scaner

Така е!.. Но явно ти не си се замислял какво се получава ако ние стоим неподвижни върху последния вагон на влака .. Не си се запитвал защо ние в такъв случай улавяме различна звукова честота от честотата на излъчването от свирката на локомотива .. Ако беше си задал тоя въпрос щеше да схванеш че от значение за доплеровия ефект е не движението на влака спрямо слушателя а някакво друго движение.. Ъхъ!..

Разговорът беше как става така, че има доплеров ефект без да се променя скоростта на вълната, и примерът ми те насочва към обяснението. Разбира се, звукът не дава пълна аналогия със светлината, но в случая за твоето питане това няма значение.

Важното в случая е да схванеш че скороста на звуковата вълна спрямо слушателя стоящ на последния вагон на движещия се влак е различна от скороста на звуковата вълна спрямо слушателя стоящ на последния вагон на покоящия се влак и затова е различна улавяната честота от излъчваната честота.. Ъхъ!.. Приеми настоящото ми пояснение като заглявушване !..

Приемам го и не му обръщам внимание.

Заглявушването на антирелативитчето помага да му се избият зомбовете от главата и да схване че щом има доплеров ефект значи значи скороста на источникът спрямо средата е различна от скороста на наблюдателя спрямо средата в която се разпространява светлинната вълна.. Ето това не може без заглявушване да схванат едно редово айнщанистче .. Ето затова бай Петков ги заглявушва най редовно ..

Не знам какво означава 'заглявушване', но така както го изразяваш то се състои в бягство от темата и криене по ъглите, което е характерно за непросветените антирелативисти.

Количественната оценка е дадена .. В Сферата на Въздействие светоносната среда е увлечена стопроцентово !.. Всяка частица (неподвижна спрямо земята)в тази зона ще пада не към слънцето а към земята.. Така е с гравитацията .. Същото е и със електростатиката .. Всяка електрически заредена с положителен електрически заряд в Сферата на влияние на електрическия отрицателен заряд ще се стреми да се придвижи към него.. Така е ин със светоносната среда в тази Сфера на влияние .. тя се стреми да следва в движението си земята а не слънцето..

Не знам за каква висяща количественна оценка на споменатите опити казваш че оставал висящ..

Петков, кога ще се научиш да се изказвш подготвемн, и върху това което дискутирам, а не върху неверните си представи? За какво падане на частици става дума, когато в случая говорим за светлимната, и то не за нейното падане? Падането на частици и скоростта на светлината се определят от различни параметри на гравитационното поле, и не трябва да бъдат смесвани. Ти смесваш различни сфери на различни влияния, което показва че дори на ниво представи нещата не са ти ясни.

След като скоростта на светлината се определя от гравитационният потенциал, а на повърхността на земята слънчевият потенциал е 14 пъти по-силен от земният, коя е сферата на влияние, която определя скоростта на светлината - земната или слънчевата? Слънчевата. А след като е сънчевата, кажи къде се е скрила земната светоносна среда? Помисли си, пък телата нека си падат към земята, това е в сфера на друго влияние. И сега се надявам да разбереш какво е висящото в обяснението на споменатите опити.

Изразява се в това че ч Сферата на Влияние светоносната среда следва движението на тялото което формира тая Сфера на влияние.. По горе ти дадох примери за да си изготвиш представите.. Това че в случая имаме нови представи за ефирна среда ни най малко не е смущаващо .. Винаги когато търсим нови представи е така, т.е. новите првдстави се отличават от старите но аналогия може да съществува , затуй ти дадох и аналогията със гравитационното и електростатичното увличане..

Сферата на въздействие (светоносната среда, както ти я наричаш) е областта в която скоростта на светлината се определя основно от полето на тялото, на чието поле се накичва табелката "светоносна среда". В конкретният реален числен пример въздействието върху скоростта на светлината, се определя изключително на база слънчевият потенциал, земното поле дава мизерните 7% в добавка. Тоест няма сфера на влияние, в която земният гравитационен потенциал да определя характеристиките на движение на светлината. Просто казано, няма земна сфера на влияние.

Точно това опровергава споменатите ти представи. Тези нови представи като споменатите от тебе нямат реално основание.

Ами какви очаквания имаме при такава 100% увлеченост на светоносната среда със земята във Сферата на Влияние ?..Имаме очаквания че спрямо земята имаме покояща се светоносна среда в тази Сфера на Влияние .. Какво неясно има тук ?

Как достигна до това число 100%, след като влиянието на земята върху параметрите на светлината се изразява в мизерните 7%? След като 93% от "средата" се създава от слънцето, в чието поле земята се движи?

И един нов терминологичен въпрос: какво означава "покояща се светоносна среда". Кой неин количествен параметр изразява някакво движение, за да говорим и за покой? Да поясня, движението се характеризира основно с векторна величина, наречена скорост. В случая определящият светлината параметър, потенциала, не е векторна величина, и в него няма нищо указващо на движение на такава среда.

първо не питам, а си изразявам мнението по неверните ви изказвания,чрез цитирания,което вие много добре прочитате и разбирате.И не се правете на недочул и недовидял

Сега остава да спрете и да се сърдите И като го направите, съберете статистика колоко пъти някой ви е отговорил като сте питали или изразявали мнение по този начин.

Междувременно, докато свикнете с новият начин на изразяване, помислете защо вашето твърдение:

това не би могло да е вярно,понеже двете гравитации , земната и слънчевата , взаимно се гасят, а не се взаимно проникват!защото в противен случай ще имаме променливо земно грави поле което ту ще намалява и ту ще се увеличава,със приближаването и отдалечаването на земята към слънцето!

не е вярно. Ще ви насоча: гасят се не гравитациите, гасят се силите с които земята и слънцето въздействат на пробно тяло в дадена точка. Силите имат различен знак, защото са в различни посоки. Гравитационният потенциал обаче не си сменя знака, затова потенциалите на полетата от две тела се сумират. А скоростта на светлината според написаното досега се определя от гравитационният потенциал, не от силата.

Ти май не си разбрал че при наличие на доплеров ефект всите тия вълнички от които е съставен пакета на бялата светлина си сменят честотата като при источника имат една честота апа при наблюдателя минават вълничките (всите тия дето са в пакета на бялата) със променена честота .. А обясни как това се случва аджебъ след като вълничките си се движат спрямо наблюдателя все със скорост С=конст както твърди СТО .. Много ще ни помогнеш ако ни го обясниш тоя меганизъм така че да го разберем и ние.. Айде, чакаме обяснението ти..

И тук не си си написал домашното, Петков, пак се явяваш неподготвен да тролиш форума.

Ако се позамислиш какво става със звука, нямаше да изказваш толкова очевидно неверни твърдения (дочувам че и в новата си хопотеза с толкова неверни твърдения се опитваш да боравиш).

А звука ни учи следното. Ако си стоим на пейка и слушаме свирката на неподвижен влак, звукът от нея има една честота. Ако влакът се движи срещу нас, звукът от свирката търпи Доплеров ефект, и има друга честота. Важното в случая е, че скоростта на звука и в двата случая е една и съща спрямо наблюдателя. Което, като се поровиш в учебната литература за конкретният механизъм, ще отговори на търсеното от тебе обяснение как СТО обяснявала с С=конст Доплеровият ефект.

Домашното помага на редовият антирелативист да не изказва толкова много погрешни твърдения. Който си го прави, разбира се.

Здравей сканер ,

Извинявам се че аз се включвам в дебата ви със г-н Ст.Йордан , но мисля че имам право на това след като със г-н Ст.Йордан сме съавтори на новата версия ХСВ(4)..

Земята не се движи във собственното си гравитационно поле тъй като тя го формира в движението си ..Така земята носи със себе си собственното си гравитационно поле..По същия начин твърдим че се движи съвместно със земята и светоносната среда в Сферата на Влияние.. Т.е. Сферата на Влияние е обтекаема материална среда (полева форма ) която бива увлечена от движението на земята (по същият начин както земята увлича със себе моретата и океаните)

Петков, не си си написал домашното, и не си прочел какво е сметнал по-горе съотборника ти st_jordan. А той е сметнал че върху земната повърхност потенциалът на земното гравитационно поле е само около 7% от пълният потенциал на гравитационното поле действащ на нея. Така че няма значение какво твърдите, фактите сочат друго - че конкретно за скоростта на светлината, в първо приближение земното гравитационно поле може изцяло да се пренебрегне. 14 пъти по-силен слънчев потенциал означава, че няма земна Сфера нба Влияние. Просто няма такава.

И ако беше изчел какво съм коментирал аз, нямаше да започваш с "Земята не се движи във собственното си гравитационно поле", защото там съм казал, че земята се движи в слънчевото гравитационно поле, което е по-силно от земното.

При това положение всеки опит със светлина правен в близост до земята ще бъде правен именно във тази увлечена от земята светоносна среда.. Това обяснява резултатите от опитът ММ, т.е. пълно увличане на средата.. Но тъй като земята се върти интерферометърът на Саняк засича това въртене спрямо светоносната среда..Светоносната среда се увлича само от орбиталното движение на земята но не се завихря от въртенето на земята..

Ето това са първите "наброски " по този въпрос .. Естественно че може да се задълбае и още..

Точно в това е проблемът - оценката на st_jordan показа, че само 7% от "светоносната среда" е "увлечена", което в първо приближение може да се пренебрегне. И въпросът с резултатите от споменатите експерименти остава висящ.

Тук възниква още един въпрос. В какво се изразява това "увличане"? Ако то променя количествени характеристики, моля формулирайте го количествено, за да може да се правят предсказания на негова база. В момента това понятие е лишено от смисъл.

И една забележка - защо пишеш тук не по темата?

Любознателния, имайте милост към четящите, и ако питате нещо, питайте, а не цитирайте само цялото съобщение. Тагът за цитиране е само за цитиране, не и за въпроси и коментари. Ако ви интересува нещо или изказвате мнение, оформете го като хората, да си личат въпросите ви. Тогава някой може да ви обърне внимание.

Здравей, scaner!

Може би в случая е уместно да вземем предвид и тъй наречения "Ефект на Унру". Според този ефект, вакуумът влияе на всяка частица, която се движи ускорително, а в гравитационно поле фотоните се движат именно по този начин - изкривяват траекторията си. Споменатото влияние на вакуума обаче не се изразява в това, че скоростта на частиците в посока на движението на масивния обект трябва да бъде различна от скоростта им в обратна посока.

П.П. Нямах време да обясня по-подробно какво имам предвид. Дано си ме разбрал...

Здравейте Шпага!

Случайно видях това ваше съобщение, защото темата е станала напълно нечитаема, всеки си говори за нещо свое. Както и другите околни теми.

Струва ми се че разбрах какво имате предвид. Но мисля че не му е тук мястото да намесваме и ефекта на Унру. Този ефект не е свързан с поведението на частица, движеща се с ускорение, а с наблюденията в цяла отправна система, движеща се с ускорение. В такава система се наблюдава равновесно околно лъчение, чиято температура зависи от величината на ускорението. И според ОТО този ефект се наблюдава и в гравитационно поле.

Този ефект се предсказва от квантовата теория на полето, но не мисля че нашите тукашни изобретатели могат да стигнат толкова далеч. За да достигнат нещо, те все пак трябва да тръгнат, а не наблюдаваме такова нещо. Наблюдаваме основно словесните опити на Петков да си преразкаже представите, без да се съобразява че не са адекватни в много отношения на действителността. Докато един модел би трябвало да има строго количествено изражение, за да може да прави предсказания които могат да се проверят. Такова нещо все още няма, и не се знае дали и кога ще има. Пък и Петков като типичен редови антирелативист започна да се крие и да не отговаря на важните въпроси.

Твърдя че Сферите на Влияние са области в светоносната среда чийто параметри са формирани от масивното тяло което формира такова състояние на параметрите..

Г-н Ст.Йрдан много добре е обяснил това .. казал е че с движението на телата вътре в светоносната среда се индуктират Сфери на Влияние във все нови и нови области на полевата материя (на светоносната среда)..

Тук по долу цитирам какво казва Ст.Йордан :

Ясно, сферата на влияние било светоносна среда! А сферата на интереси какво пренася като среда? А здравето на нацията колко голям куфар е? Поне като не можеш да отговориш, замълчи, излагаш по-умните антирелативисти.

Засега всичко е само общи обтекаеми приказки, без нищо конкретно с което да може да се предскаже какво ще се случи ако еди какво си... Може би с изключение на незнайно защо присвоената формула на Айнщайн за скоростта на светлината в гравитационно поле. И също заимстваният от Айнщайн резултат, че за свободно падащият наблюдател гравитационното поле изчезва (както на места бегло споменава st_jordan). За последното повдигна въпроса Ниагара, дали така е според новата теория, но отговорът изразяваше нежелание да се обсъжда този въпрос. Аз също повторих въпроса като го аргументирах допълнително, но отговор няма, въпреки пословичната Петкова приказливост. Така че двамата автори, споразумейте се, въпросът е важен защото от него зависи възможността за предсказване на наблюдаеми ефекти, свързани с проверката на вашата теория.

Чакам отговор - да, така е, или не, не е така.

Защо?Земното ускорение е променлива величина ,затова при изчисления взимаме средната стойност.Гравитационния потенциал също е променлива как да е некоректно,използвайки средната му стойност?

Земното ускорение има различни стойности на земната повърхност, защото земята само приблизително е сфера. Тя има по-сложна форма, нарича се геоид. Използуваме средната стойност на земното ускотрение в примерите, в които приближението геоид -> сфера е оправдано, тоест когато работим със средният земен радиус 6370 км. Това приближение е с грешка около 20 км. То е удобно например когато се решават задачи с образователна цел, но при точни измервания върху земната повърхност е недопустимо.

Ако се издигнем на височина около 2500 км над земната повърхност, земното ускорение ще намалее два пъти. Ако се изкачим 6300 км - ще намалее 4 пъти. Виждате колко рязко се променя земното ускорение, и че само в една много тънка област (и за ограничен брой приложения) можем да си позволим да работим със средно ускорение. При това, колкото повече се отдалечаваме от земята, толкова при зададена точност тази област ще бъде все по-дебела. Но няма конкретно място в пространството. За космически цели дори е по-удобно да се работи с конкретната стойност в дадена точка (така и така си има формула), отколкото със средно ускорение.

Ф_с/Ф_з = 14,236

Величината Ф_с е 14 пъти по-голяма от Ф_з.

Ако не греша в сметките (тъй като днес е неделя), този убийствен резултат е първото потвърждение за обективната същност на понятието сфера на влияние – крайна област на свободно падащата земна гравитационна система, която е „изолирана" от действието на външното поле.

От името на дисидентите и лично от мое име благодаря на Magister militum за смислените въпроси.

Здравейте st_jordan!

Не грешите, точно толкова трябва да се получи.

Прави ви чест, че признавате този катастрофален за "сферите на влияние" резултат. Той показва, че слънчевият потенциал на земната повърхност е много по-голям от потенциала на собственото земно гравитационно поле. Всякакви величини и процеси, зависещи от величината на потенциала (като скоростта на светлината, която спрягахте в предни съобщения) ще се определят не от потенциала на земното поле, а от потенциала на слънцето. Тоест ние в момента реално се намираме в сферата на влияние на слънцето, не на земята, и се движим с бясна скорост в неговото гравитационно поле.

Ако оприличим гравитационното поле на среда за разпространение на светлината, както предлагате вие, то земята се движи в тази среда, и сега е момента да коментирате какво се очаква да наблюдаваме като пътуващи наблюдатели в такава ситуация. Например, дали скоростта на светлината в посока на движението на земята по орбитата трябва да бъде различна от скоростта на светлината в обратна посока? Какво трябва да показва опитът на Майкелсън и Морли (какво е показал знаем)? Питам, защото досега от хипотезата си изказахте само общи и обтекаеми хвалби, недостатъчни да се направи научна прогноза.

Благодаря предварително за отговорите!

Имах предвид самостоятелните областите в които действа или само земния гравитационен потенциал или само слънчевия гравитационен потенциал.Съответно какви ще са средните стойности на двете?  

Струва ми се некоректно определен въпроса така. Няма такива области, в които ще действа само земния или само слънчевият гравитационен потенциал. Навсякъде действа сумата им. За справка, слънчевият гравитационен потенциал в околността на земната орбита по величина е съизмерим със земният на повърхността на земята, така че тука сме подвластни и на двата потенциала. Разбира се, земният бързо намалява с отдалечаване от земята.

От друга страна, не е коректно да се говори и за средни стойности. И двата потенциала квадратично намаляват с отдалечаване от източниците им (земя и слънце), за някаква средна стойност може да се говори далеко и от двата източника, там където изменението им е много бавно, което не е интересно от практическа гледна точка (поне за повечето приложения).

Релативистчетата не могат по никакъв начин да обяснят наличието на доплеров ефект .. Не им се отдава .. За проба опитай и ти и ше видим какво ше се случи..

Още в началото демонстрирах колко е просто, на това място. Но ти като основната маса антирелативисти, не четеш а само приказваш.

Обзалагам се обаче, че ти не можеш да го обясниш - нито по старите, нито по новите представи .

Дано поне ти си наясно със смисъла на тия думи дет редиш като детски пъзел..

О, наясно съм. Дано и ти се събудиш.

scaner,как и къде мериш земното ускорение?И какво е то в активните областти на Земята и Слънцето?

На земната повърхност. Всички опити по точно измерване на скоростта на светлината са правени на земната повърхност. Навсякъде освен на Марс, Луната и Венера ускорението се изчислява. А твърдението за константността на скоростта на светлината е формулирано за пренебрежимо гравитационно поле. И при такова се потвърждава експериментално.

Какво имаш пред вид под 'активна област'?

Здравей scaner,

На мен ми е все тая , ама ме е страх да те не пребият твоите айнщанистчета с камъни за това твое твърдение , щото според тяхните вярвания времето протича с различна скорост в различните гравитационни полета и според това скороста на светлината на тавана е различна от скороста на светлината на пода поради което се очаквал доплеров ефект при лампа на тавана и наблюдатрел на пода.. Та умната , за да не те подгонят айнщанистчетата с камъни !..

Наблюдателят винаги се намира на определено място, и всякакви светлини спрямо него (на това място, не на тавана) имат една и съща скорост. Наблюдателя на тавана и на пода да си поемат отговорността.

Ти докога ще се заблуждаваш, че Доплеровият ефект се обяснява със различна скорост на светлината? Мога да ти подшушна, че различната скорост на светлината разваля количествено Доплеровият ефект точно два пъти.

Извинявай за тъпотията ми .. но не можах да схвана според това което казваш има ли влияние гравитационното поле върху скорста на светлината спрямо даден наблюдател или няма..Можеш да отговориш с "ДА" или "НЕ" ..

Фактите засега сочат, че няма. ОТО, доколкото я познавам, също. А какво е според вашата теория, доколкото може да се оцени от нищото досега, не става ясно.

Сега забелязвам, че един от въпросите ми се е изгубил по непонятна причина. Затова ще го повторя.

В четвъртата (настоящата версия на ХСВ) на ХСВ имаме реална материална среда в която се разпространяват светлинните вълни взависимост от качеството на средата в дадената зона на разпространение..

При наличието на такава реална отправна система (реалната материална среда ) се обезсмислят всякакви идеални представи за ИС , поради което смятам че самия коментар по тези въпроси е излишен и само би натоварил темата с ненужни разсъждения..

Нека оставим ИС заровени в пепелищата на историята на физиката..

Г-н Петков, обичайната ви словоохотливост ярко констрастира с този ви опит да потулите нещата.

Наличието на среда по никакъв начин нбе обезсмисля понятието инерциална система, това са коренно различни неща. Инерциални системи е имало и при търсенето на класическият етер (пак материална среда), и още Нютон, създавайки представата за абсолютното пространство като абсолютна отправна система, не е отрекъл инерциалните системи, а напротив, е формулирал своите закони именно в тях. Не може да ги отхвърли и вашата хипотеза.

Отговорът ви е жизненоважен за осмислянето на вашата хипотеза, така че не го крийте.

Здравей scaner,

Защо се хващате за гравитационното поле ?.. Гравитационното поле тук играе повече ролята на наглед за да се види как стои въпросът със Сферите на Влияние оформяни от големи количества на вещественните обекти и от по малки количества на вещественни обекти..за да се онагледи идеята за сподвижен вакуум, за сподвижна със земята светоносна среда..

Какво пречи елекртомагнитното поле като светоносна среда да е свързано по аналогичен начин със по малки и по крупни вещественни обекти .. Какво пречи освен това електромагнитното поле да взаимодейства със гравитационното поле(така кактро си взаимодействат електрическото и магнитното поле да речем ) ?.. Нищо разбира се..Само търсите под вола теле и въображението ви е блокирало за каквито и да било аналогии..

Поддържам питането на Шпага. Какво всъщност в крайна сметка твърдиш за светоносната среда? Сферите на влияние, за които говориш, са само ориентировъчни области, те не са среда. Пък и не са коректно въведени, но това сега няма значение.

Здравейте st_jordan!

Бъдете спокоен, аз също съм от заядливите, и ще ви отговоря много точно.

Първо е крайно време да уточним нещо.

За ваше сведение професоре, формулата (1) е „объркана" не от мен, а от Айнщайн. Можете да проверите това в оригиналната статия на немски език, както в руския и английския превод на събраните съчинения на Айнщайн.

Да, сбъркал е човекът, само антирелативистите не бъркат. Сбъркал е, но по-късно се е поправил. Дадох ви насоки къде да проучите коректната версия (водеща до коректни количествени проверки, например отклонението на светлината и др.). Мисля че сега е моментът и вие да се поправите.

Да продължим към съществените ви забележки.

1) Кое от трите (А, Б, В) твърдения е вярно?

Ето ги и самите точки:

(А) „Принципът за постоянство на скоростта на светлината се отнася за величината C_o ."

Вие не сте изтъкнали никакви други възражения по формулата (1), и следователно приемате обяснението, че „С_о е скоростта на светлината при нулев гравитационен потенциал, а С е локалната, непосредствено измеримата скорост на светлината в точка с гравитационен потенциал Ф."

Разбира се че твърдение А е вярно. Принципът за постоянство на скоростта на светлината е формулиран за липса на гравитация, И работи когато тя е пренебрежима, ефектите и са под рамките на експерименталната точност.

Ще обединя отговорите си за останалите две точки, защото съвпадат.

По силата на тази аргументация следва извод (Б):

(Б) „Величината С е локалната, непосредствено измеримата скорост на светлината в точка с гравитационен потенциал Ф. Следователно измерената на земната повърхност скорост С = 299 792 458 m/s е променлива величина, която зависи от потенциала (Ф) на земното поле в точката (малката област) на измерването "

От други ваши изказвания се стига до извода:

(В) Постоянството на скоростта на светлината е безспорно доказан експериментален факт и това е скоростта

C = 299 792 458 m/s - тъй наречената универсална световна константа.

Последното ви изявление професоре е шедьовър на абсурда - „Какво означава това, че не е константа, а променлива? Променлива на какви параметри? Имате някакви факти, които другите нямат?

За някой нещо е абсурд, за други е скрита истина, това ще го отмина все едно не съм го чул.

По-горе говорим за факти, нали? Фактите са едни чисълца, дето накрая ги дават експериментаторите като резултат от измерване. Ти настояваш, че потенциалът на полето на земната повърхност води до измерими резултати, тоест се отразява в известните факти? Да проверим.

За потенциалът на земната повърхност имаме Ф = g.R, където g и R са земното ускорение и земният радиус. Да пресметнем членът Ф/C². Вземаме следните стойности: g = 10 m/s² (закръглявам го нагоре, във ваша полза!), R = 6.3.10⁶ m, C = 3.10⁸ m/s (за да се смята по-лесно). Заместваме, и получаваме резултатът:

Ф/C² = 0.7.10^-9. Ако заместим във формулата за скоростта на светлината ( C = C_o (1 + Ф/C²), ще получим добавка от 0.7.10^-9 * 0.3.10⁹ = 0.02 m/s към спряганата за константа скорост на светлината във вакуум, без гравитационно поле.

Това число показва, че ефектът от потенциала се отразява в рамките на втората цифра след десетичната запетая на числото, отразяващо величината на скоростта на светлината.

От друга страна, споменатото число 299 792 458 м/с. е измерено с определена грешка, и за измерването от 1975 г тази грешка е +/- 1.2 м/с. Виждаме, че влиянието на потенциала е 60 пъти по-малко от тази грешка. След като влиянието на потенциала е в рамките на експерименталната грешка, получените данни (факти!) не сочат съществуването на някаква зависимост на скоростта на светлината от гравитационният потенциал. Ако сочеха, всички щяха да го знаят, защото това щеше да бъде петото експериментално доказателство в подкрепа на ОТО. Но за съжаление не е. А ние говорим за фактите.

Като говорим за фактите: подточка (В) както виждате се оказва експериментален факт, който дава същата стойност на скоростта на светлината, каквато следва и според (Б).

Предполагам, че сега ще избиете на чувства: не се ли отричам от любимата ми (не съм казвал такова нещо , за любови ) ОТО. Не, не се отричам, но говорим за факти, а те сами говорят по-горе. Както съм споменал в поста към Magister militum, това е твърд факт, премного потвърден.

Мисля, че и непосветените в същността на проблема ще разберат какво съм казал по-горе.

Не за скорост на светлината през среди с различна плътност говори Magister militum.. Той говори за съвсем друго, говори че числовата и стойност се променя дори само във вакуум .. че се променя в зависимост от движението на светоносната вакуумна среда спрямо наблюдателя.. че се променя от влиянието на външни обекти върху качествата на самата светоносна вакуумна среда..

Ти, Петков, да не би също да имаш някакви секретни данни, които никой друг няма? Конкретно за движение на някаква светоносна среда?

Имам предвид,че С не е константа т.е. числовата и стойност е променлива.А това дали С е константа нито е премного потвърдено,нито пък е твърд факт.

 

Какво означава това, че не е константа, а променлива? Променлива на какви параметри? Имате някакви факти, които другите нямат?

От 1983 година скоростта на светлината е константа по закон. Изменени са еталоните за дължина и време така, че скоростта на светлината да бъде 299 792 458 м/с.

За съотношенията за неопределеност за фотона - да, валидни са. Те не влияят на скоростта на светлината.

Моето мнение за гравитацията.

Тя не може да бъде наречена светоносна среда. Може да бъде наречена светопречеща среда. Защото, както и всяка друга среда, при нейното намаляване/отслабване, скоростта на светлината се увеличава до определена граница. Очевидно е, че наличие на гравитация забавя светлината, пречейки на разпространението и. А намаляването/изчезването на гравитацията не пречи на светлината. Няма как да бъде светоносна среда. Вoдата не е светоносна среда (защото светлината се разпространява и без нея), независимо че също влияе на скоростта на светлината, нали?

Присъединявам се към въпросите на Ниагара, и искам да обърна внимание на първият въпрос.

Ако ще разглеждате гравитационното поле като среда, то се разпростира до безкрайност.

Ако ще разглеждате влиянието му на движение на други тела, то това влияние се определя от интензитета му, който също има стойности до безкрайно разстояние. И при две масивни тела, със съответното приближение може да се въведе оценка, която да опрости разглеждането, както сферата на влияние на Лаплас (но не трябва да се забравя, че полето въздейства навсякъде, просто е по-слабо от полето на другото тяло в някаква област и може да се пренебрегне за практически цели).

Но при светлината, както беше споменато, въздействието на полето се изразява с неговият потенциал. Затова сферата на влияние на тоя СВ по въпросите, засягащи светлината (което е същността на тази тема) трябва да се определя от потенциалът а не от интензитета на полето. Въвеждането на интензитета в случая е абсолютен произвол и може би цели някакво нагаждане на количествени оценки.

И на Петков един въпрос: как ще обясни примерно опитът на Физо? Но количествено, при количественото обяснение може да се направи сравнение с обяснения от други теории, качественото обяснение не е интересно.

Възможно най-добрата (в смисъл най-разбираема и с най-малко камуфлаж) релативистка интерпретация на проблема:

http://student.fizika.org/~jsisko/Knjige/Klasicna%20Mehanika/David%20Morin/CH13.PDF

Това всъщност е глава 14 тук:

http://www.people.fas.harvard.edu/~djmorin/book.html

Introduction to Classical Mechanics

With Problems and Solutions

David Morin

Cambridge University Press

Непременно вижте глава 11 - това според мен е най-доброто релативистко представяне на специалната теория на Айнщайн.

Пенчо Вълев

pvalev@yahoo.com

Браво Пенчо! А ти ще дадеш ли личен пример с разбирането?

Пенчо, цитатите не са доказателство в науката, тук само аргументите важат.

А ти освен сляпа вяра в някакви цитати, друго не показваш. Извикявай, ти дори не си антирелативист, срамиш името им.

От какъв зор си се изтъпанил тогава в научен форум?

Първо, задължително е да се намери в учебниците или интернет изчислението на експеримента на Майкелсън-Морли когато интерферометърът минава със скорост v покрай наблюдател неподвижен спрямо етера (т.е. оригиналното изчисление на Майкелсън и Морли). Вижда се че теорията на етера влиза в това изчисление ЕДИНСТВЕНО с допускането c'=c, т.е. че скоростта на светлината е константа относно наблюдателя (неподвижен спрямо етера) и не зависи от скоростта на източника. Както е казано по-горе, резултатът от изчислението не съвпада с резултата от експеримента и значи допускането c'=c се отхвърля.

След това наблюдателят остава същият (интерферометърът минава със скорост v покрай него) но той вече вижда как светлината емитирана от интерферометъра продължава да се движи със скорост c'=c+v, в съответствие с новото допускане. Практически това означава че навсякъде в предишните изчисления заменяме c'=c с c'=c+v (внимаваме за знака пред v), а в случаите когато светлината се отразява предполагаме че фотонът отскача като абсолютно еластична топка. Този път изчислението СЪВПАДА с резултата от експеримента и значи допускането c'=c+v СЕ ПОТВЪРЖДАВА.

Пенчо Вълев

pvalev@yahoo.com

Пенчо, ощипи се по-яко и се събуди. В резултата от експеримента няма никакво влияние на никаква скорост.

Единственият измерителен уред в експеримента на Майкелсън и Морли е интерферометърът, и резултатът който той дава е нулев - няма никаква зависимост от някакво предполагаемо движение на интерферометъра (което е търсено), няма подтвърждение на изчислението, напротив, има опровержение. Приказките дето си изприказвал са някакви благи надежди, че на някакъв наблюдател нещо му се присънило. Този твой наблюдател да вземе и да си направи измерването на скоростта на светлината, и тогава да се обажда а не да гадае. Гледай фактите под формата на измерване, а не предположенията. Той експериментът именно за това е направен, за да измери нещо и да покаже верно ли е изчислението, а не да се фантазира. В случая се показва че изчислението не е верно.

Тук му е мястото да те попитам пак, имаш ли някакъв експеримент който да показва зависимост на скоростта на светлината от скоростта източника такава, каквато ти предполагаш? Ама получени експериментално числа, а не надежди основани на некоректни сметки. Поне нещо наистина да дава рамо на твоята любима хипотеза?

Пенчо, имам силни съмнения че освен че не си наясно с емисионната теория, която така отчаяно защитаваш, не си наясно и с извършените експерименти които я касаят. Само цитираш и то цитати, нямащи нищо общо с дискутираните тук теми. Можеш ли да опровергаеш тези ми съмнения?