nikky

Напротив, съвсем наясно съм! Нашите дипломи се признават в света! За САЩ, Канада, Холандия, ЮК - трябва да приравнявате с техните условия и да издържите куп приравнителни изпити. В САЩ и Канада, по никакъв начин няма да ви допуснат да практикувате с едното си идване там. В Холандия се изисква преминаване по процедурите на Nuffic, а владеенето на нидерландския е задължително за практикуване на медицина - изискват се задължително положени в самата Холандия изпити NT2 (Nederlands als tweede taal). Тази програма е изискуема за високо-квалифицираните специалисти, в която графа се числят и лекарите. Сега се сещам, че системата е такава и за в Гърция - там съществува структура, нар. DKTSA, която определя това.

Завършил съм преди доста години и нямам представа в момента колко човека е випускът. Колкото до качеството на обучение - всичко зависи от студента - ако има мозък в главата си да учи - ще учи, ако няма - ще се провали после в практиката си. Когато останеш насаме с пациентите по нощите, дипломите и това кой университет си завършил - нямат никакво значение. Учебници има достатъчно както на бг, така и на други езици, и който има желание - ще седне да ги прочете. Между другото, като посещавам разни международни конгреси и конференции, установявам все по-често, че ние - българските лекари сме добре подготвени. Ако болниците отпуснат пари и за апаратура - нещата ще потръгнат както трябва. Доброто е, че повечето частни болници вече се опитват да въведат редица методики, които другите държави отдавна ползват. Причината тук е чисто в държавата, която ограничаваше мисленето и развитието на хората. Ще ти дам пресен пример - болница Токуда - оборудвана е по последна дума на медицинската техника и консумативи. Има медикаменти, които преди рядко идваха в България. Лекарите обаче там са лекари, които излязоха от другите, обикновени болници и започнаха да работят от първия си ден, което ясно идва да покаже, че подготовка има, но материалното липсва. И запомни - в медицината, без значение къде се намираш - ако не се образоваш сам - никой няма да ти помогне! Изпуснатите материали и теми много трудно се наваксват във времето.

Това не е вярно! Дипломите от всички МУ-та се признават, след превод и легализация навсякъде. Между другото, първият университет, който десетилетия е с признати в света дипломи, беше Старозагорския ветеринарно-медицински институт. Той беше единствен в БГ за дълго време. Всеки, който завърши медицински университет в момента - без значение кой - Плевен, Варна, Ст.Загора, Пловдив или Сф - може да практикува в чужбина, стига държавата реципиент да няма други условия за лекарската практика - например Канада, която иска почти пълно изкарване на образованието отново, както и САЩ. Подобно е и положението в обединеното кралство и Холандия.

Mariema - O fado mora em Lisboa Изтегли mp3: Mariema - O fado mora em Lisboa Текст: Passeia p'lo mundo inteiro Por gostar da vida boa Mas não mora no estrangeiro O fado mora em Lisboa Já morou na Mouraria, Mas depois num sobressalto Tratou da mudança e um dia Foi p'ro Bairro Alto. O fadinho Mora sempre por castigo Num bairro antigo Num bairro antigo E a seu lado P'ra falarem à vontade Mora a saudade Mora a saudade Quase: em frente Numa casa de pobreza Vive a tristeza Vive a tristeza Tem corrido Os velhos bairros sempre à toa Mas mora em Lisboa Mas mora em Lisboa Quando vai cantar lá fora Tem uma ideia bizarra Leva um estribilho que chora Na voz triste da guitarra Canta lá dias a fio Mas depois numa ansiedade Volta sempre num navio Chamado saudade

Въпреки това, песента е прекрасна, както и изпълнението на тези неизвестни португези. Харесва ми!

Lucília do Carmo - Tudo isto é fado Изтегли mp3: Lucília do Carmo - Tudo isto é fado.mp3

Fernanda Baptista - Tudo isto e fado Изтегли mp3: Fernanda Baptista - Tudo isto e fado.mp3

Ако трябва да съм честен - приличат ми на самодеен колектив от баби португези

Rodrigo - Cais do Sodre Изтегли mp3: Rodrigo - Cais do Sodre.mp3 Текст: O cais do Sodré não é só bares de prostitutas também é gente a alombar caixa de peixe e de fruta não é só o mal que passa na kandonga do japão também é cais onde embarca quem busca no mar o pão [refrão:] Ai cais do Sodré ai cais do Sodré mais vale parecer que ser o que é ai cais do Sodré ai cais do Sodré nem todo o sapato te serve no pé O cais do Sodré não é só rusga que vai e vem também é gente que mora num largo que á muito ali tem gente com filhos mulheres e a renda da casa em dia gente que apenas trabalha e no trabalho confia [refrão] O cais do Sodré não é só refugio de falsários também é gente, guindastes movidos pelos operários não é só amor que passa na kandanga do japão também é cais onde embarca quem busca no mar o pão [refrão] O cais do Sodré não é só bares de prostitutas também é gente a alombar caixa de peixe e de fruta não é só o mal que passa na kandonga do japão também é cais onde embarca quem busca no mar o pão [refrão]

Carlos do Carmo - Fado do Campo Grande Изтегли mp3: Carlos do Carmo - Fado Do Campo Grande.mp3 Текст: A minha velha casa, por mais que eu sofra e ande, é sempre um golpe de asa, varrendo um Campo Grande. Aqui no meu pais, por mais que a minha ausência doa, é que eu sei que a raiz de mim está em Lisboa. A minha velha casa resiste no meu corpo, e arde como brasa dum corpo nunca morto. À minha velha casa eu regresso à procura das origens da ternura, onde o meu ser perdura. Amiga amante, amor distante. Lisboa é perto, e não bastante. Amor calado, amor avante, que faz do tempo apenas um instante. Amor dorido, amor magoado e que me doí no fado. Amor magoado, amor sentido, mas jamais cansado. Amor vivido é o amor amado. Um braço é a tristeza, o outro é a saudade, e as minhas mãos abertas são chão da liberdade. A casa a que eu pertenço, viagem para à minha infância, é o espaço em que eu venço e o tempo da distância. E volto à minha casa, porque a esperança resiste a tudo quanto arrasa um homem que for triste. Lisboa não se cala, e quando fala é minha chama, meu castelo, minha Alfama, minha pátria, minha cama. Amiga amante, amor distante. Lisboa é perto, e não bastante. Amor calado, amor avante, que faz do tempo apenas um instante. Amor dorido, amor magoado e que me doí no fado. Amor magoado, amor sentido, mas jamais cansado. Amor vivido é o amor amado. Ai, Lisboa, como eu quero, é por ti que eu desespero.

João Braga - Saudades do Brasil em Portugal Изтегли mp3: João Braga - Saudades do Brasil em Portugal Текст: O sal das minhas lágrimas de amor Criou o mar que existe entre nós dois Para nos unir e separar Pudesse eu te dizer A dor que dói dentro de mim Que mói meu coração nesta paixão Que não tem fim Ausência tão cruel Saudade tão fatal Saudades do Brasil em Portugal Meu bem, sempre que ouvires um lamento Crescer desolador na voz do vento Sou eu em solidão pensando em ti Chorando todo o tempo que perdi

Carlos do Carmo - Fado Dos Azulejos Изтегли mp3: Carlos do Carmo - Fado Dos Azulejos Текст: Azulejos da cidade, numa parede ou num banco, são ladrilhas da saudade vestida de azul e branco. Bocados da minha vida, todos vidrados de mágoa, azulejos, despedida dos meus olhos, rasos de água. À flor dum azulejo, uma menina; do outro, um cão que ladra e um pastor. Ai, moldura pequenina, que és a banda desenhada nas paredes do amor. Azulejos desbotados por quanto viram chorar. Azulejos tão cansados por quantos vira m passar. Podem dizer-vos que não, podem querer-vos maltratar: de dentro do coração ninguém vos pode arrancar. À flor dum azulejo, um passarinho, um cravo e um cavalo de brincar; um coração com um espinho, uma flor de azevinho e uma cor azul luar. À flor do azulejo, a cor do Tejo e um barco antigo, ainda por largar. Distância que já não vejo, e enche Lisboa de infância, e enche Lisboa de mar.

Имат специфика в звученето. Освен това, началните тактове, размерите, първите звуци а и основните им инструменти правят разпознаваемостта лесна. Няколко нации имат свои национални инструменти, които бързо позволяват разграничаването на националността на песента. - Меховата гайда е типично българска и тя прави разпознаването на песните ни, а след нея се нарежда гадулката - Португалската китара е типична за португалия - Балалайката и тамбурата - за руснаците - Бузукито за гърците и пр.

Добре, че не те е стреляла... ИНаче, вероятно има и доза субективизъм в избора на езика по чисто слуховото възприятие и мелодиката му, но не са никак маловажни за доброто му заучаване - с желание и хъс. Когато нещо не ти приляга, как да му се отдадеш? Аз поне не мога.

Така е, за което е виновна "върхушката" в тяхната държава, че ги възпитава по подобен грозен начин. Виновни са обаче и нашите политици, които първи им позволиха да го направят. С нашите камъни, по нашите глави. Но в крайнас метка, какво може да очакваш от изкуствено създадена нация и държава - нали трябва да се идентифицират с нещо и го правят умело с българските принадлежности, т.к. се оказа, че ние сме безобидна държава...

Абстрахирайки се от чисто лингвистичните особености на даден език, което не е никак маловажно, ако трябва да изучавам чужд език, ще искам да го послушам първо, и ако слухът и душата ми го възприемат - тогава бих се заел да го уча на драго сърце. Нищо по-добро няма от това, да усетиш мелодията на езика, за да го възприемеш. Много хора не могат и до ден днешен да приемат какво хубаво има в гъггкането, съскането и хъхкането на гръцкия, мекото ллкане, гиято, ято и пр. звуци, които нямаме в бг-езика, но на мен ми харесва. По същият начин не намирам нищо мелодично и интересно в немския, колкото и да твърдят, че бил изключително интересен и мелодичен език. Примерите сам много, а и всичко зависи от собствената ни нагласа и възприятие.

А не смяташ ли, че това важи и за българите, с някои сродни и близки на нас етноси с близки и сродни езици?

Ами прав е бил човекът! Що са се дали? Наскоро даже четох едно съобщение в медиите, в което пише, че португалското правителство искало да променя езика си, за да може да стане по-общ с бразилския и да се улесни писането. За произношението обаче нищо не пишеше. Чудя се защо трябва да се губи мелодичността му, в сравнение със съскането на бразилците? Този език е хубав с многото си ж, ш, ъ, и т.н. Ако ще се променя, би се доближил до испанския и гръцкия. Харесвам гръцки, т.к. го знам, но не ми харесва испанският - ужасна работа.

Предполагам че е еднакво по смисъл, поне за нас българите. Лузофоните, ги определят като съвкупност от португалско говорящите общества, а португалофилите - като хора, обичащи португалия....амиии - настана голямо объркване. Лузофоните е по-общоприет термин, а португалофилите - аз си го съчиних, не помня да съм го срещал някъде, носигурно го има Виж http://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%9B%D1%83%...%84%D0%BE%D0%BD Лузофони се наричат хората и народите, при които португалския език е майчин или продобит, т.е. говорещите португалски език хора, за които се счита, че са около 223 милиона. Думата произлиза от провинцията на Римската империя Лузитания, която е обхващала сегашната територия на Португалия. Терминът лузофон се отнася и до хората, чиито култуни интереси и занимания са свързани с използването на португалския език, без това да се свързва с етническата им принадлежност. Лузофони официално са жителите на Португалия и на бившите португалски колонии. В тези държави португалският език съхранен като официален и след разпадането на Империята и контактите от различен характер между тези държави са много тесни. През 1996 г. е учредено Общност на португалоезичните държави. Тези държави неофициално се наричат и Лузосфера. Лузофонски държави са: * Португалия; * Бразилия; * Мозамбик; * Ангола; * Кабо Верде; * Гвинея-Бисау; * Сао Томе и Принсипи; * Източен Тимор; * Макао; * някои провинции, като: Гоа в Индия, Галиция в Испания и др.

Текстове на песни и музика ще има, поне като линкове за сваляне. ИНформация за самата държава, за хората, културата, туризма, кухнята ако искаш, поезия, кино, политика и пр...Бих пуснал и форум, за да се събират в него португалофилите (леле ква дума )

Щом ще има съмишленици - ще се постарая да го регистрирам като домейн и да го пуснем. Не знам какъв урл - адрес да му избера: например za-portugalia.com portugalia-info.com info-portugalia.com или какво?

Подкрепям те напълно във впечатленията, които си споделил относно португалците. Познавам гърците, и мога да кажа, че са по-скоро противоположни на португалците. Гърците са експанзивни, екстровертни, има нещо войнствено в тях, няма я тази меланхолия, която има при португалците, а по-скоро спокойствие, заради това, че са в собствената си държава. Гърците също пеят за островите си, лодките, морето, за Гърция, пеят за бедността, която са преживяли дълго време. Интересното е, че не възпяват древността, така както португалците пеят за това. Колкото до сайта - не ми представлява трудност, но дали ще има кой да го прочете и да види за какво иде реч? Не търся търговски облаги, а съвсем безвъзмедно ще го пусна. Жалкото е, че няма да смогна сам да пиша материалите в него. А и какво име да му избера?

За голямо съжаление, българите малко познават португалската музика и култура, от което само губят. От известно време ми се върти в главата идеята да направя един сайт за Португалия. Смяташ ли, че би имало смисъл такова начинание? Имам малко познания по програмиране и уеб-дизайн и мога да направя това.

Ще качвам всеки ден от него, за да си събереш колекцията.

Изтегли mp3: Carlos do Carmo - O Homem das Castanhas.mp3