kramer

Aspandiat-е, не е въпрос до пълнителите, разбира се, всичко е до отделния човек, но като разглеждаме общо въпроса, болшинството довчерашни хлапета там ставаха самостоятелни и придобиваха чувство за отговорност.

Плюсове - пишлеметата става мъже, а сега няма как да станат, минуси - т.н. "неуставни взаимоотношения", които в много случаи при командири, дето не са си на местата, тровеха казармения живот.

Хм, и в демографското развитие на Русия ли не вярваш, при липса на комунизъм?

Алтернативи има, що само грузинеца да е? Волдемар Датски? Пък и защо спешно трябва да обикалят виенските кабарета. Да си държат на Батемберг. Ама пияницата от Петербург не искал да чуе за него, кво ше направи, ше върне България на турците ли?

Ми няма никой да ти отговори, къде-къде е по-лесно да се заблуждават пенсионерите от една страна, от друга да се изнасят куфарчета с долари примерно в Австрия, и да се надсмиват отгоре на това. Не съм фен на Резун, никой не обича предателите, но по военните въпроси е прав.

От Адриатика е трудно излизането, не чак толко като от Черно море, но си е проблем, виж австрийците през ПСВ.

Тамарин, прочетох го, според теб излиза и гордост да нямаме, отиваме значи на акъла на италианеца от "Параграф 22".

Senufer:

"Разликата обаче е, че при Фердинанд модернизацията е била реална и ако не са били двете национални катастрофи, България щеше да бъде далеч напред. Докато при Т.Ж. "модернизацията" се оказа въздух под налягане и през 1989 г. всички наследихме една банкрутирала държава."

Съгласен сам, само че и при Тошо имаше модернизация, но поради обстоятелствата, както през 1913 и 1918г., след 1989г. последва и още една национална катастрофа.

Аз пък си мисля, че тогава още по-силно щяха да ни отбиват от Македония. Напрягайки цялата мощ на тяхното ЦК и службите им.

Мироки, де да знам, за мен е по-добре да имам дослук с хървати, сърби и македонци, отколкото с мюсюлмани от не знам си къде, дето хал-хабер си нямат какво е България.

Senufer:

"Разликата обаче е, че при Фердинанд модернизацията е била реална и ако не са били двете национални катастрофи, България щеше да бъде далеч напред. Докато при Т.Ж. "модернизацията" се оказа въздух под налягане и през 1989 г. всички наследихме една банкрутирала държава."

Съгласен сам, само че и при Тошо имаше модернизация, но поради обдтоятелствата, както през 1913 и 1918г., след 1989г. последва и още една национална катастрофа.

Не е въпрос в Chercher la femme, въпросът е че Цола е била на антититовски позиции винаги.

Абе жени, нали Бай Тошо беше казал, мисля: "Абе аз със Цола и Митка /Гръбчева/ никога не моа да излезна на глава. Тия спат с пищов под възглавицата."

Те, Тайван може и за Монголия да имат претенции, забравили за "черните лами" - Джа Лама и барон фон Унгерн.

През 60-те и началото на 70-те години на миналия век излезе една поредица от пътеписи на българския геолог Любен Христофоров. Поредицата включваше "Амазонията", "Джунглата Петен", "Скритата река", "Съкровището на дяволската планина", "Вампирът от остров Фернандо Нороня". Авторът е бил началник на група за геоложки проучвания, работил между двете световни войни за "Роял Дъч Шел" мисля, правейки проучвания в най-затънтените райони на Южна Америка. Пътеписите му бяха едни от най-интересните, които съм чел като малък. Някои може ли да даде повече сведения за този забравен български изследовател?

Хем очакват концентрични удари в района на Белостокската дъга, хем държат дивизиите на границата.

За да може щом ЮЗ фронт удари немците, да настъпят и те, без да губят време за изнасяне от дълбочина.

И Жуков пише че бил обърнал уж внимание на Сталин върху "неблагоприятното разположение" на войските в Белостокската дъга. А той подписва плана

Хм, политиката в случая не е важна. Казус, много "бъркаш двата щата". УР е едно, полоса за осигуряване е друго. За УР-овете отговаря цял заместник-народен комисар на отбраната. Изграждане на линии от типа "Сталин", "Манерхайм", "Мажино" е държавна отговорност.

Докато полосата за осигуряване се гради със сили и средства на дивизията т.е. нейния инженерно-сапьорен батальон, сапьорните роти на полковете и личния състав на полковете, когато не е на занятия.

Включва изкопани позиции и заграждения, на които да се опрат малък брой подразделения които карат противника да се развърне преди да достигне главната полоса на дивизията, да го забавят, да разстроят бойния му ред, да му нанесат загуби. Затова е и с някаква дълбочина - примерно 20-40км между държавната граница и първия отбранителен рубеж.

На запад тия подразделения се наричат сили за прикритие.

andreiS40:

"Защо не разкажеш по-подробно.....за ,,качествата на тия от ,,Армията на Махди".

Би било интересно....Нашите там се справих доста добре на фона на ресурсната и техническа необезпеченост!"

Ами "армията на Махди" бяха въоръжени милиции на партията на Муктада Садр. Та в началото на април по повод на това че един от неговите заместници беше арестуван от коалиционните сили, те се вдигнаха на бунт в шиитските райони на Южен Ирак. Атакуваха и превзеха общините и полицейските участъци в по-големите градове-Наджаф, Дивания, Ал Кут, Насирия и др. По едно и също време. Опитаха се да направят същото и в Кербала, но срещнаха сериозен отпор от нас и поляците. Атаките продължиха през целия април 2004 и началото на май.

За разлика от "Ал Кайда" не бяха фанатици-самоубийци. Специално в Кербала бяха около 300-400 въстанници, въоръжени с леко стрелково оръжие и РПГ-7. Имаха и известен брой 60 и 81 милиметрови минохвъргачки, които превозваха с пикапи.

Нашите войници бяха сериозно мотивирани, базата ни беше много добре укрепена, щом пристигнахме през януари, това ни беше първата работа-да затрупаме полското командване с поръчки за бетонни елементи-стени, укрития от минохвъргачен огън, бодлива тел и т.н.т.

С продоволствието беше малко зле въпроса, щото логистичните конвои не пътуваха, та карахме на американски готови дажби месец и нещо. Но издържахме. Никой не превъртя, никой не протестира срещу началник, просто хората бяха сплотени въпреки денонощните обстрели, а може би и поради тях. Много от тях продължиха с мисиите и след това.

Мнението ми е за професионална армия, въпреки средствата които се отделят за нея.

Влизане на страна на Антантата през 1915 означава война, я да видим на колко фронта...

1-ви-в Тракия срещу Турците

2-ри-в Сърбия, да им помагаме срещу австрийците

3-ти-по Дунав, срещу Германия, мисията невъзможна

4-ти-войски за прикритие срещу Гърция.

Абсурд.

Всички привърженици на отбранителната стратегия на СССР бягат като дявол от тамян когато трябва да отговорят на въпроса - защо пред дивизиите, щом като са в отбрана не е изградена полоса за осигуряване - от 20 до 40 и повече километра от границата, там да има предни позиции, предни отряди, засадни групи, минновзривни заграждения, завали и т.н.т.? На Резун преднамерено гледат като на илетерат, но същият е професионалист и професионално обяснява нещата.

До сега не съм срещнал смислено обяснение и за хилядите тонове боеприпаси стоварени направо на земята в приграничната полоса от ешелоните в средата на юни 1941г.

На 27.12.2003 удариха 1-ви. Всеки батальон караше по 6 месеца. Аз бях с Втори, сменихме 1-ви в средата на януари. На 4 април почна въстанието на Муктада Садр. Тогава и бяха боевете за Сити Хол-а /кметството/. Трети ни смениха в средата на 2004-та, към края на годината се преместиха в Дивания. 4 и 5-ти бяха само в Дивания.

Групата армии "Щолц" /1-ва българска и 11-та германска армии/ са били подчинени на Щаба на Действащата армия в Кюстендил. Можело е да бъдат снети части от 62-ри корпус от 11-та, дето са западно по Галичица и на практика никой не ги е атакувал. Както и части от 2-ра армия и да се нанесе контраудар. Нашето командване не проявява необходимата настойчивост.

andreiS40:

"Изпита го 3-ти и 4-ти пехотен батальн на БА в Ирак през 2004 г. в боевете в Кербала....."

Изпитаха го 1-ви, основно 2-ри и отчасти 3-ти, четвърти беше в Дивания.

Ааа, да изплющат с ракета Сеул!?

През руско-японската война отношението на японците към пленниците е крайно различно.

За ВСВ знаем от "марша към Батаан" и от "Цар Плъх".

Достойният княз Батемберг е бил изхвърлен по типично византийски начин. Човекът,воювал за Освобождението, човекът от чието име е провъзгласено Съединението.