Отиди на
Форум "Наука"

pencov

Потребител
  • Брой отговори

    58
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    1

pencov last won the day on Септември 24 2011

pencov има най-харесвано съдържание!

Всичко за pencov

pencov's Achievements

Newbie

Newbie (1/14)

56

Репутация

  1. Заповедта на каймаканина е била, да се улови Левски жив (да пазят да не го убият), така че блокадата и изчакването е рутинна мярка на заптиетата. Пресен е бил все още примерът на самоубилия се Ангел Кънчев и изчакването в засада е било задължителен атрибут на хайката в Къкрина. Христо Латинеца е тръгнал да извършва класически прийом на проверка чистотата на пътя, но строго завардените подходи към хана са спрели маньовъра му в самото начало и той е неутрализиран. Оставането на Николчо Бакърджи в хана е по заповед на самият Левски. Както е известно и Христо Латинеца и Николчо Бакърджията са най-доверените гора на Левски, заедно със Мария Сиркова и Марин Поплуканов.
  2. Първи пример: Византийският епископ на Охрид Теофилакт: "Когато тоя народ (аварите) се изтегли, дойде друг, още по-беззаконен и свиреп, така наречените българи от скитските предели. Той като премина през реката, наречена Истър (Дунав), дойде като тежък бич, изпратен от Бога върху западните краища на империята. Те не познаваха името на Христа и със скитското си невежество служеха на Слънцето, месечината и други звезди. Имаше и такива, които принасяха жертва на кучета...
  3. Чудесно. След като боравите с часове и минути, бихте ли направили хронологията по залавянето на Левски? Кога пристига хайката, кога залавя Христо Латинеца, кога Апостола излиза по естествена нужда в яхъра и кога се потропва на вратата на хана и кога Николчо уведомява за това нищо неподозиращия Левски...
  4. Глупости. Заптиетата не са се появили когато Левски "е планирал да напуска хана" а са обградили хана и систематичо са изловили всеки, който напускал обекта, включително и Левски и неговият спътник Николчо Бакърджията, дори и Христо Латинеца. Чакъ когато извикалъ Христо Цоневъ, който билъ хванатъ вече навънъ, тогава едвамъ Николчо станалъ да отвори вратата. Около петь-шесть заптии, съ щикове въ рѫцетѣ, го посрещнали на вратата и го взели наоколо си. Запалили свѣщи и кандила изъ хана и претърсили отъ игла до конецъ где що се намирало. — Донесете тоя гяуринъ вѫтре, — казалъ началникътъ на заптиитѣ. И скоро до стената се изправилъ човѣкъ съ наведена глава, гологлавъ и раздърпанъ. — Азъ помислихъ, че това лице е нѣкой селянинъ, заловенъ отъ заптиитѣ около хана, — говори Николчо. — Но като доближиха свѣщьта до непознатия, що да видишъ!? Той билъ Левски! Познахъ го само по дрехитѣ, защото цѣлото му лице бѣ облѣно съ алена кръвь, косата му и драхитѣ му — така силно омацани и отъркаляни съ снѣга. Не си вдигаше той главата да погледне нѣкого отъ присѫтствуващитѣ. Рѫцетѣ му бѣха извити и вързани отзадъ съ пояса му, гащитѣ му — развързани и ухото повиснало надъ страната! — Елате ме опашете, — каза той на български. А никой отъ насъ не смѣеше да се доближи до него. — Опаши тая свиня, бе пезевенкъ! — каза ми едно отъ заптиетата и азъ се приближихъ до него. Тогава той си повдигна главата и каза: — Прощавайте, братя българи, и ти, о мило отечество! За тебъ отивамъ...
  5. Какво те учудва толкова, че така емоционално да откриваш една банална истина - след втората половина на седми век кутригури и утигури опиянени от перспективата да се възползват от отслабването на тюркският каганат и аварското попечителство на местно ниво се смесват и от братските народности cuturgur и utigur се пръква Кубратовият каганат наречен от гръцките хроникьори Η παλαιά μεγάλη Βουλγαρία. Това се случва през 632 г. Всеки хронист пишейки след 632 (или преписвайки по-стари извори) когато описва кутригурските набези срещу Източната римска империя или утигурските такива използвал термина - така наречените българи.
  6. Няма хляб в това, да се правиш на Наполеон днес в България. По-ефектно е в нашите географски ширини да имитираш медийна показност а-ла Mister Double B.
  7. Не се коси, просто си станал по всяка вероятност жертва на АСТА! А що се отнася до Че, той бе изтъргуван за пушечно месо за надзидание на левите сили по целия свят от съглашението Кастро - Кенеди с посредник Хуан Алмейда.
  8. Честването се отбелязва всяка година на 19 февруари, но реалната датата на неговото обесване е 18 февруари. Апостола на свободата Васил Левски е обесен на 6 февруари 1873 г. по стар стил. След преминаването от Юлиянския към Грегориянския календар обаче се приемат поправки, според които за всички събития случили се преди 1 март 1900 г. се добавят 12 дни, а за останалите – 13. Тъй като Апостола е обесен през 1873 година, паметта му трябва да бъде почитана на 18 февруари понеже дните, които трябва да бъдат добавени към датата 6 февруари са 12. В началото на 50-те години обаче, датата се е паднала в неделя. На следващият ден, понеделник 19 февруари вестник "Работническо дело", излиза със заглавието – "На днешната дата увисна на бесилото Васил Левски..." Именно оттогава поколения наред остават с грешното впечатление, че гибелта на Апостола е на 19, а не на 18 февруари по нов стил.
  9. И децата знаят, че мафията в тясно сътрудничество с олигархията винаги се внедрява там, където се въртят големите пари, като преработка на отпадъци, печатне на учебници и помагала, внедряване в профсъюзи с копроративни схеми, "търговия" с лекарства, измами с имоти и земи или координиране на парични потоци (фондове), комисионни от спестяване на еврофондове и т.н...
  10. Уважаеми Атом и Кухулин, опасявам се, че писаниятя ви през последните две седмици нямат нищо общо с темата за Св. Седмочислениици" и са за по-скоро за раздел "Историческо моделиране".
  11. Недей така. Линковете които даваш не са към писмени паметници на Словенски език. Това е линк към ru.wikipedia.org в която са изредени така наречените Восточные Славянские языки - древненовгородский - древнерусский - западнорусский - белорусский - русский - украинский - русинский) Западные Славянские языки - полабский - и прословутия "словинский'. Само, че изпускаш един основен факт - всички тези езици са се оформили доста векове след съставянето на кирило-методиевият църковен славянски писмен език, в условие на наложена вече кирило-методиева църковна славянска писмена норма в това число и на религиозните и свързаните с християнството термини, в това число и известните прословути дни на седмицата, които са продукт на християнската култура и евангелската писмена традиция.
  12. Какво да разбираме под "старословински" език? На какви извори писани на "старословински" основаваш твърденията си? Би ли ги посочил?
  13. Деленето на славянският език на северни, южни. източни и западни "групи" е въведено едва през 19 век и то за историческия период след 13-14 век.
  14. За "западно-славянска" лексика може да се говори за писмени паметници разглеждани отделно от кирило-методиевият църковен славянски създаден на базата на моравският говор през втората четвърт на 9в. Кирил и Методий са създали преводите си със ясното съзнание, че работят за великоморавските славяни. ⰂⰟ Ⰻ҃Ⰲ ⰄⰠⰐⰠ ⰍⰎⰉⰏⰅⰐⰕⰀ ВЪ И҃В ДЬНЬ КЛІМЕНТА Ⰱ҃ⱏ ᾽ⰺⰶⰵ ⱀⱏⰹ · ⰾⱑⱅⰰ ᾽ⱁⰳⱃⱔⰴⱘⱌⱑ Б҃ъ ᾽іже ны · лѣта ᾽огрѧдѫцѣ ⰱⰾⰰⰶⰵⱀⰰⰳⱁ ⰽⰾⰻⰿⰵⱀⱅⰰ ⰿⱘⱍⰵⱀⰹⰽⰰ ⱅⰲⱁⰵⰳⱁ ᾽ⰺ ⱂⰰⱂⰵⰶⰰ блаженаго климента мѫченіка твоего ᾽і папежа ⱍⰵⱀⰹⰽⰰ ⱅⰲⱁⰵⰳⱁ ᾽ⰺ ⱂⰰⱂⰵⰶⰰ ченіка твоего ᾽і папежа ⱍⱐⱄⱅⱐⱙ ⰲⰵⱄⰵⰾⰹ̆ⱎⰺ · ⱂⱁⰴⰰⰸⱐ чьстьѭ веселі̆ші · подаӡь ⰿⰹⰾⱁⱄⱅⰹⰲⱏⰹ̑ · ⰴⰰ ῾ⰵⰳⱁⰶⰵ мілостівъі̑ · да ῾егоже ⱍⱐⱄⱅⱐ ⱍⱐⱄⱅⰹⰿⱏ · ⱄⰹⰾⱁⱙ чьсть чьстімъ · сілоѭ ᾽ⱆⰱⱁ ⰿⱘⱍⰵⱀⰻⱑ ῾ⰵⰳⱁ ⱀⰰⱄⰾⱑⰴⱆⰵⰿⱏ ᾽убо мѫчениѣ ῾его наслѣдуемъ ··· ⰳ҃ⰿⱐ ··· ⰐⰀⰄⰟ ⰑⰒⰎⰀⰕⰏⰠ ··· г҃мь ··· НАДЪ ОПЛАТМЬ Ⱃⱁⰲⰰⱀⰻⱔ̑ ⰳ҃ⰹ ⱂⱃⰹⱀⰵⱄⰵⱀⱏⰹⱔ Рованиѧ̑ г҃і прінесеныѧ ⱄⰲⱔⱅⰹ · ᾽ⰺ ⱈⱁⰴⰰⱅⰰⱔ̆ⱌⱓ свѧті · ᾽і ходатаѧ̆цю ⰱⰾⰰⰶⰵⱀⱆⰿⱆ ⰽⰾⰻⰿⰵⱀⱅⱆ блаженуму клименту ⰿⱘⱍⰵⱀⰻⰽⱆ ⱅⰲⱁⰵⰿⱆ · ⱄⰻ̆ⰿⱐ мѫченику твоему · сймь ⱀⱏⰹ ᾽ⱁⱅⱏ ⰳⱃⱑⱈⱏ̑ ⱄⰽⰲⱃⱐⱀⱁⱄⱅⰻⰺ н\ы ᾽отъ грѣхъ̑ скврьностиі ⱀⰰⱎⰺⱈⱏ ᾽ⱁⱍⰹⱄⱅⰹ · ⰳ҃ⰿⱐ · нашіхъ ᾽очісті · г҃мь · ⰒⰓⰡⰗⰀⰜⰋⰡ · ⰄⰑ ⰲⱑⱍⱐⱀⱏⰹ̑ ⰱ҃ⰶⰵ ПРѢФАЦИѢ · ДО вѣчьнъі̑ б҃же Ⱍⱐⱄⱅⱐⱀⰰ̆ⰳⱁ ⰽⰾⰻⰿⰵⱀⱅⰰ ⰸⰰⰽⱁⱀⱐⱀⰹ̆ⰽⰰ Чьстьнӑго климента ӡаконьні̆ка ᾽ⰺ ⰿⱘⱍⰵⱀⰹ̆ⰽⰰ ⱍⱐⱄⱅ҃ⰹ ᾽і мѫчені̆ка чьст҃і ⱍⱐⱄⱅⱔⱌⰵ · ᾽ⰺⰶⰵ ᾽ⱆⱅⱔ̆ⰶⰵ ⰱⱏⰹⱅⰹ чьстѧце · ᾽іже ᾽утѧ̆же быті ⰱⰾⰰⰶⰵⱀⱆⰿⱆ ῾ⰰⱂⱁⱄⱅⱁⰾⱆ блажењуму ῾апостолу ⱅⰲⱁⰵⰿⱆ ⱂⰵⱅⱃⱆ · ⰲⱏ· ⰹ̆ⱀⱁⰽⱁⱄⱅⰹ твоему петру · въ· і̆нокості

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...