Flavius

УРОК 3 => ВАЖНИ НАСТАВКИ Няколко важни уточнения, които пропуснах до момента. Във волапюк ударението на думите пада винаги върху последната сричка, независимо дали тя е част от корена на думата или е наставка. Волапюк се характеризира с аглутинативност като отделните думи се образуват и видоизменят с помощта на долепяне на представки и наставки към корена им. Съществуват десетки наставки и представки, с чиято помощ се променя значението на дадена дума. Един от пионерите на волапюк е изчислил, че възможните вариации, които може да се извлекат от един глагол са 505 440... (разбира се, повечето от тях не биха имали практическо значение в нормална реч). Друго характерно за произношението на волапюк е, че всяка една буква отговаря само на един звук и при произнасяне, тенденцията е да се изговаря всеки звук отчетливо, без особено потъмняване на гласните. Специфично за волапюк е, че всяко едно съществително винаги започва и завършва със съгласен звук. Изключение правят имената на хора, населени места, фирми и прочие. Друг интересен факт е, че волапюк няма пълен или кратък член на съществителните. Наставка -S => Множествено число Както видяхме в предния урок, в помощта на добавяне на 'S' накрая на думата се образува множествено число. Ето няколко примера за трансформация на съществителни от единствено към множествено число: dom (къща/дом) => doms (къщи/домове) jul (произнася се 'шуль' и означава училище) => juls (училища) pük (език, в лингвистичен смисъл) => püks езици) bür (офис) => bürs (офиси) zif (град) => zifs (градове) Наставка -AN => Указва професия или основно занимание, характеризиращо даден човек tidan => учител dokan => доктор julan => ученик voban => работник büsidan => бизнесмен Наставка -IK => Образува прилагателно име Във волапюк винаги думи, завършващи на -IK са прилагателни. Думи, завършващи на -ÖN са глаголи в инфинитив. Думи, завършващи на -O са наречия. jönik => красив nejönik => грозен smalik => малък gretik => голям, велик, висок gudik => добър badik => лош *** УПРАЖНЕНИЕ *** Да преведем на волапюк следните изрази: а) Аз съм учител. б) Той е добър ученик. в) Ти работиш като доктор. (Това е с повишена трудност)

УРОК 2 => ЛИЧНИ МЕСТОИМЕНИЯ И ГЛАГОЛЪТ СЪМ Вижте колко елегантно е решен въпроса с личните местоимения във волапюк: Ед. число Ob => Аз Ol => Ти Om => Той Of => Тя On => To Множествено число се образува винаги с добавяне на S накрая. Това правило важи и за местоименията: Obs => Ние Ols => Вие Oms => Те (само мъже) Ofs => Те (само жени) Ons => Те (неутрално, когато се обръщаме към мъже и жени заедно или неодушевени предмети) Ето и глаголът съм: Binön => инфинитив 'да бъда/ да съм' Ob binob => Аз съм Ol binol => Ти си Om binom => Той е Of binof => Тя е On binon => То е Obs binobs => Ние сме Ols binols => Вие сме Oms binoms => Те са (само за мъже) Ofs binofs => Те са (само за жени) Ons binons => Те са (общо за мъже и жени или за неодушевени предмети) Реално, за да спрегнем един глагол от инфинитивната му форма, трябва да премахнем инфинитивното окончание ön и да добавим съответното окончание за съответното лично местоимение. Можем също да изпуснем личното местоимение и да използваме глагола директно като в следния пример: Binob gudik => Добър съм Но може и да подчертаем значението като използваме лично местоимение: Ob binob gudik => Аз съм добър Ето и спрягането на още един глагол: Vilön => да искам Ob vilob => Аз искам Ol vilol => Ти искаш Om vilom => Той иска Of vilof => Тя иска On vilon => То иска Obs vilobs => Ние искаме Ols vilols => Вие искате Oms viloms => Те искат (само за мъже) Ofs vilofs => Те искат (само за жени) Ons vilons => Те искат (общо за мъже и жени или за неодушевени предмети) *** ЗАДАЧА *** Спрегнете следните глаголи: tidön => да преподавам studön => да уча vobön => да работя

УРОК 1 => ПРОИЗНОШЕНИЕ НА ВОЛАПЮК Волапюк първоначално се е стремял да премахне звука 'Р' поради това, че е труден за редица народи. Затова първоначалната версия на езика замества 'Р' с меко 'Ль'. През 1929г холандецът Ари де Йонг прави реформа в езика, която се изучава в момента и връща в употреба звука 'Р'. Във Волапюк са запазени три по-специфични звука по подобие на немския, така наречените умлаути (ä, ö, ü). Ето буквите във волапюк: a, ä, b, c, d, e, f, g, h, i, j, k, l, m, n, o, ö, p, r, s, t, u, ü, v, x, y, z Като цяло повечето от тези букви имат еднакво произношение с българските им еквиваленти. Ето и буквите с различно произношение спрямо българския или имащи нужда от допълнително разясняване: ä => средно между А и Е като английското æ (звучи по-скоро като Е) c => като българско Ч g => като българско Г h => като българско Х i => като българско И j => тук е интересно като решение... звучи като българско Ш l => като българско Ль (произнася се винаги меко като в думата 'леля', а не като в думата 'лост') ö => като българско ЙО u => като българско У ü => като българско Ю x => като КС, както X в английската дума flex y => като българско Й z => като българско Ц или ДЗ

Езикът Волапюк е създаден от немския католически свещеник Мартин Шлейер през 1879г. Историята по създаването на езика е обвита в легенди и мистерия, но като в кратце звучи така: един съсед на Шлейер бил закъсал за пари и писал до свой роднина в Америка с молба за финансова помощ. Писмото, което изпратил било върнато от пощата, понеже не ставало ясно до кой адрес да бъде изпратено, поради различните спелувания на имената в английския език. Съседът на Шлейер бил съкрушен, че поради своите затруднения да спелува правилно адресът, не може да получи необходимата му финансова помощ. Шлейер бил докоснат от съседските неволи и се захванал да реформира писменните системи като подготвил нова унифицирана писмена система. Докато работил върху унифицирана писмена система, имал видение от Бог, в което Бог му казал да направи нов език, който да служи за помощен в общуването между хората. Така Шлейер изготвил Волапюк за много кратко време. През 1880г Шлейер издава първия учебник по волапюк и езикът бързо се разпространява по целия свят. Създават се над 200 клуба по Волапюк в редица държави по целия свят. През 1884 се състои първата волапюк конференция във Фридрисхафен, а през 1887 се провежда втората конференция в Мюнхен. Тези първи две конференции ползуват за работен език немския, но на третата Волапюк конференция в Париж през 1889г се използва именно Волапюк за работен език. Стига се дотам, че дори една от дъщерите на виден за времето си волапюкист е отгледана с майчин език Волапюк. Постепенно Волапюк запада, поради трудността, с която Шлейер възприема предложенията за промени в езика, а и поради появата на Есперанто. Реално редица волапюк клубове се преименуват на клубове по есперанто и това слага край на световната популярност на езика. Самият език е аглутинативен като думите се променят с помощта на префикси и суфикси. Има 5 падежа и като речников фонд наподобява английски.

Glidis, o flens! (Здравейте, приятели!) Има ли сред вас ентусиасти, които са проучвали първия изкуствен език, който добива световно разпространение (достигайки около 1 милион изучаващи го в рамките на 5 години след създаването си)? Какво мислите за този език? Бихте ли имали интерес да го разчепкаме заедно и да си направим един своеобразен кът за изучаването му тук в тази тема, а при евентуален интерес, може да се организираме и като първия Волапюк клуб в България. Волапюк в момента се говори от около 20 човека в света, съответно всеки, който пристъпи към неговото изучаване трябва да е поне малко луд...

Привет! Търся помощ за определяне на такта калашка народна музика. Интересува ме в какъв такт е музиката и има ли някакви прилики с българската народна музика? Ето и клип с калашката музика:

Мда, явно е баня. Сега като сравних сателитни снимки в гугъл мап отгоре с планове на османски бани се оказват идентични. Иначе някой от Калофер, ако има във форума и знае нещо повече за тази баня нека сподели. Или ако пък някой може да препоръча четиво за въпросната баня. Или пък ако знае за някаква публикация, свързана с нейното проучване?

Здравейте! Вчера отскочихме с приятели до Калофер за Йордановден, за да видим прословутото мъжко хоро в ледените води на Тунджа. Бяхме с кола и по пътя мернах постройка, която преди това не бях забелязвал в Калофер (то толкова съм и ходил в този град де). Постройката ми заприлича на средновековна църква или параклис, но като потърсих информация в нета не открих нищо. Единствената снимка, която намерих беше в панорамио и беше неозаглавена. Публикувам и снимка от гугъл мап. Ако някой има повече инфо за тази сграда нека да сподели.

Въпрос на тълкуване и гледна точка, Митак Нека вземем посочените от мен примери и да ги приложим към бъдеща Европа като приложим и оправданията (тълкуванията), които си посочил. Не става дума само за етнически асимилации, но и за културни и религиозни. Да вземем обаче за пример бъдеща Европа и да приложим този мой пример. Какво излиза? Исляма не е етнос, макар че исляма освен религия е и етническо определение, понеже мюсюлманите считат себе си за част от ислямската световна общност и мечтаят за Световен Ислямски Халифат. В този смисъл исляма може да се разглежда дори и като етническо определение (примери има и в България, където разни хора се определят като мюсюлмани по етнос). Ислямизацията на Европа също като християнизацията на Римската империя ще бъде дълъг процес. Едва ли по времето на Нерон римляните са могли да си представят империята след 300 години, така и на либералистите им е трудно да си представят ислямска Европа, но семето е посято. Със сигурност в началото индианците са били повече. Пък и кой е казал, че промяната на Европа ще стане за два дена? Новодошлите са част от продължителен поток, който има тенденция да се разширява и засилва. След да речем 200 години някой може да каже: Европа се промени поради продължителния поток от Близкия изток и Африка, процес който обхвана столетия и завърши преди няколко години с идването на нилотските и койсански народи. Траките са си тука драги... поне генетично (половината от българите имат тракийски произход според генетическите изследвания). Езиково къде са? Културно къде са? Няма ги, асимилирани са. Генетически не са асимилирани, културно и езиково- ДА. Европейците едва ли ще изчезнат генетически, най-вероятно гените им ще обогатят днк-то на новодошлите чрез смесени бракове, повлияни от пропагандата на либерализма и мултикултурализма. Само че като траките ще говорят друг език (може би арабски) и ще имат друга религия- исляма. Пак правим скок в бъдещето и цитирам от форумен потребител с името Мустафа, живеещ в Ал-Прага, емират Чехия. Та през 2200г той пише във форум: "Ами европейците сами си напуснаха Европа лека-полека през годините без мюсюлманите да са ги гонили. Просто се местиха към по-сигурни за тях места." Така и европейците след време просто може да не се смятат за християни. В Гърция е имало доволно много българи с българско самосъзнание преди 200 години. През последните два века или са напуснали или са си сменили националната идентичност. Самият факт, че и до ден днешен в Северна Гърция има голям брой славяноезични показва, че голям брой българи са останали по тези земи, но с тази разлика, че вече нямат българско самосъзнание, а помашко, македонско или гръцко. За мен това си е чист пример за културна и национална асимилация. Въпроса е дали новодошлите в Европа мюсюлмани и емигранти от други континенти ще променят коренно облика на Европа и ще успеят да наложат своята религия и култура като доминираща. Според мен ще успеят, но това ще е продължителен период, в който ще има различни процеси и моменти. В този процес обаче расизма ще се засили, защото расизма е неизбежен, когато две коренно различни култури се сблъскат и когато едната или и двете се опитват да наложат себе си над другата.

Ето ти няколко примера при които малцинство асимилира мнозинство по един или друг начин в различни отношения: Християните в римската империя. Започвайки от една шепа в Палестина, разширявайки се чрез мисионерската дейност на апостол Павел и другите апостоли в Европа, организирайки се в църковни общини в 4-ти век се превръщат в официална религия на римската империя, измествайки доминиращото дотогава и превъзхождащо ги числено езичество. Сащ, индианците и новодошлите европейци. От няколко кораба новодошли европейци знаем как изглежда Сащ днес или поне до преди няколко десетки години. Къде бяха някога и къде са сега няколкото стотин европейци и няколкото милиона индианци? Траките по нашите земи. Къде са траките днес? Как най-многобройният народ след индийския (според Херодот) изчезва претопен от новодошлите славяни и прабългари? Или да приемем, че прабългарите са заварили празна земя като са дошли? И ако генетично изследванията показват, че половината от днешните българи са потомци на траки, то в културно и езиково отношение траките са асимилирани. Косово и примера на Сърбия. Имаше една статистика, която показваше съотношението между косовски албанци и сърби в Косово през годините на миналия век и как се променя ситуацията от преброяване на преброяване. Българите в Северна Гърция. Според български статистики в Северна Гърция има половин милион славяноезично население, което ние смятаме за българско в етническо отношение. Вие ми кажете обаче дали това славяноезично море в Гърция е по-близо до България или до Гърция? И ако е до Гърция как така аджеба бяха асимилирани в национално отношение толкова много българи в Гърция? Има и още примери, но мисля тези са достатъчни да покажат, че малцинството може да асимилира мнозинството, когато има подходящи условия и се употребят подходящи методи. Дали европейците ще бъдат асимилирани етнически, културно или религиозно и с какви средства и методи ще стане това- работата е, че Европа утре няма да бъде същата.

Нещата са много прости... В Европа малцинствата, бежанците и емигрантите от други континенти са предимно мюсюлмани в конфесионално отношение. Исляма не е религия, която не се натрапва или няма прозелитски желания. Съответно исляма не може да стои невидим и пасивен. Прибавяме и по-високата им раждаемост плюс нежеланието на неевропейците да се интегрират в страните-домакини и обособяването им в гета и суб-култури. Тенденциите сочат, че поради тези фактори все повече ще нараства броя на малцинствата от неевропейски произход и все повече тези гета ще се разщиряват. Рано или късно ще се стигне до момента, в който малцинствата ще се почувстват достатъчно силни, за да започнат не само да защитават своята култура, но и да я налагат над инакомислещите домакини. Въпроса е докога либералните домакини ще си подават пръста, китката, ръката и кога ще кажат: "СТОП! До тука!" Когато малцинството се засили достатъчно, че да влияе върху мнозинството, то тогава ще има два варианта: Или мнозинството ще отстъпи и ще се асимилира или ще се стигне до някакво напрежение и дори може би до открит сблъсък, опити за ограничаване на малцинството и т.н. В такава среда е лесно да се появят нео-нацистки партии като примерно "Златна зора" или някой диктатор. Просто среден вариант няма, понеже колкото и да им се иска на либералистите Европа да бъде мултиетническа и мултирасова и всички да живеят мирно в единството на многообразието и ходжата и попа да седят на една маса, това няма как да стане и причината е главно в малцинствата. Европа може да приеме новодошлите, но новодошлите не могат да приемат домакина. Та Бъдеща Европа ще бъде или оформена от новодошлите или ще бъде белязана от сблъсък на расово, културно и религиозно ниво. Митак, ще ми бъде интересно да споделиш като либерален как виждаш една бъдеща Европа, в която всички съжителстват мирно и кротко и между християни и мюсюлмани има любов и разбирателство, няма гета, а всички живеят заедно в единство без значение от раса, религия и език?

Предпочитам европейските езици, някак си звученето им най-много ми пасва. Най-приятен ми е италианският. Звучи ми кристално ясно и чисто. От славянските най-благозвучен е сръбският, особено в изпълнение на Драгана Миркович. Българският е звучал добре преди столетия... сега е така обрязан, абе направо отврат (от славянските най-лошо ми звучи именно българският). От мъртвите езици ми е любим латинският с класическо произношение. Старогръцкият (а и съвременният гръцки) ми дразнят слуха със съскането и шъшкането си.

Да, расизмът се засилва и ще продължава да се засилва докато не доведе до кървави стълкновения, гражданска война, диктатура или голяма война на расова основа. Това е необратим и логичен процес. Няма спиране! Ние идваме! Бялата раса няма да се предаде без бой. Европейците няма да си предадат дома без съпротива. Рано или късно сблъсъка ще стане явен. Шансът да загубим е по-голям, дори навярно ще загубим... Вече войните не се печелят със силата на оръжието, а с бременните кореми. Навярно бъдещето е на хората с по-тъмна кожа, а за бялата раса ще се чете в учебниците по история, но както казах без бой няма да се свърши. След това... след това ще има нов расов сблъсък- черната срещу жълтата раса... тогава горко им на Хамовите синове... онези жълтите милост нямат, нито толерантност, нито знаят що е жал.

Здравейте на всички! Има ли любители на шахматната игра в този форум? Следите ли новините от играещия се в момента мач за световната титла по шахмат между шампиона Вишванатан Ананд и претендента Магнус Карлсен? Аз лично съм запален шахматист-любител и обичам да губя време, играейки шах. Два пъти съм ставал шампион на общината и съм се доказал като шахматист от селски ранг. Имате ли любими шахматисти? Моите любимци са Хосе Раул Капабланка, Анатолий Карпов и Магнус Карлсен. Харесвам стила им на игра, при който на пръв поглед няма фойерверки, нито кой знае какви жертви на фигури или тактически удари, но успяват да създадат минимално преимущество в позицията, което реализират с чиста реализаторска техника.

Покрай темите относно генетическите проучвания на българите и спора дали сме тюрко-алтайци или иранци, или автохтонци, реших да пусна една по-лична тема, в която да споделим за своя личен произход. Знаете ли от къде произлиза вашия род? Имало ли е вливане на българи в рода ви от територии, които вече не са в пределите на България? Имало ли е смесване с представители на други етноси? В случая с моя род ще кажа, че родителите на баба ми по майчина линия произхождат от преселници от Костур (днешния град Кастория в Гърция). Напуснали Костурския край по време на размириците по времето на Али паша Янински и се заселили в село Бели Осъм, община Троян. Впоследствие махалите, които населявали се обособили в сегашното курортно село Чифлик. Фамилията на прадядо ми е Богдански, а на прабаба ми Алашка като и двете фамилии са свързани с имената на махалите на Бели Осъм, в които живеели. Как са се наричали в Костурско не знам. Имам родословно дърво, което стига до моя пра-пра-пра-пра дядо, който бил овчар и се казвал Кольо. Турци го заклали в Балкана над село Бели Осъм и му взели овцете някъде в периода 1860-1870г. Характерните имена предавани в този род са Марин, Найден, Минко, Драгол, а за жените Куна, Пена, Дана, Мита, Рада. Бих искал да разширя знанията си относно този клон на рода ми и за това бих искал да ми препоръчате, ако има някакви заглавия на книги или статии относно заселването на Костурския край с българи и изселванията им по времето на Али паша Янински, преселванията им в България. Откъде мога да прочета османските данъчни регистри за Костур? Моя пра-пра дядо е бил фронтовак в Първата световна война и е оцелял. Мога ли да видя списък с имената на фронтоваците от тази война и евентуално да проследя маршрута на войсковите части в които е бил? От този род произлиза баба ми, която е женена за дядо ми, който е по род от Клисура, но са се заселили в село Розино след Априлското възстание. Когато напускат Клисура фамилията им е била Салчеви. Някакви заглавия да препоръчате за заселването и развитието на Клисура? Друг клон на рода ми за който търся повече информация е рода на баба ми по бащина линия. Нейните родители са румънци, които са се заселили в Южна Добруджа по времето, когато е била към Румъния. Впоследствие родът й се изселва в Румъния, но тя остава в България, където се омъжва за дядо ми, който е местен българин. Баба ми е живяла в село Смолница, за което съм чувал, че било населено с голям брой куцовласи, но тя ми е казвала, че нейния род идва от село Vulpășești близо до град Роман, окръг Нямц. Интересува ме от кои части на Румъния са били преселвани румънци, куцовласи и прочие в Южна Добруджа, когато е била към Румъния? Някакви заглавия да ми препоръчате за този румънски период на Добруджа? Също ще съм благодарен за инфо относно окръг Нямц, за това с какви хора е бил заселен и въобще за неговата история. Тази ми баба се омъжила да дядо ми, който е българин, родом от село Конаре, община Генерал Тошево. Също някои заглавия да ми препоръчате за Добруджа и нейното етническо заселване. В обобщение по майчина линия рода ми изглежда така: дядо ми- българи от Клисура, напуснали след Априлското възстание баба ми- македонски българи, преселници от Костур в края на 18 век По бащина линия: дядо ми- българи от Добруджа баба ми- румънци от окръг Нямц