Bridget

KG125, не мисля, че си схванал точно какво съм имала в предвид в горните си постове. А то беше следното - винаги ще има такива псевдо-комунисти, псевдо-демократи и др. псевдо, с една дума нагаждачи, които да се опитват да извлекат изгода от съществуващата политическа реалност, каквато и да е тя. А относно оценките на историята - фашизма е бил един ужасен режим, който добре, че е получил своята отрицателна историческа оценка по-рано, но не бива да се разсъждава и мери с един аршин, когато става въпрос за различни исторически процеси и събития. Защото това е едностранчивост и псевдо-наука. Всеки процес, за да получи обективната си оценка се нуждае от задълбочен, многостранен и безпристрастен анализ на фактите. Не мога да дам оценка на конкретните примери, които посочваш в поста си, защото не познавам цялата фактология, нито достоверността на източниците. А и мисля, че целта на историята не е да се оценяват отделни исторически факти и събития, които не са имали преки и значими последици, освен за преките участници в тях. Тук говорим за исторически процеси и явления, епохи, ако щеш, които трябва да получат обективната си оценка от историята, а не за това, че, примерно, пра-дядо ми е имал 200 дка ниви и стадо от 50 крави и по време на национализацията са му ги национализирали или пък са го принудили да влезе в ТКЗС-то и т.н. - примери много (ти сам си посочил няколко). А твоята реакция е доказателство в полза на моята теза - личната емоционална или обстоятелствена обвързаност със събитията пречат на обективната оценка. В края на краищата, това е моето мнение, твоето е различно, няма нищо лошо в това. Хората са различни, мненията също, иначе нямаше да е интересен и разнообразен живота. Неприятно става, когато някой се опитва да наложи собственото си мнение над другите на всяка цена и без съответни качествени аргументи.

Кошмарът не вещае неприятности, а намеква за лични проблеми 10.09.2006 Не е желателно да се правят физически упражнения преди лягане, да се слуша висока музика или да се употребява тежка храна, съветва Zdrave.bg Напълно разбираемо е защо хората се страхуват от лошите сънища - те се запомнят много лесно и оставят неприятно усещане през целия ден. За една нощ човек може да сънува няколко, напълно различни сънища. Колко ярки и емоционални ще бъдат те зависи от т.н. фази на съня, в които се намира човек по време на сънуването. Особено значими са две от тях: на бързия и на бавния сън. По време на бавния сън мозъкът почти не работи. Обмяната на веществата е минимална, дишането забавено и дълбоко. Събудените в това състояние хора рядко помнят сънищата си. Преходът от бавен към бърз сън е ясно определен. По време на бързия сън очите под затворените клепачи извършват активни движения, почти като в периода на бодърстване. Дишането е често и с прекъсвания. Мозъкът изразходва толкова енергия, колкото и през деня. Кошмарите се сънуват именно през тази фаза. Десет минути след бързия сън човек може да се събуди, запомнил всичко сънувано и да се "премести" в бавната фаза. За една нощ човек преживява около шест цикъла сънища, всеки от които може да продължи до два часа. Някои хора вярват, че тревожният сън задължително предвещава неприятности. В действителност това не е точно така. Кошмарът е сигнал за някакво лично безпокойство у човека. Това може да бъде емоционално преживяване, свързано с неразрешен проблем, тревоги, предизвикани от очакването на някакви промени, и т.н. Преместване в нов дом, изпит, смяна на работното място, нови отношения, проблеми в семейството - всичко това може да предизвика нощни кошмари. Голямата умора и претоварване също могат да ни накарат да сънуваме "страшни" неща. Събуждайки се след неприятен сън, човек изпитва напълно реално чувство за страх. В психиатрията тези сънища се отнасят към раздела "битови". Има и други категории, които могат да бъдат съпроводени с викове или плач. От подобен сън човек може и да не се събуди, а събудил се - да не го помни. Особено значение имат повтарящите се сънища. Много хора се оплакват, че ги "мъчи един и същ кошмар". Проблемът и тук се крие в личните преживявания. Най-сложната категория на тревожни сънища е "постстресовото разстройство на съня". То възниква след преживяно тежко събитие. В мозъка на сънуващия изплуват картини на реални произшествия, които силно поразяват психиката. Има и нощни кошмари, които са следствие от някаква болест, например депресия. Причината тук е по-дълбока и сложна и с този страх човек обикновено не може да се пребори без помощта на психотерапевт. Съвсем не е задължително да прибягваме до сънотворни, за да се избавим от тези "минифилми на ужасите". Първо трябва да се опитаме да възстановим събитията, предшестващи появата на кошмара. Някои дори записват или рисуват своите сънища. Във всички случаи обаче трябва да се съсредоточим върху страха си и да потърсим това, което ни безпокои. Не трябва да се забравят и простите правила - да спазваме дневен режим, да се предпазваме от конфликти, да обръщаме внимание на обстановката около нас преди сън. Не е желателно да се правят физически упражнения преди лягане, да се слуша висока музика или да се употребява тежка храна. Вечерната разходка на чист въздух пък създава не само позитивни емоции, но предизвика и приятни сънища. Zdrave.bg

Порто Бенфика Брага Спортинг Насионал Аз знам 5 животни, представители на семейство Котки ...

На български се превежда "Двамата веронци", но все пак зачитам отговора

На 6 септември 2006 година се навършиха 121 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия. На тази дата страната ни чества смелостта на българите, имали дързостта да се изправят срещу целия свят и да защитават своята кауза. Е, днес такива българи няма. Или поне остават незабележими зад поредния стремящ се към власт и пари управляващ. Днес нашите герои са депутатите, които с все сила се борят не за народа си, а за самите себе си. Нашите герои днес са престъпниците, возещи се в лъскави коли и търгуващи с наркотици. Няма ги вече националните идеали, няма го стремежа за напредък и успех. Остават само имена, с които нямаме причина да се гордеем. Днес историята, която учим в училище, е изпълнена с героични битки и смели имена. Всеки знае името на Левски, Ботев, Аспарух, Крум и Омуртаг. Някои ден в учебниците на децата ни ще присъстват имената на Първанов, Сидеров, Станишев, Костов, Борисов и Сакскобургготски. За тях обаче няма да се пишат възторжени слова. Имената на днешните ни управници ще бъдат свързани единствено с множество скандали. С какво ли тогава ще се гордеят нашите деца? Може би с Волен Сидеров, който все претендира, че над всичко поставя националното достойнство. В същото време състав на Софийския районен съд /СРС/ осъди председателят на „Атака" заради подбуждането към дискриминация. Срещу Сидеров са заведени общо осем подобни дела. Естествено той се забърка и в други скандали. Надали има някой, който не знае за инцидента на магистрала „Тракия". Някой би казал, че до героите в днешен вариант се докосва Бойко Борисов. Е, надали той е чак толкова харизматичен. Стремежът му да си направи PR реклама някой ден ще му изиграе лош номер. Войната му с Румен Овчаров по отношение на „Топлофикация-София" и мнението му , че стои над всички скоро ще разочарова българите. И единствената връзка с царското съсловие у нас Симеон Сакскобургготски не се оказа на ниво. Той беше забъркан в корупционен скандал. Името му беше свързано с далаверите на братовчед му Виктор Емануил Савойски. Синът на последния италиански крал беше обвинен в подкупване на властите, пране на пари, далавери и развитие на проституцията. Тогава се заговори, че Виктор Емануил е дал пари на Симеон за предизборната му кампания и е щял да му предостави спонсорство за детска болница. Преди това царят също влезе в новинарските емисии. Репликата му, че е премиер само на онези, които са гласували за него не се хареса на никого. А правителството му, което управляваше в периода 2001-2005 г. не блесна с много постижения. Какво ще пишат за Първанов и Станишев не се знае. Може би те ще останат в историята като малко безлични политици, които няма да оставят кой знае каква следа. Е, само времето ще покаже. Днес имената на българските герои от миналото стават средство, с което се печелят предизборни кампании. Така Георги Първанов обяви, че ще направи всичко възможно, за да се посрои паметник на цар Самуил до магистрала "Тракия" точно преди изпитите. Волен Сидеров пък непрекъснато спекулира с имената на народните ни герои. На националните празници се поднасят цветя и се произнасят речи, за да се подчертае как всички управляващи тачат най-светлите имена в историята ни. В същото време обаче паметниците на културата се рушат и трябва чудо, за да се отппуснат средства за тяхното възстановяване. Типичен пример е и паметникът пред НДК, които от много време чака своята реставрация. В момента тече класацията "Великите българи". Чрез гласуване от страна на български граждани ще бъде избран най-великият българин. Тази класация постави въпроса дали да има номинирани наши съвременници или не. От една страна най-великият българин трябва да притежава духовни и обществени качества, цялостно и завинаги променили към по-добро нашата история и култура. Освен това този българин трябва да е известен в цял свят и чрез него светът да разпознава България. От една страна нашите съвременници са твърде близо до нас и само по-нататъшната история ще ги оцени. Но от друга да поставят в класацията до имената на Ботев и Смирненски името на Христо Стоичков е смешно. Защото колкото и да е прославил България, постиженията на футболиста надали може да се сравни с жертвоготовността на българските герои. Да не говорим колко срамно е, че в класацията изобщо се споменава името на Азис. Какво в крайна сметка е направил той за България. Освен, че непрекъснато скандализира обществеността. Паметниците на културата се рушат и трябва чудо, за да се отппуснат средства за тяхното възстановяване Като погледнем нашата действителност много скоро вместо класацията „Великите българи" ще има класация "Корумпираните българи". И тогава ще имаме голям избор. Естествено не можем да подминем факта, че живеем в по-други, по-далечни времена. Няма ги вече борбите за Освобождение, няма го стремежът за завоюване на територии или желанието за национално Обединение. Днес се борим за присъединяването към НАТО, към ЕС, въобще битки на нов терен. Също важни за нашия народ в тези времена. Битки наложени от новото време. Е, повечето управляващи се борят на бойното поле на парите и властта. Националните идеали са се превърнали в корупция и алчност. Всеки гледа да окраде колкото се може повече, докато има тази възможност. Малко преди да стане ясно дали България ще бъде членка на ЕС започна кампания срещу страната ни. Това като че ли не беше изненада за никого, защото от край време е ясно едно - българите не са желани в останалата част на Европа. Заговори се, че след влизането ни в съюза българите ще наводнят континента с наркотици, проститутки и оръжия. И децата ни някой ден ще учат точно това- как останалият свят не ни е искал и ни е отхвърлил точно преди приемането ни в ЕС. Ще четат, че за другите сме били сган от престъпници и корумпирани граждани. Истина е, че времената са други и не можем да очакваме, че днешните герои ще тръгват с чета, ще отвлечат кораб, за да стигнат до родната земя и да я освободят. Става дума обаче, че и сега, както и преди българският народ заслужава да има с кого да се гордее. Това обаче се оказва мисия невъзможна, тъй като онези които трябва най-много да защитават интересите на България, не го правят. Така страната ни остава в очите на света и на част от българите в държава на наркотици, проститутки и оръжие, а не на велики българи.

Как е възможно двама души, които носят еднакви гени, израстват в едно и също семейство и живеят на едно и също място, да остаряват по толкова различен начин? Научното обяснение за продължителността на живота и за това как хората остаряват постоянно се променя. Преди 20 години за решаващи фактори се смятаха околната среда, правилното хранене, физическите упражнения и добрите медицински грижи. После се появи теорията за гените - или си наследил правилната комбинация от гени, която ще ти позволи да ядеш мазни храни и да пушиш цигари и пак да доживееш до сто години, или просто не си случил на гени. Днес много хора смятат, че ако техни роднини са доживели дълбоки старини, то и техните гени ще им осигурят дълголетие. Съвременни проучвания обаче сочат, че гените нямат решаващо значение за това колко дълго ще живее един човек или от какви болести ще страда, с изключение, може би, на някои наистина дълголетни семейства. Това означава, че е невъзможно да се предскаже колко дълго ще живее някой, отчитайки продължителността на живот на неговите роднини. Според Джеймс Вопел, директор на Лабораторията по оцеляване и дълголетие в института "Макс Планк" за демографски изследвания в Рощок, Германия, продължителността на живота е даденост, която се наследява, също като ръста. "Ръстът на родителите, съпоставен с ръста на средно висок човек, показва с точност до 80-90 процента каква ще е височината на детето, сравнена със средния ръст. Докато продължителността на живот на един човек не зависи от това колко дълго са живели родителите му. Дори еднояйчните близнаци имат различна продължителност на живот", обяснява Вопел. Всъщност продължителността на живота се определя от сложна комбинация от фактори и не може да се предскаже с точност колко дълго ще живее даден човек. Факторите включват генетичните предразположения, хранене, заболявания, здравословното състояние на майката, наранявания или просто случайни обстоятелства като мутация на ген в клетката, което впоследствие води до рак. В резултат възрастни хора могат да бъдат повалени по много причини или просто без причина - случайно. Някои са по-податливи на болести от други и най-често те умират първи. Но понякога дори най-чувствителните доживяват дълбоки старини. А има и видимо здрави хора, които умират внезапно. Някои болести, като ранният Алцхаймер или ранно развитите сърдечни заболявания, са по-зависими от наследствения фактор от други, като повечето ракови заболявания и болестта на Паркинсон. Човек, предразположен към дадено заболяване, невинаги го развива. Дори в повечето случаи хората не развиват болестта, към която са предразположени, а дори да се случи, това не означава че ще причини смърт. Могат да се направят, разбира се, и някои обобщения. Например пушач с наднормено тегло ще живее по-малко от слаба жена, която спортува и не пуши. Но за отделни хора не може да се определи от какво и кога ще боледуват или дали някой ще живее по-дълго от друг. "На групово ниво е възможно да се определи средна продължителност на живот, но не и на индивидуално." казва д-р Каре Кристенсен, професор по епидемиология в Южнодатския университет. От десетилетия учените се опитват да открият дали наистина съществува връзка между човешките гени и дълголетието и ако я има, то докъде се простира тя. Те изучават цели семейства, но анализирането на фактите е трудно и категорични отговори на въпросите са невъзможни. Ако членовете на едно семейство доживяват до дълбока старост, дали това е защото носят еднакви гени, или защото растат в една и съща среда? "Дали дълголетието се дължи на добро социално-икономическо положение, на добро здраве или на качествени гени? Как да разберем истината?", пита Кристенсен. Решението, което той предлага, е класически пример в науката - да се изследват близнаци. Идеята е да се направи сравнение между еднояйчните близнаци, които имат еднакви гени, и двуяйчните, които споделят само някои от гените си. За да проведат опита, Кристенсен и колегите му си послужили с подробен регистър на всички близнаци в Дания, Финландия и Швейцария, родени между 1870 и 1910г. Вписаните данни били до 2004-2005 г. когато почти всички починали. Кристенсен и екипът му анализирали данните като се ограничили до близнаци от един и същ пол, което затвърдило факта, че жените живеят по-дълго от мъжете. Останали 20 502 еднояйчни и двуяйчни близнаци от един пол. Това било достатъчно за анализ. "Успяхме да разгадаем генетичния фактор", заключава Кристенсен. Но влиянието на гените било много по-незначително, отколкото се предполагало, сочат резултатите, публикувани в "Хюман дженетикс". Еднояйчните близнаци били почти на една възраст, когато починали, за разлика от двуяйчните. Но според Кристенсен дори повечето еднояйчни близнаци умират с голяма разлика във възрастта. Учените се опитали да разберат също кога се намесва генетичният фактор. Според една от хипотезите, която споделял и Кристенсен, най-силният генетичен ефект следвало да се прояви при ранна смърт. Той смятал, че причина за ранната смърт е наследственото предразположение към развиване на преждевременно сърдечно или раково заболяване. Изследванията обаче показали, че гените не са оказали почти никакво влияние върху смъртта на близнаците под 60-годишна възраст. Причините за ранната смърт на повечето от изследваните се оказали случайни обстоятелства, като автомобилни катастрофи и др. злополуки. Всъщност в резултат от изследването на близнаци не била открита почти никаква връзка между гените и възрастта на смъртта, дори при по-стари хора, с изключение на тези, доживели до пределна възраст - 80, 90 или 100 г. В САЩ средната възраст, при която настъпва смъртта при мъжете, е 68,5 г., а при жените - 76,1 г., по данни на Ариалди Минио от Националния център за здравни проучвания. Дори да има рядко срещани случаи на семейства, чиито членове живеят изключително дълго, то резултатите от изследванията на близнаци показват, че генетичното влияние върху продължителността на живота е много по-малко, отколкото много учени смятат. Кристенсен казва, че жена, чиято сестра е доживяла до сто години, има само 4 процента шанс да достигне същата възраст. Шансът на която и да е жена да достигне 100 години е един процент, което си остава твърде малка вероятност. При мъжете шансовете са още по-малки. Мъж, чиято сестра е доживяла до 100 години, има само 0,4 процента шанс да живее толкова дълго. По принцип мъжете имат само 0,1 процента шанс да доживеят до сто години. Тези данни съвпадат с резултатите от изследвания на животни, съобщава Кейлъб Финч от Университета на Южна Калифорния, който изучава причините за стареенето. Животните, които е изследвал - от червеи и мухи до мишки, са живели в една и съща среда, но са умрели по различно време. Причината за това е неизвестна. "Случайност е", казва Финч. "След като няма общовалидна закономерност, случайността е единственият начин за обяснение". Той разяснява видовете случайни обстоятелства: "Едните са случайностите от живота - някои хора имат нещастието да развият инфекция, да ударят главата си или клетките им да мутират в ракови. А има и такива, които се случват в процеса на растеж." Финч отбелязва, че произволният растеж и делене на клетките, различните комбинации между гените и активността им по време на растежа могат да доведат до различен брой клетки в бъбреците на еднояйчни близнаци или различни по форма гънки в мозъците им. Подобни различия в развитието в ранен етап от живота могат да доведат до усложнения в зряла възраст. Учените са открили, че дори заболявания като рака, които се смятат за наследствени, не са. В публикация в "Ню Ингланд джърнъл ъв медисин" от 2000 г. д-р Пол Лихтенщайн от медицинския институт "Каролинска" в Стокхолм и колегите му анализирали наличието на ракови заболявания у 44 788 двойки близнаци от скандинавските страни. Те открили, че само следните видове рак - на гърдата, на простатата и колоректалният рак (рак на дебелото и правото черво) се дължат на наследствено обременяване. Подобни случаи обаче били рядкост. Ако единият от еднояйчните близнаци развие някой от изброените видове рак, шансът и другият близнак да се разболее бил по-малък от 15 процента, т.е. пет пъти по-голям риск, отколкото има всеки друг човек, но все пак шансът не е толкова голям. От една страна, данните сочат, че гените могат да определят риска от рак, но от друга, резултатите от изследването показват, че рискът за еднояйчния близнак на болен от рак пациент е далеч от 100%, каквато би била истината ако само от гените зависеше дали някой ще развие болестта. Д-р Робърт Хувър от Нацоналния институт по рака пише в статия: "Вероятността единият близнак да развие същия рак, от който страда другият, е ниска, макар двамата да имат еднакъв геном и да са изложени на еднакви рискове. Това трябва да послужи като опит за някои учени и други хора, които смятат, че при наличието на достатъчно информация е възможно да се предскаже с точност кой ще развие болестта и кой - не".

Мозъкът прави ясно разграничение между любов и секс Хората често определят, къде на шега, къде сериозно, новата любов като психично заболяване, примесено с мания, слабоумие и измама. "Обясненията" обикновено са от типа на това, че тя отделя хората от техните приятели и роднини, внушава им несвойствен модел на поведение - натрапчиво звънене по телефона, серенади, безсъние. Ако състоянието наистина е такова, от научна гледна точка то напълно може да се приеме за психоза. Учени-невробиолози от САЩ за първи път направиха сканирано изображение на човешкия мозък във фазата преди любовният роман да влезе в своя "бонбонено-букетен" стадий и преди да е дошло времето на съвместните планове за прекарване на отпуската. Учени от университетите на Ню Йорк и Ню Джърси, след анализ на направения снимков материал доказват, че романтичната любов е биологична потребност, далеч различаваща се от сексуалното желание. Тя е много по-близка до такива чувства като глад, жажда, необходимост от наркотици, отколкото до емоционалните състояния като възбуда или страст. Данните от сканирането на мозъка показват, че според степента на задълбочаване на отношенията невронната активност, свързана с романтичната любов, също търпи значителни промени. zdrave.bg

А какво ще кажеш за "първия демократично избран президент на Република България" Желю Желев ? Не беше ли той най-често давания пример за дисидент ? Както и Георги Марков - писателя ? А според мен, за да се стигне до обективна оценка на историческите събития от последните 60 години, трябва те да се оценяват от по-голяма дистанция на времето. Как може да бъде обективен авторък Х, след като е емоционално и всякак обвързан със събитията, които оценява. Все пак човек не е машина, а се съобразява със собствените си нагласи, мироглед, преживян опит и т.н.

Донякъде съм съгласна с tanariil ... нали знаете приказката - гузен негонен бяга - та същото е и с призрака на комунизма. Сега е модерно да си "демократ", да отричаш всичко от недалечното "комунистическо" минало, да си бил репресиран от "комунистическия режим". Ама само как изведнъж се навъдиха страшно много дисиденти, а ... Но си мисля, че това го правят само нагаждачите, тези които си менят убежденията в съответствие с управляващата върхушка и гледат винаги да са на гребена на вълната, разбирай "да ударят кьоравото, да завъртят далаверката, да се облажат". За KG125: Тя, Историята, си е наука и като такава е обективна. Субективна или не дотам обективна я правят псевдо-историците. Но напук на тях или, може би, точно заради тях, историческата истина накрая винаги излиза наяве, понякога твърде късно, но все пак излиза.

Пак възможност да се изкарат мъченици "бедните" американци. Като че ли другаде по света не умират хора в резултат на войни или терористични актове. В Европа само в рамките на един век са се водили две световни войни, а в Америка - какво ? За два века и нещо от как са създадени съвременните държави не е имало по-сериозен или голям военен конфликт. Но пък виж за сметка на това американците се чувстват длъжни да се набъркат във почти всяка война или конфликт в света.

Железният светилник Преспанските камбани Илинден Гласовете ви чувам Самуил А аз знам 5 комедии от Уилям Шекспир ...

Предполагам, знаете кой е най-големия град с най-много цигани с най-много права - ПЛОВДИВ. Не мога да ви опиша какво е положението в двете гета - Столипиново и Захарна фабрика. Там българите (доколкото ги има) са малцинство, при това с никакви права. Поради големите задължения на циганите към Електроразпределение, в тези квартали има режим на тока. А редовните платци (разбирай - българите и то предимно пенсионерите) са направо дискриминирани. А знаете ли, че в Захарна фабрика изградиха т. нар. еднофамилни къщи, в които да настаняват цигани, които няма къде да живеят. Къщички като слънце - китни, спретнати - всеки би се съгласил да живее в тях. Представете си какво стана - настаниха цигански семейства срещу символичен (ама наистина символичен - 100 кв. м. апартамент за 50 лв.) наем, а тези гадове дори и това не плащат, а пък съсипаха хубавите къщи. Сега всичко е отново по старому - грозно, мръсно, страшно дори. Естествено, всички сте чули и за епидемията от хепатит в града, която отново се дължи на нашите "братя" циганите. Отпуснало правителството незнам си колко хиляди левове за безплатни ваксини за хепатит. Като че ли само от тях има болни или застрашени от разболяване. Незнам какви мерки трябва да се вземат, но мисля, че положението от година на година се влошава, а никой нищо не прави.

Ето нещо за приятелите, приятелството и силата на думите: Живял някога юноша с лош характер. Баща му веднъж му дал едно пълно с пирони чувалче и казал да забива по един пирон във вратата на двора всеки път, когато изгуби търпение или се скара с някого. Първия ден той забил 37 пирона във вратата. През следващите седмици се научил да контролира количеството забити пирони, намалявайки го до един на ден. Разбрал, че е по-лесно да контролира себе си, отколкото да забива пирони. Накрая, дошъл денят, в който юношата не забил нито един пирон в дворната врата. Тогава той отишъл при баща си и му казал новината. Тогава бащата му казал, да изважда по един пирон от вратата всеки път когато не загуби терпение. Накрая настъпил и денят, когато юношата могъл да каже на баща си, че извадил всички пирони. Бащата го завел при вратата: - Сине, ти се държа прекрасно, но погледни, колко дупки останаха на вратата! Тя никога няма да бъде същата както преди. Когато се скараш с накого и му кажеш неприятни неща, оставяш му рани като тези на вратата. Можеш да намушкаш човек с нож и после да го извадиш, но раната остава завинаги. И няма да е от значение колко пъти ще молиш за прошка. Раната си остава. Раната, направена от думи, причинява такава болка, както и физическата. Приятелите – това е най-рядко срещаното богатство! Те те карат да се усмихнеш и те ободряват. Те са готови винаги да те изслушат. Те те подкрепят и ти откриват сърцето си.

Според мен основния проблем в този случай е стресът. Колкото по-сложно е устроено едно общество, толкова по-висока е степента на стрес в членовете му. А стресът води до импотентност и стерилитет.

Много си прав ! Такива "не модерни" мъже се срещат много рядко. Нямаш представа колко приятно изненадана и щастлива се почувствах, когато моят приятел ми каза, че в очите ми вижда неродените си деца и няма търпение да се появят на бял свят. И най-странното е, че ние сме от така наречените "средно статистически" българи, тоест не разполагаме с кой знае какви средства, но на него това не му пречи ни най-малко да иска деца, а пък в никой случай не е безотговорен човек.

А пък аз искам да ви кажа, че напоследък се забелязва една доста радостна тенденция по отношение на раждаемостта - увеличава се. Скоро (може би, преди месец) четох една статия в пловдивското приложение на "24 часа" относно това, че за месец юли има значително увеличение на живо родените деца в Пловдив и то българчета, не циганчета. Сега не мога да цитирам точно цифрите, но увеличението беше значително - около 1/2 повече от предходния месец. Споменаваше се, че нараства и броя на жените, за които това е второ дете. В тази връзка беше отбелязано, че има и нарастване на броя на сватбите, съгласно информация от ритуалните зали. Дано това не са преувеличени статистически данни и тенденцията се запази. Дано положително влияние окаже и промяната в режима на майчинството - увеличените дни, през които майката има право да получава 90% от работната си заплата, а не само мизерните 160 лв., както и възможността да се върне след това на работа и да си наеме бавачка за детето, на която ще плаща държавата. Ако пък реши да отглежда детето си до 2 годишна възраст, ще получава 50% от заплата си.

Да, интересно наистина ! А дали и човешкия мозък ще може да се форматира като хард-диска при тотален срив на всички системи (програми) ?

Как просто и рационално е организирано всичко при животните ! Защо ли и при хората не е така !? Представяте ли си колко много време и усилия бихме си спестили при избора на партньор(ка) за продължаване на рода !?

Много интересно как тези хора са решили, че именно те са в състояние да предпазят другите хора от заблуждения. С какво толкова превъзхождат (или мислят, че превъзхождат) останалите хора, че са в състояние да различат истината от заблудата и да се опитат да разсеят последната. Но иначе начинанието е хубаво. Да се възроди просветителството и да се подтикне младото поколение към образование, наука, усъвършенствана, съзнателно развитие на интелекта. Само да не бяха тези гръмки фрази отначало.

Искам да споделя с вас ето тази ЧУДЕСНА ИСТОРИЯ Един ден една жена излязла от къщата си съзряла трима белобради старци да седят в предния й двор. Тя не ги разпознала, но им казала: - Мисля, че не ви познавам, но сигурно сте гладни. Моля, влезте в къщи да хапнете. - В къщи ли е стопанинът на къщата ? - попитали те. - Не – отговорила жената – Излезе. - Тогава не можем да влезем - на свой ред отговорили те. Вечерта, когато мъжът й се прибрал, жената му разказала какво се е случило. - Иди навън и им кажи, че съм се прибрал и ги каня в къщи. Жената излязла навън и поканила старците да влязат. - Ние не можем да влезем в дома ви заедно – отговорили те. - Но защо ? - учудила се жената. Единия от старците обяснил: - Той е Богатството – казал, сочейки един от спътниците си - Той е Успеха – отново казал, сочейки другия – А аз съм Любовта. След това добавил: - А сега отиди при мъжа си и решете заедно кой от нас искате да влезе в дома ви. Жената се върнала в къщата си и разказала всичко на съпруга си. Той се възрадвал много. - Колко хубаво – казал – В такъв случай, нека поканим Богатството. Нека той да влезе и къщата ни ще се изпълни с богатство и изобилие. Жена му обаче не била съгласна. - Но, скъпи, защо да не поканим Успеха ? Снаха им слушала техния разговор от ъгъла на стаята. В този момент и тя се обадила със своето предложение. - А не е ли най-добреда поканим Любовта. Така нашия дом ще е пълен с любов. - Хайде да послушаме съвета на снаха си – казал мъжа на съпругата си – Излез навън и пакани за наш гост Любовта. Жената излязла навън и попитала тримата старци: - Кой от вас е Любовта ? Моля, заповядай в дома ни и бъди наш гост. Любовта станал и тръгнал послушно към къщата. Другите двама старци същи станали и го последвали. Жената, изненадана, попитала Богатството и Успеха: - Но аз поканих само Любовта, защо идвате и вие ? Старците отговорили едновременно: - Ако вие бяхте поканили Богатството или Успеха, другите двама щяха да останат отвън. Но щом вие поканихте Любовта, там където той влиза, влизаме и ние. Там където има любов, има и богатство и успех! Надявам се да ви хареса ... и какво друго да ви кажа ... обичайте се, хора !

ICQ - редовно, но вечер и през почивните дни, защото на работа не ни дават да го инсталираме MSN Messenger - през деня в делнични дни, защото само него имам на работа ... а и така мога да си говоря с ISTORIKa, нали се сещате, че аз съм Мимито, т. е. гаджето му Skype - много рядко

А моят идва от Бриджет Джоунс - героинята на Хелън Фийдинг от "Дневникът на Бриджет Джоунс" и "Бриджет Джоунс на ръба на разума". Когато четох книгите, до голяма степен се отъждествих с героинята и реших да използвам нейното име за свой ник след като станах на 30 години.

Обикновено на моя котарак му купувам гранулирана храна, като гледам да е различна всеки път. Той не е претенциозен и яде всякакъв вид. Освен това, винаги, когато някой от семейството яде, и животното си похапва - саламче, кремвирш, сиренце, кашкавал. Много обича да пие и мляко. Направо си умира за маслини ! А също и за всякакви сладки неща - шоколад, бисквитки, сладки, тортички и т. н. ... и после ми разправяйте, че домашните любимци не приличат на стопаните си по това, което обичат да си похапват

Ето сайта на списание Космос: http://kosmos.pass.as/news.php Дано съм помогнала

Както казах в предишния си пост, нямам впечатления от кучетата, защото не съм имала куче, но що се отнася до котките мога да споделя много. Твоята котка, наистина, е имала доста лошо поведение. Чувала съм, че е така с породистите котки - персийски, сиамски и други. Че са много своенравни, капризни, отмъстителни и т. н. За разлика от тях, моят котарак не е породист, но за сметка на това е много красив и изобщо не притежава техните лоши черти. Трябва да ти кажа, че това животинче всяка сутрин ме изпраща, а вечер ме посреща от работа. Усеща, че се прибирам още преди да съм отключила вратата на апартамента. Аз по принцип имам проблеми със стомаха и той при всеки удобен случай гледа да се свие в скута ми и да стои там. Освен това, въобще не е капризен към храната, нито пък прави бели. А и изобщо не е отмъстителен. И е много игрив , такива акробатични номера прави, че е в състояние да те разсмее по всяко време.