zagrey

Е така де, нашето си го знаем, ама да видим на авестийски как е. Нещо като ей това ли е? "ФАКСОГЕЗА МАРИЯ ..." Само дето тук е обърнато огледално. Текстът завършва с "... ДИОЧИЗО ДАБИКО ФИОСКО" с огледално Ч. Или пък като "ДАЧЕБАЛО ..." в ей този надпис. Не е Ц, а Ч, защото в един друг надпис Ц-то го пишат ей така: "САР ЦЕННО МОЛЕ ДА БИО ЗАКОННО" (двойното Н е носовка - Ценьо, Законьо). Това е на гето-дакийски от различни периоди. Най-ранен е вторият - от времето на Децибал, после - първият, а последният е от 3-4 век. В последния надпис има едно Ю, но май си е IO. За сметка на това са изтипосали едно тлъсто Ж.

"Под каменна юрта имам предвид юртата от Девня ... http://www.promacedonia.org/sv/032_6b.jpg " Не мога да повярвам, че това парче камък все още се спряга като "юрта"! Мислех, че от ученическите ми години са минали достатъчно много години и то е класифицирано отдавна като нещо по-приемливо - напр. неизвестно предназначение. По каква логика ето това се класифицира във Варненския музей като "Капак от селищна могила Сава, ранен енеолит" (много спорно определение) и което има очертания на казахска юрта (без да е такава разбира се): а ето това недоразумение, продължава да се цитира като "модел на юрта"??? В същото време в района на Малка Скития, Приднестровието, Керч, шатрите са изглеждали ето така: изображение от гробница в Керч Ползвали са ги всички обитатели на района по време на поход, не само т.нар. скити. П.С. "А и наистина много ме интересува точно този момент - отношенията в западнотюркският каганат и начинът на отделяне на прабългарите." По каква логика тези отношения трябва да се обсъждат в раздела за Българска история? П.П.С. И като съм почнал да задавам подобни въпроси, сети ли се някой да погледне под краката си, за да види откъде евентуално може да произлиза "чембасът". нарича се "кика" или "чика" Тази прическа е толкова древна, че не можем да я наречем тракийска. Някакъв белег на знатност е. Носели са я войните. Стигнала и до самураите в Япония. В днешно време сумистите я използват според традицията им.

Тези скитики ме хвърлиха в потрес. И идея си нямах преди тази картина, че се използват и през 19-ти век. Даже и тогава са се наричали по същия начин. Polish scythemen 1863. А всичко е тръгнало ей от тази сика: Наричат я falx, ама ние си знаем че е сика или махайра. http://en.wikipedia.org/wiki/Falx После се е развила в дължина и е станала "двуръка" (държи се с двете ръце) и тази Докато накрая й слагат дълга дръжка и става скитика: Освен поляците, за мое учудване скитиката се е използвала и във френската армия на Наполеон. Ама като знаем, че той е мобилизирал де що има мъж, годен за бой, нищо чудно скитиката във френската армия да е пак полска работа. П.С. Скитиката като оръжие да не се бърка с прическата "скитика". Това е разпространеното й име, но истинското е "кика" или "чика". Ей за тази прическа става дума: апликация от съкровището от Летница

Би ли ни спестил ровичкането, като дадеш примери (най-добре изображения) на авестийски текст с това Г като "обърнато S". Също така, как изглежда "Ч"-то - и то ли е огледално? Интересно ми стана във връзка с оловните плочки от Синая. Благодаря.

Това килимче не е тъкано. Изработено е от ворс (филц), а после е рисувано с боички. Затова фигурите не са геометрични. При тази технология могат да се постигнат произволни изображения. Интересното е, все пак, че фигурите се повтарят доста точно. Това предполага използването на някакъв шаблон при оцветяването. П.С. филцът (руски: ворс, немски: Filz) е мек плат, който се изработва не чрез тъкане, а чрез пресоване под пара или гореща вода и сплъстяване на животински влакна (вълна: най-често овча, но също и заешка и боброва).

Това с липсата на монети е посевместно явление за времето в което ситуираме ПБД. Липсват не само български монети, а всякакви. Може да се види хиатуса от тази таблица, която е от най-долното течение на Дунав. Но липсата се наблюдава не е само в този район и не само на територията на днешна България. Посевместно явление е. Няколко извадки направих, показващи учудващо съвпадение след 668 година (по вертикала са усреднен брой за 1 година монети). За Константинопол не е добър пример, защото е само от една локация. И още тук за търговията и кои са имали нужда от монети: "Byzantium in Dark-Age Greece (the numismatic evidence in its Balkan context)", Byzantine and Modern Greek Studies 29 (2005): 113-146 - http://www.clas.ufl.edu/users/fcurta/30708.pdf Това дава основание за всякакви теории, обясняващи липсата на монети. Включително и че този период не е съществувал реално (Dark Ages ~300 години) в историята. Но има и по-реални обяснения - чисто икономически. Обяснението е световна криза и невиждана инфлация, което в крайна сметка обезсмисля сеченето на монети. Вижте тук: "Invasion or inflation? Sixth- to seventh-century Byzantine coin hoards in Eastern and Southeastern Europe", Annali dell'Istituto Italiano di Numismatica 43 (1996): 65-224 - http://www.clas.ufl.edu/users/fcurta/coins.pdf Подробностите по обезценяването на монетите съм ги позабравил. Намалява се както теглото, така и златното съдържание. Общото обезценяване за периода е стотици пъти, докато монетите не са станали нещо като днешните банк-ноти. Докато е имало политическа стабилност все пак търговията е вървяла с тях, ей така просто на взаимно доверие, както и в днешно време вярваме, че парите имат покритие. Но в момента, когато някой крупен търговец откаже да приеме плащане с монети, финансовата система се срива. Притежателите на монети фалират. Когато това се повтори няколко пъти, вече никой не иска и да чуе за монети. На преден план излиза търговията с метали, роби. Притежаването на земя също е огромно капиталовложение. Процесът е почнал още по времето на Юстиниан I - в новела 41 от май 536 той създава Quaestura exercitus - нова административна единица не на териториален принцип, а на икономически. Включва Вътрешна Мизия, Малка Скития, острови от Егейско море, Кария и Кипър. Всичко това се управлява от префекта на Скития със седалище в Одесос. Целта е да се осигури изхранването и задоволяването със стоки на северния лимес на империята. Заплащането на годишната annona в монети е вече много малка част. По-рано войниците са купували храна и снаряжение изцяло с annona-та. Сега снабдаването им става централно в натура и нуждата от монети намалява. Това се отнася за вътрешните войски. На федератите продължава да се плаща с монети. За подробности вж.: "Quaestura exercitus Iustiniani: the evidence of seals", Acta Byzantina Fennica n.s.1 (2002): 9-26 - http://www.clas.ufl.edu/users/fcurta/seal.pdf Историята не е само битки и кланета на кандидат-наследници. Историята не е само последователност от събития. Когато се погледне на нея като непрекъснати процеси в различни сфери на обществото, доста загадъчни неща намират своето просто обяснение. Препоръчвам следната книга: THE ECONOMIC HISTORY OF BYZANTIUM: From the Seventh through the Fifteenth Century - http://www.doaks.org/publications/doaks_online_publications/EHB.html Отделните глави са на PDF и може да се изтегли цялата (жалко че нямам време да я прочета цялата). П.С. Забележете в първата таблица наличието на монети в Плиска и Преслав преди "основаването" им от официалната ни наука. Има и по-ранни от 2-ри век. Това по повод на един спор, който почна в друг форум. П.П.С. Голямата базилика в Плиска е построена по времето на Юстиниан I и е синхронна с абсолютно същата по план и строеж базилика в Iustiniana Prima. Строена е да обслужва новата административна единица Quaestura exercitus, която е имала собствена епископия. Това май плаче за отделна тема.

Определението "неиндоевропейска и несемитска" наистина не казва много. Много по-точно после си казал "прединдоевропейско и предсемитско население на Евразия". Да, наистина примерите ти показват това (при угро-фините не знам как е). Но не трябва да забравяме, че в днешно време същата тази традиция се възпроизвежда в посочените от теб райони от население, което е индоевропейско (поне според езика) - Средиземноморие и Балкани. Тоест имаме най-малкото приемственост, каквато показват и другите технически иновации, а покрай тях и културата. В случая, обаче, с килимарството (по-точно тъкачеството) няма как да предполагаме по-ранни от неолита връзки. По принцип съм голям привърженик на теориите за непрекъснатост от палеолита. Но не и в този случай. Тъкачеството е пряко свързано с наличието на домашните животни коза и овца. Тоест разпространението му е пряко следствие на земеделието (за да има домашни животни трябва да има с какво да ги храниш през зимата). Та, районите, които описваш, се припокриват с началното разпространение на земеделието. Широкият ареал на разпространение на тези фигури показва единствено, че са много ранна иновация, разпространила се независимо от това как ги делим сега тези народи. Относно геометричните фигури при тъканите имам друго обяснение. Предполагам, че всеки знае как се тъче и колко пипкава работа е, особено при многоцветните. Най-лесно е да се научи при тъкането как се прави квадрат - просто на определено място на вътъка (основата) вторият цвят минава отгоре и така толкова реда, колкото е необходимо за да се получи квадрат. Следваща по трудност фигура е триъгълник. Трябва на всеки следващ ред да се прави отстъп с постоянна стъпка (1, 2, 3 ... нишки). Както може да се види фигурите квадрат и триъгълник са винаги перпендикулярни с едната си страна на основата. Това е което усвояват с първите си уроци младите тъкачки. Ако има време и желание, с тези основни фигури тъкачката може да постигне доста голямо разнообразие от орнаменти, но по принцип тези орнаменти ще са комбинация от големи или по-малки триъгълници и квадрати. Кръг може да се направи само приблизително - като ромб (който е всъщност два триъгълника със залепени основи) с леко извити навън страни. И пак кръгът се получава назъбен - общо взето всичките наклонени линии са назъбени (дискретни, дигитализирани). Един приятел се шегуваше, че са открили дигиталното изображение много преди появата на компютрите. За да си спестят труд, виждам го при някои фигури, тъкачките даже повтарят няколко реда и така става още по-грубо изображението (по-голям пиксел). Горното се отнася за тъкането на килими и тъкани с непрекъсната нишка (получава се тавтология - "тъкан" би трябвало да означава нещо тъкано с непрекъсната нишка). Този тип килими ние наричаме чипровски - такива са и етиопските (между другото тези на снимката ми са точно коптски). Не е такъв случая с кръглото килимче на @natan. То е тип персийско - няма непрекъсната нишка, а се правят шахматообразно възли, обхващащи съседни нишки от вътъка. При тази технология, която е още по-трудоемка, могат да се постигнат плавни криви линии и да се нарисува почти всичко. Появата й е много късна (всъщност откога са този тип килими?). П.С. Керамиката от Ковачево е от края на 7-мо и началото на 6-то хилядолетие - http://www.diplomatie.gouv.fr/en/france-priorities_1/archaeology_2200/archaeology-notebooks_2202/europe-maghreb_2210/bulgaria-kova-evo_6939/slide-show_12676.html Нямах идея да правя връзка между геометричните фигури от керамиката и килимите. И едните и другите фигури са прости геометрични и лесно се възпроизвеждат. Връзката ми беше, че навремето закъсахме с колата (пътят беше n-та категория) и се наложи да преспим при една бабка в това село. На другия ден ни извади чеиза си, предаван от поколения. Бродерии, шевици, килимчета... абе чудеса. После ни поканиха и в други къщи - навсякъде ни показаха една и съща традиция - много богати орнаменти, не само прости геометрични.

Aspandiat е прав - не бързай. След като се нагледах на същите мотиви, къде ли не по света, съм скептичен не само към тези мотиви, ами към всяка художествена традиция. Защото става дума за традиция, откакто е открито килимарството. Даже и в началото някой да е имал предвид някакъв скрит смисъл в мотивите, то след толкова хилядолетия те вече са само традиция, предавана със самия занаят. Казвам хилядолетия, защото тежестите от тъкачни станове са толкова стари колкото и одомашняването на козата, а после и на овцата. Жените са тъкали та пушек се е вдигало - тежестите са маркирани с индивидуални знаци. Защо? Това никой не знае, но факт е че явно всяка жена е имала собствен комплект тежести, тоест тъкачен стан (справка тежестите от Дъбене, Хотница, Караново и много други). Ето пак нещо което направо вади очите. Няма да повярваш откъде са килимите! От Етиопия са. И в днешно време се тъкат главно в християнските комуни в северна Етиопия. И като сме тръгнали от източна посока, погледнали на юг в Етиопия, да продължим към Сицилия - оттам ще ти покажа красота от килими (ама не сега), каквато съм виждал само в село Ковачево до границата с Гърция. Същото Ковачево, където наскоро франсетата направиха разкопки и от неолита излезе ей тази керамика: Но да продължим в същата посока с килимите и стигнем до Андалусия. Оттам нямам снимки, но чакам да ми донесат - казват че са още по-добри от Сицилия. Та вече се научих да не гледам само в една посока (предимно на изток). Като се огледа човек, открива връзки и аналогии във всички посоки. Затова казвам, че човечеството е имало "свободно движение на стоки и товари" много преди да се основе ЕС. Държавните граници откога са? Килимите и покривките от Индия на makebulgar само доказват че красотата няма народност.

Виж тук има доста пълно описание на находките, и май имаше и невизантийски както ги наричаш. http://www.clas.ufl.edu/users/fcurta/coins.pdf Четох я от друг ъгъл и не запомних за монетите. Сега ще кажеш, че периодът е много ранен Не е! Имаше друга статия за търговските отношения в този период (но сега не ми е под ръка), по-специално търговията с метали на балканите, които продължават и по време на "ПБЦ". Ето още http://www.clas.ufl.edu/users/fcurta/30708.pdf и още http://www.clas.ufl.edu/users/fcurta/mccormick.pdf - в последната се споменават арабски монети. П.С. А-ааа! Ето я статията http://www.clas.ufl.edu/users/fcurta/blacksmith.pdf на стр. 243 ще намериш карта с находки от дирхами - няма такива на наша днешна територия.

OK. Благодаря. Не знаех, че сте я обсъждали. Хърс дава добро обяснение за името. П.С. Остава да се обясни защо гербът на Киликия е 1:1 копие на нашия (тоест обратното).

Благодаря за снимките. Искрено се забавлявах, гледайки ги. Завиждам ви за възможността да участвате. Поздрави на участниците. П.С. Последни римлянино, защо си преотстъпил въоръжението си на друг? Знаеш ли какво е било наказанието?

Нямам никакво време и затова изсипвам безразборно натрупаното, от минаването ми наскоро през арменски сайтове. Нямам никакви претенции за достоверност на описанията (не са мои). Още повече, че някои са от един националистичен сайт. Просто ми се видяха интересни. Но общото ми впечатление от арменските сайтове е, че включват в историята си цялото минало на земята на която са живяли. Като изключим националистичния уклон (всичко да се разглежда като тяхно) подходът е правилен. AREG-SUN IN THE CENTER OF SEVEN TRAD. 3 + 3 LEAD TO THE CENTER [sEVENTH FIXED POLE CAPPED WITH THE EQUILATERAL SOLAR CROSS. TRIPLE CRESCENT STANDING FOR THE VESSEL/GODDESS/REFLECTIVE MOON AND ALSO THE BOAT CONNOTING THE MOVEMENT OF THE SUN THROUGH THE CELESTIAL HEAVEN] COSMIC AMULET FROM METSAMOR-GREAT MOTHER. CELESTIAL BULL/HOLY COW ARMANI COSMIC SYMBOLS PLACED ON OBJECTS LARGE AND SMALL. ARMENIAN COSMIC SYMBOLS [ABOVE EXAMPLES ARE SURVIVING WOOD WORKS FROM MIDDLE AGES. DUE TO ORGANIC NATURE OF WOOD ONLY FEW ITEMS FROM A COUNTLESS ARRAY HAVE BEEN PRESERVED] DISPLAYING DISTINCT MITHRAIC-SOLAR NATIONAL CHARACTER] PLACED FROM TIME IMMEMORIAL ON ITEMS OF SPECIAL MEANING AND SIGNIFICANCE IN AN UNBROKEN TRADITION THE MILLENNIA OLD NATIONAL ART AND CRAFT IS TODAY THRIVING. SILVER GILDED SOLAR MEDALLION OF AN EAGLE CLUTCHING A LEOPARD. THE EAGLE WAS AN IMPORTANT ARTAXIAD INSIGNIA SYMBOLIZING THE CELESTIAL REIGN OF THE SUN [AND ITS MATERIAL EMBODIMENT - THE KING] OVER THE LAND. SECOND OR FIRST CENTURY BC. SISEAN, SIWNIK? PROVINCE. INDO-EUROPEAN HOMELAND THOMAS V. GAMKRELIDZE AND V. V. IVANOV http://armenianhighland.com/main.html ARMIN SOLAR BRACELET. SECOND MILLENNIUM BC. THE REMARKABLE BOWL OF SUPERB CRAFTSMANSHIP BY ARMENIAN SILVERSMITHS FROM K?ARASAMB ON DISPLAY ALONG WITH MANY PRICELESS, UNIQUE HISTORICAL ARTIFACTS OF GLOBAL PROPORTIONS IN THE STATE HISTORY MUSEUM OF ARMENIA - IN THE REPUBLIC SQUARE, THE HEART OF THE ARMENIAN CAPITAL XXII-XXITH CENTURIES BC [END OF THIRD MILLENNIUM BC]. COAT OF ARMS OF CILICIAN ARMENIA. CROWNED RED LION RAMPANT UPON A GOLDEN SHIELD. http://nordwave.net/armenia-division/?page_id=75 MORE ARMANEN COSMIC SIGILS FROM THE SACRED HIGHLAND OF FOUR RIVERS - ARATTA/DILMUN/EDEN. CA. 2,500-2,000. DECORATIVE PLATE WITH COSMIC SYMBOLISM - 17 RAYS [ORION] IN THE FORM OF DIAMOND/SPEARS EMANATE FROM THE CENTER CORE...IN TURN 17 SACRED CONES POINT BACK TO THE SOURCE. ALL WITHIN ONE ALL-ENCOMPASSING CIRCLE. FROM ERZNKA [EREZ] - THE ALL-IMPORTANT CENTER OF THE GREAT MOTHER GODDESS ANAHIT WHERE HER GRAND TEMPLE [AMONGST MANY OTHERS] ADORNED WITH GOLDEN STATUES - ONCE STOOD - IN THE EKELEATS PROVINCE [ALSO KNOWN AS ANAHTAKAN] - THE GREAT HEATHEN CULTURAL AND SPIRITUAL CENTER KINGDOM OF ARARAT DRINKING GOBLET. ANOTHER EXAMPLE OF THE BRONZE HEAD OF A BULL THAT SERVED AS A HANDLE OF A HUGE CEREMONIAL CAULDRON. FROM TOPRAK KALE ON DISPLAY IN THE BRITISH MUSEUM. HITTITE RELIEF SHOWING THE TWO HEADED EAGLE WITH ITS TWO WINGS SYMBOLICALLY SUPPORTING THE TWO PRIEST-KINGS. THE HITTITES WERE KINSMEN OF NEIGHBORING INDO-EUROPEAN HAYASAS WHO IN THE SECOND MILLENNIUM BC FORMED A POWERFUL KINGDOM ENCOMPASSING MUCH OF THE ORIGINAL INDO-EUROPEAN HOMELAND. MITANNIAN DECORATED POTTERY. SECOND MILLENNIUM BC. THE TEMPLE OF THE SUN GOD. MITHRAVM IN GARNI. ARMENIANS DEPICTED WITH THEIR PRIZED STEEDS WEARING DISTINCTIVE NATIONAL MITHRAIC RED CAPS AND WHITE TUNICS. FROM THE RELIEFS OF THE APADANA PALACE IN PERSEPOLIS. VITH CENTURY BC. DECORATION FROM TEYSEBAINI. SEVEN SPIRALING RINGS AROUND ONE POINT IN A CIRCLE. SECOND MILLENNIUM B.C. SOME OF THE COUNTLESS SOLAR MEDALLIONS FOUND THROUGHOUT AR-MEN-IA THE PRINCIPLE OF THE SPIRITUAL TRINITY OR TRIUNE [sOUL + SPIRIT + MATTER]. UPON THE AXIS/MUNDI/WORLD PILLAR [3 COLUMNS] 3 BIRDS [sPIRIT REALM] WITH RINGED BEAKS SITTING UPON PHALLIC-ESQUE EGGS. ALL UPON THE CRESCENT/HORNS/HEAVENLY BOAT [CELESTIAL PRECESSION] RITUALISTIC STATUETTE FROM KUCHAK. XVII-XVITH CENTURIES BC. SYMBOL OF ORION [HAYK]. A TRULY UNIQUE PRICELESS AND HIGHLY MEANINGFUL KHACHKAR. SEVEN STEPPED PYRAMID CAPPED BY AN OBELISK LEADS TO THE COSMIC CROSS [CRUX] THAT IN TURN IS MARKED WITH FOUR SMALLER EQUILATERAL CROSSES ON ITS FOUR SIDES... THE SYMBOL OF ORION [HAYK] WAS TAKEN BY GODFROI DE BOUILLON AS THE KING OF EDESSA [ADOPTED AS THE ARMENIAN SON AND HEIR TO THE THRONE OF EDESSA BY HEIRLESS PRINCE TOROS] AND ULTIMATELY CARRYING THE SYMBOL OF UR-HAI AS THE NEW KING OF JERUSALEM. SOME OF THE TALISMANS OF PROTECTION AND CLAN RECOGNITION WORN BY AR-MEN-IC WARRIORS FOUND THROUGHOUT NUMEROUS BURIAL MOUNDS Извинявам се за главните букви, но поради липса на време ги копирам както са. Добавям добър сайт за арменска история http://armenianhighland.com/index_light.html И един националистичен http://nordwave.net/armenia-division/?page_id=75 П.С. За Киликия и аз се заинтересувах. Някакво обяснение защо има планина Bolkar Dag на мястото на бивша Киликия?

Ще цитирам извадка от "Conceptions of Ethnicity in Early Medieval Studies" (Walter Pohl, in: Debating the Middle Ages: Issues and Readings, Blackwell Publishers, 1998) Традиционните изследвания разглеждат смисъла на термините "народ" или "племе" за даденост. От тази гледна точка един "народ" е расово и културно хомогенна група с общ произход и съдба, общ език и която живее в една държава. Народът (а не отделните лица или социални групи) често се разглеждат като фактор на приемственост в един променящ се свят, като истински субект на историята - почти неизменен в своя път. Тази историческа концепция се корени в националните движения на деветнадесети и двадесети век, и има висок дял в насърчаване на всички видове шовинистични идеологии. Идеята, че всичко, с изключение на един народ, който живее в една държава, е аномалия (и трябва да се коригира с всички възможни средства) е, мълчаливо или изрично, подкрепена от много историци. Днешните националистически движения в много източноевропейски страни преоткриват идеала от деветнадесети век на хомогенна национална държава; тъжно е да се гледа, как след толкова много трагедии до които той доведе, изглежда още се следва, най-често в името на историята. Мисля, че и двете страни на проблема (българи и брюмовци) имат съответния дял в неговото задълбочаване. На ниво обикновен човек важат не толкова политически доводи, а чисто емоционални. В това отношение българската история (науката) има много голяма вина. Признавам, ако бях роден в Македония и аз не бих искал да имам нещо общо с някакви пришълци с неизвестен произход, но известен (подчертаван и от двете страни) образ на завоеватели (разбирай разрушители). Проблемът няма да се реши докато в историята ни не си пробие път теорията за общобалкански континуитет в културата и държавността. Не знам защо ни се вижда толкова чужда (и антипатриотична) тази идея. Май и ние не сме си изживяли още детството. Ако под "нашите принципи" се разбира на всяка цена изтъкване на някакъв извънбалкански произход, наистина нямаме полезен ход.

Как ви се струва една ей такава кратка хронология? 476 Царь приазовских гуннов Эрнак 514 Реальный царь гуннов и болгар Виталиан 528 Приазовский царь Горд, крещен 555 Приазовский царь алан Саросий 575 Царь придунайских славян Добрент 601 Князь славян Ардагаст, ратник Фока 626 Царь приазовских болгар Гостун, крещен 644 Царь приазовских болгар Кубрат, крещен

Зитко, ентусиазмът ти е забележителен и бих казал заразителен, след като ме накара да се поразровя. Това че преливаш от идеи е добре, но в случая не са от голяма полза. Не можеш да пренебрегваш последните 4 букви от надписа. По-простото е да се приеме, че не е стигнало мястото и писача е довършил върху борда. Общото впечатление от надписа е, че писачът няма голям опит. Може да му е било за пръв път. За надписите от това време - няма общоприети правила, както правописни, така и за реда на изписване. Няма препинателни знаци, нито интервали за отделяне на думите. Недей да пренареждаш надписа както на теб ти харесва. Все пак този надпис не е бустрофедон (ако го четем с редуване на посоката се получава още по-голяма бърканица). Така че приеми следната поредица от букви за съдържание на надписа: ρολιστενεασνερενεατιλτεανησκοαραζεαδομεαντιλεζυπταμιηεραζηλτα Какво може да се каже с положителност за надписа? Sorin Olteanu се е постарал да ни сумира положителната информация. Давам приблизителен превод от румънски (моля знаещите да ме поправят): Името Rolistenæs е съставно от индо-европейски тип, срещано главно на територията на Беси-те, тракийско-(или може би дако-)-гръцки хибрид. А. Първата форманта Roli-(s) се намира в два източника, като Ῥώλης. 1. Дио Касий споменава такова лице като водач, чиято територия се намира в долна Истрия, 51.24.7: καὶ ὅ τε Ῥώλης (или Rolēs); 51.26.1: ὁ Ῥώλης (Rolēs). 2. В надпис IGB I n.14 ©, от Дионисополис, се среща между 15 имена: Αὐρ. Μερκούριος Ῥωλη (род. пад. от Ῥώλης), което се превежда като Au(elius) Mercurius на Ролис. И двата източника се отнасят следователно за даките от Малка Скития. Tomaschek (Thr. II 2.29) открива името в топонима Ῥολλιγεράς (Proc. DeAed. 122,11) и Дечев в келтския антропоним Roliacus (Holder AC 2,1225). Б. Втората форманта -stenæs е несъмнено гръцкото -σθενης "твърд, жилав", и се използва широко за създаване на собствени имена: Δημοσθένης, Καλλισθένης и др. Мой коментар: IGB би трябвало да е IGBulg: Inscriptiones Graecae in Bulgaria repertae. Ed. G. Mihailov, Serdicae. vols. I²- V (1972-1996). Има ли я тази книга качена в нета? От горните коментари съм по-склонен да мисля, че името е Ролис (ρολισ). Предложението на Олтеану за втора форманта -stenæs ми се струва пресилено (неговото "несъмнено" бих заменил с "може би" - е гръцкото -σθενης). Тоест при всички случаи името е Ролис, с малка вероятност да е Ролистен. Но в такъв случай има възможност и за междинен вариант Ролист. Толкова с положителната информация. Останалото е в сферата на догатките. Привижда ми се още едно лично име ερενεα. Единствено в подкрепа на това име мога да кажа, че е предполагаем (от мен) праобраз на редица женски имена - Иренея, Ирене, Ирина и т.н. ____________________ Ето и откъсът на ромънски. Целият текст е на http://soltdm.com/sources/inscr/ezerovo_r.htm . Numele Rolistenæs este un compus de tip indo-european, aşa cum îl vom reîntâlni în secolele următoare, în special în teritoriul bessic, un hibrid traco-(ori poate daco?)-grec. - Formantul iniţial este Roli(s), pe care îl găsim în două izvoare, în forma Ῥώλης. 1. Dio Cassius spune că astfel se numea o căpetenie dacă al cărei teritoriu se afla pe cursul inferior al Istrului; 51.24.7: καὶ ὅ τε Ῥώλης (iar Rolēs); 51.26.1: ὁ Ῥώλης (Roles). 2.Inscripţia IGB I n.14 ©, de la Dionysopolis, conţine în rândul 15 numele: Αὐρ. Μερκούριος Ῥωλη (genitivul unui Ῥώλης) care se traduce prin Aur(elius) Mercurius al lui Roles. Ambele izvoare se referă aşadar la daci din Scythia Minor. Tomaschek (Thr. II 2,29) apropie numele de toponimul Ῥολλιγεράς (Proc. DeAed. 122.11), iar Decev de antroponimul celtic Roliacus (Holder AC 2,1225). - Al doilea formant, -stenæs, este fără îndoială grecescul –σθενης "tare, vânjos", şi el larg utilizat la crearea numelor proprii: Δημοσθένης, Καλλισθένης etc.

Маркус (....) се среща на два пъти в хрониката. На едното място е M. Craiouicus Bulgarorum Regulus, на другото - Marcus Craieuicus Bulgarorum Rex. Давам текста и на двете места, с цел когато има време някой да ги преведе. Craiouicus или Craieuicus?? Личи опит за транскрипция на непреводимо и нечувано словосъчетание. Първата форма води до произношение Край(о)уикус. Втората не се наемам да я произнеса Прави впечатление и разликата Regulus и Rex. Първото бих го превел княз (даже князче), локален владетел. Като всяка хроника, сведенията са от различни източници и оттам тази разлика в транскрипция и титулатура. http://www.uni-mannheim.de/mateo/camenahist/agricola1/Agricola_oratio.html page 56, image: s056 Quum Cantacuzenus cum Ioanne Palaeologo Imperatore Constantinopolitano dissideret, Turcae sub Rege eorum Orchane in auxilium a Cantacuzeno vocati, Europae primum arma intulerunt, deinde quum Palaeologus ipse, cui frater, Peloponnesi Princeps, et M. Craiouicus Bulgarorum Regulus bellum mouerant, accersisset sub Amurate filio Orchanis Turcas, strenue Imperatoris iuuerunt partes, sed Amurates hac occasione arrepta, imperij iuuandi praetextu, mox Callipolim, Philippopolim, Adrianopolim, cum alijs multis oppidis occupauit, Graecisque discordibus ademit. page 132, image: s132 Marcus Craieuicus Bulgarorum Rex , cum vniuersa sua nobilitate a Baiazethe in praelio deletur. Sigismundus Imperator Vualachis opem ferens, Turcarum praesidia eijcit, et corum latrocinantium reprimit impetum. Bosna, Croatia, Illyria, Albania, Vualachia vastatae, multis millibus Christianorum partim occisis, partim in seruitutem abstractis.

Eньо, Eньо. Пример си докъде може да доведе пристрастието. След като няма такъв случай, защо мисълта ти продължава в грешната посока! Да! Не може в рамките на две десетилетия да стане такава смяна. Значи не е имало друга "народностна" идентичност (да оставим настрана, че такова понятие по това време не съществува). Останалото от поста ти са "политически натоварени понятия".

Е, те това е! Такива "професори" са на път да се превърнат в емблема на родната история. Вижте само с какво илюстрира "прабългарите" (според него от тюркски произход). Илюстрация от статията на "проф. др." Пламен С. Цветков - - оригиналът е бронзова матрица от Гурчиново V в. BC - Илюстрация от статията на "проф. др." Пламен С. Цветков - - оригиналът е апликация от съкровището Летница (400-350 BC) - Това лъвче (пак от същата статия) откъде беше? Не мога да му намеря източника. НБУ! Боже, боже!

Благодаря на теб, а също така и на Геннадий Воля, който се е постарал да даде линк към копие от втора част на книгата http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=7849&view=findpost&p=77322 . Оказа се че картинката, която дадох, е всъщност взета от тази книга - Таблица XXI. За съжаление няма описание знак по знак, както е направено за повечето други таблици. Авторът ни препраща към книги от 1930-1940 гг., които няма как да се намерят. Все пак общото за тази таблица е че са само княжески родови знаци от монети, знаци за собственост, княжески знаци от Суздал - на което можем да се доверим. Руснаците предпочитат всички те да ги водят за "Знаки Рюриковичей" - дали всички са такива е въпрос. Та значи Зитко, може би твоят пръстен е княжески на някой от тази фамилия. Какво казват руснаците откъдето си взел снимката? П.С. Благодаря и на Elemag - няма ли някой линк?

Има ли оправия с т.нар. сарматски знаци? В руските (украинските) публикации намирам едно преплитане на знаци от различни епохи и всички се водят като сарматски. В общия кюп слагат хералдика от Боспорското царство (на Ka40 аватара се води за емблема на Реметалк), знаци върху тухли, печати от амфори, знаци върху котли - някои от тях железни (хунски), други бронзови (тюркските тамги). Има ли някъде някой да е ги е подредил като хората? Или всеки напира да ги изкара такива, каквито на него му пасват на концепцията? Ето и тези, които са взети от доайена на тези изследвания - Э. И. Соломоник, Сарматские знаки северного Причерноморья, Киев, 1959. Не знам в оригинала авторът как ги е нарекъл, но сега се водят за "Знаки Рюриковичей - геральдические знаки древнерусских князей (1-64)" Зитко, завърти пръстена на 180° и си избери някой от знаците 44-46. Може и № 6 - първият ред са знаци от монети. Но какво следва от това, не мога да ти кажа.

Съвременният абстракционизъм може само да завижда и се учи от художника, сътворил тази чиния. Мотивът с вихрите се повтаря и върху саханчето. Не е само художествен мотив, защото после го виждаме по други предмети от културата Хаманджия. След хилядолетие мотивът с вихрите става основен и за културата Винча. Ако искате после да се впуснем по това направление и да проследим този мотив до след новата ера? Техниката не е точно златна паста. След първоначално втвърдяване (може и изпичане) на съда, той се натрива обилно с графит (вероятно счукан въглен с мас). След което пак се нагорещява. Образува се един порест въглероден слой, здраво хванат за глината. След което със златна пръчка се рисува, търкайки по повърхността. Следва ново изпичане за фиксиране. Техниката се нарича под сборно име сграфито, но точно тази на чинията (злато върху въглен) е оригиналната. П.С. Статията на Елина Мирчева е доста слаба, даже и за наскоро завършила. Съжалявам, но в случая съм пристрастен. Наистина има липса на сериозни обобщаващи статии по въпроса.

Ей, това ми оправи настроението за цял ден! :!!!: "Преливащ от идеи" - опасност от наводнение! "Бензин ваш — идеи наши" - Остап Бендер http://ru.wikiquote.org/wiki/%D0%97%D0%BE%D0%BB%D0%BE%D1%82%D0%BE%D0%B9_%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%91%D0%BD%D0%BE%D0%BA Зитко, поне допълни надписа с последните 4 букви ΗΛΤΑ Написани са отстрани на пръстена, поради липса на място, и тогава преливай от нови идеи. Единственото, което ми се набива на очи е повторението на съчетанието ΤΙΛ ΤΕΑΝ ..... ΜΕΑΝ ΤΙΛ (меан, теан, ... - да не би да са притежателни местоимения?) Текстът, заключен между тези две съчетания (включително и тях) ми звучи като двустишие. Ако се добави и остатъкът от текста, става хайку с ритъм 5-7-5. Това е моят принос към наводнението от идеи

Не, никога не е посвещавал живота си на комунизма. Това откъде-накъде съдиш. Една поема не определя цялостно творчество. Гео Милев е в основата на един интелектуален кръг от 20-те години. От този кръг са Константин Щъркелов, Атанас и Любомир Далчеви, Балабанов, Дечко Узунов, Ив. Ненов, Ненко Балкански, Никола Танев, Иван Фунев, Цанко Лавренов. Наблягам повече на художници, защото повече с тях съм запознат. Самият Гео Милев е имал чудесни графики, къде ли са сега? Общото за тях е че са или завършили в Германия или са били по една или друга линия свързани с нея. Събират се по софийските кафенета и обменят мнения. Имали сме интелектуален елит, какъвто е имало и в другите столици - кипяло е от живот и изкуство. Всички са до голяма степен с леви убеждения - това важи за повечето европейски интелектуалци от това време. Просто такава е била епохата - на фона на закостенялото класическо изкуство, тяхното се е считало за ляво. Днес предпочитаме да казваме експресионизъм, символизъм, а не ляво изкуство.

Аргументът ти е железен, но той е такъв, само в рамките на един друг модел, който разглежда етносите като изначална даденост. Това е така наречената примордиална гледна точка. Един етнос, един език, владетел, държава, народ... и така от най-дълбока древност. Ти наблягаш на езика, считайки го за романски. Иванко в това отношение също клони към примордиалната гледна точка, но натяга в обратна посока - към българския. (само да не се разсърди, че го тълкувам). Нямаме никакви сведения какъв е езикът на местното население да кажем в 6-ти век. Само можем да предполагаме значителна романизация (нарочно не казвам латинизация) на фона на славянски субстрат. И пак нищо не можем да твърдим по отношение на доколко е хомогенен по територия и слоеве население. Не можем на база различно по етнос в този момент население да извеждаме разликата, появила се след векове. Населението на север и юг от Дунав не се различава рязко по състав. По-вярното е да кажем, че е еднакво нехомогенно. Можем да предполагаме неравновесно състояние на езика след 6-ти век и от двете страни на Дунав. И под въздействие на други фактори (ще кажете кои) може да тръгне към "чист" български или към романеще. Което и става на по-късен етап - на юг от Дунав в една посока - на север в друга. Има много работа за лингвистите, ама съвременни, боравещи с математически методи и модели. Доста неща могат да се изяснят с тези методи, но пак трябва да се тръгне от верни предпоставки. Защото математическите модели са голяма сила, но са като една добра мелница - ако подадем плява ще излезе добре смляна плява. Според мен не можем и не трябва да пресилваме езикът като фактор определящ изцяло принадлежността към етнос. При положение, че езикът, говорен от местното население е някаква "лингва франка", как да кажем този е славянин, а другия влах. Аз съм за един друг модернистичен модел, който изключва етносите като фактор. В късната античност извън империята се разглеждат групи население, временно обединявани от някой вожд, после разбивани, прегрупирани след време в друга конфигурация. При тази динамичност, няма време за обособяване на чист етнос. Като че ли вътре в империята нещата са по-подредени в това отношение - цели слоеве от населението са имали възможност и достатъчно време да се хомогенизират - пример с преобладаващото предполагаемо славяноезично селско население 6-ти - 7-ми век. Ако някой се чуди - имам предвид следния откъс от Теофан: Cumque locum omnem retrorsum ab amne Danubio, ante vero et utroque latere clusuris sive montium angustiis et mari Pontico probe munitum conspexissent, et Sclavinorum illic degentium septem generationes , quae dicuntur, in potestatem redegissent, Seberenses quidem ab anteriore Beregaborum clusura ad orientales plagas, meridiem vero et accidentem versus ad Abarum usque reliquas gentes septem sibi vectigales factas, illuc transtulit ac collacavit. (Theophanis, Chronographia, ex recensione Ioanis Classeni, v. 1, p. 549) Както виждаме в 680 г. (както се датира откъса) на юг от Дунав, склавените са живеели вече от седем поколения по тези земи, тоест от 150-175 години. Предполагаме, че тези склавени са славяноезични, поради липса на друго по-обосновано предположение. За земите на север от Дунав нямаме индикация за такова преобладаване, което да натежи на езиковите везни в следващите векове.