ТУКА има доста обширна информация за совалката, включително и за честите спорове какво и е горивото
"Ракетните двигатели - осигуряват основната изтласкваща сила (71 процента), нужна за изстрелването на совалката. Двигателите се състоят от:
ракетен мотор – обшивка, ракетно гориво, стартер, дюза
ракетно гориво:
гориво – атомизиран алуминий (16%)
оксиданти – амониев перхлорат (70%)
катализатор – железен оксид на прах (0.2%)
слепител – полибутадиенова акрилна киселина (12%)
заздравител – епоксидна смола (2%)
свързваща структура
синтетични гумени пръстени между връзките
летателни инструменти
системи за кацане
парашути
плаващи устройства
устройства за сигнализация
експлозивни заряди за отделяне на външния резервоар
системи за контрол на тласъка
механизъм за самоунищожение
Щом веднъж бъдат запалени, ракетните двигатели не могат да бъдат спрени. По тази причина те се задействат последни при изстрелване.
Основни двигатели
Орбитера има три основни двигателя, намиращи се в задната част на корпуса. Всеки двигател е дълъг 4.3м, с диаметър 2.3м в най-широката си точка и тежи 3039кг.
Тези двигатели осигуряват останалите 29% изтласкваща сила, нужна за изстрелването на совалката в орбита.
Двигателите изгарят течен водород и течен кислород в съотношение 6:1, които се съдържат във външния горивен резервоар. Това става изключително бързо и в изключително големи количества, равняващи се на изпразването на един семеен басейн за 10 секунди. Горивото изгаря частично в предварителната камера, за да се създадат високо налягане и горещи газове, които задвижват горивните помпи. След това горивото преминава в основната горивна камера, където изгаря напълно и излишните газове се изпускат през дюзата със скорост 10 000км/ч. Всеки двигател може да осигури между 1 668 000N и 2 090 664N изтласкване, което се регулира от 65% до 109% максимум мощност. Двигателите са монтирани върху кръгли плоскости, които позволяват да бъде контролирана посоката на изходящите газове, които пък определят посоката на ракетата.
Двигателите на двете орбитални маневриращи системи (OMS двигатели) се намират от долната страна на орбитера, по един от всяка страна на опашката. Тези двигатели променят позицията на совалката и я забавят за кацането.
Тези двигатели работят с монометил хидразин (CH3NHNH2) и азотен тетраоксид (N2O4). Когато тези две субстанции влязат в контакт, те автоматично се запалват и горят при липсата на кислород. Двете се държат в отделни резервоари, всеки от който е под налягане с хелий. Той тласка течността по тръбите и няма нужда от механични помпи. Има два крана, пускащи и спиращи горивото, които се отварят от азотен газ под налягане, намиращ се в малък резервоар, близо до горивната камера на двигателя. Когато двигателите спрат, азотът отива от крановете в тръбите и ги прочиства от останалото гориво. Това предотвратява нежелани експлозии. По време на един полет има достатъчно азот, за да се отворят и затворят крановете 10 пъти.
Всеки от двата OMS двигателя осигурява 26 400N изтласкваща мощ. Заедно могат да ускорят совалката с 0.6 м/s2. Това променя скоростта на совалката с 305м/с. За навлизане или излизане от орбита е нужна промяна на скоростта с 31-153 м/с. Двигателите могат да се спрат и пуснат 1000 пъти и имат горивен живот от 15 часа."
Ами либийците имат претенции, хората искат да са на първо място и в света и за това се бунтуват, а ние сме си доволни от дереджето
