https://coronavirus-bg.blogspot.com/
Коронавирус: Защо трябва да действаме сега
Това е превод на статията "Coronavirus: Why You Must Act Now". Ако знаете английски ви препоръчвам да я прочетете в оригинал тук:Coronavirus: Why You Must Act Now
Политици, влиятелни личности и бизнес лидери: Какво трябва да направите и кога?
Автор: Томас Пуейо10 март 2020 г.
С всичко случващо се около коронавируса, може би е трудно да вземете решение как е най-добре да постъпите в сегашния момент. Да изчакате още информация или да действате веднага?
Ето каква информация ще ви поднеса в тази статия, с много графики и данни и подкрепена с много източници:
Колко случая на коронавирус се очаква да има във Вашата страна?
Какво ще се случи, когато тези случаи се материализират?
Как е най-добре да постъпите?
Кога?
Ето какво ще запомните, когато приключите с четенето:
Коронавирусът идва при Вас.
Случаите ще се увеличават с експоненциална скорост: първо постепенно, а след това много наведнъж.
Всичко това е въпрос на дни. Най-много на седмица – две.
Когато това се случи, системата на здравеопазване във Вашата държава няма да може да удържи натиска.
Вашите съграждани ще бъдат лекувани по коридорите на болниците.
Изцедени до крайност здравни работници ще се сриват от изтощение. Някои от тях ще загинат.
Те ще трябва да избират на кои пациенти да дадат кислород и кои да оставят на сигурна смърт.
Единственият начин за предотвратяване на тази катастрофа е така нареченото социално дистанциране, и то ако се приложи още днес. Утре вече ще е късно.
Това означава още от днес възможно най-много хора да започнат да остават по домовете си.
Като политик, общественик и собственик на компания, Вие имате властта и задължението да предотвратите всичко това.
Днес може да имате страхове: Ами ако реагирам твърде крайно? Ами ако хората ми се подиграват? Ще ме очернят ли в медиите? Ще изглеждам ли глупаво? Няма ли да е по-добре да изчакам, докато на други места започнат да предприемат мерки? Ще навредя ли на икономиката?
Но след 2-4 седмици, когато целият свят е затихнал и когато се окаже, че с вашите два-три допълнителни дни социално дистанциране сте спасили човешки животи, хората вече няма да Ви критикуват – ще Ви благодарят, че сте взели правилното решение.
Добре, сега едно по едно.
1. Колко случая на коронавирус се очаква да има във Вашата страна?
Развой по държави
Броят на случаите се увеличаваше експоненциално, докато Китай не овладя ситуацията. Но след това болестта излезе в чужбина и сега е пандемия, която никой не може да спре.
Към днешна дата болшинството от тези случаи са регистрирани в Италия, Иран и Южна Корея:
Случаите в Южна Корея, Италия и Китай са толкова много, че е трудно да видим останалите държави, но нека се вгледаме по-отблизо в долния десен ъгъл.
Има десетки държави, в които броят на заразените нараства експоненциално. Към днешна дата повечето от тях са в западния свят.
Ето какво ще се случи само след една седмица, ако заразата продължи да се разпространява с тези темпове:
Ако искате да разберете какво ще се случи или как можете да го предотвратите, трябва да разгледате други подобни ситуации: Китай, опита на източна Азия със SARS и Италия.
Китай
Това е една от най-важните графики.
Оранжевите линии показват официалната статистика на новите случаи в провинция Хубей – колко души са диагностицирани за съответния ден.
Сивите линии показват реалния брой на заразените по дати. Китайският център за контрол и превенция на заболяванията се сдобива с тази информация, като при поставянето на диагнозата пита пациентите кога са започнали симптомите им.
От ключово значение е, че реалните мащаби на проблема не са били известни в първите седмици на епидемията. Тази информация може да бъде получена едва впоследствие. Властите не научават за всеки нов случай веднага след появяването на симптомите – научават за него чак когато болният отиде на лекар и получи диагноза.
Тоест оранжевите линии показват какво са знаели властите, а сивите – какво се е случвало в действителност.
На 21. януари броят на новите диагностицирани случаи (в оранжево) рязко се увеличава – има около 100 нови заразени. В действителност броят на новите случаи за този ден е 1,500 и се увеличава експоненциално. Но властите не знаят за това. Те знаят само, че изведнъж се появяват 100 нови случая на тази доскоро непозната болест.
Два дни по-късно властите поставят цял Ухан под карантина. Към този момент броят на новите диагностицирани случаи е около 400 на ден. Обърнете внимание на тази цифра – те решават да поставят под карантина цял един град само заради 400 нови случая за един ден. В действителност новите случаи през този ден са 2 500, но те не знаят това.
На следващия ден под карантина са поставени още 15 града в провинция Хубей.
Обърнете внимание на сивите линии преди датата 23. януари, когато е наложена блокадата на Ухан – случаите нарастват експоненциално. Броят на реалните нови случаи експлодира. Веднага след затварянето на града, разпространението на заразата започва да се забавя. На 24. януари, когато под карантина са поставени още 15 града, броят на новите заразени (отново в сиво) спира да нараства. Два дни по-късно е достигнат максималният брой реални нови случаи и оттогава насам цифрата намалява.
Обърнете внимание, че оранжевите (официални) случаи все още продължават да нарастват – в продължение на цели 12 дни след обявяването на карантината изглежда, че броят на новите заразени се увеличава с всеки изминал ден. Но в действителност не е така. Просто симптомите на вече заразени хора са се засилвали и те са започвали да търсят лекарска помощ, а и системите за регистриране на нови случаи са били по-адекватни.
Това разграничение между броя на реално заразените и официалните данни е много важно. Нека го имаме предвид за по-късно.
Останалите региони в Китай са добре координирани от централното правителство и вземат незабавни и драстични мерки. Това е резултатът:
Всяка една от хоризонталните линии е регион в Китай с регистрирани случаи на коронавирус. Вирусът е можел да се разпространи експоненциално във всеки един от тях, но благодарение на мерките, взети едва в края на януари, всички те успяват да го овладеят навреме.
Междувременно Южна Корея, Италия и Иран разполагат с цял месец да се поучат от примера на Китай, но не го правят. В тези държави разпространението на вируса поддържа същото експоненциално темпо като в Хубей и успява да надмине всички китайски региони още преди края на февруари.
Страните от източна Азия
Броят на заразените в Южна Корея експлодира, но задавали ли сте си въпроса защо същото не се случва и в Япония, Тайван, Сингапур, Тайланд или Хонконг?
Тайван дори не присъства в диаграмата, защото не покрива минималния критерий от 50 регистрирани случая, който съм използвал при съставянето ѝ.
През 2003 година всички тези държави пострадаха от епидемията на SARS и по всичко личи, че са се поучили от опита си. Запомнили са колко заразна и смъртоносна може да бъде една такава епидемия и този път не са я подценили. Затова при всички тях кривата на новите случаи не показва експоненциален растеж, въпреки че започва да нараства много по-рано.
Дотук разгледахме няколко експлозии на коронавирус, при които правителствата са осъзнали заплахата и са я овладели. Историята с останалите поразени държави обаче е съвсем друга.
Преди да премина към тях, трябва да кажа няколко думи и за Южна Корея: Тази страна вероятно е изключение. Разпространението на коронавирус е овладяно за първите 30 случая. Тридесет и първият пациент обаче е свръхразпространител, който предава заразата на хиляди други. Тъй като вирусът се предава преди появата на симптоми, заразата успява да се разпространи из цялата страна преди властите да усетят какво става. Сега те плащат последствията от този единствен изпуснат случай. Но усилията на Южна Корея вече дават резултат: Италия вече я е задминала по брой случаи, а Иран ще я задмине утре (10 март 2020).
Щата Вашингтон, САЩ
Вече видяхте как изглежда разпространението в западните държави и колко страшна е прогнозата само за седмица напред. А сега си представете, че властите не успеят да приложат същите мерки за овладяване на ситуацията както в Ухан или в другите страни от източна Азия, и ще получите епидемия с колосални размери.
Нека разгледаме няколко случая, като щата Вашингтон и района на Санфранциския залив в САЩ, Париж и Мадрид.
Щата Вашингтон е американският еквивалент на Ухан. Броят на случаите там нараства експоненциално. В момента са 140.
Но в самото начало се случва нещо интересно – смъртността е невиждано висока. В един момент в щата има три регистрирани случая и един загинал.
От други места знаем, че смъртността от коронавирус е някъде между 0,5% и 5% (повече за това по-късно). Как така във Вашингтон достига 33%?
Оказва се, че вирусът се е разпространявал в продължение на седмици, преди изобщо някой да разбере какво се случва. Не че е имало само три случая, а просто властите са знаели само за три и един от тях е починал, защото колкото по-сериозно е състоянието на болния, толкова по-вероятно е да бъде тестван.
Ситуацията напомня на оранжевите и сиви линии в Китай. Властите са знаели само за оранжевите случаи (официалните данни), и те са изглеждали добре – само три. Но в действителност е имало стотици и може би хиляди реални случаи.
Поставени сме пред проблем: Знаем само за официално регистрираните случаи, а трябва да знаем колко са реалните. Как можем да добием представа за това? Излиза, че има два начина. И аз разполагам с модел и за двата, за да можете и Вие да си поиграете с цифрите (директен линк за копиране на модела).
Първият начин е по броя на смъртните случаи. Ако във Вашата държава има загинали от вируса, можете на тяхна база да отгатнете броя на болните в момента. Знаем приблизително колко време минава средно от заразяването с вируса до смъртта на болния (17.3 дни). Това означава, че човекът, починал от коронавирус в Щата Вашингтон на 29 февруари, най-вероятно се е заразил около 12 февруари.
Знаем и степента на смъртност. В този случай ще използвам 1% (по-късно ще обсъдим детайлите). Това означава, че около 12 февруари в областта вече е имало около сто случая (само един от които е приключил със смърт 17.3 дни по-късно).
Сега можем да приложим и средния период на удвояване на коронавируса (средния период, на който броят на заразените се удвоява) - 6.2 дни. Това означава, че за седемнайсетте дни от заразяването на този човек до смъртта му, броят на случаите се е увеличил около 8 пъти (=2^(17/6)). Тоест ако не диагностицираме всички случаи, една смърт днес означава, че реалният брой на заразените в момента е 800.
Към днешна дата броят на загиналите в щата Вашингтон е 22. Като направим бърза сметка, получаваме около 16 000 реални случая в момента – толкова, колкото са официално диагностицираните случаи в Италия и Иран, взети заедно.
Ако се вгледаме малко по-отблизо, виждаме, че 19 от тези случаи са от един клъстер, който може и да не е разпространил вируса надалеч. Тъй че, ако броим тези 19 смъртни случая като един, общият брой на смъртните случаи в щата пада до четири. Ако приложим модела с тази цифра, пак получаваме, че днес има около 3 000 реални случая.
Подходът на Тревър Бедфърд се стреми да пресметне броя на реалните случаи, като разглежда самите вируси и техните мутации. Неговият извод е, че в щата Вашингтон днес има около 1 100 реални случая на коронавирус.
Нито един от тези подходи не е идеален, но всички те водят до един и същи извод: Не знаем какъв е броят на реалните случаи, но със сигурност е много по-голям от официалната статистика. Не са стотици, а хиляди – може би и повече.
Районът на Санфранциския залив
Преди 8 март в района на Санфранциския залив няма нито една смърт, тъй че е трудно да се оцени колко са били реалните случаи. По официална статистика са 86. Но статистиката в САЩ е крайно ненадеждна, защото в страната няма достатъчно тестове. Направен е опит за произвеждане на тестове на местна почва, но се оказва, че не работят.
Ето броя на тестовете, направени в различни държави преди 3. март:
Източниците можете да намерите тук
Турция, в която няма нито един открит случай на коронавирус, е направила около 10 пъти повече тестове на глава от населението, отколкото САЩ. Днес ситуацията не е много по-добра – в САЩ са направени около 8 000 теста, което означава, че са изследвани около 4 000 души.
Тук можем да разглеждаме съотношението на официалните спрямо реалните случаи. Как да решим кое точно? За Санфранциския залив знаем, че са изследвали всички, които са пътували в чужбина или са имали контакт с някой, който е пътувал – това означава, че са знаели за повечето от заразените при пътуване, но не са знаели за никой от заразените на местна почва. Ако имаме представа за съотношението на локално заразените спрямо заразените при пътуване, можем да пресметнем какъв е броят на реалните случаи.
Аз избрах да използвам съотношението от Южна Корея, където има много надеждни официални данни. В момента, в който броят на случаите в страната е 86, процентът на локално заразените е бил 86%. (съвпадението на цифрите е случайно).
На базата на тази цифра можем да изчислим броя на реалните случаи. Ако по официални данни заразените в Санфранциския залив днес са 86, то най-вероятно реалният им брой е около 600.
Франция и Париж
Днес по официални данни във Франция има 1,400 заразени и 30 смъртни случая. Като използваме двата метода, описани по-горе, получаваме, че реалният брой на случаите е в диапазона между 24 000 и 140 000.
Реалният брой на заразените с коронавирус във Франция днес вероятно е между 24 000 и 140 000.
Нека повторя: Броят на реално заразените във Франция вероятно е между една и две величини по-голям от официалната статистика.
Не ми вярвате? Нека пак разгледаме диаграмата от Ухан.
Ако съберем оранжевите линии преди 22 януари, получаваме общо 400 случая. Сега нека видим сивите – техният сбор е близо 12 000. Така че когато властите в Ухан са мислели, че има общо 444 случая, реалният им брой е бил 27 пъти по-голям. Ако Франция мисли, че има 1 400 случая, то нищо чудно в действителност те да са десетки хиляди.
Същата логика можем да приложим и към Париж. С около 30 случая в рамките на града, реалният брой на заболелите вероятно е стотици, може би и хиляди. С около 300 официални случая в региона Ил дьо Франс, реално заразените вероятно вече са десетки хиляди.
Испания и Мадрид
Цифрите в Испания са много подобни на тези във Франция (1 200 случая вместо 1 400, като и двете държави имат по 30 смъртни случая). Тоест правилото важи и тук – в Испания вероятно вече има над 20 000 реално заразени.
В района на Мадрид, където са регистрирани 600 официални случая и 17 загинали, броят на реално заразените вероятно е между 10 000 и 60 000.
Ако четете тази информация и си мислите, че няма как да е истина, просто си спомнете, че при същия брой регистрирани случаи Ухан вече беше под пълна карантина.
При същия брой случаи като в САЩ, Испания, Франция, Иран, Германия, Япония и Швейцария, Ухан вече беше под пълна карантина.
Ако си мислите: „Хубей е само един регион,“ нека Ви напомня, че има почти 60 милиона жители – повече от Испания и горе-долу колкото Франция.
2. Какво ще се случи, когато тези случаи се материализират?
И така, коронавирусът вече е тук. Невидим е и се разраства експоненциално.
Какво ще се случи в нашите държави, когато ни удари? Лесно е да разберем, защото вече има няколко места, където това е реалност. Най-добрите примери са Хубей и Италия.
Процент на смъртност
Според Световната здравна организация, степента на смъртност е 3,4% (процент на загиналите от коронавирус спрямо общия брой заразени). Тази цифра е цитирана извън контекст, така че нека обясня.
В момента процентът на смъртност варира много според страната – от 0,6% в Южна Корея до 4,4% в Иран. Какъв е в крайна сметка? Има трик, с който можем да разберем.
Двата начина, по които можем да изчислим процента на смъртност, са като брой на загиналите спрямо броя на заразените или като брой на загиналите спрямо затворените случаи. Първият метод вероятно ще ни доведе до цифра, по-малка от реалната, тъй като е възможно много от отворените случаи да завършат със смърт. По втория метод пък ще надценим опасността, защото случаите, които завършват със смърт, се затварят по-бързо от тези, в които пациентът оздравява.
Аз погледнах какво се случва с тези две статистики в течение на времето. Когато всички случаи бъдат затворени, цифрите ще се уеднаквят, тъй че ако екстраполираме тенденциите в бъдещето, можем да отгатнем каква ще бъде окончателната смъртност в този момент.
Това виждаме и в наличните данни. В момента процентът на смъртност в Китай е между 3,6% и 6,1%. Ако екстраполираме, изглежда, че кривите се събират около 3,8%-4%. Този процент е два пъти по-голям от предвижданията в момента и 30 пъти по-голям от смъртността при грип.
Но тези цифри обединяват две съвсем различни реалности – провинция Хубей и останалата част от Китай.
В Хубей кривите вероятно ще се съберат около 4,8%. За останалата част от Китай обаче тази цифра сигурно ще е около 0,9%.
Направих подобни изчисления и с данните от Иран, Италия и Южна Корея, единствените страни с достатъчно смъртни случаи, на базата на които да можем да направим изводи.
Съотношението на смъртните случаи спрямо броя на заразените клони към 3%-4% в Иран и Италия. Предполагам, че окончателните цифри също ще са някъде в този диапазон.
Южна Корея е най-интересният пример, защото там двете статистики са много далеч една от друга – съотношението на загиналите спрямо заразените е само 0,6%, но процентът на смъртните случаи спрямо затворените случаи е цели 48%. Моето обяснение е, че властите в страната просто са много предпазливи – изследват всички (при толкова много отворени случаи процентът на смъртност изглежда по-нисък) и оставят случаите отворени за по-дълго време (тъй че бързо се затварят само случаите, в които пациентът е починал). Важното е, че процентът на смъртност спрямо броя на заразените се върти около 0,5% от самото начало, което предполага, че така и ще остане.
Последният интересен случай е круизният кораб „Даймънд принцес” – с общо 706 случая, 6 загинали и 100 напълно оздравели, процентът на смъртност там ще е между 1% и 6,5%.
Забележете, че разпределението по възрастови групи също има значение: тъй като смъртността е много по-висока при възрастните хора, страни със застаряващо население като Япония ще бъдат по-тежко засегнати от такива с по-младо, като Нигерия. Значение имат също така и климатичните условия, особено влажност и температура, макар че все още не е ясно как те ще се отразят на разпространението на вируса и смъртността.
Ето до какъв извод можете да стигнете:
В държавите, които са подготвени, смъртността от вируса ще е от около 0,5% (Южна Корея) до 0,9% (Китай без провинция Хубей).
В държавите, които не могат да овладеят ситуацията, смъртността ще достигне около 3%-5%.
Или иначе казано, страните, които действат бързо, могат да намалят броя на смъртните случаи до една десета от това, което би се случило иначе. И тук говорим само за процента смъртност. Бързите мерки рязко намаляват и общия брой на заразените, от което става още по-ясно, че това е правилният курс на действие.
Държавите, които предприемат бързи мерки, намаляват броя на загиналите с 90%.
И така, от какво се нуждае една държава, за да бъде подготвена?
На какъв натиск ще бъде подложена системата
В около 20% от случаите се налага хоспитализация, като 5% трябва да се приемат в интензивно отделение, а около 1% изискват интензивни грижи с апарати за механична вентилация или апарати за извънтелесно оксигениране на кръвта (ECMO).
Проблемът е, че тези животоподдържащи машини не се произвеждат и купуват лесно. Преди няколко години например в целите Съединени Щати е имало общо 250 ECMO апарата.
Тъй че ако изведнъж се появят 100 000 заразени, много от тях ще искат да идат да се изследват. Около 20 000 ще трябва да се хоспитализират, 5 000 ще трябва да бъдат приети в интензивно отделение, а 1 000 ще се нуждаят от машини, с които не разполагаме в достатъчна наличност. И това е само за 100 000 случая.
Тук дори не говорим за такива неща като маски. Държава като САЩ разполага само с 1% от маските, необходими за нуждите на здравния персонал (12 милиона маски N95 и 30 милиона хирургически маски, когато ще са необходими общо 3,5 милиарда). Ако изведнъж се появят много случаи, маските ще стигнат само за две седмици.
Държави като Япония, Южна Корея, Хонконг и Сингапур, както и китайските региони извън Хубей, са подготвени и могат да предоставят необходимата грижа на пациентите.
Но страните от Западния свят по-скоро следват примера на Хубей и Италия. Тъй че нека видим какво се случва там.
Как изглежда една претоварена здравна система
Историите на случващото се в Хубей и Италия започват притеснително много да си приличат. Хубей построи две болници в рамките на десет дни, но дори и така не успя да удържи на натиска.
141 people are talking about this
И двете държави се оплакаха, че болниците им са залети от пациенти. Настаняват ги навсякъде – по коридорите, в чакалните…
35.8K people are talking about this
Силно препоръчвам тези няколко поста в Туитър, които рисуват стряскаща картина на случващото се в страната днес.
Medico Humanitas su Facebook: "Situazione drammatica, altro che normale influenza"
Здравни работници прекарват часове, без да сменят защитното си облекло, защото няма достатъчно екипи. В резултат на това с часове не могат да напускат инфектираните зони. Когато най-сетне успеят да излязат, се сриват от изтощение и дехидратация. За персонала вече няма работно време. Пенсионери се връщат на работа, за да запълват липсите. Хора, които и представа си нямат от грижа за болни, се обучават по спешност като медицински сестри и заемат жизненоважни роли. Всички винаги са на разположение.
Поне докато не се разболеят. А това се случва често, защото постоянно са изложени на вируса без достатъчно защитно облекло. Когато това се случи, трябва да излязат под карантина за 14 дни, през което време не могат да помагат. В най-добрия случай се губят две седмици. В най-лошия умират.
Най-лошо е в интензивните отделения, където пациентите трябва да си делят апарати за механична вентилация или ECMO-та. Всъщност тези апарати не могат да се ползват за повече от един болен, така че здравните работници трябва да вземат решение кой пациент да свържат с тях. На практика това означава, че трябва да решат кой ще живее и кой ще умре.
Коронавирус: Налага се да избираме кого да лекуваме, твърди италиански лекар.
Медицински служители носят защитни облекла и се грижат за болните от новия коронавирус, в интензивното отделение на специализирана болница в Ухан, Китай, на 6 Февруари (China Daily/Reuters), чрез Washington Post
Това са факторите, които увеличават процента на смъртност от около 0,5% до 4%. Ако искате вашият град или държава да е част от четирите процента, недейте да предприемате нищо днес.
Сателитни снимки на гробището Behesht Masoumeh в иранския град Qom. Снимка: ©2020 Maxar Technologies, чрез The Guardian and The New York Times.
3. Как е най-добре да постъпите?
Изправете кривата
Вече става въпрос за пандемия. Не можем да я елиминираме. Можем само да смекчим удара.
Някои държави се справят изключително добре с тази задача. Най-добрият пример е Тайван, който е тясно свързан с Китай, но понастоящем има по-малко от 50 случая. Тази научна статия описва всички мерки, предприети още в самото начало и насочени към овладяване на опасността.
Response to COVID-19 in Taiwan: Big Data Analytics, New Technology, and Proactive Testing
This Viewpoint describes the outbreak response infrastructure developed by the Taiwanese government following the SARS…
jamanetwork.com
Тайван овладява заразата, но повечето държави не разполагат със същия опит и не успяват. Сега се налага да насочат усилията си към смекчаване на удара. Трябва да направят вируса колкото се може по-малко смъртоносен.
Ако успеем максимално да забавим разпространението на заразата, здравната ни система ще може да се справя по-добре със съществуващите пациенти и процентът на смъртност ще спадне. Ако задържим това положение достатъчно бързо, ще можем да дочакаме откриването на ваксина и така изцяло да елиминираме риска. Така че целта ни не е да елиминираме новите случаи, а да ги отложим във времето.
Колкото повече забавим появата на нови случаи, толкова по-добре ще може да функционира здравната система, толкова по-нисък ще е процентът на смъртност и толкова по-голяма част от населението ще може да се ваксинира преди да влезе в досег с вируса.
Как можем да изправим кривата?
Социално дистанциране
Има нещо много просто, което можем да направим и което има ефект: социално дистанциране.
Ако погледнете отново диаграмата от Ухан, ще си спомните, че броят на новите случаи започва да намалява веднага след въвеждането на карантината. Това е защото хората не влизат в контакт помежду си и вирусът не се разпространява.
Научният консенсус в момента е, че човек може да се зарази с вируса, ако някой болен се изкашля на по-малко от два метра разстояние от него. В противен случай капчиците падат на земята и не заразяват никого.
Тъй че най-голямата опасност от заразяване всъщност са откритите повърхности. Вирусът може да живее с часове или дни върху различни повърхности. Ако прилича на грипния вирус, то може да оцелее със седмици върху метал, керамика или пластмаса. Това означава, че такива неща като дръжки на врати, маси и бутони в асансьор могат да бъдат ужасяващи носители на зараза.
Единственият начин да се намали риска е чрез социално дистанциране, т.е. хората да остават по домовете си възможно най-много, в продължение на възможно най-дълъг период, докато опасността намалее.
Този принцип вече е доказан в миналото, а именно при грипната пандемия от 1918 г.
Уроци от грипната пандемия от 1918г.
Виждате как Филаделфия не взема бързи мерки и в резултат на това процентът на смъртните случаи скача рязко. Сравнете тази смъртност със Сейнт Луис, където реакцията е незабавна.
А сега вижте Денвър, където са въведени мерки и след това са отпуснати. Наблюдават се два пика на смъртност, като вторият е по-голям от първия.
Ако генерализираме, откриваме следното:
Тази графика с данни от 1918г. в САЩ показва колко повече смъртни случаи е имало по градове спрямо това колко бързо са предприети действия за социално дистанциране. Например Сейнт Луис взема мерки шест дни преди Питсбърг и има по-малко от половината смъртни случаи на глава от населението. В този случай действията, предприети с 20 дни по-рано, са намалили смъртните случаи с 50%.
Италия най-сетне разбира това. В неделя обявиха карантина в Ломбардия, но на следващия ден осъзнаха грешката си и решиха да поставят под карантина цялата страна.
Да се надяваме, че в идните дни ще видим резултат от това. Но истинският ефект ще проличи едва след една-две седмици. Спомнете си графиката от Ухан, където минават цели 12 дни от обявяването на блокадата до момента, в който официалните случаи (оранжевите линии) започват да намаляват.
Как могат политиците да допринесат за социалното дистанциране?
Ако сте политик в регион, поразен от коронавирус, трябва незабавно да последвате примера на Италия и да обявите карантина.
Ето какви са нарежданията в страната:
Никой не може да влиза или излиза от блокираните зони без доказана причина от личен или служебен характер.
Движението вътре в зоните трябва да се избягва, освен ако няма оправдателна причина от личен или служебен характер, която не търпи отлагане.
„Силно се препоръчва“ хората със симптоми (респираторна инфекция или висока температура) да останат по домовете си.
Редовният отпуск на здравните работници временно се отменя.
Затварят се всички учебни заведения (училища, университети), спортни зали, музеи, ски бази, културни и социални центрове, плувни басейни и театри.
Работното време на баровете и ресторантите се ограничава от 6 до 18ч., като между хората трябва да се запазва поне един метър разстояние.
Всички останали заведения и клубове се затварят.
При всички търговски дейности трябва да се спазва минимално разстояние от един метър между клиентите. Местата, където това не може да се случи, трябва да затворят. Църквите може да останат отворени, стига да гарантират спазването на дистанция.
Ограничават се посещения на приятели и роднини в болниците.
Работните срещи трябва да се отложат. Насърчава се работата от къщи.
Отменят се всички публични или частни спортни събития и състезания. Важни събития могат да се провеждат при закрити врати.
Това е най-малкото, което бих наредил. Ако искате да сте в безопасност, направете като Ухан. Хората може да се оплакват, но после ще са Ви благодарни.
Как могат лидерите в бизнеса да допринесат към социалното дистанциране?
Ако сте предприемач и искате да разберете как да постъпите, най-добрият ресурс за вас е Клубът на работещите от къщи (Staying Home Club).
Това е списък от мерки за социално дистанциране, приложени от технологични компании в САЩ – към момента те са 328.
Те варират от налагане на задължителна работа от къщи до ограничаване на посещенията, пътуванията и събитията.
Има и други решения, които всяка компания трябва да вземе, като например как да постъпи с почасовите работници, дали да затвори офиса си, как да провежда интервюта, какво да прави със столовите… Ако искате да научите какви решения взе моята компания по някои от тези въпроси и да видите примерна наредба за служителите, можете да видите нашата.
4. Кога?
Възможно е да сте съгласни с всичко казано дотук и да се чудите само в кой момент да вземете всяко от тези решения. Или казано по друг начин, какъв праг трябва да се достигне, за да бъде оправдана всяка от тези мерки.
Прагове за действие, базирани на рисковете
За да Ви помогна, съм създал модел.
Той ще Ви ориентира какъв е вероятният брой на заразените във вашия район, каква е вероятността служителите Ви да са заразени, как се развива заразата във времето и как да прецените дали да оставите бизнеса си отворен на базата на тази информация.
От него научаваме неща като:
Ако Вашата компания има 100 служители в щата Вашингтон, където броят на смъртните случаи от коронавирус е 11, има 25% шанс поне един от служителите Ви да е заразен и трябва да затворите офиса си незабавно.
Ако компанията Ви има 250 служители в Южния залив (в общините Сан Матео и Санта Клара, които имат общо 22 официални случая, а реалният брой на заразените вероятно е поне 54), към 9. март има около 2% вероятност поне един от служителите Ви да е заразен.
Ако компанията Ви се намира в Париж (в рамките на града) и има 250 служители, към днешна дата има 0,85% шанс някой от служителите Ви да има коронавирус, а утре този шанс ще е 1,2%, така че ако можете да приемете само 1% шанс, то утре вече офисът Ви трябва да е затворен.
Моделът борави с понятия като „компания“ и „служители“, но може да се използва и за всичко останало – училища, градски транспорт… Така че ако имате 50 служителя в Париж, но всички те идват на работа с градския транспорт и влизат в контакт с хиляди други хора, изведнъж шансът някой от тях да се зарази се увеличава неимоверно и трябва да затворите офиса си веднага.
Ако все още се колебаете, защото всички изглеждат здрави, си спомнете, че в 26% от случаите заразата се предава преди появата на симптоми.
Принадлежите ли към група лидери?
Тези изчисления са егоистични. Те разглеждат риска на всяка компания поотделно, като можем да поемем толкова риск, колкото искаме, преди коронавирусът да ни принуди да затворим офисите си.
Но ако сте част от група бизнес лидери или политици, то правите сметка не само за една компания, а за всички. И тогава въпросът е: Каква е вероятността някоя от компаниите ни да е заразена? Ако сте 50 компании със средно по 250 служители и се намирате в района на Санфранциския залив, има 35% вероятност поне една от компаниите да има заразен служител, а след седмица вероятността ще е 97%. Добавил съм таблица в модела, където можете да си поиграете с тези цифри.
Заключение: Цената на изчакването
Може да ви се струва страшно да вземете решение още днес, но не трябва да гледате на нещата по този начин.
Този теоретичен модел показва три различни групи хора: едната не взема мерки за социално дистанциране, другата ги взема на ден n-ти от избухването на епидемията, а третата ги взема на ден n+1. Всички цифри са измислени (избрал съм ги така, че да приличат на данните от Хубей, като в най-лошия ден има 6 000 нови случая). Целта им е просто да илюстрират значението на един-единствен ден за нещо, което нараства с експоненциална скорост. Виждате, че при един ден забавяне пикът идва по-късно и е по-висок, но след това броят на новите случаи намалява до нула.
Какво можем да кажем за натрупването на случаи?
В този теоретичен модел, който наподобява развоя на събитията в Хубей, изчакването с един ден води до 40% повече случаи! Така че ако властите в провинцията бяха обявили блокадата на 22. януари вместо на 23., може би щяха да намалят броя на заразените с внушителните 20 хиляди.
И запомнете, това е само броят на случаите. Смъртността щеше да е много по-висока, защото нямаше да се ограничи само с очакваните 40% повече смъртни случаи. Сривът на здравната система щеше да е много по-сериозен и да донесе със себе си до 10 пъти по-висока смъртност. Така въвеждането на мерки за социално дистанциране само с един ден по-рано може да предотврати експлозия от смъртни случаи, причинена от комбинацията на по-голям брой заразени и по-висок процент смъртност.
Заплахата е експоненциална. Всеки ден е от значение. Като отлагате решението си с един ден, може би не допринасяте само за един-два случая. Във вашата общност вероятно вече има стотици или хиляди заразени. И тази цифра нараства експоненциално с всеки изминал ден без социално дистанциране.
Споделяйте информацията
Това е може би единственият случай през изминалото десетилетие, в който споделянето на статии наистина може да спаси животи. Хората трябва да разберат всичко това, за да предотвратят катастрофа. Сега е моментът за действие.
Източник: https://coronavirus-bg.blogspot.com/
https://koronavirus.bg/ Още един сайт посветен на коронавируса в България и по света. Нашият уеб сайт е създаден изцяло от доброволци. Информацията в него е подбрана предимно от официални и проверерени източници. Моля, имайте предвид, че сайтът е информативен и всеки потребител сам носи отговорност за начина по който възприема приетата информация. При съмнения за коронавирус, молим Ви обърнете се към Вашият личен лекар. Бъдете живи и здрави! Поздрави от екипа.
