Фелдмаршал Ервин Ромел: Гений, герой, мъченик... и предател?

[Zara Thustra]

Фелдмаршал Ервин Ромел: Гений, герой, мъченик… и предател?

Автор: Джон Уеър

Година: 2020

 

Ервин Ромел е смятан за един от най-добрите генерали на Втората световна война. Историкът Даниел Алън Бътлър пише следното за Ромел: „През 1940 г. във Франция, после в Северна Африка за още две години и накрая отново във Франция през 1944 г. в Нормандия той се доказва като майстор на бронетанковата война, превъзхождайки редица съюзнически генерали, които така и не успяват да го догонят и които са могли само и единствено да прибягват до численото превъзходство, за да го сломят.“^[1]

Тази статия няма да се съсредоточава върху военните постижения на Ромел, които така или иначе са обстойно разгледани в редица книги и публикации. Вместо това тази статия ще се съсредоточи върху взаимоотношенията между Ромел и Хитлер, върху въпроса дали Ромел е участвал в заговора за убийството на Хитлер, както и върху причината, поради която Ромел се самоубива чрез отрова.

 

Отношенията между Ромел и Хитлер

Хитлер за първи път научава за военната компетентност на Ромел, когато прочита книгата му „Пехотата в настъпление“. Тази книга, издадена през лятото на 1937 г., съдържа спомените на Ромел от службата му през Първата световна война. Книгата на Ромел е отпечатвана в няколко издания и се продава изключително добре, докарвайки на Ромел изненадващо големи парични суми.^[2]

Отначало отношенията между Хитлер и Ромел не са белязани от същото презрение, което Хитлер демонстрира към другите си генерали. Между двамата има другарско чувство, което не остава незабелязано от останалата част от антуража на Хитлер. Хитлер повишава Ромел в генерал и после му връчва командването на 7-ма танкова дивизия през февруари 1940 г. През март 1941 г. Хитлер лично награждава Ромел с ордена Рицарски железен кръст с дъбови листа в знак на признание за изключителните му заслуги като военачалник на 7-ма танкова дивизия.^[3]

Впоследствие Хитлер изпраща Ромел в Северна Африка, където да поведе немските сили срещу британските. Скоро след това силите на Ромел взимат контрола над Тобрук в Либия от британците. Тази победа е особено важна, тъй като броят войници, пленени при Тобрук, се оказва вторият най-голям разгром на британските сили по време на войната. В знак на уважение Хитлер повишава Ромел във фелдмаршал. На възраст от 49 години Ромел става най-младият фелдмаршал в Германската армия, както и един от най-младите такива в немската военна история.^[4]

По-късно, на 5 ноември 1943 г., Хитлер се среща с Ромел и му възлага задачата да отбранява Германия от съюзническата инвазия на запад. Хитлер акцентира върху задачата и важността й за Германия, казвайки, че това ще бъде решителният момент във войната, който трябва да се обърне в полза на Германия. Ромел остава изключително зареден от тази среща с Хитлер. След като Ромел се връща в Италия, за да връчи командването си, той пише следното относно Хитлер:^[5]

„Само каква сила излъчва! И каква вяра и увереност вдъхва у хората си!“

 

И все пак, след успешния съюзнически десант на запад, Ромел влиза в големи пререкания с Хитлер. Към края на юни 1944 г. Ромел вече е знаел, че Германия се е озовала в безнадеждна военна ситуация, искайки от Хитлер да преговаря за мир със Западните Съюзници. Когато Ромел се опитва да обсъди цялостната политическа ситуация на една военна конференция, Хитлер рязко го прекъсва и казва:

„Твоята работа е да се занимаваш с военните си дела и с нищо друго.“

 

Когато Ромел отново се опитва да повдигне въпроса, Хитлер моли Ромел да напусне стаята.^[6]

На 15 юли 1944 г. Ромел се разписва на един мрачен безкомпромисен доклад, който описва безнадеждната ситуация на Германия на запад. В този доклад Ромел и други подписали се съобщават на Хитлер, че войната не може да бъде спечелена по военен път, молейки Хитлер да стигне до някакви заключения. Ромел споделя на един немски полковник, че единственото нещо, което в момента е от значение, е британците и американците да стигнат до Берлин преди руснаците.^[7]

На 17 юли 1944 г. Ромел е тежко ранен, когато колата, в която се вози, катастрофира след обстрел от съюзнически самолети. Ромел е изхвърлен от колата и претърпява смазващ удар в лявото слепоочие и скула, причинявайки четворна фрактура на черепа. Ромел никога повече няма да види битка на бойното поле.^[8]

 

В търсене на преговори за капитулация

През май 1943 г. Хитлер признава пред Ромел, че има малка вероятност Германия да спечели войната, както и че първоначално той никога не е искал да води война със Запада. Но тъй като не е било възможно да се постигне мир с управляващите на Запад, Хитлер е бил решен да воюва до самия край. За разлика от него обаче Ромел се надява, че е възможно да се договори мир със Запада.^[9] Това и се оказва основната причина за техния конфликт.

Хитлер обаче вероятно е бил прав, че воденето на преговори за капитулация със Западните Съюзници е било невъзможно. Дори лидери на Германската съпротива откриват, че съюзническата политика за безусловна капитулация не би се променила, дори и Хитлер да беше мъртъв. На 18 юли 1944 г. германския конспиратор Ото Йон се връща от безрезултатни преговори със съюзнически представители в Мадрид и информира съзаклятниците си, че безусловната капитулация ще продължи да бъде изисквана от тях дори и да успеят да убият Хитлер.

Д-р Ойген Герстенмайер, бивш съзаклятник и президент на Западногерманския парламент след войната, казва следното в едно интервю от 1975 г.:^[10]

„Това, което ние от Германската съпротива не искахме да прозрем по време на войната, го научихме в пълна степен след това; а именно, че тази война като цяло не се е водила срещу Хитлер, а срещу Германия.“

 

Мирното разрешаване на войната става невъзможно след обявяването на съюзническата политика за безусловна капитулация на пресконференция в Казабланка на 23 януари 1943 г. Съюзническата политика за безусловна капитулация гарантира, че войната ще се води до самия й край. Мориц Ханки, опитен британски държавник, обобщава ефекта от политиката за безусловна капитулация по следния начин:^[11]

„Тя ожесточава войната, прави неизбежна борбата до края, затваря вратата към възможността и двете страни да предложат условията си или да започнат да преговарят, вдъхна у немците и японците куража на отчаянието, подсили позицията на Хитлер като ‚единствената надежда‘ на Германия, подпомогна пропагандата на Гьобелс и направи неминуем десанта в Нормандия и последвалото изключително изтощаващо и унищожително настъпление през Северна Франция, Белгия, Люксембург, Холандия и Германия. Удължаването на войната позволи на Сталин да окупира цяла Източна Европа, да вдигне желязната завеса и по този начин да осъществи с един замах огромните си начинания на отдавна зададените му цели срещу т.нар. капитализъм, към който той приравнява и социалната демокрация… Не само вражеските държави, но и почти всички държави са изцедени до кръв от тази политика, която оставя всички нас, с изключение на Съединените американски щати, в едно състояние на бедност и окаяност. За съжаление тези политики, в такъв разрез с духа на Проповедта на планината, не успяват също така и да подсилят моралната позиция на Съюзниците.“

 

По този начин надеждата на Ромел за приключване на войната на запад чрез примирие, докато на изток съветските настъпления биват възпирани, се оказва нереалистична. Всъщност, Западните Съюзници дори умишлено позволяват на Съветския съюз да превземе Берлин и голяма част от Германия. На р. Елба Айзенхауер нарежда на американските войски да спрат, по този начин връчвайки Централна Германия и голяма част от Европа като подарък на Съветския съюз. Един американски щабен офицер огорчено коментира:^[12]

„Нямаше германска сила, която да ни спре. Единственото нещо, което стоеше между Девета армия и Берлин, беше Айзенхауер.“

 

Ромел е въвлечен

Историците като цяло са единодушни, че Ромел не е бил част от заговора за опита за убийство на Хитлер на 20 юли 1944 г.^[13] Въпреки това обаче, скоро след това Ромел е въвлечен в заговора.

Ген. Карл-Хайнрих фон Щюлпнагел, към когото Ромел винаги е таял топли чувства, е призован от ген. Вилхелм Кайтел в Берлин ден след неуспешния атентат срещу Хитлер. Щюлпнагел, който е участвал в заговора, прави опит за самоубийство, но се проваля. В последвалото му умопомрачение Щюлпнагел е чут да изговаря името на Ромел. На 29 август 1944 г. Щюлпнагел е осъден на смърт от Народния съд и обесен.^[14]

Подполковник Сезар фон Хафекер обаче дава много по-компрометиращи показания. По време на разпита му от Гестапо Хафекер обвинява двама фелдмаршали за опита за покушение—а именно Ромел и ген. Ханс фон Клуге. Клуге се самоубива, като поглъща цианид, вместо да бъде изправен пред съд в Германия. Хафекер накрая се подписва на дълго показание, в което се твърди, че Ромел гарантира активната си подкрепа за съзаклятниците, ако покушението се окаже успешно. Хафекер твърди, че Ромел е казал следното:^[15]

„Кажи на господата си в Берлин, че когато настъпи моментът те могат да разчитат на мен.“

 

От Гестапо също така подлагат на разпит и новия главен началник на разузнаването полк. Георг Хансен. Хансен признава, че на 16 юли 1944 г. Клаус фон Щауфенберг, убиецът, и Хафекер са казали на съзаклятниците си, че според Клуге и Ромел Западният фронт е щял да падне в рамките на две седмици. По-късно Хансен е осъден и екзекутиран.^[16]

Показанията на близкия приятел и съмишленик на Ромел ген. Ханс Шпайдел също се оказват изключително въвличащи за Ромел. Хитлер правилно е бил убеден във вината на Шпайдел, но превъзхождащият ум на Шпайдел го спасява отново и отново. След като от Гестапо приключват с разпитите на Шпайдел, военният Съд на честта е свикан специално, за да чуе доказателствата срещу Шпайдел. В писмената клетва на генерал-лейтенант Хайнрих Кирххайм от прослушването присъства следното обръщение на началника на Гестапо Ернст Калтенбрунер:^[17]

„По време на разпитите Шпайдел признава, че той е бил уведомен за заговора за покушение от пратеник на Щюлпнагел, но Шпайдел твърди, че той надлежно е докладвал това на прекия му началник фелдмаршал Ромел, казвайки, че той не е виновен, ако фелдмаршалът не е предал предупреждението му. Всъщност—според думите на Шпайдел—той не е осъзнавал, че Ромел не е съобщил за предупреждението.“

 

Случаят срещу Шпайдел сериозно уличава Ромел в заговора. Когато Кайтел обявява, че „Фюрерът смята, че не може да има никакво съмнение за вината на Шпайдел“, Кирххайм посочва, че доказателствената тежест лежи върху съда. В крайна сметка съдът оправдава Шпайдел по обвиненията за заговор. Усилията по обвиняването на Ромел обаче се засилват.^[18]

Ойген Майер, местният партиен шеф, също посещава Ромел в дома му и му споделя, че висшестоящият есесовски офицер в Улм е бил чут да говори открито, че Ромел вече не е вярвал в окончателната победа на Германия. Ромел потвърждава, че е невъзможно да се постигне германска победа. Ромел казва следното за Хитлер:

„Този проклет глупак! На него въобще не може да му се има вяра! Откакто се видях с Фюрера през ноември 1942 г., започнах да осъзнавам, че умствените му способности са намалели рязко.“

 

Без Ромел да предполага, Майер предава думите му на своя началник Мартин Борман, който е и личният секретар на Хитлер.^[19]

 

Смъртта на Ромел

Ромел изпада в немилост в очите на Хитлер след успешната Съюзническа инвазия на запад. Хитлер казва следното за Ромел:^[20]

„Той се опита да намери друг изход, различен от военния. Знаете, че по едно време той също така предричаше и неминуемото падане в Италия; това обаче все още не е станало. Събитията го опровергаха в това отношение и оправдаха решението ми да оставя фелдмаршал Кеселринг като командващ. […] За мен Ромел е, в рамките на разумното, един изключително смел и също така изкусен командир. Но и не го смятам за издръжлив, като всички споделят това виждане.“

 

Изказването на Хитлер говори за разочарование от Ромел, но не и за убеденост в предателство. И все пак, мнението на Хитлер за Ромел се променя, когато горепосочените компрометиращи доклади срещу Ромел стигат до него.^[21]

Ромел няма никаква представа за всичките тези свидетелски показания срещу него. Всъщност, Ромел дори се надява за ново назначение като командир на изток. Когато синът на Ромел, Манфред, го пита дали би приел такова назначение, Ромел му отвръща:^[22]

„Мило мое момче, нашият враг на изток е толкова ужасяващ, че всичко друго е от маловажно значение на фона на това. Ако той [Сталин] успее да превземе Европа, дори и само за малко, това ще бъде краят на всичко, заради което животът си е струвало да се живее. Разбира се, че бих отишъл.“

 

За съжаление обаче Ромел така и не получава възможността да командва на изток. На 14 октомври 1944 г. ген. Вилхелм Бургдорф и ген. Ернст Майзел посещават Ромел в дома му. Веднага щом вратите са затворени, Бургдорф започва право по същество: Ромел е обвинен за съучастие в опита за убийство на Хитлер. Бургдорф показва на Ромел копия от разпитите на Щюлпнагел, Хафекер и Шпайдел. В писмо от Хитлер се предоставят две възможности на Ромел: 1) Ако Ромел се смята за невинен спрямо обвиненията срещу него, тогава той трябва да докладва на Хитлер на място в Берлин, или 2) Ромел може да отнеме живота си, като погълне бързо действаща отрова, донесена от Бургдорф конкретно за тази цел.^[23]

Бургдорф казва на Ромел, че неговата измяна никога няма да бъде разкрита пред обществото, ако той погълне отровата. Вместо това официална история ще бъде, че Ромел е умрял от усложнения от раните си. Ромел ще получи погребение с почести, неговата жена Лусия ще получава пълната пенсия на вдовица на фелдмаршал и семейството му или членове на домакинството му няма да стават обект на никакви ответни мерки.^[24]

След като прекарва близо час с Бургдорф и Майзел, Ромел моли да бъде извинен, за да разговаря с жена си. Ромел казва:^[25]

„След петнадесетина минути аз ще бъда мъртъв. Обвинен съм като съучастник в опита за убийство на Хитлер. […] Казват, че фон Щюлпнагел, Шпайдел и фон Хафекер са ме посочили като виновен. Това е обичайният номер. Казах им, че не вярвам на това и че не може да е истина, но Фюрерът вече ми даде да избирам между отровата и Народния съд. Отровата е при тях; казват, че действието би отнело само три секунди.“

 

След като отхвърля съвета на Лусия да се бори, Ромел повтаря на Манфред това, което той току-що е казал на майката на момчето, както и че Манфред е следвало да не казва нито дума за това споразумение. Ромел сяда на задната седалка на колата, която вече го е чакала. В продължение на близо пет минути колата слиза надолу по пътя, след което по сигнал на Бургдорф се отбива и спира. Ромел поглъща отровата, впоследствие бивайки обявен за мъртъв от лекар в Улм.^[26]

 

Заключение

На 18 октомври 1944 г. Ервин Ромел е погребан с почести, както му е обещано. Лусия получава пълната си пенсия; цялото й домакинство не е притеснявано по никакъв начин от немските власти; измислицата, че Ромел умира от раните си пък е внимателно поддържана. Интегритетът на паметта и наследството на Ромел остава непокътнат за германския народ.^[27]

Ромел е единственият германски фелдмаршал, който е уважаван от всички Западни Съюзници и на когото мнозина британски и американски старши офицери открито се възхищават. Ханс Шпайдел успешно изтъква ролята си като началник-щаб под ръководството на Ромел, за да се издигне в кариерата в следвоенна Германия. През 1955 г. Шпайдел е назначен като генерал-лейтенант в Западна Германия и две години по-късно получава поста главнокомандващ на сухопътните войски на НАТО в Централна Европа.^[28] Възможността Шпайдел да е излъгал за участието на Ромел в заговора срещу Хитлер, както и че показанията на Шпайдел допринасят за преждевременната смърт на Ромел, изглежда не притесняват военните лидери на НАТО.

Войниците на Ромел масово му се възхищават, като той винаги е действал по начин, който според него да бъде в интересите на Германия. Дейвид Ървинг пише следното:^[29]

„Можем да запомним гения на Ромел за неочакваното, за неговите технически заложби, [както и] за неговите новаторски тактически прийоми. Бойните войски не са глупави; те могат да отсяват шарлатаните от великите пълководци. Без изключение, войските на Ромел—от която и да е националност—са го обожавали.“

 

 

Бележки:

1. Butler, Daniel Allen, Field Marshal: The Life and Death of Erwin Rommel, Philadelphia, Pa.: Casemate: 2015, p. 9.

2. Ibid., p. 133.

3. Ibid., pp. 150-151, 193.

4. Ibid., p. 337.

5. Irving, David, The Trail of the Fox, New York: Thomas Congdon Books, 1997, p. 313.

6. Ibid., pp. 396-399.

7. Ibid., pp. 412-414.

8. Marshall, Charles F., Discovering the Rommel Murder: The Life and Death of the Desert Fox, Mechanicsburg, Pa.: Stackpole Books, 1994, pp. 147-148.

9. Ibid., pp. 235-236.

10. Tedor, Richard, Hitler’s Revolution, Chicago: 2013, p. 257.

11. Hankey, Maurice Pascal Alers, Politics, Trials and Errors, Chicago: Regnery, 1950, pp. 125-126.

12. Lucas, James, Last Days of the Reich—The Collapse of Nazi Germany, May 1945, London: Arms and Armour Press, 1986, p. 196.

13. Butler, Daniel Allen, Field Marshal: The Life and Death of Erwin Rommel, Philadelphia, Pa.: 2015, pp. 518-519, 536; Irving, David, The Trail of the Fox, New York: Thomas Congdon Books, 1997, pp. 406, 426; Marshall, Charles F., Discovering the Rommel Murder: The Life and Death of the Desert Fox, Mechanicsburg, Pa.: Stackpole Books, 1994, p. 225.

14. Irving, David, The Trail of the Fox, New York: Thomas Congdon Books, 1997, pp. 428-429, 432.

15. Ibid., pp. 429-432, 440, 442.

16. https://en.wikipedia.org/wiki/Georg_Hansen.

17. Irving, David, The Trail of the Fox, New York: Thomas Congdon Books, 1997, p. 437.

18. Ibid., pp. 437-438.

19. Butler, Daniel Allen, Field Marshal: The Life and Death of Erwin Rommel, Philadelphia, Pa.: Casemate: 2015, pp. 536-537.

20. Irving, David, The Trail of the Fox, New York: Thomas Congdon Books, 1997, pp. 430-431.

21. Ibid., p. 431.

22. Butler, Daniel Allen, Field Marshal: The Life and Death of Erwin Rommel, Philadelphia, Pa.: 2015, p. 540.

23. Ibid., pp. 539-540.

24. Ibid., p. 541.

25. Ibid.

26. Ibid., pp. 541-543.

27. Ibid., pp. 545-546.

28. Ibid., pp. 509-510.

29. Irving, David, The Trail of the Fox, New York: Thomas Congdon Books, 1997, p. 454.

 

Източник:

https://codoh.com/library/document/field-marshal-erwin-rommel-genius-hero-martyr-and