scaner

Отговорих ти, че геометрията (като описание на свойствата на пространство-времето) няма енергия и импулс, не е материя. Но смущенията по тази геометрия проявяващи се като вълни, могат да пренасят енергия. По-точно е да се каже, че не е по Минковски или Нютон, а според метриката на реалното пространство. Нютон се е ограничил само до евклидова метрика, затова геодезичните линии там са интуитивно представимите прави линии. Но пространство с друга метрика, геодезическите линии могат да са кръгове или елипси (траекторията на кометата в примера), и в това пространство те пак са "прави линии" (най-късият път между две точки) по които тялото не изпитва взаимодействие.

Ето едно видео в заливащият ни вече стил AI Storytelling, образ и разказ (глас) създадени изцяло от ИИ. Единствено историята е писана от човек, и е коректна от научна гледна точка. Става дума точно за това което се обсъжда тук, в лека и разбираема форма - изкривената геометрия: И разбира се, Файнман никога не е говорил това

Никъде не съм го писал, оставих го за досещане... Гравитационните вълни са тези свойства. Съвсем нормално е за геометрията да има вълни по нея, вълнови смущения в метриката. Но вълни, който пренасят енергия, вече е в материален контекст. Пак те ограничава класическата интуиция... Ами пък според Айнщайн - според принципът за еквивалентност - орбитата и около слънцето също е права линия в пространство-времето - без никакво въздействие върху кометата. Независимо какво наблюдаваме с очите си - няма въздействие при тази траектория Ти се бъркаш, интерпретирайки ограничено нещата само според Нютон. И забравяш, че интерпретацията според ОТО е съвсем същата, просто резултатът е различен от Нютон. И най-вече - описанието е по-точно, потвърдено от наблюденията. И в двете геометрии правата линия е геодезична, а това че няма въздействие върху кометата се изразява просто - втората производна по траекторията и във всяка точка (локалното ускорение) трябва да е нула. И това в случая определя геодезичната. Имаме еднакви изисквания при Нютон и Айнщайн - и различни траектории, щото метриките на пространство-времето са различни. Така че не е за учудване, че и без въздействие кометата може да обикаля по кръгова траектория

Да! Нещо подобно имах предвид. Извинявайте за мъглявите ми обяснения... О, тук няма нищо страшно. Тялото при въртене с такава форма ще излъчва гравитационни вълни, докато цялата му енергия запасена в това въртеливо движение се излъчи. Масата му няма да се променя, излъчването е за сметка кинетичната енергия на движение. Някъде по-горе в темата приведох количествени резултати за подобна схема. Същото става и при примера със земята и слънцето, там излъчването е за сметка енергията, която свързва системата. Тоест земята ще губи височина спрямо слънцето и бавно ще се приближава към него, но и двете тела няма да губят маса, системата като цяло ще губи. Тук сметките показват, че мощността на такова излъчване от тази система е грубо около 200 вата, пресметнато в маса е около 700 микрограма годишно. Или над 1.5 милиона години за един килограм - напълно ненаблюдаема величина.

Самотен обект не излъчва гравитационни вълни. За да се излъчват такива вълни, нужно е обекти в система така да се движат, че да се променя квадруполния момент на системата. Имаме подобна аналогия в класическата електродинамика (там става дума за диполният момент), когато заряди се движат с ускорение, те също излъчват. Там не можеш да ги обвиниш че взаимодействат с пространството. Виж, обикновената интуиция тук играе лоша роля. Защото подразбира, че става дума за обекти, които се движат във пространството, тоест пространството като сцена, като среда. А при движението в среда обикновено има взаимодействие, а взаимодействието очаква материален характер на тази среда. Проблемът е, че ОТО пропуква тази картина още в началото. Тук пространството не е отделна сцена, метриката на пространство-времето и разпределението на енергия не са независими. Те се определят взаимно. Тя не описва две системи, които си "говорят" и могат да "взаимодействат", а описват една обща структура. На практика нямаш независими системи, които да си взаимодействат в обикновеният смисъл на тази дума. Можем да го разкажем и така: геометрията на пространството-времето не е отделна кутия/среда, а част от самата физическа система. Затова въпросът "с какво взаимодейства Земята?" е донякъде подобен на въпроса "с какво взаимодейства влакът, за да следва релсите?". Релсите не са външна сила, а част от структурата, която определя възможните движения. И съвсем да се върнем към принципа за инерцията на Нютон: с какво взаимодействува тяло, движещо се равномерно по права (геодезична) линия? Какво взаимодействие удържа тялото върху тази права? Нещата се довеждат до абсурд, когато ползваме "взаимодействие"... Да, гравитационните вълни нарушават малко тази идилична картина. Но те показват, че нещата в тази обща структура са само по-сложни (и нелинейни), а не че пространството се превръща в отделен обект с който може да се взаимодейства. Тук ще напомня едно определение за пространство, идващо още от Лайбниц, и съвместимо с виждането на ОТО: "Пространството представлява система от отношения, описваща координацията на съсъществуващи обекти, разстоянията между тях и ориентацията им." Не е коректно към това да се прилага терминология като "взаимодействие", нали? Материята може да промени тази координация (формирайки метриката), но това не е взаимодействие. Ето за това физиците не обичат термина "взаимодействие" в тази област, защото подвежда. Но ежедневната интуиция си иска своето...

Аха, ясно. Гравити ти е отговорил вече.

Нито една от загубите които изброих няма връзка с някаква кривина. Какво имаш пред вид?

Ами губи, но по какви причини? Например част от атмосферата изтича в космоса, радиоактивният разпад на тежките елементи освобождава енергия, инфрачервената (топлинна) енергия напуска земята, ракетите за далечния космос също олекотяват земята, напускайки я. От друга страна, масата се увеличава от падащи метеорити, от нагляването от слънцето, и не се сещам вече от какво. Така че не е ясен балансът, а връзката с темата хептен...

А губи ли маса всъщност?

Пак не четеш, а само фантазираш. Колко пъти да повтарям, че геометрията описва свойствата на пространството? И че тялото се движи в това пространство? И че свойствата на пространството (описани от геометрията) определят как тялото ще се движи? Какво не ти е наред?

Ама ти сериозно ли? Не, това не е изцепка на Джемини, твоя си е. Проблемът ти е много стар - не си наясно какво е геометрия. Тук няма какво да се обсъжда.

Да, това е областта, в която пространство-времето придобива и материални свойства. Там дето цикли Младенов, си е негова лична заблуда... Аз имам чувството че точно в тази област ще се развият интересно нещата. Защото това подсказва за наличието на материален носител, стъпка към гравитоните?, или божа работа накъде... Самият Айншайн на известната си лекция "Ether and the Theory of Relativity" (от 5 май 1920 г.) в Лайденският университетповдига интересна идея: "В обобщение можем да кажем, че според общата теория на относителността пространството е надарено с физически свойства; следователно в този смисъл съществува етер. Според общата теория на относителността пространство без етер е немислимо..." Но малко по-нататък добавя: "Етерът на общата теория на относителността е среда, която сама по себе си е лишена от всякакви механични и кинематични свойства, но участва в определянето на механичните (и електромагнитните) явления." Това разбира се не е връщане към идеята за светоносният етер, а изрично подчертава, че новият "етер" е лишен от частици, не притежава механично движение и не позволява дефиниане на абсолютна скорост, защото е лишен от кинематични свойства Той използва думата "етер" по-скоро защото пространство-времето в ОТО вече не е празна сцена, а има собствени физически и метрични свойства (метрика, кривина и т.н.). Ако се преведе мисълта на Айнщайн на съвременен език, той практически казва: пространството-време не е празно нищо, то има физически свойства и динамика. И тук от неочаквана страна се доближаваме до съвременната представа за "физически вакуум" от квантовата физика. Интересно е как ще се съчетаят тези различни виждания. Геометрията описва свойствата на пространство-времето. Тялото се движи през пространство-времето. Мислиш ли, че свойствата, описвани от геометрията, не му определят движението? Като плува един кораб по морската повърхност (тя също е двумерно пространство с крива геометрия), трябва ли непрекъснато да се съобразява и да харчи енергия ("взаимодейства") да не би да литне от нея? И че трябва да знае още нещо, което да получи чрез "взаимодействие"? Имаш проблем с представите за нещата, и за това циклиш. Същото го имахме при СТО, там какво взаимодействие скъсяваше телата...

Не, няма енергия и импулс.

Специално го написах, за да не се подлъгваш на тема "взаимодействие". Какво променяш? Около тялото винаги геометрията е една и съща, то в своята система даже е неподвижно. Пак с некоректна терминология се объркваш. Приеми го така: геометрията около тялото е такава, каквато е. Нямаш взаимодействия, с които нещо да променяш. Ако тялото се промени - това е резултат от добавяне на друго тяло с неговата си геометрия около него, и съответно съчетаване на двете геометрии в нова - естествено, без взаимодействия, само на принципа на суперпозиция. Как се е появила съответната геометрия около тялото - божа работа, тя е резултат само от разпределението на масата, и никакъв обмен на енергия с пространството няма за да говорим за взаимодействие - затова и не ни вълнува. И сега се съсредоточи на движението по геодезичните, където също няма взимодействия. Аха, нямало обмен на енергии, ама било взаимодействие? Това Джемини ли ти го подшушна? Започваш да зацикляш.

Както вече написах по-горе (ама кой ли ме чете...), че в ОТО геометрията е получила част от свойствата, които преди са се приписвали на материята и това би било интересно поле за бъдещо развитие на теорията. И не, това взаимодействие не се отнася за "избор на геодезични при движението". За това имаме наблюдения. За взаимодействие с нематериални концепции - нямаме никакви. Ами геометрията по идея не е материална. Какво взаимодействие очакваш с нея? И защо изобщо го наричаш "взаимодействие", какви характеристики на взаимодействието очакваш да има? То за това и де казва, че се определя от разпределението на материята, а не е резултат на взаимодействие. Спри се де. Не е така. Като се замислиш що е "взаимодействие", ще разбереш.

Телата нямат избор да не се движат по геодезична. Това е принцип - всяко тяло, на което не му действа сила (в случая няма взаимодействие с друго тяло) се движи по геодезична. Ти се бъркаш от това, че геометрията около всяко тяло се определя и от двете тела. Това създава геодезични такива, че в общият случай телата се приближават - простата визуализация с батута. Тоест въпросът ти е поставен наобратно - телата тръгват едно към друго, защото геодезичните създадени от тях ги водят натам. Всяко се движи по "правата линия" в изкривеното пространство, и тя го води към другото тяло, защото такава възниква. Друг е въпросът как материята променя геометрията, какъв е механизмът, но това в случая не ни интересува. Важното в случая е, че нямаш обмен на енергия между тялото и пространството, тоест нямаш взаимодействие.

Не е нужно телата да взаимодействат с пространство-времето. В класическата физика имаме първи принцип на Нютон - тяло се движи по права линия, ако не му действат сили. Е, твоят въпрос става: как тялото избира коя линия да следва, ако не взаимодейства в пространството? Защото правите линии в евклидовото пространство са точно геодезични, по определение И при Нютон за никакво взаимодействие с пространството не става дума. Още повече, че и при Нютон, и в ОТО взаимодействие на телата с пространството при движението няма - не се обменя енергия между тях. Въпросът е даже по-дълбок. Защото движението ние описваме чрез геометрията, и определението на геодезична линия в тази геометрия е най-краткият път (или крива с минимална дължина) между две точки. И принципът на Нютон само добавя, че движение по инерция е движение по геодезичните линии. Което автоматично отива и в ОТО. И в двете теории не се подразбира никакво взаимодействие с пространството при това движение. Съвсем на друго място е взаимодействието на материя и пространство в ОТО, не при това движение, не се заблуждавай.

А какво е мисълта, че може да предизвиква процеси и промени? Имаш две възможности: Едната е, че мисълта е нематериален процес, който обаче взаимодейства с материята, тоест тя е фундаментална реалност. Затова не може да се изучава от физиката, както и съзнанието. Общо взето, това е дуализма. Но това е само хипотеза, лишена от всякакво потвърждение - досега никой не е намерил нематериален процес който да взаимодейства с материята. Ако посочим съзнанието за такъв, изпадаме в порочен логически кръг. Втората възможност е, че мисълта е процес в мозъка, резултат на невронната активност, емоционална реакция, съответно промяна в хормоналният баланс, и кеф ти сърцето се разтупва (повече норадреналин), кеф ти съответно мускулно съкращение за шамар (отделяне на ацетилхолин)... Тоест мисълта е продукт на мозъчната дейност, нещо като вълна с определени свойства по невронната мрежа. Какво казват съвременните изследвания? Ами казват, че всяка мисъл корелира с мозъчна активност, че мисленето се променя от лекарствата, че при увреждане на мозъка това се отразява и на мисленето. Всичко това са доказателства, че съзнателните процеси са тясно свързани с физическото състояние на мозъка, на невронната ни мрежа, тоест потвърждава се втората възможност. В светлината на казаното можем накратко да резюмираме: мислите са физически процеси и като такива могат да се опишат чрез категорията "материя". Значи имаме определено състояние на мозъка, субективно преживявано като мисъл, което променя нервната система, и като последствие получаваме промени и реакции в тялото.

Полезна е дефиницията, защото очертава областта и изчиства предметът на физиката. Духовното например се изучава по друг начин, там количествени описания даже не са нужни, а основно догми. И не, по определението което споменах, ако духът взаимодейства, той е материален, и това не води до противоречия Така че определението много добре отделя материалното от нематериалното. То не се ограничава само в тесният (и стар) учебникарски смисъл, че материята са само фермионите, изграждащи веществото, а е в по-широкият смисъл: материя е всичко, което принадлежи към физическата реалност и може да участва в причинни взаимодействия. Това определение много добре се съчетава и с философският въпрос за съществуването: един обект съществува, ако взаимодейства и оставя причинна следа. Ако той не оставя такава следа, то той не променя нашата реалност по никакъв начин, което е синоним че не съществува. Сега, определението което споменах е обобщение на много определения и много история покрай тях. Може много по-просто да се стигне до него, ако разгледаме характеристиките на самото взаимодействие. При взаимодействието - според физиката - става обмен на енергия. Енергията - според физиката - е свойство на материята, което описва способността на материята да извършва работа (тук повечето определения от всякакви речници са единодушни). Тоест, материята е това което взаимодейства, по-горе, като носител на енергия. Повтарям, става дума за енергията според физиката, където тя се нуждае от преносител - материята, за разлика от енергията в езотериката, където тя е самостоятелна същност. По този начин спазваме и ограниченията на бръсначът на Окам - не плодим излишни същности, когато можем да опишем реалността с една - материята. Да, това е любопитен казус. Именно тук много физици биха започнали да се колебаят. Защото исторически думата "материя" първоначално е била свързана с "маса", по-късно с идеята за "вещество", а не за геометрия. Но в това се забелязва, че определението за материя еволюира и се прецизира с времето. След Айнщайн разграничението между геометрия и материя става по-малко очевидно. Самият Айнщайн до края на живота си се е опитвал да изгради математически устойчиви образования като електрон, само на база гравитационното поле, метриката на пространство-времето. Сега можем да кажем, че в ОТО геометрията е получила част от свойствата, които преди са се приписвали на материята. Това би било интересно поле за бъдещо развитие на теорията. Има качества и качества. Някои имат количествено измерение, други са само бинарни - има ги, няма ги - което не пречи да участват в нужната класификация.

По дефиниция. Най простото определение за материя е всичко което взаимодейства Взаимодействието е основно качество на материята, няма количествено измерение..

Значи повече усмивки няма да има

Ами специално за случая си има аргументи за игнориране на Бръсначън на Окам. Значи нулевата енергия на фермионите като принос към енергията на вакуума е отрицателна (защо, сега да не обяснявам). И като оценка, тя е гигантско число. Нулевата енергия пък от бозоните е положителна, и пак е гигантско число. Ако се съберат двете енергии (щото са в едно и също пространство), пак се получава много голямо число, което е 10 на степен 120 пъти по-голяма от реално наблюдаваната енергия на вакуума (която свързват с тъмната енергия и космологичната константа). И този проблем е известен като криза на космологичната константа, едва ли не най-катастрофалният за съвременната физика. И един от най-простите и логични начини е, ако се допусне че всяка частица има суперсиметричен двойник. Тогава колкото частици, толкова и двойници, и изчислената енергия трябва да е нула, приземена до много по-близка до реалността стойност. И това че на практика наблюдаваме една малка и ненулева енергия подсказва към някакво нарушение в тази суперсиметрия (която а-ха да реши за малко проблема). И това всъщност е предположение, към което Бръсначът на Окам няма претенции...

Ами усмихвам се именно защото си потресена от такава, да го наречем, обичайна ситуация . Викам си "ех, какви деликатни хора още са останали, да се тревожат от такива дреболии"...

Езикът е избран да е Python, защото много от възлите ползват вече разработен на него код, от колеги или общността, пък и комуникацията с AI се поема изцяло. Преди 20 и повече години писах хакерски щуротии на тоя език (нямаше изкуствен интелект тогава!), но от тогава съм го забравил, а гледам, че се е променил малко. Доста на дребни парчета ползвам Claude, схематизирал съм си повечето детайли, затова и казвам, че съм го хванал за гърлото и го водя, не му давам да фантазира на едро по структурите. Ами в момента точно съм се гмурнал в паралелната обработка Някои неща ми звучат грубо, но за сега май се справяме. Навремето участвах в един проект, където се съчетаваше erlang и C++, и аз движех нещата от към C++. Бях станал повече от експерт по паралелната обработка. Тук ми се струва малко странно и до известна степен дървено, но вероятно е от невежеството ми по отношение на езика... Успокоява ме следното: ще избутам някак проекта до отчитане, а после по-спокойно ще го разширявам и чистя. Но той и в момента е доста спретнат, сложнотията е във външни модули, които се ползват, а те повечето работят добре. Тук за мен сложнотията е в комуникацията между модулите, и комуникацията с външния свят...

В момента се търси решение в направление нарушение на суперсиметрията така, че вакуумът да остане с положителна енергия, каквито са фактите. Нещо като нарушението на симетрията между материята и антиматерията при големият взрив, което е оставило вселената само с материя след тоталната анихилация в началото. Но за математиката, няма спор. Точно така. Човешката интуиция е ограничена за представите в много тесен канал. Ти трябва да имаш богат опит в това отношение от битките със СТО