budget

Намекваш, че българите през V в. не са използвали писана реч?

Само ти напомням, че през V в. все още няма изявяване на нашият български етнос.

През този исторически период предците ни все още се делят на кутригури и оногури.

Кои години обхваща въпросният век описах в предишният постинг.

А що се отнася до желанието ти, надписите от Мурфатлар са показателни.

Българите са се чувствали наследници на държавата на Атила.

Не случйно Кубрат е кръстил третият си син Атилкесе, на великият му предтеча Атила.

Демек са датирани VII в., така ли да разбирам? А българите от V в. с кои надписи от Алтай са ... набори ;head_hurts_kr: ?

С интерес очаквам надписи на въпросните "българи V в." които да сравним със алтайските.

Да не забравяме, че пети век това значи периода от 400г. до 500г.

Прабългарската руника възниква и се развива преди и независимо от Орхоно-Енисейската руника.

Надписите от Алтай са паралелни по време със Аспарух и Кубрат, така че заключенивто ти е меко казано прибързано.

Дискусията след самата лекция:

Извинявайте, но ще направя една скромна забележка.

Неписано правило е, при заснемане от растояние на лектор, задължително е да поставянето в ръката му на микрофон, който да предаде думите му без ехото на залата.

Кубер не знам, но ако Калоян го беше взел, нещата наистина щяха да изглеждат много различно.

Mного правилно заключение.

Калоян създава трайни връзки с папа Инокентии III. Той прави революционната стъпка за скъсване завинаги със ориента и Константинопол и сключвайки уния през есента на 1204 г. е на път да вкара България в западно-европейското цивилизационно семейство.

Калоян е коронясан от личния представител на папа Инокентии III - кардинал Леон, пристигнал специално за целта в столицата Търново.

Калоян е имал намерение да използва широко унията с далечно-перспективни дипломатически цели, а именно утвърждаване в европейски мащаб на Йоан - Асеневата империя.

Това Калоян съвсем ясно изявява в писмата си до папа Инокентии III и ако беше успял да осъществи мечтата си, щяхме да сме европейци много преди 2006г.

Теофан разказва за Стара Велика България, която се намира около Меотидското езеро (Азовско море), Танаис (Дон) и Куфис (Кубан). Но, доколкото видях, има известно несъответствие между това, което изказва летописецът и местоположението на действителните географски обекти. На мен от този текст ми направи впечатление, че никъде не се казва, че Кубратовото обединение няма обща граница с ромеите. Това отхвърля теорията на Божидар Димитров за заслона, който уж направили българите на Византия с обща граница. Ако България и Византия са имали обща граница, тоест - земите на старата римска провинция Дакия са били българско владение, то тогава защо ще се строи нова крепост/укрепление в Онгъла? Тя би могла да се строи още при Кубрат.

Кубратова България владееща степите между Дон и Днепър (северно от Крим и Таман) е граничела със Византия при черноморските и градове-пристанища.

Разглежда ли се в тази книга историческата динамика на промените, или се "прави снимка" на настоящото?

Ей туйка-на ми обяснете, моля.

Явно "историческата динамика на промените" е рецесивна, и единственото, което ни остава е ... снимка на настоящото, което в случая се явява банално повторение едно към едно на алековият словестен патос.

Каквото повикало, такова се обадило. Осама беше терорист и сам си докара съдбата. Макар че за мъртвия или добро или нищо, за терориста отговорен за толкова много смърт и атентати, няма как да му влезна в положение.

ДНК експертиза доказва смъртта му. http://www.blitz.bg/news/article/107106

Може ли да има толкова наивни хора.

Осама страдаше от рак на бъбреците и умира от болестта в края на месец май 2002г.

Говори се, че е кремиран е и погребан в Сирия.

Някой мои състуденти от северна Африка казват, че за тях Осама е Че Гевара на мюсюлманският свят.

Те са убедени, че ... "логиката на събитията в Северна Африка го показвали красноречиво".

Невски и аз се радвам да те чета :)

Интересува ме, ще ги видя при възможност, но ще съм истински безкрайно благодарен на кратко резюме на тезата.

Европейци сме ний, ама...

цена:13.30лв.

aвтор:Михаил Минков

Няма съмнение, че българинът иска да бъде богат, щастлив и спокоен, и смята това за хубаво.

Но с малки изключения българите не са нито едното от трите.

Тази книга се спира на въпроси от този род и обсъжда културните особености, които правят българина нещастен и неспокоен, както и на онези, които ще му помогнат да забогатее.

Ще се “оправи” ли страната ни?

Отговорът дали ще има токова оправяне е и да, и не, тъй като зависи какво разбираме под оправяне.

Българската култура има онова, което е необходимо за обществото, за да забогатее, защото - както става ясно – по отношение на много черти тя клони към източноазиатската.

Въпреки това тя не е съвсем китайска или корейска култура, затова забогатяването ще става по-скоро постепенно, а не чрез азиатското чудо.

Но това замогване няма да направи българския род особено щастлив, поне в обозримото бъдеще, и в това отношение няма да се оправим напълно.

Защо е така, какви са другите особености, които ни правят различни от останалите народи и добре ли е това за българите, ще можем да разберем след пълния прочит на тази книга...

Те само за Виенската кифла що франчайз имат да получават!

ПП

Г-н професорът, като гледам, е излязъл от някоя фаустовска изба с тия одеяния. Да не би нещо старият лукав доктор да е е намесил?

"Colonial House" е проект за експериментална история в който доброволци колонисти живеят в условия, обкръжение и закони на 1620-1630г.

http://www.pbs.org/wnet/colonialhouse/meet/meet_heinz_don.html#

Произходът от старобългарското дѫбъ не е възможен, тъй като от него би се получило Дъбница/Дабница (има такива топоними), но не и Дубница с у. Докато Дупница (от дупка) може да се озвучи като Дубница, както се е изписвало по едно време името на града (вероятно и за да се избегне асоциацията с дупе). Дупна, Дупница и подобни топоними се срещат на различни места из България. Очевидно връзката с дѫбъ е народна етимология, създадена въз основа на църковнославянския (в руска или сръбска редакция) рефлекс на старобългарското дѫбъ като дубъ.

Четвероевангието от 1578 година изписва името като Доупеница.

Откъде се взе тази азбука? Има ли изобщо някакви текстове на нея, или е поредната ПАРТЕНКА???

Toва е вероятно реакцията на Немското духовенство срещу мисията на византийските мисионери Кирил и Методий във Великоморавия.

В 856 г., епископът на Майнц Храбан Мавър в своето съчинение " De inventione linguarum " (За изобретяването на езиците ), казва следното - "След еврейската , гръцката и латинската азбука била изнамерена от философа и космограф Етикус , родом скит от благородно потекло , азбука, която благодарение на достопочтимия презвитер Йероним достигнала, чак до времето на Храбан , понеже възжелал да увеличи известността на тия букви с мощта на своята ученост и трудолюбие" .

Ами състава го пише на опакоката му, макар и не пълен а как се произвежда трудно би ти обяснил някой. Тия неща имат лиценз и патент, надали някой ще се съгласи да каже как си прави маргарина и какво му слага вътре.

Маргарин се прозвежда пори и от въглища.

Маргарин

Маргарин е общ термин, използван за редица заместители на маслото.

В много части на света маргаринът е най-продаваният хранителен продукт за мазане, въпреки че маслото и зехтинът също имат големи пазарни дялове.

Използва се за приготвяне на много други храни.

Маргаринът има дълга и понякога объркваща история. Името му произлиза от „маргаринова киселина“, открита от Мишел Йожен Шеврьол през 1813 г. (именувана от свое има на перлообразните отлагания на таз мастна киселина, от гръцкото маргарон). Вярвало се е, че маргариновата киселина е една от трите мастни киселини, които заедно образуват повечето от животинските мазнини, като останалите две са олеиновата киселина и стеариновата киселина.

През 1853 г. немският химик Вилхелм Хайнц открива, че маргариновата киселина е просто комбинация от стеаринова киселина и преди непознатата палмитинова киселина.

През 60-те години на 19 век френският император Луи Наполеон III обявява награда за този, който създаде задоволителен заместител на маслото, подходящ за използване от войската и ниските съсловия.

Френският химик Иполит Меж-Морис изобретява вещество, наречено „олеомаргарин“, като наименованието по-късно е съкратено до „маргарин“.

Маргарин понастоящем е общо наименование на редица подобни съестни масла.

Олеомаргаринът бил произвеждан от пречистена говежда мазнина, течната част на която се извлича под налягане и после се оставя да се втвърди.

Комбинирана с бутирин и вода, тя била евтин и повече или по-малко вкусен заместител на маслото. Продавани като „маргарин“ или други търговски наименования, заместителите на маслото скоро станали голям бизнес — прекалено късно за Меж-Морис.

Въпреки че той разширява първоначалното производство от Франция в САЩ през 1873 г., бизнесът му не бил много успешен.

До края на десетилетието различни видове изкуствено масло се продават както в Стария свят, така и в Новия.

Оттогава маргариновата промишленост се доминира от две тенденции: поредица от усъвършенствания на продукта и неговото производство, от една страна, и дълга и жестока борба с млечната промишленост, която енергично защитава монопола си, от друга.

Още през 1877 г. първите американски щати приемат закони, регламентиращи продажбата и наименованията на маргарина.

От средата на 80-те години на 19 век федералното правителство на САЩ въвежда данък от 2 цента на фунт, както и скъп лиценз за производството и продажбата на маргарин.

Отделни щати започват да изискват той да е ясно обозначен и да не се представя за истинско масло.

Решение за забавяне на продажбите на маргарин (и предпазване на съществуващите млечни производства), обаче, е регламентирането на цвета му.

Естественият цвят на маргарина е бял или почти бял. Чрез забрана на добавянето на изкуствени оцветители, законодателят успява да отстрани маргарина от кухнята на потребителите. Тези забрани стават нещо обикновено по целия свят и действат в продължение на близо 100 години.

В Австралия например продажбата на оцветен маргарин е легализирана едва през 60 години на 20 век.

В Квебек, Канада, продажбата на цветен маргарин все още е забранена. Маргаринът там е бледожълт.

В САЩ първите забрани за оцветяване са в млекарските щати Ню Йорк и Ню Джърси. Те са писани от масленото лоби. На определен етап са в сила закони, които принуждават производителите на маргарин да го оцветяват в розово, правейки го отблъскващ, но те са отменени от Върховния съд.

Към началото на 20 век 8 от 10 американци нямат възможност да си купуват маргарин, а тези, които могат, са принудени да плащат тежък данък.

Нелегалният оцветен маргарин е доста разпространен, а производителите доставят капсули с оцветител, така че домакинята да може да оцвети маргарина, преди да го сервира. Въпреки всичко законите и данъците имат значителен ефект — добавките към Закон за маргарина от 1902 г., например, намаляват консумацията в САЩ от 120 милиона на 48 милиона фунта (от 54 000 на 20 000 тона). Към края на десетилетието обаче той е по-популярен от всякога.

С идването на Втората световна война употребата на маргарин се увеличава неимоверно, дори в сравнително леко засегнати райони като САЩ. В страните, близки до военните действия, млечните продукти стават почти недостъпни и подлежат на специален режим на разпределение.

Великобритания например зависи от вносно масло от Австралия и Нова Зеландия и рискът от атака на подводници означава, че пристигат много малко доставки.

Маргаринът става основна храна, а маслото е рядък и скъп лукс.

Продължителната битка между маргариновата промишленост и млечните лобита продължава.

В САЩ Голямата депресия предизвиква нова вълна от закони, даващи предимства на млечните продукти, Втората световна война — връщане към маргарина. След войната, едно след друго, основните ограничения пред маргарина са отменени. Последният щат, който прави това, е Уисконсин през 1967 г.

Все пак в САЩ все още съществуват има някои остатъци от нормативните ограничения: Законът за храните, лекарствата и козметичните продукти все още забранява продажбата на маргарин в опаковки, по-големи от един фунт.

Междувременно производителите на маргарин променят много неща. В наши дни маргарин може да бъде произвеждан от голямо разнообразие от животински или растителни мазнини и често се смесва с обезмаслено мляко, сол и емулгатори.

Като микроструктура маргаринът е емулсия на вода в мазнина, съдържаща капчици вода с диаметър най-често 5-10 µm. Количеството кристализирала мазнина в непрекъсната фаза масло-мазнина определя твърдината на продукта.

В приложимия температурен диапазон наситените мазнини допринасят най-много за количеството кристална мазнина, докато мононенаситените и полиненаситените мазнини допринасят сравнително малко.

Моно и полиненаситените мазнини и масла могат да се преобразуват в подходящи субстрати чрез химическия процес на хидрогенизация, който ги прави твърди при стайна температура. В резултат на пълна хидрогенизация се получават само наситени мазнини, но чрез частична хидрогенизация се получават също така и транс-мазнини.

Обикновено се използват три вида маргарин:

1.Твърд, обикновено неоцветен маргарин за готвене, който съдържа голям процент животинска мазнина.

2.„Традиционни“ маргарини, употребявани за мазане върху хляб и други подобни, които съдържат относително голям процент наситени мазнини и се произвеждат или от животински, или от растителни масла.

3.Маргарини, богати на моно- или полиненаситени мазнини, които се произвеждат от шафранково, слънчогледово, соево, памучно или маслиново масло.

Много популярни продукти за мазане в наши дни са смес от маргарин и масло — нещо, което дълго време е било незаконно в САЩ и Австралия, както и несъмнено в други части на света — и с тях се цели да се съчетаят ниската цена и удобството при мазане на изкуственото масло с вкуса на оригинала.

Маргаринът, особено полиненаситеният, е важна част от диетата на западния човек.

В САЩ например през 1930 г., един човек е употребявал средно над 8 кг (18 фунта) масло и малко повече от 900 г (2 фунта) маргарин.

Към края на 20 век един среден американец е употребявал малко по-малко от 1,8 кг (4 фунта) масло и близо 3,6 кг (8 фунта) маргарин.

Според директивите на Европейския съюз маргариновите продукти не могат да се наричат „масло“, дори и да съдържат голям процент или почти само естествено масло.

В някои европейски страни продуктите за мазане на база масло и маргариновите продукти се продават като „маслени смеси“.

САЩ внасят 4,5 милиона тона (10 милиона фунта) маргарин годишно. Освен това, те изнасят 900 000 тона (2 милиона фунта) маргарин годишно.

Обикновеният маргарин съдържа много по-висок процент от т.нар. трансмазнини, отколкото маслото.

Тъй като изследванията намират корелация между диетите, богати на трансмазнини и коронарната болест на сърцето, маргаринът се приема от много хора за нездравословен. Други твърдят, че маргаринът е по-здравословен от маслото, защото по-високото съдържание на наситени мазнини в маслото е по-опасен, отколкото трансмазнините в маргарина.

В отговор на загрижеността относно трансмазнините и правителствените изисквания за обозначаване, производителите на маргарин произвеждат и продават нови видове, които съдържат по-малко трансмазнини или въобще не съдържат такива [източник?].

Изследователи от Харвардския университет докладват в изследване от 1994 г., че хора, които употребяват хидрогенирани мазнини като маргарин са изложени на два пъти по-голям риск от сърдечен удар от тези, които употребяват малко хидрогенирани мазнини или въобще не употребяват такива.

Няколко големи изследвания, включително и Nurses’ Health Study, проведено от Харвардското училище по обществено здраве, показват силна връзка между по-ранната смърт и консумацията на големи количества трансмазнини.

Американската администрация по храните и лекарствата, Национален институт по сърдечни, белодробни и кръвни заболявания на САЩ и Американското дружество за сърцето препоръчват ограничаване на употребата на трансмазнини. Един указ на федералното правителство на САЩ изисква към 2006 г. всички храни да се обозначават така, че да е ясно количеството трансмазнини, които съдържат.

По тази причина от средата на 90-те години на 20 век производителите на маргарин са започнали да намаляват съдържанието на трансмазнини в своите продукти. В много случаи съдържанието е паднало под това на обикновеното масло.

Източник

Написано е, че едната група от българите се установява в Панонив с населението и остава под аварска власт. (поне в началото, после знаем какво е станало с Кубер). Има податки за Българи и преди това в Панония. Брата на Кубрат също го спрягат, че бил там.

Събитията, които визираш предхождат както създаването на България, така и миграцията на Кубер към Панония след април 642 г.

Прочети внимателно цялата хроника и ще видиш, че няма връзка нито със Кубер, нито със българи от Кубратова България. Нека спазваме хронологията на събитията все пак.

И тогава има владетели, но аз коментирам 7 век. а не 5 ти.

5 ти е зар Бузан на пример.

после споменават Дронго и т.н. Има една тема за това погледни и там.

В гръцкия текст си пише българи, ако имаш друг, в който пише Кутригури дай да го видим, въпреки, че и тях са отъждествили с българи много кратно.

Теофан, като късен преписвач заменя на много места кутригури, хуни или авари със българи.

Аварите в чиито орди са и кутригурите опустошават Сремска Митровица и Сингидунум - днешен Белград. Теофан ни разказва за византииският поход целящ да си върне тези земи, и нарича кутригурите, за който говори Менеандър като част от аварската орда - "българи":

През тази година стратегът Приск излязъл в Тракия, преброил воиските си и намерил че голяма част от тях са загинали. Заедно с останалите той преминал в Нове при река Истър. И щом научил за това хаганът проводил пратеници, искайки да узнае причината за пристигането им. Приск изтъкнал като предлог, че е дошъл на лов. А Хаганът възразил "не е справедливо да се ходи на лов в чуждо място". Приск пък отговорил че е на свое място и укорил Хагана. Хагана попитал "какво търсиш, Приск, в моята земя?". И нея ли искаш да изтръгнеш с сила от ръцете ми? Нека бог отсъди между мене и император Маврикий... Приск казал: "Върни на ромеите град Сингидунум". А той отвърнал "Ти се опитваш да вземеш един град от нас. След малко ще видиш 50 ромейски града заробени от аварите". Приск като довел по реката корабите в Сингидуним, разрушил града, изгонил българите от него и започнал да застроява крепостта...

Ами че те тогава не могат да ползват сградата по начина, по който я ползват.

Естествено. Йеховистите използват сградата със мълчаливото съгласие на държавата ни.

В такъв случай нямат право да извършват религиозна дейност. Могат само, ако са регистрирани като изповедание, а не като сдружение с нестопанска цел. "Пролетна природа...", хе.

И още нещо. Упорито наричаният от медиите "храм" по документи се води офис на фирма.

За разрешение на строеж на църковен храм си има специални изисквания.

Ето едно споразумение от около 630 г. Явно са имали доста такива.

А по долу са Описани българите, че са обичали да живеят в градове. Да не ги пращаме в гората.

А също така един реверанс по време на бойни действия. По едно по-старо мнение, за човечност по време на битка, а не мерзави политици. (Подобно събитие има описано при Волжска България как българите помагат на руснаците с жито)

Кои са българите през 490г. и кой е владетелят им???

Скановете, които си показал са късен преразказ използващ компилация от сведения от Йоан Малала (живял средата на 6в.)и Йоан Никиуски писан от Теофан изповедник в началото на 9в. който заменя кутригури със българи само за нагледност.

Тъй ли?! Искаш да кажеш, че това не е официално регистрирано изповедание? Хм...

Регистрирани са в СГС, понеже България има едно от най-либералното законодателств в тази сфера.

"Свидетелите на Йехова" сa регистрирaни по закона за лицата и семейството в Софийски градски съд като неправителствена организация под името на фирма „Пролетна природа”, зедно със такива куриози като „Добрата църква в Сливен” със 100 души членство и пет евангелистки църкви на адреса на адвокатска кантора.

То Дирекцията по вероизповедания за това не ще да си направи страница.

Няма нужда и от това. Едно е да си самосиндикално племе, друго е да си част от голяма държава. Пък и заплащане, храна, статут.. тия неща винаги са мотивирали хората.

Да смятаме ли, че разселваните натам насам славяни са получавали и заплащане? Аспарух не знам да е имал каквито и да е било съюзни отношения със славяните.

В своята "Кратка хроника"патриарх Никифор пише:

Те(българите) преминали Истър, спуснали се към така наречената Варна, близо до Одесос, и до разположената по-нататък вътрешна земя и когато видели, че мястото е укрепено и осигурено отвсякъде, и от реката и от непреходимата местност, установили се тук. Те покорили и славянските племена, които живеели наблизо, и заповядали на едните да бранят земите, които граничат с аварите, а на другите да пазят земите, които са съседни на ромеите. Между това, те след като се укрепили и се усилили, започнали да опустошават селата и градовете на Тракия."

Всички налични извори за събитието говорят за покоряване, не за "съюз".

присъединавайки се доброволно към България, по своя инициатива, славяните са били привлечени от силата на българската държава и възможността да получат сигурност под нейната защита.

Ако можехме да подплатим това твърдение и със извори, щеше да е прекрасно.

Това е интересна идея - да нашибаш някого с камшик и да го изпратиш да ти пази границата!

Как не съм се сетил досега?

Не е нужно насилие за принудителна военна служба. Достатъчно е, да знаят, че живота на семеиствата им е в ръцете на господарите. Служба, срещу живота на близките, това е изпитан метод в продължения на много столетия.

Въпросът е какво правим ние, за да защитим своите близки и съграждани от религиозните тоталитаристи! Чакам предложения!

Или смятате, че те нямат нужда от защита? Типично по български, а? Чакаме да дойде някой друг (цар, пъдар) от некъде си, за да ни "оправи"?

През това време се свиваме вкъщи, до полите на жените и се надяваме, ако може да се размине някак си, като, между другото, философстваме задълбочено..............

Спрямо йеховистите нищо реално не може да се направи. Въпреки, че през 1994 г. им е отказана регистрация в България като вероизповедание, "Свидетелите на Йехова" се регистрират по закона за лицата и семейството като неправителствена организация под името на фирма „Пролетна природа”, която е с предмет на дейност – търговия на картини.

Истината е, че най-голяма полза от ситуацията ще извлекат йеховистите. Ще сплотят редиците, ще получават медийно съчувствие, може дори и помощ от правозащитни организации. Да проповядват те няма да се откажат, а пълнолетните хора, които отиват при тях, струва ми се, нямаме право да ги съдим. Те си решават какво правят. И го правят доброволно.

Не мога да разбера и ВМРО, как може да плануват протест със свещи, цветя и венци, чинно строени пред въпросният храм и то в деня, в който Свидетелите на Йехова празнуват смъртта на Христос? В случая те се явяват по-големи поддръжници на Яхве (Сатаната) от самите йеховисти.

http://www.youtube.com/watch?v=h4gEwQzbSAs&feature=channel_video_title

http://www.youtube.com/watch?v=cjp5MBDYih8&feature=channel_video_title