Flatline

Да, то всъщност не е възможно да си стоиш мирно и да си продаваш стоката на воюващите и врагът да не те закача. Имам един друг въпрос: Вярно ли е, че Standard Oil е търгувала и с Германия? Не , че има нещо лошо, просто бизнес, но така съм чувал и ми е любопитно.

Тук визирам всчки хора, които не са професионални спортисти. Защого ми се чини, че хора, отдали се на на науката са по-скоро тюфлеци - млади и не толкова млади. Треньорът ми по тенис взе под наем старо, занемарено спортно комплексче на БАН и го облагороди. Два корта и две футболни игрища. Намира се точно срещу "Издателство БАН" и да видиш как възрастните учени идват да игаят тенис и им пукат ушите. Пъргави, жизнени и изглеждат добре. Двигателният апарат трябва да се раздвижва, защото, като ти се размърда циркулацията на кръвта, се оросява и мозъкът. Професионалните спортисти трябва да загърбят образованието, за да се превърнат в това, което са, логично. Техният път никак не е лек. Покрай това да направят колкото може повече пари те забавляват масовата публика, вдъхновяват подрастващите и т.н. Учените никога не са били така на показ, както спортистите, защото техният труд трае дълго, не е ясно теорията вярна ли е, грешна ли е или дали ще се получи експериментът. Това не е и забавно, няма динамика. Земя населена с 6 милиарда научни работници, всеки с амбицията да бутне цивилизацията една крачка напред (и в тази сфера има много съревнование), знаеш ли какво ще стане? Много хубаво не е на хубаво.

Аз харесвам спортът такъв, какъвто е. Той предлага едно ниско ниво на съревнование между хората - физическото. То ни е в природата, както при животните. Не можех да си го обясня преди, защото като тийнейджър бях мишок - избягвах всякакви съревнования. После, обаче, изведнъж започна да ми идва отвътре тази нужда от време на време да се пробвам, да видя какво мога и с какво другите са по-добри от мен. Човек винаги се е стремял да подложи тялото си на максимални натоварвания, защото му е любопитно,а и амбиция да види, клоко може да понесе. По някакъв такъв начин се е зародил професионалният спорт според мен. Преди хиляди години някой, надарен с невероятна физика решил да види докъде може да хвърли камъка. И се появява друг, който иска да му покаже, че е може да го хвърли по-далеч от него. Аз като голям фен на тениса и играещ такъв на любителско ниво виждам какъв деструктивен ефект има професионалният тенис върху здравето на спортиста. Колене, рамене, гръб, ръце... дископатията е by default. Но е истинско удоволствие да наблюдаваш как се борят момчтата, как достигат лимита на човешките възможности. Особено удоволствие е да се наблюдава краля на този спорт - Роджър Федерер - неговата грация, изключителният му гении, изразяващ се в погледа му върху играта и усета му към топката, дори знае как да падне на корта, заради което никога не се е налагало да прекрати участие по средата на мач. Просто е вдъхновяващ! Заслужава всеки цент от приблизително 65-те милиона долара, които е спечелил, защото е гений, защото забавлява, вдъхновява, тренира неуморно. Освен това, професионалният спорт не трае дълго. До 35 години макс и после имаш време да буташ цивилизацията напред. С акъл няма да е, обаче с пари защо не? Много по трудно Айнщайн ще вдъхнови бедните дечица от еди кой си дом, за който е събрал пари да се занимават с неговата материя, отколкото един Федерер. Защото те може би никога няма да се образоват, но все пак могат да станат по добри и да се научат на труд и постоянство в сферата на спорта. Спортът в такива ситуации предотвратява до известна степен тръгването по лош път- престъпления, алкохол, наркотици. Всеки има тяло, но не всеки нужния умствен багаж. Футболистът, колкото и да е прост, притежава други качества. На терена през главата му минават неща, които нито на мен, нито на вас са понятни. Той планира, съобразява, гледа в перспектива. Да използваш тялото си, за да печелиш пари не е нещо лошо и въпреки това пак не е за всеки. Всекидневните тренировки са нещо изключително тежко и изискват воля и самодисциплина. Само най-добрите ги помним. И в науката е така. Тя, разбира се стои в основата на подбряването на спортните постижение, но не смятам, че това е акъл хвърлен на вятъра. А и представа си нямате какво тонизиращо действие може да оказва спорта върху човек. След 4 часа учене отивам да поиграя един час тенис, да се поизпотя, да ми отпочине мозъка, защото да разнообразиш вида натоварване е важно, както е важно и да се сменят чат-пат учебните предмети. Връщам се като нов, все едно не съм учил - баам още 3-4 часа учене минават като миг. Аз по въпроса за упадъка на гръцката и римската империя не мога да се съревновавам с вас и тук идва по-ниското ниво- телесното, спортът. Някак безинтересно е да се състезават хората, кой може да реши повече задачи по математика, например, а и ограничава броя участници и броя зрители, които все пак искат да се забавляват. И смятам, че е доста добър вариант за масово забавление, нещо, от което младежта може само да научи, вместо да затъпява чрез компютърни игри. Нов съм, но вероятно тук малко хора разбират истински от материята, която коментират. Докато спортът е достъпен за всички. Всеки може да бяга, пък и да се насладиш, макар и краткотрайно, че си по- бърз от останалите ти приятели, си спомага за подобреното самочувствие като цяло. Освен това спорът тренира и психиката. Всеки има право да харесва или не харесва спорта, разбира се. Но да си тюфлек, и то особено в днешно време, ми се струва, че няма да има разумно оправдание. Красив ум в красива опаковка е двойно по-добра комбинация. alvassareiro, може да си в добра форма от ходене пеша и качване на стълби, но предполагам знаеш, че да си 47 килограма не е много здравословно.

Невероятно съоражение наистина. Говори се, че бетонът в сърцевината на стената още не е засъхнал. Във водата пък имало някаква мида пришълец, която се лепи по търбите, които я транспортират към турбините и трябва да бъде почиствана редовно

Чудя се дали, ако Гермяния не беше обявила война на САЩ след нападението над Пърл Харбър, американците изобщо щяха да се занимават с Европа. Според мен най-вероятно не. А за Хитлер гледах един документален филм, в който се говори за здравословните му проблеми, най-вече Паркинсона, и за това, че той е бил перманентно надрусан с амфетамини, което всъщност е било причината за глупавите му заповеди да не се пробие обсадата на Сталинград и други подобни изцепки.

Мисля, че високите нива на кортизол имат дегенеративно въздействие върху колагена в кожата. Не съм много сигурен.

Бих искал да споделя нещо интересно. Бенцпиренът, например, сам по себе си не е карциногенен. Черният дроб не може да го отдели в този му вид, затова го оксидира на бенцпирен-7,8-диол-9,10-епоксид. Така веществото може да мине през финия филтър на бъбреците, но това преобразуване го прави карциногенен Също така по-старшен от СО2 е СО - той се свързва по-лесно с хемоглобина, отколкото килслорода и по тази причина усещаме тази немощ при по-продължителни физически усилия.