Отиди на
Форум "Наука"

senufer

Потребител
  • Брой отговори

    54
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    1

ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ senufer

  1. Здравей, Южняк. По-специално за хаплогрупата R1b, изглежда че нейните носители са дошли в Западна Европа от изток, а не е възникнала на място. Разпространението на индоевропейските езици в този регион също е свързано с миграция на племена от изток. Но дали това са аспекти на едни и същи миграционни процеси? Доколкото знам, има различни мнения относно възрастта на R1b в Европа, вариращи от пре-неолитна през неолитна до пост-неолитна. От друга страна разпространението на индоевропейските езици от Източна към Западна Европа може да се датира с по-голяма увереност към бронзовата епоха, т.е. към пост-неолитното време. Така че има поне две възможности: 1) генетичните маркери и езиковото разпределение са наследство от разселването на индоевропейците на запад; 2) генетичният пул се е формирал основно вследствие на по-ранни миграции, примерно на неолитни земеделци, усвояващи годните за обработване земи, а по-късните индоевропейски преселения са оставили по-слаб генетичен отпечатък и не са представлявали масово преместване на големи групи от хора, а по-скоро миграция от типа elite dominance, когато един сравнително неголям елит успява да установи политическо господство в новозаселените райони. А може да става въпрос и за други възможности, за които сега не ми идва наум.
  2. Китайската цивилизация (която може да се приеме за имперска) съществува вече 4 хилядолетия, многократно преживява периоди на възход и упадък и определено не се вписва в описания модел. Същото може да се каже и за Арабския халифат, който действително се разпада, но не се наблюдава обратен поток на население от бившите покорени земи към "метрополията". Въобще какъв е смисълът да се съставят някакви хипотетични универсални модели, които уж са причината за днешното незавидно състояние на Русия вместо да се анализират реалните проблеми пред руското общество и начините за тяхното преодоляване?
  3. Амударинското съкровище е колекция от скъпоценни предмети, датиращи от времето на Ахеменидската империя, открита през 1877 г. на северния бряг на р. Окс (Амударя) в местността Тахти-Кобад, на половината път между градовете Хулм (Афганистан) и Кобадиан (Таджикистан). Оттам те са закупени от бухарски търговци. Според думите на последните всички тези предмети са намерени заедно и са представлявали древно съкровище, изровено на десния бряг на реката. Смята се, че то е принадлежало на храм или на бактрийски аристократичен род. Съдържа 1300 монети и 170 златни и сребърни предмета - съдове, статуетки, гривни, медальони, пръстени и други изделия. Днес съкровището се съхранява в Британския музей в Лондон. Историята на достигането на съкровището до Лондон е твърде любопитна. В една майска вечер на 1880 г. в южен Афганистан керванът с бухарските търговци, пътуващи към Индия, е ограбен от разбойници. За нещастие на грабителите слугата на един от търговците успява да да избяга и да се добере до военния пост на капитан Ф. Бъртън, английски военнополитически резидент в района. Бъртън се оказва храбър офицер. Действайки в духа на героите на Ръдиърд Киплинг, той незабавно се впуска в преследване, придружен само от двама ординарци. В полунощ Бъртън изненадва бандитите, които тъкмо делят помежду си по-голямата част от плячката в близката пещера. Хванати неподготвени, те не се съпротивляват. обаче, опасявайки се от засада, Бъртън остава в пещерата до разсъмване, охранявайки скъпоценния товар. На сутринта той се връща обратно в своя лагер и се подготвя за експедиция срещу съплеменниците на заловените от него грабители, но те, не желаейки усложнения, сами му доставят останалата част. Някои неща те все пак успяват да приберат, така че на бухарците се връща около 3/4 от цялото количество. Така те продължават пътя си към Индия и в Равалпинди стоката е предадена на местен сараф. Преминавайки през ръцете на още не един ювелир и търговец на антики, съкровището на бухарските търговци е купено от О. Френкс и А. Кънингам, известни английски колекционери и изследователи на антични предмети и в крайна сметка се оказва в Британския музей. Сред ювелирните изделия могат да се разграничат такива, които носят следи от асирийско или мидийско влияние, като златна ножница на къс меч-акинак, украсена с изображение на лов на лъвове. Срещат се и произведения на древногръцкото изкуство като златни пръстени печати от V-IV в. пр.н.е. с фигурки на изправен Херкулес и други изображения. Но основната част представляват художествени изделия, изпълнени в стил, характерен за изкуството в Ахеменидската империя (VI-IV в. пр.н.е.). Някои от предметите са несъмнено са донесени от централните области на империята, като например златна монета (дарик) с изображение на цар с характерна назъбена корона и цилиндричен халцедонов печат със сцени, в които персите побеждават неприятелите, а върховното божество Ахура Мазда се рее над полето на битката. По-сложен е въпросът с мястото на изготвяне на друга, по-многобройна група изделия от древноперсийски тип - тук влизат обемна сребърна статуетка на ахеменидски цар миниатюрна златна колесница, теглена от четири коня златна гривна с фигури на два крилати и рогати грифона златни пластинки с фигури на жреци-магове, велможи и воини печат с изображение на предни части на бикове (характерен орнамент на капителите на древноперсийските колони) и редица други украшения, донесени от Персия или от други области на Ахеменидската империя или пък произведени по правилата на древноперсийското изкуство в самата Бактрия. Ясно е обаче, че всички тези изделия продължават традициите на древноизточното изкуство в стилизираното предаване на човешките фигури със специално внимание към етническия тип, детайлите на облеклото и в стремежа към реалистично като цяло изобразяване на животните. Сред изделията в древноперсийски стил само едно може със сигурност да бъде свързано с Бактрия. Това е златен печат с изображение на Гопатшах, фантастично крилато същество с тяло на бик и глава на брадат мъж. Върху този печат има надпис с арамейско писмо, съдържащ бактрийската дума Вахш (божеството на р. Амударя) или Рохшан (женско име). Друга група предмети, макар и малобройна, също представлява интерес - това са изделия, изпълнени в т.нар. скитски зверин стил. Тук се открояват лято златно украшение, изобразяващо змия с очи и клюн на птица, неголям златен накит във вида на животно, съчетание между лъв и грифон и златен пръстен-печат с фигурка на лъв. В тези предмети се подчертават типичните особености на животното, умело се съчетават техните изображения в сложни пози, нерядко се отбелязват техните мускули или отделни части от тялото с геометрични или растителни мотиви. Мястото на тяхното изработване не е известно, но поне една част може да са направени на място, в Бактрия. Още снимки от Амударинското съкровище Източник: Б.Я. Ставиский - "К югу от железных ворот", М., 1977 и материали от интернет.
  4. Озадачавам се като чета подобни информации. Генетичното изследване нито може да потвърди, нито да опровергае славянски, тюркски, тракийски и всякакъв подобен произход. Език и гени са съвсем различни неща. Също както и геном и етнокултурна идентичност. Гените са последователности от нуклеотидни вериги; няма "славянски гени", "български мутации" и прочие щуротии. И друго нещо не ми направи добро впечатление: Проучването обхваща 855 българи и българо-мохамедани . Какво става, българомохамеданите вече не се смятат за българи?! Че защо ли не са ги нарекли направо помаци ... А за генетичното родство със северна Италия - напълно е възможно, макар че това за тракийската връзка е пак някакво изсилване. А сега се чака и реакцията на историците. Ами чакаме я!
  5. Поздравления за интересното изложение! А дали се наблюдават някакви регионални особености в използваните строителни материали; примерно в Азия кирпичът е традиционен материал, доколко са го използвали римляните? Има ли други райони от римския свят със свои традиции в суровите материали и в техниката на градеж?
  6. Едно скорошно изследване показва, че мозъците на неандерталците и съвременните хора показват някои разлики в развитието си веднага след раждането. При новородените деца и от двата вида те са много подобни и мозъчната кутия е с продълговата форма. Но през първата година от живота при децата на съвременните хора тя променя формата си и става по-сферична. In a related study, the same team of MPI researchers had previously shown that the developmental patterns of the brain were remarkably similar between chimpanzees and humans after the first year of life, but differed markedly directly after birth. "We interpret those aspects of development that are shared between modern humans, Neanderthals, and chimpanzees as conserved," explains Simon Neubauer. "This developmental pattern has probably not changed since the last common ancestor of chimpanzees and humans several million years ago." In the first year of life, modern humans, but not Neanderthals, depart from this ancestral pattern of brain development. Както се вижда, развитието на мозъка през най-ранния етап от живота при съвременните хора се отличава от това при всички останали примати, а след първата година моделът на развитие е подобен на останалите. Тоест първата година от живота е решаваща за оформянето на специфичните качества на мозъка на Хомо сапиенс. Този период е много важен за организирането на невроните и синапсите в мозъчната тъкан; то от своя страна е свързано с когнитивните и комуникативните способности и поведението. Учените са установили и някои промени в генома на съвременните хора, появили се след отделянето им от неандерталците и вероятно свързани с мозъчното развитие и мисловните процеси. Не е ли по-логично именно тези промени да са им осигурили положението на "единствен оцелял" сред останалите човешки видове, а не малкото им, "енергоикономично" мозъче? Brains of Neanderthals and Modern Humans Developed Differently
  7. Всъщност статията е една, но понеже се цитират различни откъси от нея без връзка един с друг и без да се обяснява за какво точно се отнасят, оттам се получават тези недоразумения. Ето го пълният текст: http://genetics.med.harvard.edu/reichlab/Reich_Lab/Press_files/2010_Nature_Denisova_Genome.pdf Според авторите на публикацията изследването на ядрената ДНК показва, че сапиенси, неандерталци и денисовци са имали общ предшественик преди около 800 000 години. След това предшествениците на Хомо сапиенс се отделят от общия предшественик на неандерталци и денисовци. На свой ред последните два вида се разделят преди 640 000 години. По този начин денисовците се явяват "братя" на неандерталците и "братовчеди" на сапиенс. Но данните от анализа на митохондриалната ДНК показват друго: преди 1 млн. години линията на денисовците се разделя от тази на неандерталци-сапиенси, които на свой ред се обособяват като отделни видове някъде преди 500 000 г. В този случай хората и неандерталците са "братя", а денисовците са далечни "братовчеди" на едните и другите. За да бъде объркването пълно, намереният зъб на денисовски човек се отличава с много архаични черти, които го сближават повече с австралопитеците, Хомо хабилис и донякъде Хомо еректус и го поставят много далеч от сапиенси и неандерталци. Тоест по този параметър той дори не ни е братовчед, а някакъв много далечен роднина. За обяснение на тези разминавания авторите предлагат различни хипотези. Според една от тях денисовците имат общ произход с неандерталците и са имали зъби като тях, но впоследствие те са еволюирали обратно до архаичните форми на по-древните хоминиди. Но тя не обяснява данните от митохондриалния геном. Освен това (мое мнение) не е ясно каква еволюционна полза биха имали денисовците от поява на австралопитекски зъби, за да може тази промяна да се закрепи генетично. Втората възможност е ако предшествениците на денисовците са получили по майчина линия (т.е. в митохондриалната ДНК) гени от други древни хоминиди, за които засега няма данни. Доколкото разбирам, това означава че след разделянето си от неандерталците мъже денисовци са имали потомство от жени от друг вид, може би от типа на еректус или нещо подобно. Може би така са наследили и зъбите? Третото предположение е че архаичните молекулярни (митохондриалната ДНК) и морфологични (зъби) елементи може да са били налице при предшествениците на денисовци, неандерталци и сапиенси, но да са се запазили само при първите поради генетичен дрейф (а не защото са по-древни от другите два вида). Явно е, че въпросът засега остава отворен. Прави впечатление и много древната възраст на разделяне на генетичните линии на Хомо сапиенс и неандерталците, която противоречи на получените досега от други проучвания, включително на датата, изчислена при картографирането на неандерталския геном - 270 000 - 440 000 години; при това някои от учените са учавствували и в двете изследвания. Какъвто и времеви толеранс да се приеме, разликата е много голяма.
  8. Така е, каменни сечива са открити под и над пласта с вулканична пепел, но не и в самия него. Ясно е, че при това положение не може да се говори за континюитет, защото двата слоя с артефакти са разделени от стерилен пласт, в който находки отсъстват. Тоест в периода след изригването мястото за известен период от време е било необитаемо. Хората или са го напуснали, или са загинали. При всички положения е било невъзможно да останат в региона. Че е имало човешки миграции от Африка и преди изригването на Тоба, това се знае отдавна. Каменни сечива бяха открити в Кота Тампан в Малайзия също под пласт вулканична пепел. Наскоро беше съобщено за намиране на човешки останки в Южен Китай на възраст 100 000 години. Но дали днешното неафриканско население на Земята са техни потомци? Ако се съди по резултатите от анализа на митохондриалния геном, по-скоро не. Освен това, едни и същи сечива не означават едни и същи хора. Те са еволюирали твърде бавно във времето и ако същото това място отново е било заселено от хора примерно 5000 години по-късно, нямаше да се открие разлика в каменния инвентар. Откритите артефакти се определят като "среднопалеолитни". Хората, че и неандерталците, са използвали среднопалеолитни сечива в продължение на десетки хиляди години без те да претърпят съществена промяна. Така че тези открития не противоречат на хипотезата, че изригването на Тоба е причинило загиване на голяма част от човешката популация в Южна Азия и тя след това е била заселена отново от запад. Дали Тоба е предизвикал или не ботълнек - има различни мнения. Но е безспорно, че климатът, този велик скулптор на човешката еволюция, е оказвал (и дори днес още оказва) огромно влияние върху живота на човешките същества. Така че не е изключено в променените условия след изригването древните хора да са прибегнали до нови стратегии за оцеляване, включително кръстосване между видове. Поздрави. А след като хората са се смесвали с неандерталци и денисовци, дали и последните два вида също не са го правили помежду си? Има ли такива индикации в получените досега данни?
  9. Поздравления за темата, информацията е много интересна и наистина може да промени нашите представи за човешката еволюция. Все пак остава открит въпросът дали установените неандерталски гени в човешкия геном са наистина уникално неандерталски. Съгласен съм с Warlord; те може да са присъствали при много по-древни хоминиди, общи предшественици на неандерталците и сапиенсите и да са били наследени и от двата вида. Впоследствие при някои популации те може да са мутирали или да са били загубени. Освен това става въпрос за два различни човешки вида, които са се развивали отделно един от друг десетки и стотици хиляди години. Доколко са гледали един на друг като себеподобни? Доколко са имали шанс да се разбират (все пак никой не може да каже със сигурност какъв е бил езикът и въобще начинът на говорене на неандерталците)? Интересно е и как се е стигнало до смесването на гените. Дали различното е изглеждало секси? Или това е станало в резултат на конфликт, след който победителите са получили като "награда" жените на победената страна? Има още много въпроси на които трябва да се отговори, преди да отваряме шампанското. -------------- Но нека да допуснем че Сванте Паабо има право и древните хора и неандерталците наистина са се кръстосали помежду си. Кога и къде може да е станало това? В приведената статия се посочва период отпреди 90 000 - 65 000 години, като предполагаемия район е Близкият Изток. Изкушаващо е хоминидите от Схул и Кафцех да бъдат съпоставени с тези резултати и да бъдат обявени като тяхно потвърждение. Тази хипотеза обаче се натъква на сериозни проблеми. Въпросните хоминиди са архаични Хомо сапиенс и няма убедителни антропологични доказателства, че са с неандерталски примес. Освен това преди 90 000 години те напълно изчезват от региона и техни останки не са открити повече нито в Левант, нито в съседните територии. Това събитие съвпада с период на силно влошаване на климата, когато Източното Средиземноморие се превръща в пустиня. Най-вероятно тези древни хора са загинали, с което техните генетични линии изчезват. На тяхното място в Левант идват неандерталците, така че тук не се наблюдава континюитет. Едва преди около 50 000 години се появяват кроманьонците, които оттам заселват Европа и Северна Африка. Безспорно те са живели известен период от време съвместно с неандерталците в Близкия Изток, но тогава вече е било твърде късно. Смесването, ако е имало такова, е трябвало да стане преди това. Посоченият хронологичен интервал 90 000 - 65 000 г. също не съвпада с времето на обитаване на хоминидите от Схул и Кафцех в Палестина, а се отнася към периода след това, когато регионът е обитаван от само от неандерталци. От тези данни може да се направи заключението, че кръстосването е станало или в друго време, или на друго място. Едно нещо е сигурно: то трябва да се е случило още в началото на пътя на Хомо Сапиенс извън Африка, защото само така неандерталските гени могат да се озоват в различни човешки популации, разпръснати по цялата планета. За тази цел е необходимо да се изясни кога хората са напуснали Африка и кои региони са заселили най-напред при миграцията си. -------------- През последните години изследванията на М. Ричардс, Х. Банделт, В. Маколи, Ст. Опънхаймър и други учени отчетливо разкриват, че всички днешни не-африканци са наследници на група от Хомо сапиенс, които са напуснали Африка по т.нар. южен път от района на Африканския рог преди 60 000 – 70 000 години. Придвижвайки се по океанското крайбрежие, те за сравнително кратък срок (5000 – 10 000 години) са достигнали до Югоизточна Азия, Австралия и Нова Гвинея. Това е установено чрез анализ на митохондриалната ДНК. Напускайки родния си континент, хората са продължили да се изхранват от изобилните и лесно достъпни ресурси, които морето им е предоставяло. В същото време придвижвайки се по брега, те са избягвали пресичането на планините и пустините във вътрешността на Азия. Според резултатите от митохондриалния ДНК анализ, Хомо сапиенс се е появил преди 200 000 години, Австралия е достигната преди 60 000 години, Европа преди 50 000, Средна Азия преди 45 000, Северна Америка преди 15 000 – 20 000 г. (датите естествено са приблизителни). Тези дати показват много добра корелация с археологическите данни. Последните показват подобна възраст за първите следи от човешко присъствие в тези континенти. Това потвърждава надеждността на „генетичния часовник”, поне що се отнася до митохондриалния геном. Като се има предвид, че в случая се работи с много големи интервали от време и това, че всеки метод за датиране има определена грешка, става очевидно че това не е просто поредица от случайни съвпадения. По-скоро става въпрос за едни и същи събития, които всяка наука изследва със своя специфичен инструментариум. При това се оказва, че методите на датиране, които различните науки използват, вече са достигнали достатъчна степен на надеждност. От тази гледна точка интервалът преди 70 000 – 60 000 години изглежда най-правдоподобен за миграцията извън Африка на тези хора, чиито потомци сме ние днес (не на Хомо сапиенс изобщо!). Тъй като крайбрежните райони, по които тогава са се придвижвали хората, днес са под водата, за сега тази хипотеза не е потвърдена археологически. Но в момента никъде по света няма археологически паметник, за който да има основания да се твърди, че е оставен от първите мигранти от Африка. Да се надяваме, че такива открития скоро ще има. Този хронологичен интервал не е в противоречие и с предположената възраст от 90 000 - 65 000 години за кръстосването между неандерталци и сапиенси. Мястото обаче не може да е било в Левант, а някъде по южното крайбрежие на Арабския полуостров и района на Персийския залив – т.е. първите заселени земи от хората след африканския екзодус. От тези земи впоследствие нашите предшественици са се пръснали по цялата планета, носейки части от неандерталския геном в своите клетки. -------------- В заключение ще си позволя да направя едно предположение за това как се е стигнало до кръстосването между Хомо сапиенс и Хомо неандерталенсис. Ако се съди по известните досега данни, това кръстосване е станало в началото на човешката миграция от Африка. Днес ние знаем, че двата човешки вида са живели след това в съседство или поне близост в продължение на много време в Европа, Близкия Изток, може би Средна Азия и дори Сибир. Но повторно смесване не е регистрирано в човешкия геном. Следователно подобно поведение не е обичайно за човешките видове. Може би някакви необичайни, форсмажорни обстоятелства, са стимулирали подобна стъпка? Едно такова форсмажорно събитие би могло да бъде изригването на вулкана Тоба на остров Суматра преди около 74 000 години. Съществуват различни мнения колко опустошително е било това изригване, но е ясно, че то е имало значително въздействие върху климата, флората и фауната в обширни райони от планетата. Особено силни са били последиците в Южна Азия. Според някои сценарии изригването е причинило „ядрена зима”, отровната вулканична пепел е унищожила голяма част от растителния и животинския свят и човечеството извън Африка е било изправено пред унищожение. В такава ситуация двете човешки популации, които дотогава са странели една от друга, а вероятно и са се конкурирали, може да са прибегнали до отчаяни мерки, за да предотврат изчезването си, смесвайки своите гени и осигурявайки оцеляването на малобройните си членове. Разбира се, това предположение може да се окаже и много далеч от истината. Но има някаква трагична ирония, ако се окаже че човечеството (или поне част от него) е оцеляло благодарение на тези, които впоследствие е изтребило. Това може би ще ни подтикне да се отнасяме с по-голям респект към изчезналите наши сродници, за които днес все още знаем толкова малко.
  10. Ценни монети от различни епохи откриха в местността "Градище" до прохода Вратцата Агенция "Фокус", 22.08. 2011 г. Враца. Нови интересни находки откриха по време на разкопките при местността „Градище” до прохода Вратцата, Врачанско. Новите находки са три ценни монети от различни епохи, каза за Радио “Фокус” - Видин ръководителят на разкопките д-р Нарцис Торбов. Той уточни, че става дума за три монети. Едната е с тегло 3,32 гр, диаметърът й е 1,88 см. Монетата представлява имитация на македонски тип. "Става дума за македонската държава по времето, когато тя е завоювана от римляните. Тя е от времето на Филип V или на Персей, като Филип V управлява от 221 г. до 179 г. пр. Хр., Персей от 179 г. до 168 г. Тази 168 година е свързана с битката при Пидна, когато римските легиони успяват да разгромят войските на Персей и така се слага край на Македонската държава и нейната независимост", разказа археологът. Тази монета е интересна с това, че на обратната й страна е изобразен тризъбецът на Нептун. Обикновено такива монети се намират на територията на Южен Пирин и Западните Родопи. Попадането на монетата в Северозападните тракийски земи на север от Стара планина може би е указание за съществуването на търговски път, който е свързвал македонските земи (днешна Южна България) и Северозападна Тракия. Другата монета е с тегло 6,24 гр и диаметър около 2 см, каза Торбов. Тя е отсечена по времето на император Тиберий, който управлявал от 14 до 37 г. "Император Тиберий е доведен син на Октавиан Август, който става негов наследник. За благодарност Тиберий отсича монети. На едната им страна е отсечен Октавиан Август, а от другата император Тиберий. Точно такава е монетата, която е намерена", посочи Торбов. Тя е сечена по времето, когато е бил разпънат Исус Христос. Интересна е и монетата, която е открита при разкопките, е свързана с Византийското владичество по българските земи. Монетата е сечена по времето на император Мануил Комнин. От едната й страна е ликът на императора, на гърба има изображение на Исус Христос на трон. Археологът разкри, че първите две монети разкриват период, свързан с войните при тракийските земи и със завоюването на тракийското селище край местността "Градище". Последната монета от времето на Мануил Комнин е указание, че още по време на Византийското владичество крепостта до "Градище" е възстановена и продължава да функционира и след въстанието на Асен и Петър и по-късно прераства в значим градски център.
  11. Хетската връзка е най-вероятна при положение че тази хаплогрупа е била разпространена сред населенението на Хетското царство. Може някой хетски велможа да се е оженил за египетска принцеса и те или техен потомък да са поставили началото на династия или примерно хетски военачалник постъпва на служба при египетския фараон и след време негов наследник се изкачва на престола.
  12. ЧЕСТВАХА 50-ТА ГОДИШНИНА ОТ НАЧАЛОТО НА ПОДВОДНАТА АРХЕОЛОГИЯ У НАС "Морски вестник" - октомври 2009 г. Вчера във Военноморския клуб – Варна, се състоя честваха 50-та годишнина от началото на подводната археология у нас. Организатори бяха Военноморският музей, Българската национална асоциация за подводна дейност, Регионалният исторически музей – Варна, Сдружение „Национален морски музей”. Медиен партньор на проявата бе „Морски вестник”, а неговият главен редактор д-р Атанас Панайотов бе водещ на форума. Председателят на Инициативния комитет д-р Мариана Кръстева, директор на Военноморския музей, приветства участниците и в края на словото си запали свещ в памет на починалите радетели и деятели на подводната археология у нас. Първи направи своето изложение, озаглавено „Слово за началото и неговите проблеми”, бившият директор на Военноморския музей доц. д-р Владимир Павлов - участник в първите подводни археологически експедиции, организирани от музея. Известният български писател Цончо Родев - участник в първите подводни археологически експедиции, сподели „Спомен от началото на пътя”. От името на ст.н.с. Люба Огненова-Маринова - първият археолог-водолаз у нас, доклад на тема „Как започнаха подводните археологически проучвания в Несебър” представи д-р Христо Прешленов - археолог в Националния археологически институт с музей – София). Д-р Стефан Пейков, президент на МТКЦ „ГЕОПАН” – Бургас, припомни на участниците във форума „Подводните археологически експедиции на научно-експедиционния клуб - ЮНЕСКО 1970 - 1975 г.” Асен Салкин -дългогодишен директор на Историческия музей в Каварна, направи обобщение по темата „Подводните проучвания в залива на Каварна”. След края на първата част от честването бе открита изложбата „Европейското откриване на Черно море” („Черно море и запазното му крайбрежие в средновековни карти и гравюри”). Уникалната колекция, дело на Държавна агенция „Архиви” и на МТКЦ „ГЕОПАН” - Бургас, бе представена от Христина Панайотова - куратор на изложбата. По-късно н.с. І ст. д-р инж. Илия Щирков (Институт по Океанология при БАН) направи презентацията „Потънал ветроход край българското крайбрежие. Най-новата находка под вода”. Д-р Христо Прешленов запозна присъстващите със състоянието и перспективите на подводните проучвания в Несебър. Д-р Атанас Орачев (Частен научноизследователски проект „Дигитален архив България”) представи „Палеогеографските особености на Българското Черноморие с оглед основните правила за теренни наблюдения, документирания и анализи на подводни и крайбрежни археологически обекти”. Теодор Роков - археолог в Археологически музей - Варна направи критика на теза, издигната преди години от проф. Иван Гълъбов (1918 - 1978 г.): „Откриването на мощите на Св. Климент Римски от Константин Кирил Философ. Подводно археологическо проучване или съвременен мит”. Популярната тема „Потопът в Черно море - наука и митология” бе разгледана от ст.н.с. І ст. д-р Петко Димитров (Институт по океанология при БАН). Той издигна и идеята за приемането на „Морален кодекс на подводния изследовател”. Геофизикът ст.н.с. ІІ ст. д-р инж. Орлин Димитров (Институт по океанология при БАН) разви своя хипотеза относно „Изчезването на древния град Бизоне и връзката между природните бедствия и подводната археология”. Свои мисли по въпроса за опазването на културните ценности под вода изказа водолазът Петър Колев. Агоп Сренц от Пловдив съобщи за усилията на подводния клуб „Нептун” в Пловдив за изграждането на своя морска музейна експозиция. Ст.н.с. ІІ ст. д-р инж. Траян Траянов (Институт по океанология при БАН) изнесе доклад на тема „Потъналите кораби като национален ресурс”. Найден Прахов и Антон Донев от Центъра за подводна археология - Созопол, направиха презентация на дейността на научното звено. След станалите разисквания бяха представени и няколко най-нови издания в областта на водолазното дело, морската история и археологията: - „50 години леководолазно дело в България”. Варна, 2009. Сборник, издание на Българската национална асоциация по подводна дейност с подкрепата на Института по океанология при БАН; - Михаил Лазаров. „Древното корабоплаване покрай западното Черноморие”. Варна, 2009; - Иля Прокопов, Калин Порожанов, Щелиян Щерионов. „Традиционна морска култура по българското Черноморие. Теренни изследвания в периода 1979 - 2004 г.” Studia pontica, 2, София, 2009. Издание на Националната комисия по морска история. Първият форум, организиран у нас за подводната археология на България завърши с общото мнение на участващите в него, че той трябва да има своето продължение. МВ С докладите, резюметата и изказванията от форума можете да се запознаете в рубриката „Изследвания” на раздела „Морски колекции”. Изследвания
  13. Китайски писмени източници (на руски език) Бан Гу - История на ранната династия Хан (Цян Хан Шу) http://www.vostlit.info/Texts/Dokumenty/China/I/Ban_Gu/index.htm Съма Цян - Исторически записки (Ши Цзи) http://www.vostlit.info/Texts/Dokumenty/China/I/Syma_Tsjan/index.htm Фан Е - История на късната династия Хан (Хоу Хан Шу) http://www.vostlit.info/Texts/Dokumenty/China/III/Fan_E/frametext4.htm http://www.vostlit.info/Texts/Dokumenty/China/III/Fan_E/text3.htm http://www.vostlit.info/Texts/Dokumenty/China/III/Fan_E/frametext1.htm http://www.vostlit.info/Texts/Dokumenty/China/III/Fan_E/frametext2.htm
  14. Откъси от „Муриб ан ба'д аджаиб ал-магриб” („Ясно изложение на някои чудеса на Магреб”) и „Нухбат ал-азхан фи аджаиб ал-булдан” („Избрани спомени за чудесата на страните”) от Абу Хамид ал-Гарнати (на руски език). Включени са впечатления от пътешествието на автора през земите на волжките българи в средата на ХII век. http://www.vostlit.info/Texts/rus4/Garnati/frametext1.htm Повече информация за автора и неговите произведения: http://www.vostlit.info/Texts/rus4/Garnati/pred.phtml?id=301 http://www.vostlit.info/Texts/rus4/Garnati/framevved.htm http://www.vostlit.info/Texts/rus4/Garnati/frametext2.htm http://www.vostlit.info/Texts/rus4/Garnati/frameposl.htm http://www.vostlit.info/Texts/rus4/Garnati/karten.phtml?id=304
  15. Кадафи е последният човек, за когото може да се съжалява. Той тръгна с танкове и артилерия срещу собствените си граждани. Ако Западът не го беше спрял, той щеше да превърне Бенгази в гробище. Вярно е обаче и това, че САЩ и НАТО оставиха властите в Бахрейн да смажат най-брутално протестите с помощта на Саудитска Арабия. А бахрейнците с нищо не са по-лоши от либийците. Само дето имат лошия късмет да са шиити в управлявана от проамериканско сунитско малцинство страна. Двойният стандарт продължава и сега: засилват се натискът и критиките срещу Башар Асад, а репресиите срещу кюрдите в Турция се подминават с мълчание.
  16. Един нов аспект в изучаването на Варненския некропол внасят разкопките в солниците край гр. Провадия. Според ръководителя на разкопките проф. Васил Николов солта, добивана там, е била впоследствие търгувана с активната роля на населението покрай Варненските езера. „Бялото злато” е било стратегическа стока още в тази древна епоха и може да е изиграло ключова роля (наред с търговията с мед и медни продукти) в натрупването на забележително богатство в културата Варна. "Сол и злато" и други нови теми от праисторията на България и Балканите Част 1 http://www.google.bg/url?sa=t&source=video&cd=3&ved=0CEAQtwIwAg&url=http%3A%2F%2Fwww.youtube.com%2Fwatch%3Fv%3DyQb93j-fqfo&ei=HgTxTcLZJYSA-wbF0LHPAw&usg=AFQjCNG64cMnu8hXWv8MizEgckDnkOA-WA Част 2 http://www.google.bg/url?sa=t&source=video&cd=4&ved=0CEMQtwIwAw&url=http%3A%2F%2Fwww.youtube.com%2Fwatch%3Fv%3DQN_-c3vq3PM&ei=0w_xTb3KEYHC8QPNg9X6Aw&usg=AFQjCNElI7-qgQIzTG5WpTYwVGWbUEZghQ Част 3 http://www.google.bg/url?sa=t&source=video&cd=2&ved=0CD0QtwIwAQ&url=http%3A%2F%2Fwww.youtube.com%2Fwatch%3Fv%3DlTAMBTBnW8s&ei=0w_xTb3KEYHC8QPNg9X6Aw&usg=AFQjCNEb6WugU9S0VRnIxmvwiRQ8zhZQoQ Част 4 http://www.google.bg/url?sa=t&source=video&cd=5&ved=0CEYQtwIwBA&url=http%3A%2F%2Fwww.youtube.com%2Fwatch%3Fv%3DYdU2sFD_99A&ei=0w_xTb3KEYHC8QPNg9X6Aw&usg=AFQjCNEbpVntTAjrrQ9sJQA3N7IYGAgA6g Може само да се съжалява, че досега не е разкрито селището (селищата), чиито обитатели са погребани във Варненския некропол. Предполага се, че те се намират под водите на Варненското езеро. Ако се намери кой да организира и финансира археологически проучвания там, може да се открият още по-впечатляващи находки и картината на халколитното общество да стане още по-пълна. Защото все още има много неразрешени загадки. Варненският некропол е уникален паметник и наистина ще е добре с неговото изследване да се занимават специалисти по темата, а не разни „изследователи” – ментарджии като Христо Смоленов.
  17. Първите опити за изкуствено напояване в Хорезъм датират от късната бронзова епоха, по времето на Суярганската и Тазабагиабската култури. Първоначално хорезмийците започват да създават близо до естественото речно русло обградени с насипи обработваеми площи, при това всяка „клетка” от тях е имала форма на неголям басейн със страни от по няколко метра. Миниатюрна дига по брега на естествения проток е служила за регулиране на пропускането на вода към обработваемата земя, когато нивото ѝ било високо. Впоследствие се появават и първите канали, чиято дължина не е превишавала няколко десетки метра. Площта на напоявания участък близо до един от древните паметници е достигала около хектар. По-нататъшно развитие иригационната мрежа претърпява в началото на I хил. пр.н.е. по време на Амирабадската култура. В средата на I хил. пр.н.е. каналите достигат значителни размери. Широчината на някои от тях е достигала 18 m, а заедно с валовете по брега – 40 m. Каналът Чермен-Яб например достигал до 6-8 кm дължина. Те представлявали магистрални канали, от които почти под прав ъгъл се отклонявали по-малки, предназначени за непосредственото напояване на земеделските площи. При строителството на канали с такива мащаби било необходимо да се изграждат съоръжения за регулиране на постъпването на водата в оросителната система през различните годишни сезони. През последните векове преди и първите векове от новата ера иригационното строителство в Хорезъм достига своя връх. Изградени са нови канали и значително са разширени много от съществуващите напоителни мрежи. Това е свързано с процес на разрастване на оазисите и увеличаване на култивираните земи. Променя се формата на водните пътища – дотогавашните широки и плитки канали се сменят с по-тесни, но по-дълбоки. Увеличава се и тяхната дължина, която някъде достига десетки километри. Броят на малките локални иригационни системи се редуцира и те са обединени в много по-големи съоръжения. Усъвършенствуват се устройствата за разпределение на водния поток. Иригационната система е включвала различни нива: главна река, входен шлюз, главен (магистрален) канал, разпределителни канали, напоителни канали. Създаването и поддържането на тези мрежи очевидно е изисквало огромни по мащаб дейности, свързани с изкопаване и преместване на големи количества земни маси, строителство на сложни съоръжения при входа на системата, както и постоянни мерки за изгребване на тинята от дъното, за да не се допусне тяхното затлачване. През тази епоха площта на обхванатите от изкуствени канали земи по долните течения на Амударя и Сърдаря достига 35 000 – 38 000 km2 или няколко пъти повече от днешната! Разбира се, иригацията тогава не е била толкова интензивна като днес. Макар че главните канали са били с впечатляващи размери, мрежата от по-малки канали е била сравнително малка и като резултат не повече от 10-15% от земята е била директно напоявана, независимо от достатъчното количество вода. Независимо от това постиженията на древните хорезмийци в иригацията са били забележителни и там се е създала научна школа с авторитетни учени, включваща специалисти по математика, хидроинженерство, картография, астрономия и други науки, които са били от особено значение за развитието на иригационното строителство.
  18. Може би по-голямата мобилност, за която пише по-горе Хърс Златния, е свързана по някакъв начин с по-високата степен на социална организация при Хомо сапиенс. Правени са различни опити да се степенуват човешките общества в зависимост от нивото на сложност на контактите и броя на хората във всяка една степен или ниво. Ето как вижда нещата например антропологът Робин Денъл. Според него обществата от първото, най-ниско ниво, родителската група, са характерни за всички примати и включват винаги майка с едно или няколко деца, понякога с баща и други роднини. Второто ниво е това на локалната или самозадоволяваща се група, която се състои от няколко свързани родителски групи, живеещи и пътуващи заедно. Броят на членовете на тази група може да варира от 5-6 до 50-60. Има данни че неандерталците са били достигнали до това ниво на социална организация. Много пещери са били ползвани като дълготрайни убежища, където хората са се връщали всяка зима в продължение на дълги периоди от време. В откритите пространства, където липсват пещери, те са изграждали примитивни палатки или заслони, като за скелет са използвали кости от мамути или други големи животни. Може би обаче неандерталците не са били достигнали до следващото трето ниво, т.нар. репродуктивна група. Тя представлява общност от няколко самозадоволяващи се групи, в рамките на която всеки би могъл да си намери партньор; в крайна сметка именно намирането на партньори и създаването на потомство осигурява жизнеността на всяка самозадоволяваща се група. Освен това общуването на ниво репродуктивна група дава една друга важна полза - така членовете на отделните по-малки групи си разменят информация, каквато не биха могли да придобият сами - например за находища на подходящ за сечива кремък, за движението на дивеча и, не на последното място, за разположението на другите, т.е. представителите на другия човешки вид или на по-далечни групи от същия вид. В някаква степен неандерталците сигурно са били достигнали до това ниво, иначе не биха си осигурили достатъчно възпроизводство само в рамките на самозадоволяващата се група. Но Робин Денъл предполага, че те не са стигнали до тази степен, където отношенията между различните самозадоволяващи се групи се развиват в мрежа за редовен обмен на стоки и информация. В такъв случай всяка по-малка група би трябвало да оформи свои знаци (или символи) с които да се разграничава от останалите. В неандерталските паметници такива свидетелства практически липсват. Произведенията на изкуството и украшенията може да са изпълнявали именно такава роля и това е едно възможно обяснение защо те се срещат само при Хомо сапиенс. Освен това при последните, за разлика от неандерталците, са налице култови центрове и други свидетелства за общуване на едно по-сложно или по-комплексно ниво. По този начин изглежда че неандерталците са живели на малки самодостатъчни групи, без да стигнат до изграждане на по-сложни общества.
  19. Да се представим една общност от хора, които говорят на даден език. В процеса на развитието на тази общност различни групи по различно време могат да се отделят от нея и да се преселят в друга среда, където езиците им постепенно се диференцират дотолкова от първоначалния, че се превръщат в самостоятелни. Именно получилата се изолация от другите части на общността (която може да варира като степен) води до отделянето на клонове, които възникват по различно време. Едновременната им поява би била възможна само при някакъв "катастрофичен" сценарий, при който първоначалната общност се е разпаднала (примерно поради война или бедствие) и всеки е тръгнал по своя път. Но не може при всяко едно такова разделяне да се търси (или да се измисля) подобно събитие. Дали английският е възникнал едновременно с всички други германски езици? Или румънският едновременно с другите романски? А какво да кажем за българския? Той едновременно с кои е възникнал? Допускането, че всички клонове на индоевропейското езиково семейство са се появили едновременно за мен е изключително неправдоподобно. То не може да бъде обосновано нито езиково, нито исторически.
  20. Естествено че е хипотеза. Но от съществуващите хипотези тази, поне според мен, е най-правдоподобната.
  21. Още един факт, който често се пропуска, е че в продължение на десетки хиляди години неандерталците и древните хора (в тесен смисъл) са произвеждали едни и същи каменни сечива. Това са т.нар среднопалеолитни сечива, сред които преобладават остриета и стъргалки. Приликата е толкова голяма, че е невъзможно да се определи дали изделията в определен паметник са оставени от неандерталци или архаични Хомо сапиенс без наличие на човешки останки. Подобна идентичност в основните оръдия на труда трудно се връзва с някаква голяма разлика в интелектуалното ниво.
  22. Появата на писменост в един език не е критерий за датата на неговото възникване. Хората са можели да си го говорят стотици или хиляди години преди това. Когато написах "някои оценки" имах предвид че "други оценки" го датират още по-назад във времето. Вярно е че това са предположения (speculations), но затова пък убедителни предположения. В случая не може да се надяваме на нещо друго. При това самото съществуване на прото-индоевропейски език, предшественик на съществуващите днес ИЕ езици е също "speculation". Въпреки това повечето учени днес са убедени че е съществувал такъв език (съответно хора, които са го говорели), защото съвременната лингвистика разполага с достатъчно добри методи, с които да може да го реконструира (поне отчасти). Хората от Афанасиевската култура не биха могли да бъдат индоиранци. Прото-индоиранският език е значително "по-млад" от тохарския, може би с едно хилядолетие или повече. Разбира се, мумиите от Таримския басейн биха могли да бъдат както на тохари, така и на индоиранци (или древни иранци), а най-вероятно е имало и от едните, и от другите. Те се появяват в района много преди Александър, още през второто хилядолетие пр.н.е. И най-накрая, армията на Александър Македонски не е била някакво сборище от "индоевропейска сган". При навлизането в Азия, завземането на Египет и Персия тя се е състояла само от македонци и гърци. Едва в Средна Азия, където те се натъкват на ожесточена съпротива и започват да понасят неочаквани (за тях) загуби, те започват да променят стратегията си и да привличат представители на местното население в своите редици
  23. Няма как тохарите да са били част от армията на Александър Македонски. Лингвистичните анализи показват, че прото-тохарският език се е отделил от общия индоевропейски ствол много отдавна. След анатолийските езици (хетски, лувийски и т.н.) следващите които се отделят са тохарските. Около 3500 г. пр.н.е в Южен Сибир се появява Афанасиевската култура, чийто носители са мигрирали от Източна Европа. Тази дата приблизително съвпада с някои оценки за времето на обособяване на прото-тохарския език, а мястото на възникване не е толкова отдалечено от районите, където тохарите са исторически засвидетелствани. Вероятно именно тези хора са предшествениците на по-късните тохари. Така че те си живеят в Азия хилядолетия преди там да се появят гърците.
  24. Съгласен съм с тази теза; това би могло да бъде откриването на къснопалеолитната технология за разцепване и обработка на камъка преди 40 000 - 50 000 години. Тя довежда до значително увеличаване на "производителността на труда", т.е. за едно и също време могат да се произведат по-голямо количество сечива. При това те са по-качествени и позволяват по-голяма ефективност в намирането на храна, включително в лова. По-усъвършенствувани сечива означава и по-добри оръжия. Този именно пробив дава решаващо технологично предимство на Хомо сапиенс.
  25. Интересни паметници от тази епоха са некрополите Тулхар, Аруктау и Бабашов в южната част на Средна Азия. Те са разкопани от А.М. Манделщам, който ги датира към втората половина на ІІ в. пр.н.е до началото на І в. от н.е. Те са оставени от номадски племена, които не са местно население, а са пришълци от север. Хронологията им и анализът на находките дават основание на Манделщам да заключи, че погребаните на тези места хора са били част от номадската миграционна вълна, която през ІІ в. пр.н.е. довежда до рухването на Гръко-Бактрия. Черепите от Тулхарския некропол са определени от антроположката Т.П. Кяткина като преобладаващо мезобрахикранни, като в половината от изследваната група се установява деформация приживе. По-голямата част от деформираните черепи имат силно сплесната тилна част, налице са и такива с челно-тилна деформация, но не и кръгова (кръговата е т.нар. хунски тип деформация). Ето какво пише в заключение Т.П. Кяткина: "Погребенные в Тулхарском могильнике принадлежат к европеидному типу; примесь монголоидных черт у них незначительная, сочетании мезокрании с широким и средневысоким лицом, сильно выступающим носом и низкими орбитами явствено сближает их носителями андроновской культуры эпохи бронзы и степными племенами следующего периода, по-видимому генетически связанными с ними. Сопоставление показывает значительное сходство между рассматриваемой серией и черепами из могильников сако-усуньского времени, исследованных на Алае и Тяншане, причем она характеризуется относительно большой „андроноидностью”. Прослеживается также близость ее с материалами из погребений ранних кочевников Южного и Восточного Казахстана. Но наибольшее сходство обнаруживается с черепами из могильников на територии древней дельты Сырдари, относимых к приаральских сакам”. Важно в тази връзка е и наблюдението на В.В. Гинзбург, че антропологичният състав на номадското население, което в края на ІІ в. пр.н.е мигрира към южните райони на Средна Азия от Евразийските степи е по-разнообразен в сравнение с облика на местното уседналото население. Това предполага, че пришълците са представлявали смес от разнородни етнически групи и може би дори са мигрирали от различни райони на степния пояс. В някои антични източници се говори за три или четири племена, въвлечени в този процес; логично е да се предположи че са били и повече. В потвърждение на това е и разнообразието във вида на гробните съоръжения. В Тулхар и Аруктау като цяло преобладават гробовете от типа ниша ("подбойни"), в които погребалната камера е успоредна на дългата страна на гробната яма. Срещат се обаче и обикновени грунтови ями. В някои гробове има оформени стъпала по хода на едната или двете дълги страни на ямата. Върху гробната яма има насип от камъни и пръст. По различен начин са оформени погребенията в Бабашов, където гробовете са заобиколени с каменни огради; във вътрешността им над гробната яма също е имало надгробни структури от камък. Въпреки различията обаче налице са и някои общи елементи, които оформят картината на "единство в разнообразието", така например ориентацията на гробните ями във всички некрополи е почти изклочително в посоката север юг (някъде с малки отклонения); телата са положени в изпънато положение по гръб, главата сочи на север. Погребалният инвентар се състои от керамика, инструменти, оръжие и украшения. Характерен елемент е присъствието на кости от овца. Инвентарът също демонстрира комбинация от общи черти и локални различия, които могат да имат етнически, културен или хронологичен произход. Във всеки случай ясно е, че не става въпрос просто за преместване на едно племе от едно място на друго, а за широкомащабен процес, обхванал големи територии от степната зона и включващ различни племена, някои от които родствени или обединени в някаква форма на съюз. Може да се предположи, че саки, тохари и усуни са били сред тези племена, но едва ли са били единствените. Ако се вярва на писмените източници, районът на Седморечието е бил основен изходен пункт на миграцията. Ще бъде интересно съпоставянето на археологическите паметници от този регион с тези от Бактрия и Согдиана през въпросния период.

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...