КГ125

Spirit, не е така, бе човек. Прибери сопата

Бъркаш СССР с Варшавския договор. СССР съществува от 1922 год. /не съм сигурен в годината, но не по-късно/. СССР е плод на Октомврийската революция.

Ама моля

Тъй като всяко нещо има две страни, имаше и готини моменти. За нивото, на което беше държавата, хората имаха достатъчно, даже им стигаше. Властта успява, според мен някъде в периода от 1970-1980-та, да достигне прилично ниво на развитие, за съжаление обаче пречупена през психологията на самата власт, която се състоеше от 60-годишни бивши селяни, неразбиращи докрай СЪВРЕМЕННОСТТА. Ако нямаш претенции за нещо по-модерно, имаше предостатъчно. Мътно помня една сватба в едно село, която трая 5-6 дни и нощи нон стоп, като понякога над 200 души се скъсаха да ядат и да пият в 2-3 къщи едновременно и това не затрудни особено родителите на младите, които не се отличаваха с голяма заможност.

Само че властта не може или по-скоро не щя да разбере, че светът се променя и не може да остане на ниво критерии от 1945-та година. И понеже беше всевластна, трудно даде на народа да й го каже.

Друго типично - всевъзможна тежка индустрия, която изнася квото може да се произведе и по-малко стоки за отделния човек, а когато ги има - некачествени. Има и някои изключения, но като цяло е това.

Сещам се за един доста показателен лаф на един източногерманец:

"Само комунистите могат да създадат 200 нюанса на сивото".

Да, като конмедия дел арте.

В хрониката има и други случки, описващи доста комичното състояние на духа на средиземноморските народи, в случая генуезци и кипърци. На места а-аха да победят още в началото, но одиозната липса на боен дух, опити за сложни интриги в критични моменти и пр. поведение оплескват всичко.

Преди време пуснах в забележителния форум "Традиция" :) едно нещо, което може да е интеренсо и тук.

Ей го:

БЪЛГАРСКО ПРИСЪСТВИЕ В СРЕДНОВЕКОВЕН КИПЪР

--------------------------------------------------------------------------------

Данни за изненадващо българско присъствие в Кипърското кралство има в средновековната “Кипърска хроника”, или “Повест за сладката (?!) земя Кипър” на Леонтий Махера, кипърски държавен чиновник от около 14-15 век. Тъй като българското издание не е пълно, не е ясно откъде в Кипър има сериозна група българи, но за тяхното участие в много критичен момент от историята на Кипър има изобилни данни. Няма да е пресилено да се каже, че българите спасяват Кипър в опита на генуезката република да завладее острова през 1373/74 год.

Кипър е създадена като отделно кралство след като, бидейки част от Византия, е окупиран от Ричард Лъвското сърце, след като е управляван от дук, отцепил се от Византия. Ричард го продал на рицарите-тамплиери, които обаче така притискат метсното византийско население, че то се вдига на голям бунт и тамплиерите искат да “правят рекламация и да върнат стоката” на английскиа крал. Той отказва и те го продават на френския рицар Ги де Лузинян, който основава нова държава и той станал пръв негов крал. Островът се пълни със запдноевропейска- френска, италианска и каква ли още не средиземноморска аристокрация, тя взима властта, притежава земите и управлява местното население, състоящо се от хора, които авторът нарича “Кипърци”, имат гръцки или православни имена и ще да са от Византия. Етническия им състав не е ясен. Има и “гръцки благородници”, явно византийска аристокрация, но те са на второ място и се споменават рядко. Островът представлява кралство, пълно с невероятна средиземномосрка смес. Командват западните благородници, които като цяло показват удивителна разпуснатост, негодност и фактически липса на каквото и да било благородство. Има няколко висши длъжности с колоритни название, идещи от гръцки като “туркопулиер”, “конетабъл” и др.

След като се забърква в една невероятна средиземноморска разпра, Кипър става обект на нападение от Генуа. Хрониката изобилства с невероятни прояви на двуличие и предателства, светкавично преминаване от едната на другата страна, пълна военна некадърност и на двете страни с малки изключения, типично средиземноморско изнудване и прочие прояви. В съпротивата известна твърдост показва конетабъла на Кипър, висш аристократ и май че от кралското семейство.

Българите се споменават като военна част, наета или подчиннена по някакъв начин нему. /Има текст за роби на принца на Кипър българи, гърци и татари, но те не са тези, за които става дума/.

Те действат самостоятелно (“войските, заедно с българите”; “всички граждани, заедно с българите” “войната, в която воювали и българите” и др.подобни изрази) и практически са едни от малкото, ако не и единствени, които побеждават военно генуезците /но не на целия остров/, спасяват отнетото държавно съкровище, на няколко пъти разбиват окупаторите и практически спасяват острова.

Репутацията им е на безкомпромисни военни победители. За съжаление, събитията могат да бъдат сведени до това, че голямата част от кипърската аристокрация представлявала едни, извинете за неисторическия израз, ама е точен,а именно пълни п..ки и таман нещата да получат решаващ обрат, вечно се намирал някой да предаде нещо, да се огъне или да обърка работата.

Първото сведение е за 6.12.1373 г., когато генуезците, пленили малолетния крал и кралицата, започват опит да разоръжат жителите на гр.Левкозия /старата столица на Кипър/. Кралицата, далеч от понятието средновековен благородник, издава заповед никой да не се противи, въпреки, че населението го прави стихийно.

На следващия ден се чуло, че конетабълът на Кипър идва към града с “голяма войска от българи. Генузеците умрели от страх”, казва средновековния автор. Тъкмо да стане обаче сериозният пробив, кралицата, бидейки в генуезки плен и пратила хора със заповед да оставят града и да завардят някакъв си проход.

По-късно започват селски бунтове срещу генуезците и кралицата. Тя праща отряди да усмиряват селяните, те търсят защитата на конетабъла и, заедно с българите, участват в битки и разбиват генуезците, “за голям техен срам”. Пленени са 30 души.

Следва голямо ограбване на Левкозия, в която кралицата не допуснала конетабъла и българите, като е ограбена цялата кралска хазна и държавното съкровище на Кипър. След засада войската на конетабъла напада отряда от 500 души на генуезците: “...и българите веднага започнали да стрелят с лъкове и да викат “Вив ре Пиер!”, което ще рече “Да живее крал Петър!”. И генуезците загинали, като всички били съсечени. От тях 5-6 души се пъхнали под колите и понеже било тъмно, не ги видели. Но когато слънцето изгряло, българите, които останали назад, ги видяли и се върнали да ги избият с копия и мечове, но те се предали.” Съкровището е върнато на конетабъла. Споменава се някакъв младеж, който с молби, заповеди и със спешно тичане при конетабъла спасил пленените генуезци от българите, тъй като те искали да ги избият.

Следващия епизод е свързан с бягството на кралицата от генуезки плен. Генуезците решават да нападнат гр.Кериния, където е седалището на конетабъла. Преструвайки се, че ще пътува с генузците, кралицата, качена на кралското муле (!) на име Маргарита (!!), заедно със слуга не име Пуцурело (!!! е тия са като от шекспирова комедия ) внезапно препуснала към войските на конетабъла. Българите нападнали с “лъковете си” /лъковете явно са типично оръжие за българите/ преследващата я войска и заедно с кипрски стрелци-арбалетиери ги отблъсва и преследва на свой ред.

Генуезците предприемат второ нападение срещу Кериния, но, “като пристигнали при Дикомон, направили лагер, понеже се побояли да минат прохода, тъй като българите и много други въоръжени хора го охранявали”. При първата атака, генуезците са разбити и се “върнали посрамени. Адмиралът изпращал мнозина и все се връщали като първите. Защитниците оставили една част да преминат, обкръжили ги и ги заловили.... а много от тях били избити. “И като прекарали в това изпитание 8 дни и объркали деня с нощта, и се завръщали с всякакъв срам и загуба”.

После нещата вземат друг обрат. Като се връщат при пленения от тях крал, някакъв свещеник, подмамен от генуезците, че конетабъла и кралицата грабят кралството от краля, им предава таен път. Българите, понеже загубили бдителност, “станали безгрижни и направили стан в ниското” биват нападнати и обкръжени, губят около 100 души и отстъпват. /Попът после се предава на конетабъла, той го дава на българите и те го съсичат./

Генуезците обсаждат и нападат гр.Кериния, но биват отблъснати. Готвят обсадни стълби, но българите излизат от крепостта, нападат войската със стълбите, отнемат ги всичките и ги пленяват заедно с обслужващите ги войници.

При следващата атака генуезците пълнят рова на крепостта с клони. Почва спор между крепостта и обсаждащите кой е по-голям защитник на краля. Всички твърдят, че държат/обсаждат крепостта заради него. Започва битка и отново опити да се сложат стълби, генуезците са отблъснати с 400 души жервти. Обсадата е вдигната.

На 27.02.1374 год. в същия проход, където били победени, българите отнемат 400 камили с товари. На 03.03.1374 г. генуезците обсаждат отновно гр.Кериния, “и станал голям и страшен бой”. Стоварват се 4 грозни стенобитни машини – “Триоа”, или “Свиня” и три други. Свинята била голяма триетажна дървена кула с три бойни платформи и каменар (!) с инструменти, който да пробива крепостта. Втората кула имала три етажа платформи с много стрелци, за да обстрелват стената, наричала се “Ката”. Третата, на име “Фалкон” (?) била пълна с хора с куки и стълби. Последната била нещо като клетка на греда, пълна със стрелци.

Шест (!) човека българи ги унищожават.

“Тогава конетабълът, който бил опитен във военното дело, изпратил 6 души българи. Те изгорили Фалкона и Клетката, а Свинята съборили на земята и отгоре с камъни я разрушили. А колкото хора имало вътре, били убити или изгорени. ” После, странна работа, всяка страна бърза да събере гвоздеите от машините. Преварват кипърците.

Генузците пак снемат обсадата и чрез българите съобщили, че искат пари, за да си идат. Българите, като научават това, предлагат нападение над Фамагуста.

Един кипърски граф прави опит да превземе Левкозия без тях, но бива заловен с хората си и са жестоко убити.

След това, и двете страни се отказват от битки, почват наистина невероятно уникални пазарлъци в средиземноморско-генуезко-византийско-ориенталски стил, в резултат на които конетабълът е прогонен от Кипър и генуезците си заминават.

Българите преминават към принца на Кипър.

Краят им е доста печален – биват избити с измама, от самия принц, по внушение на кралицата, която така го лишава от военната му сила. Тя ми пише писмо, че има данни за заговор на българите срещу него. Той се връзва, вика ги на едно специално място и ги кани при себе си един по един по някакъв повод, като нарежда да ги хващат и да ги хвърлят от една стена. “Последният се спасил, за да докаже колко несправедливо били избити. И той живял много време след това”.

Самият принц бил убит малко по-късно от кралицата.

С това се свършва българското участие в Кипър. Нищо ново под слънцето ....

Ето какво казва един римлянин за гермаците, за съжаление забравих кой беше:

"Племето на франките е най-бизкия съсед на Италия, Несъмнено, те принадлежат към тъй наречените исстари-германци. Живеят около рейн, около приежащата му територия и владеят голяма част от Галия, коятопреди не е била тяхна, а са я завзели после. Франките не са номади, като повечето варвари, но в болшинството случаи се ползват от римските граждански порядки и закони, и като римляните възприемат договорите, брака и божествената служба. Всички са християни и се придържат към християнската вяра. Имат в градовете си и управители, и свещеници. Празниците им са като нашите и за варварско племе с нищо не се отличават от нас, освен варварските одежди и особеностите на езика.

Аз съм поразен от друго тяхно добро качество, особеното справедливото отношение един към друг и съгласието им. Много пъти в мое време властта при тях се делеше от трима управители, че и от повече, но никога, както е известно, те не почнаха война помежду си и не оскверниха отечеството си с кръвта на гражданите си. Когато се сблъскват крупни и равни сили, тогава естествено възникват жестоки и високомерни помисли, съперничество, стремеж към първенство и прочие безчислени страсти, раждащи смут и вълнения. Обаче у франките, даже и да са разделени на много управители, не възниква нищо такова. А ако владетелите им влязат в някакъв конфликт, всички се строяват като за битка, въоръжени, и после се събират на едно място. Двете страни, веднаг щом се срещнат, тутакси прекратяват враждата, постогат съгласие и изискват от вождовете си да разрешат спора, основавайки се на правото, а не на силата. Ако вождовете откажат, тогава от тях изискват те сами да се сражават и да се подожат на опасност. Не е пристойно и не съответства на отечествените им правила, та заради частната тяхна вражда да страда и се руши общетсвеното дело. Тутакси те, редовите франки, развалят военния строй, слагат оръжие и се възстановява мирът, общото дело, безопасните взаимни посещения и по този начин изчезва опасността, Ето така техните поданици са склонии към справедлиовст и обичат родината си. Вождовете пък, в нужните обстоятелства, са благожелателни и достъпни за убеждение. Затова и живеят, съхранявайки сила и могъщество, и ползвайки се от едни и същи закони, никога не губейки своето и придовбивайки и друго. Където са внедрени справедливостта и съгласието, там държавата е щастлива и неуязвима за враговете.

"

Не знам дали това е правилния термин за периода. "Тоталитаризъм" по начало значи власт и политическо устройство, в което държавата силно и многостранно контролира повечето аспекти на живота. Това е евфемизъм, идещ да замести думите "комунизъм" и "фашизъм", когато не може да се произнесат. Понятието "тоталитарен режим" цъфна у нас след 1989 год., с който уж променящите се "социалисти" се опитаха да се разграничат от предходния режим.

Та, ако иде реч за България и за периода 1944-1989 г., аз предпочитам "комунизъм". Да, той беше тоталитарен. Отличаваше се с:

1/ Висока, почти 100% държавна собственост върху целия производтсвен и икономически ресурс;

2/ Определена, но малка степен на лична свобода и собственост (един апартамент до 120 кв. по ПРАВИЛО, вила, една кола на семейство и туй то; не, че хората не намираха начини да заобиколят тая работа, но по начало не беше достъпно.)

3/ Брутално налагане на жесток терор, насилие и беззаконие в началото и постепенно смекчаване на режима от 60-та насам, но през 1968 след чешките събития, ново затягане, но не толкова грубо, и ново смегчаване през 80-тте.

4/ Мизерия и тотално ограбване на хората през 50-тте и сериозен тласък напред и до голяма степен подобряване на живота през 70-тте.

5/ Невероятно тъпа пропаганда и символика, стигаща до абсурди и смехории /"Високи добив!" "Сталин ни ги даде" например е един поздрав и отговор, който са се опитали да наложат през 50-тте; после става смешно/. В един момент се въвежда постепенно и национална символика, която в началото е тотално отречена и заради нея хората са били наричани "фашисти";

6/ Национално предателство през 45-49-та, когато насила карат Благоевградско да се пишат македонци и поправянето му след това;

7/ "Нормален патриотизъм", съчетан с тъповата комунистическа символика след това;

8/ Силна и голяма армия /това му дай на българина!/, но малко с отровена атмосфера от прекаления диктат над войниците по съветски образец;

9/ По начало безправие - не можеш да протестираш почти по никакъв начин и трябва да си мълчиш;

10/ Пълен държавен контрол над и без това държавните медии;

11/ Еднопартийност - БКП е "партията", с БЗНС - казионни хрантутници за парлама; организиране на хората от деска възраст в тоталитарни организации /"Чавдарче" - от 9 до 12 год., "Пионер" - от 12 - 14; ДКМС - 14 до 25 ли беше, 30 год. ли беше; за всички останали -ОФ; смешното е, че първите две са копие на скаутската символика, а пионерската връзка иде от каубойските шалчета, през скаутската кърпа, през съветските пионери, та до нас)); чавдарчетата имаха едни готини калпачета, като на Бенковски, и сини връзки/. Постепенно тоталитарните организации останаха кухи и бяха само трамплин за кариера на натегачи и подмазвачи, иначе се занимаваха само с глупости и простотии и хората бягаха от техните мероприятия, а властта ги искаше там, но не ги натискаше твърде много.

12/ Жесток, брутален милиционерски произвол; смегчен, разбира се, след 60-та, когато се закриват концлагерите и остават само нормалните затвори. Що народ обаче е ял бой по районните управления, не е за разправяне. Сега се фукат, че имало висока разкриваемост на престъпленията тогава - че как няма да има, като ги смилаха от кьотек, та и невинните си "признаваха".

13/ Зависим съд - ако партията му каже нещо - това е.

14/ Тотален контрол на политическата полиция над хората, все по-дискретен обаче, не така груб и жесток, както е било в началото.

15/ Много хвалби, глупава, креслива и лъжлива пропаганда как всичко се подобрявало все повече и повече;

16/ Шпиономания- почти всяка информация беше държавна или служебна или не знам си ква си тайна;

17/ Липса на стоки по магазините - викаха му "дефицит" - пари има, стоки нема. Оттук - продажби под масата на свои хора; ВРЪЗКИТЕ бяха заместител на парите. Сива икономика, донякъде преследвана от властта;

18/ Тотално национализиране и изземване на собствеността - след 44-та - директно и безапелационно, после - чрез отчуждаване на имоти и плащане с ниски цени, а пък вместо къщата ти и двора ти ти дават, АКО ИМАШ ПРАВО, едно апартаментче и трябва да си доплатиш.

19/ Немаше западни коли, от 70-тте насам; за коли се даваха 10 тогавашни заплати на държавата и се чакаше от 5 до 17 години, за да купиш Лада, Москвич, Шкода и Вартбург. Запорожките, който от вас знае какво е това, бяха без ред и май трабантите.

20/ Спокойствие, особено от 70-тте насам, когато хората заживяха по-добре. Голямо, страхотно спокйойствие. Баба ми не си заключваше вратата даже когато излизаше. Веднъж, като открадна някой някакви дънки от един простор /а, да, дънките се продаваха на черно/, дойде цяла оперативна група милиционери, събра хлапетата от махалата и ги разиграва цял ден, докато разбра, че не са местни крадците.

21/ Известен ред в държавата. Обаче трябва да си мълчиш, иначе ДС почва да се занимава с тебе да не си враг.

22/ Антизападна пропаганда, колко било зле там, но и опити за сътудничество със запада, че там бяха технологиите, които ние все не можехме да си направим.

23/ Цензура, но не силна - минаваха по-добрите западни филми и книги, не всички, естествено.

От 44-та до 89-та - голяма смегчаване.

Еми тва е; не се препоръчва на никой, само 10% от тоя строй е положително нещо, останалото е свинщина. Ниско ниво на услугите, нискокачествени стоки, по магазините те обиждат и гонят. Грозни панелки, сринаха цели квартали на София с дворчета и къщи.

А, да. ЖИТЕЛСТВО. АКо не си жител на даден град, не можеш да живееш в него, нито да купуваш имоти.

Всеки имот, който се продава и купува, минава през държавата, тя беше нещо като брокер - определяше и цената, определяше и кой да купи. Сещата се - свои хора по начало. Затова изобретателния народ заменяше москвич за апартамент /това беше позволено/ и плащаше под масата.

ЖИЛИЩНА КРИЗА в градовете- е нема жилища и това е. По 2-3 семейства са живели в един апартанмент, докато дойде ред да им ДАДАТ /но си го плащаш/. Частно строителство е почти забранено в София и големите градове. По селата можеха и се правена огромни и даже немислими днес къщи, властта си затваряше очите, че ти е разрешила 60 кв., а ти си направил 200.

По селските магазини - хляб, масло, олио, захар, вафли, гумени цървули и ботуши и дотам. За едно копче - отиваш в града или се обаждаш на братчеда в София. Може обаче и той да ти се обади да му купиш акумулатор. Хората като видеха нещо и го купуваха, та като потрябва да не го търсят, може да го няма. Това водеше до дребнавост.

Опашки. Опашки, да ти писне. За книги също. "Извинете, за какво е опашката?" "Ами, ПУСНАЛИ са банани."

80-тте години, САЩ; България на Борис I; България през 1940-та и през 1890-1911-та.

Да, и аз така мисля, в критериите. В крайна сметка, нещата опират до добросъвестност и задълбоченост на тълкуването. Естествено, не безгранично доверие, но тези кратки текстове понякога казват много.

.... в XIII в. както образоваността, както и информираността на обществото са на изключително ниско равнище, което прави всяка манипулация лесно постижима.

←

Уф, то да беше така само в 13-ти век.....

Всъщност, ето и два по-класически варианта - Роналд Уилсън Рейгън и Йоан-Павел Втори.

Аз пък бих предложил един полу-шеговит, но всъщност не толкова шеговит вариант на отговор.

Забравил съм името на един римски император, който напуснал властта и се оттеглил в провинциалната си вила. Когато дошли след време да го молят отново да се върне, отговорът му бил:

"Ако бяхте видели какво зеле съм си отгледал отзад, никога нямаше да ме молите да ставам император на Рим!"

Лично според мен трябва да приемаме безрезервно това което пише в изворите.

Значи,щом в изворите пише че Цар Калоян е убит от свети Георги,това и трябва да се напише,независимо колко абсурдно изглежда.Едва след това може да се представи мнението на съвременните учени.

Това е така защото учените могат и да грешат,но извора е първоосновата.

Не може да си позволяваме да редактираме изворите така както на нас ни харесва,да пишем някакви теории които на нас/ а не на древния автор/ ни се виждат правдоподобни и когато това отиде редактирано за ширпотреба да се чудиме ,,тоя владетел пък откъде изскочи,,.

←

И моето мнение е, че на изворите трябва да се има по-голямо доверие. Не са изключени неточности, и фантазии, разбира се, но тогава са имали по-малка причина да лъжат от днес, освен може би в апологетичните текстове за разни владетели. Практиката показва, че даже и местните устни легенди излизат истина. Троя, например.

То там е съмнително въобще свободният контакт на чужденците с местните доколко е обективен. Като си тръгне чужденеца и дойдат да те питат защо не си се усмихвал....

Режими като този съществуват поради това, че единствената му сухопътна граница е с Китай /той доскоро мязаше на тях, но отдавна вече не е и може би някой ден и те плавно ще преминат към неговата фаза/ и поради това, че режимът е много строг. До степен, каквато тук не можем да си представим. Една илюстрация е сталиновия СССР - паспортите на всички селяни се пазят при кмета. Напускане на колхоза - с разрешение.

МДа, в никакъв случай не е бил светец, в личен план е бил дори звяр. Като четох "Спомени от княжеското време" почти се отвратих от него и отношението му към хората.

Авторът си спомня как постоянно е карал министрите и хората от близкото му обкръжение да играят на комар с него и не ги пускал да си тръгнат докато той не спечели и не им вземе всичките пари - защото бил много зарибен - до фанатизъм. Прекалявал и с алкохола. Плюс това и изборите са протичали под контрол така да се каже - влиза избирателя в тъмната стаичка, а през една дупчица един стражар го наблюдава какво прави и ако не му хареса какво е видял го връща обратно за да размисли (това не знам доколко е вярно).

Но точно такъв безкомпромисен човек с твърда ръка е бил необходим на България. Той е бил идеалният пастир, който ако се наложи и със сила да води стадото на там на където трябва. Естествено от това е имало страшно много недоволни, които са го смятали за тиранин, а и не е обърнал внимание на българските земи под османска власт.

←

Не знам доколко е достоверен този източник. Ако "Спомени за княжеското време" бяха на Добри Ганчев, то той е лично ангажиран. Да не забравяме, че враговете на Стамболов не пестят клевети срещу него, и то точно в посока "диктаторство" и "разврат", но като четеш дневника, се вижда личност, която се разминава с горните неща. Да не забравяме, че това са около 100 страници, които не са за публикуване.

Там личи един мащабен държавник, с гениална визия за политическите сили в Европа, с дълбока грижа за България и с психика, отличаваща се със смес от възрожденски и така присъщия на 19-век и вече забравен сега романтичен плам.

Нему България дължи спасението си от евентуална руска имперска окупация, силния политически тласък, осигурил много доброто развитие на държавата след 1878 г., модернизацията й и изграждането за около 25 години на една модерна за времето си и безспорно лидираща на Балканите държава.

Също и налагането /със султанска помощ, за което пламенните, но късогледи македонци му викат, че бил предател/ на управлението на училищата от българската Екзархия в Македония и Одринско.

За съжаление, типичният с удивителната си политическа наивност българин се връзва на клеветите и хулите и, както неведнъж става у нас, се амбицира и настройва срещу него с доста нелицеприятен бяс. /Разбира се, части от обществото, не цялото/. Това, както и тежкият му конфликт с Фердинанд /20 години по-късно ще се окаже, че Стамболов е бил прав/, води до убийството му, извършено с балканска диващина.

За да си представите мащабите на хулите срещу него, ще ви кажа само това, че след смъртта му, пред парламентарната комисия (къде без нея!) разглеждаща "престъпленията" му, се появяват жалби от стотина "изнасилени от диктатора девици", всички до една оказали се проститутки .....

Сърбия и Гърция имат такива политици - казват се Никола Пашич и Елефтериос Венизелос. Те си ги запазват, не ги колят, не взривяват паметника на гроба им с не правят опити да обърнат ковчезите им на погребенията.

Идва критичния момент, каквито не се срещат често, когато каритите на Балканите се раздават, за което Стамболов се готви откакто е на власт, ухажва султана, планирайки България да осигури достатъчно обучени военни набори, за да може в предвидената от него Балканска война България да е военния лидер и да се противопостави на Турция. В този момент България е с некадърно политическо ръководство, за разлика от съседите си.

Това е една от най-мащабните исторически личности, но за съжаление не с положителен знак. Удивен бях да разбера, че е фаворизирал Михаил Булгаков, авторът на "Бялата гвардия" и "Майсторът и Маргарита" /който не е чел последната, на всяка цена да го направи:)/ и всъщото време наистина е унищожил толкова хора. В такива глави е трудно да се разбере какво става, но фактите са следните:

СССР, каквото и да представлява и за каквото и да е създаден /а според мен той от първия си ден до края на ВСВ има за цел да наложи комунизъм в цяла Европа/ има късмет, че на хоризонта е изплувал лидер като Сталин. Той идва след не по-малки, а в много отношения и по-драстични и практически едни от най-големите в историята престъпления, изтребвания, геноцид и разгром /само че не на расов, като фашисткия, а на класов принцип/ и успява да изведе на безспорен военен връх огромната държава. Разбира се, методите му са същите - всемогъщото и подчинено само нему НКВД стиска за врата цялата държава, вкарва милиони в концлагери, от които я се върнат я не, въвежда практика на страховито незачитане на каквито и да било индивидуални права и насилие над личността, стигащи до такива "нива", че нацистките са като детска градина.

Това обаче служи само за едно - да се постигне свръхиндустриализация на СССР с цел тя да настигне големте западни държави и да ги надмине, създавайки /което и става/, най-мощната армия в света. Първоначалното поражение, нанесено от германците, не бива според мен за заблуждава - то е, защото СССР е хванат по бели гащи, чисто във военно отношение в неудобен за отбрана момент, когато чисто и просто се говти да напада Германия.

Макар че не се знае какво би станало без американската помощ по ленд-лиза и без включването на САЩ във войната, СССР си остава най-мощната военна сила в света и само ефективността на немската армия е факторът, който осигурява първоначалните победи.

Така че, Сталин гениално се справя със задачата да осъществи свръхиндустриализацията на и без това голямата държава. За съжаление, наред с тези успехи, изстреляли СССР на върха на технологиите в някои отношения, Сталин оставя, или по-точно затвърждава един фактор, дълбоко вкоренил се в политическа култура на държавата му– липсата на достатъчно демокрация, неуважението към правата на индивида, безогледния диктат. Това в крайна сметка и унищожава изграденото от него, макар държавата му да се закрепва още 40 години след смъртта му, което за историята не е особено голям период. СССР така и не успя да добие гъвкавостта, от която всяко модерно общество има нужда.

Лично скромен и мислещ единствено за успеха на държавата си, Сталин допуска нещо, без което нито един режим като неговия не може да съществува и без което се изражда- т.нар.”култ към личността” /без него започва страхотна битка между първенците/. Това е системна, организирана от специално създадена мрежа от институции /като тези, които правят сайта на КНДР/ пропаганда, величаеща личността и качествата му до степен на божественост. Макар тези качества да са налице, тази практика неминуемо има два разрушителни ефекта върху психологията на обществото – от една страна, вождът и тези около него започват да си вярват, че са всемогъщи, а от друга – хората свикват някой друг да решава вместо тях, живеят с идеята, че са поданици на Наполеон и изпитват тежко и разрушително чувство на осиротяване, когато, противно на пропагандните очаквания, природата си каже думата и вождът умре. Липсата на глас на народа, всевластието на върхушката, която, лишена от желязната ръка на държавнически мислещия диктатор се разпуска в разкош, лукс и мафиотщина, в крайна сметка довеждат до колапс, какъвто само в една комунистическа държава може да настъпи. Тези процеси почват още приживе на Сталин, когато остарява физически и врялото и кипяло в интриги, често водени в условията на смъртна опасност, победило във войната и живеещо с чувство на лидери на най-яката световна сила негово обкръжение почва да се “разпуска”. Почват се немислими доитогава искания за държавни пари за вили с басейни и пр., на които старият Сталин не съумява да се противопостави. След смъртта му и на фона на напредъкът на запада, соцвърхушката забравя за “социалистическите ценности” и почва да трупа такова лично богатсвто, каквото само всевластието може да осигури, изцежда ресурса на страната си без да го капитализира, т.е. да влага пари за развитие както в нормалните капиталистически държави, не вдига ограниченията на хорската собственост и накрая, когато строят ругва, се изражда в отвратителна мафия.

Те това е според мене наследството на Сталин.

В смисъла, в който автора на темата е поставил въпроса и доколкото аз разбрах , според мене нещата са следните:

Трудно е да се даде дефиниция за "най-велика" държава. Критериите би трябвало да са три - могъщество, култура /постижения/ и ниво на живот и свобода на хората. Няма как да се избере една от многото, затова за мене велика е цивилизацията, която някои големи страни създават. Можем да изброим Древна Гърция, Китай, Рим и Византия, Япония, Западна Европа и САЩ начело в списъка, следвани от Русия /тя за съжаление отстъпва по един от критериите / .

В отделните периоди всяка от тези държави достига апогей и после, закономерно, отстъпва, но всички създават Цивилизацията, в което е и историческата им ценност.

Това е то хубавото, че са много и всяка е добавила по нещо

Taka е. Разбира се, трябва да се прави разлика между отделните държави - у нас, в Плша, в Чехия, Унгария, ГДР, не беше точно така. Хората имаха определени възможности, но и много ограничения. В крайните режими- СССР до 1953-та, почти само ограничения.

Организациите за човешки права са безсилни срещу такива режими, а и самите тези организации не са особено читави и често злоупотребяват и имат други цели. Когато някой каже нещо за такъв режим, той веднага казва: "Гнусна капиталистическа пропаганда!" Това го казва обаче навън, неговите хора нищо не чуват. Или нищо не казва. Ако стане особено напечено в някой вестник вътрешен се появява нещо като: "Напоследък зачестиха злонамерените нападки срещу нашия светъл строй" .. и т.н.

След преглеждането на някой неща от този линк оставам с впечатление, че въобще не живеят лошо. Дори напротив може би и по добре в някой утношения   Но не съм запознат вие ще кажете 

←

Въобще не се хващай на такива източници на информация. В комунистическите режими всяка информация, която се публикува се контролира, манипулира, обработва и много често измисля, за да се представят нещата каквито не са. Цели иституции и мозъци работят за това.

Особено се скъсват да хвалят, че животът при тях на "трудещите се" е много добър и има страшни предимства пред този в свободните страни, защото държавата се грижи за всичко.

Това е една от най-големите лъжи не само на 20 век, когато се появява, но и изобщо в историята.

Всъщност, в такива режими, особено когато не са смегчени, както беше у нас, например, а са крайни, както е там, хората са лишени от всичко, вкл. и от лична свобода.

Колкото по-доведен до крайност и по-продължителен е такъв режим, толкова по-трудно и понякога невъзможно е възстановяването. Пораженията в психологията на хората са огромни и единственото, което може би ще помогне на Изток е прочутата азиатска дисциплина.

А иначе - нали знаеш, много по-лесно е да разрушиш построеното, от колкото да съградиш разрушеното, особено пък ако въобще не ти пука за въпросната постройка! След втората национална катастрофа, Фердинанд просто си стяга куфарите и заедно с няколко вагона скъпоценности принадлежащи на държавата и заемащият длъжността цар на България. И заминава да си живее в Австрия.

←

Не му е пукало, да. Това е пример защо не бива с лека ръка да се избират управници, а като се появи държавник, да се пази. На друго място май обсъждахме как сърбите и гърците не си и помислят да заколят Пашич или Евангелос/така май беше?/ Венизелос, за разлика от нас по отношение на Стамболов. В това отношение българският характер е уникално наивен.

Да, второто. Но след Берлин има големи шансове, които свършват с идването на Балканите на модерния националзъм.

Макар да остават под турско, българските земи остават български - още преди освобождението е признат с "референдума" за църковна независимост българския характер на населението. Има си училища, местни власти /общини/, занаятчийски сдружения - български. Екзархията и тя непрекъснато укрепва. Никому и през ум не минава да насилва когото и да било да се нарича не както той смята, камо ли турците да правят от българите турци или други.

В този смисъл оставането под турско през 1878 е доста по-"безопасно" за българщината в тези краища, поне докато турският национализъм не набира сили.

След 13-та година крахът е пълен. Новите гръцки и сръбски власти отричат самото съществуване на каквото и да е "българско" нещо, налагат тотален терор /да припомним само практиката на гръцките учители да боцкат първолаците по устите, ако говорят български/ и пр.

Нещата от тази гл.т. не биха били по-различни, ако земите бяха останали под турска власти, поради разцъфтяването на турския национализъм. Нищо добро не ги чакаше българите и под властта на Ататюрк,който по същество укрепва държавата си като извършва геноцид /над арменците, защото по това време други сериозни опасни малцинства няма/.

Причината за падението е и в това, че вече господарите на териториите налагат нови, нямащи нищо общо с предишна "идилия" на Османската империя порядки. Или пълен геноцид, както е в Одринска Тракия от турците, или насилствена асимилация, както е при сърбите и гърците. Което, естествено не може да стане без отвратителния терор, за който има толкова много доказателства.

Затова, макар Берлинския конгрес да е в основата на бедите, според мене оценката "фатално" има повече основания да се отнася към 1913 г. След нея вече всичко е загубено, тя до голяма степен предопределя последващите грешни избори на България и в крайна сметка окончателната загуба на териториите, които всички знаем.

Това е колкото голям, толкова и съществен въпрос, трудно може всичко са се каже. Най-напред, конкретната българска ситуация се отнася към общото понятие за демокрация доста специфично и сложно и е опасно от нея да се правят изводи.

Погледнато по-отдалеч, винаги в едно общество са битували две тенденции - на елитарност и на "демократичност", т.е.мнения, че малко, но умни /или дабе един/ могат да управляват и от друга страна, че трябва да се чува гласът на всички. От друга страна пък, всяко управление може да се изпълни с позитивно или негативно съдържание, зависи от конкретното качество на тези, които са субекти на властта /това може и цял народ да е/. Във времена, когато обществата, т.е.технологиите, отношенията между хората, знанията и комуникациите им са били по-прости, и диктатурите и демокрациите са били еднакво ефективни. Когато обаче технологиите се усложняват и идва индустриализацията, се оказва, че диктатурите са само ограничено ефективни - /стабилизират и ускоряват нещата, и могат да ги насочат в определена полезна посока/, тъй като когато се изродят нямат коректив. Затова модерните времена са трудно без демокрация. Просто сложното модерно общество не може да функционира без достатъчна свобода на субектите му - индивиди и частни организации.

Ако нещата се погледнат от етично-хуманен аспект това се потвърждава. Без да подценяваме хуманизма на отминалите епохи, модерния свят донася революция в разбирането за отношението на индивида и властаа - идеята за свободната личност и "естественото право". Щом си човешко същество, то неотменима част от личността ти са твоите права. Ти вече не си поданик на някого, а свободен човек. Задълженията съществуват, за да гарантират правата на останалите, без да накърняват твоите, но само дотам. Държавата /такова е най вече щатското и англосаксонското разбиране/ е създадена за да служи на индивидите, а не обратното. Никой не може да спира човека в "стремежа му към щастие" /както казва Джефърсън в Декларацията за независимостта/, т.е. да му отнема правото на законен икономически успех и събиране на богатство.

/Разбира се, всичко е много по-сложно, но маркирано изглежда така/.

За да се постигне горното, властта се структурира, като бива съзнателно ограничена и разделена. Този на пръв поглед абсурден за "източното" мислене момент постига забележителна хармония в политиката на обществото, защото представлява точно това, което създава хармонията - взаимодействието и взаимния баланс на различните сили. Властта е законодателна /парламент, Сенат/, изпълнителна /президент и негова администрация/и съдебна /независим съд, състоящ се от пожизнено назначени и избрани съдии с висока репутация; губят ли я , губят и поста си/ /за по-просто разглеждам само американския модел, който е най-изчистен и класически/. Всички се избират, само съдиите се назначават, но по сложен начин.

Трите власти взаимно се контролират и балансират, за да не нарушават правата на индивидите. Само законодателната прави закони, но не може да ги прилага. Изпълнителната ги прилага, но не може да ги прави. Съдът не може едното и другото, но пък контролира прилагането, че и правенето на законите /с процедурата за проверка на това дали определен закон противоречи на Конституцията или не/.

Крайна цел на цялата тая работа е властта да не посяга на правата на индивидите. Резултатът го знаем.

Да, струва си да се видят. Който може, да иде, удивително напомнят на Азия, имат някакъв сдържан ориентализъм, но и в същоо време с нещо напомнят на турците отпреди досега им с арабския Ориент. Не знам това турска или раннотурска архитектура е, но е много интересно. Прилича на българска възрожденска, но не е - по проста /не в лош смисъл/ е.

Тези цифри, освен, че показват прекомерността на сръбските и гръцки придобивки, и то не от неутрални, а от български територии, имат и качествено измерение - българската национална идея за пръв път претърпява критично и фатално крушение, с калпавата подготовка на войната и събитията около Втората балканска война. Има в историята такива критични моменти, при които значението е за десетилетия, а може би за векове напред и този е един от тях и е пропилян.

Ако не се лъжа, след Междусъюзническата война екзарх Антим I казва на Фердинанд "ние копахме кладенец с игла 30 години, ти сега го зарови за един ден", визриайки къртовската дейност на Екзархията и Стамболов в несвободните български територии и даването на повод на новите окупатори да унищожат всичко.