тази подробност/: През 1939-та Брест-Литовск се намира на около 250-300 км от съветско-полската граница. Нормално е да има военна болница. Модерни укрепления , както вече споменах, не е имало - поляците са ползвали оставеното от царско време /и в интерес на истината, доста са поизпотили Гудериан, който даже е трябвало да търси съдействие от настъпващите от изток съюзници/. В Брест е имало огромна военна болница и мед-складове след 1940-та. Използването на сградния фонд е най-малкия аргумент в ползва на това да оставиш ранените си под вражески обстрел /ако приемем, че отбраната ти е толкова стабилна, че няма да бъде пробита - болницата се е намирала буквално под носа на германците/. по-вероятно е да си я поставил там, барабар със стотиците лекари, мед. сестри и санитари, плюс скъпо оборудване и медикаменти по друга причина. Какъв е проблемът за РККА да си установи болница на 50-100 км от границата?! Както се е действало в онези времена, сградата им е била най-малкия проблем. Второ, начинът, по който е отбраняван Бресткия УР, е просто пример за готовността на РККА да се отбранява - тоест никаква. От всички съединения около Брест, в казематите се скриват 5-6 хиляди бойци "сбирщайн" от различни части, без да са в състояние да окажат минимално въздействие върху германското настъпление - а не забравяй, че точно там са стратегическите мостове над река Буг, които даже на са минирани и взривени, поне с ден-два да затруднят настъплението на Вермахта... Трето, за книгите - колкото повече източници, толкова по-добре, даже е похвално, но мисълта ми е - да измислим нещо по-правдоподобно от летища във вътрешността, болницата в Брест и УР-овете...

Казус, при цялото ми уважение, но тук малко прекали с изводите - "имало е летища и във вътрешността" - браво, браво, ти откри топлата вода.. - "Брестката крепост била укрепена" - била е, от царско време; новите укрепления, които така и не свършват някаква работа са съветски; самата отбрана на Брест през 41-ва, макар и "героична", не надскача мащабите на бой с местно значение. -"болницата останала от поляците" - болницата не е само сградата, а най-вече персонала, медикаментите, оборудването - ти ще изкараш съветските стратези и тактици пълни кратунковци - намерили болница и айде разпъвайте шатрите, това не става така, всичко предварително се обмисля. А що се отнася до анти-суворовските книги и статии - те са стотици. А ти са прочел, да кажем, само една. Бива ли така Общо-взето, почти всеки историк на заплата в Русия през последните 10-15 години пише дисертация и разобличава Резун Не че човекът не е послъгвал и попреувеличавал, но точно за най-главното не могат да го оборят, и това е най-интересното.

Най-малкото, защото не винаги /да не кажем почти никога/ не е възможно едновременно настъпление по целия фронт. Служат за прикритие до пристигането и развръщането на ударните групировки. А в случая със СССР това може да отнеме седмици и месеци, и няма как да се струпат всички войски на границата, колкото и скрита да е мобилизацията и съсредоточаването им ... Все пак, ако ще нападат, ще гледат да е неочаквано... иначе няма смисъл. УР-овете се строят до един момент, след това дейността по тях замира /това се случва някъде в началото на 1941/ - не че не са искали да ги завършат, просто не са ми били главен приоритет при новосъздалата се ситуация.

Това беше бъзик По две причини: първо, като ще се позваваме на източници, да го правим на български, нали уж сме българи /или в оригинал, за да звучи още по-тежко/; второ, с оглед на изминалия горчив историографски опит, много внимателно трябва да се подхожда към руско-съветските източници, където безугледно се съкращаваха и преиначаваха цели текстовете, за да се докаже по безапелационен начин нечия теза. Макар че това важи по принцип.

Аз само се чудя дългите цитати от дневника на Гьобелс какво доказват, там пише най-различни неща, в различни моменти. А и като ще цитираме, да го направим в оригинал, на немски Не ми се вярва Гьобелс да е писал на руски.

Сталин е прецакан, няма друг избор, освен да се прави на миролюбив. Всичките му напъни, индустриализации, задкулисни дипломатически игри в един момент стават на пух и прах. Той е бил убеден, че Хитлер няма да воюва на два фронта, затова не е могъл да повярва, че го нападат. А Хитлер... той си действа по негова логика - усеща, че нещо се мъти зад река Буг, но не може да си представи и една стотна от сюрприза, който му се пече на бавен огън в Москва. След зимата на 1940 - и Хитлер, и Сталин знаят за себе си, че ще воюват в близко бъдеще с доскорошния си съюзник. Въпросът е кой кого ще излъже в надцакването. По-вероятно е и двамата диктатори да се подготвят за изненадващ удар, без да си дават ясна сметка за това, което им готви отсрещната страна. Германците въобще не са предполагали какво ги чака зад границата и дори са се надявали всячески Сталин да не оттегли струпаните дивизии, за да ги обкръжат и унищожат в генерално сражение в крайграничните райони.... което отчасти се случва, но не съвсем.

За 2 милиарда тогавашни долари е била сделката с Албърт Кан, ако някой може да приравни курса към сегашния, да каже каква е настоящата им стойност.... Скъпо е, защото става въпрос за десетки предприятия-гиганти /ако може да се вярва на източника, от който черпя тази информация, разбира се/... Такава мащабна операция наистина трудно би се осъществила само от една фирма... А иначе, да, за 70 години един свестен автомобил не можаха да направят - всичко крадено - фиат, бмв, прочие ретро варианти, на които им се радвахме и чакахме под номерчета с години.

Аз доскоро не знаех за тези "пикантни" подробности от предисторията на съветските танкови лавини. Оказва се, че до началото на 30-те години най-голямата континентална държава в света не е в състояние да произведе един-единствен трактор. В Ленинград са правени крадени от "Форд" модели, но без особен успех. /Вярно, произвеждат се някакви трактори с работническо-селски названия на моделите, но те не стават за нищо/. И тогава на сцената се появява въпросният Албърт Кан - авангарден индустриален архитект, чиято фирма е със седалище в Детройт. Той има собствено ноу-хау как да се строят тракторни /машиностроителни/ заводи на принципа на поточната линия. Сталин го издирва посредством външнотърговската си фирма в САЩ и го изкушава с 2 млрд тогавашни долара. Албърт Кан , макар и капиталист, не мисли много и решава "да помогне на изтерзания руски народ". Настъпила е "Голямата депресия" и поръчките за фирмата му секват изведнъж. За 3 години Кан и служителите му изграждат няколко десетки предприятия на територията на СССР/като използват авангарден метод - буквално всеки модул от бъдещите съветски танкови заводи е пренесена с кораби от САЩ/ , обучават хиляди съветски инженери... В крайна сметка срещу 220 млрд долара днешни пари Сталин получава съвременна технология за строеж на трактори/танкове, с капацитет 50 хиляди броя годишно / от там са и бляновете на Тухачевски за 100 хилади танка/. Сталин плаща със свърх-износ на жито, докато милиони селяни от Поволжието умират от глад. Всъщност вождът ги уморява, за да закупи тракторни заводи. През 1932 г. договорът с Кан не е подновен и Сталин започва да смуче ноу-хау от близки европейски държави - Германия и Великобритания. Те му дострояват стратегическите химически и самолетостроителни предприятия. Но основата идва от Америка. Та, какъв е изводът... Първата пролетарска държава постига свърх-производство на трактори/танкове в края на 30-те години, но на практика има огромни технологични пробойни в индустриалния си растеж. Затова се стига до абсурда РККА да разполага с най-добрите стоманени чудовища, в колосални размери, а да има недостиг на съвсем елементарни транспортни средства - камиони, джипове, влекачи и прочие... Без помощта на гнилите капиталисти и смъртта на милиони нещастни мужици, военният комунизъм би си останал на равнището на земеделски ГУЛАГ.... Затова ледлийзът през войната не е никак за подценяване, защото съветската държава "не доизпипва подробностите", а те са много важни - важни са не само танковете, самолетите и оръдията, но и медицинското оборудване, хранителния порцион, облеклото, транспорта и т.н логистични подробности...

Не е свързано с лендлийза, но да ви питам какво знаете за Албърт Кан и неговата фирма "Амторг"? Само да загатна - поръчки на стойност 220 млрд долара днешни пари.... Платени с износ.. на зърно. Всичко това на фона на Голямата депресия и масовия глад в Поволжието.

Така де - нито само с танкове, нито с камиони, нито само със самолети, но без тях не виждам как биха станали нещата Ако пък тръгнем хипотетично да броим и доставките на нефтени продукти, говеждите консерви и цветните метали, може и да се навържат някак нещата

Няма спор, само с камиони война не се печели, но без тях не виждам как би се случила примерно операция "Багратион" /айде, там конете са си казали думата, на голямо настъпление, без транспорт и логистика, е химера/. Да не говорим, че най-големите доставки от танкове, самолети и нефтени продукти са достигнали СССР /в един от най-критичните моменти от войната/ през 1942-43... В рамките на шегата - ако Вермахтът разполагаше с още 10 хиляди танка, бая зор щеше да види РККА да завърши войната в Берлин...

Не знам дали тук сте обсъждали значението на англо-американските доставки за СССР, но мисля, че темата е интересна и ви предлагам за обсъждане някои данни... Съветската историография омаловажаваше и направо премълчаваше размера на помощите по лендлийза и преди това, които РККА получава от западните си съюзници. А те не се са никак малки. И най-повърхностният поглед върху цифрите е достатъчен, за да се убедим, че без англо-американските доставки СССР не би издържал, особено в началния период на войната /1941-42/. Съветската индустрия произвежда колосално количество танкове, но въпреки това получава близо 10 хиляди танка от Великобритания и САЩ. Малко известна подробност е, че повечето от Т-34-ките са произвеждани с английска стомана /противно на мнението за мощната военна индустрия, пренесена в Урал и Сибир, която бълвала без проблем милиони тонове първокачествена стомана./ А ако хвърлим поглед върху транспортните средства – неизбежен е извода – всички мащабни настъпателни операции на РККА биха били невъзможни без американските джипове и камиони. Всъщност Червената армия разчита изцяло на конска тяга и американски автомобили... Данните са събрани от руския историк Юрий Фелщински: „Размер на съюзническите доставки за СССР /1941-45 г./ Самолети - 18 700 броя /около 12% от всички самолети на РККА/ Танкове – 10 000 броя /около 10 % от всички танкове на РККА/, Оръдия 9 600 броя, Нефгопродукти – 2 600 000 тона, Локомотиви – 1860 броя, Платформи – 11 600 броя, Цветни метали – над 500 000 тона, Джипове – 52 000 броя, Камиони – 375 000 броя..."

Мисля, че постигнахме консенсус

Да забием пирона в ковчега на миролюбивата Червена армия Мисля, че текста по-долу няма нужда от кой знае какъв коментар: „През 1993 г. отначало В. Д. Данилов, а след това Ю. А. Горков публикуваха неизвестен дотогава документ – „Съображения по плана за стратегическо разгръщане на силите на Съветския съюз в случай на война с Германия и нейните съюзници”, подготвен от Генералния щаб на Червената армия през първата половина на май 1941 г. Уникалността на този документ, цитиран и по-рано , е безспорна, тъй като той е бил адресиран лично до Сталин като председател на Съвета на народните комисари, а главното е съдържал предложение да се нанесе изпреварващ удар по неуспелите да се съсредоточат за нападение срещу СССР германски войски. Разглеждайки обстоятелствата при възникването на тази разработка на Генералния щаб, М. А. Гареев подчертава: „Появата на този документ през май 1941 г. не е случайна и той не би могъл да се роди само по инициатива на генералния щаб. Действително сред политическото ръководство е имало „настъпателни настроения”. В този дух е речта на Сталин пред випускниците на военните академии на 5 май 1941 г. Публикувалият документа В. Д. Данилов отбелязва, че всякаква инициатива в областта на военностратегическото планиране, различна от Сталиновата, „е могла да бъде оценена като групова проява против „линията на партията”, тоест Сталин, с всички произтичащи последствия.” Г.К. Жуков в интервю пред историка В.А.Анфилов сякаш изяснява нещата докрай по въпроса за обстоятелствата при които се появява майският план на Генералния щаб на РККА от 1941 г. „Идеята да се изпревари нападението на Германия – подчертава Жуков – се появи у нас с Тимошенко във връзка с речта на Сталин от 5 май 1941 г. пред випускниците на военните академии, в която той говори за възможността да се действа настъпателно"..... .................................................. .................................................. ......................................... На 5 май 1941 г. Сталин еднозначно дава да се разбере, че Германия се разглежда като потенциален военен противник и СССР следва да премине от мирна политика, „към военна политика на настъпателни действия”, а пропагандата трябва да се преустрои в настъпателен дух. Сталиновите речи пред випускниците на военните академии са били пълни с положителни епитети по адрес на Червената армия, която според мнението на вожда е завършила процеса на организационно преустройство, превъоръжаване и техническо снабдяване с най-нови средства за борба.” /Това е откъс от „СТРАТЕГИЧЕСКИТЕ ЗАМИСЛИ НА СТАЛИН В НАВЕЧЕРИЕТО НА 22 ЮНИ 1941 ГОДИНА”, автор: Валентин Невежин, доктор на историческите науки, старши научен сътрудник в Института по руска история на Руската академия на науките/

Е, Цезаре, аз не съм тръгнал да оправдавам германските зверства в Русия. От дистанцията на половин век и фактът, че не съм емоционално свързан с тези събития, се опитвам да мисля като "наблюдател", а не като съдник. За разбиране- е разбираемо. Ама защо да го премълчаваме... Ситуацията, предложена от теб, е христоматийна. А пък аз казвам, че най-големите зверства в Берлин са извършени не непременно от украйнските и беларуски сираци, а от неграмотни колхозници от неевропейската част на Русия, които никога преди това не са излизали от околията си. Някои от тях не са имали "личен" мотив, освен факта, че като всеки на война, са били пушечно месо. /Между другото, има подобен персонаж в спомената от мен по-горе книга - точно майорът, чиято съпруга и деца са убити от немците, тръгва да защитава една германка от изнасилване, докато солдатите-скотове не подбираха никак/.

По принцип правилото е такова на война. Винаги има зверства, неизбежно е. Но сега обсъждаме съветските такива Мисълта ми беше, че от гледна точка на "човешкото в човека", доколкото го има, е най-важно следствието: масовата психопатия.

Вече го писах в "Бойна слава", там нещо идеята не се прие добре , но виждам, че тук дискусията си върви с пълна сила....става въпрос за впечатленията на един обикновен германски военнослужещ при нахлуването на Вермахта в СССР, 22 юни 1941: "При първия полет забелязвам безбройни укрепления, посторени покрай границата. Те продължават много стотици километри. Още са частично недовършени. Летим и над завършени летища: върху току-що излятата бетонна писта вече има накацали самолети. Например успоредно на пътя към Витебск, по който настъпват нашите войски , има едно такова почти завършено летище с множестово бомбардировачи „СБ”. Очевидно не им достига или гориво, или екипажи. Летейки над тези аеродруми и укрепления, всеки разбира: „Ударихме навреме...Явно Съветите са правили тези приготовления, за да създадат база за нахлуване срещу нас. Кого другиго на Запад би искала да атакува Русия? Ако руснаците бяха завършили подготовката си, нямаше да има почти никаква надежда да бъдат спрени...” /Ханс-Улрих Рудел „Пилот на Щука”/ Иначе, аз по-скоро споделям мненията на Митака и КГ125. Има нещо много мътно около прословутата подготовка на РККА за отбранителна война. В "Бойна слава" опонентите искат доказателства, документи, планове - забравят за простия факт, че аз ако разполагам с такива, вероятно ще ми присъдят докторска степен по най-нова история Лично на мен не ми се вярва в обозримо бъдеще да излезе нещо смислено от прословутите архиви. И да ги отворят, пак - гаранция никаква... Излезе наскоро един доста любопитен и интересен сборник със статии по темата. Горещо го препоръчвам като четиво - "Истината на Виктор Суворов". Заглавието малко подлъгва. Събрани са материали на водещи съвременни руски историци, доста интересни мнения има - повечето даже не са почитатели на писанията на Суворов, но застъпват тезата, че Червената армия е готвела нахлуване на Запад.... Сори, за хаотичното включване, но ми беше трудно да изчета всичките 60 страници с мнения по темата.

Има една жестока книга - "Дневникът на анонимната берлинчанка", наскоро в торентите се появи и филм по нея. Там всичко си е казано едно към едно от лично потърпевша /и непосредствен свидетел/ на съветските зверства в Берлин. Факт са си били. Кой как ги оценява е друг въпрос... Легендарният въздушен ас Ханс-Улрих Рудел разказва в автобиографичната си книга как лично е бил свидетел на следната гледка: колона от няколко хиляди бежанци, застигната от танкове Т34 и ИС край Дрезден - направо са ги мачкали на пихтия по пътя, всичко на едно - деца, старци, жени. И после пълен напред. Зверствата и от двете страни са били колосални. По повод принципа "зъб за зъб, око за око": Има и един момент, който обикновено се пропуска : не винаги и не е задължително извършителите на този тип кървави изстъпления да са пряко засегнати и да "отмъщават" - поне 30% от военнослужещите щурмували Берлин са наборници от Средна Азия, Урал и монголските степи, вече не е имало други за призоваване в РККА. В такива случаи на повърхността изплуват най-тъмните колективни инстинкти, които управляват озверялата тълпа. Един вид архетипни колективни подсъзнателни енергии-символи, които обсебват съзнанието и превръщат "нормалните" човешки същества в марионетки. Та, мисълта ми е, че някой "пряко засегнат" отключва тези образи пропагандата и самата смърт на войната довършват останалото. После "Добрия Иван" или Ханс се връщат вкъщи при жените и децата си и се правят на герои... Досега германците бяха "дяволите", символичните "синове на архетипната сянка". Това, което ме дразнеше в съветската, а сега руска историография е, че те не описваха нормални хора, а "богове", дошли от висините. /Сърцераздирателни разкази за това как Иван освобождавал Европа/. А всъщност Иван е бил същият звяр като онези гадове от СС, които са му опожарили селото. Въпросът кой е започнал първи, в случая е без особено значение.