Отиди на
Форум "Наука"

Приказкотерапия – що е то?


Recommended Posts

  • Глобален Модератор

Приказките предопределят нашите роли в живота и в любовта.

За детските приказки и за психотерапията.

Приказкотерапия – що е то?

Спящата красавица, Червената шапчица, Пепеляшка, Снежната кралица, Василиса Прекрасна, Снежанка, Пенелопа, Ариадна, красивата Елена, баба Яга, добрата фея, ламята, лисицата, златната рибка, Иван Глупакът, Синдбад мореплавателя, Питър Пан, Али баба, Аладин, Хари Потър, Менелай, Парис, Одисей, Ахил, Хектор, Тезей, Херкулес, Едип, Орфей, крал Артур, Спартак, Александър III Македонски, Крали Марко, Квазимодо, Пъг, третият брат, котаракът в чизми, гарванът, вълкът, орелът, ракът, охлювът, блатният дух, грозното чудовище, грозното патенце... списъкът с примери е безкраен... – сами избираме коя роля да играем, с кой приказен, митологичен, легендарен или исторически персонаж да се самоидентифицираме.

“Имало едно време...”, “Някога, много отдавна...”, “Преди много години...”, "В дълбините на времето...", “В зората на историята...”,

“В XII век пр. Р. Хр. ...”, "Преди 13 500 години..." ...

Така започват не само приказните, но и напълно реални и исторически достоверни истории.

Известно ви е за чии истории иде реч – за моята, за вашата, за историите на моите приятели, на вашите приятели, на всички хора.

Не си мислете, че вълшебните приказки са само атрибут на щастливото детство, като бабините курабийки, като плюшената играчка, с която заспиваме, като люлеещия се стол – конче, като игрите с куклите или с пластмасовите войници...

Искаме или – не, хората се раждат, за да претворят в живота си някоя приказка или пък – няколко приказки.

От хилядолетия - насам, все това правим и не се уморяваме да разиграваме различните сценарии, усвоени в течение на нашето детство.

Върху главите на децата се изсипват купища сценарии – и приказни, и митологични, и легендарни, и исторически, и литературни, и от басни...

Още в най – крехка възраст, всяко дете започва да отдава предпочитание на някаква определена история (или на някакви определени истории) и моли родителите си да му я (ги) разказват безброй пъти.

Именно любимата приказка (или няколкото любими приказки) ще стане (станат) определяща (определящи) при формирането на неговия жизнен сценарий, именно тя (те), впоследствие, ще може (могат) да обясни (обяснят) психологически логиката на няговите постъпки.

Не е трудно да се разбере коя е “вашата приказка” (могат да бъдат и няколко приказки!).

Не се предоверявайте на паметта си, защото тя, нерядко, приема желаното за действително, за истинно, за истинско.

Трябва да определите с кой персонаж (кои персонажи) от любимата ви история (любимите ви истории) се самоидентифицирате.

Защото всеки герой разиграва, от векове – насам, някаква точно определена социална роля...

Спящата красавица живее в очакване да бъде открита от принца. Пепеляшка позволява на всички да я експлоатират. Червената шапчица се среща с вълка и... отказва да порастне, а баба й не желае да умре в старчески дом (затова, умират?) – вълкът ги изяжда... Спартак не иска да умре като роб. Александър мечтае да стане велик пълководец. Али баба открива пещера, пълна със съкровища. Аладин открива вълшебна лампа и вълшебен пръстен, обитавани от духове, които му помагат. Златната рибка сбъдва три желания. Полубогът Ахил предпочита да умре млад и известен, отколкото стар и неизвестен. Той е почти безсмъртен, но бива улучен от отровна стрела в единственото незащитено място на тялото си – петата. Одисей, с хитрост и измама, успява да превземе Троя и, след Троянската война, обикаля моретата, в продължение на много години. А в родината му, неговата вярна съпруга – Пенелопа – го чака. Парис трябва да даде златна ябълка на най – красивата богиня (и да обиди останалите богини!). За награда, позволява му се да се сдобие с най – красивата жена на света (за сметка на цар Менелай, който я губи!) и да убие почти безсмъртния Ахил. Най – силният човек на света – Херкулес – трябва да извърши 12 подвига, даже, за малко, подпира небето, за да не се срути то върху Земята! Тезей се лута в критския Лабиринт, среща Минотавъра, убива го, а, с помощта на принцеса Ариадна, успява да излезе оттам. Отвлича я, а, после я изоставя, заради друга жена. Баба Яга живее в къща с кокоши крака, която може да се движи, а, освен това, вещицата може да лети, яхнала метла с дълга дръжка. Орфей трябва да изведе съпругата си – Евридика – от света на мъртвите, но без да се обръща назад. Нетърпелив да я види отново или невярващ, че тя се движи зад него, той проявява неблагоразумието да погледне назад и я губи. Лисицата успява да принуди гарвана да изграчи и да изтърве парченцето сирене, което е стиснал с клюна си, успява да накара болния вълк да я носи на гръб, открадва рибния улов от стареца, но не успява да достигне до гроздето и решава, че то е кисело... Иван Глупакът трябва да отиде неизвестно къде, да се срещне с неизвестен персонаж, да донесе неизвестно какво – информация или предмет...

И така нататък. И нататък – така...

Интересно е да се знае, че в реалния живот, хората, приели за свой пътеводител роли от една и съща приказка (легенда, мит, история, роман, басня...), рано или късно, неизменно се срещат един с друг. Така, в живота на красавицата винаги присъства едно чудовище, ужасно грозно, на външен вид, но добро по душа. Присъстват, също така, и слабият баща, заради когото красавицата тръбва да се пожертва – да се прежали и да се омъжи за чудовището (или – за жабока). До тази тройка се нареждат и алчните сестри, които виждаме и около Пепеляшка. Снежанка е обградена от най – вярната стража – седем джуджета, нейни върли фенове, които ще трябва да я отстъпят на мъжа, който успее да я съживи с целувка. Червената Шапчица задължително среща своя вълк (понякога – не само един!).

По любимите приказки е лесно да определим кои ще бъдат нашите житейски проблеми, кои ще бъдат нашите спътници в живота, но – и какви стратегии и тактики за решаването на житейските си проблеми да изберем. Например, Снежната кралица ще играе ролята на фаталната жена (la femme fatale) в живота на мъжете, а Герда ще стопля вледенените мъжки сърца. Спящата красавица и Снежанка, от своя страна, ще спят, докато мъжа на мечтите им ги открие (за всеки влак има пътници, а, също така, и за всеки пътник има влак) и ги събуди с целувка. Чудовището (Звярът) и Жабокът ще чакат някоя принцеса да ги целуне, за да се превърнат в красиви принцове (без царство!). Крал Ричард I Лъвското Сърце ще иска да размени цялото си царство за един кон, с който да избяга от бойното поле, където армията му търпи поражение. Жана д’Арк и Ивайло ще поведат своя народ срещу нашествениците и ще ги прогонят. Рицарите от ордена на Тамплиерите ще бъдат изгорени на клада, макар да са невинни. Жана д’Арк – също. Но, малко след това, проклятията им ще донесат мъщителната смърт на техните мъчители. Хари Потър и Пъг, един ден, ще порастнат и ще станат най – великите магове във Вселената. Дон Кихот ще се бори с вятърни мелници, които ще му се привиждат като зли духове, демони и сарацини...

Едно време, нашите предци са се отнасяли напълно сериозно към вълшебните истории. Чак до XVIII век, е било съвсем в реда на нещата, приказки да се разказват не само на децата, но – и на възрастните. Днес, като че ли, тази традиция, постепенно, се завръща, във вид на новаторска... психотерапевтична практика, наречена “приказкотерапия”. Използването на приказките за решаването на лични проблеми е ново направление в психотерапията, но, както показва практиката – много интересно и много перспективно.

Приказката притежава психотерапевтичен ефект, тъй като в нея, абсолютно винаги, се намира изход от проблемната ситуация, а слабият или ощетеният герой, в края на повествуванието, се трансформира в силна, успяваща и самоатуализираща се личност.

В някои случаи, е по – полезно да представиш своята житейска история във вид на приказка, а не – да търсиш готов приказен сценарий. Когато, по време на психотерапевтичен сеанс, на възрастен човек му предложат да измисли приказка за самия себе си, той тръгва по същия път, по който върви и всеки автор, от хилядолетия – насам: разказва за нещата, които го вълнуват, които го огорчават, които го плашат най – много, тоест – за своите лични проблеми.

Любопитен е фактът, че приказките, измислени от деца, не са толкова “цветни” – много по – реалистични са и рядко краят им завършва щастливо.

Приказките на възрастните, често, изобщо нямат край – нито добър, нито лош. Всъщност, краят им се натрапва от само себе си, както става и при приказките, но разказвачът не го вижда ясно. Или, по – точно – на него, от самото начало, не му достигат сили да приеме очевадното решение (очевадните решения) на проблема (проблемите) си.

Но, рано или късно, събира смелост и поглежда истината в очите.

Вашият избор на герой в ролевите компютърни игри или в ролевите книги – игри дава възможност да нучите своите силни и слаби страни – като воин и като приключенец.

Можете да си изберете герой измежду следните типажи: варварин, гладиатор, горски елф, мрачен елф, джудже, вещица/магьосник, некромант, звероукротител, нинджа, монах/мъдрец, крадец... списъкът не претендира за изчерпателност.

Животът може да се разглежда като “реална приказка”, като “театър” или като “филм”. Ролите, които играем са различни: учители и ученици, ергени и семейни, млади и стари, мъже и жени, деца и родители, богати и бедни, щастливи и нещастни, добри и зли... И така нататък... Допълнителни нюанси към тези роли прибавя изборът на някой приказен или друг персонаж, чийто живот ни служи за пример и, чийто жизнен опит ни помага да преодоляваме своите житейски трудности.

Разбира се, не бива да забравяме, че не живеем нито в приказка, нито във филм, нито в минала историческа епоха, а - в настоящето. Откъдето следва, че всички сценарии и роли, които се намират в нашето съзнание, трябва да бъдат редактирани, с оглед на съвременната действителност.

Приказкотерапията е част от литеартурната психотерапия. Наред с много други видове психотерапия (музикотерапия, рисувателна терапия, театрална терапия/терапевтичен театър, поезиотерапия, танцова терапия, игрова терапия, терапия чрез бойни изкуства и така нататък), тя е част от изкуствотерапията/арттерапията.

Психотерапията е една много приятна паралелна терапия, която може да се прилага заедно с медикаментозната терапия или като самостоятелно лечение при множество психични, соматични (тоест - телесни) и психо – соматични заболявания.

Неделин Бояджиев

Link to comment
Share on other sites

Напиши мнение

Може да публикувате сега и да се регистрирате по-късно. Ако вече имате акаунт, влезте от ТУК , за да публикувате.

Guest
Напиши ново мнение...

×   Pasted as rich text.   Paste as plain text instead

  Only 75 emoji are allowed.

×   Your link has been automatically embedded.   Display as a link instead

×   Your previous content has been restored.   Clear editor

×   You cannot paste images directly. Upload or insert images from URL.

Зареждане...

За нас

Вече 17 години "Форум Наука" е онлайн и поддържа научни, исторически и любопитни дискусии с учени, експерти, любители, учители и ученици.

За своята близо двайсет годишна история "Форум Наука" се утвърди като мост между тези, които знаят и тези, които искат да знаят. Всеки ден тук влизат хиляди, които търсят своя отговор.  Форумът е богат да информация и безкрайни дискусии по различни въпроси.

Подкрепи съществуването на форумa - направи дарение:

Дари

 

 

За контакти:

×
×
  • Create New...