самотния вълк

Преди 1 час, deaf said:

Колега не се ли усещате че с това изречение отричате Теорията на Дарвин,а може би и еволюцията въобще?! Значи казвате че в миналото е имало едни животински видове,а днес други. Тогава въпросът е къде са  вкаменелостите на МЕЖДИННИТЕ видове животни?! Посочете видовете междинни животни през хилядите години показващи как например крайниците им (ръце?) ПОСТЕПЕННО са се преобразували в крила. Няма такива. Именно палеонтологията опровергава напълно на 100% Дарвин! Защото няма намерени никакви изкопаеми на междинни животни!

 

поредните приказки на човек, който не разбира процеса на еволюция. Дефинирай междинни видове и тогава да спорим

Преди 2 часа, gmladenov said:

Простете невежеството ми, но какво означава автохонство?
Благодаря.

Да нямаш предвид автохтонство? Псевдонаучна теория, че българите винаги са си живяли на балканите

Не бъркайте еволюция със социална адаптация

Преди 7 часа, лаик-1 said:

Много ще ми са интересни резултатите от следния експеримент....

В Амазония все още се срещат изолирани племена,които са  на еволюционно  ниво - лъкове и копия....

Ако вземем двадесетина току-що родени бебета  от тия племена и ги дадем за осиновяване из цяла Европа,а пък от цяла Европа вземем двадесетина бебета и ги "разхвърлим"  из племената,какъв ли ще е резултата ....Според мен,след двадесетина години ще имаме двадесетина средностатистически европееца, родени в джунглата и двадесетина средностатистически амазонски "дивака", родени в Европа....В единия случай в рамките на двадесетина години ще сме прибавили 3-4 хиляди години еволюция,а във втория случай - ще сме изтрили 3-4 хиляди години еволюция...

Примерът е некоректен. Амазонските индианци и европейците са на едно ниво на еволюционно развитие, но на различно социално и цивилизационно ниво. Едното е еволюция на вида, другото на обществото

Преди 2 часа, gmladenov said:

Нито синът на Иван Грозни умира на части, нито вагонът се анихилира на части. По условие и двете събития са моментални.
Така че не си измисляй глупости като децата .

Нека пак да повторя и да потретя:
Тук не става дума за практичността на конкретния пример с вагона.
Ние говорим общо за алгоритъма на СТО: ако определени условия са изпълнени,
то същият този алгоритъм води до логическо противоречие. Това е факт.
Примерът с вагона е само една илюстрация на този факт.

по условието, което задаваш, когато светлината достигне до двата края на вагона, това е нещо като спусък, който задейства убийството или взрива. Некоректното на това условие е, че не уточнаваш в коя система светлината трябва да достигне до двата края - на вагона или на гарата.

Ако е на вагона - вагонния наблюдател вижда как светлината достига едновременно до двата края на вагона и моммето умира или вагонът се взривява. За гаровия наблюдател светлината достига лявата страна. Следва убийството, светлината достига до дясната страна. Или стига до лявата страна, после БУМ и светлината не стига до дясната страна.

Ако услъвието е светлината да стигне до двете страни за гаровия наблюдател. Той вижда как първо стига в ляво, после в дясно и накрая е убийството или взрива. За влаковия наблюдател светлината достига до двете страни, следва известен времеми интервал и после убийство или бум.

Някъде виждаш ли логическо противоречие

Преди 1 минута, gmladenov said:

Ами ако това е нормално, защото да не си измисля произволна трансформация и да кажа, че тя е вярната?
Защо приемаме СТО за вярна, а не някоя друга теория. И двете ще показват различни неща, така че какъв е проблема?

Ами измисли си, докажи, че е вярна и готово... За трети път те питам от къде следва, че момчето е живо и мъртво едновременно

Just now, gmladenov said:

Колега, да ти припомня, че смисълът на транслацията от една отправна система в друга е двата
наблюдателя да виждат едно и също нещо  ... макар и в различни моменти от време.

Когато двата наблюдателя почнат да виждат различни неща, имаме безсмислие.
Както ти посочих, защо единият да не вижда жена, а другият мъж? Какъв е проблема?

Щом виждат в различни времеви моменти, то нормално е да виждат различни неща. Пак не отговаряш от къде следва че хлапето е живо и мъртво едновременно

Преди 35 минути, gmladenov said:

Парадоксът не е в последователността на събитията, а в недефинираността на "жизненото" състояние на сина на Иван Грозни.

Нека да ти дам един съвсем измислен пример: ако според дадена теория наблюдателят във влака вижда
жена във вагона, а наблюдателят на гарата вижда мъж, то е явно, че тази теория нещо бърка.

Примерът с Иван Грозни и сина му е аналогичен:
Според наблюдателя във влака, синът на Иван Грозни все още е жив преди светлината от крушката
да достигне до дясната стена на влака, а според наблюдателя на гарата той вече е убит.

Значи единият наблюдател вижда жив човек, а другият вижда убит човек (или зомби).

Логически, това не е по-различно от това единият наблюдател да вижда жена във влака,
а другият да вижда мъж. Това е абсурдът в случая, колега.

Едно е да виждаш събития, които са разместени във времето, а е съвсем друго да виждаш
различни неща в двете отправни системи.

От къде следва, че момчето е живо и мъртво едновременно

Преди 49 минути, gmladenov said:

.....

За влаковия наблюдател светлината стига до двете стени на вагона и хлапето умира. За гаровия наблюдател първо светлината стига в ляво, хлапето умира и накрая светлрината стига в дясно. От къде следва, че и за гаровия и за влаковия наблюдател светлината трябва да стигне до двете стени и тогава да стане убийството. Сам се вкарваш в парадокси

Преди 41 минути, gmladenov said:

Ако детонаторът е на дясната стена, той пак гръмва в същия момент, в който светлината достига до лявата стена.
Така че пак имаме същия проблем: интервалът между транслираните "ляво" и "дясно" събития е недефиниран, защото
по това време вагонът вече не съществува ... а според СТО ние тепърва чакаме вагонът да се анихилира.

Как става това едновременно гръмване? Нали сигналът му трябва време да стигне до детонатора. А скоростта на сигнала не може да надвишава с. Значи светлината от крушката е изминала известно разстояние от средата надясно, когато сигналът за детонатора тръгва от лямо през цялата дължина. Значи светлината ще стигне до дясната стена, преди сигналът за детонация да стигне до нея. 

Преди 9 часа, Бисер Русанов said:

Така например, по свое време Коперник изчислява отдалечеността на Слънцето от Земята на 5 456 440 километра. През следващия век Йохан Кеплер решава, че то в действителност е 19 914 271 километра. Исак Нютон казвал: „Няма значение дали смятаме, че е 45 или 87 милиона километра разстояние, защото и двете пасват еднакво добре!” Колко научно казано!?

По времето на Коперник, Кеплер и Нютон километърът не е съществувал като мерна единица за разстояние. 

А целият текст е едно голямо недоразумение

Преди 7 минути, gmladenov said:

Естествно че си прав ... ако говорим за относително движение.

Но ние говорим за абсолютно движение, което е спрямо абсолютното пространство.
За това движение отправна точка не ти трябва ... според Нютон.

Ти ме питаш какво е абсолютно движение и аз ти отговарям.
След което, обаче, то ми казваш, че абсолютно движение няма.

Знчи за теб явно няма абсолютно движение ... и аз те чувам.

Но защо тогава въобще питаш за абсолютно движение?
Просто кажи, че за теб всяко движение е относително и точка.
Няма какво да си губим времето.

Как да не ти трябва отправна точка? Показах ти четири движения на едно и също тяло в един и същ момент. И всяко едно от тях зависи от избраната отправна точка. Пак те питам кое от тези движения е абсолютно и кое относително

Преди 2 часа, gmladenov said:

За мен всичките движения, които ти си изброил, са "истински" абсолютни движения.
Дефиницията на Нютон не изисква абсолютното движение да е праволинейно, нито пък забранява орбита около друго тяло.
От друга страна праволинеийното движение на една топка в движещ се влак явно не е абсолютно ... според дефиницията на Нютон.

Само дето всяко от тях е с различна скорост, в зависимост спрямо какво се измерва. Не усещаш ли в капан се вкарваш сам?

Преди 1 час, gmladenov said:

Не те разбирам, колега.

Това, което винаги съм твърдял, е че абсолютното движение е преместване в абсолютното пространство (както Нютон го дефинира).
И съм използвал тази дефиниция за да изтъкна, че за "преместване" не е нужна отправна точка.

Не се сещам да съм казвал нещо друго за абсолютното движение.
Моят аргумент винагни е бил, че отправната точка не е задължителна - а не, че имаме някакво привилигировано движение.

Дай определение за абсолютно пространство. След това да видим кое движение е преместване в него. 

Луната обикаля около земята. Това е преместване и движение през вакуума на космоса. Заедно със земята обикаля около слънцето. Това също е движение и преместване. Заедно със слънцето - около центъра на галактиката, заедно с галактиката се движи също на някъде. Все движение и преместване. И вси в космическия вакуум. Кое е от всичко изредено е истинското, абсолютно движение на луната? на няколко пъти ти соча подобни примери, всеки от които покрива дадената от теб дефиниция. 

Преди 13 часа, gmladenov said:

Може би трябва да престана да използвам термина "абсолютно движение", защото явно внасям объркване.

Движението, за което аз говоря, е движението във вакуума на космоса.
Според релативистите това движение е неоткриваемо ... но спътниците показват, че това не е така.
Така че целият модел на релативизма в същност е неправилен.

За никаква мистика не става дума, а за това че "самостоятелното" движение (без отправна точка) в космоса е откриваемо.
Съответно то може да се опише много просто ... ако приемем вакуумът на пространството за отправна система.

Малко по назад в темата ти изредих няколко движения на спътниците, които са си съвсем откриваеми и са все движения във вакуума на космоса. Хайде обясни кое от тях е абсолютно и привилигеровано спрямо другите. 

Преди 21 часа, gmladenov said:

Както нееднократно бе обсъдено тук, Нютоновата физика разрешава движение и без отправна точка.
Това е движението в абсолютното пространство (космоса), което Нютон дефинира като преместване от едно място на друго.

Космосът е всичко, нали? Докато си паля цигарата, едно тяло се премества от едно място на друго. Докато карам колата едно тяло се премества от едно място на друго. Докато земята обикаля около слънцето едно тяло се премества от едно място на друго. Обясни кое  е това мистичнто движение, което е абсолоютно и го е го прави привилигировано

Преди 2 часа, gmladenov said:

Невероятен пример. Значи как се движиш спрямо Андромеда ... ако нея я няма ... но въпреки това
ти продължаваш да мериш светлина от нея. Спрямо какво се движиш в този случай?

Явно нищо не си разбрал. Докато нападаш, може да се напънеш да мислиш. Андромеда е на разстояние около 2,5 милиона светлинни години от нас. Ние я виждаме като матариален обект, но светлината, която наблюдаваме е тръгнала преди 2,5 милиона години. Да де, ама около 1-2 милиона години след като тази светлина е излъчена, бум и галактика я няма вече. Но ще го разберем след милион години. Но към настоящият момент за земния наблюдател Андромеда си е там и няма пречка да се движиш спряма нея. Движиш се, изчисляваш скорост и промяна в разстоянието. Все едно го праваш спрямо луната. 

Преди 2 часа, gmladenov said:

Ами същото. Ти мериш светлината, така че източникът е без значение.
С други думи, няма нужда да избираш източника за отправна точка ако мериш светлината.

Светлината ти дава информация за източника. Кое не ти е ясно?

Преди 58 минути, Стелян said:

Нама как да се дефинира движение на источника на реликтовото лъчение, първо поради факта че такъв источник е хипотетичен, второ , дори и да го е имало, е в минало свършено време, и сегашният ефект на диполна анизотропия не може да зависи от него, источника го няма, и няма отправна система според която да се определи движение на спътника спрямо този источник.

Тука показваш колоко не си наясно. Какво значи, че източника го няма? Всяко едно измерване на движение, всяко наблюдение в космоса е спрямо някакво минало. Ако може да измерваме спрямо галактиката Андромеда или Слънцето, какво ни пречи да правим измервания спрямо протоплазмата? Я си представи, че след около милион години се установи, че Андромеда я няма. Значи сме измервали спрямо обест, който не същуствува от преди да има хора на земята. Светлината от слънцето се движи за осем минути. Ами, ако пет минути след измерването се окаже, че слънцето го няма вече, избухнало е. Измервали сме спрямо обект, който от три минути го няма. Та каква е разликата дали са три минути, два милиона години, или тринадесет милиарда години? 

Преди 4 минути, gmladenov said:

Ами аз сто пъти обясних вече, но ето пак: спътнците откриват собственото си движение във вакуума на пространството.
Това движение не е спрямо никаква отправна точка; просто спътниците си "летят" в космоса и без проблем измерват колко бързо летят.

При всяко едно посочено от мен движение спътниците откриват собственото си движение във вакуума на пространството. Летят си из космоса и измерват колко бързо се движат. Ама скоростта им е различна в зависимост спрямо кое небесно тяло се измерва. 

Преди 49 минути, gmladenov said:

Да бе. Просто го описваме в абсолютната отправна система на космоса и готово.
СТО и с това няма никакъв проблем, нали така.

Коя е тази абсолютна отправна система? Любмите ти спътници се движат спрямо Земята, ако не са на геостационарна орбита, спрямо Луната, спрямо всяко небесно тяло в слънчевата система, спрямо слънцето, заедно със звездата спрямо центъра на галактиката, заедно с млечния път спрямо Андромена или квазер нам си кой. Спрямо източника на реликтово лъчение. Кое от всички тези движения е в абсолютна отправна система и кое го прави такова привилигеровано? Всяко едно от тези движения е във вакуума и имаме преместване на едно тяло от едно място на друго. 

Преди 7 минути, gmladenov said:

Фактът е, че спътниците измерват скоростта си в космоса ... без да се знае кой е източникът на лъчението.
Тоест, източникът на лъчението не е нужен за измерванията на спътниците.

Логическа грешка. Лъчението има източник и скоростта се мери спрямо него. Дали имаме знание или не за този източник е без значение. Той съществува или е съществувал в миналото. Следователно източникът на реликтовото лъчение е нужен за измерванията на спътниците. Без него няма да има какво да измерват. Ако се върнем на хипотетичния квазар Х234, то спътниците измерват някакво движение спрямо него. Но този обект отдавна не съществува в пространството. На негово място сега вероятно има пусто междугалактическо пространство. Няма как да знаем. Това означава ли, че се мери движение спрямо нищото или се измерва спрямо реално съществувал обект?

Преди 7 часа, gmladenov said:

Точно това е въпросът и тук физиката и философията се разминават.
Представи си, че спътникът е единственото материално тяло във вселената.
Дали това тяло се движи или не е безсмилен въпрос ... от философска гледна точка.
Ти не скъсяваш никакво разстояние и нямаш никаква посока.
Така че дали стоиш на едно място или се движиш, няма никакво значение.

В същото време, обаче, спътникът измерва диполна анизотропия.
Тоест, той измерва собственото си движение във вакуума на пространството.
Значи въпреки философската безсмисленост на това движение (което няма цел и посока, в най-буквален смисъл),
ти можеш да откриеш това движение.

В този случай спътникът движи ли се или не? Спрямо какво?

И не забравяй, че прото-плазмата все пак е измислица, а не реално съществуващ обект.
И също не забравяй, че светлината се разпространява независимо от източника си.

Усещаш ли се в какво логическо противоречие се вкарваш сам? Хем спътникът е единственото материално тяло в пространството, хем мери нещо си. Е от къде идва лъчението, което измерва спътника? Протоплазмата първо твърдеше, че е хипотетична, после стана измислица. Ама реликтовото лъчение идва от някъде, поне това не може да отречеш

Преди 3 минути, gmladenov said:

Виж сега в какъв капан попадаш. Ако аз кажа нека да изберем вакуумът за отправна система, веднага ми се скача, че това било измислена отправна точка.
А ти като Сканерчо-тъпото избираш хипотетичната прото-плазма на вселенета ... от миналото ... за отправна точка.
Все едно е доказан факт, че тази прото-плазма е източникът на реликтовото лъчение ... а не просто хипотеза.

Та би ли обяснил защо ти без никакъв проблем избираш хипотетичната прото-плазма на вселенета ... от миналото ... за отправна точка,
но когато аз кажа нека да изберем вакуума, ти не съгласен.

По коя логика измислената прото-плазма на теб ти е по-реална от вакуума?

Има ли реликтово лъчение? Има. Значи има и източник. Дали ще го наречеш протоплазма или друго няма значение. Този източник е съвсем нормална отправна точка. Вакуумът е нищо. Как мериш движение спрямо вакуум или във вакуум?  Любимите ти спътници се движат във космическия вакуум, но движението им зависи от отправната точка. Все едно дали е Луната или квазера Х234. Ако имаш само спътник и вакуум как ще измериш движението

Преди 1 минута, gmladenov said:

Ами явно няма да се разберем.

Явно няма. Който и среднощолски учебник по физика да отвориш, че прочетеш, че няма абсолютна отправна точка. Ако ти смяташ, че има такава, ще съм ти благодарен да я посочиш, заедно със съответните доказателства кое я прави такава

Преди 2 минути, Стелян said:

Първичната плазма не е нито квазер нито магеланов облак. Научи си уроците по астрономия и космология, и тогава ела и пиши тук, за да не се излагаш.

първичната плазма е обект от ранното минало на вселената. Няма нито едно доказателство, че е била еднородна. няма нито един физичен закон, който да забранява една част от нея, с определени характеристики да се приеме за отправна точка. Ако има такъв, ще се радвам да го споделиш