ljubima

Малко е нескромно от моя страна да пиша толкова много във форума, но това е важно. Европейската комисия изисква поне два европейски езика от младите европейци, най-вече. Става дума за някой от международните езици - английски, френски, немски, но и още един език от 23-те официални езика на Общността извън родния. Поощрява се намаляването на езиковите бариери. Дори в момента в сайта на Съвета на Европейския съюз има публикация "Гласувайте сега за най-голямото предизвикателство пред науката!" и аз гласувах за № 14 - да се преодолеят езиковите бариери чрез технологиите и № 22 - да се използва интернет в образованието. Крайният срок е 26 май. След това резултатите ще бъдат представени на европейските министри на научните изследвания на 26 май. Така че зная движението на министър Сергей Игнатов, без да съм офицер от Държавна сигурност. Има го в сървъра "Европа" ;-)

По отношение на ФИНАНСИРАНЕТО НА НАУКАТА нека да не пренебрегваме засега възможността за финансиране чрез европейските проекти. Както писах част от тези 50,5 милиарда евро са и за българските учени, които просто трябва да си намерят партньори от други държави-членки на ЕС, може и от Централна Европа и Прибалтика, не е задължително от най-развитите, да разработят заедно проекти, те ще бъдат подписани от ректорите на университетите /всеки ректор ще се радва пари за техника и заплати да постъпват в университета/, както е в другите, развитите европейски държави и науката в България постепенно ще тръгне напред. А академиците в този си вид са на доизживяване. Дори няма нужда да се занимаваме с тях. Реформата ще реформира и тях. ;-)

Академици и член-кореспонденти в българската наука няма да има повече, защото в йерархията във висшето образование и науката, които са равнопоставени в университетите при съвременната структура, се израства до професор. БАН ще остане да съществува, но да видим профила й. Ние нямаме учени нобелисти или носители на значими международни награди, което означава международно признание. Така че за Академия на мъдреците едва ли може да се говори, по-скоро - въобще не може. Може да има обаче друга академия на хора със значителен принос в българската култура, която да обхваща и науката. За да не цитирам съвременници, защото въпросът е деликатен, ми е по-лесно да обясня с имената на прочути българи, дали много на България и света: Борис Христов, Николай Гяуров, Гена Димитрова и т.н. Тук трябва да има значими имена на архитекти, инженери, учени, политици и т.н. От съвременниците ще спомена само едно име - Димитър Паница и неговата фондация "Свободна и демократична България", която през 90-те г. имаше решаващ принос за подкрепа на демократичния процес у нас. Разбира се има много българи, които работят на международно равнище, особено оперните ни певци. Тези българи, с реален личен принос, могат да станат АКАДЕМИЦИ. Сегашните академици, хора от номенклатурата, са просто смешни с напъните си за 2400 лева пожизнена пенсия. Те само са управлявали науката, не са участвали в нея. Въобще жалка история. И започнаха да ходят на протестни митинги. През 90-те г. не го правеха. Сега правителството, което започна сериозни реформи и преобръща България в момента, за да изпълни задълженията си за борба с корупцията по висшите етажи и организираната престъпност, е основният "виновник" за ниските доходи на българските академици след пенсионирането им. Жалка история!

Много сладко изказване. Много ми допадна. БАН е такава не само за младите, но и за ВСИЧКИ УЧЕНИ. Не е такава само за номенклатурата, която макар и поостаряла с 20 г. и поозлобена, продължава "бодро" да ръководи науката. Не да прави наука, а да я ръководи. Никъде няма да ходят младите хора, защото именно българската наука има нужда от тях, особено от тези, които са завършили образованието си някъде в университетите на развитите държави - все едно в Европа, Америка, Азия... И Африка ни изпревари. Другата седмица в Лусака, Замбия ще се състои Петата панафриканска конференция по eLearning, спонсорирана от Европейската комисия. Нас не ни спонсорират, защото не сме си направили реформата. Крачки в реформата, които предстоят в следващите месеци и е добре да приключат до края на годината, за да не изпуснем още една финансова година: - финансов одит на БАН, - разформироване на Централно управление на БАН като дублираща администрацията на научните институти, - свободно договаряне на институтите с академичното ръководство на съответните университети като тематика, - създаване на уедрени изследователски центрове към университетите /всички ще си стоят по местата, това е принципът на децентрализация, няма да работят на едно място, дори не в един и същ град, но административно ще се водят към един университет, тази реформа приключи за развитите европейски държави през 2006 г. заедно със завършване на Европейската програма за eLearning/; СТАВА ВЪПРОС ЗА СВОБОДНО ДОГОВАРЯНЕ, - новата структура на университетите - с факултети и изследователски центрове като структура ще им помогне да се акредитират по Болонския процес, макар и със закъснение. Това означава признаване на дипломите на висшисти и учени във всички държави, подписали Болонската декларация през 1999 г. /включително и България/ и държавите от Европейския съюз. И НЕЩО ВАЖНО: В периода 2007-2013 г. ЕС е определил бюджет от 50,5 милиарда евро за висше образование, включително и научни изследвания. Тук не са включени ядрените изследвания, които имат собствен бюджет от 2,7 милиарда евро за същия период. БЪЛГАРИЯ НЕ УЧАСТВА В ЕВРОПЕЙСКОТО ИЗСЛЕДОВАТЕЛСКО ПРОСТРАНСТВО, ЗАЩОТО НЕ Е ПРОВЕЛА РЕФОРМАТА СИ. МИНИСТЪР ИГНАТОВ Я ЗАПОЧНА. СЛЕД 38 ГОДИНИ! ТЯ ПРОДЪЛЖАВА И ЩЕ ПРОТЕЧЕ В ТОЗИ ПОРЯДЪК. Информацията ми е от Европейските институции, може да я четете в нета, в сървъра "Европа", ако искате.

П.П. Тук можете да видите снимки на Джордж Оруел - "Български фактор" - http://www.bgfactor.org/index_.php?cm=8&id=12266. Любима Йорданова

Здравейте, Много ми харесват умните коментари по-горе. Разбира се, че комунистическата идеология вече е наложена в периода 1917-1945 г., става дума за това, че след завършването на войната тя, включително и принудително, става единственото изразно средство за голяма част от Централна и Източна Европа до 1989 г. Е, и Куба, разбира се, и Северна Корея и Монголия, но е важна Европа, защото именно там се създават две цивилизационни европейски равнища /чист крах за старата и цивилизована Европа/, които Германия успя да преодолее и създаде единен държавен стандарт за 20 г. Имам лични впечатления и наблюдения. За 30-те години в Съветския съюз сте съвсем прав. Мой колега, лингвист, днес бихме го нарекли - социолингвист - Поливанов е от жертвите на репресиите, а той е създал граматики за безписмените народи на Съветския съюз. За какво говорим? В друг исторически период моят любим писател Фьодор Достоевски е бил на каторга. Безумията наистина нямат свършване и тук се сещам за думите на Айнщайн във връзка с националсоциализма в Германия: "Две неща на този свят са безкрайни - Вселената и човешката глупост, но за Вселената все пак не съм съвсем сигурен." Идеята за статията дойде от една студентка-дипломантка, която пише за Оруел. Помислих си, че за едно момиче на 20 г. е по-трудно да се справи с темата, защото тя не познава социалистическата терминология. Затова написах горната статия - с определен ракурс към социализма. Разбира се тя е написана така, че да се чете не само от лингвисти. Винаги трябва да се стремим към по-широка публика и интердисциплинарен поглед към проблема. Още е рано да се каже истината за социализма, защото поколението, което е било на 20 г. преди 1989 г., сега е на 40 и е активно. Трябва да се поизчака още малко - 10-15 г., за да се изследва сериозно периодът. Благодаря за проявения интерес към публикацията. Сега да ви пожелая весело и приятно отбелязване на 24-ти май, празника, за мене, не само на славянската писменост и култура, а най-вече - на ПРОСВЕТЕНИЯ ДУХ! Любима

История Британските архиви разсекретиха досието на Джордж Оруел Николай Атанасов - 5 Септември 2007 Великият антиутопист отново доказа правотата си – “Големият брат” вижда всичко и живо се е интересувал от него Британската национална архивна служба разсекрети и обнародва досието на знаменитият писател-антиутопист Джордж Оруел (1903-1950). От него става ясно, че британското контраразузнаване MI-5 и Отделът за специално предназначение на Скотланд Ярд са следили автора на романа “1984”, разказващ за смазването на човешкото самосъзнание в тоталитарната държава Океания, заради предпологаеми симпатии към комунизма, съобщава Bloomberg. Двете спецслужби водили наблюдение на Ерик Артър Блеър, както е истинското име на Оруел, повече от 20 години – от 1929 г. до самата му смърт през 1950 г., посочва BBC News. Първите записки в досието на твореца се появяват, докато той живее в Париж и работи над книгата “Down and Out in Paris and London” (“На дъното в Париж и Лондон”). Тогава той предлага на левия британски вестник Workers' Life да стане негов кореспондент зад граница, което веднага го превръща в цел на тайните служби. За този период, агентът на MI-5 във френската столица отбелязва, че Оруел следи множество местни вестници, в т. ч. и комунистическия L'Humanite, но така и не влиза в пряка връзка с комунистите. Седем години по-късно, през 1936 г., Оруел заминава за Северозападна Англия, за да работи над романа “The Road to Wigan Pier” (“Пътят към Уигън Пиър”) – книга, поръчана от левия издател Виктор голанц като част от “серия произведения за състоянието на Англия”. Според информаторите, тогава Оруел посещава събрания на Комунистическата партия. Година по-късно той заминава за Испания, където се сражава на страната на републиканците. Във връзка с този епизод от живота му, в досието е отбелязано, че той се явява “своего рода анархист”, който е склонен да контактува с “представители на екстремистите”. Личността му започва да се радва на особено внимание от спецслужбите през 1941 г., когато започва работа в държавната радиокорпорация BBC. В бележка от 20 януари 1942 г. на Специалния отдел на Скотланд Ярд се посочва, че той има “напреднали комунистически възгледи”. “Облича се като бохем и в службата и в свободното си време”, се посочва по-нататък в съобщението. Въпреки това писателят е смятан за сравнително благонадежден. След публикуването през 1945 г.на романа му “Animal Farm” (“Животинската ферма”), която е алегория на строя в Съветския съюз, тайните служби окончателно престават да смятат Оруел за заплаха за националната сигурност. В досието се записва: “Възгледите на Оруел без съмнение са леви, но той е далеч от ортодоксалния комунизъм”. Въпреки това, MI5 никога не забравя за него. Последната, анонимна бележка в досието отбелязва смъртта на 46-годишния писател от туберкулоза на 21 януари 1950 г., около половин година след публикуването на “1984” през юни 1949 г.

НОВГОВОРЪТ НА ДЖОРДЖ ОРУЕЛ – ПРОЧИТ ОТ ДНЕШНО ГЛЕДИЩЕ доц. д-р Любима Йорданова, политолингвист Статията е малък опит за днешен прочит на принципите на т.нар. новговор, изложени в книгата на Джордж Оруел „1984". Самата книга е написана през 1948 г. , след завършването на Втората световна война, когато е преодоляна фашистката идеология, но се е родила нова тоталитарна идеология, а с нея - и Студената война, човечеството отново се е конфронтирало, вероятно за дълго, както показа и историята – до 9.11.1989 г., когато Втората световна война завърши и за Германия с рухването на Берлинската стена и социалистическата система в Европа. Тя е опит, като се тръгне от 1948 г., да се надникне през епохата на утвърдилия се и отминалия, но останал като спомен в съзнанието на българите, социализъм и се стигне до днешния ден с реалностите му, в който тежат спомените от миналото. 20 г. не бяха достатъчни, за да се оттласнем и забравим социализма. Напротив, забавената реформа, нежеланието на слоеве, свързани с комунистическата номенклатура, да се приспособят към условията на днешния ден и да работят заедно с другите слоеве граждани за по-бързата европейска интеграция на страната ни, е показателна за връзката на неуспехите ни в днешния дневен ред на България с историческото минало и социализма, наложен на държавно равнище в периода 1944-1989 г. Само една идеология и налагането й в продължение на 45 години спънаха сериозно съвременното развитие на България. Сега сме в увертюрата на прехода, започнал с поканата на държавата ни за започване на преговори за пълноправно членство в Европейския съюз на Срещата на върха в Хелзинки на 10.12.1999 г. Чака ни упорите работа в следващите 20 г. и са необходими още 20 г., за да започне хармоничното и равнопоставено битие на българите, интегрирани в Европа. Джордж Оруел за новговора Системата на т.нар. новговор е изложена в приложение към книгата със заглавие „Принципи на новговор" (Oруел 1989: 288-300). Целта на създаването му според Оруел е да обслужва идеологическите изисквания на ангсоца или английския социализъм. Задачата е не само да бъде изразно средство за начина на мислене на английските социалисти, а да направи невъзможен всякакъв друг начин на мислене. Предполага се, че с налагането му и възприемането му завинаги, старговорът ще бъде забравен, а заедно с него – и еретичните мисли, които се отклоняват от принципите на ангсоца, доколкото мислите и думите са взаимосвързани. Речникът ще бъде така построен, че да дава точна и често пъти – много изтънчена форма на всяко значение, които партийният член би желал, забележете – правилно!, да изрази, като същевременно изключва всички други значения. Действията, които трябва да се извършат, се свеждат както до унищожаване на нежелателните думи, така и отчасти с измисляне на нови думи, оголване на останалите от неправоверното им значение и въобще – от всички допълнителни значения. Илюстрацията е с думата свобода. Тя се запазва и в новговора, но не в преносен смисъл - на интелектуално свободен, политически свободен, тъй като тези свободи вече няма да съществуват, а само в конкретния смисъл 'имам незаето време, мястото до мене е незаето'. Задачата на новговора е не да разширява, а да ограничава мисълта. Накратно Речникът на новговор разделя думите в три обособени групи, известни като Речник А, Речник Б и Речник В. Речник А включва думи, необходими във всекидневието и означаващи действия като хранене, пиене, работа, обличане и др. под. Съставен е от вече съществуващи думи, но броят им е ограничен, а значението – стеснено: удрям, тичам, куче, дърво, захар, къща и др. Думите са изчистени от всякакви двусмислици и отсенки на значението. Те трябва да изразяват единствено прости мисли, отнасящи се до конкретни предмети и действия и никакви политически или философски мисли. Речник Б съдържа думи, създадени специално за политически цели и целящи да наложат на човека, който ги използва, желания начин на мислене. Те са главно сложни думи като добромисля, която означава 'мисля правоверно'. Т.е. тя има политически смисъл. Редица думи като чест, справедливост, морал, демокрация, наука, религия просто са изчезнали. Нито една дума не е лишена от идеологически оттенък. Много от думите са евфемизми. Такива думи са например радлаг 'лагер за принудителен труд, не за радост', Минипакс 'Министерство на мира, т.е. – на войната'. Всички думи с идеологическо значение са в Речник Б. Много разпространени са абревиатурите. В Министерството на истината например, където работи героят на книгата, Архивният отдел се нарича – Архот, Отделът за художествена литература – Худот, Отделът за телеекранни програми – Телот и т.н. Използването на абревиатури не е само, за да се пести време и е вярен фактът, че подобни абревиатури се използват от тоталитарните режими и тоталитарните организации – Гестапо, Коминтерн, Агитпроп. Речник В допълва другите два речника и се състои изцяло от научни и технически термини, но строго дефинирани и лишени от нежелателни значения. Много малко от думите в Речник В се употребяват във всекидневната или политическата реч. Всеки учен или техник може да открие думата, която му е необходима, в списък, отнасящ се до собствената му специалност. Не съществува дума за 'наука'. Значението, което тя би могла да носи, се покрива в достатъчна степен от думата ангсоц. От казаното дотук става ясно, че в новговора изразяването на неправоверни възгледи е почти невъзможно. Идеи, чужди на ангсоца, могат да бъдат запазвани в неясна, базсловесна форма и назовавани само с много общи термини, които струпват накуп и заклеймяват. Думата равен в изречението всички човеци са равни не може да съществува, защото думата има само конкретно значение. Понятието за политическо равенство вече не съществува, не съществува и дума за него. Самата идея на новговора е с времето думите да стават все по-малко, значенията им – все по-бедни и постепенно да изчезне възможността да бъдат употребени неправилно, т.е. извън смисъла, който влага в тях ангсоца. Само в този план могат да бъдат разбрани и интерпретирани трите лозунга на партията, за които пише Оруел – „Войната е мир, Свободата е робство, Невежеството е сила". Теодор Левандовски за манипулацията и специално – за езиковата манипулация В политиката и политологията, а и в политолингвистиката (от 1994 г. насам) с термина „манипулация" се изразява общото понятие за техники за покрито, подмолно въздействие с цел заблуда и постигане на изгода, най-вече в политиката, разбирана най-широко. Този термин е и най-неутралният в ценностно отношение, с който се означава повлияване върху общественото мнение и отделния човек с цел настройване на поведението. Като пример може да се посочи смяната на икономическите и политическите инструменти с цел да се въздейства върху политическата конюнктура. Т.е. терминът е с много широк обхват като прилагани техники и въздействие върху огромни количества от хора, а също и върху конкретен човек и насочване на поведението им в желана от манипулатора цел. Теренът е доста хлъзгав, труден за откриване на приложена манипулативна техника в даден текст най-вече, макар че вече е доста разработен от политическите лингвисти. С развитието на интернет и социалните мрежи той включва и въздействие чрез звуков сигнал, картина (най-вече - снимка), видео. От теория на рекламата е известно многократно по-силното въздействие на снимката пред текста, но този факт не трябва да ни отдалечава от текста като основно средство за въздействие в условията на комуникацията чрез естествения човешки език. Според автора на лингвистичния речник Теодор Левандовски езиковата манипулация е: Повлияване, образуване на мнение, настройване на поведението въз основа най-често на неосъзнато създаване на мотивация чрез украсяващ или забулващ начин. Става дума за интерпретиращо и емоционализиращо обещание за делово поведение. Става дума и за селекция и комбинация на информация от наличен репертоар от новини, което може и обикновено задължително е свързано с интересите на дадена група. Важно е да се отбележи, че езиковата манипулация е както манипулация на езика, така и манипулация чрез езика. Езиковите изрази могат да скрият действително съществуващи връзки. Те могат и да предадат променено поясняване и оценка, настроения, да възпитат интензивни позитивни или негативни отношения към определени лица, групи, случки. Възможността за засилена езикова манипулация се получава стъпка по стъпка. Този е начинът и на стесняване на кръга за действие и знания за потребителя на информация. По този начин реалният опит (реалните факти) да бъде заменен от интерпретация за него. Става дума за дълготрайно въздействие и многопластови ефекти. Особено когато информацията бъде подкрепена от дълбоки психологически знания за процесите. Езиковата манипулация се показва като едва видима мрежа от скрити указания за действие. Всяка партия се стреми да изгради политическо езиково регулиране, служещо на нейните интереси. Определени думи трябва да влязат в обща употреба. Тогава самите те придобиват политически и идеологически организираща функция. Езиковата манипулация е на всички равнища на езика – на равнището на шлагвортите (лозунговите изрази), ключовите думи, клишетата и словесната козметика, на равнището на изречението чрез въвеждането на фиктивни субекти, чрез празни формули, стереотипи. Тя е и на равнището на текста, където се въвежда с определени стратегии на речта и стратегии за аргументация, чрез подходяща реторика. Анализът на езиковата манипулация покрива манипулаторните структури и скрива семантичния фон и връзката им с процеса, изследва информацията в аспекта на техния интерес, наблюдава въздействия чрез операционно заобикаляне с текстове. Изглежда, че модерните масмедии чрез изследване на мотива и семантичното настройване са в състояние да повлияят дълбоко на поведението, представата и избора на желание. (Lewandowski 1994: 1036-1037) Принципи на новговора в езика по време на социализма в България Социалистическата обществена система, която се наложи в България след 9.ІХ.1944 г. и продължи съществуването си до демократичните промени през ноември 1989 г., наложи свой понятиен апарат за въздействие върху „масите", това е термин от същата обществено-политическа система. 1. Научният комунизъм Тя е изградена върху теорията на научния комунизъм, дефиниран като научно-революционна теория за законите, пътищата и формите на класовата борба на пролетариата, за социалистическата революция, за възникването и развитието на комунистическата формация. Създаден е от Карл Маркс и Фридрих Енгелс и развит от Владимир Илич Ленин при съответните променени ситорически условия. Като съставна част на марксизма-ленинизма научният комунизъм се представя в теорията като продължение и завършек на марксическата философия и политическа икономия. В него намира общение опитът на революционната борба на трудещите се и от изграждането на социализма. Основен въпрос на научния комунизъм е въпросът за световноисторическата мисия на пролетариата. Това положение се конкретизира в теорията за пролетарската, социалистическата революция и диктатурата на пролетариата. Научният комунизъм е теоретична основа на стратегията и тактиката на световното комунистическо движение през всички етапи от развитието на революционната борба. През 70-те г. на 20-и век се отчита важното значение за всестранния анализ на развитото социалистическо общество на неговите критерии и историческо място в развитието на комунистическата формация, на закономерностите на прехода от социализма към комунизма. (Политически речник 1979: 498-499) Подчертаните термини показват вече изградена теория с разгърнат понятиен апарат, в която основно място се отделя на най-неинформираните слоеве – т.нар. пролетариат, на борбата на пролетарската класа с другите слоеве на обществото, за диктатура, дори, на пролетариата, за световно движение на хората, обхванати от комунистическите идеи, за различните периоди в развитието на теорията на практика – 1/ диктатура на пролетариата, 2/ развито социалистическо общество, 3/ комунизъм, до който световната социалистическа система, за щастие, не стигна. Периодът на развития социализъм приключи през ноември 1989 г. Сравнено с фантастиката на Оруел, тук нещата са развити в мащаби, които и самият Оруел не си е представял, че може да съществуват реално. Тоталната манипулация на съзнанието е в ход. 2. Терминологията за младите Тя е свързана с идеята за „идейно-политическото и нравственото възпитание на младежта". Тук и по-нататък цитатите са от (ДКМС 1980), курсивът насочва вниманието към значението на думи, функциониращи в системата за възпитание на българската младеж. Става дума за дългосрочна програма, утвърдена на Националната комсомолска конференция с разработени мероприятия за изпълнение на непосредствената задача – формиране на социалистическа съзнателност с висока степен на зрелост, съдържаща и черти, присъщи на бъдещата комунистическа личност. Предвижда се идейно-възпитателната работа сред младежта да бъде свързана с решаването на задачите на социалистическото строителство. Да бъдат разкрити предимствата на реалния социализъм, за формиране на идейно-политическа убеденост и способност да се воюва против буржоазната идеология. Възпитанието на младото поколение обхваща класово-партийното, патриотичното и интернационалното възпитание. Задължително е свързването му с делото на Българската комунистическа партия и работническата класа, с революционните и културните традиции на България. Предвижда се да се засили ролята на комсомола в борбата с отрицателните явления, с отклоненията от принципите и нормите на социалистическия начин на живот. (стр. 72-73) Съвсем в оруеловски стил отрицателните явления в поведението на личността са свързват с отклоняване от задължителните за всички норми на социалистическия начин на живот. Само като илюстрация ще посоча някои термини от ритуалния апарат на социализма в сферата на работа с младежта и възпитанието й, като обясня накратко съдържанието им, непознато за поколението, което израстна през последните 20 г. Всички тълкувания са от (ДКМС: 1980): • „Най-добър млад майстор". Младежки конкурс-състезание за възпитаване на любов към професията, за практическа проверка на наученото и овладяното майсторство, за демонстрация на челен производствен опит, организация на работния процес, прилагане на нови оригинални технологически прийоми, водещи до подобряване на качеството и икономии от материали, горива и енергия. • Бригадирско движение. Масово движение на българската младеж за участие с доброволен и безплатен труд в строителството на социализма, школа за комунистическо възпитание. Възниква през 1946 г. и се ръководи отначало централизирано от комсомола. • Влакове и рейсове на дружбата. Основни форми на сътрудничество между двете бюра – „Орбита" – в България и „Спутник" – в Съветския съюз – за запознаване на младото поколение български и съветски комсомолци с героичното минало на двете страни, постиженията на реалния социализъм, за установяване на трайни връзки между комсомолските организации и младежките трудови колективи. Началото е през 1965 г. • „Да овладеем майсторството и да достигнем резултатите на челника в труда и учението". Основна инициатива на българската младеж от 1972 г. за всенародно съревнование за бързо повишаване на обществената производителност на труда и достигане на световните показатели. • Значка „За активна работа в комсомола". Присъжда се с решение на Централния комитет на Димитровския комунистически младежки съюз на членовете и кандидат-членовете на Централния комитет на комсомола, на щатните работници от апарата и поделенията на ЦК на ДКМС и Димитровската пионерска организация „Септемврийче", членовете на бюрата и секретарите на ОК на ДКМС, на дългогодишни комсомолски активисти, секретари на дружества и организации, със значителен принос в комсомолската дейност. Учредена е през 1968 г. Посочих само за илюстрация утвърдени термини от социалистическия речник, които постепенно излизат от активна употреба за хората, живели социализма. Ако се върна към тричленната композиция на Дж. Оруел - „Войната е мир, Свободата е робство, Невежеството е сила" , трябва да се съглася с констатацията му, защото по времето на социализма българите живеехме мирно, но в постояна битка с „лошите" капиталисти, които ни бяха „врагове". Бяхме свободни, да, но само в рамките на идеологията. Извън нея един невинен виц можеше да доведе до пребиваване в затвора на веселяка, който го е разказал. Държавна сигурност бдеше навсякъде и търсеше, и най-важното – намираше, врагове. Да, невежество е груба, брутална сила, но и особено фин механизъм чрез укриване на информация да управляваш лесно неинформираните слоеве от населението. Тоталната цензура върху словото при социализма го постигна, но само за няколко десетилетия. Когато през 90-те г. сравнявах езика на протестите в България с тези в бившата Източна Германия, която германците от Западна Германия винаги наричаха „Окупираната съветска зона" на страната си, съвсем не се изненедах, че именно те поеха и завършиха успешно Мирната революция от 1989 г. Те бяха хората, които можеха да гледат западногерманска телевизия и да получават актуална информация за събитията в Европа и света, независимо от идеологическото облъчване на източногерманската телевизия. Именно те поставиха в центъра на исканията си към Германската единна социалистическа партия на бившата Германска демократична република за свобода на пътуванията и за свободата на изразяване на мнение. Те бяха чули за тези европейски ценности и бяха се приобщили към тях именно чрез информацията от западногерманските медии. У нас интелектуалците, които първи поведоха демократичните протести искаха просто свобода, не конкретизирана в определени искания, а просто свобода. Годината е 1990 г. По-нататък при засилените международни контакти исканията получиха определена политическа посока. Съзнавам, че е още много рано за анализи на социализма, защото част от хората, които изповядват тези идеи, са още в активна възраст. Трябва да мине още време, преди да се създаде и речник на социализма, защото това е част от българската история и ние трябва да я знаем. И да я прочетем отново. Литература: ДКМС 1980: ДКМС. Кратък справочник. Народна младеж. Издателство на ЦК на ДКМС. София. 250 стр. Оруел 1989 : Джорд Оруел. 1984. Роман. Превод от английски език Лидия Божилова. Библиотека „Век". Профиздат. 302 стр. Политически речник 1979: Г. Попов, Ек. Пеовска, Ем. Иванова, М.Минков. Кратък политически речник – А-Я. София. Партиздат. 791 стр. Lewandowsli 1994: Theodor Lewandowski. Lisguistisches Wörterbuch, 1,2,3. 6 Auflage. Quelle & Mezer Verlag. Heidelberg. Wiesbaden. 1297 S.

Не се предоверявайте на нета и информацията в него. Все пак хабилитацията е нещо по-високо от доктората, който обикновено се пише след завършване на висшето образование. За хабилитацията се иска и малко професионален и социален опит. Вие наистина ли се В.Павлов? Откъде ли бих могла да зная? Защо моделът, дори и да е от чужда държава, ако е работещ да не бъде взет и приложен и у нас? Германия преди 20 г. се състоеше от две вертикални цивилизационни структури - западна и източна, сега, 20 г. по-късно - от една хоризонтална и единен немски държавен стандарт, също и във висшето образование и науката. Държавната наука е в държавните университети, там се извършват научните изследвания. Германия, както и България, е държава-членка на ЕС и беше задължена да акредитира университетите си по Болонския процес, който за развитата част на Европа завърши през 2006 г. заедно с програмата за дигитализиране на висшето образование. Ако можем поне малко да й подражаваме, ще бъде по-добре, отколкото отново да откриваме топлата вода или колелото, както искате. Откъде имам информация за бъдещите резултати от одита? Защото познавам структурата и работата й. Зная, какво означава симулиран отчет, имитация на работа и т.н. Ще видите, че ще излязат доста злоупотреби и във финансовата сфера. Имайте малко търпение. Това е система и е Октопод с многобройни пипала в институтите и глава - Централно управление на БАН. Системата е една и съща, тя работи по един и същ начин и не допуска изключения. А, да, пиша безсмислици. Когато аргументите липсват, тогава другият пише безсмислици. И така, терминът, който използвате, е от времето на комунистическата идеология - "пропаганда". Научният термин за същата дейност е "манипулация".

Не, просто я обезвреждат, защото сега ще отнемат правата й. Какво е това академици да получават пожизнено депутатски заплати като пенсии? Самите депутати не ги получават. Сега ще има много промени, най-после в науката ще започне и да се работи, не само да се отлежава и с привилегии да се получават титли. Старите кадри едва ли ще останат, защото сме държава-членка на ЕС и ще им се наложи да се пенсионират на 65 години, а не да пребивават във ВАК и на 78, както е сега. След 8 месеца ситуацията ще бъде коренно различна. При положение, че не е правена реформа 38 години, това е добро начало на реформата. Новият "Закон за БАН" ще внесе необходимите детайли, а до края на годината ще бъде приет и "Закон за висшето образование в Република България". Така целият пакет от закони ще бъде готов и вероятно под шапката на "Закон за висшето образование в Република България".

ЗАКОН ЗА РАЗВИТИЕТО НА АКАДЕМИЧНИЯ СЪСТАВ В РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ Обн. ДВ. бр.38 от 21 Май 2010г. Глава първа. ОБЩИ ПОЛОЖЕНИЯ Чл. 1. (1) Този закон урежда обществените отношения, свързани с научните степени и академичните длъжности в Република България. (2) Принципи за придобиване на научните степени и заемане на академичните длъжности са: 1. автономия на висшите училища и научните организации и свързаната с нея децентрализация на процедурите по този закон; 2. свободен избор на научно развитие и обективност при неговото оценяване; 3. гарантиране на обществения интерес, свързан с качеството на образователния процес и научните изследвания, чрез въвеждане на единни държавни изисквания и национален контрол за тяхното спазване; 4. международно признание, обмен на експерти и информация при провеждане на процедурите, с оглед изграждането на единно образователно и научноизследователско пространство. (3) Конкретните условия и ред за придобиване на научни степени и за заемане на академични длъжности се определят със съответните правилници на висшите училища и научните организации при спазване на единните държавни изисквания. Чл. 2. (1) Академичният състав включва заемащите академични длъжности във висшите училища и научните организации, както и други лица по Закона за висшето образование. (2) Научните степени са: 1. "доктор" (научно-образователна); 2. "доктор на науките". (3) Академичните длъжности са: 1. "асистент"; 2. "главен асистент"; 3. "доцент"; 4. "професор". Чл. 3. (1) Процедурите за прием на редовни и задочни докторанти, както и за заемане на академични длъжности в акредитираните от Националната агенция за оценяване и акредитация (НАОА) професионални направления и специалности се откриват с решение на висшето училище и научната организация за провеждане на конкурс. Конкурсът се обявява в "Държавен вестник" и на интернет страницата на съответното висше училище или научна организация, на Министерството на образованието, младежта и науката и НАОА. (2) Кандидатите подават документи според изискванията на съответното висше училище или научна организация в срок не по-кратък от два месеца след обявлението в "Държавен вестник". Чл. 4. (1) Оценяването на дисертационен труд и на кандидатите за академични длъжности "главен асистент", "доцент" и "професор" се извършва от научно жури, което се утвърждава за всяка конкретна процедура със заповед на ректора на висшето училище или на ръководителя на научната организация по предложение на факултетния, съответно научния съвет. (2) Членовете на научното жури се избират от Национална листа на журита по научни области, а при възможност и по направления и специалности. При интердисциплинарна тема най-малко един член на журито трябва да бъде от друга научна област, към която дисертационният труд има отношение. Изборът се осъществява от две обособени групи - на външни и на вътрешни членове за съответното висше училище или научна организация. Националната листа включва български граждани - хабилитирани лица, и чуждестранни учени по предложение на висшите училища или научните организации, Министерството на образованието, младежта и науката и НАОА. При избор на научно жури се предвижда и един резервен член. (3) Журито провежда своите заседания при условия и по ред, определени с правилниците на висшите училища и научните организации. На първото заседание журито избира един от членовете си за председател и проверява и изпълнението на процедурните изисквания. Решенията на журито и на съответния съвет се вземат с явно гласуване и обикновено мнозинство. Глава втора. ПРИДОБИВАНЕ НА НАУЧНИ СТЕПЕНИ "ДОКТОР" И "ДОКТОР НА НАУКИТЕ" Чл. 5. (1) Научните степени "доктор" и "доктор на науките" се придобиват само във висши училища и научни организации, получили акредитация за обучение в научна степен "доктор" от НАОА, при условията и по реда на Закона за висшето образование. (2) Научните степени "доктор" и "доктор на науките" са безсрочни и важат на територията на цялата страна. (3) Придобитите в чужбина научни степени се признават от висшите училища или от научните организации в Република България при условия и по ред, определени с правилниците им, в съответствие с нормативните актове и международните договори, по които Република България е страна. Чл. 6. (1) Научната степен "доктор" се придобива от лице с образователно-квалификационната степен "магистър", защитило дисертационен труд при условията и по реда на този закон. (2) Дисертационният труд се подготвя чрез редовно обучение, задочно обучение или самостоятелна подготовка в получила акредитация от НАОА докторска програма на висше училище или научна организация. Подготовката е възможна и в дистанционна форма на обучение. Чл. 7. (1) Приемането на редовни и задочни докторанти се извършва чрез конкурс, който се провежда не по-рано от един месец след изтичане на срока за подаване на документи по чл. 3, ал. 2. (2) Кандидатите за докторанти на самостоятелна подготовка предлагат за обсъждане в съответната катедра, департамент или институт проект на дисертационния труд, разработен в основната му част, и библиография. (3) Зачисляването на успешно издържалите конкурса кандидати, съответно на кандидатите с одобрени проекти по ал. 2, се извършва с решение на факултетен, съответно научен съвет на висшето училище или научната организация. Чл. 8. (1) Обучението на докторантите се осъществява по план при условията и по реда на Закона за висшето образование и правилника на съответното висше училище или научна организация. (2) Редовната и самостоятелната форма на обучение са с продължителност до 3 години, а задочната и дистанционната - до 4 години. (3) По изключение, регламентирано в правилниците на съответното висше училище или научна организация, срокът може да бъде удължаван, но не повече от една година. Чл. 9. Научното жури за защита на дисертационен труд е в състав от пет хабилитирани лица, определени от Националната листа, като най-малко половината са външни за висшето училище или научната организация. Най-малко един от членовете на журито трябва да бъде професор. Чл. 10. (1) Членовете на журито изготвят две рецензии, една от които на външно лице, и три становища. Рецензиите и становищата задължително завършват с положителна или отрицателна оценка. (2) Рецензиите и становищата се изготвят в срок до три месеца от избора на журито и заедно с автореферата на дисертацията се публикуват на български и английски език на интернет страницата на висшето училище или научната организация. Материалите се изпращат на Министерството на образованието, младежта и науката и НАОА. Чл. 11. (1) В едномесечен срок след публикуването на рецензиите и становищата журито провежда открито заседание за защита на дисертацията. (2) За успешно защитена се смята дисертация, получила на защитата най-малко три положителни оценки, като всеки член от журито публично обявява своята оценка. (3) Неуспешно защитената дисертация се връща за преработване. За връщането се уведомяват Министерството на образованието, младежта и науката и НАОА. Ако кандидатът желае, не по-късно от една година след връщането се обявява нова процедура за защита, която е окончателна. (4) Научната степен "доктор" се придобива от деня, в който дисертационният труд е защитен успешно. Чл. 12. (1) Научната степен "доктор на науките" се придобива от лице с магистърска или докторска степен, което е защитило дисертация при условията на този закон. (2) Дисертационният труд по ал. 1 съдържа публикувана оригинална теория, теоретично или емпирично обобщение, решение на голям научен или приложен проблем на равнището на съвременната наука. (3) Дисертационният труд по ал. 1 се подготвя самостоятелно и кандидатът се зачислява по реда на чл. 7, ал. 2 и 3. Чл. 13. (1) Защитата на дисертационния труд се осъществява публично пред жури от седем хабилитирани лица, избрани от Националната листа при условията и по реда на чл. 9, най-малко трима от които професори. Четирима са външни лица за съответното висше училище или научна организация. (2) За защитата се прилагат съответно разпоредбите на чл. 10 и 11. Трима от членовете на журито изготвят рецензии, останалите - становища. Две от рецензиите са от професори и най-малко една рецензия - от външно за висшето училище или научната организация лице. (3) Научната степен "доктор на науките" се придобива от деня, в който дисертационният труд е защитен успешно. Чл. 14. (1) Научните степени "доктор" и "доктор на науките" се удостоверяват с диплома, издадена от съответното висше училище или научна организация съгласно установения ред, която се изпраща в тридневен срок на Министерството на образованието, младежта и науката за регистриране. (2) Дипломата по ал. 1 се издава на български език, а при заявено искане от лицето се издава и приложение на английски език. Глава трета. ЗАЕМАНЕ НА АКАДЕМИЧНИ ДЛЪЖНОСТИ Раздел I. Общи положения Чл. 15. (1) Академичните длъжности се откриват във висши училища и в научни организации при условията и по реда, определени със закона и с техните правилници. (2) Академичната длъжност се заема при условията на основен трудов договор. Хабилитирано лице, заемащо академична длъжност, може да участва в акредитацията само на едно висше училище. (3) Преминаването от академична длъжност на същата или на съответна академична длъжност в друго висше училище или научна организация, включително и от други европейски държави, може да се извършва и без конкурс и избор по решение на приемащото висше училище или научна организация и при условия и по ред, определени с правилниците им. (4) Във висшите училища и факултети по изкуства и спорт за заемането на академични длъжности може да се кандидатства със специфични за съответната област творчески и спортни постижения. (5) При прекратяване на трудовия договор не по вина на хабилитираното лице се запазват всички лични права, произтичащи от съответната академична длъжност. Чл. 16. Лицата, заемащи академичните длъжности, подлежат на периодично атестиране не по-рядко от един път на 5 години. Раздел II. Заемане на академичните длъжности "асистент" и "главен асистент" Чл. 17. Висшите училища и научните организации могат да назначават лица на длъжност "асистент" на срочен трудов договор. Чл. 18. (1) Академичната длъжност "главен асистент" се заема само от лице с придобита научна степен "доктор" в съответната научна област. (2) В медицинските университети или факултети и университетските болници, във висшите училища по изкуства и спорт или факултети, във военните висши училища, както и във висшите училища на Министерството на вътрешните работи длъжността "главен асистент" може да се заема от лица без придобита научна степен "доктор", когато това е предвидено в правилника на съответното висше училище. (3) Академичната длъжност "главен асистент" се заема въз основа на конкурс и избор. Чл. 19. Кандидатите за участие в конкурса подават молба за допускане и следните документи: 1. автобиография; 2. диплом за образователната и научна степен "доктор"; 3. медицинско свидетелство; 4. свидетелство за съдимост; 5. удостоверение за стаж по специалността, ако има такъв; 6. списък на публикации, изобретения и други научно-приложни разработки. Чл. 20. (1) Конкурсът се провежда от научно жури, което включва хабилитирани лица и се състои от председател и четирима членове. Двама от членовете на журито са външни за съответното висше училище или научна организация и са включени в Националната листа по чл. 4, ал. 2. (2) Журито се определя не по-късно от два месеца след обявлението в "Държавен вестник". Чл. 21. (1) До участие в конкурса се допускат кандидатите, които отговарят на законовите изисквания и на изискванията на висшето училище или научната организация. (2) Всички кандидати се уведомяват писмено за резултата от процедурата по допускане в срок 14 дни след избиране на журито. (3) Конкурсният изпит се провежда не по-късно от един месец от изпращане на съобщението по ал. 2. Чл. 22. (1) Всеки член на журито оценява кандидатите поотделно. (2) Председателят на журито представя обобщен доклад-заключение за резултатите от конкурса не по-късно от 7 дни след провеждането му до факултетния, съответно научния съвет на висшето училище или научната организация, с предложение за провеждане на избор. (3) При повече от един кандидат, издържал конкурса, журито прави мотивирано предложение за избор в доклада си до съответния съвет. Чл. 23. (1) Факултетният, съответно научният съвет провежда избора не по-късно от 14 дни след предложението на журито. (2) Кандидатите, които са се явили на конкурса, се уведомяват писмено за резултата от конкурса и избора. Раздел III. Заемане на академичната длъжност "доцент" Чл. 24. (1) Академичната длъжност "доцент" се заема от лице след придобиване на научна степен "доктор". (2) Академичната длъжност "доцент" се заема въз основа на конкурс и избор. (3) Конкурс за заемането на академичната длъжност "доцент" се открива, ако може да се осигури съответната преподавателска или изследователска натовареност съгласно съответния правилник на висшето училище или научната организация. Чл. 25. Конкурсът се провежда от научно жури, което включва хабилитирани лица от Националната листа по чл. 4, ал. 2 и се състои от председател и шестима членове. Най-малко трима от членовете на журито са външни за съответното висше училище или научна организация и най-малко трима са професори. Чл. 26. (1) Кандидатите представят документи и трудове, изследвания и творчески постижения след защита на докторска дисертация, както и авторска справка на научните приноси на трудовете и цитиранията. Разглеждат се само публикации в специализирани научни издания. (2) В 14-дневен срок след изтичане на срока за подаване на документи научното жури определя двама рецензенти, от които поне единият е професор. Останалите членове на журито изготвят становища. Рецензиите и становищата завършват с положително или отрицателно заключение за избор. Чл. 27. (1) В срок до един месец преди заключителното заседание на научното жури на интернет страницата на съответното висше училище или на научната организация се публикуват изготвените от участниците в процедурата резюмета на трудовете им след защита на докторска дисертация, както и рецензиите и становищата на членовете на журито. Материалите се публикуват на български и на английски език. (2) Научното жури провежда конкурса в срок до 6 месеца от обявлението в "Държавен вестник". (3) Научното жури оценява кандидатите според изследователската им продукция, а при наличие - и съобразно преподавателския им опит. Журито класира кандидатите с явно гласуване и ги предлага за избор от факултетния/научния съвет. Предложението до съвета се изготвя от председателя на научното жури и се подписва от всички членове в 7-дневен срок. (4) Факултетният, съответно научният съвет взема решение за избор на "доцент" по предложение на научното жури. Изборът се провежда при условия и по ред, определени с правилника на висшето училище или научната организация, не по-късно от един месец след изготвяне на предложението. Чл. 28. Избраният доцент изнася публична академична лекция пред академичната общност в съответното висше училище или научна организация. Раздел IV. Заемане на академичната длъжност "професор" Чл. 29. (1) Академичната длъжност "професор" се заема от лице след придобиване на научната степен "доктор", което представи оригинални научноизследователски трудове, публикации, изобретения, ръководство на докторанти и други научни и научно-приложни разработки или творчески постижения, оценени в съвкупност. В правилника на съответното висше училище или научна организация могат да се предвидят и други задължителни условия. (2) Научното жури е в състав от седем членове - най-малко четирима от тях са професори и най-малко трима са външни лица. Изготвят се три рецензии и четири становища. За останалите условия и ред за заемане на научната длъжност "професор" се прилагат разпоредбите на раздел III. Глава четвърта. КОНТРОЛ Чл. 30. (1) Министърът на образованието, младежта и науката осъществява контрол за спазването на единните държавни изисквания. (2) За откритите и неприключили процедури за придобиване на научна степен, както и за заемане на академични длъжности, контролът е само за процедурни нарушения и се осъществява чрез проверки по собствена инициатива или сигнал на заинтересована страна. (3) Сигналът по ал. 2 трябва да съдържа името и адреса на подателя, описание на нарушенията по провежданата процедура, както и посочване на доказателствата, които ги подкрепят. Срокът за подаване на сигнала за участници в процедурата е три дни от узнаване на обстоятелството, а за трети лица - 7 дни от публикуване на информацията в "Държавен вестник", съответно на интернет страницата на висшето училище и научната организация. (4) Министърът на образованието, младежта и науката назначава проверка и се произнася в 14-дневен срок от получаване на сигнала. (5) При проверката се проверява цялата процедура, независимо от посоченото в сигнала. Проверката завършва с констатации за редовността на всеки отделен етап на процедурата. Чл. 31. (1) Министърът на образованието, младежта и науката може да изисква информация и документи от висшите училища или научните организации във връзка с контролираните процедури. (2) В случай на констатирано нарушение министърът на образованието, младежта и науката или оправомощен от него заместник-министър има право да спре защитата на дисертацията, съответно конкурса или избора на главен асистент, доцент и професор. В заповедта за спиране се определя срок за отстраняване на нарушението и се съобщава на висшето училище или на научната организация. (3) Спирането е еднократно и за срок до един месец. (4) Висшето училище или научната организация са длъжни да отстранят констатираните нарушения и да представят доказателства за това в срока по ал. 2. (5) Процедурите за придобиване на научна степен и за заемане на академична длъжност се възобновяват със заповед на министъра на образованието, младежта и науката или на оправомощен от него заместник-министър, ако нарушенията са отстранени. (6) Когато министърът не издаде заповед за възобновяване след изтичане на едномесечния срок от спирането, процедурата може да се възобнови от ректора на висшето училище, съответно ръководителя на научната организация. При несъгласие министърът може да подаде жалба по чл. 33, ал. 3 или да предложи отнемане на акредитация пред НАОА. Чл. 32. (1) Приключилите процедури за придобиване на научна степен и за заемане на академична длъжност могат да се обжалват при допуснати съществени нарушения пред Арбитражния съвет към НАОА. Съществени са тези нарушения, чието действие би повлияло на крайния резултат. (2) Арбитражният съвет към НАОА се съставя за всеки разглеждан спор и се състои от четирима членове и председател. (3) Засегнатата страна, висшето училище или научната организация, Министерството на образованието, младежта и науката и НАОА избират по един арбитър, а избраните арбитри избират председател. При избор на Арбитражен съвет всяка една от страните представя по един резервен член. (4) Арбитри се избират от Националната листа по чл. 4, ал. 2. Задължително условие е те да не са участвали в съответната процедура в друго качество. (5) За председател на Арбитражния съвет се избира юрист с най-малко 10-годишен юридически стаж, включен в Националната листа. Чл. 33. (1) Производството пред Арбитражния съвет започва по жалба на засегнатата страна, подадена чрез висшето училище или научната организация в 14-дневен срок от нейното уведомяване. (2) Право да подадат жалба имат и други заинтересовани страни, които не участват в процедурата със самостоятелни права относно нейния предмет. Жалбата се подава в 14-дневен срок от узнаването, но не по-късно от един месец след обявлението на интернет страницата на висшето училище и научната организация за приключване на процедурата. (3) В изключителни случаи при нарушаване на обществен интерес жалба може да подаде министърът на образованието, младежта и науката или председателят на НАОА в двумесечен срок от обявлението на интернет страницата за приключване на процедурата. (4) Ректорът на висшето училище, съответно ръководителят на научната организация може сам да отмени постановеното решение, след като получи становище по жалбата от факултетния, съответно научния съвет. В противен случай той изпраща жалбата и цялата документация със свое становище до НАОА в 14-дневен срок от жалбата с препис и до Министерството на образованието, младежта и науката. Чл. 34. (1) В едномесечен срок от получаване на документите по чл. 33 се избира състав на арбитри. Същите провеждат първо заседание в 14-дневен срок след избора им, на което се разглеждат жалбата, приложената документация, становището на висшето училище или научната организация и становището на Министерството на образованието, младежта и науката. (2) Второ заседание се провежда по изключение при заявени искания за нови писмени доказателства, които по уважителни причини не са могли да се представят на първото заседание. Срокът за провеждане на второто заседание е до 14 дни след първото заседание. (3) В 14-дневен срок след съответното заседание се насрочва заключително заседание, на което се провежда гласуването, съобщават се мотивите на отделните арбитри и се обявява решението. Решението се приема с обикновено мнозинство. (4) С решението на Арбитражния съвет може да се потвърди решението на висшето училище или научната организация или да се отмени, като се изпрати за нова процедура от друг състав на научното жури. Повторното решение на висшите училища и научни организации не подлежи на обжалване пред Арбитражния съвет. (5) Решенията на Арбитражния съвет по този закон не подлежат на съдебен контрол. (6) За неуредените въпроси относно арбитражната процедура, включително административно-техническата организация, такси, разноски и други, се прилага правилникът на Арбитражния съвет към НАОА. Чл. 35. (1) Освобождава се от академична длъжност лице: 1. когато бъде установено, че трудовете или значителни части от тях, въз основа на които е придобита научна степен или е заета академична длъжност, са написани или създадени от другиго; 2. което е защитило дисертационен труд или е избрано на академична длъжност в процедура, в която член на жури или на факултетен/научен съвет е дал становище, вследствие на извършено престъпление, установено с влязла в сила присъда; 3. което е получило отрицателна оценка при две последователни атестации. (2) В случаите по ал. 1, т. 1 и 2 се отнема и придобитата научна степен. (3) Отнемането на научна степен и освобождаването от длъжност се извършва от ректора на висшето училище, съответно от ръководителя на научната организация, по предложение на факултетния/научния съвет. (4) Министърът на образованието, младежта и науката или засегнатата страна има право да обжалва отнемането пред Арбитражния съвет в 30-дневен срок. Той се произнася с окончателно решение в едномесечен срок. (5) Член на жури по смисъла на ал. 1, т. 2 се заличава от Националната листа, като му се отнема научната степен и се освобождава от академична длъжност. Чл. 36. (1) Освобождаването от академична длъжност по чл. 35, ал. 1, т. 1 и 2 и отнемането на научна степен по чл. 35, ал. 2 се отразяват при атестирането на висшето училище или научната организация, провели съответната процедура, както и при атестирането на членовете на съответното жури, заемащи академични длъжности. (2) При външните членове на журито освобождаването от академична длъжност по чл. 35, ал. 1, т. 1 и 2 и отнемането на научна степен по чл. 35, ал. 2 се отразяват и при атестирането на висшето училище или научната организация, към които принадлежат. (3) Всички лични права на лицето, произтичащи от научната степен и академичната длъжност, се смятат за отменени. Допълнителни разпоредби § 1. По смисъла на този закон: 1. "висши училища и научни организации" включват всички висши училища, Българската академия на науките, Селскостопанската академия, научни организации, университетски болници, институти и други, получили акредитация от НАОА; 2. "докторска програма" е акредитирана програма на висше училище или научна организация в област на висшето образование за провеждане на обучение на докторанти. § 2. В съответния правилник на висшето училище или научна организация може да се предвиди и по-голям нечетен брой на членове на научното жури при запазване на законоустановените съотношения. § 3. (1) Самостоятелните колежи не могат да провеждат процедури за заемане на академични длъжности. (2) Процедурите за заемане на академични длъжности по ал. 1 се провеждат от висше училище или научна организация, които извършват обучение в същата област на висшето образование, въз основа на сключен договор със съответния самостоятелен колеж. § 4. (1) Всички обявления в интернет страница по този закон съдържат и дата на публикуване. Датата трябва да съвпада с датата на публикуване в "Държавен вестник". Когато информацията се публикува само в интернет страница, за достоверността на съдържанието и датата се съставя протокол, подписан от председателя на научното жури, съответно от факултетния или научния съвет и от поне един кандидат в процедурата. (2) При провеждане на процедури по този закон, съдържащи класифицирана информация, заседанията на съответните органи са закрити и се прилагат изискванията на Закона за защита на класифицираната информация. Преходни и Заключителни разпоредби § 5. (1) Законът за научните степени и научните звания (обн., ДВ, бр. 36 от 1972 г.; изм., бр. 43 от 1975 г., бр. 12 от 1977 г., бр. 61 от 1981 г., бр. 94 от 1986 г., бр. 10 от 1990 г., бр. 59 от 1992 г., бр. 112 от 1995 г., бр. 28 от 1996 г. и бр. 54 от 2000 г.) се отменя. (2) Всички права, като заплащане, предимство при участие в конкурси и други, свързани с научните степени и научните звания, придобити при условията и по реда на отменения Закон за научните степени и научните звания, се запазват. (3) Лицата, придобили научни степени и звания при условията и по реда на отменения Закон за научните степени и научните звания, запазват научните си звания и научните степени и след като престанат да заемат научни или академични длъжности. § 6. Висшите училища и научните организации са длъжни да осигурят на лицата, заварени на длъжностите "асистент", "старши асистент" и "главен асистент", съответно "научен сътрудник" III, II и I степен, които не притежават научна степен "доктор", условия за зачисляване за придобиване на научна степен "доктор" в самостоятелна подготовка. § 7. (1) Научните звания на членовете на академичния състав, притежаващи научни степени, получени съгласно отменения Закон за научните степени и научните звания, се заменят с академични длъжности в съответното висше училище или научна организация, както следва: 1. "асистент", "старши асистент" и "главен асистент", съответно "научен сътрудник" III, II и I степен" се заменят с "главен асистент"; 2. "доцент", съответно "старши научен сътрудник II степен" се заменят с "доцент"; 3. "професор", съответно "старши научен сътрудник I степен" се заменят с "професор". (2) Научните звания на членовете на академичния състав, които не притежават научни степени, получени съгласно отменения Закон за научните степени и научните звания, се заменят с академични длъжности в съответното висше училище или научна организация, както следва: 1. "асистент", "старши асистент" и "главен асистент", съответно "научен сътрудник III, II и I степен" се заменят с "асистент"; 2. "доцент", съответно "старши научен сътрудник II степен" се заменят с "доцент"; 3. "професор", съответно "старши научен сътрудник I степен" се заменят с "професор". (3) Лицата по ал. 1 и 2 запазват трудовите си правоотношения със съответното висше училище или научна организация. Лицата по ал. 2, т. 1 след придобиване на научна степен "доктор" заемат длъжността "главен асистент" без конкурс. § 8. (1) Закрива се Висшата атестационна комисия в срок до 8 месеца след влизането в сила на закона. Специализираните научни съвети прекратяват дейността си в 6-месечен срок от влизането в сила на закона, като в този срок се удължават изтеклите им мандати. (2) Активите, пасивите и архивът на Висшата атестационна комисия преминават към Министерството на образованието, младежта и науката. (3) Министерският съвет в срока по ал. 1 определя ликвидационна комисия. (4) Ликвидационната комисия извършва ликвидацията на закритата Висша атестационна комисия в срок три месеца от определянето й. (5) Разходите по ликвидацията са за сметка на утвърдените средства на закритата Висша атестационна комисия по бюджета й, както и по бюджета на Министерството на образованието, младежта и науката. (6) Правоотношенията с председателя, заместник-председателя и научния секретар, както и с членовете на Президиума и на научните комисии на закритата Висша атестационна комисия се прекратяват от министър-председателя, а трудовите правоотношения с останалите служители от администрацията на Висшата атестационна комисия - от министъра на образованието, младежта и науката. § 9. (1) Откритите и неприключили към влизането в сила на закона процедури пред Висшата атестационна комисия се довършват при досегашните условия и ред в срока по § 8, ал. 1. За открити процедури се смятат тези, по които има избрани рецензенти или е платена такса. (2) В двумесечен срок от влизането в сила на закона Министерският съвет приема правилник за неговото прилагане. В правилника се регламентират единните държавни изисквания по смисъла на чл. 1, ал. 3, процедурите по прием и обучение на докторанти съгласно глава втора, нормите за преподавателска натовареност при откриване на конкурси за хабилитирани лица съгласно чл. 24, ал. 3 и други разпоредби по неговото прилагане. В срока по изречение първо Министерският съвет приема и правилника за дейността на Арбитражния съвет. § 10. В едномесечен срок от влизането в сила на правилника за прилагане на закона висшите училища и научните организации изготвят и приемат правилници за условията и реда за придобиване на научни степени и заемане на академични длъжности. Правилникът се приема от Академичния съвет на висшето училище или от съответния ръководен орган на научната организация. § 11. В тримесечен срок от влизането в сила на закона Националната агенция за оценяване и акредитация изготвя Национална листа на членове на журита и арбитри. § 12. В Закона за висшето образование (обн., ДВ, бр. 112 от 1995 г.; изм., бр. 28 от 1996 г., бр. 56 от 1997 г.; попр., бр. 57 от 1997 г.; изм., бр. 58 от 1997 г., бр. 60, 66, 111 и 113 от 1999 г., бр. 54 от 2000 г., бр. 22 от 2001 г., бр. 40 и 53 от 2002 г., бр. 48 и 70 от 2004 г., бр. 77, 83 и 103 от 2005 г., бр. 30, 36, 62 и 108 от 2006 г., бр. 41 от 2007 г., бр. 13, 43 и 69 от 2008 г. и бр. 42, 74 и 99 от 2009 г.) се правят следните изменения и допълнения: 1. В чл. 48: а) в ал. 1, т. 2 думите "старши асистент" се заличават; б) алинея 3 се изменя така: "(3) Академичните длъжности "асистент", "главен асистент", "доцент" и "професор" се заемат при условията и по реда на Закона за развитието на академичния състав в Република България и на правилниците на висшите училища." 2. Член 49 се отменя. 3. В чл. 50, ал. 2 думата "три" се заменя с "два". 4. В чл. 77, ал. 3 думата "две" се заменя с "едно". 5. В чл. 87, ал. 4 думите "както и с участието в научни комисии и в Президиума на Висшата атестационна комисия" се заличават. 6. Навсякъде думите "Закона за научните степени и научните звания" се заменят със "Закона за развитието на академичния състав в Република България". § 13. В Закона за обществените библиотеки (обн., ДВ, бр. 42 от 2009 г.; изм., бр. 74 от 2009 г.) в чл. 20 думите "Закона за научните степени и научните звания" се заменят със "Закона за развитието на академичния състав в Република България". § 14. В Закона за лечебните заведения (обн., ДВ, бр. 62 от 1999 г.; изм., бр. 88, 113 и 114 от 1999 г., бр. 36, 65 и 108 от 2000 г.; Решение № 11 на Конституционния съд от 2001 г. - бр. 51 от 2001 г.; изм., бр. 28 и 62 от 2002 г., бр. 83, 102 и 114 от 2003 г., бр. 70 от 2004 г., бр. 46, 76, 85, 88 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34, 59, 80 и 105 от 2006 г., бр. 31, 53 и 59 от 2007 г., бр. 110 от 2008 г. и бр. 36, 41, 99 и 101 от 2009 г.) в чл. 80, ал. 1, т. 1 накрая се поставя запетая и се добавя "които са специалисти в областта на медицината, биологията, химията и физиката и другите немедицински специалности". § 15. В едномесечен срок от влизането в сила на закона Министерският съвет внася в Народното събрание проекти на закони за изменение и допълнение на законите, чиито разпоредби трябва да бъдат приведени в съответствие с този закон. ------------------------- Законът е приет от 41-ото Народно събрание на 15 април 2010 г. и на 13 май 2010 г. и е подпечатан с официалния печат на Народното събрание.

Не, ник В.Павлов, ВСИЧКИ НЕ СА МАСКАРИ. Впрочем откъде знаете /твърдите/, че имам научна степен "доктор"? Откъде е това убеждение? Според Закона от 1972 г. човек може да се хабилитира и без докторат. Вие познавате ли ме, че пишете така смело? Сега - към въпроса. "като смените структурата, новите длъжностни лица отново ще назначат свои хора на ключови места, които от своя страна ще направят същото и така до края на света". Пример с Германия. За да достигнат източните провинции западногерманския стандарт, учени от западните провинции през 90-те г. направо получаваха държавни заповеди за назначаване на длъжност ректор, декан и т.н. в някой от университетите на бившата Източна Германия. Те са държавни служители и са длъжни да изпълнят заповедта. Така и стана. За 10 години не успяха, но за 20 г. успяха да изградят единен държавен ОБРАЗОВАТЕЛЕН СТАНДАРТ ВЪВ ВИСШЕТО ОБРАЗОВАНИЕ В ГЕРМАНИЯ. Видях го миналата година по време на конференция за 20-годишнината на Мирната революция в Централна и Източна Европа /това е официалният термин/ в Лайпциг. Научните изследвания /Forschung/ са също в университета, а не извън него /като в БАН/. Няма защо да се занимаваме тук с пропаганда. Аз съм политически лингвист и съм изследвала периода на 90-те години толкова много, че ми е омръзнало дори. Зная, за какво говорите, но пропагандата на комунистическата идеология е само в социалните мрежи. Друга просто още няма. Къде сте чули да се говори за християндемократи или политическата им платформа? И това време ще дойде. Сега сме в преход и следващите две поколения ще го извършваме. Да се върна към БАН. Неприятно е, че колегията беше използвана, за да се спасяват огромните пенсии на академиците. Те няма да бъдат огромни, обаче. В момента тече одит на БАН, ще бъдат разкрити страшни злоупотреби с имотите, най-вече, реформата ще продължи след няколко месеца, след като има черно на бяло информация за злоупотребите, Централно управление на БАН ще се разформирова, т.е. главата на Октопода ще бъде отсечена, научните институти ще поемат сами инициативата и само и единствено от нея ще зависи дали ще съществуват. Ако са умни, ще използват държавната инвестиция, за да се включат в различни европейски проекти в изпълнение на принципа на субсидиарност, при който работят Европейските институции и се осъществяват европейските политики, включително и в областта на изследванията и иновациите. Пари за наука има в България и нейн основен източник могат да бъдат европейските проекти. Иска се обаче сътрудничество с минимум още две държави-членки, което означава, че единствената грижа на българските учени от БАН е не да скачат по улицата и искат "Ос-тав-ка", това време отмина, то беше през 90-те г. и днес вече е смешно, а да помислят за контакти и сътрудничество с други държави-членки на ЕС. Ясно е, че не става дума за най-развитите, защото те НЯМА ДА НИ ИСКАТ ЗА ПАРТНЬОРИ /аз успешно работя с Германия, но там контактът беше установен още в началото на 90-те г. и съм от обществените науки, но съм изключение, колегата ми в Хайделбергския университет директно ми каза, че той с Източна Европа не работи, една германистка от Словакия и аз сме изключение в неговия списък/. Може да се търси сътрудничество със страните от Прибалтика и Централна Европа, но и те са се научили вече в голяма степен, особено хората от Централна Европа, на дисциплината и спазването на правилата на развитата част от Европа и ние трябва да ги следваме. Строга дисциплина, строго спазване на европейските правила, много работа, а не имитация, както е все още в БАН и успехите ще дойдат. Просто трябва да се пренастроим на европейска вълна. Кой е "Поразяващата уста", бихте ли ме насочили към неговите публикации в сферата на науката? Моля за линкове. Много се съмнявам, че има място за смях при трагичното положение и колапса, който наблюдаваме в българската наука днес. Той е плод на дълги години рушене, макар че съм оптимист за нея.Тя ще се оправи, но стартът й е при много ниски стойности. Закъснението спрямо Западна Европа е с няколко десетилетия. Това наистина е колапс, който беше умело управляван по времето на социализма и който се задълбочи през последните 20 г., защото бившата номенклатура остана в управлението на науката - остаряла и оглупяла в погледа си към миналото, което няма да се върне, защото животът върви напред. Бихте ли цитирали източника, който сте използвали за определението на термина "пропаганда"? Ще коментирам източника Ви.Съвременният научен термин е "манипулация". Терминът "пропаганда" е термин от комунистическата идеология и беше валиден за времето на социализма, включително и у нас. Не зная, защо го използвате, ако сте колега от обществените науки.

Беше извършено 10 %-тно съкращаване, но от вчера г-н Борисов иска "още малко", т.е. още 10 %, което не се споменава официално. Както впрочем е и за другите институции. Големият проблем на БАН са хората над 65 г., пенсионната възраст за учените в Европейския съюз, по няколко причини. Първо, повечето са от номенклатурата и нищо не разбират от съвременна наука. Второ, възрастта си казва думата винаги. Иновациите в науката са свързани с нестандартното поведение и мислене, а то от своя страна е свързано с младите поколения. В Дания и Германия съм виждала екипи, в които около 50% са хора под 35 г., а другите са утвърдени учени. Тези екипи работят добре, младите хора поддържат електронните корпуси /аз съм от обществените и хуманитарните науки/. Големият зор на БАН е да пенсионира учените над 65 г., които се чудят, какви привилегии да си измислят. Става дума за агония. Във ВАК положението е още по-трагично. Там Юхновски, Косев са на 73 г., има и на 78, "младежите" Васил Проданов и Георги Марков са на 64 години. Въобще пълна скръб. Гледаш бяла глава до бяла глава до бяла глава. Аз лично съм възпитана да уважавам възрастните хора, но тук човек се среща с такава наглост, че няма как да се съгласи с управлението на науката от белоглавите мъже. Жените разбира се са второ качество, няма равнопоставеност на половете. Много смешен е въпросът с жените, които са член-кореспонденти и академици.

Това е същият закон от 1972 година: Чл. 5. (1) Дисертационните трудове трябва да бъдат насочени към решаване на научни или научноприложни проблеми, свързани с нуждите на социалистическото развитие на страната, да съответствуват на съвременните постижения на науката и практиката и творчески да ги развиват. ....... Правилник за прилагането му: 22. Към молбата до научния съвет дисертантите прилагат: а) препис от решението на научното звено; б) личен формуляр по установения образец; в) диплом за завършено висше образование; г) дисертационен труд в 4 екземпляра; д) автореферат в 4 екземпляра (на пишеща машина); е) удостоверение за успешно положени изпити откандидатския минимум (от лицата, които не са хабилитирани); ж) отпечатани или приети за печат научни трудове или материали за внедрено творческо постижение, свързани с дисертационния труд, в 1 екземпляр; з) характеристика за деловите, политическите и моралните качества на дисертанта, която се дава съответно от научната организация, предприятието или учреждението, където той работи. Самият закон е от заварените и според Преходните и заключителните разпоредби на Конституцията не се изпълнява в частите, които й противоречат, мисля, че беше &3, ал. 1. Въпреки това, когато аз се хабилитирах, ми поискаха характеристика за политическите качества, на което много се смях, защото питах, от коя партия да си я поискам, след като не съм партиен член. Говоря за 90-те години. Така че козметични промени, неизпълнение в някои части не означава нищо. Законът е от 1972 г. и едва сега беше приет на второ четене на 15 май 2010 г. "Закон за развитие на академичния състав".

Не, няма никаква пропаганда. Има "Закон за научните степени и научните звания" от 1921 г., т.е. отпреди 38 г. В чл. 5 на този закон, който и в момента е действащ, пише, че българските учени са задължени да подпомагат развитието на социализма в страната си. От 20 г. няма социализъм, има партиен плурализъм. От 20 г. няма реформа във висшето образование и науката в България. От юли 2009 г. ПП ГЕРБ /или която и да е партия, която управлява няколко месеца и не е била в управлението през другите 20 години/ е в управлението на държавата и не може да понася негативите от несвършената работа от други управляващи партии през останалите 20 г. В случая само тя се нарича ГЕРБ. Какъв е ефектът, че приключване на двойната администрация - Централно управление на БАН - ще се извърши след одита, след работата на финансиста, който ще стане член на Управителния съвет на БАН за няколко месеца до края на годината? Реалният резултат е забавяне на реформата с още няколко месеца, НЕАТЕСТИРАНЕ ПО БОЛОНСКИЯ ПРОЦЕС и автоматично закъснение на България в реформата с още една година. Учените у нас ще продължават да си бъдат бедни, защото неизвършената реформа ги държи изкуствено от европейското сътрудничество в европейските проекти. Вчера, в протеста на БАН от 19.05.2010 г., те просто бяха УПОТРЕБЕНИ за пореден път. Те не знаеха, че протестът е единствено за запазване на "Закон за БАН" и непромяна на пенсиите от 2400 лева пожизнено за академиците, които скачаха и викаха "Ос-тав-ка". За първи път номенклатурата на БАН беше притисната и реагира агресивно, както можеше да се предполага. Ако Вие сте били член на БКП/ БСП или сте симпатизант, тук става дума единствено за номенклатурата, за комунистическата номенклатура, а не за редовите членове. Трябва ясно да разграничаваме двете неща. Колкото до факта, че колегите от различни институти на БАН бяха принуждавани да се подписват в подкрепа на протеста, става дума за нарушаване на свободата им за изразяване на мнение и пак за стари комунистически навици от времето на социализма - и недоразвития, и развития през 70-те г.

БАН – ЦЕНТРАЛНО УПРАВЛЕНИЕ – АГОНИЯТА НА КРАЯ доц. д-р Любима Йорданова Събитието „Ние, представители на академичната общност от Българска академия на науките, загрижени за критичното състояние на българското образование и наука, Ви призоваваме на митинг-шествие: За компетентно управление на науката и образованието в България! За академична автономия! Да защитим целостта на БАН! Нека на 19 май да бъдем заедно: учени и изследователи, университетски преподаватели и учители, творци и артисти, хора на науката и изкуството, личности, граждани! Нека "бием тъпана" и събудим гражданското съзнание, приспивано от поредица управници, защото утре то може да заспи вечен сън! Нека разобличим онези властници, които демагогстват и настройват масите срещу хората на духа!Митингът ще се проведе на 19 май 2010г. (сряда)”. Така звучи едно съобщение, което получих на електронната си поща. Текстът очевидно съдържа няколко неистини и нека да ги изредя: Висшето образование и науката в България наистина се нуждаят от компетентно управление, но то трябваше да обхване целия 20-годишен период на оттласкване от старата обществена система и в пакета нови закони за висшето образование да приспособи научното законодателство към изискванията, включени в подписаната през 1999 г. от Република България Болонска декларация и да следва политиките на Европейския съюз през десетилетието. Това не беше направено и за този печален факт правителството на ППГЕРБ, което управлява няколко месеца държавата, със сигурност не е виновно, за да бъдат отправени упреци към него. Проблемите са наслоени отдавна, десетилетия. Академичната автономия е факт в България, но тя не означава, че държавните институции, които са на финансиране от държавния бюджет, могат да си позволяват да разпиляват държавните пари и съвсем естествено сега ЦУ на БАН освен финансовия одит ще има назначен и финансов контрольор от правителството. Да защитим целостта на БАН! Ето тук е „заровено кучето.” Тук е голямата болка на номенклатурата в науката, която я управлява както през този 20-годишен период, така и преди него. Страха от загуба на привилегията да не работиш, а само да управляваш без мандатност и получаваш заплата, несъизмерима с пребиваването ти в науката. Страха от загуба на привилегиите, които си имал по време на социализма – пожизнено възнаграждение след пенсионирането според Постановление на Министерския съвет № 203 от 1996 г. чл. 1, актуализирано през 2008 г. пак то време на правителството на Българската социалистическа партия – пожизнено възнаграждение на академиците в размер на основното месечно възнаграждение на народен представител за съответния месец и за член-кореспондентите на БАН – 30% от него. Значи академиците на БАН, хората от комунистическата номенклатура, пожизнено ще получават депутатска заплата? Веднага трябва да си зададем въпроса – за какви заслуги? Какво ги отличава от останалите граждани на Република България? Затова на протестния митинг на БАН преобладаваха побелелите глави на хора в надпенсионна възраст, което се вижда в снимковия материал, защото не става дума за никаква наука, а само и единствено за финансови привилегии на номенклатурата в науката, запазила старите си навици от времето на социализма. Затова и академици, повечето вече пенсионери и мислейки единствено за приходите си като пенсионери, като Иван Юхновски, Васил Проданов, Георги Марков, Михаил Виденов /от науката – БАН и Софийски университет/, Христо Недялков, Антон Дончев /от изкуството/ неистово скандираха „Ос-тав-ка” срещу прозорците на Министерския съвет. [b]За пари, за лично материално облагодетелстване, а не за наука или изкуство! Сред тях няма нобелисти, носители на Наградата „Мария Кюри” на Европейската комисия за постижения в науката или носители на Наградата „Сахаров” на Европейския парламент за свобода на мисълта. Къде е тогава величието?! Колкото до социалистическия стил на изложение, той се открива лесно в езика от времето на социализма, който се използва в посланието. Кой съвременен човек би се осмелил въобще да говори за народа ни като за „маси”? Думата се среща единствено в пролетарската идеология на комунизма. "Нека разобличим онези властници, които демагогстват и настройват масите срещу хората на духа!" Кой днес разобличава? Още една дума от комунистическата идеология, която трябваше да започне да си отива преди 20 години. Лозунгите на протеста – съдържателен план Лозунгите от протеста са много верен индикатор за това, как може да бъде заблудена една общност и да бъде пренасочено вниманието й. Голяма част от тях са подготвени предварително в духа на обвиненията, но има и оригинално лично творчество, което аз, като човек, който 20 г. работя тази материя, изключително много ценя. Ще цитирам обаче първо лозунгите, които представят невярна картина на състоянието. Министерство – има, Образование – няма, Младеж – бяга от BG, Науката – в ликвидация.Акронимът на образователното министерство е весел, но дава невярна представа за ситуацията в България. Младите българи започнаха да напускат страната ни преди 20 г., а никой, включително и МОМН, няма намерение да ликвидира каквото и да било, включително и науката. Там има образовани хора, а образованият човек не ликвидира с лека ръка. Това прави само необразованият или човекът с идеологизирано съзнание. За компетентно управление на науката и образованието.Нали точно компетентността е тази, която заяви необходимостта от реформа, която в България не е правена от 38 /да, трийсет и осем години, толкова е остаряла българската наука, с 38 г./ и започна провеждането й стъпка по стъпка. Именно оставането на науката и образованието без реформа е свидетелство за некомпетентното им управление вече 38 години. Разрухата на БАН е национално предателство. Напълно се солидаризирам с този лозунг, който показва десетилетното незачитане на учените у нас. Той не е свързан с работата на правителството обаче. Разбира се учените с увехтели дрешки, събрани около паметника срещу Народното събрание, са неприятна гледка. Но увехтелите дрешки не са от няколко месеца, а от десетки години. С изключение на номенклатурата в науката и преди 20 г. те бяха с увехтели дрешки. Не липсват и социалистически по характера си лозунги като : „Не на национализацията в БАН” . Ако запитаме човека, който държи лозунга, той едва ли би могъл да посочи, как всъщност се национализира национална наука. Колкото до костюмираните мъже с вратовръзките, които ръководеха протеста, те наистина са тъжна гледва и спомен от времето преди 20 г. Учените, когато работят, са удобно, а не официално, облечени. И обикновено не са на възраст около и над 70 г. Пенсионната възраст на учените в Европейския съюз е 65 г. Ритуалният ковчег, с който образно би трябвало да бъде погребана науката и кръста с отбелязани години – БАН – 1969-2010, също съдържат невярна информация. При създаването си в Браила Българското книжовно дружество е било неправителствена организация, ако използваме съвременното наименование и не е било на държавен бюджет. Така че да не смесваме Българското книжовно дружество с БАН. Това са две съвсем различни неща. Сегашната йерархизирана структура на БАН с две администрации – в научните институти и в Централно управление на БАН е създадена по съветски образец през лятото на 1946 г. Може да разгледате в. „Работническо дело” от юли 1946 г., ако се интересувате от механизма. Определен нонсенс е лозунгът: „Науката – първи приоритет на Европа и последна грижа у нас!” Нали сме европейски граждани? При това вече четири години? Защо не участваме в науката на Европа? По-надолу ще напиша средствата, отделени за развитие на изследванията в държавите-членки на Европейския съюз. И още един лозунг: „Закриването на БАН – стъпка към Третия свят.” Ако става дума за закриването на Централно управление на БАН, даване на автономия на университети за включването им в европейски проекти при силна лична инициатива и липса на допълнителна бюрокрация, която да спъва процеса, тази стъпка би трябвало да бъде не към Третия свят, а към Европейския съюз. Дори тя се изисква от нас като европейски учени. Прокрадва се и ключовата дума от политическата кампания на Българската социалистическа партия от 1990 г., времето, когато вече бившите комунисти трябваше да се нагодят към променената историческа ситуация, без обаче да изпускат врастта. Думата е сполука. Нейната задача е да сплоти лявомислещите учени: „Без наука няма сполука”. И един веселяшки лозунг на младите социолози: „Можем да измерим и вашия рейтинг, затова ли ни закривате?” Разбира се нито министърът, нито правителството са мислили някога да закриват социологията у нас като наука. Показателно обаче е, че по време на изборни кампании социолозите от БАН почти не участват, да не кажа – не участват, което е по-вярно. В медиите са само социолози от неправителствени организации. Не казвам, че е лошо, казвам, че не е психологически правилно и професионално социолозите от БАН да бъдат встрани от горещите проблеми на реформата и мъчителния преход, който се извършва в момента в обществото ни. Позицията на БАН Тя може да се прочете в Декларацията в сайта на БАН-Централно управление http://bas.bg . Протестът е организиран, защото: Ръководството на БАН се е изплашило от новия закон за БАН, който се готви от екипа на министър Игнатов и който няма как да подмине въпроса с огромните пенсии на академиците и член-кореспондентите, осигурени от предишния кабинет със силно присъствие на Българската социалистическа партия. Значи Октоподът все още и жив и действа. Според Декларацията на Общото събрание от 10.05.2010 г. новият закон, който иначе още не съществува, но той целял „фактическото отнемане на нейната автономия и нейното разформироване”. Текстът продължава с прочувствени емоционални лозунги. Значи има решение по текст, който още не съществува, но за който се знае, неизвестно откъде, че отнема автономията на научните звена в БАН, които съставляват не администрацията, а науката. Пореден нонсенс и пореден, но не и последен писък на номенклатурата в Централно управление на БАН, бранеща единствено парите си след пенсия. Говоря за академиците и член-кореспондентите на БАН. Не за учените, а за академиците и член-кореспондентите, привилегированата прослойка от времето на социализма до наши дни. Няма върховенство на закона, няма равнопоставеност на гражданите. Има социализъм. Позицията на Правителството Тя е ясна – контрол. За да има контрол върху бюджетната субсидия, БАН - ЦУ се задължава да въведе длъжността финансов мениджър чрез промени в устава си. Той става член на Управителния съвет на БАН и се назначава след съгласуване между Министерството на финансите и БАН. В Общото събрание на БАН със статут на наблюдатели ще участват представители на български университети. Средствата от имотите на БАН ще бъдат използвани за подпомагане работата на Академията. До края на годината БАН трябва да извърши предприетите реформи./Изявление на Ръководството на БАН и Ръководството на ОС на БАН от 19.05.2010 - http://bas.bg /. За реформирането на БАН Все пак реформа трябва да има и тя трябва да следва насоките на Болонския процес и реформата, която приключи през 2006 г. в развитата част на държавите от Европейския съюз заедно с програмата eLearning за тотална дигитализация на висшето образование в Европа. По силата на тази реформа обучението и научните изследвания са съсредоточени в държавните университети като два клона на науката и висшето образование в Европа и света днес. Обучението е във факултетите, изследванията са в центровете към университетите. Научните изследвания са част от работата на университетите и това българските учени трябва да запомнят много добре. Науката е там, където са младите хора, студентите. Те главно са носителите и внедрителите на иновациите. Децентрализацията на БАН ще продължи и за това действие не ми е необходимо да питам министъра си, защото и той в образователната политика в България трябва да следва Европейските правни разпоредби, тъй като сме държава-членка. Акредитацията на университетите в България по Болонския процес, а не според изискванията на Националната агенция по акредитация, е задължително условие, за да се признават дипломите на българите - висшисти, дипломанти и въобще учените в рамките на Европейския съюз и света и за да може да се ползва сериозно финансиране по европейските програми за иновации и технологии. Автономните научни институти на БАН след приключване съществуването на Централно управление, вероятно след края на тази година, ако не се появи друг ускорител на процеса, трябва бързичко да се присъединят като структури към университетите, за да могат заедно да се акредитират по Болонския процес. Този акт ще облекчи вливането на българското висше образование и наука в Европейското изследователско пространство.Пак сме последни сред държавите-членки на Европейския съюз. И пак ще изпуснем още една календарна година. Постоянно изоставаме от другите държави-членки поради оставането на бившата номенклатура в управлението на науката и най-вече – в БАН. Тя дърпа евроинтеграционните процеси назад във времето. Европейски пари за висше образование и наука има В сайта на Европейската комисия от 30.04.2010 г. се казва: „ЕС е определил бюджет от 50,5 млрд евро за финансовия период 2007-2013 г. Тук не са включени ядрените изследвания, които имат собствен бюджет от 2,7 млрд евро за периода 2007-2013 г.” Българските учени не участват в разпределението на тези финансови средства поради спъването на реформата от комунистическата номенклатура, която преди 20 г. управляваше и сега, макар и остаряла с още 20 години, още управлява науката в България ЦЕНТРАЛИЗИРАНО В ЦЕНТРАЛНО УПРАВЛЕНИЕ НА БАН и спъва развитието й.И още информация. 2009 г. беше „Европейска година на творчеството и иновациите”. Република България не обяви български учен, посланик на Годината. Румъния обаче обяви. На 24.09.2009 г. ресорният комисар Янез Поточник откри в Брюксел разпращателната агенция, която трябва да разпредели 7,5 млрд евро за проекти, свързани с иновации в науката. Първите пилотни 600 проекта вече се финансират. Периодът ще продължи до 2013 г. Българската наука отново не участва. Затова, преди да заключа, ще задам реторичния въпрос: правителството на ППГЕРБ ли е виновно за толкова несвършена работа в областта на висшето образование и науката в България? Отговорът е решително НЕ! На протеста на БАН на 19.05. 2010 г. имаше един лозунг: „БАН е най-европейската институция у нас!” Като учен, който познава стандартите на науката в развитата част на Европа днес, ще кажа, че много се съмнявам в съвременния европейски статус на науката в БАН.

Може би в Северна Корея и Куба, може би там има академици и член-кореспонденти, зная ли? Зная само, че голямата беля с изваждането на науката от Софийския университет е извършена след 9.ІХ.1944 г. и главно през лятото на 1946 г., когато е осъществена "реформата". Сега трябва обратно институтите да се върнат в университетите на държавата, говоря за държавните университети, частните са нещо друго, но може да има сътрудничество. Все пак зная, че именно хора от "Макс Планк" са помогнали на Китай да реформира науката си. В България не може да има академици и защото не може да има академия на мъдрите или великите учени по простата причина, че нямаме нобелисти, носители на други значими международни награди като "Мария Кюри", "Сахаров" и т.н. В сайта на Хайделбергския университет, където съм специализирала, имаше преди време /сега не съм поглеждала скоро/ изредени имената на ОСЕМ нобелисти, които е дал Университетът. Сега ще публикувам нещо ново във връзка с протеста вчера на БАН, 19.05.2010 г.

О Б Р Ъ Щ Е Н И Е К Ъ М Ж У Р Н А Л И С Т И Т Е ЗАКРИВАНЕТО НА ЦЕНТРАЛНО УПРАВЛЕНИЕ НА БАН – Н Е И З Б Е Ж Н О ст.н.с. д-р Любима Йорданова, политолингвист, евролингвист тел. 8 77 65 91, е-mail: ljubima@abv.bg УВАЖАЕМИ ЖУРНАЛИСТИ, В момента в България за първи път от 38 ГОДИНИ се извършва РЕФОРМА във висшето образование и науката. Това означава, че две поколения български учени до голяма степен са „изгубени” за съвременната европейска, а и световна, наука. В развитата част на Европа висшето образование и науката са оформени в структури във висшите училища или университетите – факултетите /образованието и обучението/ и центровете /научните изследвания/. У нас съвременната структура на науката, оформена в БАН, има две администрации – Централно управление на БАН, което е самостоятелно юридическо лице и научните институти и лаборатории на БАН, които също са самостоятелни юридически лица. Налице е излишна администрация и свързаната с нея бюрокрация и излишно двойно администриране на науката – във финансов и идеологически аспект. Налице е йерархизирана структура, която противоречи на ДЕЦЕНТРАЛИЗИРАНАТА ЕВРОПЕЙСКА И СВЕТОВНА НАУКА. Административната структура на БАН, състояща се от две нива – администрация на научните звена и шапка – администрация на Централно управление на БАН нарушава основния принцип на децентрализация на науката, която е част от реформата, извършена в европейските университети с цел акредитация по Болонския процес. Само ще припомня, че Република България подписа БОЛОНСКАТА ДЕКЛАРАЦИЯ през 1999 г. и трябва да спазва разпоредбите й с цел признаване на българските дипломи на цялата територия на Европейския съюз и в света, а не само в България. Затова трябва да подкрепим реформата, осъществявана от екипа на министър Сергей Игнатов, който е първият министър в сферата на образованието и науката, който се престраши да започне структурната реформа. Министър Сергей Игнатов има необходимата професионална подготовка като учен и администратор в науката, участва в съвещанията на образователните министри в Брюксел и знае как да проведе реформата.

ДЕЦЕНТРАЛИЗАЦИЯТА НА БАН – ВТОРА КРАЧКА ОТ РЕФОРМАТА НА МИНИСТЪР СЕРГЕЙ ИГНАТОВ Любима Йорданова, политолингвист, евролингвист …и много имена и лесна слава годините без жал ще пометат, ил’ ще покрие плесен на забрава… Иван Вазов „Научните институти да се отделят от БАН и да станат самостоятелни изследователски институти, чието финансиране ще се извършва като на второстепенни разпоредители. Това включва предложението за промени в Закона за БАН, което се очаква да бъде внесено за разглеждане през следващата седмица.” - http://www.infoweek.bg/tab_it/it.php?show_category=1&show_sub_category=1&id=3573 (5.05.2010) . Така стартира втората крачка от реформата на висшето образование и науката в България. Първата беше направена с приемането на второ четене в Народното събрание на „Закон за развитието на академичния състав”, с който децентрализацията като основен процес на образователната реформа в България закрива Висшата атестационна комисия в качеството й на йерархизиран орган, по-скоро за идеологически контрол, отколкото за наука, архаичен остатък в обществената системата от времето на социализма. СЪДБАТА НА ЦЕНТРАЛНО УПРАВЛЕНИЕ НА БАН – ИДЕИ Следващата седмица се очаква предложението за промени в „Закон за БАН”. Как би трябвало да изглежда Българската академия на науките, съобразено с изискванията на еврочленството на България? 1. Защо е необходимо да приключи съществуването на Централно управление на БАН Централно управление на БАН е една напълно излишна административна структура, тъй като научните институти и лаборатории на БАН са самостоятелни юридически лица. Йерархизирането на науката е само съществена пречка, тъй като част от финансирането – командироване на учените от научните институти в чужбина, международни договори за сътрудничество и др. се уреждат от Централно управление на БАН. Така научните институти нямат необходимата им самостоятелност, за да разгърнат креативността и енергията си особено през последните четири години на пълноправно членство на Република България в Европейския съюз и сами да сключват договори в рамките на Единното европейско изследователско пространство на базата на установени контакти с чуждестранните си колеги. В епохата на социализма Централно управление на БАН беше основният идеологически цензор, що се отнася до подбора и провежданата изкуствена селекция на учените по политически признак. Особено зловеща роля играеше служба „Личен състав”. В годините след 1989 г. нещата не се промениха. В ръководството на науката останаха същите хора, които я управляваха преди 20 г. С тях остана и идеологическият контрол, и изкуствената селекция на учените. Особено за обществените науки този факт си означаваше реална тяхна смърт. И сега в научните институти на БАН под влияние на Централно управление на БАН е наложена идеологическа цензура за изследване на първите години от демократичния преход в България след 1989 г. Може да изглежда невероятно, но за 20 г. дори не беше създаден Институт по политология, при положение, че партийният плурализъм е един от Копенхагенските критерии за членство на държава в ЕС. Европейската тема също е забранена за изследване, вече повече от 10 г. от датата 10.12.1999 г., когато на Срещата на върха в Хелзинки името на държавата ни беше прочетено сред страните, получили покана за започване на преговори за пълноправно членство. Следва да обобщя, че като финансов и идеологически контрольор в българската наука Централно управление на БАН изчерпи функциите си по отношение на българското общество и е необходимо да бъде закрито. Само ще припомня историческия факт, че този облик БАН е придобила насилствено през 1946 г. 2. Как да се осъществи реформата в Централно управление на БАН Сега най-важното е реформата да бъде проведена на възможно най-ниска социална цена. Голямата част от учените, които пребивават в сградата на пл. „Народно събрание”, са в надпенсионната възраст за учените в Европейския съюз – 65 г. и те ще се пенсионират. Онази малка част, ако въобще има такава, под 65 г., ще се прибере в съответния научен институт. Някои служби обаче трябва да останат да съществуват и обслужват новата структура. Библиотеката задължително трябва да остане и се дигитализира чрез европейски програми, защото в България вече неимоверно нарастна броят на хората, които предпочитат виртуалната форма на четене. Трябва да останат да функционират също така службите на деловодството и финансовата служба. Бих предложила сградата да се превърне в Център за европейска комуникация. Макар и с 10-годишно закъснение /през лятото на 2000 г. Европейската комисия публикува „Комуникационна стратегия по разширяването/, трябва да се разработи въпросът за европейската комуникация с включването на специалисти на интердисциплинарен и транснационален принцип. Транснационалното сътрудничество ще се изразява на първо време в консултиране, а след това – и в общи проекти. Интердисциплинарният екип ще включва електронни специалисти, защото цялата информация ще е дигитализирана. Освен това са необходими преводачи от английски, френски и немски език, специалисти по писмен превод, както и езиковеди-българисти, които да кодифицират евротерминологията за употреба в България. Същото се отнася и за имената на служителите от Европейските институции и органи. Следващата задача е създаването на БЪЛГАРСКИ ЕВРОРЕЧНИК, енциклопедичен като тип речник, който да обясни значението на евротермина и функциите на назованото – институция, орган, действие, специфични за Европейския съюз. Третата и постоянно действаща задача е създаването на модули с лекции за виртуално обучение (eLearning) за Европейския съюз – с текстове, документи, линкове за допълнителна информация, глосар с кратко обяснение на непознатите термини от лекцията и задачи за обучаемите. Тези модули ще включват информация за Европейския съюз – общо и по секторни политики. През тези специализирания обучения трябва да преминат всички държавни служители от законодателната и изпълнителната власт. Демократичните принципи на гражданското общество включват и размествания на социалните пластове. В Народното събрание попадат хора, които до този момент не са се занимавали специализирано с европейска проблематика. За да хармонизират законодателството, те трябва да познават директивите и др. най-нови европейски документи. Единственият път в това отношение е обучението. Лекционните курсове постоянно ще се обновяват с най-нови материали за политиките на Европейския съюз. Важно е Центърът за европейска комуникация да бъде разположен в непосредствена близост до Народното събрание за улеснение на депутатите в тяхната работа, за да могат да си направят бързо справките или да вземат документи, които да отнесат по районите си в страната. ВИСШИТЕ УЧИЛИЩА – АКРЕДИТАЦИЯ ПО БОЛОНСКИЯ ПРОЦЕС Министерството на образованието, младежта и науката предвижда до края на годината да бъде представен за обсъждане в Народното събрание „Закон за висшето образование”. „В плановете на МОМН влиза изготвянато до края на годината на Закона за висше образование, с който ще се реши както вътрешната, така и международната мобилност на студентите и ще се регламентират бакалавърските, магистърските и докторските програми. Очаква се още академичното управление да бъде разделено от финансово-стопанското.” http://www.infoweek.bg/tab_it/it.php?show_category=1&show_sub_category=1&id=3573 (5.05.2010) . Как би трябвало обаче да изглежда структурата на университетите, как тя трябва да съчетае образователното и изследователското начало в българската наука? Ако погледнем структурата на европейските университети след реформата и акредитацията им по Болонския процес, която в основни линии завърши през 2006 г., ще видим, че те включват две основни направления – /1/ образование и обучение, съсредоточено във факултетите и /2/ научни изследвания, съсредоточени в изследователски центрове. Можем да разгледаме сайтовете на Университета в Копенхаген, Университета в Хайделберг, Виенския университет, Университета в Стокхолм, Университета в Хелзинки и т.н. Университетската структура е една и съща – факултети и центрове. Тези изследователски центрове ще се създадат в свободно сътрудничество между университетите и научните институти на Българската академия на науките. Просто международните договори /в частност договорите за тристранно и многостранно сътрудничество в рамките на общото Европейско изследователско пространство/ ще бъдат сключвани от ректорите на университетите и в България, както е в другите държави-членки на Европейския съюз. Още повече, че едно от последните действия на Европейската комисия е насочено към намаляване на бюрокрацията при финансиране на научните изследвания - http://ec.europa.eu/news/science/100430_bg.htm . „ЕС е определил бюджет от 50,5 млрд. евро за финансовия период 2007-2013 г. Тук не са включени ядрените изследвания, които имат собствен бюджет от 2,7 млрд. евро за периода 2007-2011 г.” /пак там/ Изключително важно е учените от България да се включат в този общ европейски процес на финансиране, но това включване ще стане възможно едва след провеждане на необходимата структурна реформа. Подобна структура би облекчила акредитацията на българските университети /или висшите училища/ по Болонския процес, което означава от една страна признаване на дипломите на бакалаврите, магистрите и докторите в другите държави-членки на ЕС, което е важно с оглед намиране на работа и в другите 26 държави на ЕС. От друга страна акредитацията ще улесни участието на българските учени в Европейското изследователско пространство, мобилността на студенти, преподаватели и изследователи в Европа, участие в различни обучителни и изследователски програми, както вече писах по-горе. Процесът на реформи е неизбежен и колкото по-бързо бъде осъществен, толкова по-бързо ще се успокои научната общност в България, ще забрави емоцията и ще се върне към работата си. Учените са хора, които имат нужда от спокойствие и самота, за да работят успешно. Реформата ще им осигури тези условия за труд. Всичко останало зависи от тяхната лична активност. Няма благоденствие без положен труд.

ЗА ПРИЗИВА И ЗА АНТИПРИЗИВА или ЗА МЛАДИТЕ УЧЕНИ И НАЧИНА ИМ НА УПОТРЕБА доц. д-р Любима Йорданова От 38 години не е имало реформа в реда и начина за присъждане на научни степени и научни звания в България. Цели 38 години. Две поколения учени и никаква реформа. А тя е свързана с израстването на учените във висшето образование и науката у нас и тъй като няма само национална наука, въпросът засяга и един друг, не по-маловажен въпрос – за статуса на българския учен в европейски и световен контекст. „Законът за научните степени и научните звания” и от 1972 г. Макар и козметично преправян през годините, той продължава да буди смях с идеологическите си аспекти, с изискването си да се подпомага развитието на социализма у нас, както и с правилника си, който изисква характеристика от партийния секретар, от партийната, комсомолската и профсъюзната организация при кандидатстване и т.н. и т.н. От 20 г. социализмът го няма като обществена система, в нея отдавна доминира партийният плурализъм, разбил тоталитарната обществена система, от четири години държавата ни е пълноправен член на Европейския съюз, но навиците и стереотипите от социалистическо време все още не са си отишли и не са заменени с други, които изисква съвременното обществено развитие на България, включително и в сферата на висшето образование и науката. Посоченият закон обаче е и невалиден в частите си, в които противоречи на Конституцията на Република България според параграф 3, алинея 1 от Преходните и заключителните разпоредби на самата Конституция в качеството си на ЗАВАРЕН ЗАКОН. Въпреки това по него вече 20 г. се раздават дипломи на хората с надвисше образование. „Манджа с грозде”, ако си позволим да използваме един простонароден разговорен израз, който като че ли си е съвсем на мястото в контекста на съвременната българска наука – изостанала с десетилетия от стандартите на съвременната европейска и световна наука, демодирана, лошо оборудвана, бедна. И така, на 15 април 2010 г. на второ четене в Народното събрание беше приет „Закон за развитие на академичния състав”, който още не е публикуван в „Държавен вестник” и може да бъде коментиран само в най-общите си положения. Едва ли някой сериозен учен си е въобразявал, че статуквото няма да скочи в защита на привилегиите си, с които сега трябва да се раздели, че академици, член-кореспонденти, професори, старши научни сътрудници първа степен от БАН, доктори на науките и т.н. няма да нададат вой срещу новия закон, ликвидиращ привилегиите, с които са се ползвали в старата комунистическа система на науката в България. Тя така и не беше разградена през изминалите 20 г. на уж демократичен преход. Едно поколение и историческият преход не е извършен докрай. Но фактът, че старата номенклатура вплете в мрежите си и младите хора и ги хвърли като стръв да защитават привилегиите й с оставане на статуквото в науката, преля чашата. Просто изчаках реакциите, които не закъсняха в интернет. Затова в следващите редове ще коментирам части от призива на протеста с организатори сдруженията „Когито”, ИРИОН и др. - http://priziv.org/index.php?option=com_content&task=view&id=271&Itemid=1 . А като чета имената на неправителствените организации, които подкрепят протеста, ми е пределно ясно, че действително изразът „неправителствена организация” в България може да се употребява единствено като не особено почтен израз. Сред тях са „Съюзът на учените в България” /тоталитарна организация/, „Гражданско движение за защита на науката и образованието в България” /също тоталитарна организация, от кого и от какво трябва да бъде защитавано висшето образование, има си европейски норми, които просто трябва да се транспонират в българското висше образование, те съвсем не са лоши, европейската наука е доста по-развита от българската, говорим за десетилетия разлика/, сдружение „Юристи за правова държава” /те пък защо не се занимават с нереформираната съдебна система, нали именно правовата държава изисква съвременни закони, а не закони от 1972 г. в науката/, фондация „Български адвокати за правата на човека”/кой е нарушил правата на учените в България освен остарелият закон от 1972 г. с идеологическите си аспекти, за обществените науки – политология, социология и др. това изискване си е реална смърт/. Критика и аргументация Критиката на младите учени е, че в новия закон „няма критерии по същество за това, коя длъжност срещу какви минимални изисквания се заема. Съществуват само формални правила и процедури за заемането им”. Да, така е. Това е законова рамка. Конкретизацията е различна за различните университети и различните специалности, но критериите са критериите на съвременна наука, която е европейска и световна. Те би трябвало да се познават по места. Просто висшето образование и науката в България се ДЕЦЕНТРАЛИЗИРАТ, за да се хармонизират със световната наука, която винаги е била децентрализирана. Пирамидалната структура в България е наследство от социализма и е създадена с насилие през 1946 г. „Не е известно длъжностите признават ли се от другите научни/ учебни институции в страната и в чужбина, където държавно гарантираните дипломи, подкрепени с международни споразумения имаха признание досега”. Това твърдение не е вярно. През 2005 г. Европейската комисия създаде документ, свързан с признаване на квалификациите, който дава права на държавите-членки на Европейския съюз сами да решават при назначаване на специалисти от друга държава-членка. Всяка държава-членка, всяка фирма дори сама определя степента на обучение, което изисква от новоназначения специалист. Това е също част от децентрализацията и основния принцип на Европейския съюз – принципа на субсидиарност, т.е. решенията да се вземат на възможно по-ниско равнище до гражданите. Само по отношение на специалността „Право” изискванията са много високи поради различното усвояване на нормите на европейското право особено в новоприсъединилите се държави. Това не е дискриминация а изискване за спазване на европейските норми. „Степените и длъжностите се заемат при оценка от 5-(или 7-)членки, назначени и платени от ректора /директора в БАН, СА/. Факт, който е недвусмислена предпоставка за корупционни практики и злоупотреби с власт.” Едва ли заплащането на труда за рецензията непременно трябва да се свързва с корупционни практики. Подобно твърдение е свързано с реалностите в България днес, когато е в сила старият закон, но не и в науката и висшето образование като такива. Плаща се за извършена работа, плаща се на специалист от съответната тясна научна област, а не на партиен другар, който ще изпълни партийното си поръчение, не на приятел, който има друга специалност. Този специалист най-добре може да представи и аргументира приносите на дисертанта, кандидата за академична длъжност, като за специалности с малък брой специалисти в България или нови специалности ще се назначават рецензенти от чужбина. Тази е и нормалната практика в развитите държави, наднационалното развитие на съответната национална наука и висше образование. На преден план за първи път в България се появяват най-после знанията на специалиста, които трябва да бъдат единствено водещи при преценката на постиженията, а не идеологическите критерии, които сега се прилагат в цялата йерархия на висшето образование и науката, като се стигне до Висшата атестационна комисия и работата й за утвърждаване на старото статукво и идеологията му. „За получаване на степента доктор няма критерии /напр. да се изисква поне минимален научен принос/. Затова пък тя дава големи права – например човек веднага след защита на докторантура може да кандидатства и да стане професор! Колко ли „спешни” професори ще получим веднага след приемането на този закон? Дори някои законотворци са бързи кандидати за такива длъжности!” И тук има неразбиране. Научният принос се определя различно за различните клонове на науката. Критериите във физиката, химията, биологията не могат да бъдат приложени към обществените науки например. Научният принос се съизмерва със състоянието на науката най-малко на европейско равнище, което трябва да се покрие от работата на дисертанта. След докторантура човек може да кандидатства за доцент, а не за професор. Терминът „спешни” професори е поредният нонсенс. Бил Гейтс напредна в информационните технологии, без да е професор, още по-малко „спешен”, интересен термин. Отново критерият за отричане на новия закон е свързан с „отлежаването” на кадрите. Какъв е смисълът човек да става професор на 60 и над 60 години? Не е ли по-добра практиката хабилитацията да се получава на възраст около 35-40 г., за да има време човек за няколко години да се научи да попълва и кандидатства в европейски проекти и след 40 г. да управлява подобни проекти в науката, които изискват участие на учени от най-малко три държави-членки? Не е ли за предпочитане практиката в развитите европейски и неевропейски държави? Защо отправната точка е винаги статуквото на социалистическата наука в България? И този текст са го писали млади учени? Едва ли. Младостта е креативна и иновативна. Природен закон. „Всичко това, кокта и фактът, че науката и висшето образование, макар и мизерно финансирани, са все пак работещи системи, поддържани от достатъчно компетентни учени и преподаватели ни карат да ИЗИСКВАМЕ от Правителството един безпристрастен, достатъчно добре дефиниран и съгласуван с останалото законодателство закон за академичното развитие. Поради това настояваме за вето от страна на Президента, предвид че законът бе приет със светкавична бързина вчера!” Факт е, че науката и висшето образование в България са мизерно финансиране и вината за това е именно в неподготвеността на учените за участие в единното Европейско изследователско пространство. Вече бившият ресорен комисар за изследванията и иновациите Янез Поточник откри на 24 септември 2009 г., в Европейската година на творчеството и иновациите, в Брюксел Изпълнителната агенция, която разполага до 2013 г.със 7,5 милиарда евро за учените на Европейския съюз. Беше обявено стартирането на 600 пилотни иновативни проекта. Просто българските учени не са все още част от Европейското изследователско пространство. Толкова за компетентността и за достатъчната компетентност на българските учени. Пари за наука има, но те се вземат със знания и много, много труд. Използването на думата безпристрастен тук е неуместно, защото българското законодателство трябва да бъде хармонизирано с европейското и това е изискване по Копенхагенските критерии за членство в ЕС. Идеята за вето от страна на Президента не е лоша, но само като идея. Все пак трябва да се има предвид и личността, до която се отправя молбата. Ако се погледне сайтът на Президента - http://www.president.bg/p_bio.php , могат да се направят следните наблюдения. През 1981 г. президентът Първанов завършва университета и веднага е назначен като научен сътрудник в Института по история на БКП. Първата стъпка в науката е направена мълниеносно в противоречие с практиката да работиш като проучвател няколко години. През 1989 г. е вече старши научен сътрудник в същия институт. Значи за осем години той прехвърква през три степени на званието научен сътрудник, защитава докторат и се хабилитира, това са пет стъпала в йерархията, нещо непостижимо, ако се спазва остарелият Закон от 1972 г. Ясно е, че летящият старт е имал политическа и идеологическа подкрепа. Самата дисертация е за Димитър Благоев, който в моя учебник по история беше представен като „тесен социалист”, т.е. комунист, а в биографията на президента Първанов пише, че той се е занимавал с „ранния период на българската социалдемокрация”, което си е чиста неистина. Така че вето, от кого и с каква цел, връщане назад във времето, ново утвърждаване на социализма в българското висше образование и науката на България? Това ли искат протестиращите? Едва ли. Искат го тези, които са написали и подали текста. Старите, а не младите учени. „Ние искаме чрез нормални условия за труд и за научни постижения всеки от нас да има правото на научни успехи и оттам и на академична кариера.” Нормалните условия за труд се създават и предвид нестабилността на българската икономика би било добре българските учени да се насочат към европейските проекти, които задължително изискват сътрудничество с други европейски държави, членове на ЕС. Правото на научни успехи е свързано с количество и качество вложен труд, иначе никой не е отнел това право дори сега, по стария Закон от 1972 г. В заключение ще кажа, че исканията на протестиращите млади хора от полето на науката е по-скоро емоционален вик за подобряване, а не аргументирано противопоставяне на разумния и балансиран „Закон за развитието на академичния състав”, в който е направен разумен компромис със статуквото с оставането на научната степен „доктор на науките” /голям доктор/ на доизживяване. В практиката на развитите държави има само един доктор /малък доктор/ и той е последната степен на висшето образование, обхващащо бакалавър, магистър и доктор. Новият закон създава рамката на децентрализираното българско висше образование и наука. Какво предстои? Предстои акредитация на българските висши училища, а не вузове, както пише в призива. Това е дума от времето на социализма, ясно е кой е писал текста, не младите учени, тя не е дума от техния речник! Акредитацията трябва да бъде по Болонския процес, който за развитите държави от Европейския съюз завърши заедно с програмата за дигитализация на висшето образование eLearning през 2006 г. Ако висшите училища в България не се акредитират по Болонския процес, ясно е, че няма да има пари от европейски проекти. БАН не може да се акредитира по Болонския процес, защото няма факултети, студенти, не е висше училище. Единствената възможност на институтите от БАН, уедрени като центрове, е да се водят административно към структурата на университетите. Съвременните европейски университети включват факултети /обучение/ и изследователски центрове /научни изследвания/. Вижте структурата на който искате от европейските университети. Просто влезте в сайтовете им – Копенхагески, Стокхолмски, Университета в Хелзинки, Виенският университет, Сорбоната и т.н. Това трябва да направи и България. Отделянето на науката в БАН и отдалечаването й от университетите просто лиши българската наука от иновативното мислене на студентите, което не само че е много голяма грешка, но и престъпление спрямо науката. Пътят е Болоня, трябва да го следваме. През 1999 г. Република България заедно с други държави е подписала Болонската декларация и трябва да изпълни съдържанието й. Тези усилия ще доведат до признаване на квалификациите на българските висшисти и ще улеснят кандидатстването им за работа в други държави-членки на ЕС.