КГ125

Супер са!

„Името на розата” това е един от най-добрата философска, историческа и трилър книга създавана някога…По такъв начин предоставя на читателя разнообразие от исторически събития с философски разсъждения на фона на ужасна поредица от убийства и то не къде, а в манастир през тъмните години на средновековието.

←

Точно. И, което е най-готиното, архисериозна тематика е представена в чудна форма - загадки, ужас, средновековие, криминална история. Няма равна.

ПП

"Аз съм прав!" (с) Уилям от Баскервил

Мд-а-а. То да се изберат няколко книги е много трудна работа, затова аз преди да посоча няколко, ще дам два принципа

1/ Четете - каквото и да ви заинтригува, четете го;

2/ Не стойте по баровете до 4.00, както някои, няма да ги соча кои са

Ето няколко, които според мен са потресаващи:

"Името на розата" от Умберто Еко;

"Майсторът и Маргарита" на Михаил Булгаков

Всичко за Шерлок Холмс от А.К.Дойл

"Марсиански хроники" от Рей Бредбъри;

"Краят на детството" от Артър Кларк;

"Градът" от Клифърд Саймък

Петте книги на Ф.М.Достоевски:

"Братя Карамазови", "Престъпление и наказание", "Идиот", "Юноша" и "Бесове".

Трябва ви сериозно търпение да издържите първите стотина страници, където нищо не става, след което Космосът ще ви се стовари връз главите.

по нова българска история:

Освен "Записките" на З.Стоянов - "Строителите на съвременна България" на Симеон Радев, всичките книги (7 бр.) на Димитър Маринов; книгите "Един от Първа Дивизия" на Георги Хр.Георгиев и "Оръдията през декември" на Сава Стоянович - това ще даде най-добра представа;

Разказите на Йордан Йовков, вкл. военните;

Ето малко данни за това как би могла да е изглеждала "пътната обстановка"; те са от османско време, но аз поне не мога да си представя принципна разлика със Средновековието:

От книгата на големия историк и етнограф Димитър Маринов "Българско обичайно право", Акад.издателство "Марин Дринов", 1995 г. /вижте я цялата, дава страшен поглед върху богатството на преднаучните, народните знания; оригиналът е издаден през 1893 и 1907 г., в две части./

Та, докато събира сведения за вещите и обектите на право на собственост, за пътищата Д.Маринов получава следните данни:

Пътищата се разделят на няколко вида:

"Джаде" - голям път между два големи града, пълен е с хора винаги и отива далеч;

"Друм" - по-малък път, пак между два града, но не толкова пълен с хора.

Тези двата са "царски" пътища.

"Път" - обикновен път между селата и между тях и града.

"Конски път" - път, отдето може да се мине само с кон /т.е. без каруца/;

"Дърварски път" - лош и тесен, през гората, до сечищата.

"Пешачки" път - и с кон да сте, пак ще вървите по него пеша, много стръмен и пряк, минава през най-стръмните, глухи и тесни мества в горите и планините.

Джадето и друмът минават през възможно най-равните и нестръмни места. Ако минават през река, винаги има мост ili hubaw brod. Това са най-дългите питища, защото най-заобикалят. Такъв път между два града е само един; сегашните /т.е. към края на 19 век/ пътища не съответстват с трасетата на някогашните.

Селските пътища са много и излизат във всички посоки. Те си сменят трасето почти всяка година, защото се изхабяват - "преорават".

Конски и пешачки път има в планините, където местността не позволява друго. Също и покрай големите пътища, за по-пряко.

За джадето и друма се грижи държавата, царщината. За селските пътища се грижи селото.

Пътищата сменят трасетата поради различните природни и човешки пречки на определени места по тях /изораване, наводнение, отказ или неглижиране на грижата за тях, събаряне на мост и т.н./

Големите мостове са царска и на местните феодали работа. Малките мостчета и т.нар. "брев", т.е. дърво, сложено през реката са задължение и грижа на селото. /па и на всеки, който има нужда от преминаване /

Освен мостовете, правят се, или по-скоро се подържат и подсилват естествените бродове през реките.

РЕДЪТ за движение по пътищата също е установен.

1/ този, чиято каруца е празна, отстъпва; длъжен е, преди да влезе в тясното, да провери да не иде някой пълен;

2/ ако се срещнат две празни, изкачващата отстъпва, но ако вече е към края на изкачването, отстъпва горната, спускащата се;

3/ на широк път и въобще, товарната каруца има предимство пред натоварените животни - те са по-мобилни, а тя не е и може да се счупи при отбиването.

ПП

Може и да пусна отделна тема, но няма време. Тук ще ви обърна внимание само върху следния страничен въпрос - удивително, но нищо ново под слънцето - и без Закон за движението по пътищата, и без правилници, народът си е установил ред, и то този ред е СЪЩИЯТ като днешният.

....

Ако видите пък останалата част на книгата, ще паднете колко детайлно, справедливо, етично и с дълбоко съзнание за необходимостта, че и хуманно е било правото в традиционното общество.

Много добра статия, наистина.

Точно!!!

Не, че не трябва да се разчита на други хора, то е невъзможно, но трябва нещата да са ти в ръцете, да се знае, че хората не са идеални и гениални, от една страна, а от друга - че достоен човек можеш да намериш и на най-загубеното място, а боклук - и в най-пищния дворец /оп-па, тва е ретро, исках да кажа офис/.

И обратно, обаче.

И днес немалко синове и дъщери на обущари стават големи неща, други не - лични качества, адекватност, нагласи на психиката, житейски ситуации, късмет и малшанс, място на пребиваване , какво ли не.

На когото Господ му е дал предимство, тярбва да си го реализира, това е то.

ПП

А, да. Без да забравя етиката и сдържаността

Аз искам да попитам ако ще гласувате за кой бихте гласували , за кои хора .

←

O, не бих участвал в такова нещо. Да оставим безобранзото смесване на имена, дори да бяха само истински големите - Как да избера между Стефан Стамболов и цар Калоян, между Ботев и Левски?!

Изобщо, такива кампании нищо не струват. ОСОБЕНО ПЪК И КАТО СЕ ИМА ПРЕДВИД НЕСКОПОСАНИЯ НАЧИН, ПО КОЙТО Е НАПРАВЕНА ТАЗИ. Поредната реклама започва с една дама, която се движи по улицата и няколко идиотски портрета на включени в списъка я следят

Сигурно си прав и ограниченият ми поглед над нещата и то само някой са ми подействали за това виждане. Но все още не съм видял дъното на езерото, а само пияната отгоре му.

O, не, не. "Ограниченост" е нещо друго, тук иде реч по-скоро за "ъгъл на погледа", за позицията на гледната точка и подход.

ВЕрвай ми, ше видиш и останалото

Другият проблем е защо искат „децата им и те да имат среден достъп до нивото на заобикалящия ги свят” това ще е достатъчно ли за тях и поколението им? И какво точно означава „среден достъп”? Така ли е устроен човек или толкова възможности има? Оставя се на течението да го води отпуснат и надяващ се единствено на по добър край. Приел, че той не може да се справи с живота и зависи само от милостта ма другите. Така расте и детето му и този кръговрат не спира. ЗАЩО, защо не може да разбере, че няма кой друг освен него да промени собственият си живот. Лично аз не мога да се примиря с този среден достъп.

Правилна позиция, естествено, че няма да се примиряваш като лична житейска визия. Аз имах предвид по-скоро общ аспект на нещата, тенденцията. Така или иначе, мнозинството хора обективно се стермят или пък достигат средата, в смисъл на това, че хората не обичат да бъдат житейски и икономически притеснявани /както това е сега/.

Второто, за което говориш в текста не е това, а вече едно разпространено у нас явление на социална пасивност, водеща до тъпотия и даже лумпенизация. Това е проява точно на това, че в момента негативната тенденция доминира, но аз все си мисля, че по призвание хората не са такива.

Има периоди, в които знанието ли да го наречем, просветата ли, доминират и хората масово се докосват до тях. Такова е било например времето преди 1944-та год., отчасти след това, но много отчасти.

Има и периоди на "всенародно затъпяване", в какъвто сме сега. Това е притеснително, но не фатално. Не можеш да очакваш от всички да са дълбоко просветени или да се стремят към това.

Старая се макар всичко заобикалящо ме да е против това което правя и се мъча да направя. Има две крайности: едната е хората съвсем да загубят ума си и да започнат съвсем да не се интересуват от другия, че и дори по лошо да му пречат – без причина. Другата е да разберат точно това което се мъчим и ние "Ако не ти, то кой, ако не сега, то кога". Предпочитам да е втората, но лично аз го виждам всичко да клони към първата, което неозначава, че стане ли така хората няма да осъзнаят кое в действителност е било хубавото, приятното, истинското .... Ще поживеем и ще видим.

Еми ето тотова е. Ти се стараеш, други се стараят и рано или късно резултата иде, палачинката се обръща. Просто, принадлежиш или се стремиш към определено по-високо ниво, и това си е дар Божи, да кажа в пристъп на високопарност.

Благодаря!

За текста след цитата нямам какво да добавя - горе-долу отговорът е именно този, ще сложа само един цитат: "Ако не ти, то кой, ако не сега, то кога"

Това

масата не се замисля, затова кое е добро и лошо. Всеки гледа себе си и не го интересува за никого. Във филми, книги списания, вестници и т.н. го повтарят и повтарят, а сякаш самите хора си затварят очите. Насякаде се сее смърт омраза безверие водено от омраза и егоизам. Това е кара малкото видели истината да си затворят очите и те, за да не се отличават от другите.

При тези възможности за знание и познание на всичко всеки се е отпуснал и чака на другия. Не се оценяват неща като книга, стих, поема, картина, статуя и т.н. Единственото, което има значение е материалното - коли, пари и плът. Всичко други се игнорира и все едно не съществува. Да приемем, че преди 10 в. хората са нямали тазаи възможност да се докоснат до "духовното", а сега когато им се даде тази възможност всички е отбягват все едно не съществува.

обаче малко ме стряска. Наистина ще да живеем в духовно тежки времена, след като често срещам такива наблюдения, и то сред млади хора, на които иначе е присъщ оптимизъм.

Едно общество винаги носи комплекс от интегриращи го фактори. Някои днес у нас са силно разклатени и мисля, че ти това илюстрираш с горния текст. Но това е почти само у нас и освен това, разклатени са само някои неща.. Пак ти казвам, че болшинстовто от хората, макар и масово податливи на влияния, като цяло носят в себе си нормалното, здравомислещото и трезвото и като цяло искат няколко прости неща - децата им и те да имат среден достъп до нивото на заобикалящия ги свят. По-голямато познание наистина не е за всички, но мнозинството хора са си читави. Проблемът е, че понякога, както е днес, на преден план излизат негативни неща, които иначе вечно съпътстват живота, както и позитивните. Да не забравяме какво ни казва Лао Дзъ преди 5000 г. - "с нещата е така - едни вървят отпред - другите следват. ту вдишват, ту издишват. някои са силни, други - слаби, понякога са във възход, понякога - в упадък".

Радвам се, че поне има хора, които са прогледнали през гъстата магма и са почувствали силата и величието на книгата и че е по добре да седнеш да прочетеш нещо

Ето това е то. От другата страна, гледай какви неща има днес, сайтове като този например и много други подобни прояви, които достатъчно добре илюстрират, че читавото никога не угасва. Само пяната, която плува отгоре над езерото и създава впечатление, че водата е мръсна, а всъщност тя самата пречи да се види дъното, трябва да отплува, а това рано или късно се случва.

Къде е това?

Умен учител имаш. Винаги битуват поне две тенденции, едната негативна, другата позитивна. Въпросът е какъв е момента, от една страна, а често е какъв ВИД му придават.

ПП.

Всичко, от което може да се види някаква проява, подлежи на изучаване, "изучаване" или на просто любопитство. С други думи, това ни е работата, да се интересуваме за света.

Aми, няма страшно. Времената се менят бързо и всяка тенденция е само привидна. Не е докарана работата чак дотам, пък и не бива само нашият двор да е критерий. Болшинството от хората винаги са били читави и затова и светът е вървял

Друг е въпросът, че сега се проявяват повече тъпотиите.

1/ Но Епикур застава на другата страна и казва, че просто Бог не е всемогъщ за да допусне всичко това което се случва на света...Все пак, той не е бил вярващ...

2/ А и хората още след XI - XII в. чакат антихриста..., но мисля, че се отклоних доста от темата...

←

Не се отклоняваш

1/ ...... и малко краен. При него не е ли тази мисъл изказана от по-"етична", т.е. ограничена от човепкото възприятие гл.т. Докато китайския вариант е по-примирен и от друга страна, не поставя човека в центъра на преценката. Прозира някакъв страх от сложността на света.

Може би, чисто по принципа з аумереност, нещата са по средата между двете тези, но все пак повече към китайското виждане. То не поставя индивида в центъра на Вселената, и той наистина не е.

Е, чакат Антихриста, но в Новото време и Ренесанса това вече е смегчено, от една страна. От друга, както казва Андрей Кончаловски, "Апокалипсисът не е внезапен акт, той е започнал отдавна", та и антихристчета непрекъснато се въдят и отпадат от играта. От трета, това за Антихриста пък е другата крайност, което още веднъж ни връша към Лао Дзъ да избягваме не самото действие, а излишъкът.

Древнокитайските философи са много добри, жалко че не им се обръща достатъчно внимание, а определено има какво да се научи от тях. Скоро ако се наканя ще пусна нещо по въпроса.

←

И, което е най-приятното, казват нещата с малко думи. Не ми е подръка една книга "Осем ловки демона" /жестока работа! /, да пусна цитат, в който на майтап се разглежда таз разлика между изтока и запада - там един образ, наречен Господарят Ли, си пише с един римлянин. Римлянинът е написал една страница с мисли, кратко и ясно изразени по римски. Китаецът чете и с въздишка казва: "Ех, защо са нужни толкова думи, когато може така: ......" и го събира в едно тристишие.

Знаеш ли на кое се впрягам - това нещо влиза в националния културен стереотип, а е много повредено.

Ей-й, ама цялата тая работа е много красива!!! Не, че я видях, де, ама от разказите на Спирит -

Голяма работа е, свидетели сме на страшни моменти! Ха дано се върне духът на 60-тте...

Е, ..... ми то...., а че добро си е

Това се нарича долен тарикатлък, но притеснителното е, че остава ненаказано и че се проявава не само по стадионите.

Оф, чак сега видях!!!

Здраве, успехи, възход, сила, стабилност, умереност и щастие!!!

Пусках го вече другаде, но ми се струва удачно:

"Ако някой поиска да завладее света, за да го поправи, смятам, че не ще успее. Светът под небето е свещен съд - смятам, че не може да бъде преправян. Онзи, който понечи нещо да му поправи, го разваля. Онзи, който понечи да го сграбчи - губи го. Защото с нещата е така - едни вървят отпред - другите следват. ту вдишват, ту издишват. някои са силни, други - слаби, понякога са във възход, понякога - в упадък.

Затова и мъдрецът избягва крайното, избягва прекомерното, избягва излишъка".

Ър Боян Ли, или още му казват Лао Дзъ

Ако имаме умението да се радваме на всичко свястно, вкл. на неприятните неща, към които да подхождаме със смях, и ако гледаме на света с цялото любопитство, което Господ е дал, нещата никога не изглеждат зле .....

Коментирайте поведението на лицата тук:

http://www.ihateronaldo.com/

Гледахте ли клипа по БНТ, приканващ да се гласува за инициативата?

Някакви тълпи размахват истерично портерти на Антим Първи, Симеон Първи, Стамболов, Левски /трудно узнаваем/ и др. и крещят .....

Срам и позор, кой дебил го направи и кой дебил го пусна до национален екран

Традиционната политика на българското правителство да е в отношения с губещия или негативния в Играта...

←

И какво им е негативното на американците? Съюзниците им са Япония, Южна Корея, Турция. Не виждам някой от тях да е зле. Алтернативата ни каква е?

1. САЩ към настоящия, извинете за гръмкостта, исторически етап са единствената голяма световна сила. В сравнение с нея държавата България представлява какво? Пак ще искам извинение, но НИЩО. Само новото летище на Хонконг /който даже не е в САЩ /струва колкото два пъти българския външен дълг и повече от българския брутен вътрешен продукт за година. Когато преценяваме това, което се нарича "двустранни отношения", трябва добре да се замислим за този мащаб. Защото 1300 години история, флаг, държавни длъжности и символи още нищо не значат.

Това като стартова позиция на емоциите по повод "васалитета".

2. Упреците, че България се води по великите сили са донякъде основателни, но нещата са много по-сложни. Видяхме в една друга тема трагичната липса на избор през 1940 год.; през 1944 год. България чисто и просто си беше окупирана и на народът й със сила беше наложен строй, който го повреди много дълбоко. Днес е сключен съюз със САЩ с определени параметри, като някоя друга държава може да го счете за насочен срещу нея.

Бруталното налагане на комунистическия строй беше грешка. Дали не е грешка прекалената търпимост на запада към нашите мафиотщини, корупции, балканщини и изконен стремеж към отричане на правовия ред?.

С други думи, от всички съюзи, днешният е най-либералния.

3. Има ли алтернатива сега България и имаше ли през 90-тте да не подкрепи запада, та днес да не я упрекваме във васалност, ами с гордо вдигната глава да крачим из Европа без визи и из световната политика без съюзници. Само фактът, че върлите противници на този процес, комунистите, обърнаха посоката, трябва да ни накара да се замислим. Конкретиката беше следната:

а/ или даваш коридор за Косово, или ставаш Белорусия;

б/ или влизаш в НАТО, или оставаш нищожна пешка в световния шахмат, винаги играчка в ръцете на големите, и съответна разменна монета.

Нищожността на България като държава определя това, че тя без съюзник не може.

4. Кой е виновен за този ни хал? САЩ? СССР? Световноата конспирация? Или, както казваше навремето Валери Петров - "мистериозния мистър ННН". Аз ще ви кажа - той е, ННН.

Разршифровката му е "Някой Некадърник Наш", ама не е някой, ами е целокупния български народ, неспособен да генерерира читава политика, псуващ всичко, непукащ за нищо, търпящ всичко, ехтящ от чалга.

В тази обстановка "неутралитетът" е толкова невъзможен, колкото е бил през 1940-та.

За добро или за лошо, това е. Преди да стане неутрална, Швеция изгради голяма, силна, мощна държава, сама правеща коли, самолети, оръжия, пари. Преди да стане неутрална, Финландия се опъна на СССР и успя. Българския път очевидно е друг.

Пък и е рано Америка да стане губеща. Тя не се меси във вътрешния строй, и жалко, защото нейните критерии за политика не са никак лоши.

Не го казва с удоволствие, а с някакъв опит да се види реалността.