luboznatelnia

[quote name='B0081'

По скоро да обясниш за движение на телата по инерция в пространството.Как точно си го представяш ?

Какво представлява движението? И как става движението ?

Ето и интересно клипче за това как через къдрене на дименсията можем да си представим по висши измерения , но най много до десетото.

XjsgoXvnStY.swf

"Тази теория не е подтвърдена на практика защото няма техническа възможност за това.Не може да се каже дали има гнило или не,защото още няма поставени експерименти."

А ти как си представяш въобще теория за която не може да съществуват ,технически възможности за нейното експериментално потвърждаване? сигурен ли си че ще е възможно да се постигнат такива? Въобще как е възможно да се измери размера на нещо което нещо е с по малък размер от самия инструмент на измерването, и дали може да се конструира такъв инструмент чиято размерност да позволява да се мерят свръх малки размери? Досега никой физик експериментатор не е измерил диаметъра на атомното ядро или на атомната обвивка а камо ли на самите елементарни частици. Така че аз казвам че всъщност всякакви теории във физиката за които няма техническа възможност за тяхното експериментално потвърждение , са само идеализации на вече фактическото експериментално налично доказателство , базирано на някакви физични опити и експерименти със технически средства позволяващи тези опити и експерименти , позволяващи измерването констатацията и определянето им . Иначе всичко си остава само голи твърдения подкрепяни единствено от логиката и теоретичната идеализация , така могат да се строят какви ли не фантастични замъци , замъци които може да се окаже че са само във въображението на учените. Понякога и самата логика е подвеждаща , например логично е че течност ще тече по бързо в по широка тръба отколкото във по тясна такава , но от опита се оказва че това не е така , и това го е доказал Бернули със своя закон за течението на флуидите а именно че флуидите текат по бързо в по тесни отвори отколкото в по широки такива.

И все пак защо досега тази теория не е , реално потвърдена? значи има нещо гнило в нея , по скоро тя е може би идеалният математичен модел ,на реалността но реалноста може да е коренно различна от този модел.

Теория М, Струнна теория, Суперструнна теория – малко популярно четиво

By pvpetrovОт Насипни струн…Във физиката, Теорията М (понякога наричана „Теория U") се изтъква като главната теория, обединяваща петте теории за струните (теория за струните и теории за суперструните), имена на съперничещи си теории. Едуард Уитън от Университета в Принстън предположи за съществуването на този физичен модел на конференция в Университета в Южна Калифорния през 1995 г., като обясни няколкото наблюдавани преди това дуалности и даде началото на нова вълна изследвания в областта на теорията за струните, наречена втората революция в областа на суперструните.

В началото на деветдесетте години на миналия век бе доказано, че различните теории за суперструните се свързват от дуалности, което позволи на физиците да свържат описанието на един обект в една теория за струните с описанието на друг обект в друга теория. Тези връзки показват, че всяка от теориите за струните е просто различен аспект на една обща теория, предложена от Уитън и назована „Теория М". Изразено метафорично, всеки аспект на Теорията M дотогава бил считан за идея, представляваща отделна планета, като тя не е известна на останалите планети. Но сега се установява, че те се намират на една и също планета, но са разделени от непознатите аспекти на Теорията M.

Теорията M все още не е завършена. Тя може да бъде приложена в множество ситуации, обикновено при обяснението на теоретичните дуалности на струните). Теорията за електромагнетизма също е преминала в подобна фаза през ХІХ век; съществували са отделни теории за електричеството и за магнетизма и въпреки че тяхната връзка е била известна, точното отношение между тях не било разкрито до публикуването на Уравненията на Максуел. Уитън предполага, че общото формулиране на Теорията М най- вероятно изисква разработването на нов математически език.

Струнна теория

Струнната теория е модел от теоретичната физика, която се стреми да обясни всички налични в природата сили и елементарни частици. Нейни градивни елементи са едноизмерни обекти (струни) вместо безизмерни точки (частици) които са основата на стандартния модел от физика на елементарните частици. По тази причина струнната теория е в състояние да разрешава проблеми, възникващи от това че квантова механика разглежда елементарните частици като точковидни обекти. Очаква се струнната теория да разработи една разумна квантова теория на гравитацията. Нещо повече, предполага се че струнната теория ще може да унифицира известните ни в природата сили: гравитационна, електромагнитна, силно ядрено взаимодействие и слабо ядрено взаимодействие, като ги опише с един набор от уравнения. Струнната теория разглежда не само едноизмерни струни, но и многоизмерни обекти. Тя предполага съществуването на 10 или 11 измерения на време-пространство-то, в противовес на класическите 4 измерения (пространствени – x, y и z, и време t). Основната идея на всички струнни теории е че основните градивни частици на действителността представляват струни със свръхмикроскопични размери (вероятно с дължина на Планк – около Е-35 м), които трептят със специфични резонансна честота. Така всяка частица трябва да се възприема като микроскопичен едноизмерен трептящ обект, вместо като точка. Този обект може да трепти в различни модове (както струните на китарата могат да възпроизвеждат различни тонове), като всеки мод се явява различна елементарна частица (електрон, фотон и др.). Струните могат да се делят и да се сливат, което е еквивалент на това частици да поглъщат или излъчват други частици, подобно на ядрена реакция между елементарни частици.

От Насипни струн…Струнната теория освен струни предвижда и съществуването на обекти с повече измерения (D-брани, NS-брани и др.). Освен това всички струнни теории предвиждат съществуването на повече степени на свобода, които обикновено се описват като допълнителни измерения. Различните теории включват 10, 11 до 26 измерения. По общо казано в струнната и сродните и теории съществуват пространствени обекти – 'брани' или 'р-брани', където 'р' съответствува на количеството измерения на браните. Така 0-брана е безизмерна частица (точка), 1-брана е струна, 2-брана е мембрана и т.н. Всяка р-брана обгръща един р+1 измерен обем. Един от най-важните типове брани са D-браните. Някои от тях, например четните Dp-брани са обекти в струнната теория тип IIA, а нечетните Dp-брани – в струнната теория IIB. Техния магнитен еквивалент са NS-брани. С развитието на М-теория-та всички фундаментални струни (F-струни) стават двуизмерни мембрани, наричани М2-брани или супермембрани. Техния магнитен еквивалент са М5-брани.

От Насипни струн…

Суперструнна теория

Суперструнната теория се опитва да обясни всички частици и фундаментални сили в природата в една теория моделираща ги като вибрациите на микроскопични суперсиметрични струни. Разглеждана е като една от най-обещаващите кандидат-теории на квантовата гравитация. Суперструнната теория е съкращение от „суперсиметрична струнна теория" защото противоположно на бозонна струнна теория, тя е версия на струнната теория, обединяваща фермион-ите и суперсиметрия-та.

Най-големия проблем на теоретичната физика е хармонизирането на Обща теория на относителността, която обяснява гравитацията и се отнася до големи структури (звезди, галактики, супер съзвездия), с квантова механика, която обяснява другите три фундаментални сили, действащи на микроскопично ниво.

Развитието на квантова теория на полето на сила постоянно води до безкрайни вероятности (по тази причина те са безполезни). Физиците развиват математически техники (ренормализация) за да елиминират тези безкрайности, които работят добре при електромагнитното, силно ядрено взаимодействие и слабо ядрено взаимодействие, но не и при гравитацията. По този начин развитието на квантова теория на гравитацията трябва да стане чрез различни средства от тези използвани за другите сили.

Основната идея е че фундаменталните съставни части на реалността са струни с дължина на Планк (около 10хЕ-35 м), които вибрират с резонансна честота. Силата на разтягане на тези струни(8.9хЕ+42 нютона) е около Е+40 пъти силата на разтягане на средна струна на пиано(735 нютона). Гравитонът (частица-носител на гравитационните сили) например, е предвидено от теорията да бъде струна с амплитуда на трептене равна на нула.

Друго ключово прозрение на теорията е че не могат да бъдат засечени измерими разлики между струните, които са обвивка около обекти с по-малко измерения от самите себе си и тези които са обвивка на обекти с повече измерения (ефекти в измерения с размер R са равни на тези чиито размер е 1/R). Сингулярност-ите са избегнати, защото наблюдаваните последствия на Големия срив никога не достигат нулев размер. Всъщност започне ли Вселената процес от типа на „Големия срив", струнната теория диктува че Вселената не може да стане по-малка от размера на струна, в която точка тя би започнала да се разширява.

В нашия физичен космос са наблюдавани само четири големи дименсии,а физичната теория трябва да даде обяснение,но нищо не предотвратява теорията от забъркването на повече от четири дименсии.В случая на струнната теория съгласуваността изисква космическото време да има 10,11,26 дименсии.Конфликтът между наблюдение и теория е решен като се правят ненаблюдаеми измерения компактни измерения. Нашите умове трудно визуализират големите измерения защото можем да се движим само в три пространствени измерения. Дори тогава ни виждаме само 2+1 измерения;зрението в три измерения би позволило да се виждат едновременно всички страни (с изключение на отвътре) на обекта. Един начин за справянето с това ограничение не е опита да се видят големите измерения като цяло,а просто да се мисли за тях като екстра числа в уравненията,които описват начина по който е устроен светът. Това отваря много въпроси дали тези „екстра числа" могат да бъдат изследвани директно в някакъв експеримент(който трябва да покаже различни резултати в 1,2 или 2+1 измерения на човешките учени). Това,поред,повдига въпроси дали моделите,на които се осланят на подобно абстрактно моделиране ( и потенциално невъзможно огромна експериментална апаратура) могат да бъдат разглеждани „научно".6-измерните Калаби-Уау форми могат да дадат обяснение за допълнителните измерения изисквани от суперструнната теория. Суперструнната теория не е първата теория предполагаща екстра пространствените измерения.Модерната струнна теория осланяща се на математиката на огъването,възли и топология,които се развиват мащабно след Калуза и Клайн,и правят физическите теории опиращи се на екстра измеренията по-правдоподобни.

Теоретичните физици са затруднени от съществуването на пет самостоятелни суперструнни теории. Това е било решено от втората суперструнна революция през 90-те през които петте суперструнни теории са схващани при определени граници на една основна теория:М-теорията.

Струнни теорииТипИзмерения на

пространство-времетоПодробностиБозонна26Само бозони, никакви фермиони означава само сили, няма материя, с отворени и затворени струни; основен недостатък: частица с имагинерна маса, наречена тахионI10Суперсиметрия между силите и материята с отворени и затворени струни,без тахиони,груповата симетрия е SO(32)IIA10Суперсиметрия между силите и материята само със затворени струни, без тахиони, малко фермиони спин и в двата начина (неспирални)IIB10Суперсиметрия между силите и материята само със затворени струни, без тахиони, малко фермиони със спин 1 (спирални)HO10Суперсиметрия между силите и материята само със затворени струни,без тахиони,незначителна разлика между дясно и ляво движещите се струни,груповата симетрия е SO(32)HE10Суперсиметрия между силите и материята само със затворени струни,без тахиони, heterotic, незначителна разлика между дясно и ляво движещите се струни,груповата симетрия е E₈×E₈Петте последователни суперструнни теории са:

• Тип 1 струна има една суперсиметрия в десет измерен смисъл(16 суперзаряда) Тази теория е специална в смисъла че се основава на неориентирани отворени и затворени струни,докато останалите теории се основават на ориентирани затворени струни.
• Тип 2 струна има две суперсиметрии в десет измерен смисъл (32 суперзаряда). Те са два вида тип 2 струни наречени тип ПА и тип ПВ.Те се различават главно по факта че ПА теорията е non-chiral (равенството е запазено) докато ПВ теорията е chiral (равенството е нарушено).
• The heterotic струнни теории се основават на специален хибрид на тип 1 суперструни и бозонните струни.Има два вида heterotic струни,различаващи се по техните десет измерни калибрирани групи: the heterotic E8ЧE8 струни и the heterotic SO(32) струни. (Името heterotic SO(32) е малко неточно между SO(32) Lie групите,струнната теория изтъква че коефициента Спин(32)/Z2 не е равен на SO(32).)

Chiral калибрираните групи могат да бъдат несъгласувани поради аномалии.Това се случва когато несъмнено Фейнман диаграмите защото квантовата механика на калибрираната симетрия се руши.This happens when certain one-loop. Имайки аномалии се ограничават възможностите на суперструнните теории.

Това е превод от английската уикипедия на няколко места се нуждае от доизясняване на смисъла поради сложните технически термини,както и липсата им в речника.Моля текста да бъде проверен и редактиран обстойно.Постарал съм се доста докато го преведа и с разбира се съм го направил не без помоща на знанията ми по физика и астрономия взети от различни източници.

Щом електромагнитните вълни представляват колебания във интензитета и смяна на векторът на електричното и магнитното поле. Защо не се излъчват такива от източници на променлив ток ? примерно ел мрежата , дори и да няма затворена верига нали има непрекъсната промяна на големината и посоката на електростатичното поле със напрегнатост " Е" MAX-220V. Би трябвало да се излъчват някакви електромагнитни вълни , някой ако знае да отговори.

В отговор на MARK: Да , личи си че е някаква " конспирираща" теория , но защо ли е възникнала? може би като рефлекс от наближаващият крах на Комунизма?

Май всичко ново е добре забравено старо:

http://nauka.bg/foru...ch=1

http://nauka.bg/foru...h=1

Мен ме интересува обаче , дали тази теория е вярна дали има някакви експериметнтални доказателства за нея. Или е само бленуване. Мисля че не е приета в официалната наука

Мисля че тази статия е подходяща за настоящата тема (понеже ние се поотклонихме от нея )

Квантовия мистицизъм

категория Енергия и Материя,Какво е?... — Tags: квант, квантова механика, мистицизъм — Илия Илиев @ 7:05 pmИма ли мистицизма място в квантовата механика днес? Жива ли е идеята, че съзнанието играе роля в създаването на реалността? Историка от Харвард – Хуан Мигел Марин смята, че днешните физици трябва да се запознаят с мистицизма в идеите на пионерите на квантовата механика, защото това ще доведе до по-добро разбиране на самата теория на фундаментално ниво.

В скорошен труд, публикуван в European Journal of Physics, Марин написа кратък анализ, базиран на негов труд, относно споровете около мистицизма ширещ се в ранното квантово общество. В началото на 20-ти век, науката и религията не са били така ясно разделени както днес, като влияние върху учените носи не само християнството, но и източния философски мистицизъм. В своя анализ Марин разглежда ролята на всяка от перспективите и тяхното противостоене.

Полемиката се завърта около стари колкото света въпроси, свързани с природата на реалността. Според много от ранните квантови физици, материята не съществува, тя се появява само ако се упражни акт на наблюдение от съзнателно същество. С две думи, материята се материализира когато я наблюдаваме. Айнщайн (твърд реалист) задава въпроса, съществува ли тогава луната когато не я гледаме? Макар подобен въпрос да звучи странно в ежедневния ни живот, в квантовата механика, физичните наблюдения влияят на наблюдаемите обекти в квантов мащаб и подобен въпрос не е толкова странен. Според известната интерпретация „Копенхаген”, ние не можем да говорим за обективната реалност без да я наблюдаваме или да сме я измерили.

Дебата за съзнанието в квантовата теория започва през 1927, когато Айнщайн обвинява Нилс Бор във въвеждането на мистицизъм, несъвместим с науката. Бор отрича обвинението и казва, че Айнщайн не го е разбрал, когато е казал че хората са и актьори и наблюдатели в света. Макар че Бор вярва че квантовите процеси се случват без нуждата от наблюдател, той все пак симпатизира на идеята, че една по-завършена квантова теория, може да помогне за разбирането на съзнанието.

Айнщайн от своя страна твърдо се противопоставя на каквато и да е субективност в науката. Той не е съгласен с гледната точка на Бор, че е ненаучно да зададем въпроса дали е жива или мъртва котката на Шрьодингер в едноименния експеримент. Айнщайн посвещава по-голямата част от своята късна кариера в опит да модифицира своят обща теория на относителността, така че да включи в нея и квантовата теория и да я постави в релсите на реализма. Например, известния парадокс Айнщайн-Подолски-Розен е опит в тази насока.

От друга страна, Волфганг Паули, наистина прегръща някои от гледните точки на източния мистицизъм. Той особено много харесва концепцията за „светлата мистика” – синтез между рационалност и религия. Той спекулира, че квантовата теория може да унифицира психологическо-научните и философско-мистичните подходи към съзнанието. Неговата перспектива е силно повлияна от философа Артур Шопенхауер, чиято гледна точка относно реалността е силно повлияна от източните религии.

Скоро и други физици се намесват със своята различна гледна точка. Великия Макс Планк, дълбок привърженик на християнството, слага рамка на споровете, като поставя обективността на науката и християнството от една страна срещу източния мистицизъм на Шопенхауер от другата. Планк смята, че християнството и науката са съвместими. Според него и двете са обективни и се отнасят към ясно различими аспекти от реалността. Междувременно, Дирак отхвърля какъвто и да е вид религиозна риторика. Според него религията е бъркотия от грешни твърдения без база в реалността.

Споровете относно мистицизма се разпалват и излизат в публичното пространство с популярната книга на астрофизика Артър Едингтън – „Естеството на Физичния свят”. Макар че книгата изкривява много от концепциите, нейната защита на мистицизма привлича вниманието на широката публика и международните медии.

През следващата година Вернер Хайзенберг и Ервин Шрьодингер се присъединяват на страната на мистицизма, като вбесяват Айнщайн и Планк. Много други не избират нито едната, нито другата страна. Един от тях е математика Джон Фон Нойман.

През 1958, Шрьодингер, вдъхновен от Шопенхауер, публикува своите лекции – „Ум и Материя”. В тях той твърди че има разлика между измерванията на инструментите и измерванията с човешко участие. Според него регистрираната температура от термометър, не може да се счита за акт на наблюдение, тъй като не съдържа в себе си значение. За целта е нужно съзнание, за да направи физическата реалност смислена. Както заключава Шрьодингер, „Сигурен съм, че някои от вас, ще нарекат това мистицизъм. Затова със съзнанието че физичната теория през цялото време си остава относителна, вярвам че можем да предположим, че физическата теория в нейното сегашно състояние, силно предполага неразрушимостта на Съзнанието и Времето”.

Лекциите на Шрьодингер маркират последното поколение учени, което живее с мистичния спор. Учените които се занимават с квантова механика до втората световна война, са преобладаващо възпитаници на немската школа и работят в контекста на тогавашните философски течения. С прехода към англосаксонския възход в физиката, спорът умира. Повечето съвременни учени са реалисти като Айнщайн и не вярват че съзнанието има роля в квантовата теория. Доминиращото съвременно виждане е, че наблюдението не кара атома да съществува в дадена позиция, а просто наблюдателя открива положението на даден атом.

„Когато чета научна статия, която цитира класически уравнения, създадени от немски учен, ми се струва че те могат да бъдат подобрени от учените, ако те разберат как автора ги е интерпретирал”, казва Марин. „Съвременните квантови теории на полето, са наследници на труда на Херман Уейл и Паули. Въпреки това много физици днес ще бъдат шокирани, ако научат как Уейл и Паули са разбирали концепцията за ‘поле’, когато са писали своите класически трудове. И двамата са били впечатлени от мистицизма и са търсили начин как да обединят съзнанието и физиката. Уейл публикува лекция, в която фаворитизира християнско-математичния мистицизъм на Никола от Куза. Паули от своя страна публикува статия за Кеплер, като го представя като част от западната мистична традиция и учение”.

„За тези, които не подкрепят Копенхагската интерпретация и предпочитат алтернативата предложена от Давид Бом, ще им предложа да прочетат диалозите на Бом, с тема – източния мистицизъм”, добавя Марин. „Едингтън и Шрьодингер, както много днес, обединияват сили за да открият квантовата теория на гравитацията. Има ли техния споделен мистицизъм роля в техни прозрения или грешки? Не знам, но смятам, че е важно да се открие”.

Здравейте , натъкнах се на ето това :

Теория на торсионните полета – втора част

Единството на пространство и време предполага неравномерно протичане на времето. Времето в цялото безгранично пространство е недвижимо и затова информацията за миналото е симетрична на информацията за бъдещето. Времето което ние измерваме не е физическа същност, а местна математическа характеризтика, отразяваща скоростта на

измемение на превръщането на една форма на материята в друга. През 50-те години Кибл и Шиама показват възможност да се свържат пространствено-времевите усуквания със собствения момент на импулса. Руският учен А.Е.Акимов изказва пръв идеята, че индивидуалното съзнание е способно да променя структурата на пространство-времето, което от своя страна въздейства върху формите на веществените предмети. Електомагнитните полета имат линеен характер. Сумата от линейни величини отново е линейна величина, имаща същия характер. Определяйки вектора на електромагнитната вълна като сума от линейни вектори, ние не можем да опишем как съставните части са го определили по начин, който да не обезличава тяхната /на частите/ индивидуалност. Нелинейния характер на торсионните полета като сумарен ефект от множество въртеливи движения е лишен от това неудобство. Торсионните полета не изчезват като индивидуалност в тяхното сумарно действие.

БОГ - Творецът

Съществуват многомерни и паралелни пространства с различна топология (различни закони, начини на преструктуриране на пространството) които са свързани неразривно помежду си и с Абсолютния Творец - Бог. Само Абсолютният Бог е способен да обособи в Своята същност потенциала за конструктивност чрез въвеждането на подходящо подреждане в Него извършено с обмен на информация. Начина на организация и развитие на Вселената не са произволни, а са така подбрани, че да създадат условия за развитието на живота и на мислещи същества като хората. "Хаотичното" разширение на Вселената вследствие на "Големия взрив" съвсем не е хаотично, а е подчинено на някаква скрита сила, която точно следи и контролира то да има определени качества, които никога не биха се получили в стихията на една толкова колосална експлозия, каквато представлява този взрив. Вселената е устроена от Бог така, че нейната структура е приспособена за съществуването на живота и човека и началните условия се нагласяват от Неговата сила по начин, който гарантира появата и развитието на живота в нея. Антропния принцип, който много от съвременните учени възприемат гласи, че Вселената още преди раждането си е била програмирана така, че в нея да се появят вещества , жива материя и разумни същества. Във всяка частица материя е заложено "късче" от Абсолютния Бог , Който е високоразвита, творяща Личност, способна да се самопознава и развива т.е. Съзнание (Свръхсъзнание). Бог надарен със Свръхсъзнание-това е Духът, който е привързан към всичко , поддържайки го в съществуване и развитие, прави всичко и се стреми към всичко , което е градивно , положително и добро . Той просто съществува. Хелиево-метричните изследвания на земната кора и атмосфера доказват, че носителката на нашия живот Земята е същност, която е пределно енергонаситена и високоорганизирана система - съхраня- ваща идеални условия за биосистемите в средата на обитаване в течение на милиони години. Информационният слой на планетата съдържа цялата информация за нашата планета и за всеки човек на нея. Бог е сътворил света за да може хората, създадени по Негово подобие да го населяват. Ние съществуваме като отделни клетки от едно безкрайно тяло, което не може да бъде имитирано от какъвто и да е обединителен модел. Някъде в дълбините на безпределния Бог се е зародила творческата идея за създаване на физическия свят и тя е надарена със съзнание, живот и сила за развитие. В резултат на това Твореца се концентрира около първичната творческа идея за създаването на нашия физически свят. Когато концентрацията стига определен предел, гигантският вихър-идея започва да се разпада на по-малки вихри, с дясно и ляво въртене. Възникват торсионните полета.Те се появяват във всички точки на Вселената и моментално я покриват цялата наведнъж. Така се е образувало информационното поле на Вселената. Нещата получават своето съществуване и своята природа посредством взаимосвързаността и не представляват нищо изолирани от цялото. Съществуването на съзнанието наред със съществуването на всички останали аспекти на природата е необходимо за самосъгласуваността на цялото. Първичния вакуум представлява неизкривено и неусукано пространство и не участва в силови взаимодействия. Първичните торсионни полета появили се от усукването на пространството са нелинейни и притежават сложна вътрешна структура, което им позволява да бъдат носители на огромна информация. Те носят знания за бъдещето на Вселената. Те могат да влияят върху предмети и явления от материалния свят и да насочват хода на всички процеси. Първичните торсионни полета пренасят информация без да пренасят енергия и със скорост превишаваща скоростта на светлината, като се разпространяват и в бъдещето и в миналото. Присъствието на първични торсионни полета в пространството прави структурата на физическия вакуум (не на първичния) неустойчив и предизвиква раждането на елементарни частици. Първичните торсионни полета пораждат физическия вакуум, а физическия вакуум е носител на всички останали полета - електромагнитни, гравитационни, вторични торсионни - породени от веществото.

Неподредено "Абсолютен вакуум" -Физика на хаоса

Неподреденото "Абсолютният вакуум" е това което създава подреденото. При неподреденото "Абсолютния вакуум" информацията е равна на нула защото е абсолютно балансирана във всяко отношение. Има теория в която се казва, че само от определена граница надолу пространство-времето се хаотизира т.е. разпада се на множество хаотично разположени подструктури придобивайки формата на пеновидна структура. Беноа Манделброт е разработил геометрия, с която да описва всякакви неправилни форми посредством математически величини наречени фрактали /математически съотношения за изобразяване на комплексни неправилни форми/. Фракталите на Манделброт са пионери на физиката на хаоса. Прехода от състоянието на ред към хаоса се подчинява на феномена на периодич- ното удвояване с периодичен фактор - 4,669201. Периодичното удвояване е в тясна връзка с редица природни явления - например врящата течност, която преминава в газообразно състояние, т.нар. "пърхане на сърцето" като преход към сърдечна атака, преходните процеси при включване и изключване на електрическите вериги към захранването, интегрираните компютърни системи от определен порядък и комплексност нататък все повече наподобават поведението на биологическите системи и показват все повече функционални смущения, каквито досега са били обичайни само за биосистемите. Фракталната физика обяснява защо от хаоса възниква порядък (информация) -тя се нарича още спирална физика или физика на еволюцията.

Теорема на Годел за познанието

Тя гласи, че обясненията на безкрайното не могат да бъдат достигнати използувайки крайни средства. Другояче казано - нашето рационално мислене и здрав размисъл не са достатъчни за разбирането на истинската природа на действителността (реалността). И колкото по-дълбоко навлизаме в новите научни открития толкова повече навлизаме в слоестата тъкан на илюзията. Не можем да знаем всичко относно дадена ситуация когато сме вътре във ситуацията. Само вън от ситуацията можем да разберем нейните връзки с останалата действителност, а това не е възможно в рационалния свят. Ние не можем да разгледаме Вселената от всички ъгли и да добием цялостна представа за нея като единно цяло тъй като тя е необятна. Така че разглеждайки отделни нейни части и закони, правейки предположения, приближения, опростявания ние винаги добиваме изкривена и частична представа за Вселената. Ако успеем да погледнем на Вселената извън нея, ще добием точна представа за нея. Истинска представа за даден обект можем да получим само влизайки във връзка със Самия Творец на Вселената и всичко в нея - Бог. Чистото знание получава само човекът със чисто сърце. Само високонравствените хора могат да използуват достиженията на науката за благото на човечеството.

Биологическа материя

Опитно е установено, че гените на белтъците и гените на РНК съставляват едва 1-5% от цялата дължина на ДНК в хромозомите. Останалата огромна част на ДНК се оказва напълно излишна от гледна точка на веществено-химическия структурен подход. Тази "излишна" генетична част обаче има отношение към създаването на интегралното биополе, което в крайна сметка определя характера на структурата на организмите, както и функциите на отделните им органи. ДНК представлява един своеобразен език осъществен чрез подреждане на материята, който е в резултат пък на торсионната матрица /първичните торсионни полета/. При точността на кодирането на последователността на аминокиселините в белтъците по странен начин е дадена възможност за промяна чрез особено увеличение на степените на свобода във връзките осъществявани с транспортните РНК. Белтъкът представлява някакво дълго изречение, записано с помощта на 20 букви (аминокиселини). Хромозомите са конструирани не само от химични елементи, но също така и с помощта на вълнови, образни и дори естетически, които представляват паралелни холограми и във вид на хармонична цялост, подобно на музикална творба. Биологичните структури са способни сами да прочитат своята информация. Клетките разговарят помежду си, а генетичният апарат притежава безкрайно множество от езици. Белтъците на живия организъм формират съответствуващ на тяхната молекулярна структура вълново информационен портрет образуван от сумарното електромагнитно поле на клетките и тъканите на индивида. По такъв начин белтъчните структури на живите клетки генерират статическо електричество като основа за формирането на собствени информационни излъчвания в оптическия диапазон (ултравиолетов, инфрачервен и видим), както и за излъчването от макроскопичните нервни центрове и органи в радиодиапазона на свръхдългите вълни. Тези излъчвания на клетките и тъканите на органите създават сумарни енергоинформационни обвивки около човешкото тяло. Тези обвивки в съответствие с честотния диапазон на излъчване се наричат ефирна, духовна и емоционална. Биологичните процеси и явления са чувствителни към състоянието на спиновите степени на свобода на атомите и молекулите, влизащи в състава на биологичните клетки т.е. съществува биологическо действие от страна на торсионните полета, обусловено от спиновете на съставните частици на органичните вещества. Усилващ ефект върху това действие оказва особената организация на мозъка, която притежава приспособена към това въздействие структура - невронната мрежа. С нейна помощ тор- сионните полета (ТП) индуцират определени образи в нашето съзнание. Собствените торсионни излъчвания на съзнанието могат да бъдат във взаимно еднозначно съответствие с характерните торсионни излъчвания на СПС (телепатична връзка между индивидуалното съзнание и СПС). В рамките на такъв "контакт" между нашия собствен мозък и ТП във физическия вакуум, в клетките на невронната мрежа на мозъчната ни материя могат да се сформират спинови структури, които да предизвикат в съзнанието на оператора, съответствуващи на информацията в СПС образи и усещания. Процесът на мислене и вземане на решения се осъществява извън мозъка, в друго измерение - в сферата на съзнанието, а нашият мозък отработва само следствието от процеса на мислене - неговият резултат. Мозъкът на човека е система за управление на физическото тяло и канал за свързване на физическото тяло със съзнанието на човека. Той обезпечава избора на нужната информация и нейната обработка до състояние което може да бъде възприето. Торсионният вакуум е първопричина за закономерностите, които определят появата на биологическата материя. Следователно органичните вещества не са резултат на биохимичната еволюция - чрез постепенно усложняване на химични съединения, а са резултат на космическа еволюция, подчинена на универсални закони.

Човек има специални нервни центрове, които са регулатори на всички психо-физически процеси ставащи в организма. Тези центрове работят в свой диапазон от честоти. Посредством тях става енергоинформационно взаимодействие на човека с обкръжаващата среда и цялата Вселена. Съзнанието на човека е способност да променя самия себе си, нещо което е твърде различно от обичайната самоорганизираща се система. Иначе как бихме могли да обясним духовната еволюция на човека, неговата творческа дейност и стремежа му към познание. Структурата-текст (информация) на ДНК в генома представлява своеобразен квазиезик, който притежава потенциално неизчерпаем запас от "думи". Гените не са единствено наследствени, а те отразяват и нашата личност, която създаваме във всекидневния си живот. Цялата ни симпатикова дейност също се отразява от нашите гени. Гените не са само наследствени, защото синовете на едни и същи родители могат да бъдат противоположни по характер и поведение. ДНК има базова структура от азот, захар и фосфати и когато тяхната последователност се промени, клетката отчита промяна в характера на човека. Когато водата в клетката пресъхне поради десностранна дейност фосфатът става летлив и човек става агресивен. Когато човек е твърде примирен, въглихедратите го правят летаргичен и покорен. Азотът дава равновесие и когато вътрешната енергия на еволюцията - излъчва азот към клетката, тя придобива нова форма, характерна за еволюиралото себе. Душата се грижи за нашето благосъстояние и невинност. Тя пази добродетелта и добротата в човешкия ум и ни спасява от разрушение. Всяка клетка има рецептор, който се грижи за вътрешната атмосфера на клетката посредством контрола на рецептора. Когато душата бива предизвикана от грешните действия на човек, тя въздействува върху рецептора на клетката и той в крайна сметка разстройва вътрешната среда на клетката, което променя базата данни на клетката в ДНК. Така от гените можем да разберем характера на човек. След Богопознанитето разкрито в християнската вяра(учение) и самопознанието, гените се променят и настъпва пълна трансформация. Парасимпатиковата нервна система се образува от пръстените на лявата и дясна симпатикови нервни системи. Пръстените съответствуват на гени, които биват засегнати от ежедневната дейност на нашите лява и дясна симпатикови нервни системи. Всичко което сме постигнали в нашия еволюционен процес се проявява в нас чрез нашата централна нервна система.

Живото вещество (Душата) отначало се проектира като холографски полеви образ и на базата именно на този образ, изгражда конкретното си земно биохимично тяло. Такава холограма възниква още преди раждането на цялостния организъм. Вълновия образ се запълва с материя, подобно на това, както леярската форма се запълва с отливката.

Духът внедрява, управлява, обединява психиката с тялото, създава тяхното структурно-функционално единство. Духът превръща психиката в телесно единство. Пак той - Духът разединява психиката и тялото в момента на умирането.

Десните торсионни полета действуват на човека положително, ако не превишават някакъв праг на чувствителност. Външното торсионно поле поляризира вакуума в района на главата и предизвиква спинова поляризация на елементарните частици на мозъка т.е. спиновете на частиците се ориентират по външното торсионно поле. Тази външна информация се преобразува от мозъка в неврохимични и хормонални процеси. Сред химичните системи, които се регулират от хипоталамуса има голям брой невропептиди, включително добре известните днес ендорфини, които имат съвършено сходно с опиума успокояващо и обезболяващо действие. Невропептидите са дуалистични: понякога се държат като хормони (химични вещества, които предизвикват изменения във функционирането на организма), а понякога като невропредаватели (химични вещества, предизвикващи изменения във функционирането на главния мозък). Когато действат като невропредаватели в главния мозък, невропептидите обезпечават откриването на нови невронни пътечки. Става съществено увеличение на количеството информация, която се обработва за единица време. Едно голямо изхвърляне на невропептиди може да се възприема като озарение. Когато невропептидите напускат главния мозък и започват да действуват като хормони, те взаимодей- ствуват с всички важни системи, включително и имунната. Повишената активност на невропептидите предизвиква повишена съпротивляемост на организма срещу болести, вътрешно усещане за "добро самочувствие" и изблик на надежда и радост в болния. С други думи, колкото се подобрява нашата способност за обработка на информацията, толкова се подобрява и съпротивляемостта срещу заболяване. Невропептидите проникват във всички течности в организма (кръв, лимфа, цереброспинална течност и др.), а също и в междините между невроните. Огромно значение има емоционалната окраска на нашите думи. И ако речта ни е ласкава (създадените от речта торсионни полета са десни), то в мозъка ни се отделя повишено количество невропептиди, които по-нататък сами ще свършат своята работа. По този начин човек разполага с възможност за въздействие върху собственото си излъчвано торсионно поле: чрез ритмичност на дишането, вътрешна настройка, контрол над мислите.

Душата контролира всички жизнени процеси в нашето същество-например движи сърцето чрез автономната нервна система, центровете от лявата ни страна захранват емоциите, а от дясната - физическата и умствена дейност.

Торсионната матрица на хората има свойството да се дели подобно на спираловидната ДНК в ядрото на клетката. Биологичните клетки имат качеството да се делят, като всяка нова част има същите свойства и структура както и началната клетка. Освен това разделените части на торсионната матрица, които са идентични на първоначалната, имат свойството "да се обличат" веднага във "физическа обвивка" идентична на оригинала и имайки същите негови качества.

Приложение

През последните 15 години в Русия успяват да разработят комплекс от технологии, основаващи се на нови физически принципи - торсионни технологии. Тези технологии обхващат всички отрасли на народното стопанство и социалната сфера. Това са торсионната енергетика, торсионният транспорт, торсионните комуникации и свръзки, торсионно производство на конструктивни материали, торсионна геология и геофизика, химическо производство, екология, неутрализация на отпадъците от атомното производство и очистване на териториите от радиоактивно замърсяване, селското стопанство и медицината. Теоретичните изследвания се провеждат по програма, одобрена от Нобеловия лауреат акад. А. М. Прохоров. Голям принос в изследванията на торсионните полета имат акад. Е. С.Фрадкин. М.Гитман, В. Г. Багров, Д. Д. Иваненко, И.Бухбиндер. В металургията например завършва проверката на торсионните технологии в заводските индукционни пещи. Учените усвояват методите за предаване на целенасочена информация - те заповядват на материала какъв да стане.

Възможността за ефективно взаимодействие между въртящи се обекти (т. е. притежаващи спин) с физическия вакуум, дава възможност за създаване на торсионни източници на енергия. Според Джон Уилър-планковската плътност на енергията на ФВ е 10 на степен 95 грама на см кубически, докато плътността на енергията на ядреното вещество е равна на 10 на степен 14 грама на см кубически, но други учени дават по-висока оценка за енергията на вакуумните флуктуации. Чрез торсионните смущения може да се освободи енергията на вакуумните флуктуации.

Проведени са успешни опити по предаване на информация с помощта на генератор на торсионно поле и приемник в Москва през 1986г. - мигновена връзка на всякакво разстояние независимо от релефа.

През 1997г. Антон Зайлинер в университета на Австрийския град Инсбрук за първи път извършва телепортация на фотон.

Представете си вашата снимка в паспорта. Обработвайки я по особен начин с торсионно поле, може да се види картина, излизаща извън рамките на снимката. Например, обувките, с които сте били, когато сте се снимали и които са останали извън кадъра. Такива опити се провеждат сега със снимки на звездното небе и повърхността на Земята. От всяка снимка на нейната повърхност, налагайки различни торсионни матрици, може да се види всичко, което се намира в дълбочина под земната кора. Това дава възможност да се откриват залежи на полезни изкопаеми, без да се излиза от кабинета.

Направени са обработки на снимки-с торсионно поле за откриване на полезни изкопаеми, нефт - успешно.

Създадени са от академик Шипов торсионни двигатели използващи съвършено нов принцип на движение.

Експерименталните резултати, получени в последното десетилетие от Мур, Кинг, Нипер и други показват, че загубите при освобождаване на енергията на вакуумните флуктуации са нищожно малки, в сравнение с получаваното полезно действие. В Русия е създадена експериментална топлинна установка от подобен тип. Резултатите от изпитанията надминават всички очаквания.

Направени са уреди за извличане на енергия от вакуума - например топлинни установки с КПД над 100%,за очистване от радиоактивни замърсявания, пречистване на питейни води и др.

Принципите за създаване на торсионни генератори са два:

Първият от тях се основава на една особеност на „атомите" на торсионните полета - фитоните, според която торсионното поле се нуждае от моделирането му върху много слаби електромагнитни вълни за да имаме ефективно разпространение в пространството на информацията, която тези полета пренасят. Напр. на този принцип са построени известните генератори на торсионни полета "Церпан" - на украинския учен Беридзе - Стаховский, както и "Форпост" на А. Павленко. Устройството „Церпан" напр. представлява две метални спирали, разположени една срещу друга, по които тече много слаб ток.

Вторият принцип за такива устройства се основава на торсионния ефект предизвикан от много бързо Въртящи се материални тела. Използува се обстоятелството, че около въртящи се материални среди с голям ъглов момент, пропорционален на масата на телата и тяхната ъглова скорост, се поражда торсионно поле. Напр. Въртенето на Земята е източник на т. нар. „хартманоВи полета", открити още през 30-те години на XX век, които са торси- онни.Тези полета имат специфична структура, напомняща човешката мозъчна невронна мрежа. Земното торсионно поле е един огромен естествен генератор на въпросните торсионни полета.Те могат да се използуват с помощта на специални устройства, които отклоняват, отразяват и насочват земните торсионни вълни към определени обекти, включително и хора, страдащи от определени заболявания.

От споменатите по-горе устройства „Церпан" и „Форпост" напр. се излъчват калибрирани от операторите торсионни лъчи, настроени специално за конкретния болен човек. Тези лъчи сами отстраняват причината за някои тежки заболявания като например рака, без да се употребяват някакви лекарства. Интересното е да отбележим, че с течение на времето промените в човека, който оперира с „Церпан" или с „Форпост" налагат необходимостта от промени и в характера на взаимодействието между прибора и обслужващия го оператор. Човекът - оператор се променя, трябва да се промени съответно и прибора, който е бил настроен първоначално за него.

През 1982 г. обаче, при неизяснени обстоятелства умира внезапно Анатолий Александрович Беридзе - Стаховский, създателят на „Церпан". Мнозина свързват тази смърт с тайнствените въздействия идващи от уреда му за лечение, който е бил прилаган дори в правителствената Кремълска болница. Не бе ли това предупреждение към хората от страна на Самия Бог, че оперирането с такива сили е опасно!

Делото на Беридзе се подема от учени, като А. Павленко и А. П. Сорочинский от Украйна, Акимов и Шипов от Москва. А. П. Сорочинский е разработил торсионен генератор, който вече успешно се прилага в топлотехниката. В сътрудничество с българска фирма -“ДЕМЕТРА” чийто ръководител е Христо Стоянов, е построено торсионно устройство за отоп- ление на сгради, чието КПД надвишава 100%. Принципът на действие на тези отоплителни устройства е следният : - Генераторът на А. П. Сорочинский за торсионни полета предизвиква „усукване" (торсия) на структурата на циркулиращата в устройството вода. Това „усукване" се наслагва върху „фононите"(т. е. върху квантите на колебанията на структурата), което усилва енергията на водната химична структура и така към нея се добавя допълнителна енергия, която не се отчита в обичайните формули за КПД, изведени в старата физика на базата на баланса на познатите там енергии - електромагнитната и гравитационната. Следователно, стойноста на КПД в тези устройства се дължи на намесата на новата форма на материята - енергоинформационната.Това е в нарушение на обичайните закони за запазване във физиката. Същият торсионен генератор се използува успешно за пречистване на отпадъчни и битови води. С него напр. се достига 100% биологично очистване на питейните води чрез пропускане през тях на отрицателно поляризирани торсионни полета, които убиват всички микроорганизми.

В сътрудничеството между български и украински фирми и с подкрепата на българската група за теоретични изследвания в областта на торсинните полета, напр. успешно се разработват нови технологии, свързани с проблема за биобезопасността на широк кръг от електронни средства и уреди - телевизори, компютри, микровълнови печки и др.

В човешкия мозък има два основни вида торсионни излъчвания, известни в науката като алфа и бета вълни. Ако тези лъчения се възпроизвеждат от друг външен източник, попадайки в човешкия мозък те се проявяват като образи, мисли и усещания, съответстващи на характеристиките, които тези лъчения притежават в естествените за мозъка условия.

Десните статически торсионни полета оказват благоприятно въздействие на биологическите обекти като например увеличават добива, ускоряват растежа и подобряват качествата на всякакви растения. Опити са правени например с торсионен генератор излъчващ на 5 м от растенията в диапазон от 1 до 512 килохерца. Резултатите са показали, че се изменя проводимостта на тъканите на растенията, по различен начин в корените и стеблата и това води до голямо плодородие.

Създаден е многофункционален генератор на Акимов, който се използува за създаване на материали с нови физически свойства, а също и генератор на Смирнов предназначен за изследване на въздействието на торсионните излъчвания на биологическите системи.

Тази формула е само за фотона. В общия случай:

E² - (pc)² = (m c²)²

http://bg.wikipedia....%B3%D0%B8%D1%8F

Айнщайн извежда Лоренцовите трансформации и прави изводите на ТО за произволно тяло. Това е съществената разлика с постигнатото от Поанкаре-Лоренц преди него, чиито изводи са свързани само с електромагнитното поле (но все още някои твърдят че са изпреварили Айнщайн).

Ето и една статия за извеждането на формулата E=m.c²:

http://www.physbook....D1%8B_E_%3D_mc2

И тези също са само за фотони : (1) , (2), (3) , (4) . А тези изразяват пълната енергия релативистка и класическа : , , Последната е разложена в ред на Тейлор, от което може да се направи изводът че тя е пълната енергия на една отправна система , сума от която е релативистката , кинетичната-класическа и потенциалната-класическа. За релативистката , важат само горните формули (1), (2),(3),(4) като се вижда че релативистката маса ( mc2 ) е равна на честотата на фотона(v) по константата на Планк(h) съответно и релативистката енергия , (Eo)=(hv) е равна на честотата на фотона по константата на Планк.

E=m.c² не се отнася само за фотона.

Какво искаш да кажеш с това? формулата дава релативистката връзка между маса и енергия, а тази връзка се изразява в пълното превръщане на масата в покой във релативистка маса която е всъщност енергия на фотоните , понеже те нямат маса в покой , а релативистка маса която се изрязява със уравнението

За масата не разбрах какво искаш да кажеш.

Тълкувам го според това описание.

Маса-физическо значение.txt

Може и да не съм права, щом казваш, всепак, имах предвид, че в конкретния случай на ядрен реактор с бавни неутрони става въпрос за делене на U²³⁵, което става с участието на неутрони и получаването на такива. Процесът се съпътства и от β разпад на получените нови ядра до стабилни изотопи. Също и с присъстващия U²³⁸ става β разпад. В този конкретен пример няма Торий, няма алфа разпад, няма ядрен синтез. Обаче на практика малка част от неутроните остават захванати в забавителя и отражателя, така че картината не е много точна. А ето как се проявава релативистката маса, в смисъл, че се осъществява E=m.c² в един от вариантите на делене:

U²³⁵+n → Ba¹⁴¹+ Kr⁹²+ 3n ,

E_γ - енергията на гама лъчите, които се получават не идва от нищото , а от разликата на сбора от атомните маси на частиците от лявата - 236.05 и от дясната страна - 233.85 , която е 2.20 (200MeV).

Е ми точно за разпадането на Урана виж ,дали той не се разпада със отделяне на алфа частици , и дали не се получава Торий , за релативистката маса не споря че няма превръщане , а че тя не е масата на покой ( m) - известна от класическата механика имаща инерчни и гравитационни свойства , и също така е мярка за количество вещество в единица обем. Формулата Е=m.c2 изразява еквивалентноста , равноправието между енергия и маса , но разгледана извън класическата механика , която описва енергията като не произхождаща от масата на покой , а като външен фактор на система от тела или частици. Формулата m0=E/c2 изразява еквивалентността (единството) на маса и енергия но тази маса не е маса на покой (m) а релативистка маса (m0) тоест масата на фотонът. Тази формула E=m.c2 изразява превръщането на (m) във (m0) която всъщност е (Е).

eнергия , всъщност (m0)=E а (m)=/=E .

Има ли бъдеще този двигател.

Ванкелов двигател.txt

HowStuffWorks Ротари мощност на двигателя .htm

Предположих, че идеята на B0081 е някак директно да се нагрее газа, като по този начин да се намалят загубите на топлина в околното пространство. Но какво ще стане при газов разряд - излъчената топлина в по-голямата си част ще премине през газа и пак ще се погълне от стените, а контактът на газа със загретите стени ще загрее повече. Също както при загряването на замната атмосфера от Слънцето - в по-голямата си част то става не директно, а чрез загряването на земната повърхност. Основната причина е в това, че молекулите в газа са на много по-големи разстояния една от друга, отколкото в твърдо тяло.

При директното нагряване ще имаме двигател с "вътрешно" тъй да се каже горене, защото при тези двигатели работната среда се нагрява вътре във камерата (цилиндърът) , друг е въпросът от какъв източник е топлината , химичен , електричен ,ядрен. Логично е че при такова директно нагряване ще се оползотворява много по голяма част от топлинната енергия , защото газът ще извършва механична работа , преди да се отведе температурата му в околното пространство. Докато при външното нагряване температурата се разходва не само за загряването на работният газ но и за нагряване на стените на камерата. Значи при директното загряване на газа в камерата на Стирлинг двигателя ще има подобно КПД като това на двигателят на ОТО , а може и по голям защото за разлика от него , работният флуид не се изхвъря в околното пространство. И оттам и топлинните загуби ще са по малко.

Тук става въпрос че ако за оползотворяване ня някакво малко количество енергия е нужно да се стори голяма и скъпа установка е меко казано неизгодно решение. В момента при използване на енергийни потоци с ниска плътност като слънчевата светлина прои сегашната цена на стирлинговите двигатели себестойността на получената енергия е около 50% над тази получена от фотоволтаици (дано не бъркам цифрите) което я прави грубо казано 4-5 пъти по-висока от продажната цена на електрическата енергия. Така че в този си вид не става дори и когато говорим за системи имащи 30% и нагоре КПД. Така че използването на отпадни топлини с температурна разлика от порядъка на десетки градуси за производството на електроенергия чрез стирлингов двигател ще има още по-нска ефективност и съответно още по-висока цена. Нелепо е на този етап. Особено предвид че съществуват технологии които да уползотворят тази отпадна топлина по конвенционален начин само за частица от цената на стирлинговия двигател.

ПС. Капка по капка става вир само тогава, когато не изразходваш по две капки за всяка получена капка.

Не смятам че Стирлинг двигателят в опростен вид ще де е много скъпоструващо устройство , просто досега никой не се е замислял по сериозно за преспективите му.

150 000 ват.

Сори грешка човешка

Емитира друг път, ако беше така, никой нямаше да иска да работи около реакторите.

Не си права , всеки ученик знае че при ядреният разпад , деленето на ядрата на уран , или плутонй , се излъчва в околността радиоактивност състава на която е много разнообразен , алфа частици (направи справка от какво са съставени те) бета частици , за които правилно си разбрала от какво се състоят , и гама фотоните. Допълнително се отделят и бързи неутрони . Уранът се разпада на радиоактивният Торий , който допълнително се разпада на , алфа , бета и гама , лъчение. Хелиеви ядра се отделят и при термоядренният процес ,когато две ядра на деутерият се слеят , в кой елемент се превръщат? в Хелий , А за релативистката маса , това не е масата на покой както ти си мислиш , тя само е еквивалентна на масата на покой.

Разработват се слънчеви колектори, при които от едно огледало може да бъде достигната мощност до 150 кВт.

10500w ! не е малка мощност , тази мощност ще е напълно достатъчна за битовите нужди на едно тричленно семейство , живеещо в средно голям апартамент от 80-100квадрата.

Не е така при малка температурна разлика двигателя е много неефективен и там е проблема. Въпроса е как въпреки ниската ефективност този подход да е икономически изгоден.

Имам в предвид че дори и при ниска температурна разлика , т.е малко превръщане на топлина -механична работа , все пак се преобразува някаква отпадна температура във механична работа=ел , енергия.

но ако работят много такива малки двигателчета , сборът става голям , капка по капка енергията се събира и става вир от енергия

Данните които даваш мисля че са остарели. Преди малко повече от година когато преглеждах съществуващите в момента варианти, попаднах на комерсиален стирлингов двигател който се произвежда и продава в момента и който има около 33% ефективност при температурната разлика осигурявана от слънчеви панели (а тя не е особено висока). До колкото съм чел на теория ефективността на стирлинговия двигател може да достигне над 70%. Колко се постига на практика не знам, понеже разработчиците в момента развиват двигателите работещи с малка температурна разлика и само за такива съм попадал на данни. А при малката температурна разлика следва и ниска ефективност.

Дори и при малка температурна разлика , този двигател може да се окаже много ефективен , като преобразовател на отпадни топлини във електроенергия . Помисли си само колко топлинна енергия изфирясва с всякаква човешка дейност , като се започне с промишленността и се завърши със бита. А топлината от слънцето или геотермалните извори е другия коз държан в ръката на Стирлинг двигателят

По принцип директното загряване на газ е по-неефективно, отколкото чрез контакта му с твърда или течна повърхност и конвекция.

Защо мислиш така? при директното загряване няма да има топлинни загуби , вследствие топлообмена на стените на цилиндъра със , околният досег до въздух , или части от двигателя , дори и при изолация не може да се постигне 0 топлообмен.

Ами то при ядреният разпад , част от масата в покой , емитира в околното пространство като , алфа , бета и гама лъчи , Алфа и бета лъчите представляват потоци от хелиеви ядра , електрони , т.е частици с маса на покой , само гама лъчите обаче представляват релативистката маса , т.е фотони които са без маса на покой. Както разбрах , те са именно електромагнитната маса , според Файнман

А , КПД-то на Стирлинговият двигател по голямо ли е , от това на двигател с вътрешно горене?