senufer

Може би са изглеждали така ... Мъжът от Кениуик, щата Вашингтон, САЩ. Възраст 8000-9000 години. Реконструкция Или така? "Лусия" - млада жена от югоизточна Бразилия. Възраст 11 500 години. Реконструкция Както се вижда, първите обитатели на Америка са били много разнообразни като расов облик. Но да не се заблуждаваме - нито човекът от Кениуик е дошъл от Европа, нито Лусия от Австралия или Полинезия. Всички тези антропологични типове трябва да са присъствали в Североизточна Азия и Берингия, откъдето са навлезли в Северна Америка може би още преди последния ледников максимум.

Това откритие подкрепя предположението, че първите хора в Америка са се появили още преди последното голямо заледяване, тъй като 16 000 г. пр.н.е. голяма част от Северна Америка все още е била непроходима ледена пустиня. Според този сценарий те са били изтласкани от застудяването към южните части на континента и след затоплянето на климата са осъществили повторно заселване на Северна Америка този път от юг. Това би обяснило например озадачаващия факт на по-голямото разнообразие на индианските езици в Южна Америка, отколкото в Северна. Ако разселването е било от север на юг, би следвало да се очаква обратното. Така че хората от тази новоокрита "прото-Кловис" култура може да са дошли от Централна Америка. Разбира се, това тепърва трябва да се докаже археологически.

А защо тези глинени и каменни дискове трябва непременно да са култови предмети? Че дискът с точка в средата е соларен символ, това е така. Но да изобразиш слънцето с някакъв знак е едно, а да го обожествяваш със система от ритуали е нещо по-различно. Може такива открития да са направени в Оходен, но от това кратко съобщение не става ясно. Въобще проблемът за почитането на слънцето по нашите земи през неолитната епоха не е добре изяснен. Посочват се находки от Овчарово, Поляница, Кърджали и други места като доказателства, но съществуват и мнения, че този култ е донесен в Европа през по-късните хилядолетия с проникването на племена от Черноморско-Каспийските степи и последвалата индоевропеизация на континента. Във всеки случай ако се потвърди, че в Оходен наистина е имало храм, посветен на Слънцето, това ще е откритие с голямо значение.

Интересни тракийски скални светилища са открити и изследвани в Западните Родопи, Пирин и Рила в последните десетина години. archaeology-knigi.com/1096 Траките в северозападните Родопи и тракийската култова керамика тип "Цепина" Външна връзка По-подробно за светилището в местността "Славееви скали" rock-cut.thracians.org/bg/g_bayrakov.php Археоложката Диана Гергова за светилището на връх Острец, тракийските ритуални съдове и древната писменост при траките www.24chasa.bg/Article.asp?ArticleId=640807

Интересно е че тези валове са съсредоточени в северните и югоизточните части на държавата и отсъстват в присъединените по-късно югозападни територии. Наистина там се строят валове като част от защитата на крепостите и цар Самуил също изгражда такива при подготовката на отбраната си срещу Византия в района на Беласица. Но дълги гранични валове от типа на Еркесията и тези в Дунавската равнина липсват. Каква ли може да е причината? Дали държавата не е разполагала с достатъчно ресурси или просто българските владетели са решили, че изграждането на подобни съоръжения няма да бъде ефективно от икономическа и/или военна гледна точка? И дали през Х-ХІ век системата от гранични валове не е била вече демоде?

Това за дейността и организацията сигурно е така, но частта за бойните умения на монасите ми изглежда съвсем неправдоподобна. Едва ли не Шаолин в българските земи?! Фантазията на Дориян Александров явно му е дошла в повече. Един материал за таксидиотите от Рилския манастир в Ниш www.ni.rs/byzantium/doc/zbornik3/PDFIII/Ivanka.pdf

В пещерата Тешик-Таш в Узбекистан още преди десетилетия е открито неандерталско погребение, където тялото (дете на 8-9 години) е било обградено с няколко двойки рога от планинска коза. Това определено е акт на съзнателно погребване, при това с някакви наченки на погребален ритуал. Така че неандерталците може и да не са правели бижута, но очевидно са притежавали развито символно мислене. Изказана е дори хипотезата за зачатъци на тотемизъм (култ към планинската коза, която е била най-често ловуваното животно от обитателите на пещерата), но това вече навлиза дълбоко в сферата на предположенията и няма как да се докаже. А това, че погребаното дете е неандерталец, беше потвърдено преди няколко години с изследване на ДНК.

Независимо дали Фердинанд е написал тези съвети или не, той добре е опознал слабите страни и недостатъци на народа, който управлява и е бил в състояние ловко да го манипулира повече от 30 години. Също като Тодор Живков. Дори управлението на двамата външно си прилича - имаме години на подем и модернизация, завършили с крах. Разликата обаче е, че при Фердинанд модернизацията е била реална и ако не са били двете национални катастрофи, България щеше да бъде далеч напред. Докато при Т.Ж. "модернизацията" се оказа въздух под налягане и през 1989 г. всички наследихме една банкрутирала държава. Що се отнася до имотите на Кобургите - те (или поне по-голямата част) са били собственост на държавата; така че това, което направи Симеон, не беше реституция, а най-обикновен грабеж. И допуснахме ли го? Допуснахме го. Върви после разправяй, че не сме били крава за доене ....

БОЙНО РАЗПИСАНИЕ НА 11-ТА ПЕХОТНА МАКЕДОНСКА ДИВИЗИЯ (КЪМ 1 ОКТОМВРИ 1915 Г.) boiniznamena.com/?action=article&id=270 ПЪРВИТЕ КРИВОЛАШКИ СРАЖЕНИЯ И ОСВОБОЖДЕНИЕТО НА ПРИЛЕП (ОКТОМВРИ-НОЕМВРИ 1915 Г.) www.boiniznamena.com/?action=article&id=268 Численото превъзходство е на страната на съглашенците, но както пишат по това време кореспондентите на военните издания, те воюваха на земята на Македония срещу синовете на Македония.

Така е. Ве виктис - тежко на победените! Окупирането на тези земи е било пряка последица от загубата на войната, а архитектите на следвоенна Европа е трябвало да възнаградят сърбите, които се превръщат в техния нов фаворит. Какво тук значи някакво си население ... Разбира се, че българите в Западните покрайнини са били подложени на репресии и асимилация през всичките тези години, но все пак са успели да се съхранят като народ и днес българската държава може да поставя пред Сърбия въпроса за тяхното положение. Същото не може да се каже за нашите сънародници в териториите, окупирани от турци и гърци. Какво е останало от тях? Днес би трябвало да имаме десет пъти по-големи Южни покрайнини.

Зад дискусията на членството на Турция прозира една друга неразрешена дискусия - за това какво представлява самият ЕС. Ключовият въпрос е дали прилагателното "европейски" има културно или по-скоро географско значение. В първия случай ЕС би могъл да се определи като съюз на държави с обща история, култура и ценности, базиращи се върху християнсктите традиции. Ясно е, че в този случай Турция трудно ще намери място в една такава общност. Тази позиция, макар и невинаги явно и категорично изразена, се споделя от Франция и Германия. Според противоположната концепция ЕС не трябва да бъде нещо повече от един митнически съюз или в най-добрия случай "общ пазар", където се осъществява икономическо сътрудничество. Този съюз би бил значително по-разводнен като физиономия и в него биха могли да влязат най-различни държави, включително мюсюлмански. Такава е гледната точка на Англия, както и на САЩ, които оказват силен натиск в полза на еврочленството на Турция. Ако надделее тази позиция, приемането на Турция в ЕС може да се смята за сигурно. Възможно е обаче да се стигне до междинни варианти, например Турция да получи икономически и културни контакти, инвестиции, всевъзможни двустранни и многостранни споразумения - всичко каквото поиска, само без пълно членство. Би могъл дори да бъде измислен термин точно за тази цел (примерно, специален привилегирован партньор или нещо такова). Еврократите в Брюксел са царе на подобни формулировки. От друга страна, турците винаги са били добри търговци, и този път пак ще изстискат максималното за себе си. Защо въобще Турция иска да влезе в ЕС? Заради духовната близост с европейците-християни ли? Заради общата култура? Или заради това, че в ЕС е икономическото благоденствие и просперитет? Ако те задълбочат своите връзки с ЕС до такава степен, че да усетят пълната икономическа изгода от това, какво ги боли толкова дали ще бъдат пълни членове или не? Каквито и да са турците, те определено не са сантиментални .... Докато се стигне до това обаче, доста проблеми ще трябва да бъдат преодолявани. Най-големият е този с демокрацията. Какъвто и статут да има ЕС, той е обединение на демократични държави. Турция не е демократична държава. Демокрацията не е ритуал, тя е отношение. Дори само отношението към кюрдското малцинство е достатъчно основание да бъде стопирано нейното еврочленство. А тук могат да бъдат добавени отношението към всички останали етнически и религиозни общности, огромната роля на военните в политическия живот, намесата във вътрешните работи на съседни и други близки държави чрез турските малцинства в тях, опитите за реставрация на османизма и т.н. Казват че приемането на Турция в ЕС може да подпомогне тези реформи и дори да бъде гарант за тях. Това ми изглежда доста наивно. Че ЕС не може да интегрира дори тези мюсюлмани, които и сега са там. Неотдавна А. Меркел публично призна това, което отдавна се знае от обществото. Как ще бъде интегрирана тогава огромна държава като Турция? Вижда се, че ЕС не може даже на България и Румъния да въздейства, след като бяха приети за членки. Така че проблемът е двустранен. Не само Турция не е готова да влезе в ЕС, но и той не е в състояние да я приеме за член. Тя просто ще му заседне на гърлото като прекалено голям залък.

Всъщност в този регион наистина има находки отпреди 200 000 години. Те принадлежат на древни хоминиди, определени като вариант на Хомо Еректус. Логичният извод, ако приемем че статията е вярна, е че траките произхождат от Хомо Еректус. Не знам трябва ли да се гордеем с това, не трябва ли ...

Наистина, неандерталците са съществували стотици хиляди години, през които климатът на Земята се е променял многократно, преживели са ледникови епохи, вулканични изригвания и какво ли не още. И са оцелели. Но ето че идва Хомо сапиенс и само за десетина хиляди години те изчезват от лицето на планетата. Прекалено фрапиращо е, за да е просто съвпадение. Особено като знаем как човешките същества са затривали цели цивилизации от себеподобни, та какво остава за друг човешки вид. Фактът, че двата вида все пак са съществували заедно за известно време означава, че това е бил продължителен процес. Вероятно неандерталците са били изтласквани постепенно от най-удобните екологични ниши, храната им е ставала плячка на новодошлите, те са се отдръпвали все повече във все по-негостоприемни територии с все по-малко хранителни ресурси. И някъде преди 30 000 години климатът навлиза в поредната си фаза на застудяване, което ги довършва окончателно. За разлика от други подобни промени този път неандерталците нямат достъп до хранителните ресурси на континента, които да им помогнат да оцелеят. Те или са измрели от глад или в отчаянието си са тръгнали да се конфронтират с модерните хора, което само е ускорило гибелта им. Разбира се, това се отнася до съдбата на неандерталците в Европа. Какво е станало с тях в другите обитавани от тях региони - Близкия и Средния Изток, Средна Азия, Сибир - това тепърва има да се изяснява.

Каменни артефакти, смесени с вулканичен прах от изригването на Тоба, са открити в Югоизточна Азия; за тях учените също са убедени, че са създадени от съвременните хора. Това означава че хората са били достигнали до този регион още преди 74 000 години, ако не и по-рано. В такъв случай разселването от Африка може да е започнало поне 10 000 преди това. Именно тази дата (преди около 85 000 години) посочва Ст. Опънхаймър в книгата си "The Real Eve", като се позовава на данните от палеоклиматологията. Преди 85 000 г. е установено силно спадане на нивото на Червено море, което би дало възможност на хората, обитаващи североизточна Африка в зоната на Африканския рог да прекосят пролива Баб-ел-Мандеб и да се озоват в Азия. Като се има предвид че климатът е бил основен фактор както в човешката еволюция, така и в миграцията на човешките същества, тази хипотеза изглежда напълно приемлива. Според автора това не е бил първият опит на Хомо Сапиенс да напусне Африка. Преди 125-120 000 години по време на благоприятни климатични условия, хората се разселват от Африка през дн. Египет и се установяват в Левант. Но настъпването на поредния ледников период или ги принуждава да се върнат обратно, или ги унищожава. Във всички случаи има безспорни свидетелства, че хората са напуснали Африка много преди 60 000 години. Генетиците трябва да си оправят генетичния часовник

Това също е много интересен въпрос, но нека най-напред да се опитам да заведа ариите до Индия, че оттук нататък пътят става доста труден . Отвъд Средна Азия не може да се проследи толкова ясно и еднозначно пътят на придвижването им. Това дава повод на някои автори да отхвърлят въобще теорията за арийска миграция. Критиците на андроновската хипотеза посочват, че тази култура не се разпространява на юг от Бактрия. Например андроновска керамика не е открита нито в Индия, нито в Иран. На проблема с керамиката ще се върна малко по-късно. Между Бактрия и Индия се простират високите планински масиви на Хиндукуш. Отвъд планината, между нея и р. Инд се намира историческата област Гандхара където до 1700 г. пр.н.е живеят племена, които поддържат връзки с Индската (Харапската) цивилизация на изток, макар че не са на толкова високо на развитие като нея. Според археологическите данни около 1700 г. в региона се случват значителни промени, които довеждат до възникване на нова култура, наречена по името на областта Гандхарска погребална култура. Част от корените на тази култура безспорно са местни, но друга част определено е свързана с появата на пришълци от северозапад. Един от най-ранните паметници е Херайският некропол, който е датиран точно преди началото на самата Гандхарска култура. Той се състои от погребения в ями, облицовани с каменни плочи. Телата са положени в свита поза на дясната страна, като главата сочи на запад или югозапад. Този начин на погребение е напълно чужд на местните традиции, но в Андроновската култура са разпространени погребения, идентични с тези до последния детайл, включително разположението на главата. Антропологичният тип на починалите е близък до този на степното население. В самата Гандхарска култура, която се състои предимно от некрополи, приликите с андроновските комплекси са многобройни и обхващат структурата и разположението на гробовете, положението на телата и ритуалите, извършвани при погребването. Последните включват жертвоприношения на животни, особено на коне. Култът към коня въобще е характерна черта за степните култури от бронзовата епоха и не се среща дотогава в Индия. Находките включват също части от конско снаряжение, служещи за впрягане на животните в колесници. От особен интерес е появата на кремация, която е ярък етнически идентификатор на индо-ариите не само по отношение на неарийските народи, но и вътре в самото арийско семейство. Единствената култура в близките региони през тази епоха, в която този обичай се среща, е Андроновската, по-точно нейният източен, федоровски вариант. От Казахстан кремацията се появява в Бактрия, а оттам в Гандхара. Този ритуал е установен в значителен брой погребения в Гандхарската култура. Но дали проникването на ариите е имало характер на мирна постепенна инфилтрация, както може би се е случило в Бактрия, или е имало по-сериозни сблъсъци? Малко по на юг от Гандахара в долината на р. Гомал са разкопани селища, които процъфтяват в началото на ІІ хил. пр.н.е. Установени са безспорни връзки с Харапа и може би те дори са основани от харапски преселници. Поне две от тях, Гумла и Хатала, са разрушени и опожарени. Върху техните руини са издигнати курганни гробове. Мъртвите били кремирани и погребвани в ями под курганите заедно с кости от животни включително коне. Би могло да се каже че "трите к" (коне, кургани и кремация) в тези некрополи са красноречива индикация за това, кои са ги оставили - това са елементи от културата на степните племена и в тази комбинация само на андроновските племена. Към трите "к" може да се прибави и четвърто и това е керамиката. На пръв поглед именно керамиката е един от най-сериозните аргументи "срещу" андроновската хипотеза. Дълбоко съм убеден, че тази теза е погрешна. Когато придвижващи се номадски племена се срещнат с уседнала земеделска култура и установят връзки с нея, тяхната култура претърпява неизбежни промени. При това промените в материалната култура са много по-бързи и мащабни в сравнение с по-консервативната сфера на религиозно-идеологическите концепции. Влизайки във взаимоотношения с по-високо развитото общество на БМАК, индоариите-андроновци бързо усвояват много от неговите постижения, включително керамиката. Напълно естествено е те да заменят своите груби, ръчно изработени съдове с елегантната, удобна и майсторски изработена на грънчарско колело посуда на древните бактрийци. Точно това се случва, андроновските паметници са пълни с керамични съдове на БМАК. Причината да не видим андроновски съдове в Индия е че те просто са се отказали от тях още в Бактрия. Но в такъв случай има ли керамика на БМАК в Гандхарската култура? И да, и не. Класическата кръгова посуда на тази култура не присъства в Гандхара, но затова пък се срещат съдове, които изключително много приличат на нея - като структура, форма, размери, същата е дори бялата покриваща глазура. Но тази керамика е ръчно изработена и много по-груба. Връзката с БМАК се потвърждава и от присъствието на други нейни артефакти като теракотени статуетки например. Ясно е, че тези предмети не са се появили в резултат на експанзия на БМАК, по-скоро те са донесени от население, което е имало контакт с нея. В новите си територии индоариите вече не са можели да получават кръгова керамика от БМАК и са започнали да си я произвеждат сами, копирайки вече съществуващите модели. Разбира се този тип керамика далеч не е единствената в Ганхарската култура. Там се наблюдава голямо разнообразие от керамични съдове, част от тях с местен произход, други повлияни от традицията на Иран, Белуджистан и къснохарапските култури. Ясно е че населението между Хиндукуш и р. Инд през тази епоха е представлявало смесица от различни етноси, вероятно и религии. Но един от основните компоненти в него са били индоариите, чието присъствие е засвидетелствано от достатъчно убедителни, поне за мен, данни. По този начин може да се проследи миграцията на индоариите от казахските степи до Средна Азия и Бактрия, оттам през Хиндукуш (или заобикайки го) до Гандхара и р. Инд. А отвъд Инд е вече Пенджаб - територията на Индската цивилизация, както и мястото, където вероятно е създадена Ригведа.

Има недвусмислени свидетелства за проникването на андроновските племена на юг в Средна Азия. През късната бронзова епоха на части от териториите на днешните Туркменистан, Узбекистан, Таджикистан и Афганистан съществува уседнала земеделска цивилизация, наречена Бактрийско-Маргианска култура или Бактрийско-Маргиански археологически комплекс (БМАК). Съдейки по облика на тяхната култура, те не са били индо-европейци, а са принадлежали към зоната на високоразвитите урбанистични култури, простираща се от Средиземно море до Индия. Андроновски артефакти са намерени в много селища на БМАК, като тук влизат керамика; метални изделия, характерни за андроновската металургична традиция; погребения, типични за андроновското население. За това че тук става въпрос за миграция, а не просто за обмен на стоки свидетелства фактът, че са открити и собствено андроновски паметници, най-вече некрополи и останки от кратковременни лагери. Съобщава се и за наличие сред човешките останки на хора с антропологичен тип, характерен за степното население (вярно е, че те са малцинство). Днес е много трудно да се установи какви са били отношенията между индоарийските андроновски племена и местното население на Бактрия и Маргиана. Във всеки случай няма следи от насилствено завоевание като разрушени или опожарени градове например. Но характерна черта на бактрийските и маргианските селища през тази епоха е появата на крепостни стени и други защитни съоръжения - елемент, който е много по-слабо изразен през предходния археологически период. От кого и защо е трябвало да се предпазват, може да стане ясно от текстовете на Ригведа, където неприятелите на ариите, т.нар. "даса" живеят в богати и укрепени селища, а ариите са описани като живеещи отвън и изпълнени с желание да влязат вътре и да грабнат добитъка. Именно добитъка, който за идващите от степта скотовъди е бил главната мярка за богатство и благоденствие! Все пак аз съм склонен да смятам че отношенията като цяло са били мирни и не са имали характер на завоевание с разрушаване на досегашната култура, а по-скоро на взаимен синтез и асимилация, включително езикова.

Относно произхода на индоариите най-разпространената хипотеза е, те са се появили някъде в степните пространства на Евразия. За това има множество аргументи, между които лингвистични - множество думи, преминали от индоарийската лексика в угрофинските езици. За последните се знае, че са говорени от народи, живеещи в горския и лесостепния пояс от двете страни на Урал, така че индоариите са били техни съседи от юг. Техният начин на живот, реконструиран от лингвистиката и от Ригведа говори за това, че са се занимавали основно със скотовъдство, а земеделието е играело спомагателна роля, били са мобилни и са разчитали изключително много на коня. Тези и други елементи са характерни именно за степното население,а не за обитателите на Близкия Изток, Иран и Индия, където по това време съществуват уседнали земеделски градски и прото-градски цивилизации. Най-сериозния кандидат за идентификация с индоариите е Андроновската култура или по-точно кръг от култури. През второто хилядолетие пр. Хр. хората от тази общност са обитавали обширни територии от Урал през Казахстан до Южен Сибир. Разкопките в паметници като Синташта и Аркаим разкриват погребения на воини с коне и колесници, които показват много близки прилики с описанията от Ригведа. Елена Кузмина, която изучава андроновските култури в продължение на десетилетия, привежда многобройни сходства между Ригведа и андроновските археологически паметници, които обхващат голяма част от материалната и духовната култура Пътят и времето на миграция на индоариите до Индия и евентуално Предна Азия (ако там не са били техни предшественици - прото-индоиранци), все още не е изяснен достатъчно добре и това е логично при техния начин на живот. Водейки съществуване на номадски или полуномадски скотовъди, те рядко са се задържали дълго време на едно място и най-доброто което може да се очаква като следи от такава миграция са краткотрайни лагери и в никакъв случай постоянни селища с трайна архитектура например. Въпреки това има археологически свидетелства, които "трасират" евентуалните миграционни маршрути. Но за това по-нататък.

На времето подобни войни бяха наричани империалистически, но понеже този термин вече е излязъл от употреба, можем да наречем тази война с истинското й име - един пладнешки грабеж.

Все пак за значението на една личност не се съди толкова по неговата "харизма", а по това какво е оставил като направено след себе си. Ако оставим настрана прекалените емоции, ще видим че Че не е по-различен от генерал Батиста например, а Куба след революцията твърде много прилича ... на Куба преди революцията. Преди революцията страната се е управлявала от корумпирана върхушка, докато повечето от хората едва са преживявали. След нея положението е същото, сменя се само управляващата прослойка. Преди революцията е имало репресии и безцеремонно разправяне с опонентите, след нея - също. Режимът на Батиста е преследвал критиката и е подтискал свободата на политическите възгледи, режимът на Кастро и Гевара прави същото. В крайна сметка диктатурата си е диктатура, независимо дали се подкрепя от Москва, Вашингтон или където и да е. Масовите убийци винаги се опитват да оправдаят своите дела с някакви по-висши каузи. Дали го правят в името на "свободата", "революцията", "националната сигурност", "чистата раса", религията или нещо друго. Сещам се за една мисъл, която подхожда за тази тема (в момента не мога да се сетя за автора). "Да убиеш човек, за да защитиш една кауза, не е защита на каузата. Това си е убийство на човек".

Етнически конфликт не може да възникне ей така от нищото; за да се появи той значи е имало предистория на нарастващо напрежение, нерешавани проблеми докато накрая пожарът пламне. При нас такава предистория просто няма и това е основната причина да се запази етническият мир. Доколкото една такава опасност се свързва преди всичко с турското малцинство, безспорен факт е, че българи и турци съжителстват мирно след освобождението, което си е постижение на фона на цялостната обстановка на Балканите. Българските турци днес не са нито Доган, нито Юзеирови, нито който и да е подобен псевдополитик и долнопробен демагог. Това са скромни и трудолюбиви хора, каквито са открай време. Голяма част от сградите в нашата страна са построени от техните ръце. Баща ми, който е израснал в Лудогорието, неведнъж е споделял че много от най-добрите му приятели от детството са били турчета. Сред тези хора не е имало сериозни националистически или сепаратистки настроения и отношенията между двата етноса в малките градове и по селата традиционно са приятелски. Това е съвсем различна ситуация от тази в Косово например, където антагонизмът между сърби и албанци нараства бавно, но постепенно в продължение на десетилетия. Демографската експлозия на албанците се съчетава с нарастващи претенции от тяхна страна, които се отхвърлят категорично от сръбските власти, което на свой ред втвърдява и радикализира албанците и т.н. по една спирала на ескалираща враждебност, в която позициите на двете страни стават все по-непримирими, докато накрая се хванат за гушите. Две съседни страни, балкански, но съвсем различен подход по националните въпроси и съвсем различен резултат. Освен това за запазването на етническия мир роля изиграха и външните фактори. Много пъти в новата ни история сме били потърпевши от политиката на Великите сили, казано най-общо; този път обаче нито една от тях не се оказа заинтересована от етнически вълнения и евентуално разпадане на държавата. Дори и Турция не предприе опити в тази посока. Без съмнение това не е от симпатии към нашата страна, но за Анкара е далеч по-изгодна сегашната ситуация с наличие на турско малцинство в България и останалите балкански страни, които тя да използва като лост за влияние. Каквито и да са мотивите на тази или онази държава обаче, ако турците бяха поискали отцепване, сигурно щяха лесно да го постигнат. Държавата в последните 20-тина години е толкова разкапана, че не може да се справи и с далеч по-маловажни и банални бих казал проблеми, та какво остава за етнически стълкновения. Щяха да им дадат всичко каквото поискат, че и отгоре. Но за щастие всички проявиха здрав разум. В крайна сметка всеки жъне това, което е посял ...

В Чайоню са открити над 50 изделия от самородна мед и многобройни мъниста от малахит. Тяхната датировка е около 7000 г. пр.н.е. Някои от артефактите показват следи от рекристализация, което показва че са били подложени на термична обработка (т.нар. отгряване) по време на производствения процес. В Чатал Хюйюк са открити предмети от мед и олово (главно украшения), датирани в интервала 6500 – 6000 г. пр.н.е. Въз основа на откриването на (предполагаемо) парче шлака от медна руда и присъствието на оловна руда, Мелаарт предполага, че тези обекти са получени чрез топене на рудата. Изследванията показват обаче, че медните изделия са от самородна мед. Някои от артефактите са били нагрявани, подобно на тези от Чайоню, с цел да се намалят деформациите, получени при коването. Оловните изделия очевидно са били получени чрез топене на рудата, тъй като „самородно олово” практически не се среща в природата. Нито в Чайоню, нито в Чатал-Хюйюк обаче няма доказателства за топене на медна руда и производство на отлети медни предмети. Очевидно технологичните възможности на древните хора все още не са позволявали това да се осъществи. Нещо повече, през следващите две хилядолетия след Чатал-Хюйюк отсъстват следи въобще от термична обработка на металите в Анатолия. А към 5000 г. пр.н.е. вече наблюдаваме металургично производство в Югоизточна Европа! Това означава че следващият технологичен скок в обработването на медта, а именно топенето на медна руда и отливането в специални форми има местен произход. Възможно е той да се е появил независимо на различни места – Балканите, Месопотамия, Иранското плато, Китай ... Навсякъде, където е имало достъпни находища на медна руда и е имало вече някакви традиции в прозводството на метални артикули.

В последните години има изказани предположения че дворецът в Кносос и подобните му постройки всъщност представляват култови комплекси. Изглежда че облеклото на жените в достигналите до нас изображения представя по-скоро ритуалния, а не битовия аспект от живота. Дрехите които са се носели са имали цепка в предната част, но гърдите са се разкривали само по време на религиозните церемонии; това не означава, че жените са си ходели така по улиците. За да видим днес подобни картини, може би трябва да се върнем към общество, където жените са заемали централна роля или най-малкото са били водещи в сферата на религията, т.е. да има жрици или нещо подобно ...

Нито един модел не може да обясни изцяло многообразието на днешния свят. Самият Хънтингтън признава, че по-достоверен от неговия е моделът „184 държави” (може да бъркам бройката), където всяка държава е със своята специфика и уникални особености. Но такъв модел поставя непосилна задача пред социологията и политология, защото е толкова детайлен и раздробен, че фактически не може да се опише и анализира. Ето защо Хънтигтън се спира на модела с различните цивилизации, който макар и не толкова подробен успява да улови основните тенденции. Така че той прави това с ясното съзнание за ограничеността на своята концепция, както може да се очаква от един добросъвестен изследовател. Това, че религията е в основата на съществуващите днес ценностни системи в различните общества по света, е безспорен факт. Така че изглежда основателно да се обособят различни цивилизации, както ги нарича той, които са обединени от общи културни традиции, базиращи се именно на традиционната религия. Може да се дискутира доколко едни или други събития могат да се обяснят с тази теза. Например според модела на Хънтингтън православна Гърция би трябвало да бъде сред „черните овце” на католическо-протестантския ЕС и това наистина е така, като се вижда как тази страна оплеска финансите си и изправи цялата еврозона на нокти. Вярно е, че и при други европейски държави положението не е цветущо, но такъв крах като гръцкия аз не знам да има. За това че България и Румъния са такива „черни овце”, едва ли може да се спори .... Далеч съм от мисълта, че това са по-малко стойностни държави! Но разлика в културата определено има. Когато през 1999 г. НАТО бомбардира Сърбия в защита на албанците-мюсюлмани от Косово, един високопоставен турски политик (не си спомням името) каза че, сме свидетели на провала на модела на Хънтинтгън. Той имаше предвид че християнските страни от Европа и НАТО са застанали на страната на друговерците-мюсюлмани срещу други християни. Но атаката на НАТО не беше срещу страна от католическо-протестантската общност, а срещу „чужда” в цивилизационно отношение държава. Дали реакцията на Европа и САЩ щеше да бъде същата, ако примерно Хърватия третираше по този начин своите религиозни малцинства? Освен това политиката на днешните турски управляващи е насочена към сближаване с ислямските страни или ако следваме логиката на Хънтингтън, тя просто се връща на своето естествено място. Какво ли би казал днес този политик? Може да се възрази че нежеланието, което демонстрира ЕС да приеме Турция, е тласнало последната към такъв завой. Но в такъв случай дълбоките резерви, които храни Европа към приемането на мюсюлманска страна, е отново потвърждение на тезата на Хънтингтън ако не за сблъсък, то поне за дълбоко вкоренено недоверие между хората от различни културни общности. Случаят с Япония е много интересен. В момента тя фактически представлява един американски протекторат, което откровено се признава от Збигнев Бжежински в една от неговите книги. Японската икономика и общество се развиват под американска протекция и също някаква форма на доминация. В случай, хипотетично, че това американско влияние изчезне, страната може да изпита сериозни проблеми около своята идентичност. Може да й се наложи да преоткрива отново себе си и собствената си агресивност. Последната в момента е силно подтисната. И завършвам пак с това, че нито един модел не може да обясни всичко, което се е случило и се случва в света. Например как да се обясни фактът, че всички съюзи и блокове, към които се е присъединявала нашата страна, цивилизационни и нецивилизационни, досега са се проваляли?!

По въпроса дали тамплиерите са били виновни за предявените им обвинения, определено не са били. Процесите срещу тях са скалъпени, а признанията (където ги е имало) са изтръгнати с изтезания. Но те стават жертва на собствения си успех. Богатството им предизвиква завист, икономическото и политическото им влияние пораждат усещане за заплаха. Изглежда че ръководителите на тамплиерите погрешно преценяват, че могат да бъдат "държава в държавата" в една Европа на национални монархии. Те подценяват силата, алчността и безскрупулността на френския крал. И най-вече не оценяват факта, че по това време римският папа се намира в Авиньон и е фактически марионетка на Филип. А без Рим унищожаването на тамплиерския орден не би било възможно.

И Център и Юг имат своите силни моменти. През 1941 и двете групировки печелят впечатляващи победи, но после настъплението на Център е забавено поради отклоняването на ресурси към Север и Юг. Когато най-накрая са струпани достатъчно сили за атака срещу Москва, съветските сили вече са изградили защитата, а идва и зимата и блицкригът пропада. След 1941 Север и Център практически спират да настъпват. През 1942 на южния фланг има най-големи успехи, като са нанесени редица тежки поражения на руснаците, а армията настъпва към Кавказ и достига до Дон и Волга. Това е било най-критичният момент за СССР във войната. Към края на годината Център успява да разбие Червената армия при Ржевск-Сичовск, но не успява да помогне на южната групировка, която е разбита при Сталинград. И след Сталинград Юг продължава да се бие успешно и дори отблъсква съветските войски при Харков, но в решителното сражение при Курската дъга Централната група армии не успява да се справи с поставената задача и оттам започва разгромът. Практически обратът в хода на войната настъпва едва след като на групировката Юг са нанесени решаващите поражения. В отбранителните операции отначало Център се защитава по-добре, но след 1944 настъплението на руснаците вече не може да бъде спряно, а и в структурата на трите групировки настъпват съществени размествания. Така че колкото и относително да е едно такова степенуване аз все пак смятам че Юг е най-успешната група армии.