Joro-01

Все едно слушам Бойко да говори.

Нека кажа как го правят в Германия.

Купувате си кенче бира или кола в PET бутилка.

На етикета обикновено е обявена цанзта на напитката, като нерядко е вписана и цената на амбалажа - PET бутилката или кенчето, 25 цента. Плащате цената на напитката + амбалажа.

Като го изпиете го връщате в магазина, болемите вериги имат машини в които се поставят PET бутилки, кенчета и/или стъклени бутилки. Получавате бележка със стойността на бутилките, които сте върнали. Мисля, че можете да ги вземете и като монети, но обикновено при покупката стойността се писпада от цената.

Не всеки амбалаж подлежи на връщане. Има си специална маркировка и баркод на етикета. Повечето бутилки (с малки изключения) имат. Машините го четат, мачкат бутилките и когато са с капачки (яки са, чуава се как ги пукат). Стъклото мисля беше 18 цента, забравих.

On 3.09.2019 г. at 23:46, Skubi said:

И какво става с бутилката чиято е била капачката?

 

Бутилката е от полиетилентерафталат (PET), добър материалл, който се рециклира. От него се прави полар - потплата за якетата, горнища на работни дрехи, спортни дрехи...

Преди 22 часа, xyz1 said:

Нямам спомен да сте дискутирали за DLP чиповета - може пък да съм забравил. Аз между другото с този ник (с единица в края) влизам само последните години, след като си забравих паролата за предишния акаунт. То с предишния акаунт имах достъп и до скритите форуми - ако там на времето преди години сме дискутирали...

По темата ще кажа за какво ми е, защото просто наистина е гадно да искаш информация, но да не даваш никаква. Веднага ще спомена, че в този вид вече разработката отпада поради причини, които ще обясня.

Целта на начинанието е да се конструира клавиатура със стандартни механични клавиши, но с едно допълнение. Всъщност даже няма нужда да се прави клавиатура наново, а по-скоро трябва да се купи готова, след което да се тунингова за нужното.

Целта на начинанието е да се направят клавишите да реагират не само на натискане, но и на докосване. При това мърдането на пръста върху един бутон трябва да се засича. Това е твърде стар проект, но вариантът  който разглеждах до момента беше сензорни мини панелчета върху всеки бутон. Подобен подход ме спираше поради обясними причини. Ако сензорната матрица на един бутон е примерно 4 на 4, тогава това са цели 16 аналогови извода за анализ. Това умножено по 100 клавиша прави над хиляда извода за анализиране - нещо, което не е никак приемливо.

Във връзка с един друг мой основно софтуерен проект някак по естествен път ми се наложи да възродя тази изоставена с годините идея и да се заема за реализация. Това ще е вид самостоятелен проект, но същевременно ще е "обслужващ" проект на това което съм започнал. Причината да търся човек в български форум е това, че бих желал да се включи публично в разработката, като не само ми даде теоретични и практични съвети. Иначе аз да реализирам хардуерен проект в областта на химията - това е несериозно занаятчийско начинание и не само другите хора, но и аз гледам на такова начинание като несериозно.

И сега малко по по същество и каква е връзката с питането по темата. Първоначалната идея за сензорни мини панелчета за всеки бутон определено отпада, но ми дойде на ум идея, която е приемлив заместител. Вместо на местоположение клавишите на клавиатурата да са екипирани с датчик за натиск. Естествено трябва да са достатъчно чувствителни, т. е. да реагират на натиск, който е по-малък от този необходим за да хлътне клавиш от клавиатурата. Един бърз преглед на такъв вид компоненти показва, че цената е 15 лева за брой. Това прави 1500 лева за клавиатура, което не е толкова много, ако ми трябваше само в един екземпляр. Лошото е, че това вече не е продукт подходящ за масово разпространение, което определено обезсмисля проекта, който съм започнал. Питах един познат инженер по електроника за по-подходящи ценово решения, но той не се е занимавал с такива компоненти и не знае. Общо взето съм много скептичен към този вариант (не го изключвам напълно) и затова търся друго собствено решение.

И най-накрая нещо по темата на въпроса. Обмислях различни идеи за самостоятелно изработване на датчик за натиск. Да спомена, че всъщност той не е нужно да е статичен, защото ще се разположи паралелно на механичен бутон от клавиатурата. Напълно приемливо е датчикът да има малък празен ход, при който да се осъществява измерването. Отначало механичната да е базирана на логаритмична предавка (ако се чудите какво е това, то търсете на английски "logarithmic gear", защото на български картинка за това за което говоря така и не откривам). Бях се объркал, че имаме нелинейност по отношение натискането на пружината (а отчитането трябва да е линейно). Следващата ми идея изглеждаше на теория много добра и заради нея пуснах запитването от представената тук тема. Тя е следната: Да имаме две навити на пружина проводници (вика му се да описват витлова или винтова линия), които се различават по стъпка минимално. Двете навивки да са част от цилиндрична повърхнина, като за баланс ще имаме и още една или още 3 навивки които са да го кажем интуитивно с фазово отместване (завъртени под 90 или 180 градуса), но вече не от проводящ материя, но със същите физични параметри като проводящата. Двете описани конструкции трябва да влизат една в друга и да контактуват и то точно в една точка, което се мени в зависимост от осево движение на компонентите един спрямо друг. Гъвкавият материал трябва за да имаме добър контакт, а съпротивлението за да може да имаме какво да измерваме лесно. Определено живакът отпада, защото няма как да мине токът през изолационната тръбичка в която се намира.

За да стане по-ясно каква ми е идеята, то ще дам едно уточнение. На практика може да се каже, че идеята е 3d вариант на принципа на който работеха старите механични шублери. Десетите от милиметъра се отчитаха, като се гледаше съвпадение на два насрещни допиращи се набори от равномерно разположение чертички - единият е от стандартната милиметрова скала, а другият е само с 10 деления, но с обща дължина не 10, а 11 милиметра.

Описаният вариант на реализация всъщност вече отпадна и причината е в това, че се оказва, че ъгълът на прилепяне между двете да го кажем пружини е изключително малък. Колкото и тънки да са проводниците долепянето ще е по толкова голяма дължина, че ме съмнява нещата да се получат както трябва. Измислих нов вариант и вече работя по него. Вече не са нужни специални материали - по-скоро може да се каже, че вече търся човек който е запознат с технологията на професионалното масово производство по мини механика. Не го бъркайте с микро механиката - тук говорим за милиметри, а не микрометри, което е само 1000 пъти по-малко!!!

Повече информация за това как съм продължил проекта мога да дам на Joro-01 на лично, заради проявения интерес до момента, естествено ако той има интерес от това (така или иначе ще ми отнеме още време, за да го представям). Мисля също така да опитам да се свържа с хора от НТС (научно техническите съюзи), но там нещата са под въпрос дали проектът ще им бъде интересен и полезен.

Мисля, че беше със стария профил, имаше картинка. Бистрехме ъгъла на отклонение на огледалцата на DLP и може би времето, май и какви (кило)битове трябват...

Интересен проект... Да се върнем към матрицата. Смуча си от пръстите, но съм убеден, че клавиатурите имат контролер (или поне има и такива) където се сканира ред по стълб и може за времето на "чукването" много пъти да бъде прочетен бутона (или затворения контакт ако е такъв тип). В смисъл копчетата не са ли с адрес?

За шублера, точно така работи, а подвижната скала от този тип мисля се нарича нониус.

Благодаря за готовността! Мисля, че не бих могъл да се включа, но ако мога да дам идеи или насоки бих се радвал. Може и да не мога. На мен ще ми е интересно и ще запазя информацията в тайна ако трябва, но ако прецениш не ми я давай. Ако искаш тук или на лични ще дискутираме опции.

Малко за клавиатурите, каквито се използват:

1. С рид ампула (РА). Нарича се още МУК - магнитно управляем контакт). Може би знаеш, но ще е интересно. РА е херметична съклена ампула запълнена с инертен газ от която излизат електроди. Вътре има магнитно управляеми контакти - пластинки които затварят (нормално отворени) или отварят(норм затворени) верига, когато до ампулата се доближи магнит. Виждат се често монтирани над вратите, ползват се като аларма. Днес дори на работното си място блокирах едно такова нещо с помощта на миниатюрен магнитен нивелир. Клавиатурите по соца май бяха с магнитчета в клавишите, които при натискане се доближават до ампулата.

2. "Сензорна гума" - използва се много често в индустрията, още 80-те излязоха калкулатори (не от БГ) тънки като кредитни карти. Вътрешната част на пластмасово фолио е покрита с графитна "боя". Фолиото (или платката) е оформено така, че да гарантира, че бутонаът няма да сработи от само себе си. А да - контактните под този "бутон" са нагъсто. Да го наречем резистивен сензор.

3. По сходен начин са и бутоните на дистанционните, както имат и голяма прилика на мобилните телефони (старите).

4. Сензор - "резистивен" - малкият ток който протича когато с върха на пипнем съседни пътечки от платка под напрежение (5V примерно) може да се отчете.

5. Сензор капацитивен - има и такива. Винаги променяме заряда на нещо до което се докоснем

6. Инфра червени както предложи Scubi. Някои стъклокерамични и индукционни плотове (котлони) са също с такива.

Има си обяснение защо сензорните клавиши не работят много. Мисля, че не сме ги изчерпали амамл в момента съм до тук.

Материали като гъвкави проводници има.

Още нещо - съществува порьозна проводима гума, която мени съпротивлението според натиска. Сандвич от такава между два електрода става датчик за хващач на рообот примерно.

Привет на всички!

Преди 8 часа, xyz1 said:

Надявам се в този форум да влизат професионални химици, защото едва ли от уроците в училище може да се отговори на въпроса по темата. Питам не от любознателност или любопитство, а заради един конкретен проект.

И ако все пак се окаже, че във форумите не влизат химици, то второто ми питане е къде да търся такива (които да могат да ми отговорят на въпроса).

Или по форуми или по ниверситети. Не знам.

Позволявам си да ти говоря на "ти", дискутирали сме (едни неща за DLP чиповете . Все пак няма да навреди ако споделиш повечко за проекта. Или поне ако кажеш по-подробно какво търсиш?

Какво означава "гъвкав" и какво означава "прилично съпротивление"?

Графитните влакна мисля, че отговарят на критериите. Обикновено намирането на прозрачен проводник е по голам проблем.

Какъв проводник търсиш? Метал (с електронна проводимост), йонен проводник (електролит - течен, гел, твърд) или полупроводник?

Ако е за някаква практическа нужда си забъркай от гумено лепило, графитен пах и сребърен прах. Ако търсиш нововъведения... Има гума с такива свойства (композит), гума с покритие (в ръчните електроннити часовници отпреди 40 години, осигурява контакта с дисплея)...

Предложението на Scubi - живак. Понеже е течен метал гъвкавостта ще се определя от тръбата в която е. Ако тръбата е от силиконов каучук (един от най-гъвкавите материали)...  Освен живак (ако не искаш да е токсичен) може да използваш галий. Тоои се при телесна температура (който иска да прави справка). Галистан, мисля беше сплавта в сегашните термометри (живани не би трябвало да се продават), също би трябвало да става. Не ти давам пример със солена вода, защото йонната проводимост има електролитна дисоциация. Ще имаш разход на "проводник" и ще трябва да доливаш. С течните метали такъв проблем няма, освен ако не ги прегрееш (до изпаряване).

Топката е в теб. Множе да се пробваш и в научни търсачки и специализирани форуми.

Ако търсиш или си изобретил някакъв йонен проводник за Li-ion батерия или ултра кондензатор, не знам дали ще сме полезни.

Ако търсиш нов материал търси по спец. форуми и поне на английски.

Преди 17 часа, vladombenz said:

Здравейте приятели! Съвсем нов съм във форума и съм тук понеже се интересувам от нещо конкретно, но не съм съвсем сигурен, че именно тук трябва да питам за него. Но поради факта, че не намерих по-подходящо място затова пиша тук а пък ако модераторите преценят нека го преместят където е по-правилно. Съжалявам и се надявам да не ядосам някого, но за сега толкова с ориентацията ми в този форум.

И така въпросът ми е дали някой се е занимавал с патентоване на дадено от него изобретение без значение в коя сфера е то? Как функционира всичко? От къде и как се започва, представя си нямам !? 

На този етап имам само една въображаема представа /макар, че става дума за няколко неща, не само за едно/ за нещо в главата си, което съм си го и формулирал в писмена форма /за да не го забравя, разбира се/, но нищо повече от това. И понеже това, което ми е "родила" главата и с интернационално и световно значение и полезност, то най-вероятно би представлявало интерес за някого и би си заслужавало да види бял свят. Но въпросът е как и от къде трябва да започна? Ако го патентовам, първо това ще отнеме не малко време! Второ ще си струва и някакви пари, определено не са джобни някакви! Трето, тук ми се струва и малко деликатен моментът, в който аз или някой друг е измислил нещо, което до този момент се е т.н."авторско изпълнение" и не би следвало никой да имам претенциите към него, обаче и то все още не е защитено, сиреч не е патентовано. Разказваме на на някого си за нашето си нещо.  Каква ми е гаранцията, че от патентното ведомство например няма да изтече информация на някъде си /наши хора с нужните позиции и прочие, не е да не знаем как стават нещата в БГ, а и по света е същото/ , за нещото което аз в случай съм изобретил и някой решава, че му харесва идеята и хоп на готово си присвоява идеята ужким без ние да знаем обаче. След чакане от месеци а дори може би и години на проверка, някой хубав ден аз ще получа /вероятно де/ известие, че този продукт е вече патентован и съответно не е новост и разбира се нищо не може да се направи, освен направените вече от мен разходи по проучването. Нека приемем, че това обаче е лошият вариант. И сега ще приемем и добрият! Честито, Вие господине сте изобретател! Такъв отговор получавам след заветното чакане от патентното Ведомство. Е,,, много хубаво, обаче после на къде! Какво да си го правя това патентовано изобретение, ако не разбере света за него? Как да го види света обаче? Ей туй много ме интересува мен! 

Аз мисля, че има повече от изчерпателни отговори, нататъйк сам.

Ти си най-заинтересовн да си прочетеш закона, и ако има подзаконови норматиеви - правилник за прилагане , нанаредби. Относно опасенията ти - заятвката се завежда в регистър, така че няма страшно. Когато работиш с документи има проследимост, ако тръгнеш от позицията, че вътрешни хора можели... То и с имотите могат. С вписания, нот. акотве.., но хората въпреки това купуват и продават имоти, нали?

Идеята сама по себе си не струва нищо, тръгнеш ли по този ред за патенти и полезни модели се очаква да имаш всичко до подробни чертежи / схеми, може би и прототип. Трябва да се потрудиш. Има и закон за авторското право и сходните му права (не знам точно ли го изписах), ама не касае твоя случай - виж по-горе за идеите.

Разходите си остават за твоя сметка, ако не съумееш да "осребриш"изобретението. Има и сайт "Кикстартер", не знам дали си видял, може да се пробваш там. Има и фрийпатент онлайн, всичко зависи на каква степен на защита се надяваш. Или осигуряваш средства (примерно кредит, инвеститор...) за производство или продаваш. Трябва да се презентираш добре.

Разбира се, че може и да не ти дадат ако се окаже, че прилича над някакви проценти на нещо вече направено, а това повярвай не е изключено. И да, ако някой вече го е измислил и го е патентовал преди тебе ...

Преди 13 часа, makebulgar said:

Еми конкретика ако искаш имам един патент и за описанието му се изискваше да напиша изречение от страница и половина. Експертизата и оспорването ѝ отне към 5 години, но в крайна сметка ги убедих че има изобретателска стъпка и дадоха патента.

Вярно ли? Поздравления ако си минал пътя. Сподели нещо от там (само ако не е проблем де).

Браво, Ник. За пореден път си върхЪТ.

Преди 8 часа, dares said:

Мисля си, че има още едно явление, което е пропуснато, но не съм сигурен, което според мен е напълно възможно да подпомага отблъскването ...

 

Добре, като го намериш, го напиши.

Преди 1 час, Gravity said:

Понякога в популярните предаваня изложението ...

Можел си, бре. Кво ти пречи така да отговаряш?

Продължавай в същия дух.

Преди 16 часа, dares said:

Сега ме накара да се замисля, кой са тези 4 явления?

Гравитационно, Електромагнитно, силно ядрено и слабо ядрено. Мислех да ти кажа да си ги търсиш, ама...

Преди 11 часа, dares said:

Да, естествено, че се съмнявам и някак си това съмнение ме кара да се замисля, както при всички от нас, предполагам. Казват, че всичко е започнало с Big Bang, след което започва ускорение на разширението на вселената, обаче учените си мислели, че гравитацията ( ако не греша ) ще забави това ускорение, да но не тя дори се ускорявала по бързо от мисленото. Не помня точно къде го четох, но въпросната тъмна материя допринасяла за това ускорение. И се замислих: С колко вида сили и какви или как в пространство ( космически погледнато ) въобще си действат телата едно върху друго, за да се получи това доускоряване за което говорят!?

Доколкото знам, в космоса действа предимно гравитационното фундаментално взаимодействие. Те са общо 4

Явленията, които са ти интересни се причиняват от него

Преди 12 часа, Exhemus said:

Доколкото знам научната база е, че е наблюдавано несъответствие  радиус/период  на звездите от дадена галактика със  изчисленото нито по Нютон, нито по Айнщайн??

И аз нещо такова знам, не съм търсел обстойно. Грубо казано, галактиките (не знам за всички ли важи) би трябвало да не съществуват. При въртенето си телата  (звездите) от които се състоят би трябвало да се рзделечат от центробежната сила, освен ако не съществува някаква невидима материя, която с масата (и съответно гравитацията) си пречи това да се случи.

Изчислено е, че масата на наличната видима материя не е достатъчна за удържането.

Възможно е да има и други доказателства (още проявления)

Съгласен съм, но ниската орбита от 300 или 500 км се самопочиства. Микросателитие изведени на такава височина се забавят от триенето с въздуха и падат (обикновено нямат двигатели). Това става от няколко месеца до някоя година.

Преди 10 часа, Skubi said:

Аз пък мислех, че това е нещо сериозна, научна работа.....

Е.. И да е само реклама за книгата му той се е сетил. Предприемчив. И дори да е изпратил книгата на електронен носител по нета (може да заема колкото снимка) пръв го е направил, доколкото знам. Лоша реклама няма, а тази я намирам за оригинална.

Популяризаторите също имат място под слънцето.

Сухата наука нерядко  скучна, дори и за мене.

Микросателитете с обем до 1- 1.5 л стандартно не могат да изпълняват много задачи (на пръстите на едната ръка се броят) затова се ползват за демнстрация. Въпреки това допринесоха за "приближаването " на космоса до хората.

Доколкото се ориентирах из линковете (рядко и малко отварям) - това е твоя книга и твой проект. Поздравления!

"Изстрляна" е от северна Каролина?! Що не разкажеш малко повече за проекта, организацията и т.н.?

Пак ли ще се учим на химия, физика и малко технологии / техника, господин... Окси водородни генератори? Като един ден от лято 2017?

Умно от Ваша страна да заличите фейсбук профила и да не споменавате вече за оксиводород (оня газ с чудодейните свойства). Как Ви ознах ли? Снимката. Не се налижи и линквете да отварям

Преди да (и ако) вляза отново в дискусия ще роверя дали сте понадградили от тогава. Предполагам сте наясно, че оксиводород в смисъла, който тогава употребявахте няма (отговаряше на описанието на Браун газа), както и, с факта, че не можете да направите вечен двигател от вашата електролизна клетка включена към горивна клетка.

Как вървят проектите? Доста мащабни бяха.

Благодаря, Ник и извинения към тебе и останалите.

Не ми е за пръв път да не чета много много препратките и да не задълбавам. Директно допуснах, че е надграждане върху споменатата технология.

Всъщност са заменили органичен и може би не течен (гел?) електролит с течен и неорганичен. Незапалимостта може би позволява  го натоварват повече. Вероятно има и нещо друго.

Да не съм голословен (а мисля съм ги давал и тук). Това е за ковето аз говоря, уж е различна от фирмата за която е темата, но това може да се провери. https://www.nanoflowcell.com/

Препоръчвам ръчкане из сайта.

https://emagazine.nanoflowcell.com/en/technology/the-redox-principle/

За който не му се чете, снимки от поледното:

On 5.02.2019 г. at 23:21, Пастешко said:

Здравейте! Искам да ви попитам дали наистина чорапчетата за газова лампа са радиоактивни. В интернет има множество клипчета, в които се мерят с гайгеров брояч и той отчита някакви завишени стойности. Ако това е истина, то тези чорапчета не са ли опасни? Също така бих се радвал да науча къде се продават такива чорапчета.

Благодаря предварително на отзовалите се.

https://www.youtube.com/watch?v=jBQ-I5FHGaI

Не е радиоактивно.

Чорапчето на газовата (петромаксовата) лампа е от азбест. А с какво азбестът е опасен може да покаже бърза справка в нета.

Няма да гледам видеото засега.

Преди 3 часа, Skubi said:

И какво става със старите, източени електролита? 

 

Рециклират се хредполатам.

Сигурно не бях ясен, но колата за която пиша по принцип се зарежда с ток, както нормален електромобил. Просто има опцията да я заредите като кола с ДВГ.

По време на зареждане от мрежата електролитите (реактивите според мен - окислител и редуктор) се въстановяват. Реакционната камера (мембраните) са микрофлиидни устройства, това отличава тази батирия от стандартните проточни батерии.

Преди 4 часа, Шпага said:

Здравей, Жоро!

Много се радвам, че се появи отново - след толкова дълго отсъствие...

Надявам се, че всичко при теб е наред и че пак ще четем твои интересни постинги 

Благодаря, Шпага!

Да!

Мисля, че ще присъствам (и драсвам).

Поразгледах линковете отгоре отгоре.

Ще се повтроря, може би, че съм го писсал, но пак.

Има батерии за стационарни установки с течен електролит (по-точно 2) и реакционна камера, напомняща на горивни клетки, с единствената разлика, че горивната клетка ползва за единия реактив - атмофсферен кислород. Проточна батерия се нарича. Швейцарци показаха на вавтоизлизложение преди няколко години автомобил с такова нещо (може да са същите). Колата има опция и да се зарежда от колонка (наливат се двата свежи електрлита, сратите се източват).

Просто колата беше малко бутикова.

Води се швейцарски физик. Роден е обаче в България, може би Варна. Счита се и за основоположник на струната теория.

Проверете и потвърдете, не съм правил справки, бързам.

P.S. Здравейте отново!

On 15.12.2018 г. at 9:46, Skubi said:

 

За това ли става дума. Преди столетия имаше едно изобритение /незнам на икарус или раба/ където в дизеловите двигатели освен петрол инжектираха и вода. Точно поради подобни причини. И тук имам съмнението, че върху повърхността на Н2О се получава по-пълно горене.....Може би освен скъпият бензин, ще трябва да зареждаме и специална вода.....

 

За вдата - по-скоро се използва разширението на водата при нагряване, което е възможно да редуцира вредните емисиии.