Хм, скенер е пуснал, а аз типично в мой стил не четаа... както и да е.

Аномалията на водата идва от формата и строежа на водната молекула.

Преди 16 минути, scaner said:

Нека разгледаме нещата така.

Нека в началното състояние водата да е в термодинамично равновесие. Това означава, че една част от нея не може да извърши работа върху друга част, и температурата не се променя.

Когато извършваме работа над водата, имаме две възможности: да извършим работата така, че да пренесем определено кооличество топлина от водата навън, и по този начин да охладим водата, или обратно, да внесем отвън към водата допълнително количество топлина, и да я загреем. На първия принцип работят хладилниците, на втория: печките.

Когато извършваме работа да отнемаме топлина до лед, водата минава фазово превръщане. То е свързано и с увеличаване на обема, т.е. част от нашата работа отива напразно, а не пряко за промяна на температурата - извършваме работа, увеличаваме обема, спираме работата, обемът спира да се променя, ледът сам нищо не прави. Именно тази част чупи стъклената бутилка в твоя случай. Наличието на такава допълнителна работа може да се илюстрира, ако вземем стоманена бутилка вместо стъклена. В такава бутилка при замръзване ще се създаде по-високо налягане, и ще трябва да охладим водата до по-ниска температура за да замръзне. Тоест количеството работа, което преди сме изхарчили за да се увеличи обема на леда, сега отива директно за охлаждането му до по-ниската температура.

Погледнато от страни, странното в ситуацията е, че обема може да се увеличава и когато отнемаме енергия (в случая), и когато придаваме енергия (в друг температурен диапазон, когато нагряваме). Но и в двата случая ние извършваме работа над водата, за да се случи това.

Увеличава се обемът заюото има фазов преход и започва подреждане на водните молекули в кристална решетка. Ледът ако е 9% по-малко плътен, значи, че за едакво тегло има 9% по-голям обем от водата. Откъде идва тази енергия ли? От понижаване на температурата - при кристализация веюествата отделят енергия. Изведнъж (скокообразно?) при прехода, молекулите на водата си отдават по-интензивно топлината, в случая механична енергия заради подреждането. Странната особеност на водата да е най-плътна в течно състояние между 4 и 0 градуса, след което при леда (при подреждане в решетка) плътността намалява, обемът се разширява. Ако няма накъде да се разшири, а ние родължаваме да охлаждаме..Излиза че при високо налягане водата може да бъде течна и ако е преохладена.

Сега за кистализацията. Знаете ли как работят онези отоплители за ръце, дето се зареждатт в тенжера вряла вода? След това може да истине, но вътре е стопилка - тчено, огувате няколко пъти грейката или един метален диск и тя започва да грее.

Представлява плосък гъвкав съд с нартиев ацетат (сол на натриевата основа и оцетната киселина). Във врялата вода става стопилка на сол (течност с друг по-висок (специфичен топлинен капацитет (количеството топлина необходимо да промени темп. на единица обем / тегло с градус) и може да се задържи така и истинало. Огъвате го заедно с металния диск за да инициирате процеса. Металният диск вътре служи като ядро около което да започне кристалозацията. Топлината от кристализацията зимата ви топли ръцете в джоба. Разправят, че било приятно усещане.

Има отоплители за ръце с каталитично горене на бензин, имаш в Инструцтабъл как да си направим сот стар (неработещ) процесор и батерия за зареждане на телефон...

Чао на всички сега

Преди 3 минути, Шпага said:

Здрасти, Сканер,

Под "затворен съд" имам предвид, да речем, бутилка с тапа. И като казваш, че при охлаждане на водата, ние отнемаме енергия - да, така трябва да е. Но ако разгледаме нещата по друг начин:

Охлаждаме водата в бутилката до образуването на лед и приемаме, че този лед извършва работа, като предизвиква счупването на бутилката. Същата работа обаче ще бъде извършена и ако загреем водата в бутилката до образуването на пара. А при това положение защо не можем да считаме, че охлаждайки водата до лед, ние всъщност не й отнемаме, а й придаваме енергия - енергия, достатъчна, за да бъде извършена работата по счупването на бутилката. Иначе не се ли получава се нещо като парадокс - отнемайки енергия, повишаваме способността на водата да извършва работа, за която е необходима по-голяма енергия...

Засега не ми идва наум как да се изразя по-ясно, така че, ако се наложи... ще пробвам пак

Хаха, без да искам съм предположил Почти едновременно ги пуснахме.

Това е вид запасена енергия, заради температурната аномалия и фазовия преход, иначе не значи, че ледът има повече вътрешна енергия

Преди 13 часа, scaner said:

Забелязвам известно противоречие в така зададеният въпрос. От една страна, при охлаждане на водата ние отнемаме енергия, и крайният продукт - леда - ще има по-малко енергия. От друга обаче, ако под затворен съд се разбира затворена система, ние не можем да охладим леда, защото не можем да променим енергията на такава система.. Но ако съдът е затворен в някакъв друг смисъл (тапа например), няма проблем с охлаждането.

Нека не гледаме толкова буквално. В затворена бутилка вода не може ли да се замрази? Даже ще се получи и добив на механична енергия - ако бутилката е нееластична и е пълна догоре заради температурната аномалия.

Изолирани системи в действителността няма. Никога няма да се направи дюаров съд без температурни утечки.

Преди 15 часа, Шпага said:

Ще използвам тази тема, за да задам един навярно глуповат въпрос:

Ако в затворен съд охладим определено количество вода до превръщането му в лед, това ще повиши ли енергията му? И ако отговорът е "да", тази енергия ще бъде ли съпоставима с енергията, която би се получила, ако нагреем същото количество вода до превръщането му в пара?

Чел съм, че дават, че за при замръзването на чаша вода се отделя (при замръзване отнемаме топлина), приблизително съюото количтво топлина, колкото да загрее същото количество вода до точката на кипене. Не много вярно или поне зависи от температурата. Ако приемем нормални условия - стайна температура, за стабянето на лед до 20°C, е необходима по-малко енергия от загряването на същите градуси до кипене. Съюата енергия (20°C)  ще стопли водата до 40°C, ако не греша. Пренебрегваме загуби и усложнения.

Това ли питаш?

Отделно, с лед можеш да полуиш енегрия. Клипът е верен, този двигател работи с лед (от температурната разлика между стайната температура и леда):

След стапянето на леда, двигелят ще спре да работи.

Преди 10 часа, scaner said:

В икономиката например, реално ли е отношението между набраните и продадените череши? Нарича се 'рандеман'. Това отношение е чисто теоретичен обект, но то съществува, реално е, и се използва. Не може да се използват несъществуващи неща.

Не ме пропусна но си прав. Като пиша преди да мисля, така е.

Самите числа. Числата с които работим и които повечето хора знаят и ползват са реални. Защото има и имагинерни. Имагинерната единица повдигната на квадрат дава -1 (минус едно). Рандеманът също е число. Може да бъде числов израз, но се свежда до число.

Позволявам си да се включа въпреки многото изтървано от темета (и форума като цяло).

Преди 26 минути, Шпага said:

Да, но това, което се "изкривява", би трябвало да е реално съществуващ материален обект, а на пространство-времето трудно бихме лепнали такъв -- материален -- етикет.

По принцип да. Материалните обекти следва също да се изкривяват, лошото е, че и линийката (ако е някакъв материален обект с която мерим също) ще се иизкриви, затова е и толкова трудно да се измерят такива изкривявания (съюо и заради това, че трябва много дълга линийка са да се отчете толкова малка кривина). Затова се ползва и светлина, доколкото скоростта (във вакуум) и е константа, както и дължината на вълната (исползва се силно монохроматичен и кохерентен лазер, не всички са такаива). Линийката е лъчът, деленията са вълните. Ако е червен - 620 nm e едно деление и дължина много километри. Когато лъчът е отразен така, че да съвпадат гребениете на вълните лазерът ще дава (към сензор през полупрозрачно огледало) една каретина, ако разстоянието намалее - друга. Ако има два перпендикулярни лъча и се насложат (обща интерферфенчна картина от тях) юе може дори да се разбере в кавко направление е изкривяването. За да се наблюдава изменение в картината (светлосилата по-скоро) не е нужно да се стигне до противофаза, достатъчно е да не съвпадат напълно гребениет на вълните и прецизен уред юе хване разликата. Това значи, че могат да се хванат изкривявания от порвдъка на атомни диаметри, може би дори ядра.  Така работи LIGO - детекторът на гравитационни вълни. Друг е въпросът, че това нене е директо измерване и може да има и други теории за наблюдаваното явление. Другуту е проект за много пари и инженерство. Огледалата са окачени по специален начин да не се влиаят, лазерният лъч е във вакуумни тръби. Не давам точни цифри, който иска да си види айта на LIGO

Преди 26 минути, Шпага said:

Да, но това, което сЗначи, до едно време обектът бил реален, а после - хоп! станал нереален. Нещо от типа на "дотука го има, оттука го нема" Мда, знаех си аз, че на реалностите не трябва да се вярва повече, отколкото на приказките...

Неточност от страна на Скенер, доколкото може един теоретичен обект да е реален, а дали е правилно така да се каже, не знам.

Преди 5 часа, SAlexandrov said:

Разбирам разочарованието ти, обаче има я и другата страна: астрономията и космическите изследвания са две различни дисциплини. Доста астрономи не се интересуват от Слънчева система и роботизирани мисии, при това не са малко. Имах един такъв съученик и ходеше по международни олимпиади. Носеше медали. Въобще не споделяше интереса ми от космически изследвания и Марс. Но пък пулсари, квазари, това беше неговата тема ... и си беше гениален..

Не съм съгласен. Допустимо е да не знаят кой е първият човек полетял в космоса и първият стъпил на луната ли? Събитието е почти толкова значимо.

А астрономът е лицето на науката, общува с хора.

Няма хора, но пак е сериозно предизикателство да изпратиш марсоход, тежащ почти колкото масов лек автомобил, да го спуснеш внимателно с лебедка (няколко) от зависнала на място платформа, коят после да отлети в страни да се разбие безопасно и всичкото това без директно човешко управление... Следиш новините, прецени десет години след това...

Преди 5 часа, SAlexandrov said:

Иначе за роувърите лекторът не те е излъгал - следите им наистина се виждат от орбита.

Има си хас... Проектират се за целта. Говориш сякаш пръв път ме виждаш във форума. Както и да е. Възмутих се и от това, че лекторът се изрази сякаш човек е стъпил.

Преди 5 часа, SAlexandrov said:

 Самият аз съм изпадал в подобна ситуация. Магистърската ми степен е по физиология на растенията, а докторската - в областта на водорасловите биотехнологии. Знам си областта, в която съм завършил. И въпреки това хора са очаквали от мен разни съвсем странични неща, като например да познавам билките. Щом в дипломата ми има "растения", значи трябва да знам коя трева каква е. Нищо че няма абсолютно нищо общо с това, което работя. 

И аз съм изпадал, не говоря за това. Ако историк не знае за освобождението на България, ще го приемеш, така ли?  Примерно се интересува само от втораа световна война...

Преди 3 часа, SAlexandrov said:

Да, България може и трябва да се занимава с фундаментални научни проучвания

Обсерваторията в  Рожен. Credit : NAO Rozhen

Тази статия изразява само и единствено личното мнение на администратора на сайта - д-р Светослав Александров.

3 септември 2018 г. 08:00 ч.

Светослав Александров. Дълго време не бях заемал позиция относно предстоящото отделяне на НИМХ (Национален институт по метеорология и хидрология) от БАН (Българска академия на науките). Не смятах да коментирам възникналата ситуация, но някои от публикациите през последните месеци в медиите ме хвърлиха в истински потрес. Сериозно се притеснявам за бъдещето на науката в България, която се е превърнала в заложник на конфликта. 

Накратко, историята е следната: в края на миналата година учените протестираха срещу крайно недостатъчното финансиране на академията. След дълго протакане правителството най-накрая отпусна 15 млн. лева допълнително към бюджета на БАН ^[1]. По-рано през годината започна протест на НИМХ относно това как тези пари трябва да се разпределят. Протестното искане е, цитирам: "Общото събрание на БАН разпредели тези средства в съотношение: 80 % за публикации и цитирания и 5 % за "други дейности в полза на институции и органи на общините, държавата и ЕС", пряко обслужващи държавата и обществото. Остро протестираме против това разпределение на средствата" ^[2]. Ще си позволя да цитирам и едно изказване на проф. Брънзов : "В действителност, спорът между НИМХ и БАН е много по-дълбок. Той е за тежестта на различните видове научни изследвания и дали трябва предимно в България - една бедна страна - да се развиват фундаментални изследвания, резултата от които е след десетилетия и както се вижда, дори и да минат десетилетия, този резултат го няма, или трябва да се наблегне върху научно-приложните изследвани, които имат пряко въздействие върху обществото и върху икономиката на страната. Този спор продължава вече много години в БАН. Тази година категорично спорът беше решен в полза на фундаменталните научни изследвания, резултат от които са статии и цитати - 80% тегло" ^[3].

Тази сутрин в полезрението ми попадна и още една статия на "ТопНовини", в която акцентите са отново: "Не е ли редно да се плащат от бюджета статии за наука, основно с такъв признат критерий? Да се финансират само внедрени в практиката разработки?", "Стига се до абсурдната теза: Няма пари за практиците, защото са необходими пари за наука. Наука обаче, без практическо приложение могат да си позволят най-богатите икономики" ^[4].

Подобни изказвания, които се тиражират в авторитетни български медии, са изключително притеснителни. Те показват неразбиране относно това как работи научният процес и излагат българската наука на опасно пренебрежение, от което ще отнеме години, за да се възстанови. Първо, бих искал да напомня една статия на д-р Георги Маринов (наукометричните показатели на когото са доста сериозни), публикувана в Медияпул, озаглавена "Времето за спасяването на българската наука изтича" ^[5]. В нея авторът напомня, че науката не е средство за генериране на технологии, които да правят пари. Науката е система от доказали се през вековете като надеждни методологически практики за разбирането на заобикалящия ни свят и ако да не е винаги перфектна, тя е единствената такава добре работеща система. Авторът също така подчертава, че научният светоглед и мислене са по-важни от каквито и да е печалби и икономически растеж, като това би следвало да е очевидно за всеки.

Второ, бих искал да насоча вниманието Ви към една статия на страниците на сп. Nature от 2016-та - The developing world needs basic research too ^[6]. Дори развиващият се свят осъзнава все повече нуждата от базисни фундаментални проучвания. Така в Индонезия е създадена Индонезийска научна фондация, която, забележете - не подкрепя приложните дисциплини, а вместо това дава средства за фундаментални научни изследвания. Същото е и в Африка - има Африканска академия на науките, която работи с различни фондации, за да се стимулират фундаменталните научни изследвания в Кот д'Ивоар, Кения, Сенегал и Уганда. 

България обаче не е Африка, нито Индонезия. Страната ни е част от ЕС и като такава тя заделя изключително малко пари за наука - 0.19% от БВП през 2017-та година ^[7]. Това ни поставя в дъното на класациите за научните финансирания както в ЕС, така и на Балканите. Ситуацията е унизителна, а от нея България много трудно може да излезе. От години няма политическа воля за това. Сега, когато професори и журналисти вкупом ни убеждават, че България не може да си позволи да прави фундаментална наука, положението няма как да стане по-добро. Че няма да настигнем Западния свят по количество и качество на научната продукция, вече можем да кажем със сигурност, тъй като с това финансиране няма да има кой да работи.

Но пък африканците току-виж ни задминали. 

България има капацитета и икономическия климат, които на теория би следвало да позволят развиването не само на приложни, но и на фундаментални научни проучвания. Лошият обществен климат обаче съдейства срещу това. Че политиците нямат воля за подобряване на положението на учените, това е ясно, но и в съзнанието на много хора стереотипният учен е дядка на следпенсионна възраст, който само си клати краката и нищо не прави по цял ден и получава заплата. Именно затова се наложи изискването финансирането да бъде дадено основно на тези институции, които показват научна продукция. Тъй като вече стана ясно, че елементарните частици не се продават на Женския пазар, критериите за научната продукция си остават научните публикации и цитати. Новината, публикувана на "Топ Новини", повдига въпроса за импакт фактора и каква част от българските учени имат публикации в списания с импакт фактор. Държа обаче да подчертая, че не статиите, а списанията са тези, които имат импакт фактор. Импакт факторът (IF, а не SJR, както пишат в "Топ Новини" - SJR e просто един от импакт ранковете - SCIMago Journal Rank и е алтернатива на Thomson Reuters) е показател, който дава информация каква е цитируемостта на статиите в дадено списание. Колкото е по-висок, толкова повече има шанс статията да бъде цитирана, а учените, както всички хора, искат трудът им да бъде забелязан. Но IF не е универсален критерий, нито би следвало да се приема като такъв. Ако една статия бъде приета в такъв журнал с висок IF, това не е гаранция, че ще бъде цитирана. Съответно, ако една статия бъде публикувана в списание с по-нисък или без IF, може да бъде цитирана многократно и всеки професор на възраст с висока продукция може да даде пример в живота си как дадена негова статия е била отхвърлена от журнал с висок фактор, а после е била приета другаде и е получила висока цитируемост. Нека да напомня също така, че цитатите не винаги идват веднага след публикуването на статията. Понякога дадена статия стои дълги години без да е цитирана, след което рязко започва да се забелязва, докато други получават много цитирания още в началото, след което се забравят. Но както и да е - това е издребняване. Фактът е, че всеки изследовател иска в един момент да попадне на страниците на престижно списание. Но пък различните области на науката имат различно влияние (сиреч, различен импакт) и списанията от различните области респективно имат различен фактор. И още нещо - дори и в България да има области с висок импакт, като например биологичните, това не означава, че е лесно човек да публикува в тези списания. Те приемат статии, използващи авангардна методика и модерни уреди, а за развитието на такива в България трябват пари. 

И все пак споровете кой трябва да получи финансиране и кой не, по-приложните или по-фундаменталните области, тези, които генерират повече статии или по-малко, всъщност отвличат вниманието от най-належащия проблем в България: а именно, че финансирането за наука у нас (приложна или фундаментална) е ниско и все още сме на дъното в ЕС. Това е първото, което трябва да се промени. Всичко останало ще дойде впоследствие. Пак казвам - България има капацитета както за фундаментални, така и за приложни научни работи. Трудно ще излезем от порочния цикъл, в който сме изпаднали през последните години - учените казват: дайте ни пари, обществото и политиците отвръщат: покажете ни резултати, а учените контрират: как да покажем резултати, като няма пари. 

Но все още не е късно за промяна в положителна посока. 

 

http://www.cosmos.1.bg/portal/2014-10-24-20-54-26/2349-2018-bulgaria-fundamental-research

Като не можем да си измислим начин, да караме по западните.

Навсякъде има система от правила. При какви случаи какво се прави и какво следва.

Да се дадат пари за наука, не съм против, но трябва и някаква отчетност от учените. Иначе само ще се противопоставят едни хора на други (които зависят от бюджета) и нищо др.

Относно фокуса на статията. Виждам обсерваторитята в Рожен, и по-точно огледално-рефлекторният телескоп с най-голямото огледало в Югоизточна Европа - 2,5 м (Нали не се бъркам ?). Там съм ходил поне 4 пъти, отделно веднъж на нощни наблюдения.

Историята не я повтарям, попетвам я. В деня в който Кюриозити кацна* (по наше време бе някъде през ноютта бе спуснат от кран на зависнал във въздуха спускаем апарат) на Марс аз бях там и една дама попита: "А да знаете нещо значително да се  е случило тези дни?", отговорът на лектора беше: "Не се сещам." Отделно лектирът бе казал "Да знаете, не е вярно, че не е стъпвано на Марс, личат следите от роувърите". Някъде тогава споменаха, че нямат нет или им е много лош.

В последните години на студентството ми (много по отдавна, пак там) лектор обяснява, че криогенното охлаждане (с течен азот) на CCD сензора (или CMOS, не знам) е за да неутрализира ефектите от топлинните неутрони. Имал е предвид да се намали топлинния шум вероятно. Неутрони не се отразяват от оптично огледало, има други неща.

Моето мнение е, че тези хора заслужават адекватни възнаграждения, но трябва и да се изисква от тях, както от всички работещи.

Примерът който дадох за НИМХ е достатъчно ясен. Трябват правила. После резултати. Нека първо се запущшат пробойните в кацата. И парите ще дойдат. Знам за учени участващи в проекти.

Преди 5 години (станаха мисля) се търсеше предполагам биоинформатик. Обявата бе на англ, някакъв институт беше, изискваше се допбпр познаване на молекулярна биология и биологията като цяло + 2 програмни езика (не ги помня) или спец информатика. Заплатата бе няколко хиляди евро (в БГ е това), а заетостта бе двугодишна. Обявата бе в джобса.

Чувал съм и за българи работеюи в ЦЕРН... Мисля, че някакви възможности има и сега.

On 31.08.2016 г. at 20:07, ISTORIK said:

Според правилото за употреба на пълен и кратък член, което е синтактично, с пълен член се членува единствено подлогът в изречението.

Изключение правят само прозвища, прякори или географски названия като Апостола, Щастливеца, Хисарлъка и др. под., които дори и да са подлог в изречението, пак се членуват с кратък член. Правият словоред на изречението в съчетание с подлог, чиято функция се изпълнява от одушевено съществително, е най-безпроблемният случай: напр. Гостът пристигна; Готвачът приготви обяда.

Пълен член обаче се появява в цялата група на подлога, към която принадлежат неговите определения или приложения: Дългоочакваният гост дойде; Иван, гостът от Сопот, дойде. Пълен е членът и на името, употребено след глаголи като съм, бъда, оказвам се, изглеждам и др., напр. Христо е съученикът ми | успелият | добрият; Иван се оказа най-верният му приятел - дарителят на училището; Ученикът на първия чин изглежда най-доволният от всички. Ако обръщението е нарицателно име, то също е с пълен член: – Малкият, заповядай едно бонбонче!

При страдателен залог (още повече ако подлогът е неодушевено съществително), както и при обратен словоред на изречението може подлогът да не бъде правилно разпознат, поради което погрешно да се членува с кратък вместо с пълен член, затова трябва особено да се внимава в примери като: Телевизорът е поправен от новия техник;Ученика, а не учителя извика при себе си директорът. Защото не е едно и също дали Заекът видя сокола, или Заека видя соколът.

Практически замяната на думата, която трябва да се членува, с местоимението той показва, че тя е подлог, т.е. - че трябва да се членува с пълен член, а пък заместването ѝ с местоимението него сигнализира друга синтактична роля и членуване с кратък член.

Да. членуването доста куца, включително и в този форум.

Другата натрапчива и често срещана грешка е "й" в края на думи в множествено число. В нашия език дума в множествено число завършваща на "й" няма. В единствено има - зной, гной, бой, бай, х*й и др.

Имаше телефон за езикови справки към БАН. Надявам се още да го има.

Уместен въпрос!

Аз бих решил въпроса с малки капсули по малко хора, с падаюи маски като за самолетите (то и налягането в тръбата предполагам е такова като на 10 000 м, преди това обаче бих осигурил компресор, с моюност достатъна да осигури въздъх при малък пробив. Аварийни изходи бих предвидил на всеки 100 м, които могат да се отварят само отвътрешна страна, ако трябва и с пиросъединения но надеждни.

От външна страна ако някой отвори такъв, капсулата може да се сблъска с въздуха като автомобил с 200 км в бетон

Аз съм прос и не разбирам, но проф. Христомир Брънзов дали няма голям бизнес с метеорологични станции? Става въпрос за "Консорциум Метеорологични системи и екипировка". За български изделия са доста добри, стнацията заедно със сензорите, връзката към сървр и мачтата не е много скъпа. За сходни пари се продават в БГ само сензори на чужди известни станции. Негови станции работят в АЕЦ Козлодуй, предполагам Елаците мед, за Аурубис не знам...

Той обаче може да ползва (не казвам, че го прави) ресурс от НИМХ (информация, сертифицирани лаборатортии, експертен състав, методи и стандарти...)

А колко ли станции работят в (бази на) института? А да, станциите осъществяват комуникацията по канал заделен за НИМХ. Купите ли си станция няма проблем с приемането и предаването. От друга страна в НИМХ виждат данните, така че тук не говорим за възможности източване.

Въпросът е може ли професорът да е едновременно директор на НИМХ и собственик  / изп директор на тази фирма? Не е ли предпоставка за източване на БАН?

Иначе съм общувал с човека, умен е много и доста вею в областта си - Електроника, физика, метеорология...

http://www.mse-bg.com/

Едит:

Който иска да види и това: https://tr.bivol.bg/view.php?eik=121007013

On 8.08.2018 г. at 21:44, ramus said:

 

kaldata.com

 

Първата оптична невронна мрежа

 

Така... Всичко тези неюа макар и по-грубо и с черно-бели схеми са описани в тази руска книжка, издание шейсе и някоя година.

Бях си я купил 90-та година (самата книга мисля, че е по-стара, може би 60 и някоя...

Преди 22 часа, Skubi said:

Малко ретро,когато още бяхме в потока на световният инжинеринг.....

Това  филм за българският метод на лифтлаб технологията.....

В БГ 80-те години съм си играл в строеж където имаше такива неща, и това в еди малък град в Южна България. Никой не ни хвана за ушите да ни исгони, а съм чувал вибраторите да се включват и работят. Строецът и до днес не е построен, тоест построен е до най-високата си точка и е зарязан неизмазан. Юеше да е обюежитие за чужди работници.

Преди 11 часа, boyko said:

Гледам доста сте се отплеснали по темата. Нека се върнем към основната идея с тази нова публикация:

https://theconversation.com/sorry-elon-musk-but-its-now-clear-that-colonising-mars-is-unlikely-and-a-bad-idea-100964

Основният въпрос е - Мъск, Безос и компания имат ли право (юридическо, морално и т.н.) въобще да колонизират което и да било космическо тяло? Какви биха били последствията във всяко отношение (екологично, политическо, правно, морално) и има ли кой да контролира това? Възникват и други въпроси. Например, ако международните политически, правни и т.н. "регулатори" кажат (и не само кажат, а и натиснат - ясно е, че има как) - не ви даваме да колонизирате Луната или Марс - кво правят въпросните Мъск, Безос и ко? Къде отиват въпросните милиардни инвестиции? И прави ли изобщо някой такива инвестиции без да е поразгледал тези възможни развития на ситуацията, без да е преценил въз основа на нещо, че си струва?

Към такива въпроси ми се ще да се концентрираме, а не да се занимаваме с педер..., пардон, джендера Евгени Минчев и темата с помощта на коя точно своя анатомична част си е купил титлата сър! Впрочем, що е сър, а не лейди - все се каня да питам ...

Връзката я има доколкото касае правната / икономическата част. Относно паркетния лъв, ти зададе в едно изречение неколкокооратно повече въпроси за персоната му. Аз само казах, че един сертификат дето ти казва, че имаш парцел на Луната или Марсте прави толкова собственик, колкото Минчев рицар.

Сега по статията - и тука и във Фейса съм казвал неведнъж и обосновано заюо марс не може да бъде тераформиран (дори и да можеше би отнело вероятно над 1 000 години), а няма и нужда. Има лесен начин да се разходжаш без скафандър на плою колкото град, който би отнел максимум едно поколение (зависи какъв ресурс може да се задели и какви дадености има). Живот под купол - като проектите Биосфера 1 и 2 (където хората дори и не дишат външен въздух) в комбинация с купол от политетрафлуоретилен (тефлон му викаме в БГ, както "Джип" и "Ксерокс", в нормалните страни не ползват търговски имена) заюото биосферите са от стъкло, което би оскъпило конструкцията.

Първото поколение явно юе живее в модули  които жилиюната част е доста по-малка от най-малките каравани.

Ето го и щита:

Преди 21 часа, Малоум 2 said:

Ей тук се състезават с ИТЕР - малко "цакат". Няма подробности - може и да е фалшива новина:

http://megavselena.bg/shte-promeni-li-sveta-reaktoryt-za-yadren-sintez-na-lokhiyd-martin/

Ще промени ли света реакторът за ядрен синтез на Локхийд Мартин?

 

Локхийд Мартин си преследват собствени цели. Гледах някаъде ревю на един нов лазер (сваен е клипът или изобюо не е качван в тюбето) дето е за кораб / лодка, но се захранва с мощен газотурбинен генератор. Подозирам, че целят да заменят газтурбинния генератор с такъ реактор.

Я малко да ъпдейтна темата, нали казах, че тук юе проследяваме развитието на проекта.

Криофабриката е запълнена от пода то тавана:

https://www.iter.org/newsline/-/3073

Това е съоръжението, което ще втечнени газове (азот и хелий) за охлаждането на свръхпрводниците (магнитите) на реактора.

Filled from floor to ceiling

 

Most of the planned components are now installed in the Compressor Building, drastically reducing the space for circulation. Here, a corridor has been created between the huge oil removal system skids of two rows of the liquid helium plant compression station.

For the nitrogen plant, the first phase of centrifugal compressor installation was achieved this month. These compressors (which, at 4.5 MW, are the biggest of the cryoplant) are also housed in the Compressor Building, next to the 18 compressors that will be required for the operation of the helium refrigerators. This month, the compressors were pre-aligned with their motors and after-coolers/associated piping were installed.

For the nitrogen plant, the first phase of centrifugal compressor installation was achieved this month. These compressors (which, at 4.5 MW, are the biggest of the cryoplant) are also housed in the Compressor Building, next to the 18 compressors that will be required for the operation of the helium refrigerators. This month, the compressors were pre-aligned with their motors and after-coolers/associated piping were installed.

Close coordination is required of the different teams that are active in the cryoplant. Co-activity issues are addressed and resolved in dedicated coordination meetings, or in more informal meetings on site. In this picture, representatives of various stakeholders (the ITER Organization, the European Domestic Agency, equipment manufacturer Air Liquide, mechanical installation contractors, and ITER's Construction Management-as-Agent) are assessing potential difficulties in co-activity related to the installation of helium storage gasbags up near the roof at the same time as some HVAC (ventilation) equipment.

Преди 16 часа, Малоум 2 said:

Ей тук се състезават с ИТЕР - малко "цакат". Няма подробности - може и да е фалшива новина:

http://megavselena.bg/shte-promeni-li-sveta-reaktoryt-za-yadren-sintez-na-lokhiyd-martin/

Ще промени ли света реакторът за ядрен синтез на Локхийд Мартин?

***

...

Дизайнът на ТОКАМАК, Stellarator и един дето умря като концепция "Сфератор" не е изсмукан от пръстите, а от инженерно удобство - да са безкрайни (затворени) магнитните силови линии и да няма материало и енергоемки "тапи" в кращщата (ако се ползва /'отворен"/ соленоид). Не знам на какво разчитат тези от Локхийд, но за мене (лично мнение!) не е пррактично. Не открих толкова детайли и обяснения кололкото има за затвотените магнитни, както  ITER и Wendelstein

Едит допълнение:

Това не са мои думи, тези неща са известни от 60-те години, в толкова стара книга съм разглеждал заюо не са удобни тези решения.

Гафове стават като навсякъде. Имайки предвид цената обаче, би следвал да ги посведата до някакъв разумен процент. Ето това е смисълът на системите за управление на качеството.

Тук (групата е отворена, може да се види) изразихме становища

https://www.facebook.com/groups/veienergy/?multi_permalinks=1900148753379164&comment_id=1900603153333724&notif_id=1532614908066574&notif_t=feedback_reaction_generic

Гледам, че Рашев се е разписал на оюе поне две места, едното е Наука Офнюз..

А да, понякога и еколозите покриват и PR-а.

Ще кажа, но с уговорката, че не споделям на 100% мнението.

Няколко думиза него с уговорката, че може да не са точни, който иска точна инфо - да проверява.

Боян Рашев е мой набор, еколог (и колега), но учил в чужбина, мисля в Германия, а не Австрия където май му е фирмата майка.  Денкщат се казва фирмата на Рашев.  Оставям настрана коментарите относно кой можеше да учи в Чужбина, когато бях студент. В БГ мисля е сред първите с консултантска фирма по Околна среда. Запознавл съм се лично с него на свтба на едната ми шефка, а иначе ми е бил и изпълнител по един проект по най-неприятната ми част.

Какви са му подбудите - има една група "кафяви" еколози, дето казват "Няма парников ефект", "въглеродния диоксид не е никакъв проблем" и т.н. които се харесват на бизнеса. На бизнесът му са по-симпатични еколози "изповядващи" такива "вярвания", съответно шансът да се закачат към поръчка е по-голям.  Това е. Особено ако бизнесът е металургично предприятие, действаю или отваряю се рудник и т.н.

Как ги ползва бизнесът - изготвят доклади по ОВОС, консултират как се правят разни неща съобразно законодателството, дават предписания, анализират информацията Например управлението на отпадъците не е лека материя. Трябва да са наясно с много неща, за съжаление предимно със законодателството. Отделно се гонят стандарти, системи за управление...

С Денкюат допирните ми точки са по компонент "Биоранообразие".

Екологията като наука (май дисциплина е по-правилно да кажа включва следните комоненти:

Въздух,

Води,

Почви (земни недра)

Биоразнообразие,

Слагаме и отпадъци

Консултантските фирми се стремят да имат експерти по всичко от изброените.

Бързате, хора. Оставете го Боян какви ги пише, неюо не е преценил.

Преди 52 минути, Frujin Assen said:

Последното което четох е, че не са изследвали самата вода, а лед близо до него (предполага се от замръзнали езерни води). За това ли говориш, или за самото езеро?

 Аз пък попаднах на статия, която казва, че е изследвана самата вода, дето "бликнала". Затова е добре да се чете специализирана литература, а не разни нивинарски глупости. За да бликне, трябва да има 400 атмосфери. Не че е  невъзможно.

Скуби, тези неюа дето ги даваш са известни още на Петър I. Мисля, че на него някакви (гермманци?) му демострирали такова гасене. Проблемът бил, че взривът издухал и бараките (жилищата).