scaner

Релативистчетата не могат по никакъв начин да обяснят наличието на доплеров ефект .. Не им се отдава .. За проба опитай и ти и ше видим какво ше се случи..

Още в началото демонстрирах колко е просто, на това място. Но ти като основната маса антирелативисти, не четеш а само приказваш.

Обзалагам се обаче, че ти не можеш да го обясниш - нито по старите, нито по новите представи .

Дано поне ти си наясно със смисъла на тия думи дет редиш като детски пъзел..

О, наясно съм. Дано и ти се събудиш.

scaner,как и къде мериш земното ускорение?И какво е то в активните областти на Земята и Слънцето?

На земната повърхност. Всички опити по точно измерване на скоростта на светлината са правени на земната повърхност. Навсякъде освен на Марс, Луната и Венера ускорението се изчислява. А твърдението за константността на скоростта на светлината е формулирано за пренебрежимо гравитационно поле. И при такова се потвърждава експериментално.

Какво имаш пред вид под 'активна област'?

Здравей scaner,

На мен ми е все тая , ама ме е страх да те не пребият твоите айнщанистчета с камъни за това твое твърдение , щото според тяхните вярвания времето протича с различна скорост в различните гравитационни полета и според това скороста на светлината на тавана е различна от скороста на светлината на пода поради което се очаквал доплеров ефект при лампа на тавана и наблюдатрел на пода.. Та умната , за да не те подгонят айнщанистчетата с камъни !..

Наблюдателят винаги се намира на определено място, и всякакви светлини спрямо него (на това място, не на тавана) имат една и съща скорост. Наблюдателя на тавана и на пода да си поемат отговорността.

Ти докога ще се заблуждаваш, че Доплеровият ефект се обяснява със различна скорост на светлината? Мога да ти подшушна, че различната скорост на светлината разваля количествено Доплеровият ефект точно два пъти.

Извинявай за тъпотията ми .. но не можах да схвана според това което казваш има ли влияние гравитационното поле върху скорста на светлината спрямо даден наблюдател или няма..Можеш да отговориш с "ДА" или "НЕ" ..

Фактите засега сочат, че няма. ОТО, доколкото я познавам, също. А какво е според вашата теория, доколкото може да се оцени от нищото досега, не става ясно.

Сега забелязвам, че един от въпросите ми се е изгубил по непонятна причина. Затова ще го повторя.

В четвъртата (настоящата версия на ХСВ) на ХСВ имаме реална материална среда в която се разпространяват светлинните вълни взависимост от качеството на средата в дадената зона на разпространение..

При наличието на такава реална отправна система (реалната материална среда ) се обезсмислят всякакви идеални представи за ИС , поради което смятам че самия коментар по тези въпроси е излишен и само би натоварил темата с ненужни разсъждения..

Нека оставим ИС заровени в пепелищата на историята на физиката..

Г-н Петков, обичайната ви словоохотливост ярко констрастира с този ви опит да потулите нещата.

Наличието на среда по никакъв начин нбе обезсмисля понятието инерциална система, това са коренно различни неща. Инерциални системи е имало и при търсенето на класическият етер (пак материална среда), и още Нютон, създавайки представата за абсолютното пространство като абсолютна отправна система, не е отрекъл инерциалните системи, а напротив, е формулирал своите закони именно в тях. Не може да ги отхвърли и вашата хипотеза.

Отговорът ви е жизненоважен за осмислянето на вашата хипотеза, така че не го крийте.

Здравей scaner,

Защо се хващате за гравитационното поле ?.. Гравитационното поле тук играе повече ролята на наглед за да се види как стои въпросът със Сферите на Влияние оформяни от големи количества на вещественните обекти и от по малки количества на вещественни обекти..за да се онагледи идеята за сподвижен вакуум, за сподвижна със земята светоносна среда..

Какво пречи елекртомагнитното поле като светоносна среда да е свързано по аналогичен начин със по малки и по крупни вещественни обекти .. Какво пречи освен това електромагнитното поле да взаимодейства със гравитационното поле(така кактро си взаимодействат електрическото и магнитното поле да речем ) ?.. Нищо разбира се..Само търсите под вола теле и въображението ви е блокирало за каквито и да било аналогии..

Поддържам питането на Шпага. Какво всъщност в крайна сметка твърдиш за светоносната среда? Сферите на влияние, за които говориш, са само ориентировъчни области, те не са среда. Пък и не са коректно въведени, но това сега няма значение.

Здравейте st_jordan!

Бъдете спокоен, аз също съм от заядливите, и ще ви отговоря много точно.

Първо е крайно време да уточним нещо.

За ваше сведение професоре, формулата (1) е „объркана" не от мен, а от Айнщайн. Можете да проверите това в оригиналната статия на немски език, както в руския и английския превод на събраните съчинения на Айнщайн.

Да, сбъркал е човекът, само антирелативистите не бъркат. Сбъркал е, но по-късно се е поправил. Дадох ви насоки къде да проучите коректната версия (водеща до коректни количествени проверки, например отклонението на светлината и др.). Мисля че сега е моментът и вие да се поправите.

Да продължим към съществените ви забележки.

1) Кое от трите (А, Б, В) твърдения е вярно?

Ето ги и самите точки:

(А) „Принципът за постоянство на скоростта на светлината се отнася за величината C_o ."

Вие не сте изтъкнали никакви други възражения по формулата (1), и следователно приемате обяснението, че „С_о е скоростта на светлината при нулев гравитационен потенциал, а С е локалната, непосредствено измеримата скорост на светлината в точка с гравитационен потенциал Ф."

Разбира се че твърдение А е вярно. Принципът за постоянство на скоростта на светлината е формулиран за липса на гравитация, И работи когато тя е пренебрежима, ефектите и са под рамките на експерименталната точност.

Ще обединя отговорите си за останалите две точки, защото съвпадат.

По силата на тази аргументация следва извод (Б):

(Б) „Величината С е локалната, непосредствено измеримата скорост на светлината в точка с гравитационен потенциал Ф. Следователно измерената на земната повърхност скорост С = 299 792 458 m/s е променлива величина, която зависи от потенциала (Ф) на земното поле в точката (малката област) на измерването "

От други ваши изказвания се стига до извода:

(В) Постоянството на скоростта на светлината е безспорно доказан експериментален факт и това е скоростта

C = 299 792 458 m/s - тъй наречената универсална световна константа.

Последното ви изявление професоре е шедьовър на абсурда - „Какво означава това, че не е константа, а променлива? Променлива на какви параметри? Имате някакви факти, които другите нямат?

За някой нещо е абсурд, за други е скрита истина, това ще го отмина все едно не съм го чул.

По-горе говорим за факти, нали? Фактите са едни чисълца, дето накрая ги дават експериментаторите като резултат от измерване. Ти настояваш, че потенциалът на полето на земната повърхност води до измерими резултати, тоест се отразява в известните факти? Да проверим.

За потенциалът на земната повърхност имаме Ф = g.R, където g и R са земното ускорение и земният радиус. Да пресметнем членът Ф/C². Вземаме следните стойности: g = 10 m/s² (закръглявам го нагоре, във ваша полза!), R = 6.3.10⁶ m, C = 3.10⁸ m/s (за да се смята по-лесно). Заместваме, и получаваме резултатът:

Ф/C² = 0.7.10^-9. Ако заместим във формулата за скоростта на светлината ( C = C_o (1 + Ф/C²), ще получим добавка от 0.7.10^-9 * 0.3.10⁹ = 0.02 m/s към спряганата за константа скорост на светлината във вакуум, без гравитационно поле.

Това число показва, че ефектът от потенциала се отразява в рамките на втората цифра след десетичната запетая на числото, отразяващо величината на скоростта на светлината.

От друга страна, споменатото число 299 792 458 м/с. е измерено с определена грешка, и за измерването от 1975 г тази грешка е +/- 1.2 м/с. Виждаме, че влиянието на потенциала е 60 пъти по-малко от тази грешка. След като влиянието на потенциала е в рамките на експерименталната грешка, получените данни (факти!) не сочат съществуването на някаква зависимост на скоростта на светлината от гравитационният потенциал. Ако сочеха, всички щяха да го знаят, защото това щеше да бъде петото експериментално доказателство в подкрепа на ОТО. Но за съжаление не е. А ние говорим за фактите.

Като говорим за фактите: подточка (В) както виждате се оказва експериментален факт, който дава същата стойност на скоростта на светлината, каквато следва и според (Б).

Предполагам, че сега ще избиете на чувства: не се ли отричам от любимата ми (не съм казвал такова нещо , за любови ) ОТО. Не, не се отричам, но говорим за факти, а те сами говорят по-горе. Както съм споменал в поста към Magister militum, това е твърд факт, премного потвърден.

Мисля, че и непосветените в същността на проблема ще разберат какво съм казал по-горе.

Не за скорост на светлината през среди с различна плътност говори Magister militum.. Той говори за съвсем друго, говори че числовата и стойност се променя дори само във вакуум .. че се променя в зависимост от движението на светоносната вакуумна среда спрямо наблюдателя.. че се променя от влиянието на външни обекти върху качествата на самата светоносна вакуумна среда..

Ти, Петков, да не би също да имаш някакви секретни данни, които никой друг няма? Конкретно за движение на някаква светоносна среда?

Имам предвид,че С не е константа т.е. числовата и стойност е променлива.А това дали С е константа нито е премного потвърдено,нито пък е твърд факт.

 

Какво означава това, че не е константа, а променлива? Променлива на какви параметри? Имате някакви факти, които другите нямат?

От 1983 година скоростта на светлината е константа по закон. Изменени са еталоните за дължина и време така, че скоростта на светлината да бъде 299 792 458 м/с.

За съотношенията за неопределеност за фотона - да, валидни са. Те не влияят на скоростта на светлината.

Моето мнение за гравитацията.

Тя не може да бъде наречена светоносна среда. Може да бъде наречена светопречеща среда. Защото, както и всяка друга среда, при нейното намаляване/отслабване, скоростта на светлината се увеличава до определена граница. Очевидно е, че наличие на гравитация забавя светлината, пречейки на разпространението и. А намаляването/изчезването на гравитацията не пречи на светлината. Няма как да бъде светоносна среда. Вoдата не е светоносна среда (защото светлината се разпространява и без нея), независимо че също влияе на скоростта на светлината, нали?

Присъединявам се към въпросите на Ниагара, и искам да обърна внимание на първият въпрос.

Ако ще разглеждате гравитационното поле като среда, то се разпростира до безкрайност.

Ако ще разглеждате влиянието му на движение на други тела, то това влияние се определя от интензитета му, който също има стойности до безкрайно разстояние. И при две масивни тела, със съответното приближение може да се въведе оценка, която да опрости разглеждането, както сферата на влияние на Лаплас (но не трябва да се забравя, че полето въздейства навсякъде, просто е по-слабо от полето на другото тяло в някаква област и може да се пренебрегне за практически цели).

Но при светлината, както беше споменато, въздействието на полето се изразява с неговият потенциал. Затова сферата на влияние на тоя СВ по въпросите, засягащи светлината (което е същността на тази тема) трябва да се определя от потенциалът а не от интензитета на полето. Въвеждането на интензитета в случая е абсолютен произвол и може би цели някакво нагаждане на количествени оценки.

И на Петков един въпрос: как ще обясни примерно опитът на Физо? Но количествено, при количественото обяснение може да се направи сравнение с обяснения от други теории, качественото обяснение не е интересно.

Възможно най-добрата (в смисъл най-разбираема и с най-малко камуфлаж) релативистка интерпретация на проблема:

http://student.fizika.org/~jsisko/Knjige/Klasicna%20Mehanika/David%20Morin/CH13.PDF

Това всъщност е глава 14 тук:

http://www.people.fas.harvard.edu/~djmorin/book.html

Introduction to Classical Mechanics

With Problems and Solutions

David Morin

Cambridge University Press

Непременно вижте глава 11 - това според мен е най-доброто релативистко представяне на специалната теория на Айнщайн.

Пенчо Вълев

pvalev@yahoo.com

Браво Пенчо! А ти ще дадеш ли личен пример с разбирането?

Пенчо, цитатите не са доказателство в науката, тук само аргументите важат.

А ти освен сляпа вяра в някакви цитати, друго не показваш. Извикявай, ти дори не си антирелативист, срамиш името им.

От какъв зор си се изтъпанил тогава в научен форум?

Първо, задължително е да се намери в учебниците или интернет изчислението на експеримента на Майкелсън-Морли когато интерферометърът минава със скорост v покрай наблюдател неподвижен спрямо етера (т.е. оригиналното изчисление на Майкелсън и Морли). Вижда се че теорията на етера влиза в това изчисление ЕДИНСТВЕНО с допускането c'=c, т.е. че скоростта на светлината е константа относно наблюдателя (неподвижен спрямо етера) и не зависи от скоростта на източника. Както е казано по-горе, резултатът от изчислението не съвпада с резултата от експеримента и значи допускането c'=c се отхвърля.

След това наблюдателят остава същият (интерферометърът минава със скорост v покрай него) но той вече вижда как светлината емитирана от интерферометъра продължава да се движи със скорост c'=c+v, в съответствие с новото допускане. Практически това означава че навсякъде в предишните изчисления заменяме c'=c с c'=c+v (внимаваме за знака пред v), а в случаите когато светлината се отразява предполагаме че фотонът отскача като абсолютно еластична топка. Този път изчислението СЪВПАДА с резултата от експеримента и значи допускането c'=c+v СЕ ПОТВЪРЖДАВА.

Пенчо Вълев

pvalev@yahoo.com

Пенчо, ощипи се по-яко и се събуди. В резултата от експеримента няма никакво влияние на никаква скорост.

Единственият измерителен уред в експеримента на Майкелсън и Морли е интерферометърът, и резултатът който той дава е нулев - няма никаква зависимост от някакво предполагаемо движение на интерферометъра (което е търсено), няма подтвърждение на изчислението, напротив, има опровержение. Приказките дето си изприказвал са някакви благи надежди, че на някакъв наблюдател нещо му се присънило. Този твой наблюдател да вземе и да си направи измерването на скоростта на светлината, и тогава да се обажда а не да гадае. Гледай фактите под формата на измерване, а не предположенията. Той експериментът именно за това е направен, за да измери нещо и да покаже верно ли е изчислението, а не да се фантазира. В случая се показва че изчислението не е верно.

Тук му е мястото да те попитам пак, имаш ли някакъв експеримент който да показва зависимост на скоростта на светлината от скоростта източника такава, каквато ти предполагаш? Ама получени експериментално числа, а не надежди основани на некоректни сметки. Поне нещо наистина да дава рамо на твоята любима хипотеза?

Пенчо, имам силни съмнения че освен че не си наясно с емисионната теория, която така отчаяно защитаваш, не си наясно и с извършените експерименти които я касаят. Само цитираш и то цитати, нямащи нищо общо с дискутираните тук теми. Можеш ли да опровергаеш тези ми съмнения?

Физиката изобщо не се изчерпва с теорията на относителността. Има и доста други области. И се развива успешна там, където има високотехнологични производства - микроелектроника, ядрена енергетика, военна промишленост.

Любопитно ми е, Пенчо след като не може да отговори на поставеният елементарен въпрос, той в кой край на класацията се поставя и защо се опитва да оценява останалите?

Как би могло да се отговори на такъв въпрос? Защо дължината на крокодила е по-голяма от наситеността на зеления му цвят, след като способността му да живее в Сахара е силно ограничена? Професоре, вече споменах някъде че градацията

умни релативисти -> глупави релативисти -> ....

има още няколко степени в дясната си част, и ако в Англия и Франция физиката умира защото я преподават основно глупави релативисти (умните също но те са малко и са безкрайно нечестни), то в България тя отдавна е умряла защото я преподават релативисти от десния край на градацията. Казах ти да се свържеш с Джон Нортън и да не се занимаваш с мен. Помисли и за възможността, в резултат на внезапно пробуждане на съвестта, да спреш да получаваш професорска заплата за това че си назубрил известно количество идиотщини и свирепо ги преподаваш. Виж какво казва и прави един честен англичанин (в Добрата Стара Англия все още периодично се появяват такива хора):

http://www.wellingtongrey.net/articles/archive/2007-06-07--open-letter-aqa.html

"I am a physics teacher. Or, at least I used to be. My subject is still called physics. My pupils will sit an exam and earn a GCSE in physics, but that exam doesn't cover anything I recognize as physics. Over the past year the UK Department for Education and the AQA board changed the subject. They took the physics out of physics and replaced it with... something else, something nebulous and ill defined. I worry about this change. I worry about my pupils, I worry about the state of science education in this country, and I worry about the future physics teachers - if there will be any. (...) UPDATE 2009: After much frustration I'm leaving teaching England in physics. I've started a side business in time management and am taking a break from the profession."

Пенчо Вълев

pvalev@yahoo.com

Пенчо, цитати някакви не си пропуснал, ама на въпроса не си отговорил. Не ме разочаровай! И отговорът на въпроса е:... ???

Джон Нортън не ми го препоръчвай. Ти сам не можеш ли да мислиш?

Върхът на кула (височина h) емитира светлина към основата на кулата. Там наблюдател мери честотата и установява че тя е нараснала (Pound-Rebka):

f' = f(1+gh/c^2)

Прилагаме формулата:

(честота) = (скорост на светлината)/(дължина на вълната)

и виждаме че или скоростта на светлината е нараснала:

c' = c(1+gh/c^2) (Айнщайн използва това в периода 1907-1915)

или дължината на вълната е намаляла:

L' = L/(1+gh/c^2)

Заменяме кулата с ускоряваща се ракета с дължина h и ускорение g. Предният край на ракетата емитира светлина към задния. Ако уравнението което Айнщайн използва в периода 1907-1915, c'=c(1+gh/c^2), е вярно, то може да се докаже че скоростта на светлината относно наблюдател стоящ в задния край на ракетата е c'=c+v, където v е скоростта на предния край (в момента на емитиране) относно наблюдателя в задния край (в момента на получаване на светлината).

Пенчо Вълев

pvalev@yahoo.com

Не, Пенчо, не може да се докаже. Освен ако не използуваш доказателство тип порочен кръг, като предварително приемеш че доказваното твърдение е вярно. Ако си погледнал дори бегло работите на Айнщайн ще си видял, че той изхожда от същите количествени съотношения, но при него исканото от тебе съотношение не се получава. Значи има още нещо, което ти се изплъзва засега.

Освен това не искам да те смущавам, но защо изобщо използуваш резултатите на Айнщайн, получени при предположения несъвместими с емисионната теория? Защо не ползуваш по-късните му резултати, които са по-точни, и при които имаме винаги c'< c , доказано и опитно?

Но Пенчо, аз те попитах един въпрос. Как се обяснява в тази твоя емисионна теория резултатът на Паунд и Ребка (изместване на честотата на източника в посока повишение) след като в емисионната теория времето е абсолютно, и не може да има гравитационно честотно отместване?

Пенчо, зарежи цитатите, дай конкретно на въпроса, Къде е различната от нула скорост на изьточника при експериментана Майкелсън и Морли, която доказвала верността на емисионната теория? Щото се плъзнах по цитатите, там съвсем други неща има. Навява ми се мисъл, че ти си ги слагаш автоматично тези цитати, без връзка с темата. Може би си мислиш че показваш ерудиция някаква? Боже опази от такава ерудиция!

Та дай да я видим конкретно тая скорост. Е?

Да, прав сте. Пред мене е описанието на ЛГК-200, който е класически лазерен жироскоп на основа ефекта на Саняк, съчетан с биене на две близки честоти. Само в този случай има динамична интерференция, поради смесването на различни излъчени честоти. В класическият ефект интерференчната картина е само изместена, но е статична при постоянна ъглова скорост на въртене.

Извинявам се на всички които съм заблудил с твърдението, че ефектът на Саняк създава динамична интерференчна картина. Това не е вярно,

Петков сам се изработи, почти без наша помощ, защото се опитва да обяснява неща които не разбира.

Експериментално е доказано, че ефекта на Саняк не зависи от груповите скорости на вълните в интерферометъра, а само от техните фазови скорости. Нещо повече, доказано е че ефектана Саняк не зависи дори от наличието на светлина - ефектът е постиган и с интерференцията на електрони и неутрони. Тоест това е ефект, основан на инерционните свойства на квантите, а техните вълнови свойства се използуват само за визуализацията му. Но ако кажем това на Петков, той силно ще се запече. А като се отпуши...

Здравейте колега! Всички грешим, само антирелативистите не признават грешките си! Но при тях това е невъзможно по начало. Нали си представяте каква драма ще бъде, ако Петков си признае че съчиненията му конфликтират очевадно с експериментите? Направо ще бъде трагедия ако той осъзнае че при Саняк няма нито различни скорости на светлинни вълни, нито Доплеров ефект, и всичко това отдавна е доказано. Но това няма как да се случи, освен някой да подмени Петков и да ни изиграе лоша шега. Нека да го оставим да си мисли че е прав. Иначе ще затрие форума, както е тръгнал да си копипаства едно и също нещо многократно. А така, ще си поговори сам, и ще му олекне.

По-голямо внимание трябва да се обръща на останалите, интересуващите се участници, стига да задават смислени въпроси и да желаят коректнио отговори. Пък заядливите антирелативисти оставете на мене

P.S. Аз самият още в началото пуснах едно съобщение със сериозна умишлена грешка, да изтествам нивото на форума. Никой не се обади. Да видим до кога.

Е.. и ?.. Ще имаме ли постоянна разлика на фазите при две еднакви вълни движещи се с различна скорост към интерференчния екран ? Я се пробудете бре !..

Да. Разликата във фазите се определя от разликата в изминатите оптични пътища, а тя от източника до екрана е еднаква.

То ако такава математика управляваше битието немаше да има динамична интерференчна картина .. ама то има мааму стара..

Няма такава математика която да ззаповяда на обективната действителност каква требе да бъде.. Няма такава математика която може да докаже че разликата на фазите при интерференчния екран требе да е по дефолт една и съща.. Тутуууу , нема !..

Сбъркан ви е файла братци .. зомбирани сте и това ви пречи да мислите..

Петков не разбира математиката, сменете Петков! Нищо друго няма да помогне.

За твое съжаление, няма динамична интерференчна картина. Можеш сам да прочетеш ТУК.

Елементарната математика показва, че при интерференция на два светлинни лъча с различни, но постоянни във времето скорости, се получава статична интерференчна картина, така както такава е предсказана за опита на Майкелсън и Морли. Фактът че интерференчната картина при ефекта на Саняк не е статична, показва че обяснението на ХСВ не е верно.

Здравейте Amazon!

Струва ми се че тук бъркате. При равномерно въртене на интерферометър на Саняк интерференчната картина е статична. Това ясно се вижда от анализа даден например в тази статия на Малыкин: http://ufn.ru/ru/articles/2000/12/c/. Там ще се уверите, че и при ефекта на Саняк при равномерно въртене разликата във фазите е постоянна, тоест картината е статична. Предполагам, в случая сте объркал интерферометъра на Саняк с лазедрния жироскоп, където наистина интерференчната картина е динамична и се броят импулси, чиято честота е пропорционална на ъгловата скорост. Там е в сила броенето на максимумите на стоящата вълна, и принципът малко се различава от този на Саняк.

Друго място, където пряко е указано наличие на статична (и само изместена) интерференчна картина при постоянна ъглова скорост е в Уикипедията.

Грешката ви обаче наистина помогна да се покаже как Петков отчаяно се опитва да се нагоди, и сменя обяснения като носни кърпички , тоест обясненията му не следват някаква логика.

Амазон не е дал нищо което да е във подкрепа на представата му че при взаимоподвижни светлинни вълни се получава статична интерференчна картина ..Сори!..

А на теб от къде ти се привидя необходимост от постоянна разлика във фазите при две еднакви взаимоподвижни вълни?.. Айде да речем , че специално съотношение на скоростите на двете взаимоподвижни вълни е възможно да се получи "стробоскопичен ефект" на двете фази при което да се види статична интерференчна картина.. Но това брато не е правило а изключение .. За какво вреш такива изключения като че ли са правило.. А?..

И въобще какво се правиш на интересен с такива подмятания за изключения ?.. А?

Правиш се на по хитър от другите клубари тука в клубът ли ?.. Айде олън !..

Петков, аз не се правя на по-хитър, но ти се правиш на по-прост.

При постоянна разлика във фазите интерференчната картина е статична. Това се учи в основните учебници, и не му е мястото да ти го разясняваме тука. Никакви стробоскопични ефекти, никакви изключения, никакви фантазии няма да ти помогнат, ако не си изясниш този прост факт. А момчето ти е посочило математиката, където ясно се вижда че разликата във фазите е постоянна. От там нататък с повтаряне и грозни опити за надприказване нищо няма да докажеш никому. Липсва ти основата на физиката, която те лишава от способността да правиш валидни заключения. Останалото, че можеш да си приказваш, се вижда, но не то е важното за тоя форум.

Е ти пък къде видя да упоменавам опитт ММ в това дето съм ти го написал ?..

Неподготвения си ти щото твърдиш че две напълно еднакви вълни на монохромна светлина движещи се към интерференчния екран с различна скорост вследствие на което когато достигнат интерференчния екран ще са в различни фази във всеки момент от времето нямало да образуват динамична интерференчна картина.. Нямало ама на кукуво лето.. фазите се сумират при нинтррференчния екран а при това дередже във времето ще има разни фази и това ще довежда до динамична интерференция..

Цитираш мен и моят диалог с Пенчо. Въпросът ти само показва че не си в час за какво става дума, а само вдигаш излишен шум.

При постоянна разлика във фазите картината е статична. Заблудил си се че самите фази играят някаква роля. Amazon ти е дал добра статия, там нещата са добре обяснени математически.

Една грамада опити са правили ората със въртящи се огледала ..

Така например в опитът на Бекман и Мендикс въртящото се огледало във вакуумната тръба играе роля на источник който изпраща лъч към интерференчното огледало .. Този источник(въртящото се огледало) е подвижен спрямо наблюдателя (интерференчния екран)

С опитът на Бекман и Мендикс е доказано, че скороста на светлината не зависи от скороста на источникът спрямо неподвижния наблюдател (интерференчния екран).. Какво ше кажеш по тоя въпрос ?..

Събуди се. Говорим за експеримента на Майкелсън и Морли. По всички теми се изказваш неадекватно, това природно ли ти е?

Ох не е в покой, професоре, никак даже не е в покой, ама какво да направя като проблемът е опасен и в литературата доминирана от Айнщайниана няма даже и намек в тази посока. Рови си значи умничкият релативист в Интернет, там не пише никъде кой е наблюдателят и релативистът сяда да мисли. Източникът е върху интерферометъра, това е ясно, но кой по дяволите е наблюдателят? Мисли, мисли умничкият релативист и накрая...еврика! Наблюдателят е Майкълсън (и Морли, ако е там в момента). В покой ли е източникът относно Майкълсън? В покой е (от време на време Майкълсън ходи да обядва но това май не е съществено). Това е най-голямото (засега) откритие на умничкия релативист и той е готов от професор да стане член-кореспондент, а защо не и академик (Съботинов да не е направил по-големи открития?).

Пенчо, като свършиш да правиш циркаджилък, ще можеш ли сериозно да посочиш кое е 'наблюдателят', относно какво и с каква скорост се движи източника в интерферометъра?

Умничкият професор обаче е сигурен в едно - в експеримента на Pound-Rebka няма как източникът да не е в покой относно наблюдателя. От върха на кулата пускат лъч, наблюдателят стои в основата на кулата без да мърда, поема лъча и му мери честотата. В покой ли е върхът на кулата относно наблюдателя? В покой е! Гарантирано! Къде сте антирелативисти да ви смажа.

Както забелязваш, на антирелативистите не им трябва някой да ги смазва, те сами го правят. Като се съвземеш, можеш ли да кажеш нещо по-сериозно?