scaner

Преди 1 минута, laplandetza said:

Сега отново се връщаш в <нормалността> и приемаш , 1че по посока на движение Все пак Излъяването от единица радиационен ъгъл е по голямо от симетричния ъгъкл в противоположната посока. Нали така?

Ми четете в пълнота бе! Какво е това хванал си две думи и чепкаш, после други две, извън общия контекст? Не става така.

Преди 2 минути, Ниkи said:

Това е парадокса. 

А уловката е, че: неподвижния наблюдател за да види едновременното светване на подвижните лампи не трябва да се намира в геометричната среда м/у лампите и обратното, ако е там няма да види едновременно светване

Именно това е хватката, чрез предположение, довеждащо нещата до парадокс да се докаже търсеният резултат. Но това е стандартен механизъм в логиката - доказателство с допускане на противното. Защото доказателство с допускане на доказваното за вярно е логическа грешка. А тук много често практикуват точно това без да се осъзнават

Преди 4 минути, gmladenov said:

А така !!

И щом зад него има повече енергия опколкото отпред, значи интензитетът
отпред и отзад е различен. Точно това парадокса ..

Явно не четеш, а само пишеш. Обясних ти защо интензитетът ще се запази, малко по-горе - защото насочеността на енергията също се промея. Векторното смятане, Младенов, тотално ти се губи. А без него физика нъц.

Преди 13 минути, laplandetza said:

Ти Признаваш , че в полусверата на ъгъла на излъчвае 180 градуса пои посока на  движение, Ос Х, поради уж Аберацията Подвижния <сверичен> источник излъчва повече Енергия от Колкото в Обратната полусвера. Признаваш ли?

Естествено че е така. Източникът непрекъснато се мести в едната посока, и например излъчената в неговата система вертикано нагоре енергия изостава от него, т.е. сумарно зад него има повече енергия. Но това е само в системата в която е подвижен

Just now, Ниkи said:

Чак сега стигнАх до Фундаменталното заключение. Всички парадокси в СТО представляват: условие + две картинки взаимно противоречащи си. Реалността е: двете картинки отразяват две различни събития (обикновено противоположни) от които само едната отговаря на условието. 

Вие физиците що не го казвате това, ами ни правите на шантави

Е, условието винаги е задължително. Но и подвеждащо, предполагащо измамно лесно решение на база всекидневната интуиция. Само че интуицията разчита на законите на класическата физика, и тяхното прилагане за получаване и интерпретация на резултата води до парадоксите. Ако човек бавно и методично си смята със законите на СТО, парадокси няма.

А в горният пример това е само демонстрация, максимално опростено прилагане на законите на СТО, за да проличат най-видимите им следствия. Там парадокси няма.

Преди 1 минута, gmladenov said:

Значи горната формула няма нищо общо със звездна аберация.
А ти твърдиш, че именно заради звездната аберация интензитетът на светлината
е еднакъв и в двете отправни системи на парадокса от първоначалния постинг.

Естествено че няма. Горната формула показва, че твоята формула не е приложима за несферичен източик.

Аберацията ни показва, как независимо от по-голямото разстояние, същата енергия е разпределена на същата площ. АКо например светлината попада на точка Y по височината, при движещ се източник в резултат на сумиране на скоростите се получава, че тя ще попадне  в същата точка и когато източникът е по-далеко. Произволността на Y само показва, че всички лъчи ще попадат в същите точки от повърхността и при по-отдалечен източнник, благодарение на аберацията.

Ето ти и количествено нещата. Сметките са за класическата физика, с надежда да ги проумееш.

Нека източникът е на разстояние R от стената. Нека на стената на височина Y да поставим белег. Лъч под наклон tg(x)=Y/R  ще попада в тази точка.

Нека сега друг източник се отдалечава със скорост V от стената. Разглеждаме лъч, който в неговата система е излъчен под същият наклон (tg(x)). Неговата светлина се сумира векторно с тази скорост в системата на стената, и резултатът е лъч който е с по-малък наклон от tg(x) (резултат от аберацията). Тоест когато двата източика съвпаднат, светлината от подвижният ще попадне върху стената на отметка под Y. Следователно, този източик може да се отдалечи още по оста Х, на разстоянние по-голямо от R, когато лъчът светлина му ще попадне в маркера Y. Веднага виждаш как аберацията компенсира по-голямото разстояние, изпращайки светлиният лъч на същото място на което го изпраща и неподвижният източник.

Поради произволността на височината на маркера Y лесно може да се докаже, че това е валидно за лъч  насочен към маркер на произволна височина Y, т.е. разпределението на светлината осигурено от неподвижният източик ще се запази и при подвижният, но когато той е на по-голямо разстояние от стената. Тоест запазва се разпределението на енергията върху площа и при променено разстояние, а от там и интензитета - благодарение на аберацията!

За повече подробности, има си литература. Например Оптиката на Лансберг и Принципите на лазера на Звелто са много базови четива в тая област. Там има и подробни сметки за какви ли не ситуации.

Преди 7 минути, gmladenov said:

Значи както се очакваше, ти си въздухар, головодник и пълен некадърник, който
говори само празни приказки.

Обичам да мачкам такива като тебе. Много готин звук се получава при изпукването

Със такава злоба си за никъде. Доказано е, че това помрачава окончателно съзнанието. Много ме улесняваш, щото летвата ти пада съвсем в калта.

Преди 37 минути, gmladenov said:

Разбираме се така:
Ето формулата, която аз използвам за интензитета:

По тази формула интензитетът зависи само от разстоянието и мощността на източника.

Тц. Това е формула само за сферичен източнник. За лазер не става.

Преди 37 минути, gmladenov said:

Щом твърдиш, че това не е вярно, трябва да го докажеш.

Значи вадиш формулата и показваш със сметки с колко се променя интензитетът
от звездната аберация.

Естествено че ще го докажа.

Най-общата формула за интензитета по дефиниция (от Уикипедията например, макар че я има във всеки учебник):

За сферичен източник в знаменателя стои целият пространствен ъгъл около източника, това е сфера, чиято повърхност е 4/3.Pi.r^2, от там това във знаменателя - цялата енергия се разпределя на тази повърхност, която расте с разстоянието.

За лазер, в идеалният случай разходимостта е нула, т.е. знаменателя е нула. Но и светлинният поток за елементарен пространствен ъгъл е константа, така че и числителят е нула. Демек формулата не е приложима за лазер. Там има други хватки Там повърхността на която се разпределя енергията не расте с разстояниетя, тя е константа, S. и се ползва твоята формула горе, но в знаменателя стои тази площ, I=P/S с точност до коефициент.

Само че дали ти имаш способността да разбереш тези прости неща? Айде сега на Уикипедията да се образоваш какво е интензитет.

Аз такива като тебе съм ги дъвкал и изплювал с връзките за обувки барабар

Преди 48 минути, gmladenov said:

Интенитетът не се запазва за лъчи, които са паралелни на движението.
За тях зввездната аберация е нулева. Това е факт !!

Тези лъчи не отслабват с отдалечаване от източика. И твоята формула не важи за тях. Така че всичко е точно - Отслабването се дължи на факта, че с отдалечаването енергията се разпределя на все по-голяма площ. Това го няма при паралелни лъчи.

Ако пуснеш само паралелни лъчи, формулата за интензитета няма да е приложима. Например за идеален лазер всяко от сеченията му, независимо на какво разстоянние от лазера, интензитетът е константа.

Преди 49 минути, gmladenov said:

В нашия пример може да избирам достатъчно малка площ, в която ъгълът
на лъчите е пренебережимо малък и зввездната аберация да пренебрежимо
малка. Така че пак не важиш.

Колкото и да е малък ъгъла, нищо не е пренебрежимо - всяка ненулева площ може да стане два пъти по-малка, колкото и пренебрежим ъгъл да намалее два пъти.

Преди 42 минути, gmladenov said:

За твое удобство сменяме условието на парадоска, така че вместо крушка
използваме лазер, който е насочен паралелено на движението и в двете посоки.

В този случай звездната аберация изцяло е елиминирана. В същото време
интензитетът на лазера пак е обратно пропорционален на разстоянието.
Така че парадоксът остава ... а ти забравяш за аберацията.

Двойка по физика.

Когато имаме паралелни лъчи (както в примера който предлагаш), интензитетът е константа с разстоянието - и на Марс да отидеш, петното ще бъде със същата площ, и същата енергия разпределена в него.

Ти съвсем изпростя. И като се замисли човек, толкова тъпотия и проблеми от някакви фалшиви "знания" дето си си въобразил че ги имаш...

Преди 42 минути, gmladenov said:

Също не забравяй, че звездната аберация се получава само ако източникът
се намира под ъгъл спрямо движението. Ето я формулата:

Ти нали разбираш, че в примера с вагона и гарата θ = 0 . При това положение
излиза, че няма никаква аберация, защото sin(θ) = 0.

Точно звездната аберация имам пред вид. И тя повлиява всички лъчи, които не са паралели на движението, самият източник няма значение къде е.

Във вагона за да определим интензитет, трябва да покажем площа, която се облъчва. Всяка ненулева по размер площ се формира с лъчи които не са паралелни на движението (тоест споменатият от тебе ъгъл не е нула), демек те са под някакъв ъгъл и по оста Y. Именно този ъгъл (независимо колко малък е) се променя така, че по-малко енергия да пада на по-малко площ, и интензитетът се запазва.

Младенов, още не си се запознал изобщо с аберацията, а вече даваш фира И пак си нагазил във формули свързани със СТО, дето хич не са ти силна страна. Пробвай с класическа физика, интензитет и аберация има и там.

Преди 1 минута, laplandetza said:

Няма разлика в пътищата по постановката, практически няма такава

Колкото има, точно толкова се компенсира с аберацията. Двата ефекта са дупе и гащи от една причина - относителната скорост.

Преди 6 минути, laplandetza said:

Видя ли следващия Парадокс. 
Микропроба , радиоактивна, разпад с Гамалъчени, възможно е и друго. Два Плоски детектора, плътно упрени до микропробата, тя се намира по средата им. микропробата има среден общ интензитет или брой гамафотони излъчване, известен. 
Този Детекторен<сандвич> е разположен перпендикулярно на вектора на скорост, движението на системата. Поради Аберация на излъчването и нищожната разлика в пътищата, няма да има еднакъв брой гамазасичания по плочитедетектори за единица време. Това дава Доказателство за Собственно Движение, а при по съвършенна конструкция и Количество Скорост.

Пълни глупости. Ефектът от аберацията точно компенсира разликата в пътищата, и двете са кинетичен ефект от движението, не физическа промяна. В края на крайщата аберацията е следствие закона за събиране на скоростите, а разликата в пътищата е следствие на същите скорости. И за това никакъв ефект няма и не може да има.

Преди 44 минути, Ниkи said:

Преди 59 минути, scaner said:

Ако и за системата на перона бяха светнали двете лампи едновременно, светлината от тях щеше да достигне едновременно носа и на гаровия наблюдател.

Сигурно ли е? Ако разменим ИОС-те (подвижна, стационарна), неподвижния наблюдател става подвижен и тогава двата светлинни сигнала няма да стигнат едновременно.

Условието е, че във системата на вакгона лампите светват едновременно. Независимо коя система е избрана за подвижна и коя не. От тук нататък просто анализираме това условие: първо приемаме вагона за неподвижна система, и прогнозираме пътищата и времената на сигнала до срещата на двата сисгнала. После приемаме гарата за неподвижна система, и прогнозираме - при допускане че и в тази система светлините са тръгнали едновременно! - пътят на лъчите и мястото на срещата.

И достигаме до противоречие. Тоест, решаваме една задача с допускане на противното - че и в двете системи лъчите тръгват едновреенно от лампите на стените. Стигайки до противоречие, доказваме че допускането не е вярно.

Ако промениш условието лампите да светват едновременно за системата на гарата, разсъжденията и резултатът пак щяха да са същите - нали системите са равноправни по отношение на физическите закони?

Преди 48 минути, gmladenov said:

Имаш предвид законите на личната физика на мосю Скенер.
В истинската физика няма такъв закон.

Е, то се видя ти доколко познаваш законите на физиката. Никак и по-малко

Така че няма как да оцениш за какво става дума.

Преди 26 минути, Ниkи said:

Може ли малко уточнения отностно този "парадокс"

В момента на светване, лампата и двамата наблюдатели са на едно ниво,... нали? Влака си продължава заедно с единия наблюдател и лампата. След време, светлината стига едновременно двете стени на вагона, отразява се и тръгва на обратно. През това време другия наблюдател вече не е в средата на вагона а е по-близо до едната стена. Не е ли нормално на отразените светлини от стените да им трябва различно време за да стигнат до този наблюдател?

Аз и друг път съм го казвал, но предпочитам другата форма на този парадокс, който дава Айнщайн и която има много лесно съобразими последствия.

Имаме две лампи на срещуположните стени на вагона, наблюдателят там е в средата му. В момента когато двамата наблюдатели станат на едно ниво (в една точка по Х, образно казано) лампите във вагона светват едновременно. Пита се, дали са светнали едновременно и в системата на перона?

Анализът показва, че за наблюдателят във влака светлината от двете лампи ще достигне едновременно носа му. Ако и за системата на перона бяха светнали двете лампи едновременно, светлината от тях щеше да достигне едновременно носа и на гаровия наблюдател. Но за времето за което светлината достига тези носове, двамата наблюдатели вече няма да са в една точка. И имаме парадокс - не може двата лъча светлина да се срещнат два пъти, на две различни места.

А обратната ситуация, една лампа в средата и светлината да тръгва към стените, е доста по-неочевидна от гледна точка на едновременност.

Преди 36 минути, gmladenov said:

Или иначе казано, когато един източник се движи, се получава така наречената
Скенерова кръгло-идиотна тъпо-ъгълна аберация, която се грижи в СТО да няма
парадокси. Без тази аберация горепосоченият парадокс е неизбежен.

Да, би било и така, стига аберацията да не беше просто следствие от законите на физиката, а не някакъв "постулат" както си се изразил. При това СТО няма ексклузивно отношение към нея, защото я има и в класическата физика

Аз бих го казал по друг начин - аберацията се грижи да пази физиката от малоумници, като им подлага динена кора на благородните им усилия да я вдянат.... Забелязваш ли каква непреодолима преграда е издигнала пред тебе?

Преди 18 минути, gmladenov said:

Противоречието тук е, че преди да имаме каквито и да било доказателства за
съществуването на етъра, ние вече сме се съгласили, че движението в него е
неоткриваемо.

Това е проблем, защото така се изкривява действителността. Приемаме за
физическа аксиома непотвърдено свойство на природата.

Няма противоречие, защото идеята за етера се появява след изграждане на принципът на относителност. Етерът (заедно със свойството на абсолютна система) би бил нарушение на този принцип, и би приннудил физиката да се промени, така както става при нарушаване на всеки друг принцип. Никакво изкривяване на действителността няма, така работят принципите. Защото те са закони, но експериментът е над тях. Е, и в тази битка този принцип се оказа печеливш.

Преди 6 минути, Шпага said:

Навярно има събития, чието случване зависи от точно определено разпределение на енергията на св. вълна. И щом в двете системи това разпределение на енергията е различно, тъй като в неподвижната система вълната е сферична, а в подвижната не е сферична, значи се оказва, че:

Едно и също събитие може да се случи в едната система, но не и в другата, просто защото в нея не е изпълнено необходимото за неговото случване условие - а именно някакво точно определено разпределение на енергията на св. вълна.

Нещо, което е наистина парадоксално

Ами точно такова събитие няма

Събитията се случват с материални обекти. За целта например е нужно светлината да осигури някаква критична осветеност върху единица площ, за да се инициира някакво събитие. Тази осветеност зависи както от площа, така и от енергията която пада върху нея. Самата енергия, видяхме, зависи от светлиният поток и пространственият ъгъл в който е концентриран, т.е. индиректно от разстояието.

Това е като джобното венерче. Имаше едни фенерчета, които с прещракване можеха да променят фокусното си разстояние. В единият режим осветяваха голямо петно, но по-слабо, за обзор (енергията се разхвърляше на голяма площ), а в другият режим светлинате се насочваше към о-малка област и ставаше по-ярка. Което позволяваше за такава област и от по-голямо разстояние да получим осветеността, достъпна в другият режим. Горе долу тази аналогия е добра за аберацията по отношение на осветеността.

Ако седнем да смятаме точнно, ще се окаже, че аберацията ни осигурява при всички случаи една и съща енергия върху единица площ. Т.е. когато източнникът е неподвижен (и по-близо до облъчваната площ), енергията която пада върху нея ще бъде същата както ако източнникът е подвижен, но енергията се съсредоточава в по-малък пространствен ъгъл (по-"насочена" към избраната площ), т.е. попадайки на същата площ от по-голямо разстояние.  Е, една и съща енергия върхуу тази площ ще предизвика събития с еднаква вероятност, независимо в коя система разглеждаме нещата.

Преди 5 часа, gmladenov said:

Диполната анизотропия е откриване на собственото движение на спътниците в космоса.
Но явно и ти си в състояние на отричане.

Е, колко пъти да ти набивам в канчето, че доплеровият ефект е базиран и може да открие единствено относитено движение?

И да повтаряш и да не повтаряш тея глупави мантри, това няма да се промени. Просто защото "собствено движение" в твоя случай е понятие без смисъл. По-горе казах какъв му е смисъла, и ти се съгласи че такова движение е невъзможно да се открие

Преди 15 минути, gmladenov said:

Преди 52 минути, Relinquishmentor said:

За да откриеш свое движение трябва да си в затворен вагон и вътре в него да направиш експеримент, с който да докажеш недвусмислено, че се движиш.

Това е абсолютно невъзможно.

Тази задача е поставил Галилей, формулирайки принципът за относителност. И чисто исторически само такова движение, което (евентуално) може да се открие по такъв начин, се нарича "собствено движение". Всички останали движения са по отношение на. Демек относителни.

Важното в цялата тази история е, че такова "собствено" движение няма, и принципът на относителността трябва да се ползва в цялата му сила, колкото и да му се пениш. А твоите жалки напъни да го обориш (сам признаваш че е невъзможо, по-горе), само могат да доведат до продукт, за които са предназначени жалките напъни...

И не, диполната анизотропия не опровергава принципът на относителността, щото не е такова "собствено" движение в неговият смисъл

Преди 1 минута, Relinquishmentor said:

Не е такъв. За да откриеш свое движение трябва да си в затворен вагон и вътре в него да направиш експеримент, с който да докажеш недвусмислено, че се движиш. Това се иска, за да обориш принципа на относителността на движението. Можеш да направиш 2 дупчици във вагона да влиза пространствен вятър, ако искаш.

Естествено че не е такъв. По простата причина, че Младенов и хабер от понятие си няма какъв е смисълът на "свое движение". Задръстил се е още на това начално положение без смисъл, и нататък няма защо изобщо да се нагазва.

Преди 3 минути, gmladenov said:

Това е установеният физически факт: изотропност на светлината.
Този факт може да се тълкува като:

• скоростта на светлината е еднаква за всички наблюдатели (СТО)
• светлината е преносима и нейната скорост е относителна (класическа физика)

Значи ето ти един физически факт с две различни тълкувания.

Не си наясно изобщо с нещата.

Фактът си е факт и точка.

Имаш два модела, които консумират този факт - СТО и класическата физика.

СТО твърди, че такъв резултат трябва да има не само при конкретната ситуация, а и за всички наблюдатели. Следователно фактът потвърждава този модел.

Класическата физика твърди, че в един частен случай можем да имаме такъв резултат, и този факт е потвърждение за този частен случай.

Забелязваш ли кое е различното в двата случая? Имаш два модела които стъпвайки на своите принципи - потвърждават чрез този факт свое (различно) следствие. Фактът не е променен по смисъл от нито от един от моделите, той е това което е получено като резултат. Различни са следствията които този факт потвърждава. Моделите слагат този факт като тухличка на различно място в своята конструкция, и придобиват различен смисъл.

Само че играта не спира до тука, иначе науката нямаше да е наука. Не може два взаимоизключващи се модела да са верни. И почват да се натрупват допълнителни факти, които изключват класическата физика от състезанието. Под изключване имам пред вид получаване на несъответствие или противоречия с нейните предсказания и обратно, потвърждение на СТО.  Затова и СТО остава единствен фаворит, изграждайки тукличка по тухличка желязно тяло.

Научи тази проста истина - фактите не се променят, променят се моделите чрез промяна на мястото на тухличката-факт. И тогава самите модели могат да имат нови и различни интерпретации.

Преди 1 минута, gmladenov said:

Тц. Наблюданието показва, че светлината е преносима ... което означава, че тя
се подчинява на законите на класическата вълнова физика и Нютоновата механика

Няма такива наблюдения. Измислиците не са наблюдения.

Преди 2 минути, gmladenov said:

СТО е пробита като сито и тече отвсякъде. Затова парадоксите се редят един
след друг и нямат край.

Жалвай се, не пречиш.  Просто ти личи колко си безпомощен пред суровият свят

Преди 4 минути, gmladenov said:

Не е експериментален факт, а тълкувание на експериментален факт.

Фактите нямат тълкувания - те са това което са, при конкретните условия при които са получени.

Тълкувания имат моделите изградени на база фактите.

Абе цяла бездна липсващи знания имаш да наваксваш...

Преди 3 минути, gmladenov said:

Всички ескперименти, които (уж) потвърждават Втория постулат, също така
потвърждават преносимостта на светлината.

Та, както вече видяхме, вторият постулат заедно с първият водят до единственият възможен резултат - СТО. Е, ако СТО ще наричаме теория на "преносимата светлина", малко неудачно си избрал името, теорията си има вече исторически затвърдено име.

Иначе няма понятие "преновимост на светлината". Кофите за пренасянето още не са ги направили Засега тя сама си се разпространява.

Преди 1 минута, gmladenov said:

Нищо не е нарушило абсолютността на времето, а СТО лично я премахва
въз основа на криворазбраната си представа за това как се разпространява
светлината (че скоростта на светлината е еднаква за всички наблюдатели).

Е, тая "криворазбрана представа" е всъщност експериментален факт. Разбира се винаги има всякакви откачалки и маргинали, дето не искат да се съобразяват с природните закони (той естественият подбор слава богу се грижи за това), но мислещите хора дето искат да разберат какво им казва природата, са длъжни да се вслушат в нея. И да проучат следствията. А следствията показват кой криво разбрал и кой не

Преди 4 минути, gmladenov said:

Парадоксът от първоначалния постинг много добре илюстрира абсурдите,
до които се стига, заради грешната представа на СТО за това как се
разпространява светлината.

Вече видяхме, че парадоксът демонстрира липса на въображение и логическо мислене.  Конфуций е казал една много полезна мисъл, първо търси грешката у себе си, после у другите. Но ти си лишен напълно от самокритичност, и от там нататък провалът ти е ясен. Всичко е парадоксално за тебе, поради изброените причини. Тук няма спасение.

Преди 1 минута, laplandetza said:

Пробвай без Постулатите, ще разбереш колко години си загубил............

Пробвал съм, разбрал съм си грешката, и за това съм се върнал Защото това е единственият верен подход в момента - СТО и ОТО. Всоичко друго е заблуда, и се вижда ясно.