zagrey

Остави засега на мира Митра, седмата му степен, и Омуртаг. Интересни са, даже много, но в случая наименованието "халдейска шапка" няма отношение към тях. Мисля си, дали в средновековието не е станала елементарна асоциация между влахи и влъхви (халдеи, маги). И поради факта, че титлата е "цар на българи и влахи", в съзнанието на някой тя да е звучала като "българи и халдеи", виж - http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=8027 П.С. Откъде е Митра с Орела? Пусни ми на лично подробности - каквото имаш, моля.

Ха, чудех се кога някой ще зададе този въпрос. Не съм много запознат с периода, но намирам обяснението при Иречек http://www.promacedonia.org/ki/ki_22.htm Силният маджарски крал Людвик Анжуйски не закъснял да се възползува от това раздробление на българските земи. През лятото на 1365 г. той превзел Бдин, взел в плен цар Срацимир заедно със съпругата му, дъщеря на влашкия княз Александър, покатоличена от майка си Клара — ревностна католичка, и го държал четири години в почетен плен в замъка Хумник в Хърватско. Седмиградският воевода Дионисий бил назначен в Бдин като „capitaneus civitatis et districtus Budiniensis regni nostri Bulgariae”. Кралят поискал от Рим 2000 монаси, за да въведе католицизма в завоюваната страна. Пристигнали обаче само осем францисканци, които с помощта на маджарските гарнизони в продължение на 50 дни покатоличили 200 000 души, смятани като една трета от цялото население. Тогава, предполага се, приели католичеството боляри и селяни, старци, младежи и моми, а също тъй и монаси и попове и особено богомилите, чийто брой в тия области бил много голям. За 1377 г. намирам поход на Людвик към Волинска област с полско-унгарска войска http://exlibris.org.ua/greathistory/r17.html Літом 1377 р. йде Людвик походом на Волинь. Польські війська облягають і здобувають Холм, угорські війська стають під Белзом й здобувають його по кривавій, семитижневій облозі. Остаточно прилучено знову до Польщі Холмсько-Белзьку землю та західню частину Луччини (Кремянець, Олесько, Лопатин). Юрій Наримунтович дістав від Людвика Любачів і 100 гривень з доходів бохенської жупи, а Любарт мусів присягти на «згоду й послушенство» польсько-угорському королеві. след което обединява Галичина и Волин - http://exlibris.org.ua/wijsko/r201.html , където има и карта на събитията. Други значителни дела след тази дата Людвик не е извършил, тъй като почива през 1382 г. Сам прецени кога и дали се е срещал с Османци. На картината ясно са изобразени двете корони. Никой не участва в битка с корона на главата. Символично е показана победата на едната корона над другата. Тук Иречек е прав. Поваленият е цар Срацимир. Картината на фон Тюбинген е описана в аналите на абатството. По това описание в музея на Грац под картината седи надписа: "Victory of Ludwig I the Great of Hungary over the Bulgarians" (предишният ми линк нещо не работи, побвай този - http://www.lessing-photo.com/search.asp?a=I&kw=Bulgaria&l=E&m=0&p=19 ). Мисля че това описание на картината е правилното. Не виждам никакви Turks, Osmanen, türkisches нарисувани на нея. Преценявай сам, кой как тълкува историята в днешно време - особено в електронните издания.

Добре, прощавай. Камъните не са към твоята градина. След доста взиране и сравняване, накрая разбрах кое е цитат и кое твое. Да беше го сложил като цитат, нямаше да има този проблем. Методологичните ми забележки в този случай трябва да се преадресират общо към цялата гилдия. Това, да се прецени кога една прическа е мода, кога социално явление, кога религиозно или нещо повече, е тънка работа. То и култоролозите нямат точни критерии и пак се прибягва до субективизъм. Искам само да предпазя от прибързани заключения и етносни идентификации само по една прическа. Първо имаме културното явление шапка, прическа ... присъщо на дадена територия, епоха, а после можем да причисляваме етноси към него. Обратната (примордиална) гледна точка е присъща на епохата на роене на нации в Европа (18-19-20 век). Няма нужда да възпроизвеждаме вижданията от тази епоха и в 21 в. Така че поздравления за темата!

last_godo каза: Падналия войн е с "фригийска "шапка като че ли? Не само падналия, а всички са с такива. Фригийски се наричат в късната античност, въпреки че по-правилно е тракийски. Ето пример как една шапка не може да се припише на етнос. Носят я и готите изобразени на Теодосиевата колона в Константинопол. По времето на изписване на картината, този тип шапки вече ги наричат халдейски. Спомни си за тримата влъхви (магове, халдеи) от средновековните изображения на Рождество Христово. Само като пример ето това: Да не задръствам с повече картини. Може би ключът към разбирането, защо точно с халдейски шапки са изобразени, е в поста на Иванко Тертер - http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=8027&view=findpost&p=94976 в темата “Rex Caldeorum” реална титла на българския владетел (”Keiser von Bulgarien”) от 1414-1417 г. Без да изключвам горната причина, ще отбележа, че така са изобразявали обкръжението на руските царе от по-късни произведения - в момента нямам под ръка подходящ пример. Особено троицата на заден план са много типични. Защо да се учудваме на външния им вид. Шарените мотиви по дрехите на българите ги виждаме и в Манасиевата хроника. Що се отнася до царската хламида, на нея има растителен мотив лотусов цвят. На другия паднал (от короната в дясно) наметката му е на дъбови листа или нещо подобно. Но забележете, че копието е проболо царската хламида точно в птицата (орела ?) с разперени крила. Символиката тук е недвусмислена. Иконографията на тази птица е същата каквато имаме на сандъка от Терачина и от оловен печат от Плиска. Тези подробности ни дват основание да мислим, че авторът е добре запознат както с хералдиката, така и с външния вид на българите. Поздрав.

Здравей. Всъщност се получи двусмислица, защото картината в момента е в музея в Грац, а самата църква е в абатството св. Ламбрехт. http://en.wikipedia.org/wiki/Hans_von_T%C3%BCbingen http://en.wikipedia.org/wiki/Master_of_the_Saint_Lambrecht_Votive_Altarpiece http://en.wikipedia.org/wiki/St._Lambrecht%27s_Abbey http://www.stift-stlambrecht.at/ Интересно, авторът откъде е черпил информация. От това, което виждат очите ми, не мисля че е обобщен художествен образ. Има доста индивидуални детайли по дрехите например. Интересни са мотивите по царската наметка. А прическите им, съвпадат с "къдриците" по печатите. За царската корона може ли някой да се произнесе, доколко съвпада с известното за нея. По-високо разрешение на картината може да се изтегли оттук: http://www.lessing-photo.com/dispimg.asp?i=401301+3+&cr=113 срещу заплащане

По-внимателно с критиките! Венедиков използва "фризура" като елемент от културоложкия комплекс на дадена култура. От тази гледна точка всички елементи на комплекса се разглеждат взаимосвързани и не могат да се тълкуват поотделно. Наличието на даден елемент се обуславя, и е предпоставка, за наличие на други. Въпреки че търпи развитие, културният комплекс е сравнително устойчив за дълги отрязъци време (някои съществуват хилядолетия) и не може да се приписва на един етнос. Като се откъсне даден вид "фрузура" от контекста на цялостния културоложки комплекс, възможността за каквато и да е интерпретация, се губи. А тук точно това се прави. Не съм културолог и не очаквайте от мен да дам интерпретация. Само отбелязвам факта, че още със заглавието на темата се прави опит за отъждествяване, на нещо присъщо на даден тип култура, с етнос. Така няма да се изясни нито културата, нито етноса. Същата постановка видях и в темата "Прабългарската цивилизация". От различен тип са двете категории (култура и етнос), за да се търси припокриване между тях. Венедиков с това е наясно! Въпросът е ние дали сме наясно какво наричаме българи, а после ще търсим към кой културен комплекс принадлежат. Тогава е възможно да кажем - да, плитките като елемент на този комплекс, са част от "фризурата" на българите. Но, "фризурата" на българите включва и други прически, също така присъщи на комплекса. Надявам се че изясних какво разбира под "фризура" един културолог - нещо като култура, не конкретна прическа. Понеже се нагледах на екзекуции на черкези, реших да дам и аз своя принос за външния вид на българите. Картината е от Ханс фон Тюбинген - Победата на Людвиг I Унгарски над българите. Десен панел от олтара на църквата Св. Ламбрехт, Грац, Австрия. Масло върху дърво (преди 1430). П.С. За картината на Николай Павлович "Паметник на българската църква в Цариград" има добро описание какво точно е изобразено, в статията на Бл. Иванова - http://liternet.bg/publish22/b_ivanova/bylgarskite.htm

Може ли не "малко", а доста повечко подробности за "куманаската връзка"! Ако не ви се пише дайте литература. Поздрави.

Спасибо Семен! Вот ето другое дело! Сейчас можно читат! Но читат не значит понимат. Что значит "ganub bilad al rusia"? Последно - написано е "brugan". А каква е тази "област германия" по течението на Искър!?

Извинявам се, пишем едновременно и докато редактирам, успяхте да ме цитирате. Междувременно поправих текста си на следното: В случая не е бурджан, а бружан. Написано е brujan. Не се чете добре но като че ли е brudjan. Не мислите ли, че в този случай близостта с Добружа е много голяма?

На картата има три различни названия - bulgar, burtas или burlas и съвсем отделно от тях brujan или brudjan. Картата е от 1154 г. Правена е в Сицилия. Има вариант с надписи на арабски, но този вариант няма достатъчно разрешение за да направим сравнение. Приемам, че варианта с латински букви е буквална транскрипция на арабския. Защо надписите са на арабски с латински букви, не съм срещнал обяснение. Може би защото картата е правена за Роджер II - едва ли норманите са четяли на арабски, та заради тях са тези надписи. Както и да е - по едно и също време имаме три различни названия. Това, което би трябвало да отговаря на Константинополска България е бружан.

Здравей професоре, Да, и аз мисля че ard е земя. А bilad какво ще рече? В случая не е бурджан, а бружан. Написано е brujan. Не се чете добре но като че ли е brudjan. Не мислите ли, че в този случай близостта с Добружа е много голяма?

Да карта болшая. Лучше посмотри на етот фрагмент. Интерес за нас представляват оградените от мен названия. Любопитно, названието го има само в Мизия и не е "бурджан", а "бружан" (синие отметки). Има и "burlas" или "burtas" (не могу прочитат) при Волга и навярно те са башкирския народ "бурзиян" (два раза - зеление отметки). А болгари-те около Волга са "bulgar" (два раза - не могу прочитат более северное название).

Здраствуй Семен, как знаток арабского можно попросит тебе прочитат некоторие надписи вот на етой карте: (нажми) Надписите са на латински, но текстът е на арабски. Интересни за нас са "ard bulgar min al turk" и подобен надпис малко по-северно, но почва с неразчитаема за мен дума. Картата е известната "роджериана" на ал-Идриси. Имаше някъде тема където обсъждахте буржаните, но сега тук искам да ползвам безплатните услугите на Семен На тази карта буржаните са дадени като "ard brujan" и са разположени само на юг от Дунав. После на север по брега на Понта са "ard al rusia" (ако го чета правилно!), после "ard al kumania" (някъде между Дон и Днестър). Имаше и пост в който се твърдеше, че названието Добруджа произлиза от Добротица. Досега не съм срещал топоним да се нарича на човек, докато обратното е масова практика. Всъжност надписа "ард бружани" е написан някъде върху Мизия в близост до Добружда. Можем ли да направим хипотеза, че До-бружа е призводен на топонима "ард бружан"? Или още по-смело предположение, че до-бружан произлиза от израза "до бружаните". Привет на всички.

Поздрав на всички форумци по случай встъпването в месеца на пролетното равноденствие с маретеница, окачена на thyrsus (thyrsos) - символа на Дионисий.