Забелязахме, че използвате Ad Blocker

Разбираме желанието ви за по-добро потребителско изживяване, но рекламите помагат за поддържането на форума.

Имате два варианта:
1. Регистрирайте се безплатно и разглеждайте форума без реклами
2. Изключете Ad Blocker-а за този сайт:
    • Кликнете върху иконата на Ad Blocker в браузъра
    • Изберете "Pause" или "Disable" за този сайт

Регистрирайте се или обновете страницата след изключване на Ad Blocker

Отиди на
Форум "Наука"

madlady

Потребител
  • Брой отговори

    100
  • Регистрация

  • Последен вход

  • Days Won

    1

ВСИЧКО ПУБЛИКУВАНО ОТ madlady

  1. Видях,че досега не е писано по темата и реших да отворя нова тема,в която да обсъдим съществува ли реално пренатална психология и влияят ли емоциите на майката на физическото и психическо развитие на плода и как основата положена в утробата бива продължена след това. Първо трябва да обясним термините пренатална и перинатална психология. Пренаталната психология изучава психологическите ефекти и следствия преди раждането,а перинаталната психология - веднага след раждането. Парадигмата на пренаталната психология тепърва се развива и си пробива път през скептицизма на конвенционалната лимитирана психология, поради твърдението и, че инфантът все още няма памет. Конвенционалната психология обаче пропуска да забележи, че паметта е свързана не само с мозъка, но с целия организъм, както и със съзнанието, което при плода е изцяло в сферата на “ТО”, несъзнаваното. Според съвременните учени оплодената яйцеклетка вече има “съзнание” за това дали бременността е желана, или не. Смята се за доказано, че бебето в утробата чува, усеща, вижда, преживява и даже се обучава на елементарно ниво. В естествения процес на бременността чрез майката се осъществява пренатално възпитание. Много се говори за ролята на стреса и неразумния начин на живот и как те се отразяват върху бъдещото поколение. Все по-чести са детските депресии, психичните разстройства в детска възраст. Все повече родители се чувстват безсилни да се справят с възпитанието на своите деца. Много малко обаче си дават сметка за “екологията” на вътрематочния живот. Неоспорими са доказателствата, че психологичното и интелектуалното развитие на личността започват от вътреутробния период. Многогодишните наблюдения на учените показват, че детето се чувства щастливо или нещастно, агресивно или обичано, спокойно или раздразнително в своя последващ живот в зависимост от това как се е чувствала майка му и какви сигнали му е подавала в пренаталния период и от осезаемото присъствие на бащата. Изграждането на връзка между детето и неговите родители започва много преди то да се е родило. Затова напоследък толкова се говори за начините за общуване с бебето. Това никак не е трудно. Интересен е опитът, който Томас Верни споделя в своята книга „Тайният живот на нероденото дете”: „Бременни жени са били накарани да легнат по очи за двадесет до тридесет минути върху маса под ултразвуков апарат. Онова, което д-р Рейнолд умишлено не им казал е, че когато една жена лежи по този начин, нейното дете след време също притихва и престава да се движи. Когато всяко дете се успокоявало, съобщавали на майка му, че ултразвуковият екран показва, че нейното бебе не се движи. Ужасът, който тази информация е предизвиквала, бил очакван и предумишлен. Д-р Рейнолд искал да види колко бързо страхът на майката се регистрира от детето и как то реагира, когато това стане. Във всички случаи реакцията била незабавна: секунди след като всяка майка научавала, че детето й лежи неподвижно, образът на екрана на ултразвука започвал да се движи. Никое от бебетата не било изложено на застрашаваща опасност, но веднага щом почувствало страданието на свояте майка, то започвало мощно да рита. Много вероятно е част от реакцията на бебетата да се е дължала на повишаването на нивото на адреналина при майката, причинено от ужасяващото съобщение на д-р Рейнолд, но става дума само за част от реакцията. На друго равнище тези деца са реагирали със съчувствие към болката на своите майки.”<br style=""> <br style=""> Историческо развитие Значимостта на родовото преживяване е била дискутирана от най-ранните дни на модерната психология. Зигмунд Фройд отхвърля този казус след известни колебания. Неговият ученик Ото Ранк обаче изследва връзката между родовата травма и тревожните разстройства. Ранк развива психоаналитичен метод, базиран на родовото преживяване, а през 1924г. издава авторската си творба “Родовата Травма”. Типично за авторитарния стил на Фройд, Ото Ранк получава несъгласието на учителя си и те разделят пътищата си. По-късно, през 1949г. темата отново е разглеждана от Нандор Фодор, който в добавка на родовата травма, подчертава значимостта на пренаталните преживявания и травми на плода. Развитието на темата продължава през петдесетте години на двадесети век, когато акцентът се променя към не – травматичните, позитивни (Доналд Уиникът) и духовни (Литърт Пиърболт) аспекти на пренаталния и перинатален опит. Горните автори подчертават значението на най-ранните периоди на бременността, дори на момента на зачеването (Пиърболит). Тези изследвания по-късно биват продължени от Франк Лейк, Майкъл Ървинг, Грахъм Фарънт, Станислав Гроф, Кен Уилбър и други. Масово разпространените в обществото изрази, свързани с пренаталната психология “страдащ плод”, “отровна плацента”, играят фундаментална роля в теорията на “Психоисторията”, развита от Лойд дьо Мос (Lioyd deMause). Пренаталната и перинаталната психология играят важна роля в методите на Първичната Терапия и Първичната Интеграция (Primal Therapy and Primal Integration). През 60-тте години на 20 век, сподвижниците на възникналия и бързо утвърдил се клон на Трансперсоналната Психология, провеждат мащабни богати изследвания по въпроса. Франк Лейк, Атанасиос Кафкалидес, Станислав Гроф и Кен Уилбър създават обширна теоретична парадигма на трансперсоналната психология, този най-прогресивен клон на модерната психология. Станислав Гроф формулира внушителна теоретична рамка с анализи на пре и перинаталните опитности, конвергираща около четирите конструкта, които той нарича Базисни Перинатални Матрици. Холотропната Терапия на Станислав Гроф, както и Ребъртинг Терапията на Ленард Ор въвеждат клиента в повторно преживяване и освобождаване от родовата травма. Общественото внимание е привлечено към важността на пренаталния опит с книгата на Томас Верни: “Тайният Живот на Нероденото дете” (1981). Томас Верни създава Асоциацията за пре и перинатална психология и здраве APPPAH. Президентът на фондацията (от 1991 до 1999) Дейвид Чембърлейн публикува популярната си книга “Бебетата Помнят Раждането” (1988), като представя експерименталните си изследвания, доказващи съществуването на пренатална памет. В книгата си “Трайните Ефекти на Пренаталния Опит” (1997), Людвиг Янус аргументира тезата си за изключителната важност на пренаталното влияние на майката върху плода чрез експериментално доказани резултати. През 1975-та френският акушер Др. Фредерик Лебойер издава книга под заглавие: “Раждане без Насилие”. Той популяризира метода за раждане във водна среда, наподобяваща амниотичната течност около плода. Следвайки примера на Лебойер, друг френски акушер – Мишел Одон развива практиката на естественото раждане с малка намеса, като усъвършенства метода на “Банята на Лебойер” в раждане в басейн с топла вода. В началото на третото хилядолетие, в Санта Барбара е създаден университет, който предлага магистърска и докторска програма по пренатална психология. Доктор Уенди Ан Маккарти (Wendy Anne McCarty), съосновател на програмата, издава книгата си “Welcoming Consciousness” (2004), в която разкрива 30 годишния си опит и клинични изследвания в областта на пренаталната, перинатална психология и съществуващите главни модели на ранното развитие. Доктор Маккарти въвежда интегративен модел на ранното развитие, който представлява отражение на клиничните открития в сферата на пренаталната и перинатална психология. Сърцевината на нейния модел са трансперсоналните и духовни аспекти на съзнанието и паметта, документирани в развитието на плода от самото му зачеване! Нероденото дете е уязвимо в много отношения, което често не се осъзнава или се недооценява. Повечето хора погрешно предполагат, че плодът няма никакво съзнание и рядко гледат на него като на човешко същество. Ако попитате някое бременно момиче, седящо в опушена, шумна и пълна с насилие дискотека, дали не се притеснява за бъдещото си дете, тя ще ви отговори най-вероятно: “Разбира се, че не! То още няма достатъчно разум и способност да осъзнава.” Нищо не може да бъде по-далеч от истината от такава представа! Теоретичните и практически изследвания в последните 50 години са доказали, че пренаталният опит се съхранява в паметта и се отразява на целия последващ съзнателен живот. Взаимодействаща травма Терминът взаимодействаща травма означава, че ефектът от пренаталната травма се проявява при взаимодействие с други, подобни нему следродови травми. Тоест – залага се предразположеност. Например – малко вероятно е, че асфикцията при раждането ще доведе до развиване на клаустофобия в зряла възраст. Много вероятно е обаче да се появи клаустофобия, ако се случат сходни травми. Например, ако едно дете, родено с асфикция, бъде душено при игра или оставяно на тъмно като наказание, има голяма вероятност да развие клаустофобия. Пренаталната травматизация, така да се каже, придава окраска на последващия жизнен опит. Животът се възприема през призмата на предшестващите неразрешени травми. Ако е имало задушаване по време на раждането, в живота си индивидът често ще се възприема като безпомощна жертва или несъзнателно ще избира или направлява жизнените си ситуации така, че да бъде в положението на жертва. Този процес се нарича рекапитулация (кратко повторение). Преживяването на подобни на предродовите и перинаталните травми води до проява на патологични хронически симптоми. В горния случай наслагващите се подобни на родовата травма стресогени водят до развитието на хроническа клаустофобия. <br style=""> <br style=""> Дородов опит На проведения през 1995 година в Сан Франциско конгрес на APPPAH (Асоциация по Пренатална и Перинатална Психология и Здраве), Дейвид Чембърлейн разказва случай, който демонстрира наличието на съзнание у плода. Със сонда с прикрепена към нея камера била взета околоплодна течност за проба. Видеозаписът показал, че когато сондата била въведена в утробата, детето се обърнало към нея и я отблъснало с ръчички. Лекарите си помислили, че се е получило някакво изкривяване в образа и повторили въвеждането на сондата. Детето отново я отблъснало. Майката също усещала движението на детето. Такива директни експерименти показват, че детето съзнателно възприема ставащото около него, особено това, което лично го засяга. А го засяга всяко настроение и мисъл на майката, в следствие на външни или вътрешни стимули. По биохимичен път те пряко се предават в кръвотока на детето. В книгата си “От Ембрион до Младенец”, Пионтели се позовава на случаи, свидетелствуващи за съзнателността на плода. Той описва случай с двойка близнаци на четири месеца, които твърде добре се възприемали един друг и се намирали в доминантно – подчинена взаимовръзка. Единият от близнаците бил доминантен, буен и агресивен, а другият пасивен и отстъпчив. Всеки път, когато доминиращият близнак започвал да бута и блъска другия, той се свивал, отдръпвал се и притискал главичката си в плацентата, криейки се. В живота си близнаците запазили същите отношения. Всеки път, когато се карали за нещо, отстъпчивият близнак бягал в стаята си и се криел под възглавницата. Той дори си носил възглавницата и я използвал като защитен екран всеки път, когато доминиращият близнак ставал агресивен. Според маса подобни изследвания, например описаните в книгата на Дейвид Чембърлейн “Децата Помнят Раждането”, става очевидно, че детето в утробата е осъзнаващ субект и че поведението, което бива сформирано в утробата, вероятно ще бъде пренесено в целия живот на индивида. Плодът е следствие на психичните преживявания на родителите си Ето какво твърди по въпроса за предродовата психология Уилиям Р. Емерсън: “Франк Лейк достигнал до извода, че преживяванията на майката се предават на плода чрез пъпната връв. Психо – физическият опит на майката по време на бременността – всички нейни мисловни, емоционални и органични състояния се предават по биохимичен път на нероденото дете. Емоциите, мислите и поведението на майката директно програмират бъдещето на нероденото дете. Изследванията показват, че всичко, което преживява майката, също така се преживява и от детето. Ето един пример. Скоро след зачеването на детето, бащата починал. През всичките девет месеца на бременността, майката тъжила и прекарвала дните си в дълбока депресия. Ако, както твърдим, детето преживява идентични с тези на майката състояния, то през цялото време на бременността би трябвало да бъде под смазващия натиск на депресията, на чувството за загуба и отчаяние, предадени му биохимически. Тези състояния би трябвало да се очаква да се проявят по-късно в зряла възраст. Така и станало. В детството си детето периодически изпадало в депресивни състояния, като лекарите не могли да открият никаква физиологическа или психологическа причина. По време на депресиите си, детето рисувало пещера с умиращ в нея мъж (в пренаталната психология пещерата е символ на утробата). След рисунката малчуганът се оправял за известно време, но после пак изпадал в същото състояние. То не знаело, тоест никой не му бил казвал за смъртта на баща му. В друг случай, по време на бременността, майката и бащата живеели в условията на напрежение и неразбирателство, имали постоянни свади и побоища. Когато в зряла възраст зрелият вече индивид бил подложен на регресивна хипноза, той разказал как по време на кавгите се е свивал и изпитвал ужас. В осмата седмица от бременността мъжът внезапно се изнесъл и отишъл при друга жена. Майката била потресена от случилото се. Понеже нямала достатъчно средства, за да издържа себе си и детето, тя многократно правила опити да предизвика помятане като вкарвала различни предмети в матката си. Пренаталният опит може да има драматични последствия. Още в ранните си години детето проявило склонност към садо - мазохизъм и разрушение. То гасяло цигари в тялото си и се ранявало с остри предмети. В юношеските му години момчето било арестувано 30 пъти за нападение. Атаките му били точно копие на опитите на майка му да го премахне. Обикновено момчето нападало жертвите си докато спят, удряйки ги с продълговат предмет. По време на предродовото развитие в детето били заложени силните негативни чувства на майка му – отчаянието от изоставилия я мъж, емоционалните рани от скандалите, собственият и нарцисизъм. За нея детето било нежелано бреме и тя по всякакъв начин се опитала да го премахне, като по този начин заложила в него силна невротичност, базисна неувереност, крайна агресия и антихуманност.” <br style=""> <br style="">
  2. http://www.youtube.com/watch?v=RTu4JRU-vLo
  3. Нещо,което най-вероятно всички сте чували,но не знаете на кого е всъщност.Ако ли пък нищо не ви говори,значи трябва да гледате "Underworld" Една дама,която аз лично обожавам: И нещо по различно:
  4. Аз получих отговор от колежката Марушка,който няма да цитирам,но ще ви кажа само,че съм била права.В миналия си живот съм била Валкирия,затова гледайте да не ме ядосвате,че иначе нали знаете . И мислете за храбрите дела,които ще извършите,защото само най-смелите ще намерят място във Валхала .
  5. Е, не вярвайте на всичко,което пише .Не сме чак толкова лоши колкото ни описват,но по време на месечните неразположения наистина ни избива на насилие .А аз ако запея ще изгоня всичко живо,дори и хлебарките в студентско общежитие .А и кому е нужно да се пее като имаме такъв арсенал оръжия,с които можем да свалим всеки мъж на света .
  6. Аз имам сериозните подозрения,че съм била Валкирия ама ще видим какво ще каже другарката Марушка по въпроса .Ама ако се окаже вярно ваши папски и кралски височества да внимават да не си донеса бойната брадва в събота и да има сееееееееееч.
  7. Аз ще се явя за индулгенция в папската обител на 15.01 от 17 часа.Ако не ме посадят на скарата като главно меню за моите сквернословия може и да ви разкажа как е минало .
  8. И все пак жената е създадена само от реброто на мъжа,а не са били едно същество,което да е било разделено на две .В тая връзка се сещам за любимото твърдение на някои мъже за интелектуалния потенциал на жената,бидейки създадена от кост без мозък .
  9. Е не е точно мъж и все пак като осеменител (забременител) на Дева Мария,е по скоро мъж отколкото жена .
  10. 1.Прераждането в Будизма не означава трансмиграция на една безсмъртна душа от тяло в тяло.В Будизма няма душа,нито аз,и каквото и да било,което да не подлежи на разрушение след смъртта ни.Когато умрем,всичко умира - това,което сме били като външност,характер,мислене,чувства и т.н. 2.Повечето будистки школи се стремят да достигнат състоянието на Буда,а не Нирвана.Състоянието на Буда е истински просветеното състояние на ума,който е разбрал причините за страданието и ги е премахнал. 3.Карма са последиците от мислите,намеренията и действията ни (било само като думи,било и реални действия) върху собствения ни живот,който не е строго определен от някаква по висша сила (като Бог),а е пряко зависим от тези неща. 4.Богинята Майка не е безполова,а е жена.Всички женски същества са нейно олицетворение,заради което са били и на почит в древността.Идеята е,че Богинята Майка е началото на всичко,защото е дала живот на света,както женските същества дават живот на децата си/малките си. 5.Йехова е мъж и според Библията мъжа е в началото на всичко,а жената го следва (нещо,което мен лично много ме дразни).
  11. Абсолютно съм съгласна с теб.И не само аз, а и всички останали във форума.Твърденията на Марушка нямат нищо общо с будизма,нито с хиндуизма да не кажем и с никоя друга религия или учение,а са по скоро някакъв безумен микс от всичко,че и променено спрямо нейните представи.Няма смисъл да се опитваме да и обясним каквото и да било,защото една народна поговорка гласи "кучетата си лаят,а кервана си върви".А и все пак Буда е казал,че неговите учения трябва да се предават на хора,които поискат избавление от страданието.
  12. Мисля,че не е възможно да се обясни по прост начин значението на прераждането според будизма,защото това означава знания по основни будистки текстове,което е практически невъзможно за един непрактикуващ или незаинтересуван от будизъм човек.Ако бъде обяснено без наличието на тези знания ще стане пълна каша и никой нищо няма да е разбрал. Тук ще спомена нещо за Нирвана: Думичката "Нирвана" на санскрит означава просто "угасване". Нирвана не е изчезване, нирвана е просто преминаване отвъд самсара. Според ученията дори може да се каже, че нирвана е обратното на самсара. Тук трябва да се има предвид нещо много важно. Според по-висшите будистки школи - Махаяна и Ваджраяна - нирвана е нежелателно състояние, което се счита за крайно и се избягва. Нирваната на един архат е състояние на прекратяване, което се намира извън самсара, но това не е състоянието на Буда, което е целта на Махаяна.
  13. Слънчевото затъмнение във Велико Търново.
  14. Именно Марушке .Ти досега не показваш признаци на благоразумие .Все пак нека не забравяме,че ти пишеш по два/три постинга с хиляди и хиляди цитати от какви ли не "научни" томове,за да докажеш твърденията си .
  15. Марушке, Има огромна разлика между учен,начетен човек и зубрач.Висшето образование не гарантира наличието на което и да било от тези неща,но го предполага донякъде,тъй като обикновено хората завършили такова са чели известни количества литература,било то по природни или технически науки и при това на различни автори,които са утвърдени имена в света на науката и би могло да им се има доверие.Но както винаги съм твърдяла,човек може да изказва мнение по подобна тема,само след като е прочел голямо количество информация,от което е синтезирал най-важното (което включва обмисляне на тази информация,проверка и т.н.)и може да се изказва по темата без да рискува да стане за смях.Човек,не е в състояние да знае всичко за всичко,но винаги може да прочете информация по въпроса,да чуе мнението на други хора и да извлече най-важното.Когато ти казах,че ако те попитам за будизма ще ми кажеш нещо от уикипедия намекнах,че това няма да има нищо общо с реалността,защото уикипедия се прави от обикновени хора,а не от учени или професори и затова има огромни разминавания между някои от нещата,които се публикуват и истината.Когато не знаеш дали нещо е вярно,по-добре не го казвай,защото това не говори добре за теб.Липсата ти на елементарна култура на писане,липсата ти на проверени факти и наслагването на много количества информация,които нямат очевидна връзка помежду си не ти помага да изразиш вярата и мисленето си.Това не са неща,с които би трябвало да се гордееш.Ако смяташ себе си за българка на първо място то би трябвало да уважаваш родния си език - българския,което означава,че би трябвало да умееш да пишеш правилно,защото ако не го умееш,това би означавало,че не уважаваш езика на дедите си.Мен лично би ме било срам от това да правя елементарни правописни грешки,защото в миналото и моите предци са давали живота и кръвта си,за да запазят живи езика и културата ни.Неуважението към което и да било от двете за мен са равносилни на неуважение към тях - хората дали живота си,за да мога сега аз да живея във своята родина и да говоря на своя език. Нямам какво повече да ти кажа,освен може би едно.В будизма е казано,че правилната реч е първата стъпка към добродетелното действие,което спомага за израстването на духа по пътя му към просветлението.И не е казано напразно.
  16. Колеги,зарежете вече тия щуротии с прераждането и дайте да се разберем нещо за сбирката на по биричка с мезенце.Дотогава ви пожелавам весело изкарване на Коледните и Новогодишни празници с пожелания за много здраве,щастие,късмет и много много любов . Весели Празници!!!!!!!
  17. Благодаря за пояснението колега.Аз лично не стигнах до там да прочета Корана,защото установих,че това нещо - арабският език, не е за мен,затова не споря.Мисълта ми беше,че свещенната война е мюсюлманско явление,а не библейско. Няма религия,в която всички да са "божи кравички",защото религиите се изповядват от хора,а тъй като хората не сме безгрешни и имаме своите слабости това се отразява пряко на начина ни на проявление ако щете на нашата религия (каквато и да е тя).Във всички религии се наблюдават свещенни войни,в които измират,стотици хиляди заради жаждата за власт на няколко души.
  18. Докато следвах арабистика изучавахме Корана и преподавателите ни (някои от които араби)изрично споменаха,че в оригиналните текстове на Корана няма такова нещо като джихад,а е добавен по късно с цел да се оправдаят войните,които се водят.Както и да е възможно е да греша или те да грешат .
  19. Евала колежке.Ще те черпя една бира за това изказване - много ми хареса . А за колегата Глишев,аз отдавна казах,че това на Марушка (не го дефинирам,защото не подлежи на дефиниция) е манджа с грозде.Толкова глупости накуп не бях чела отдавна.Хем половинчати,хем не са достоверни,хем всяко е само за себе си. Марушке,каква свещена война в Библията чадо?Това се казва,че го има в Корана,но го няма.Какви са тия индийски вярвания и чудеса насред християнство,мюсюлманство и какво ли още не?Не можеш да смесваш религиите.Това е не само недопустимо,но и напълно погрешно.Все едно аз да говоря за Буда според християнската вяра.Всяка религия или учение има своите вярвания и не бих казала,че си приличат особено освен в основни човешки ценности,които желаят да възпитат у хората.Но е недопустимо и напълно погрешно да следваш много пътища,защото единственото,което ще намериш е пълно объркване.Трябва да намериш отговора за себе си на едно място,в едно учение и да следваш него,а не всички учения на земята създавани някога,защото освен дребни фрагменти,които знаеш за всяка от тези религии не знаеш нищо повече.Излишно разпръскване на сили и енергия - ако питаш мен.Ако те попитам какво знаеш за Будизма сигурно ще ми кажеш някоя заучена фразичка от уикипедия,която обаче няма да има нищо общо с това,което е будизмът всъщност.Същото важи за християнството,което твърдиш,че изповядваш.Вярата в богинята майка е езическа,а не християнска,затова недей да твърдиш,че си такава.Можеш да си паганистка и какво ли още не,но не и християнка.
  20. Струва си я.Как иначе ще се видим какви сме убавци и ще го полеем достойно .А и само като си представи човек какви мърди мисли ще се изливат и наливат как може да устои човек на изкушението . П.С. А ако някой има проблем с холестерола или натрупването на повечко пръжки,дробчета и пържени картофки някъде мога да го поканя на гости и да му връча кучето да го поразходи .Ща са оправи за нула време - вервайте ми .
  21. Ами тогава ще направим цлокупна сбирка,където всички ще са поканени,за да може взаимно да се опазваме от холестерола и алкохолните изпарения.Аз временно съм извън София,затова като измислите нещо ми дайте преднина от една две седмици,че да мога и аз да се организирам да дойда,че туй шоу не е за пропускане .
  22. Държа да отбележа,че поканата за биришка не беше конкретно за колегата Глишев,а за всички съформуници.Повода е да полеем великите мисли,които ни хрумват особено след изказване на колежката Марушка .Просто стигнахме до това място в темата,където вече толкова простотии се изписаха,че няма защо да не му лепнем и една оферта за свинско и винско.
  23. С мен конкретно ли не желаете да имате нищо общо колежке .Аз съм такова добро дете,ама хич не ме слуша главата .А може и след няколко биришки да ни дойде вдъхновението и ние да почнем да дрънкаме такива глупости,че той да не може да се спре да се хили .
  24. Колега Глишев,моите адмирации .Толкова ви се зарадвах,че чак ми хрумна снощи да си направим една форумна сбирка на по биричка с картофки и други привлекателни за душата нещица и да го полеем .С колежката Куна имам сериозните подозрения,че имаме сходни вкусове за музика,тъй че мисля,че ще се получи един голям купон . А за марушка не искам да коментирам,че обещах на колегата да се държа прилично .

За нас

"Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...
/* Revenue-Ads-Footer */ /* За дарение */
×

Подкрепи форума!

Дори малко дарение от 5-10 лева от всеки, който намира форума за полезен, би направило огромна разлика. Това не е просто финансова подкрепа - това е вашият начин да кажете "Да, този форум е важен за мен и искам да продължи да съществува". Заедно можем да осигурим бъдещето на това специално място за споделяне на научни знания и идеи.