ljubima

Много агресия, много нещо. Текстът "Гордост е да служиш в редовете на България и МеВеРе" е добър, защото цели въздействие и то е поднесено чрез линейното разположение на двете думи - "България" и "МеВеРе". Акцентът тук е думата "гордост" и тя има мобилизираща функция по отношение на хората, обединени от професията на полицая. От характеристиката, която си си направил сам, личи, че си всестранно развита личност. Няма лошо, но защо не вземеш да позабравиш социализма? Защо само той е в главата ти? Че и публикувате снимка на министър Цветанов и се кълнете, че организираната акция в нета не е срещу него. Така е, акцията е добре заплатена и е срещу него. Знаеш ли защо? Защото полицията пое по нов път и има вероятност законите да започнат и да се спазват. А правовата държава не е удобна за хората от корупционните мрежи, които създадоха и организираната престъпност. Изпълнителят, композиторът и поетът, както и аранжьорът са само жертви на това целенасочено опозоряване на министър Цветанов през медиите. Хайде сети се сега, коя партия има нужда от подобно опозоряване, което няма нищо общо нито с работата на самия министър Цветанов, нито с работата на полицаите. Двата побоя над българските граждани през 1997 г. и през 2009 г. бяха все през януари и все по време на правителство на БСП. Кой насъска полицаите срещу хората? Те ли са виновни или управляващата партия тогава? На БСП редовно не й върви през януари. И двете събития са отразени от мене в съответните анализи. ПР-ът на всяко управление е в сериозното отношение към управлението. Партийната принадлежност не е от значение, най-после живеем в условия на партиен плурализъм. И Веско Маринов може да пее, за която си партия поиска. Той е човек на изкуството, не партиен функционер. Толкова обществена енергия се изхаби покрай химна на МВР, за да бъде опозорена една песничка на една браншова организация, написана по повод 131-та й годишнина. Полицаите, които не бяха на работа,както и роднините им се събраха в зала № 1 на НДК, за да се отделят от трудното си ежедневие и да празнуват два часа. Празникът отмина. Не отмина обаче злобата на изгубилите властта преди една година. Длъжни ли сме да търпим тази злоба? Защо например никой не се занимава с работата на президента Първанов? Той въобще работи ли? Знае ли някой, какво работи българският президент? Да ти пусна една песничка на Веселин Маринов, за да се успокоиш най-после. Полицията ни е такава, каквато е науката ни, висшето ни образование /изостанали с десетилетия от европейските стандарти/и всяка друга сфера в държавата - изостанала и бедна. Това положение можем и трябва да променим. Чуй това - http://www.youtube.com/watch#!v=jw1tmjDUwuU&feature=related . Подарявам ти я за добро настроение

Песента не е боклук - и като текст, и като мелодия, и като изпълнение, и като въздействие върху професионалната аудитория. Много се съмнявам, че клетвените заклинания в нета са от хора с музикално или литературно образование. Просто си плюем така, по български, след като нямаме никакви аргументи. Защо поръчковото изпълнение да бъде "долно и срамно". Ако се върнем няколко века назад именно монарсите са поръчвали и картините на художниците, сега признавани за шедьоври, и музикални произведения, и пребиваване на оркестри в някои графство за известно време. Сещам се за "Прощалната симфония", написана като леко намигване към граф Естерхази, че музикантите биха искали вече да се приберат у дома. Защо е срамно идеята за някоя песен да се появи ненадейно и то в приятелски кръг? През 90-те г. отразявах мирните протести на гражданите в България и Кирил Маричков ми беше казал, че се е сетил случайно за песента "Аз не съм комунист и никога няма да бъда..., извадил лист и започнал да пише. Такъв е творческият процес. Не знаеш, кога ще ти хрумне идея и бързаш да я запишеш, за да не отлети. Защо в България полицията още не е "моята полиция". Ами защото 20 г. не стигат, за да се разделим с един исторически период на страх. Ще стане, но постепенно. Трябва да й помогнем да стане "родна и наша". Негативите само при полицията ли са? Ами другите сфери? Ами науката, моята сфера, която още се управлява от хора от комунистическата номенклатура и Държавна сигурност, хора вече на 70-80 години, уж учени - академици и член-кореспонденти, а всъщност комунистическа номенклатура? Къде им са научните открития? На физиците, фимиците и т.н.? Те дали са "на ти" с "Дигиталната адженда" на Европейската комисия? Добре е всеки да се вгледа в своята сфера и да се постарае да направи нещо за подобряването й. И ОЩЕ НЕЩО. ПЕРМАНЕНТНА РЕВОЛЮЦИЯ НЕ НИ ТРЯБВА. ВЕЧЕ Е ВРЕМЕ ДА СЕ СПРЕМ. ВЕЧЕ Е ВРЕМЕ ДА ПОРАСНЕМ. ВЕЧЕ Е ВРЕМЕ ДА ЗАПОЧНЕМ ДА МИСЛИМ. ВЕЧЕ Е ВРЕМЕ ДА ЗАПРЕТНЕМ РЪКАВИ. ВЕЧЕ Е ВРЕМЕ ДА ПОРАБОТИМ.

Съвсем сериозно твърдя, че силовите професии, именно военните и полицията, имат своя, затворена система със свой ред и специално възпитание на хората от професията. Там, а не в друга система - финансите, здравеопазването и пр.- е развита системата на отличията за проявена храброст, себеотрицание, героизъм. Съвсем сериозно твърдя, че и в двете професии са на почит именно героизмът, гордостта, честта, достоинството. Съвсем сериозно твърдя, че критиката срещу химна на МВР не е сериозна а политическа манипулация, дело на идеологическия апарат на БСП и е насочена лично срещу министър Цветан Цветанов и акциите на полицията през последната година за овладяване на организираната престъпност. Съвсем сериозно твърдя, че за съжаление блогъри с не много исторически опит, главно хора от техническите дисциплини, които по-малко от професионалистите разбират от идеология, политически език, манипулация и пр., се хванаха на въдицата на БСП и започнаха да ни убеждават, колко е остаряло да се говори за химни в наше време /тогава да забраним и българския химн, защо не?!/. Съвсем сериозно твърдя, че ако сме в цивилизована европейска държава, медиите, които раздухаха изкуствено конфликта, ще се извинят пак чрез медиите на авторите на песента и изпълнителя. Но съзнавам, че сме примитивна балканска страна, недокосната от европейската цивилизация. Съвсем сериозно твърдя, че опозоряването на хора чрез медиите е част от комунистическото възпитание на същите тези хора, които имат претенции да бъдат антикомунисти.

Това вече е разговор. Аз не съм мечтала да стана партизанка, защото винаги съм ги съжалявала тези хора, неуки, необразовани, тръгнали с оръжие срещу държавата. Е, аз съм от семейство на "врагове на народа". Това не ми пречи да обичам вихрената поезия на Смирненски. Само като поезия, разбира се, не като идеология. Защо е това тъпо сравнение със соца? Преди това не е ли имала история България? И не са ли били създавани подобни песни? Някой ми пусна химна на полицията от Сингапур. А защо не се сочат примери от българската история? Защото не я познаваме, нали. Не познаваме историята си преди 1944 г. Освен социализъм друго няма. Песента се помни лесно и е приятна за слушане. Тя влиза в редицата от песни на В.Маринов - за българския войник, за летеца, за моряка, които минаха незабелязано. Сега обаче, нали трябва да унищожим политическия противник, т.е. Цветанов. Как? Като го дискредитираме. Досега не съм чула или прочела един сносен аргумент срещу песента. Балетистите били "нежни", вижте клипа, движенията са стилизирани и показват професионални движения, характерни за полицията. Братство не трябвало да се римува с богатство, все дивотии, нали? Защо? И тези хора, които уж са сценаристи, не са и чували за явлението многозначност при думите? Веско не им харесвал, затова му слагат обици в клип. Разбирате ли, че това е безпомощност? И КАК ТАКА СЕ ВЪРЗАХТЕ НА ТРИКОВЕТЕ НА БСП, ЧИИТО МАНИПУЛАТИВНИ МРЕЖИ ОПАСВАТ НЕТА? И ТРЪГНАХТЕ ДА Й СЛУЖИТЕ?

Сега вижте отново клипа "Нашата полиция". Слушай текста, музиката, вдъхновеното изпълнение на Веселин Маринов. Преди този химн на МВР той имаше песен за моряка, песен за летеца, песен за българския войник, но политическата критика нещо не ги забеляза. Те са написани в същия стил. Сега, за да бъде уязвен министър Цветан Цветанов, за да бъде дискредитирана полицията, която най-после започна да си върши работата и да разкръсва корупционните мрежи и мрежите на организираната престъпност, изведнъж един поп-изпълнител, един добър поет и един добър композитор трябва да станат изкупителна жертва. Защо? Заради страховата реакция на престъпниците - http://www.youtube.com/watch?v=1iHzkHVl5rA&translated=1 Впрочем думата "братство" е употребена в ироничен смисъл и назовава иносказателно престъпниците. В този план е съвсем нормално да бъде римувана с думата "богатство", употребена също в негативен план.

Защо цитираш мъртви поети? Цитирай съвременни. Не че имам нещо против "Две хубави очи, душата на дете,/ душата на дете в две хубави очи. /Не искат и не обещават те..." Кой не обича Яворов, но той е друга епоха. Как ти личи, че си живял при социализма. Само социалистически човек може да говори за поет като за "професионален придворен шут и блюдолизец". Не демонстрирай тук собственото си поведение в другата епоха. Ако се пренесем в някоя от страните с развити демокрации, гражданинът, който и да е, ще се сети да говори единствено за поезия, защото поетът не е шут, а именно поет. Кое е лошото на: "За две ръце, протегнати насреща, / земята бих до края извървял,/ за две очи, като звезди горещи/ аз цялата си топлина бих дал." Ало-о-о, каква оценка имаше по литература? Да те питам ли? Нещата са пределно ясни. Комплексираният човек прикрива комплексите си с демонстрация на "знания" и най-вече - с отрицание, повода, който ни събра в тази тема.

http://www.youtube.com/watch?v=Sa1NW36VTB0&translated=1 Това е една от композициите на Тончо Русев, изпълнена от Васил Найденов. Други негови песни, изпълнявани от В.Найденов - "Телефонна любов", /заедно със Силвия Кацарова/ "Огън от любов", "Клоунът" /според мене е върха в изпълнителското му изкуство/, "Чудо". Т.Русев е писал песни за Лили Иванова, дует "Ритон", Георги Христов, Росица Кирилова, Веселин Маринов, Петь Боюклиева, Камелия Тодорова, Кичка Бодурова, Стефка Берова и Косара Марчинкова, а също и за Ваня Костова - "Закъсняла любов". Този човек и неговата музика трябваше да бъдат обругани в нета като страхова реакция на хора, които още не са се освободили от страха си от комунизма и в поведението си показват именно неговата агресия, агресията на комунистическата идеология, която след като се е освободила от офицерите през 1946 г., а погнала професорите от Софийския университет, след това духовенството, учителите, журналистите, въобще хората на духовността. Още две поколения и от комунизма няма да има и помен.

ЗА ДВЕ РЪЦЕ Текст: Евтим Евтимов За две ръце, протегнати насреща, земята бих до края извървял. За две очи, като звезди горещи аз цялата си топлина бих дал. За две слова, от мене вдъхновени, най-хубавите думи бих редил. За две сълзи, изплакани за мене, аз всички океани бих изпил. Как малко исках аз, по зрънце само по капка от далечен, чакан дъжд. А ти дойде наистина голяма и всичко ми донесе изведнъж. Донесе ми от ветрове заръка, пожари звездни, за да не тъжа, от мъка - песен, а от песен - мъка и аз не зная как ще издържа. Голям поет. Не бях стигала до него за мой срам, а съм завършила българска филология. Нали чета само лингвистика? Трябваше да стане това недоразумение и хората, живели при социализма и познаващи милицията, а не полицията, да изсипят страховете си в медиите, за да стигна до Евтим Евтимов. Препоръчвам ви интимната му лирика. Заслужава си. И като си помисля, че в училище обичах литературата...

Вж. клипа по стихове на Евтим Евтимов "За две ръце" -

Вж. видеото на Тони по стихове на Евтим Евтимов и музика "Серенада" от Франц Шуберт - И ВСИЧКО ПАК Е ВЕЧНО Голямото е в малките ни дни, понякога - съвсем обикновени. Една тревичка, спряна отстрани, улавя думите като антени. Една калинка с шарени крила, застанала на белия прозорец, донася от далечните поля забравения дъх на прясна оран. Едно покрито кладенче със лист, намерено сред камъните тежки, подсказва, че животът пак е чист, макар понякога да правим грешки. Една светулка, влязла у дома, от мислите за мрака ни спасява. Една пътека, слязла под земя, усещането за смъртта създава. И всичко пак е вечно. Под звезди, застанал прав, един човек се смее. Едно дърво на хълма посади и векове в листата му живее.

Препоръчвам ви да изберете в google "Евтим Евтимов" и да се запознаете с текстовете на поета. Ще цитирам само един: "Страхът убива, бавно ни убива/ и после ни превръща в подлеци..." Невероятна любовна поезия, вижте клиповете и текстовете на "Грешница", "За две ръце". Добър поет. Добрите творци не се изчерпват. Възрастта променя само физиката, но не и темперамента, характера и таланта.

Ще допълня само, че в петъчното си шоу на 9.07.2010 г. Слави, критикарят,отново се подигра с текста "родната полиция ни пази". Самият той обаче отдели твърде много време на чалгата на т.нар. "Пепа Секса" и дълбоко интелектуалният разговор се водеше изключително и само около деколтето на Пепа. Като жена деколтето на друга жена няма как да ме впечатли особено, но е факт, че така се прави критика срещу заплащане. Ако са хора и Веселин Маринов, и Евтим Евтимов, и Тончо Русев ще осъдят предаването му за разпространяване на опозоряваща личността информация чрез медия. Това е юридическото изискване и определение за клевета. Наказанието е от 5 до 15 хиляди лева по българското законодателство. Делото е от наказателен характер. Колкото до пишещите по-горе, не прочетох никъде, какви думи трябва да съдържа една корпоративна песен за полицията - може би луна, звезди, небе, любов, прегръдки ... Ако човек отрича нещо, думите му тежат, само ако има аргументи. ТУК - НЯМА. Има само твърдения - "другият е лош", но не се посочва "защо именно е лош". Без аргументи писанията не тежат. Би било добре, ако хората и пишещите по форумите не са толкова наивни и могат да различат пошлото, чалгата на силиконовите красавици от платената политическа поръчка и политическата манипулация чрез подобни "коментари" в нета. Но за тази цел се изисква преди това да си се образовал, що е политическа манипулация.

Да, така е и аз съм напълно съгласна с тебе. Ще ти кажа само, че през 2000 г. правих една "Библиография на Промяната в България - 1990-2000 г." по случай 10-годишнината на историческия период. Разбира се - на компактдиск. Идеята беше на немския ми колега, който работи същия период. Колегите ми в България обаче ме гледаха като извънземно. Аз съм филоложка и естествено не съм съвсем "на ти" с техниката, но човек се учи и на равнище "изпълнител" нещата могат да се получат. Затова пък има млади хора, които не само че могат да помогнат в това отношение, но тяхното включване в проекти, включително и европейски, е задължително и като процентно отношение - задължително 50% от екипа. Съгласна съм и с трите ти максими. Никаква свръхрегулация, макар че съм човек на правилата. Затова Централно управление на БАН трябва да си отиде в историята заедно с възрастните ни колеги, които го управляват, защото те продължават да живеят в 60-те, 70-те г. на миналия век и пречат на модернизацията на науката. Просто са остарели. Човек трябва да знае, кога да слезе от коня, за да не падне от него.

"...защото определено имам опит и в правенето на музика, и в писането на стихотворни текстове..." Ако това наистина е така, моля те публикувай твоите текстове на песни, за да ги обсъдим като избор на лексика, предназначеност за определена аудитория и т.н.

Става въпрос за оценка от гледище на професионалната общност. След като аз съм учила, макар и като дете, класическа музика, това не означава директно, че всички полицаи трябва да бъдат задължени да слушат класическа музика. Въобще не си противореча. Че музиката е приятна, няма спор, но не аз съм човекът, за когого е музиката и да бъде прехласнат, без да има предвид всичките аргументи, които изложих по-горе, а те са именно професионални в текстов план. На мене и текстът, и музиката ми допадат. Те са професионално създадени. Ако са спазени изискванията за насоченост към професионалната общност и песента се харесва от нея, значи е постигнала целта си. Самият Веселин Маринов пя доста вдъхновено и имаше бурни аплаузи. Имам привилегията на личното наблюдение, а то е именно такова. Така че едно са манипулативните мрежи, които трябва да дискредитират, разбира се министър Цветанов, кой ли се сеща за "ченгетата", важна е политическата поръчка, ГЕРБ да не се меси в корупционните мрежи и да не ги разкрива чрез работата на полицията, нали? Музиката на Люли и въобще предкласиката има още по-малко почитатели и от класическата музика. Едва ли полицаите слушат Люли от сутрин до вечер. Ние можем, защото нашата работа е друга, ние сме в нета и не общуваме с престъпници, когато сме в нета. Ежедневието на полицаите е друго. Те не са сигурни, че когато отиват на работа, ще се върнат при семействата и децата си. Това е рискова и много тежка професия, която умишлено се омаловажава в нашето общество, именно защото още не сме се измъкнали от социализма като мислене. Защо един датчанин или един германец уважават полицията си? Защото обществото е на друг етап на развитие, който бих нарекла - СЪВРЕМЕНЕН.

Няма защо песента да ми харесва или не. Тя е предназначена за друга професионална общност и между другото има за задача да я обедини. Пак казвам, че не е нещо ново или неочаквано, още по-малко трябва да се свързва със социализма. Не виждам защо приятната мелодия в маршов ритъм трябва с оглед на "претенциозността" да се свързва с нещо друго извън сферата и ежедневието на полицая. В училищния си период съм се занимавала с музика, свирех на пиано в Детска музикална школа, учила съм и малко теория и солфеж, но равнището ми е на среднотрудните сонати на Хайдън и Бетовен и сонатините на Моцарт. Затова посочих пример със завършилите Музикалната академия музиканти от Ку-ку бенд, които яко жулят чалгата /тя има и текстове, нали?/ и да, ще го напиша, примитивните балкански ритми, за да печелят публика. И с комерсиална цел, разбира се. Затова и изпълняват партийни поръчки, за които се плаща, права ли съм? За да пренастроят нагласите на съзнанието на нищо неподозиращия зрител на шоуто. В науката това действие се нарича манипулация. Тя е политическа, не друга. Не мога да разбера, защо използваш емоционални оценки, а не аргументи от музикологията или съставянето на текстове на песни. На редовия полицай и музиката и текстът се харесаха. Зала № 1 беше пълна с полицаи и роднините им. Аз нямам роднини полицаи. Бях там, защото следя по-значими обществени събития. Като учен изследвам съвремието и използвам метода на включено наблюдение. Лошо ли е, ако хора от една професионална общност си имат обща песен, която ги свързва в едно? Трябва да излизам и нямам възможност да цитирам песни на композитора, станали любими на българите, но ти би могъл да се поразровиш в нета.

Успехите на нашата полиция ще дойдат не само със съвременното й въоръжаване, макар че и то е важно, а и с обучението й, защото ЕВРОПОЛ не е празна дума. Обучението впрочем се отнася до всички сфери на обществения ни живот, които трябва да се придвижат към европейските стандарти. Нали уж сме европейска страна, защо не отговаряме на европейските стандарти? Колкото до заплатите, сега, точно в икономическата криза, сигурно трябва да помълчим. Заплатите на полицаите са такива, каквито са и на българските учени. Сигурно ще добавите - "ако има такива". Може и да има, знам ли? Понякога в тъмнината проблясват ярки лъчи, макар и за кратко.

Това е песен, насочена към една професионална общност. В този смисъл е корпоративна като характер. Такива примери вече съм посочила от по-далечната история на България, за да изключим социализма и сравнението с него като исторически период. Какво й има на музиката? Композиторът е един от добрите български композитори. Песента има лесно запомняща се мелодия, при това приятна за слушане. Текстът съдържа думи, ползващи се с висок престиж в професионалната общност. Този принцип е важен при съставянето му. Въобще правите ли разлика между организираната манипулация в нета и мнението на професионалисти? Мнение на оперен певец, посветил живота си на италианското белканто, не е мнение на човек от забавния жанр, защото песента, предназначена за груповата общност, клони към него. Тя съзнателно използва ефекта на приятната, запомняща се мелодия и е написана в 2/4-такт, защото се отнася именно за професионалната общност на полицията. Не виждам професионални аргументи за отричане - нито при текста, нито при мелодията. И ако с музика и теория на музиката съм се занимавала в ранното си детство, то с политически текст и то в посттоталитарния период се занимавам, съм принудена да се занимавам, през последните 20 години като политически лингвист. Самата наука се роди в Германия през 1994 г. под натиска на обществените събития там.

И един въпрос: Как би трябвало да изглежда текстът на песен, отнасяща се до една професионална общност, все едно дали става дума за служители на "Техномаркет", МТel, google? Какви думи трябва да съдържа, за да не бъде окачествена като "бездарие"? И какви думи трябва да съдържа, за да се свързва с професионалната общност? Аз посочих примери от друга сфера, от професионалната общност на армията ни, при това съвсем съзнателно съм заобиколила историческия период на социализма.

Т.нар. "осмиване" е от хора, които предпочитат чалга-текстове, нали? Цитирала съм два, има много в нета. Прочетете текста и тогава пишете - за помия, за посредственост и за кич. И още - от хора, които не знаят, какво е политическа манипулация и още по-малко - политическа поръчка. Цялата манипулативна мрежа на БСП е вдигната не в бойна готовност, а в бойно действие. Оттам е т.нар. "осмиване", защото действията на полицията поразбъркаха плановете на корупционните мрежи и то само за една година. Кой се дразни от изрази като: "нашата полиция ни пази". Това ли е посредственост? Знаете ли, какво е отношението на гражданите към полицията в развитите демокрации? Аз познавам това отношение от Дания и Германия, но то ми стига. Гражданите уважават полицията си, помагат й и разчитат на нея.

ХИМНЪТ НА МВР В ЕПОХАТА НА ЧАЛГА-КУЛТУРАТА доц. д-р Любима Йорданова, политолингвист Тази година се навършват 131 години от създаването на Министерството на вътрешните работи. На 5 юли 1879 година Княз Александър Батенберг подписва Указ №1 за създаване на Министерство на вътрешните работи и назначава Тодор Брумов за министър на вътрешните работи, министър на просвещението и първи председател на Министерски съвет. По този повод ръководството на МВР организира малко тържество в зала № 1 на НДК. В рамките на концерта прозвуча и новият химн на МВР със заглавие „Нашата полиция". Текстът е на Евтим Евтимов, музиката – на Тончо Русев, аранжиментът – на Пламен Велинов, изпълнителят е Веселин Маринов. Самият текст е: Ако някой някъде предава/ моето отечество и слава, /ако клетвата за дълг прегази,/ моята полиция ме пази. /Ако някое продажно братство/ граби от народното богатство,/ истината днес е само тази,/ родната полиция ни пази./ Припев: Хора, подарете цвете,/ хора, запомнете ни добре./ Гордост е да служиш в редовете/ на България и Ме-Ве-Ре./ Ако някой вярата убива/ и престъпниците сам закрива,/ ако някой през лъжата лази,/ нашата полиция ни пази./ Припев: Хора, подарете цвете,/ хора, запомнете ни добре./ Гордост е да служиш в редовете/ на България и Ме-Ве-Ре. Текстът е изграден на базата на контраста, характерен за подобен род текстове. В двете крайности на скалата се подреждат съответно думите: в негативната част - предавам, грабя, продажен, престъпници, лъжа, в позитивната – отечество, слава, клетва, истина, гордост, вяра. В този позитивен ред от думи се включват и съчетанията: моята полиция, родната полиция, нашата полиция, както и съкращението МеВеРе. Градирането – мой, роден, наш, включваш личността в общността и сливането й с нея, е особено сполучлив похват на автора на текста. И тъй като най-неочаквано за духа на празника и празничното настроение на хората от бранша поръчката за обругаване празника на полицията трябваше да бъде изпълнена с участието на някои медии, за по-голяма достоверност се включиха и аналогии с времето на Маяковски в Съветския съюз и песента за Кремиковци у нас за алюзия с времето на социализма в Съветския съюз и в България. В асоциативен план тя трябва да свърже в съзнанието на зрителите на „Шоуто на Слави" действията на днешната полиция с действията на милицията от времето на социализма. Твърде плитка политическа манипулация, но тя имаше своето въздействие и именно този факт ме подтикна да напиша текста. Естествено е въздействието главно върху публиката на Слави Трифонов и шоуто му, този път поднесено от критика Иво Сиромахов на 5-и и 6-и юли 2010 г. След това заглъхна като въздействие. Именно повторението на 6-ти юли ме накара да се усъмня в искреността на критиката, още повече, че тя беше включена и в сутрешното предаване „Денят е прекрасен" на 6-и юли 2010 г., пак с участието на Иво Сиромахов. Т.е. в рамките на един ден в две предавания на една и съща телевизия се обсъжда обругаването на химна на МВР. Подобна експанзия върху съзнанието на зрителите и обсебването му със сигурност не е случайна. Подобно целенасочено въздействието има ясен поръчков, при това за съжаление – политически, характер. Иронизирането на т.нар. от Сиромахов „нежни" полицаи, т.е. балетистите, които представяха фона на песента, изпълнена от Веселин Маринов, също не е на мястото си, защото в изпълнението имаше и лека маршировка, и отдаване на чест и стилизирани според изискванията на хореографията резки движения, наподобяващи част от действия, свързани с функциите на полицията. Аз лично предпочитам да направя сравнение не с времето на социализма (защото историята на България не започва и не завършва със социализма), а с по-далечната българска история и затова ще цитирам текст от албума на випускниците на 49-ти Витошки випуск на Военното на Н.В.Училище през 1930 г.: За теб дойдохме тук, Родино,/ от всички твои кътове./ На теб да служим, татковино,/ кат смели, верни синове./ И всеки миг сме ний готови/ над теб да бдиме със любов./ Родино, твоите окови/ ще скъсаме при бойни зов./ Готови сме велико дело/ за тебе, майко, да творим,/ Съдбата твоя ние смело/ с венци и лаври ще дарим./ Ние криеме във себе сили/ и огнен дух над нас витай./ Гърди си в броня сме обвили/ заветът роден в нас сияй. Смелост, вярност, преданост, любов към родината – това са ценностите, възпитани във Военното на Н.В.Училище. Текстът е наситен с думи с висока емоционалност, които поддържат атмосферата на приповдигнатост, боен дух и дълг. Ще повторя – и морален дълг към родината, която се свързва със светия образ на майката. А ето и марша на Военното на Н.В.Училище, за да се потопим в атмосферата на Училището. Текстът е на Михаил Йовов, музиката – на Т.Шагунов: Светиня си за нас,/ светиня си за нас, светиня си/, ти, роден дом свещен,/ за наший мощен дух кален./ Ти учиш ни на дълг и чест,/ да любим наши цар-герой,/ за наш народ и край рожден/ да журтвуваме живота свой./ В тебе ние за първи път/ раздвижваме сърцата си/ за славата на бащин край/ за гибелта на вси врази./ Народът ни, потънал в своите тъги/ научи ни да бъдем страж,/ да го браним срещу врага. Независимо от известни грапавини в поетичен план като ритъм и др. маршът дава представа за ценностната система, възпитавана в Училището. Подборът на думите е от сферата на морала – дълг, чест, възпитаваните качества – дух кален, светиня, жертване, живот, враг, браня, бащин край, страж. Подбират се думи с висока интензивност на емоционалното въздействие, ориентирани в позитивната скала – мощен дух, светиня, слава, страж, браня. Свързани в асоциативен план, тези думи оформят образа на бъдещия офицерски корпус в България, предан на страната си, готов да жертва живота си в отбраната на държавата от евентуални външни врагове, в чиято представа народ и роден край са едно неотменно цяло, а Училището – светиня за възпитаниците си, се свързва с представата за роден дом. Думата светиня е повторена три пъти в близък контекст за акцент. С други думи химнът на Министерството на вътрешните работи „Нашата полиция" не е създаден на празно място, а се включва в утвърдена вече практика, мога да кажа и традиция. В българската история има подобни, да използвам модерната думичка, корпоративни, песни. Цитирах за аналогия текстове от другото силово министерство – военното, чийто министър уважи празника на полицаите с присъствието си на концерта. Като сериозен контраст бихте могли да послушате текста и на някои популярни чалга-парчета, които се срещат в изобилие в нета - или http://www.youtube.c...5c1IX1xNNg&NR=1 . Ще се въздържа както от сравнение с изкуството, подплатено от силикона, така и от коментар и анализ, но едно е вярно, че поколението, възпитано в духа и примитивизма на чалга-културата и Big Brother няма шанс да се възторгне от думи като отечество, слава, гордост, служа, пазя, МеВеРе, моята полиция, родната полиция, нашата полиция. Този факт пък трябва да ни накара да се позамислим за ценностната система на младите хора в България и източниците на формирането й. Защото е въпрос именно на възпитание признаването и осъзнаването на полицията като наша, родна и моя. Заедно с това трябва да признаем, че когато музиканти с класическо музикално образование като членовете на Ку-ку бенд с цел да разширят публиката си се принуждават да вмъкват и чалгата в развлекателното шоу, вече не става дума за естетически вкус в забавната музика, а за сериозно слизане надолу в естетическата скала с комерсиална цел. Така че когато Иво Сиромахов критикува текст на една друга професионална общност извън шоубизнеса, би било добре да се вгледа в текстовете на шоуто, в което сам участва, защото трудовият делник на полицаите съвсем не преминава в атмосферата на силикона, скечовете със задължителен сексуален подтекст и прожекторите. Празникът на полицията беше само малка емоционална пауза в упоритата, ежедневна битка с престъпността. И едва ли заради една политическа поръчка трябваше да огорчава общността и да се внася осъзнат дисонанс в празника й. Друг е въпросът, че се натъкваме на случай, доказващ по неуспорим начин прословутото неумение на българите да се зарадваме на нещо добро, на нещо създадено като позитивно послание към хората от общността. Политическата манипулация чрез медиите и особено чрез магнетичното въздействие на звука, подкрепен с видео, чрез телевизията и нета не бива да се подценява като целенасочено въздействие върху съзнанието на публиката, за което свидетелстват клиповете с химна, които веднага се появиха в нета. В придружаващите текстове се срещат иронични, поставени в кавички изрази, като „мегахита" или „мегахита" на лятото. Просто използвана стратегия на омаловажаването, обичайна политическа манипулативна стратегия. Ясно е, че трябва да изминат още години, за да се отдалечим от спомена за социалистическата милиция и вицовете, с които хората си отмъщаваха за страха си от системата и да започнем да мислим със съвременни мащаби, да придобием манталитета на хората от съвременните развити демокрации, в които полицията заема достойно и уважавано от гражданите място в обществото. Имам кураж да мисля в тази посока, защото присъствах на концерта, помня атмосферата, която витаеше в залата, усмихнатите лица на присъстващите, които честитеха празника на полицаите, съвсем доброжелателно. Имах и два повода във връзка с анализа на своя книга да потърся справка в Министерството на вътрешните работи. Удиви ме точността и акуратността на изпълнението, все още неприсъщо за повечето държавни служби в посттоталитарна България. Разбира се става дума за процес, който започна с новото управление на Министерството на вътрешните работи и личния принос на министър Цветан Цветанов. Този процес, който включва и запознаване на гражданите чрез медиите с трудната професия на полицая, ще продължи и трябва да бъде подкрепен от обществото ни, от всички нас, защото е позитивен. Нали в случай на неприятен личен инцидент ще се обърнем за помощ именно към полицията, към нашата полиция. Самия химн на МВР можете да видите тук -

БАН ЩЕ ОЦЕНЯВА ЛИ ДИГИТАЛИЗАЦИЯТА В НАУКАТА? Размисли на доц. д-р Любима Йорданова Вероятно - не. В приетите и допълнени от Общото събрание на Централно управление на БАН „Методически указания и Базисна атестационна карта за учен” (20.05.2010) в раздела „Публикации” са посочени: монография в чужбина; монография в България на чужд език; монография в България на български език; студия в списание с ISI компакт-фактор; студия в международно списание без ISI импакт-фактор; студия в национално списание без ISI импакт-фактор; статия в международно списание без ISI импакт-фактор; статия в национално списание без ISI импакт-фактор; доклад, публикуван в сборник трудове от международна конференция; доклад, публикуван в сборник трудове от национална конференция. Дигитализация на образованието и науката като програма на Европейския съюз завърши през 2006 г. и би трябвало този параметър задължително да бъде включен в Базисната атестационна карта за учен, БАН, 2010 г. Срв. С решение № 2318 /2003/ EG на Европейския парламент и на Съвета от 5 декември 2003 г. се установява програмата “eLearning” като многогодишна програма, която трябва да послужи за подобряване на качеството чрез ефективно прилагане в европейските системи за общо и професионално образование на информационните и комуникационните технологии. Времето на действие на програма е 1 януари 2004 г. – 31 декември 2006 г. Вж. повече - http://nauka.bg/forum/index.php?showtopic=9335&st=0&p=104746&fromsearch=1&#entry104746 Сред параметрите за дигиталната наука според мене в Базисната атестационна карта за учен от БАН би трябвало да се включат: • Създаване на нови електронни корпуси, • Работа с налични електронни корпуси, • Създаване на електронни книги (монографии, речници и др.), • Създаване на уебсайтове (блогове, микроблогове) на изследователски проекти и на учени с публикувани техни трудове. За съжаление този параметър липсва при оценяване работата на учените от БАН, а той е съществена част от качествената оценка на работата на учените. И то във време, когато Европейската комисия създаде своята „Дигитална адженда” през 2010 г. В състава на Европейската комисия 2010-2014 г. Нели Крус е вицепрезидент и европейски комисар по дигиталната адженда - http://ec.europa.eu/commission_2010-2014/kroes/about/cv/index_en.htm . Повече за Нели Крус вж. в http://ec.europa.eu/commission_2010-2014/kroes/about/cv/index_en.htm . Добавих този щрих, защото ми се струва, че параметрите за оценяване на учените от БАН са доста поостарели, ако направим и най-бегло сравнение с изискванията за съвременната европейска наука. Като държава-членка на Съвета на Европа и на Европейския съюз България трябва да се потарае да изпълнява общите правила и показатели за качествено равнище. И в науката.

Бих се радвала, ако започнете дискусията и без мене. В сряда ще се присъединя.

ОТНОСНО: БАЗИСНИЯ МОДЕЛ ЗА ОЦЕНЯВАНЕ НА УЧЕНИТЕ В БАН Размисли на доц. д-р Любима Йорданова Продължавам размислите си по повод „Методически указания и Базисна атестационна карта за учен”, приети от ОС на БАН на 19.04.2010 г. и допълнени от ОС на БАН на 20.05.2010 г. В тази публикация ще се спра по-подробно на самата атестационна карта, с нейните позитиви и негативи. Количество – да, но къде остава качеството? Още в началото на картата се твърди, че показателите, по които ще се оценява отделният учен, се отнасят до „факти, които подлежат на проверка”. Не се използват за показатели субективни оценки, като оценки от секция…” Вярно е, че атестирането на учените трябва да бъде проведено в условията на максимална прозрачност и проверка. Има обаче един много съществен момент. Количествени натрупвания само? Все едно на национално или международно равнище. Къде обаче остава качествената оценка на учения? И дали съществената част на оценката не трябва да бъде именно качеството на извършваната работа? Ако ученият чете едни и същи лекции през последните 20 г., ако работи с методи отпреди 30 г., ако цитира литература само от 60-70-те години на миналия век (нямам предвид историческия период, а фактора ‘остарялост, неактуалност’), дали количествата, които той трупа, са толкова важни? И дали 5 монографии, създадени на това информационно равнище, не трябва да се окачествят по-ниско от една иновативна студия, която разработва например ново научно направление, дори не съвсем ново за науката, а такова, което се разработва в науката на развитата част на Европейския съюз, но не и България още. Разбирате, че споменавам най-ниското равнище, трансфера на иновативни модели от развитата част на Европа и света. Така че очертаването на степента на иновативност като профил на учения не е субективна оценка. Тя също може да бъде проверена и задължително трябва да присъства в атестационната карта. За „базисния модел на оценяване” От него едва ли има нужда, защото той води след себе си т.нар. „приравнени показатели”, които пък трябва да очертаят спецификата на научната проблематика в съответния институт. Затова моделът на оценяване трябва да бъде подготвен от хората в самия научен институт. Един пример. Монография в чужбина се оценява 100 точки, монография в България на чужд език – 70 точки, а на български език – 60 точки. Аз съм българистка, ако някой се интересува от това, което пиша, той непременно ще бъде българист, все едно от кой университет и коя точка на света. Езикът-посредник е именно българският. Тогава защо трябва в името на точките да публикувам монография за българския език на друг език? Нали за документална точност трябва да се запази културният фон, който при превод обикновено се губи или се предава описателно? Там са главно мъките на преводача. Съвсем друг е въпросът за използването на други международни езици-посредници по време на международните конференции. И още една неприятна изненада. През 2010 г., когато Европейската комисия разпространи своята „Дигитална адженда”, в Базисната атестационна карта за учен, БАН – 2010 г. не е спомената оценка на публикации в интернет – в институтски или лични сайтове, блогове и т.н. Дигитализацията въобще е подмината, а тя е съществена част от модернизационния модел на българската наука. Науката в БАН все още се мисли само в хартиената й версия. Подкрепа за стария или за новия модел в науката Докторатите са два и се оценяват съответно – 15 точки за малък докторат и 60 точки за голям докторат. Големият докторат остава в новия „Закон за развитието на академичния състав” като компромис с остарялото състояние на българската наука, формирана по съветски образец и междинно състояние. Големи докторати (научна степен „Доктор на науките”) няма в развитите държави в света. Тогава защо е включен като значим принос в науката? Нали е на доизживяване и в следващите години законът ще бъде коригиран в духа на съвременните стандарти в науката и той ще бъде премахнат? Още повече, че за всеки посветен в сферата на науката е ясно, че до високите степени и звания в науката бяха допускани през последните десетилетия само хора от комунистическата номенклатура, без значение партийни, безпартийни, но – задължителна част от нея. Званията и степените се раздаваха и се раздават от ВАК до закриването й през януари 2011 г. само за заслуги, само за вярност и преданост, в духа на отиващата си идеология. Не за научни постижения. Часовете лекции в ЦО-БАН се оценяват повече от часовете лекции във ВУ. Ако научните длъжности по новия закон за приравнени за БАН и висшите училища и това е правилната позиция, тогава защо БАН нарушава принципа на равнопоставеност и внася дисхармония чрез базисния си модел за оценяване? В този смисъл защо има вертикална йерархия между председателя и членовете на, да кажем, организационен (програмен) комитет на национален форум, която се изразява в различния брой точки при атестиране, съответно 7 и 3? Отново вертикален модел, отново неспазване на основния принцип на организиране на съвременната световна наука – децентрализацията. Наградите се оценяват с 5 точки. За кои награди обаче говорим? За тези, които се раздават на национално равнище за партийни заслуги или работа в Държавна сигурност на съответния учен? В българската наука няма нобелисти, няма и носители на наградата на Европейската комисия „Ф.Ж.Кюри”. Тогава? Доста помпозно, по години – 5, 4, се оценява участието „в национални и международни съвети, комисии и други обществени органи и организации”. Ще спомена само един детайл от дейността на българските учени през 2009 г., обявена от Европейската комисия за Европейска година на творчеството и иновациите. България не излъчи учен, който да бъде „посланик на Годината”. Румъния обаче излъчи. Заемането на административен пост не е научна дейност Учудващо е, че участието в органи на управление на БАН-Централно управление и на научните институти е включено в оценяването на научната дейност на съответния учен. И забележете, оценъчните точки са по години – 40 години, 30 години, 15 години, 8 години. Нали си представяте как би изглеждала научната дейност на учен, който 40 години управлява науката, а не работи активно в нея и не следи иновационния момент? Ясно е, че базисният модел е изработен от хора от старата номенклатура, които причиниха съвременното й мизерно състояние. За 20 г. демократичен преход те не проведоха реформа в българската наука. Нямаме никакви основания да очакваме, че ще успеят сега. Най-срамният факт е, че се оценява като научна дейност членството в Президиума на ВАК (Забележка 2 в Допълнителните указания), комисия с претенции на научност, която си отива заслужено в историята. Съставена от разнородни специалисти, тя извършва само контролна (разбирай идеологически контролна) дейност с даване/ недаване (така пише в в дипломите, а не - присъждане) на научна степен/ звание. При разнороден състав от специалисти въобще не може да се говори за експертна оценка. Още един излишен орган в българската наука. Другите дейности, посочени в базисния модел, задължително трябва да бъдат оценявани: научно-изследователска, научно-приложна, учебно-образователна, експертна, но не и т.нар. „научно-организационна” дейност. Тя е само детайл от обичайната работа на учения – научни изследвания и преподавателска дейност. Експертната дейност в действителния, а не в обичайния смисъл, в който се употребява в България, откроява качествените характеристики на учения и го поставя във високите нива на науката. Академиците и член-кореспондентите ще бъдат ли атестирани? Изключително важен е въпросът за атестирането на учените, които освен научни степени и звания според стария „Закон за научните степени и научните звания” притежават и още една титла – академик или член-кореспондент. Като учени те трябва да бъдат атестирани заради равнопоставеността пред закона. Резонен е въпросът - ако се установи, че за последните пет години ученият се е занимавал само с административна дейност и няма научна, той ще бъде ли отстранен от науката според т. 4.1.а) на методическите указания, според която „оценяваните лица не проявяват достатъчна научна активност, за да се продължи трудовото им правоотношение” в съответния институт. Заключителни думи Ясно е, че заглавието в духовита форма имитира бюрократичния стил, но това, което е важно, е дискусията за равнището на съвременната българска наука, за технологичната й модернизация и не на последно място - за административния капацитет на ръководните й кадри и възрастта им – биологична и психологическа. Ако човек е прекарал последните 30 години от живота си в управление на науката, без да е участвал като учен в нея, той по-скоро е вреден за нея и може да й нанесе големи щети. Спомням си разговор с акад. Иван Юхновски след една от специализациите ми в Германия. Човекът ме пита дали мога да пиша на компютър. Доста притеснена от сравнението в равнището на науката в двете държави, аз говорех за тоталната дигитализация на обществените науки в Германия през 90-те години на миналия век и твърдях, че в България закъсняваме прекалено много. През 2010 г. ситуацията в БАН не се е променила, макар че акад. Никола Съботинов смени акад. Иван Юхновски на поста. ВРЕМЕ Е ЗА РЕШИТЕЛНА ПРОМЯНА В НАУКАТА, НАЛИ?