svejo.net/tag/рационалност/all
Анализи | Пресътворяване на икономиката - статия от в-к Дневник, 14.09.2009
Масовият неуспех на икономисти от цял свят да предвидят финансовата криза, изригнала през 2008 г., е свързан основно с използването на погрешни модели. Липсата на правдоподобни модели означаваше, че експерти и централни банкери не успяха да получат индикации какво предстоеше.
Както Джордж Акерлоф и аз се опитваме да докажем в последната си книга "Животински същности", финансовата криза е резултат от спекулативните балони на жилищния пазар, фондовите борси, енергетиката, стоковите пазари. Балоните се причиняват от грешки при обратната връзка - спекулативното повишаване на цените подхранваше оптимизма, който задвижваше покупките и в крайна сметка водеше до нови повишения в спекулативните цени, докато се случи сривът.
Няма да откриете обаче думата балон в повечето икономически споразумения или учебници. Изследване на работните документи на централните банки и икономическите министерства през последните години показва, че думата балон почти не се споменава. В действителност идеята, че балоните съществуват, е с толкова лоша слава в голяма част от икономическата и финансовата сфера, че самото споменаване на термина наподобява разговор за астрология сред астрономи. Базисният проблем е, че цяло поколение от макроикономисти следва
руслото на всепризната теория, която е грешна
в самата си същност - аксиомата, че хората действат рационално. Както статистикът Ленард "Джими" Савидж доказва през 1954 г., ако хората следват точно определени аксиоми рационално, те трябва да действат все едно осъзнават всички вероятностни случаи и правят всички нужни изчисления. Ето защо икономистите предполагат, че хората наистина използват цялата налична информация в публичното пространство и предприемат действия, съгласувани с всички възможни бъдещи вероятности. Техните решения могат да бъдат повлияни единствено от фактите, а вероятностите се възприемат именно като факти.
Те обновяват тези вероятности моментално след наличието на нова информация и така промените в тяхното поведение могат да се обяснят като рационален отговор на новата информация. От своя страна, щом икономическите субекти са винаги рационални, то балоните не могат да съществуват, защото са нерационални реакции на пазара. Психологията изобилства с доказателства, че аксиомата на Савидж за вероятността не пасва на поведението на хората. Именно това е и ядрото на поведенческата икономическа революция, която успя да пожъне огромни успехи в икономиката през последното десетилетие.
Всъщност хората почти никога не знаят вероятността едно икономическо събитие да се случи. Те живеят в свят, в който
икономическите решения са фундаментално неясни
защото бъдещето не изглежда като повторение на количествено определеното минало. За много хора изглежда, че "този път е различно". Невролозите от университета "Дюк" Скот Хютел и Майкъл Плат доказват чрез използване на експерименти за изобразяване на резултатите от ядрено-магнитен резонанс, че "взимането на решения при липсата на яснота не представляват по-сложен случай на рисковани решения, а всъщност двете форми на несигурност се извършват с изцяло различни механизми". С други думи, различни дялове на мозъка и отделни емоции се включват при конкретни ситуации на неяснота.
Представителите на "Йейл", икономистът математик Доналд Браун и психологът Лори Сантос, провеждат експерименти с хора, за да се опитат да разберат как се изменя човешката поносимост към несигурността в условията на взимане на икономически решения. Те установяват, че "бичите пазари се характеризират с поведение в посока търсене на неяснота, докато при мечите пазари се наблюдава поведение на избягване на несигурността". Тези поведенчески модели представляват различни нива на сигурност, които тепърва започваме да разбираме.
Теорията за рационалността все пак продължава да е много полезна. Тя може да се използва внимателно в области, в които нарушаването на аксиомата на Савидж няма да доведе до тежки последствия. Икономисти използват тази теория, за да обяснят редица микроикономически казуси, като например защо монополистът задава високи цени. Но тази теория бива разширена. Например "Динамичният стохастичен модел на общото равновесие в еврозоната", разработен от Франк Сметсо от Европейската централна банка (ЕЦБ) и Раф Утърс от Националната банка на Белгия, се представя много добре при извеждането на точен списък от външни трусове, които може да влияят на икономиката. Но
няма модели, които да включват балони
- предположението е, че икономиката реагира изцяло рационално на тези външни трусове.
Милтън Фрийдман (учител и съавтор на Савидж) и Анна Шварц в техния труд "Монетарна история на САЩ" (1963 г.) показват, че аномалиите в паричната политика, отличен пример за външен трус, са значим фактор през Великата депресия на 30-те години. Икономисти като Бари Айхенрийн, Джефри Сакс и Бен Бернанке са помогнали за разбирането, че тези аномалии са резултат от усилията на отделни централни банки да се придържат към златния стандарт, поддържайки основния лихвен процент на сравнително високи нива въпреки икономическите трудности. За много експерти това разкритие имаше ролята на кулминационна точка в икономическата теория. Най-тежката икономическа криза на ХХ в. беше обяснена, начин за нейното коригиране - измислен, и то с теория, която не разчита на балони.
Въпреки всичко събития като Великата депресия, както и последните кризи, никога няма да могат да бъдат разбрани напълно без разбирането на балоните. Фактът, че грешките на паричната политика са важна причина за Великата депресия, не означава, че ние разбираме напълно кризите или че кризите (включително и настоящата) могат да се обяснят чрез този модел.
В действителност провалът на икономическите модели да предвидят настоящата криза ще постави началото на тяхното реформиране. Това може да стане с отделянето на повече внимание на икономисти към предложенията на учени от различни сфери. Само тогава монетарните власти ще придобият по-добро разбиране за това как балоните могат да преобърнат една икономика и как може да се предотврати подобно развитие.
*Авторът Робърт Шилър е професор по икономика в "Йейл" и главен икономист към MacroMarkets LLC.
Много интересно. Оказва се, че според доминиращите днес тези в икономическата теория такова нещо като „балон” въобще не съществува. Хората се държат абсолютно рационално, пресмятат всички фактори и вероятности, при появата на нови обстоятелства веднага си обновяват „софтуера” и коригират действията си според новата обстановка. Това предполага, че всеки играч на пазара взема най-оптималните решения винаги и навсякъде.
Без да съм икономист или психолог, за мен е напълно очевидно, че човешките същества не могат да се държат на пазара като суперкомпютри. Те нито разполагат с цялата налична информация, нито имат време (а често и желание) да я обработват, а и всеки анализ, който правят, се пречупва през техния личен опит, очаквания, страхове, пристрастия и т.н. Така че е съвсем нормално да се вземат икономически решения, които впоследствие да се окажат грешка. Така че кризи е имало и ще има, и балони ще има, и фалити също. Нормално е като си направиш грешно сметката, да си понесеш последствията. Кризата дори не е задължително само нещо негативно, тя има и оздравително въздействие. Или поне може да има, ако всеки си плаща за гяволъка.
Да, ама не. Според икономическите капацитети „нерационално” поведение няма, балони също. Това вече усложнява нещата, защото как ще предложиш стратегия срещу проблем, който според теб не съществува?! Можем да очакваме следващите балони в най-скоро време; звукът от тяхното спукване очевидно не стряска повечето икономисти. Така че към шестте доктрини, с които стартира темата, може да се добави още една: доктрината на световната икономическа мисъл, която подобно на един известен наш съгражданин най-невъзмутимо заявява: Какво? Балон ли?! Такова животно просто няма!
